Отдушник!

[carol]

Герганче,не се притеснявай мила,в семейния живот има кризи,има  моменти в които ти идва да си грабне6 6апката и да си търгне6,но ако така биха се оправили не6тата...,аз не мога да ти дам съвет за6тото за сега поне не съм имала проблем ,но мисли положително!Помисли че на мъжа ти му се е струпало много и се е изнервил,а може да е от сатурнова дупка или не6та от този род,не се притеснявай всичко 6те се оправи,стискам палци и горе главата        Ако с не6то мога да ти помогна с удоволствие,дори ако има6 нужда да поговори6 с някого само и само да ти олекне ,може6 да ми пи6е6 на лични

[Дидето]

Оххх Гери миличката тя споко това е момент да знаеш и аз съм си задавала такива въпроси мила дали не съм збъркала дали не избързах ноо както е казала Карол всичко е моментнои е нормално да има такива спадове в семейството
И най лошото заради което се случва това наистнина са гадните пари нещо заради което сумати кавги предизвикват
Ни е макар че си бяхме обещали за пари да не се караме понеже нямакой знае какъв смисъл никой не е вновен защото в даден момент човек наистин ане му издържат нервите и другия поема удара затова е и се нарича семейство
Ако трябва мила си полачи на воляна ме това и помага и ми минав по леко всичко отминава
Трудно е мам сме се хванали на хорото и както казват по възрасните да сте мислили
Но все пак сме гокеми хора и трябва да се справим Горе главата 

[Ели .]

Гери във всяко семейство има приливи и отливи   Както в повечето семейства проблема са парите, от там идват повечето караници и прочие. Не че го защитавам, но се е изнервил, тъй като, че има да внася заем всеки месец, и с промяната на работите не е лесно. Намери начин да си поговорите спокойно и да намерите решение на проблема. И му обясни, че не си глезла

Не може в една връзка всичко да е идеално - има и хубави и лоши моментииии. Именно лошите моменти показват колко единия държи на другия.

Ще ти кажа и един пример, който мен много ме натъжи: една позната се похвали, че като родила момченце и мъжа й купил златен пръстен със син камък. И милото ми се почуства много виновен, че не ми е купил нещо, не защото не иска, но просто гледаме всичко да си има Теди и знам, че е хубаво да ми подари, но като се сетя, колко неща ще й вземем - еми нямааааа и на кой да се сърдяяяя, и смайчинството се прецаках и получавам двойно по-ниско от заплатата на, която бях. Тъжно ми е и си поговорихме, но важното е, че се обичаме и че вече си имаме едно малко съкровище на което не можем да се нарадваме.  

Така, че Геринце горе главата мила и го гушни и му кажи, че ще минете заедно през всичкооо

[jasmine]

Гери ,не се притеснявай мила,всеки има такива моменти във връзката си,както се казва"Къща без дим няма ".Сигурна съм,че това е моментно състояние.И моят така ме дразни понякога,че и аз съм си задавала въпроса да не би да съм направила грешка...но мисля,че всичко е наистина моментно .Ама така ме е яд,че заради тея пуси пари идват скандалите,че направоооо .Аз пък да не ви казвам,че от 1 седмица се каня да си купувам  пяна за коса,ама викам айде сега нямаме много пари покрай тоя ремонт ,а и фирмата на моя нещо куца в момента....а нашия хубавец днес отишъл на кола маска ,ама айде няма нужда........та сега го чакам само да ми дойде .Така,че се уверявам за стотен път ,че такива като мен будали дето все гледат да влязат в положението ,амй ние сме най-набутаните ,а??Незнам вече започвам да ставам нахална,колкото и да не ми е присъщо това

[Zahira]

Гери много ми стана мъчно като прочетох поста ти . За съжаление както са казали момичетата парите до голяма степен играят роля в отношенията в едно семейство. Нормално е мъжа ти да се е изнервил, може би се комплексира от този факт, но от друга страна не е нормално да си го изкарва на теб. Разбирам те как се чувстваш, аз да си призная честно съм от съвсем обикновено семейство и в детството ми нищо от това, което споделяш не ми е било чуждо.  Ние сме три деца и много често финансите не са достигали за елементарни неща като чорапи, бельо, дрехи /дори и храна/ пък камо ли за козметики и други момичешки "глезотии". Сега да благодарим на Бог сме добре с мъжа ми, за което той работи наистина много, но смятам, че въпреки мизерията това е едно израстване, дори и да ми е деформирало психиката в много отношения - все гледам да си купя най-евтиното нещо, способна съм да обикалям целия квартал за да си купя най-евтините домати примерно и други наглед обикновени неща за които се улавям.
От мен имаш едно голямо гушшш .

[Gergancheto]

Благодаря на всички ви, така мило ми стана да прочета такива окуражаващи думи....  Иначе аз съм говорила много с него, но все казва че не е изнервен и си въобразявам....амм ще видим, сега на две работи се е хванал, едната е доста сигурна като заплащане - ще кара линейка, друагата е каквото си изработи - ще монтира дограмата на една фирма, но само монтаж и по 30лв. на прозорец ще му дават  Та вече за кой ли път през последните месеци стискам палци и си викам "айде дано това е неговата работа", та и вие да ни стискате палци да се оправят нещата 

[carol]

Герганче от мен има6 ,не се притеснявай трудни периоди имаме всички ,ето например аз съм 8 месеца без работа и не за6тото не търся,а просто за6тото няма,но живот и здраве всичко 6те се оправи!

[Vanilly]

Гери, в момент на финансова криза е нормалко това,. което се случва и на нас ни писна да се стискаме, да хапваме най-евтиното и ние ходим със стотинкии на работа заради тъпия ремонт на колата и беб4ето, което е на път, но винаги, когато се изнервим, милото казва, че е важно да сме заедно и така ще успеем!!! Успех и на вас!!! А мъжете често се комплексират при липсата на пари!!! Прегръдки!

[Алексчето]

Гери и аз те гушкам!!!! И при нас така се получава винаги щом заговорим за пари. Дано скоро се оправят нещата!!!

[BASTET]

Гери, Гери.. ако знаеш миличка, как добре те разбирам за това чакане за "разделянето на големия апартамент".. ние сме в това положение от септември месец. А бъдещият ми съпруг е на 36 години, не е хлапе. И не може да се разбере с техните, не иска и да чуе да отидем при баба ми, не иска и под наем да идем.. Ужасно е изнервящо. А и не ви стига това, ами и проблемите с парите  . Стискай зъби, миличка, дошло ти е време да теглиш, явно. Бъди силна, защото все някой трябва да е. Но не позволявай на мъжа ти да освобождава агресия нито срещу тебе, нито срещу домашния ви любимец, дори и словесна да е. В крайна сметка, на всички им е тежко, не само на него, мъж е, човек е, да се взема в ръце и да стиска и той зъби. Не може като малко дете да се тръшка. Докато сте живи и здрави, всичко ще се нареди, трябва и той да бъде силен!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Гериии, и аз те разбирам напълно, същите мисли за семейството и брака... накъде отиват нещата и т.н. и аз съм си ги мислила и то честни казано не веднъж
Но всичкйо минава, е не без някоя и друга разправия и сърдене и затваряне на телефони и т.н., и т.н., но минава и се забравя до лседващия път и все си викам дано няма следващ път!

Бъди силна и всикчо ще е наред!

Те мъжете само на думи са "силния" пол! Добре, че сме ние та и те да се докарват силни!
Стискам ти палци всичко да с енареди и с парите, и с жилището и с всичко!!!

[BeRa]

Гери не се отчайвай мила...в момента ти се е насъбрало прекалено и дори най малкото го приемаш като падение...всяка връзка си има кризистни моменти...а и имай в предвид че един мъж като остане без работа...и се изнервя доста...и моя имаше един период в който нямаше работа и направо беше полудял...изнерви се много и пропуши на нова сметка...спречквания...но се опитах да го разбера...опитай и ти...напълно те разбиреам за финансовите ви проблеми...ние докато си бяхме в бг брояхме стотинките всеки ден...живяхме при родителите на милото...без да плащаме никакви сметки...хората ни издържаха дето се вика и пак нямахме пари...тогава аз не работех а той караше такси...изплащаше кола и всеки ден като плати вностката и познай...лудница...не можехме и да си помислим за сватба...а като казах сватба...я и аз да се поизлея тука...
имам чувството че всичко е срещу нас с тази сватба...и с годежа ни беше така сега и със сватбата...
годежа го отлагахме хиляди пъти...веднъж милото влезе в болницата...имаше много сериозни проблеми с  бъбреците...после като излезна си бяхме поръчали вече обзавеждането за спалнята на един майстор и чакахме да ни достави мебелите за да може да има къде да спим все пак...чакахме два месеца...като тоя майстор все казваше другата седмица другата седмица и накрая тая седмица стана допълнителен месец отгоре...както и да е когато уж остана последна седмица със сигурност и трябваше да му се обадя оня се чуди как да започне по телефона...нямало да е и тази понеже катастрофирали с камиона и моите врати за гардероба заедно с незнам си какво още били вътре и се счупили...балаббар с огледалата... хааайде пак чакане...не знам дали да вярвам в някакви суеверия за тия огледала... ама гледам да не го правя...и сега и сватбата...първо веднъж ще има после няма ...после пак ще има после пак няма да има...накрая решихме с милото че отиваме в бг женим се ако ще със сватба ако ще без...не можем само с това да се съобразяваме цял живот... и тъкмо като съберем пари става нещо което ни тегли със значителни суми на зад...и пак започваме от нулата...не издържам вече ... сега последно сме го оставили така че според смотаните финанси ще видим колко човека ще бъдем ...кой да махнем от списъка...какво ще да бъде всъщност...сватба или подписване...аз много съм се настроила за сватба...защото страшно много я искам ама да видим накрая какво ще стане... не знам защо всичко върви срещу нас...знаци ли са какво са ... не знам но остават месеци до сватбата а ние тепърва започваме да събираме дето се вика пари... дано поне от тука да успеем да изтеглим някакъв кредит та да съм по спокойна ...лудница ...

[angel4e]

Ами аз да продъжа темата за финансовата криза и да се оплача от моята.Малко ми е  гадно да обсъждам толкова лични неща,но ми е много криво сега и ми се ще да го кажа на някого защото нямам смелост да  го кажа на този,на когото трябва.Когато приятелят ми ми предложи брак-май всички се зарадваха много ,но радостта на свекър ми е несравнима.Човека на няколко пъти да се разплаче от щастие,докато говореше за това.И един ден,преди 5 месеца ни попита кога ще е сватбата.Ние му отговорихме,че ще се оженим когато съберем пари,а той като скочи:ти син ли си ми или какво,аз ще ти платя сватбата,няма да позволя на единствения си син да си плаща сам.По принцип той  е заможен човек,не са богаташи,но от нищо не се лишават и има възможност да плати хубава сватба.Но напоследък бизнеса не му върви много и изкарва по-малко пари.Усещам ,обаче аз,че пари за сватбата скътани няма.Но пък честичко като направи сделка и вади едни пари,ходи по заведения,разходки,харчи си.На няколко пъти,тръгвайки за някъде да пазаруваме за сватбата ,се оказва,че няма точно в момента пари и аз все взимам от майка ми(защото тя си е събрала,за да си поделят разходите сватовете).Чашата ми преля когато тази седмица отново нямаше и няма и да има да си платя роклята която вече е готова.А предната седмица свекърите ходиха на разходка до Гърция.Домъчня ми,че един месец преди сватбата се отмята от думите си и трябва да се чудя откъде да извадя пари за сватбата,защото той не можа за 5 месеца да си направи сметката и да задели някой лев.Цяла сутрин ревах че на никой не му пука за моята сватба.

[StAsSi]

Оххх, angel4e, в такава ситуация кой каквото и да ти каже - едва ли би помогнало много. Аз мога да те насърча да не се давиш прекалено много в емоциите си. Хора всякакви, никой не може да промениш. Пък и факта, че родителите му не са скатали пари едва ли има нещо общо с теб самата като личност. Просто за тях е трудно явно да приемат факта, че трябва да заделят пари за някой друг, а не за себе си. Нали знаеш - както си свикне човек, така си живее. Пък и погледнато от тяхната гледна точка ти си нов човек в семейството и няма как да разчиташ на 100% отдаване на всичко за теб и сватбата ви (е, те явно не са свикнали и 100% да се отдават на децата си, но това е друг въпрос). Та, всеки родител е различен - едни дават мило и драго за детето си и биха дали залъка си за да е щастливо то, други пък гледат собственото си щастие, като оставят децата си "да се грижат сами за себе си". Няма двама еднакви родители. Така че ти просто най-вероятно си попаднала на третия тип - хем искат да си живеят живота, хем пък ги гложди съвестта, че на детето им сватба трябва да се прави.
Но, ти не се тревожи чак толкова. Ще се оправите - няма страшно. Ако ти е толкова мъчно, помоли годеника ти да поговори с тях - все пак са семейство. Ако трябва (така или иначе си организирате сватбата заедно) да му дадат някакви пари на него и да знаете, че ето тази сума е за вашата сватба. Все пак трябва да сте наясно докъде да си простирате чергичката...

[angel4e]

Stassi,това е проблема,че няма "някакви пари" да знаем,че тази сума е за сватбата-там всичко е на момента-днес има ,утре не.Принципно,те искат чергичката да е дълга,живеем в малък град и е въпрос на чест да те говори града,че си направил голяма и хубава сватба.Но когато кажем"отиваме в София за халки"-"ами то по сметките няма пари".Годеника ми говори с тях,доколкото е възможно,но както казваш ти те живеят за мига и много се изненадват когато им поискаме за нещо,сякаш са забравили.А ние искаме защото се кълняха,че те ще поемат цялата сватба.Дори от родителите ми не искаха,а сега (толкова не се интересуват)че като се приберем с костюма на младоженеца,никой не пита вие от къде взехте пари.Толкова съжалявам,че не си държахме на нашето,хем щях да знам с колко разполагам,хем щях да си правя каквото си знам,без да се съобразявам с "плащачите".