Инсеминация, Ин Витро, ИКСИ - къде, как?

[StAsSi]

Отдавна мислех да пусна такава тема, защото знам че има момичета във форума, успели да станат майки по този начин.
Момичета, моля ви споделете от собствен опит:
1. От кой опит излезе положителният резултат
2. С какво бяхте стимулирани / какви лекарства сте взимали, преди и след самата процедура
3. Какви бяха причините да пристъпите към този метод

Много бих се радвала да се включат всички майки - настоящи, бъдещи и плануващи бременност чрез тези методи, за да можем да обменим някакъв опит. Ако има нещо, което според вас е важно да се прави преди/по време/след самите процедури, моля ви споделете го и тук

[cafence]

Ние стартираме процедури по ин витро в края на май при д-р Александров (Варна). В началото ме беше малко срам, не исках да казвам на никой, но сега се вълнувам много и нямам търпение- дано всичко е наред и имаме положителен резултат от първия път. 

[Miri]

cafence, не виждам нищо срамно в това да се подложиш на ин витро. Знам ,че  в България има хора с предразсъдаци, ама какво толкова, това не те прави по-малко майка или половин човек. Горе главата , няма от какво да те е срам!

[магито]

Аз минах през две клиники първо бях при Владимиро, сега съм при Стаменов.Засега мислим за ин-витро на естествен цикъл, кога ще бъде обаче не знам, края на месеца се надявам да успея да отида в клиниката да говоря с доктора и скоро да стартираме процедурата, че вече не ми се чака.

[nadi711]

Здравейте момичета,аз съм една от щастливките да стане майка чрез ин витро и се надявам,ако мога по някакъв начин да ви помогна!
1.При мен положителния резултат беше още от първия път и съм много щастлива!
2.При мен преди да започна стимулацията започнах с противозачатъчни хапчета,които пих 1месец,но за съжаление не помня какви бяха,след което ходих в клиниката на преглед и ми направиха стимулационен протокол и се започна с Пурегон-инжекци,икоито се бият в корема с писалка(една малка игличка както при инсулина).Пурегона си го бих точно 7 дни-първия ден по 200мл,останалите по 300,200 сутрин и 100 вечер.На 8я ден си бих една многоважна инжекция от 650мл-OVITRELLE и на десетия ден вече ми беше процедурата,която се прави с частична упойка и се усеща лека болка,както при цикъл преди да ти дойде(търпимо е особенно,когато има анестезиолог,който стои на главата ти и те разсейва с разни смешни вицове).Има монитор,на който виждаш как ти вадят яйцеклетките,след процедурата ме заведоха обратно в стаята и ми предложиха кафенце с бисквитки,полежах около 1-1.30ч някаде и си тръгнах.След 5дни беше трансфера,който изобщо не е болезнен-единственно е гадно,че трябваше да стоя цели 2 часа на магарето(по принцип се стои 1час,но мен ме забравиха) и спосле в стаята се лежи още 3 часа и се пребираш и почиваш.И мисля,че след около 20дни се отива в клиниката,правят ти кръвен тест и ти казват дали всичко е успешно или не.
3.А за да пристъпя към този метод причините бяха:2 извънматочни бременности.
Всичко това се случи в гр.София в Мед.център-"РепроБиоМед"ООД при доктор Табакова и синът й доктор Иванов,които са страхотен екип и на които дължа моето неописуемо щастие в момента!
Ако имате още някакви въпроси аз съм насреща и ще помагам с каквото мога!Желая на всички ви успех,много кураж,силна вяра и надежда!

[cafence]

cafence, не виждам нищо срамно в това да се подложиш на ин витро. Знам ,че  в България има хора с предразсъдаци, ама какво толкова, това не те прави по-малко майка или половин човек. Горе главата , няма от какво да те е срам!

Аз не живея в България от много време, но причината да се приберем сега е точно тази- исках да е тук, да съм си на "своя земя". Но си права, че много от хората тук все още трудно възприемат тези процедури и от това ми беше най-гадно. Но сега не е така! Моля се всичко да е наред и да си гушна скоро здравото бебче (или бебчета). Нищо друго не ме интересува на този етап!

[магито]

Ако трябва да говорим за предразсъдъци тук в Бг мога дакажа много.Тук хората на много места си мислят, че ин-витро бебетата едва ли не имат антенки, гледат те странно, класифицират те ужасни са>незнанието, любопитството, чисто човешката злоба са неща с който всяко семейство с репродуктивен проблем се сблъсква поне веднъж по пътя си.За мен е много по-интересна психическата част в цялата работа, защото процедурите са си процедури, лекари, лекарства и т.н., но всяка една от нас знае какво става вътре в нея в главата и, колко мисли минават, как изпада в дупки и успява да стане, самовглъбението, отричането и т.н. проблеми през който повечето минават.За мен ей това е най-трудната страна на стерилитета.Защото ето аз днес съм супер щастлива, вчера излизах с приятелка с две лапета, днес съм на РД на бебе, но утре знам, че ще ми е зле, че ще имам нужда някой да ме изправи и да ми покаже слънцето, защото ще разбера за поредната забременяла от първия път или за поредното момиче което е бременно ама без да иска и ще се срина.Това те убива бавно и постепенно, поне мен.Променя ме, много, толкова много че чак на моменти хич не се харесвам и не мога да се позная.Но трябва да продължим не мога да си позволя да съм на дъното и да ме боли, не мога.

[alo_madona]

...Защото ето аз днес съм супер щастлива, вчера излизах с приятелка с две лапета, днес съм на РД на бебе, но утре знам, че ще ми е зле, че ще имам нужда някой да ме изправи и да ми покаже слънцето, защото ще разбера за поредната забременяла от първия път или за поредното момиче което е бременно ама без да иска и ще се срина.Това те убива бавно и постепенно, поне мен.Променя ме, много, толкова много че чак на моменти хич не се харесвам и не мога да се позная.Но трябва да продължим не мога да си позволя да съм на дъното и да ме боли, не мога.

 
 Напълно те подкрепям !Като прочетох поста ти се разплаках , защото нямам смелост да го призная дори пред себе си , а камо ли да го изрека на глас...Живота е много нечестен и суров....и всичко което казваш е така и за мен.. Благодаря ти

[StAsSi]

... защото ще разбера за поредната забременяла от първия път или за поредното момиче което е бременно ама без да иска и ще се срина.Това те убива бавно и постепенно, поне мен.Променя ме, много, толкова много че чак на моменти хич не се харесвам и не мога да се позная.Но трябва да продължим не мога да си позволя да съм на дъното и да ме боли, не мога.

Ето това е основния проблем и при мен. Някак си не ме боли чак толкова, че няма да стане естествено. Знам, че това не ме прави по-малко човек и не ми слага маркер на челото. Но все пак е много трудно да се преглътнат тези "несправедливости". Защо трябва да се правят аборти с близнаци от момичета на 17-18 години (казвам това, защото лично познавам няколко) и в същото време осъзнати и силно искащи жени като нас да нямат този шанс. Не е справедливо, ама хич не е  . Но...!
Както се казва след всяко изречение има едно НО. И при нас това НО е, че и след най-тъмната страна идва слънце, дори и след най-тежките моменти идва радостна новина. Така че колкото и да боли Маги, колкото и да сме на дъното - не трябва да преставаме да вярваме, да се надяваме и силно да желаем.
Може би ще ви стане смешно, че се опитвам да давам сили, когато аз самата онзи ден си зададох въпроса: За какво ми е да работя, да излизам, да живея? За какво ми е да имам хубаво жилище, като си стои празно? Знам че повечето от вас точно сега ще кажат - еее, чак пък толкова. Вярно е, малко е прекалено. Но след всички струпали ми се новини и събития в последните дни и аз имам своите прекалености, и аз имам своите дупки.
Така че, няма да задълбавам повече навътре - идеята от самото начало ми беше една - че вече и за нас има шанс. Ако преди години тези процедури са били невъзможни и жените като нас са нямали шансове, то сега ние сме облагодетелствани от медицината. Затова трябва да се радваме, да се надяваме, да се изправим с вдигнати глави и да тръгнем напред. Напред към едната едничка, хубава, така дълго чакана, така желана новина - че и ние ще бъдем Майки. А този момент ще дойде много скоро, така че кураж!

nadi711, браво за развитие при теб
cafence, и ние мислим да ходим при Александров, но есента. Той нали сега лятото спира с процедурите, така че живот и здраве наесен ще отидем при него. На мен ми се искаше, тъй като при нас нещата са неизяснени, да започнем с инсеминация, но пак ще стане ясно какво ще препоръча и той . Ще чакам да казваш как вървят нещата при вас 

[Miri]

Момичета, знам какво е да страдаш от стерилитет. И аз съм ги имала тези моменти. Пробвах да забременея в продължение на 3 години. Имах един спонтанен аборт. От друга страна моите роднини и близки само ми повтаряха, хайде ,вече ви е време, без да осъзнават ,че това е деликатна тема и може би има някакъв проблем и могат да засегнат човека. Няма да описвам как съм изживявла всяка не сполука, но това което ме е крепяло е любовта на моят съпруг и неговата вяра че един ден и ние ще имаме дете , независимо дали е чрез инсеминация, ин витро или осиновено. И честно , ако тоя research, на който се поставих, не бе проработил и аз щях да се обърна към ин витро . В крайна сметка ние сме съвременни хора и зивеем в свят , където медицината е напреднала и би трябвало да се възползваме от това.

[cafence]

Такаа, айде и аз да си кажа тогава какво всъщност ни подтикна към избора ни.
В продължение на повече от година и половина не мога да забременея. Живеем в Канада и тук се подложих на много изследвания (съпругът ми също). Всичко се оказа наред, но така или иначе не забременявах.  :offtopic:Трябва да кажа, че това е мой втори брак, а от първия имам близнаци ( напълно нормално родени и естествено заченати). Както много често става едното е за сметка на другото- родих много млада (на 20 години)- семейния живот не беше това, което очаквах- нямах подкрепа нито като помощ за децата, нито за следването ми. Е, въпреки всичко се справих- отгледах си съкровищата, завърших си висшето, направих и добра кариера, но не можех да се доверя на друг, докато не срещнах сегашния си съпруг. Запознахме се 2005, през 2009 се оженихме. Започнахме опити за бебче почти веднага след сватбата и ето, че не ставаше и не ставаше. Тогава разбрах колко съм била глупава като съм приемала майчинството за даденост. Дойдохме в България, отидохме в клиника за репродуктивна медицина, направихме всички изследвания наново и се оказа, че проблема е в мен. Доктора каза, можем да имаме дете и мога да забременея нормално, но може и да не мога. Правиха ми Цветна снимка- имам напълно проходими тръби, хормоналните изследвания също са ок, при мъжа ми също няма проблем. Обаче аз съм вече на 36 години и не виждам за къде още да чакам. Мнението на Александров също беше такова. Затова решихме да минем към Ин Витро. Решихме го и въпреки отношението на някой "много близки хора" сме щастливи- и аз, и съпругът ми и децата ни. Никой не може да ме упрекне, да мисли и решава вместо нас, никой не може да ни съди- поне докато не дойде и не изживее нашия живот- аз така мисля.

[магито]

Да Cafence важното е да сте щастливи и да сте сигурни в избора си.

Стаси ние ще успеем, рано или късно, трудно или лесно, място за предаване няма

Мадона за мен най-важната част беше да призная пред себе си проблема, да свикна с него и да го приема, от там нататък пътя е отупкан вече

[smiling]

здравейте, момичета
и аз ще се впиша в темата. Досега само ви четях именно защото нямаше такава тема, в която да се запиша. Та нашата одисея е дълга. След 2 годишни неуспешни опити решихме че е време да почнем сериозни изследвания в клиника по репродуктивна медицина. И така взехме си час и се почнаха изследванията. оказа се че мъжът ми е с доста лоша спермограма- има само 3 млн сперматозоида, които са с намалена подвижност. Още тогава лекарите казаха- само ин витро. Пратиха го на уролог и се оказа че има варикоцеле т.е. разширени вени на тестисите и вероятно на това се дължи ловата спермограма. Предложиха му операция, която обаче не е сигурно че ще даде резултат. Ние решихме че ще пробваме с ин витро без да прави операция. В последствие се оказа че и при мен има проблем- 2 тръби са запушени, установено с цветна снимка, т.е. при нас по нормален начин няма как да стане. Приех го доста тежко, но в последствие свикнах с мисълта.Направихме 2 ин витро процедури, от които първата беше с трансфер на 1 ембрион на 3 ден и с негативен тест, втория беше с трансфер на 1 ембрион на 6 ден в стадий бластоцист и след това имах + тест. Само да поясня че живея в чужбина и там са правени всички изследвания и 2-те ин витро процедури и затова е трансфериран само по 1 ембрион, понеже тук по правителствената програма имаме право на 3 опита с трансфер на 1 ембрион, понеже държавата не иска повече близнаци. И така с ултрасаунд видяхме малката точица в матката в края на  6 седмица, видяхме и че сърцето бие. На следващата седмица отидохме да видим колко удара е сърцебиенето и се оказа че ембриона се развива много бавно, беше изостанал с 10 дни в развитието си, т.е. отговаряше на 6 седмица вместо на 7, в която трябваше да е и сърцебиенето беше слабо- само 70 удара а в 7 седмица трябваше да са поне 100 и нещо. Лекарите казаха че най-вероятно ще го пометна и ме викнаха на повторен преглед след седмица. Тогава вече се потвърди че ембриона е спрял да се развива и нямаше пулс. Дадоха ми хапчета да предизвикат контракции и да изхвърля бременността. След 10  бях на преглед да видят дали съм изхвърлила всичко, оказа се че има нещо останало, което според лекарите може да изхвърля с следващия ми цикъл, но казаха че може да взема още 1 доза хапчета и да го изхвърля. Предпочетох хапчетата защото не исках да рискувам да се инфектира матката а и нямах сили да чакам още не знам колко си да ми дойде цикъла и да виидм после дали е минало. Всичко беше много гадно и не искам никога да ми се случва отново. След като питах за причината за случилото се, лекарите казаха че просто понякога се случва, че често се случва, че е просто лош късмет и не е нещо което аз съм направила грешно. Поисках генетични и имунологични изследвания, но лекарите казаха че обикновено не се пускат след 1 аборт а след поне 2, понеже 1 бил нормален. Аз обаче реших че ще си дойда в БГ и ще си направя тези изследвания, защото въпреки че пак може всичко да е наред и просто да е лош късмет, аз искам да съм сигурна че всичко с мен е наред. Запазила съм час при специалист по репродуктивно здраве  и се надявам да ми пусне всички нужни изследвания, защото ако има проблем искам да знам за него и да предотвратя да се случи отново, ако мога естествено. Не знам колко боли когато се стигне до аборт след бременност получена по нормален начин, но ужасно много боли, когато чакаш тази бременност 3 години, когато разбираш че по нормален начин никога няма да стане, когато правиш поредното ин витро, видиш + резултат и се молиш всичко да е наред, а накрая се оказва че не е и пак се връщаш в изходна позиция. Сега сме си дали малко почивка и живот и здраве август-септември почваме последната си безплатна ин витро процедура, която с цялото си сърце се моля да се окаже успешна и да завърши с една прекрасна бременност и едно прекрансо бебче. А е толкова трудно да научаваш постоянно за разни познати и приятели че ще имат дете и да се радваш за тях, толковае трудно да чуваш постоянно въпроса "айде кво чакате", толкова я трудно когато няма с кой да споделиш защото никой няма да разбере как се чувстваш. Дори родителите ни не знаят и ми е супер кофти че нямам силите да им кажа, защото знам колко мъчно ще им стане. Пожелавам на всички вас и на себе си скоро да видим така желаните 2 чертички и резултата от тях, защото и ние заслужаваме да бъдем майки и да сме щастливи.

[michelle]

 Момичета, не знам дали имам право да пиша в тази тема, след като пряко не ме касае. Исках само да споделя с вас блога на една чудесна жена, която точно като вас се бори за своята голяма мечта - да си има детенце:
 http://tanita13.wordpress.com/
 Надявам се да ви бъде от полза 
 Бих искала да ви изпратя колкото се може положителни мисли и емоции. Всички вие сте невероятни като хора и още повече жени. Вярвам, че ще имате своите дребосъчета 

[gostenka_82]

Тук хората на много места си мислят, че ин-витро бебетата едва ли не имат антенки....

И не само, не помня по какъв повод някъде имаше дискусия, в интернет беше, покрай създаването на Фонда...та такива изказвания имаше, че направо трябва да им дадат награда за малоумщина.
Маги, аз малко  , ама драскай, като си в такива мисли!!! Дано успеете преди лятната ваканция на Стаменов!!! И да ми дойдеш на гости, като си тук, ей!!! Да те заразя с малко вируси, че Росито ме пипна на живо, докато бях бременна и ей на...ще става мама!!!

Сега по темата - в Бг все още има много добри доктори, има фонд, има начини и разбиране - сравнително (говоря за докторите по рпродуктивна медицина). Проблемът се приема присърце, защото има организации, които много съдействат за това.

Стаси, нека док прецени за какво сте, след определен набор от изследвания ще се разбере. Почини си лятото и си мисли как само някакви си месеци те делят от началото на финалнат аправа по пътя към заветните дв ечертички. Мисли позитивно, вярвай!!!
Предложение - в началото на темата да се сложат линкове към сайтовете на клиниките по стерилитет в БГ. Така всеки потребител, който чете темата ще може да се ориентира в правилната посока!!!