Сватбата на ellimink - 16.07.2011

[Morning_Flower]

Ели прекрасни сте 
пожелавам ви да сте много щастливи, и все повече да се обичате! 

[Monikamaria]

Страхотна булка си и всичко е било много стилно! Браво!!! Много ми харесахте и със шаферките!

[Milataaa]

Честито и от мен, любовта да върви редом с вас през целия ви живот!  Поздравления, страхотни сте, роклята ти е много хубава, а на снимката с шаферките сте - уау, много сте стилни и красиви, браво!

[ellimink]

Момичета най-накрая дойде момента и госпожа Стефанова да разкаже за отминалата ни приказка. С доста закъснение,т.к бяхме на медени седмички. 
Вечерта преди сватбата се прибрах при родителите ми и 3 мата си направихме вечеря както отминалите стари години с приказки и разказчета. Бях ходила на маникюр предните дни и горе-долу седях като мумийка за да не го разваля по някакъв начин.Очудващо за мен,след изминалите нерви и неспокойство -успях да заспя и се събудих някъде към 7,пихме заедно кафе с родителите ми и към 9.30ч.се запътих към страхотният ми фризьор. Там ме чакаше и фотографът,в началото много се притеснявах когато ме снимаше, но така ме предразположи,че след 10 мин,вече не правехме прическа, а 3мата се заливаме от смях.
Милото остана в апартамента където живеем, в бойна подготовка и очакване на роднините му,украса и подготовка. Мислейки,че вече е станал рано рано, звънах- а той сладко си спеше.
След  фризьора, се отправих към гримьорката ми. С нея не се бяхме виждали,само по телефона си бяхме говорили ,но тази жена е такъв страхотен човек.Сватбеният ден и подготовка преди настъпването на часът премина в смях и закачки и накрая в напудряне на носа на фотографа ми.
Когато ме гримира,не можах да се позная,толкова хубава бях. Не можех да се осъзная, баща ми през цялото време беше с мен и ахна когато ме видя.Видях,хем радостта и мъката,че дава дъщеря си в очите му.
Към 12.30 се прибрах в къщи и седнах да отпочина малко от жегата,защото на 16.07-беше един от най-горещите дни. Към 13.30 започнаха да идват шаферките и веселият кокошарник настана.
Незнам,как но през целият ден бях изключително спокойна и след това на снимките на всяка една усмихната.Всички ми се чудеха,как мога само да се усмихвам.....
Ще има продължение......

[panteryx]

Страхотноо искаме още 

[Monikamaria]

Дотук звучи страхотно!  Чакаме още!

[ellimink]

Момичета, с втората част от разказа ще се забавя още малко,защото отиваме на втора медена седмичка, но съм качила НОВИ СНИМКИ В АЛБУМА. 

[ellimink]

Момичета,ако знаете колко бързо лети времето. Днес в улисване и забързан темп чак сега в 23.00 след като отидохме на ресторантче с мъжлето се усетихме,че имаме празник- 1 месец от сватбата. Толкова бързо мина времето, а така ми се иска да се повтори. С всички приятели,гости и такива които не успяха да дойдат се разбрахме,догодина да направим полска сватба- на някоя поляна ,с много музика и танци ,до някое село. Още от сега започваме да го замисляме .

[V_e_S_i]

Ех..... Eliminik, ама много хубаво сте го замислили Сигурна съм, че ще бъде супер весело 

[svekarva]

Честит първи месец! За подготовката на полската сватба задължително ще ни разказваш, но си чакаме останалата част от разказа!

[ellimink]

Момичета остана ми малко време ,за да довърша разказа си..Няма такава несериозна булка, като мен. .................Така дойдоха момичетата и приятели вкъщи , аз започнах да се обличам и да мислим стратегия как да забавим влизането на младоженеца. Моя приятелка предложи да облече тя роклята и да се престори на мен,но...този вариант щеше да забави мн организацията и се отказахме. Пийнахме ,хапнахме,през това време фотографа и видеооператора ни ми правеха снимки,някои от които са мн весели. Не исках да има разбиване на вратата и затова приготвиме друга спънка за младоженеца- да яде лимони с имена на жени. Към 14.40ч се чуха клаксоните и направо сърцето ми имах чувството,че ще спре. Първоначално мислех да се скрия в банята ,защото апартамента е малък, но се спрях на балкона,хем прохладно,хем можех да шпионирам отгоре. На вратата на входа бяхме пратили вуйчо ми, които още при първото запознаство с моя мъж му каза на майтап -бягай сега му е времето.Той обаче малко предаде нещата, не се е запънал както трябва,ами казал след 5 мин държане на вратата,щом си стигнал до тук -влизай  и помни че те предупредих  . На 4тия етаж живеят родителите ми, та и така  малко поизмъчих младоженеца.Аз седях на балкона и чувах само огромната шумотевица. Бяхме приготвили една бяла обувка на майка ми ,която да се пъкни с пари,защото ми е доста голяма,но и моят младеж е хитър -взел в началото да слага печатани 100левки,менте. Но го хванали навреме,да извади истинските :-)Кумът ни за малко да нахлуе със сила в нас,но успели да го спрът и започнало "мъчението" с лимоните .Какъвто ми е карък младоженецът,изял всичките лимони с имена и аз само чувах как всички се смеят и викат да продължава. На видеото видях ,колко се е мъчило милото,защото аз съм била в последното лимонче :-) ( Не го мъчихме чак толкова,бяха сложили захар върху тях). След това започна да ме търси,но аз така добре се бях прикрила на балкона,че чувах само абе къде...вие сте я скрили при комшиите,няма я  и най-накрая ме намери. Беше толкова хубав и така грееха очите му. Само заради този миг в които ме погледна,знаех че това е ТОЙ.
   Времето в което седяхме в нас отмина толкова бързо,докато закача бутониерите с треперещи ръце,играта в воала ,писането на имената на приятелките по обувката ...
Тръгнахме към църквата, но нали Юли месец няма мн задръствания и стигнахме с 30 мин по-рано и шофьорът ни започна да обикаля София ,без да повтаря нито една уличка и да надува клаксона.
В църквата честно казано имах чувството че е като някакъв сън, от самото влизане, пред рутуала, до момента при обикалянето в които едва не се спънах в паркета и само стиснах младоженеца,да запазя равновесие.
А с влизането дадох букета на някои от приятелите най-отзад и изведнъж попа ми вика не вземи си,обръщам се да го взема и те ми викат изчезна –как изчезна букета в църквата . Най-накрая се намери,само дето попа не почна да го търси.
На излизане от църквата,като ни подде една тълпа,хем на всички бяхме казали-букети в ресторанта-НЕ ,всички юруш да ги дават,да прегръщат и аз се оказах обсадена от стотици ръце подаващи цветя и сама. Направо ми идваше да викна помощ.  Представяте ли си " булка " смазана от тълпата с цветя :smell:Въпреки всичко успяхме да направим снимките които бяхме замислили и със сапунените балончета и шаферките.

[svekarva]

ellimink, много забавно "мъчение" с лимони си измислила  До тук всичко е много мило и хубаво, не се съмнявам, че и в ресторанта е било така...