Стресът преди сватбата III-та част

[petia_vj]

Браво на спокойните сред вас! Как успявате? Аз днес си дадох сметка че остават 28 дни точно и като си помислих още колко неща има да се свършат и ми стана едно страшно...Милият не показва абсолютно никакви емоции - сигурно съм си взела темерут От една страна добре, че съм постоянно заета с работа и не ми остава много време да се шашкам, от друга времето лети толкоооова бързо...на моменти ми се иска да минава тоя ден вече...

[drazena]

Аз вече като минала по пътя си булка да Ви пожелания много спокойствие и усмивки, винаги съм мислела, че адски много ще се притеснявам в сватбения си ден, незнам защо но бях адски спокойна, може би защото организирахме всичко сами и бяхме поверили задачи на сигурни хора и се получи чудесна сватба с усмихната и спокойна булка

[mynicheto]

Аз не мога да кажа , че съм стресирана ! Радвам се , че идва , но ми се струва , че има не месец , а цяла вечност до тогава !!! Имам още хиляди неща да приготвям и не мога да скрия , че постоянно само сватбената организация ми е в главата , но странно съм много спокойна ! Надявам се до последно да е така !!!

[cherry_dream]

Аз бях много стресирана в началото, сега го приемам спокойно и чакам само да дойде денят 

[fl0r1ta]

До моята сватба остава много време (2 месеца и 20 дена),но вече почва да ме обвзема напрежение 

[mynicheto]

fl0r1ta , мила теб ако от сега те хване такава треска не знам на сватбата дали ще си в състояние да кажеш да  Шегувам се разбира се  ! Подготовката си е вълнуваща !!

[mynicheto]

Аз какво да кажа като имам месец за подготовката а сме до никъде ... 

[ellimink]

Момичета, така ме тресе нервата и стреса май-вече е във върховата си форма при мен. Остава точно 1 месец и мисля , че сме добре с подготовката, но все ми се дава зор , че това не е направено, онова не.. Направо ми идва да викам. Дано ми отмине, че даже и младоженецът ме дразни тези дни .

[panteryx]

ellimink мила не се натоварвай с излишни главоболия още от сега ,защото ако ти остават 2 седмици или 1 седмица преди сватбата сигурно ще полудееш.  Зная ,че ти е стресирано ,но се опитай да бъдеш малко по-спокойна.Нещата ще се оправят споко.Важното е преди сватбата да си спокойна и отпочинала (ако имаш тази възможност ) е добре да се опиташ да ги съчетаеш тези неща ,за да ти бъде по-леко.

[petia_vj]

Аз се успокоих вече - когато оставаше един месец се бях побъркала от нерви - сега вече най-важните неща са свършени, само дреболии останаха и ми е много по-спокойно. Дано и занапред продължава така!

[Sandri]

Оф, а аз днеска най-после си дадох българските документи и очаквах, че ще ми кажат да платя вече таксата и че датата ще ни я запазят официално пък то... Трябвало първо да проверят истиността на документите (което струва 70 евро!) и на 1-ви август да отида да поговорим. Което с 2 думи значи, че ние още нямаме официално запазена дата, а в тази ритуална зала е винаги фраш и ако дойде някой който иска на същия ден като нас, в същия час и са немци, то ние отпадаме. Е, направо ми се дорева! Всички ми дават зор вече да съм пращала поканите, а аз не смея, преди да имаме дата! Надявам се утре малко да съм се поуспокоила, защото не ми е това единствената грижа в момента, все пак. Ние уж за това ще сме сами на подписването и няма да правиме голямо тържество, за да избегнем стреса, ама то май като става дума за нещо толкова важно като сватбата стреса си е неизбежен...  Пожелавам на всички ни обаче спокойствие и по-малко поводи за нервене!  Аз за себе си предполагам, че до 1-ви август, до като си получим датата ще съм супер стресирана и после вече ще се успокоя и до края няма да мрънкам, защото щом имаме дата и се обичаме, значи сватба ще има, а то това е най-важното  .

[pink_panther]

Ооо, миличката! Много гадно така, Сандри! Ще стискаме палци никой да не иска да се жени тогава Иначе и ние почваме със стресовите ситуации. Аз по всякакъв начин се опитвам да ги избягвам, ама някой път не мога! Ето вчера така щях да получа един мини инфаркт от разните му развалени телефони и кой кво чул, кой кво разбрал и ние газ до ресторанта готови да се разправяме, пък то не е точно така.  Та важното е да накрая всичко да е наред, а аз съм сигурна, че ще е така! 

[mishuga]

Здравейте момичета,

Моята сватба беше преди месец и мога да споделя своите впечатления. На първо време искам да кажа,че много нерви хабим за неща, които в деня на сватбата и след нея се оказва че не си струват. Аз преди сватбата доста отслабнах, заета да търча по задачи свързана с организацията на сватбата, лягах си в малките часове, защото седях и ровех в нета за различни идеи и т.н. А реално след като сватбата мина и двамата с младоженеца бяхме на мнение, че напразно сме се притеснявали:) Един съвет: отпуснете се и се наслаждавайте на сватбата си, това е един много специален ден и е само веднъж:)
 

[steli4ka]

Привет и в тази темичка от мен  До нашата сватбичка остават само 20 дена (27.08.11) и вече ми се свива стомахчето и се притеснявам. Нагърбихме се да си организираме абсолютно всичко сами, а украси, дреболии и абсолютно всичко което е покрай сватбените неща го правя аз. В последно време вкъщи се е превърнало в клуб по труд и творчество. Аз майсторя във всяка свободна минута и понякога включвам две приятелки да идват да ми помагат. Определено нещата и ангажиментите са си доста повече от колкото очаква човек, когато се нагърби с всичко. За щастие вече има светлина в тунела и големите камъни са преместени. Изморително, стресиращо и излишно изнервящо е всичко (поне в момента така го усещам  ) Знам че деня ни ще си залужава усилията и че после ще сме доволни ако всичко мине добре, но и моментите с умора не са пренебрежими. Имам чувството, че по законите на Мърфи трудните неща излизат лесни, а лесните се превръщат в неоправдано сложни проблеми. Фризьор, гримьор, последни уточнения, гости, менюта, документи, хиляди и хиляди списъци и листчета и какво ли не. В последно време в който и джоб да си бръкна вадя листи със задачи, телефони на разни хора, скици .... Искам да свърши вече 

[Monikamaria]

Момичета, кооооолкото повече приближава, тоооолкава повече изперквам!  Обаче искам да ви кажа, че това е сладко вълнение и аз съм много щастлива, че ми се случва. Ами я си помислете, ако не се вълнувахме, дали щеше да ни е по-добре! Най-хубавата част е именно тази!  Трябва да оценим това, което ни се случва и да го усетим с пълна сила! По-хубаво нещо от емоцията има ли?  Иначе е сухарска работа! 
Аз все повече се вълнувам! С младоженеца мине, не мине малко време и си казваме " Абе, ние ще се женим! Лелеееее!"  И един смях! Не забравяйте това, което сега виждаме всички в очите на другия, защото повярвайте ми - това е един от най-хубавите ни моменти!