Отдушник!

[Rou]

Авва, благодаря ти, това ми е последната надежда. Имам час за следващия петък чак за хомеопат.

А сега отивам да се къпя във фитнес залата 

[dani81]

Роу, и аз съм като теб От един месец имам секрет в носа и гърлото, но вече нищо не пия, така ми писна от лекарства. Тоя грип направо ми скъси живота 

[Diavolinkata]

А аз щях да изям едни продавачи с парцалите тия дни 
Милото от сума време ми опява,че иска да смени видео картата на компютъра,а аз постоянно се дърпах,защото нашият компютър си е правен за пишеща машина,а не за игри и ме беше страх да не се развали,защото ми е подарък,страшно много си го обичам и го пазя една прашинка да не падне на него!Преди 5 дни най-накрая се навих,като казах на милото да го пази като очите си,той отиде,сложиха в магазина карта,върна се щастлив,включихме компютъра и изведнъж настана такъв срив в системата,че да се чудиш какво толкова прави тая видео карта  Преинсталирахме windows-a и от там се почна една борба,казвам ви уплаших се,че ще останем без компютър  Снощи най-накрая го оправи милото някак си и какъв се оказа проблема?!Тия гадове са ни продали диск с някакви driver-и,които за нищо не стават,на вс отгоре не пасват с тези на windows-a,а от там става пълно меле  Но добре че все пак се оправи,нищо,че можеше да се спести цялата тая мизерия,която ни сътвориха с тоя гаден диск  И сега тегля разни програми като луда,качвам снимки,лекции,изобщо цялата информация,която имах  Ще полудея вече  Да не говорим,че не съм виждала интернет от няколко дни и направо ме е страх да си отворя пощата,кой знае колко е зарината 

[dafni85]

ЕЕЕЕ не издържам вече трябва на някой да си кажа :angry:Ей сега ми звъни един приятел и ме пита"Абе Дафе в събота ме питаха дали си се сгодила  в събота ти е бил годежа"  абе как може тия хора сигурно вече за 3-4 път ме женат ама без аз да знам че съм се оженила живеем в по малък град и повечето се познаваме и е адски клюкарски град мразя гооооо попринцип не ми пука от хорски думи,но ми писна вече на никой нищо не съм направила да не се занимават с мен писна ми от лъжливи клюки,кой с кой бил кой какво правил,всеки си има глава на раменете и да се оправя както мен не ме интересуват другите така неискам и с мен да се занимават ама неможеш да затвориш на хората устата ,има една приказка"По добре в на хората устата,отколкото в краката" извинявам се че ви занимавам с глупости,но много се издразних

[maslinka]

dafni  миличка и аз съм отраснала в малко градче и напълно те разбирам,мен една приятелка ми праща по скайпа как са я питали дали е вярно,че съм бременна .Не се ядосвай душичка,аз знаеш ли как се забавлявам на тези глупости и им се смея

[nina_nikole]

Дафни аз като тръгвах за бала не дадох на майка да украсява колата поради тази причина, на следващия ден, въпреки че целия град знае че завършвам, бяха говорили че е имало сватба 

[Бебче]

Даф, мила не се нервирай! И аз съм живяла в малък град..чувала съм какви ли не неща за мен, за майка ми и баща ми.., то не ги бях равели, не беше чудо, аз съм била надута, незнам си какво..Сума ти глупости...Искам да ти кажа, че и в големия град го има това..Защото каквото като е София..всъщност и тук е така, като обаче все пак имаш известна анонимност. Но какво да ти кажа светът е много малък. Примерно милото като ми взе кола преди 1 месец и понеже тогава бях и в сесия и идвам на работа след като не бях 2 седмици. И в офиса всички ме посрещат с честита кола и ааз и се оказва че на един колега негов познат познавал един приятел на мацката от която взехме колата.. и какво са обсъждали, откъде е станало въпрос..но факт е че всички знаеха..щото съотетно се разпространило и из офиса..
Това не епример за злословене (въпреки че сигурно и това го е имало), но мисълта ми беше че и в малкия и в големия град ги има клюките и хората които имам чувството че за това живеят..да се бъркат в живота на другите
Така че мила не им обръщай внимание..Нека си говорят квото си искат..Техен си проблем! ако започнеш да се занимаваш и да обръщаш внимание на тези неща незнам какви нерви трябва да имаш, така че не си заслужава

[dafni85]

Благодаря ви милички знам че повечето ще ме разберат аз гледам попринцип да не обръщам внимание на такива работи просто сега ми писна и ми се искаше да си излея душата,пак много благодаря че ме разбирате,златни сте

[Diavolinkata]

Пак съм с настинка и ще полудея вечеееееееееееееееееее  И как уцелих точно на милото отпуската,за да се разболея,днес от 2 часа в зоопарка така се изтощих,че съм заспала в колата писна миииииииииииииииииииииииииии 

[Гери]

Момичета, аз май ще започвам да си търся нова работа, защото с колежката нещо не се разбираме и това ме натоварва, а милото каза, че не иска нервозна съпруга  А аз съм се запътила натам. Знам, че навсякъде има опаки хора, но тук направих всичко по силите си да потръгнат нещата, но май няма особен резултат. Стискайте палци, да намеря нещо подходящо, че и това не е лесна работа доколкота се познавам. 

[diavalo]

Гери наистина мога да те разбера,защото и аз имах същият проблем.Аз понеже миналата година работих сама тук в офиса.Лятото бях другаде и след лятото трябваше пак да се върна в офиса ама вече тук имаше други две колежки много трудно ми беше в началото.Всеки ден като идвах на работа ми беше едно свито и гадно.С едната колежка нямах проблем защото сме работили заедно, но с другата се познавахме много бегло.А с нея много трудно се работи,защото тя държи да се налага и да доминира.Много трудно ми беше.Имаше дни , в които си казвах край тръгвам си.Обаждах се на милото и му плачех по телефона, че неиздържам тук.Тя непрекъснато правеше забележки,проверяваше работата ни,като кажем нещо не ни вярваше и звънеше в другия офис да провери и така.Но след известно време разбра, че с мен се работи много лесно ако просто не се налагаш и ако си имаме доверие.Защото тя май незнаеше какво означава " работа в екип".Вече няколко месеца сум тук и след много трудни моменти някакси успяхме да се сработим и се нещата са други.От извесно време се разбираме много добре.Можеби просто трябваше да се опознаем и да си паснем като харектери.
Така,че Гери не се предавай.

[Гери]

Благодаря за подкрепата, мила, но аз съм тук от около 2 години. И има периоди и на затопляне и на изстудяване и не знам докога ще издържа.

[nina_nikole]

Гери не знам дали е по-добре да имаш неприятности с колежката или да нямаш такива. Ние в офиса сме шефа и аз, евентуално и счетоводителка. Идват разни момичета за по 1-2 месеца и си тръгват. Така че през повечето време съм сама, а за съжаление няма кой знае какво за вършене и направо полудявам..

[Гери]

Нина, съгласна съм с теб.  На предната ми работа (водех се секретарка) бях сама и нямаше работа и се побърквах от скука, но пък сега е почти същото само дето до мен в стаята знам, че има друг човек, с който сме забили глави в компютъра и по цял следобяд като няма работа дума не си обелваме. Просто не знам какво да правя, работата ми допада, но пък милото не иска да си тровя нервите, а аз много и се ядосвам на поведението, може би защото просто не мога да го разбера. 

[Gery79]

Здравей Гери, аз съм изпадала в подобна ситуация,казвам подобна защото такива ни биаха взаи,оотношенията със сълвартирантката ми когато бях студентка първата година. А тва е още по лошо защото първи курс нямаш много познати и може би тя е човека с който би трябвало да се сближиш първо. Та така бяхме и ние уж живеем заедно а тя през цялото време една тросната намусена сякаш аз или целия свят и е виновен. А аз съм бърборана и ми се иска да говоря с някой.Минаха около 3 месеца така и накря не издържах и и казах че искам да си поговорим.Казах и как се чуствам  и че и за двете ни ще е добре да започнем някак си да се опознаваме (то тва с разговори става).Пурвите две седмци след това няма6е резултат,аз я канех с мен на кафе да играем тенис ,тя понякога идва6е.Но след известно време лека по лек азапочна да става по разбрана и така с времето си свикнахме и се разбирахме доста добре. Но имай на предвид че може ни и твоята колежка се чуства по същия начин като теб и се чуди какво да направи,но ако е малко горда едва ли ще е тя тази която ще направи първата крачка.

Не знам какви са ви били отношенията през тези две години- мрази ли те, не те помнася, ревнува и какво ли още не но опутай да я заговориш на тем акоято мсилиш и е приятна. А понякога хората са казали че клюките сближават хората. Но ако работата ти харесва не се отказвай от нея докато ен си опитала всичко за да се поразберет с колежката.Понякога работните отношения са като брака-компромиси и поствяне на мястото на другия.

Не искам да ти философствам и да давам сувет,просто исках да ти кажа ааз как се справих с подобен проблем.
пожелавам ти успех и в най скоро време да ни с епохвалиш че има развитие на проблема в по-добра насока