Отдушник!

[Vessi]

BeRa хубаво викаш:)) И аз те чух ....но кажи поне що викаш

[BeRa]

ох Веси направо не издържам по някога...разпъват ме на 200 ластика и трябва да смогвам с всичко...тежат ми толкова отговорности на плещите...с които успявам все пак да се справям...ама имам и един шеф с ужасен характер...почнаха малко по малко да ми трупат задължения и отговорности...няма дерт нека да е обичам да съм ангажирана...направиха ме управител без дори да ме питат дали искам или не...както и да е...нека да е...задълженията растяха заплатата не...и това както и да е в крайна сметка в няй голямата криза останах на работа и на всичкото отгоре и майка ми взеха която с езика е много зле...направиха ме управител и на друга зала и пак без да ме пита никой...на всичкото отгоре когато рябваше да я отваряме и да сменяме фирми и да се звънят хиляди телефонни разговори си вдигнаха чукалата и отидоха на почивка и ме оставиха да се блъскам сама тука и да им оправям нещата...върнаха се...и всичко беше в изрядно състояние...всичко действа всичко работи...стигна се до там че в момента все едно тоя бизнес е мой...ама не е...пари, фактури, поръчки...всичко е на моя гръб...те си нямат идеяза какво става въпрос...обединиха копирния център със залата за да не плащали два наема , да не били две фирми и още заплати ...и на кого пак всичко на гърба...на мен...понеже никой не може да им направи едни прости визитки...напрежението което си ядем тука всеки ден с толкова задължения си остава за наша сметка и на моменти изпушвам ...вчера ми звъни мобилния вдигам домашния телефон тука на работата и усилено се опитвам да разбера кой ми мълчи отсреща докато да загрея че моя все още си звъни...прибирам се...и дрехите които свалих от гърба си вместо да ги хвърля в пералнята ги изхвърлих в коша за боклук...милото като отиде да изхвърля нещо и ме пита какво им е на тези дрехи че не искам да ги нося вече  сега ми е смешно ама снощи бях пълен блокаж...
казват ми в очите че ако аз се махна с мен умира и бизнеса им...и че съм имала голямо право да съм се карала с тях за малкото пари които ми плащат за цялата тази работа която върша... и на това майната му.,...ама идва оня и вдига скандали за щяло и нещяло...и постоянно трепериш да не си изгармиш от някъде ...и вчера вече един клиент просто ми би капака като се заяде с мен че не стига че сме седяли тука по цял ден и сме си клатели краката и съм му казвала с най голямата си наглост че ако сега си поръча визитки щял да ги има след два дни готови  , никъде няма такива срокове всеки ти казва най малко седмица...ама ходи му обяснявай на тоя малоумник че ти имаш на главата си 1000 неща с които се занимаваш 
миналия ден един дрогиран негър щеше да ме бие за дето си забравил телефона и някой му го откраднал
...аз да съм му го била намерила  накрая се зби тука с един друг... иначе си го бях отнесла до две...та и бахтана да си ида вкъщи    та какво още да задълбавам...то не са едно и две...

и прикипя ми...то държиш се и не обръщаш внимание ама в крайна сметка идва един момент в който ти прикипява и всичко прелива...

не исках да ви занимавам ...исках просто да се накрещя на ум и да изпусна парата...

[kali_gali]

Vessi,това за темата за чужбина е много добра идея.Отворете такава,аз ще чета с най-голямо удоволствие,ще ми е много интересно.
Беро,мила,ами ти защо стоиш на такова напрежение?Хем си незаменима,хем малко ти плащат,хем те товарят с много бачкане.То нали знаеш,магарето носи щото може.Я да избират или да задължат незаменимия кадър срежу повишение на заплата и намаляване на отговорностите или да си носят бизнеса на гърба.

[Gergancheto]

BeRa за много неща на куп не ми говори че и аз съм така....ама гледам да не мрънкам че сама съм си го избрала този начин  

Чакайте и аз да се оплача че ми докривя а няма с кой да споделя...Сутринта мъжа ми се скара с майка си, стана нервен за някакви глупости и ме увика и мен и стана съботния скандал. Аз много, много не търпя, станах, облякох мен и детето и дойдох до майка ми. Попринцип имахме уговорка днес да правим прощапулник на Дияна, обаче казах че не искам да е днес.....въобще нямам настроение! Сега мъжа ми се обади кога ще се прибирам, че майка му меси питка за прощапулника!! Вбесявам се не от това че сме се скарали с мъжа ми, а заради това че в тази къща никой не ме чува какво казвам. Казвам "не й облиай тая блузка", те си я обличат, казвам "няма да правим днес прощапулник", те си месят питка за прощапулник! Не знам живяли ли сте в такава ситуация, но понякога се чувствам като зрител на собствения си живот... Иначе са свестни хора, но тази им черта ме побърква! Съжалявам за мрънкането....като се прибера след малко съм сигурна че ще ме карат да правим прощапулник и аз пак ще се поддам за да няма сърдити, но вътрешно не ми е това желанието и няма да го направя с кеф

[kali_gali]

Ох Герии,толкова са ми познати тези неща че няма на къде.Понякога ми се иска да живеят в друг град.Тя свекърва ми живее далеч от нас,но това не пречи да ме дразни много.Ама мнооооого.

[Деница Звездица]

Гери, Бера, кураж, момичета!

Герганче, в къщата на баща ми всичко така става, както у вас. Той каквото си реши, това е. Ама и да не си на кеф, все тая, той така си е решил. По принцип като има проблем, а отсреща все едно нищо не е станало, на мен направо ми се късат нервите. Но в случая, те родителите са си такива. Все си мислят, че независимо какво казваш ти, те няма да сгазят много лука, ако си направят каквото си решат те самите за най-удачно. И че няма чак толкова да сгазят лука, нали от добро чувство го правят всичко. Само вече порасналите им деца знаят каквое усещането да не ти се чува думата. Аз обаче, по моя опит с моите родители,се убедих, че няма как да ги превъзпитаме. Най-много да се обидят, че не ценим "грижите и съветите" им и да стане още по-зле. Въпреки че ще ти е криво, мисля, че няма смисъл да стигате до по-големи конфликти днес. Не че това е справедливо, но някак като се опитате да създадете празник, ще ви изглеждат по-различно нещата и ще можете по-лесно после с Явор да поговорите. Иначе по-голяма караница ще стане, мисля. Гледай си Диянка, защото днес на нея сте решили да й е ден, пък дано така се поуспокоиш. Те и родителите на Явор ще се сетят, че така не бива, сигурна съм. Хайде, дано мине по-спокойно всичко. 

Бера, Кали е напълно права. Да не забравяме, че шефовете имат респект от хората, които си държат на мнението (когато разбира се са от хората, дето чуват, а не само да викат). Кажи си, че в повече ти идва и не можеш да си пълноценна по този начин в работа. Макар че... не знам какви са ти шефовете. С някои просто е невъзможно да се говори, но може би при твоите ще се получи, а? Стискам палци. 

[Gergancheto]

Ха Дени радвам се че писа....Все пак го отложихме за утре. Те са лоши хора наистина, просто са си такива, дори всичко правят от добро, за това гледам да избягвам конфликти, да избягвам да ги огорчавам, защото смятам че съм случила на хора дето се вика  Мъжа ми е по серт, та с него много, много не не мелим брашно, ама ще видим..... Не знам и аз вече, не ми е готино, не съм 100% щастлива. Дори днес като ходих до мойте родители - ми толкова ми е хубаво, толкова ми е спокойно.... не знам нормално ли е там да се чувствам по добре отколкото при мъжа си....толкова пък да е на моменти значи, с месеци е супер, разбран, разговорлив и като зацикли по някое време и става като един бодил, не може да се говори с него около седмица, все се заяжда, всичко му е криво, може 100000 неща да съм свършила той ще се скара за едно единствено което не съм успяла да свърша. Та не знам дали тия му периоди не ми идват вече малко в повече и не знам до кога мога да ги търпя! Като че ли е точно от тия мъже дето живеят с мисълта че съм негова вещ и никога по никакъв повод няма да си тръгна  Ще го умувам, имам време.... 

[emili85]

Гери, споко не сте само вие така, ако това те успокоява 
И ние само се караме, а нямаме роднини на главата (като изключим, че майка му живее 2 етажа над нас и  цял ден лежи на дивана, а аз друсам ревящо дете и едновременно с това готвя, чистя и какво ли още не и пак мама си е най-добрата  и накрая дойде и каже цял ден не могла да сготви, хайде ние да изпечем месо на скарата да не си вмирисва апартамента - е ние ли да си го вмирисваме?).

[Gergancheto]

Емили чистя като луда, пера, гладя, готвя, гледам и някое десертче да спретна, гледам си детето според мен идеално, ходя на лекции, подготвям се за изпити и всички изкарвам с 5 или 6 (да не кажа че тая година от 6 изпита имам 5 отлични оценки и една петица) и след всичко това господинчото се прибира и ме увиква че не съм измила коридора ..... 

[emili85]

Знам,че е кофти Гери и аз съм така,само дето не гладя    и гледам 2 деца, но явно човек като има служебни проблеми си ги изкарва вкъщи, знам ли...
Като се има впредвид, че ние готвим всеки ден, не ядем вчерашно ядене. А Алекс сега покрай зъбите цял ден реве и спи 2 пъти по 1 час и тогава гледам да свърша нещо... но после ми се задава въпроса как съм имала време за интернет, а за друго не  но какво да се прави и той не е преработил, така че не се впягам 

[BASTET]

Момичета, съчувствам ви напълно. Но това е една от основните характеристики на домакинската работа - когато е свършена не се забелязва, но когато не е - се набива на очи.. Такава е женската орис. Ако мама е научила принца кое е женска работа, вие на дали ще научите на равноправие, само скандали ще има. Аз съм вдигнала ръце и търкам и не мъркам.

BeRa, миличка, представям си колко ти е трудно на работа. Но сега с тази "криза" погаждат такива номера на много хора. Ако не можеш да си изкрънкаш толкова пари, колкото мислиш, че заслужаваш, помисли дали не можеш да започнеш да работиш за себе си, щом вече всичко контролираш, познаваш работата, партньори, клиенти и всичко. Защото докато си наемничка-надничарка, все ще е така.

Ох, надявам се да не съм обидила някого с изблика си за кърменето, просто мислех, че тук мога да споделя какво ми тежи, защото съм заобиколена от майки с възгледи, които ме дразнят и провокират, на тях нищо не смея да кажа, не смея да споделя и с единомислещи приятелки, защото все имаме някакви общи познати, от зор да не нараня нечии чувства. А аз виждам липсата на информация като първопричина за някои ситуации. Не мога и не мога да се почувствам наистина гадно че "съм ги осъдила" и "одумала". Как ставаш мислещ човек, ако все нямаш мнение, как ставаш част от обществото, отговорна майка, приятел, гражданин и т.н. ако за нищо не ти пука?? Нали всяко нещо, което регулира обществото ни, като закони, норми, традиции, информационни кампании и т.н. би трябвало да възникне от нуждата и от мнението на хората. Иначе потъваме в комерса тотално, ще царува само това, от което има печалба, само за него ще се говори, всичко друго остава маргинално, апокрифно, "въпрос на личен избор". А ако нямаш достъп до информация как ще направиш избор? То изобщо за да тръгнеш да търсиш информация ти трябва подтик. Днес контактът между поколенията е така изтънял, че от кого търсим съвети?? Приятели, интернет, форуми (за какво друго сме тука повечето??).. Къде е разликата между махленстването и добрия съвет? За мен не е очевидна. Затова все мълча. И в един момент ми идва до гуша. Но като чета как се разви дискусията тук, май по-добре съм направила като съм мълчала.

[emili85]

Така е Бестет, а и да се оплакваш няма кой да те разбере, вършиш си задълженията и си свиркаш, понеже никой няма да дойде да ги свърши вместо теб На мен не ми тежи, намирам време и си ги върша, но поне да не ме натрупват и с чужди задачи и без това не са ми малко 

[магито]

Герганче и Емили много е важно как ще научите мъжете си.Не ме рабирайте погрешно, но ако вие се държите с тях както майка им и те ще очакват същото като от майка си.Аз не съм домакиня, просто не ми идва от вътре и това е.Чистенето го правя, но го мразя, готвя, но нне с удоволствие най-ми е кеф да правя сладкиши, но го правя много рядко.Когато се събрахме с Мерал аз му го казаха и той знаеше какво си взима в къщи.Е имали сме проблеми, но след един скандал заради не сготвено иаз му казах да ходи при майка си, заради ядене, чистене и т.н. не сме се карали.А и когато имам много работа аз се прибирам понякога в продължение повече от месец след 10 вечерта.Кога да му сготвя, или да изчистя?А и вие имате деца, да не сте сторъки?Колкото до това че ви чуства като собственост, това си зависи и от вас.А за родителите така е обичат да става на тяхното, но и аз почнах с техните камъни по тяхната глава.Майка много обича като е права да казва казах ли ти и т.н. и аз сега така правя като съм права и не са ме чули и да видиш как взеха да ме взимат на сериозно и да зачитата мнението ми 

[maya_bunny]

Маги, как се учи тепърва 30-год. мързеливо магаре? Мноооого трудно. Накрая си казваш, че докато намилаш по-бързо сама ще свършиш това онова и човека си постига целите - никой да не го закача за нищо. За съжаление повечето мъже са така ...
Аз пак го побутвам и даже мин. събота се размрънка, че все за нещо го ръчкам да прави, а искал да си почине, ама няма начин- щом имаш дом и дете няма почивка!!! Ще почива когато спи детето примерно. И на мен събота ми се иска да се излегна на дивана, но вместо това отивам в градинката да бърка Симеон в локвите и калта ...
Та за съжаление това е нещото, което много ме отдалечи от него - този непукизъм и несъпричастност и невсеотдайност. Но какво да се прави, ще търсим и положителни страни в характера иначе лошо.

[gostenka_82]

А аз виждам липсата на информация като първопричина за някои ситуации.
Как ставаш мислещ човек, ако все нямаш мнение, как ставаш част от обществото, отговорна майка, приятел, гражданин и т.н. ако за нищо не ти пука?? Нали всяко нещо, което регулира обществото ни, като закони, норми, традиции, информационни кампании и т.н. би трябвало да възникне от нуждата и от мнението на хората. Иначе потъваме в комерса тотално, ще царува само това, от което има печалба, само за него ще се говори, всичко друго остава маргинално, апокрифно, "въпрос на личен избор". А ако нямаш достъп до информация как ще направиш избор? То изобщо за да тръгнеш да търсиш информация ти трябва подтик. Днес контактът между поколенията е така изтънял, че от кого търсим съвети?? Приятели, интернет, форуми (за какво друго сме тука повечето??).. Къде е разликата между махленстването и добрия съвет? За мен не е очевидна.

Бастет,  
Информираният избор е правилният избор!!!
Аз пък винаги напомням на моя съпруг, че майчинството ми е дадено да гледам децата, а не да домакинствам и прислугвам на мъжа си. Общо взето не се поддавам, много рядко готвя, не чистя, викам жена.  Но и цялото си време съм посветила на малките. Вечер ясно давам да се разбере, че и таткото трябва да помага - децата са на двама ни, не са само мои. Ако ще правя всичко сама, то поне да няма някой, който да ми натяква. Иначе, пускам пералня и гладя, подреждам, чинии мия - ей такива разни по-лекички нещица