Бившият на сватбата?!?

[vilenceto]

аз съм присъствала на сватба, на която бившата е на сватбата. ами да ви кажа уж беше бивша отдавна, уж бяха приятелки (доколкото могат да бъдат такива) с булката, но си му личеше на момичето, че не й е особено комфортно. На няколко пъти по време на сватбата се просълзи (бяхме на една маса) - верно почти всеки се просълзява на сватба, но при нея едва ли е било от радост че се вземат младите. Може и наблюденията ми да са били погрешни, но ми се струва супееееер странна комбинацията "бивши-сватба" 

[Monikamaria]

Това да ги оставя сами да се разбират беше просто шега, естествено. Просто не ме разбрахте. И да, доста сме близки и мога да кажа, че в момента отношенията са ни тип "брат-сестра". В смисъл, че много държим един на друг, но чисто платонично. Помагаме си, споделяме си, постоянно се чуваме и т.н. Разделени сме от 6 години и определено можем да сме толкова близки и без да има други мисли. Но както и преди казах, за мен също не е правилно да го каня. Не съм имала намерение въобще, споменах го. Притеснението ми е, защото той поиска да дойде и ми е кофти да му откажа. Явно останах неразбрана.

[Deliysky]

Здравейте мили дами.Бих си позволил да защитя една становище, защото е по различно от вашето, а и за да ви провокирам леко.Темата "Бивш и сватба" естественно е супер деликатна, но на всяка двойка ситуацията е различна.Нека всеки си решава сам.Установих, че всички сте против поради простото правило - всеки съди по себе си. Съпругът би отстъпил да се появи бившият на сватбата, но булката НИКОГА. Казвам ви го, не за да споря с вас, от лични наблюдения.Освен това важно е на какъв етап са отношенията в момента. При Моникамария са минали цели 6 години.Не са ли достатъчни?!? За да няма конфузни ситуации. От какво да се притеснява съпругът и , има ли повод за ревност?А какъв е проблема с бившият, той за тези 6 год. няма ли личен живот и друга жена в живота си?Ако една връзка се е изчерпала и е приключила цивилизовано (което понякога не става), ако сте останали приятели, ако е минало време и раната е зарастнала ( в случаи че някой е бил наранен)?Не сме в средновековието все пак. Всеки сам си решава, според обстоятелствата.

[Lupercola]

Еми да де, аз това казах по-горе: ако това ще направи някого щастлив и ще донесе положителни емоции, защо не. Ако не, какьв е смисьла...

[leni_beni_]

На моята сватба присъства и бившия ми (първата ми сериозна връзка , живяхме заедно година и половина ). Бивш, бивш....7 години бяха минали когато се омъжих . Познават се с мъжа ми , дълго време бяхме в една компания. Поддържаме връзка , чуваме се ..... Мисля, че преди доста време мъжа ми е спрял да ревнува от него (ако изобщо е ревнувал, защото не ми е споделял за това ) . На нашата сватба беше с приятелката си . Аз лично не го приемах като бивш, а като един от приятелите ни , от компанията с която купонясвахме 

[posum]

И на моята сватба се очертава да присъства бившият.
Първата ми голяма любов, мн бурна, мн изпепеляваща, мн жертви сме правили, за да бъдем заедно, толкова го обичах, че чак ме болеше, но знаехме, че връзката ни е обречена и един ден ще се разделим.
Разделяхме се болезнено и всеки път болеше все повече. Обещахме си да бъдем приятели, но и двамата знаехме, че това никога няма да се случи... Виждаме се рядко, случайно, не си говорим, само с няколко думи. Нямаме какво да си кажем...
Не го искам на сватбата си!

[leni_beni_]

posum , щом не го искаш на сватбата си защо се очертава да присъства ? Щом на теб няма да ти е приятно , кой иска той да е там ?

[pebbles]

На нашата сватба бивши нямаше. Просто никой от тях не беше преминал в категорията "приятели", а са си в категорията "бивши". Но, ако някой твърди, че са преминали в графата " приятели" и съществуват скрупули да се канят на сватбите си - май още са си в графите "бивши". Защото приятелите ни доставят радост с присъствието си и ние искаме да са до нас, без значение дали се радваме или тъжим. И това, че с бившите сте в цивилизовани отношения - поздравявате се, виждате се отвреме-навреме, може и да се засичате с общи приятели - не значи, че сте приятели. Просто разумни бивши. Мое мнение, доста философско, не особено базирано на опит, но си вярвам

[Hekseskud]

pebbles,  Напълно подкрепям мнението ти!

[nadelina88]

Замислих се за себе си като видях темата. Моя бивш и сегашния ми приятел се разбират много добре, на един акъл са си (и като се замислите малко е нормално да има общи неща и прилики между тях, след като съм обикнала и двамата), но никога не бих ги нарекла приятели, нито пък аз мога да бъда негова приятелка някога, въпреки че е в миналото отдавна. Излизаме понякога, общуваме си, имаме едни нормални любезни отношения помежду си. Но никога не бих го поканила на сватбата си. За мен платонично приятелство след интимно се причислява пак към самоизключващите се неща.


Monikamaria, при вас е малко по-различно. Той е в Прага! Не мислиш ли, че дори да искате да преминете от платонично към нещо друго, то няма как - той не е там, вие не се виждате дори. Етикета "брат" е неуместен...

[michelle]

 Ще ви напиша някои неща малко извън контекста на конкретния въпрос на авторката на темата.
 Каквото и да правите за сватбата си, съобразявайте го само с хората, които наистина имат значение за вас. Останалото си е чист конформизъм и суета.
 Кой е важен в ситуацията с бившите? Отговорете си сами за себе си. Според мен са трима човека-вие, вашата половинка и бившия/шата. Четирима, ако той/тя  има вече някой до себе си. Като изключим последния/ната другите би трябвало да ги познавате много добре  Да речем, че за вас няма проблем, бившия/бившата изпитва възможно най-близкото до приятелски чувства, а половинката ви е с неутрално или положително отношение. Какво би ви спряло да поканите тогава човека? В това отношение Делийски е много прав.
 Има случаи, в които наистина една жена възприема бившия като добър познат или приятел, но партньорът й е ревнив и не е в състояние да асимилира факта. Има го и обратното-ревниви жени. Ако вашите са такива, не канете. Няма смисъл да го/я тормозите.
 Въобще помислете кой как ще се чувства. По-добре от вас самите никой друг не може да го прецени.
 

[Lionelsa]

Деликатна е темата с бившите. Има "бивши" и "бивши". Аз с някои от тях съм запазила много близки приятелски отношения. Толкова отдавна сме имали връзка, че едва ли помним подробности от нея. Тях бих поканила на сватбата си. Но имам един бивш, с който все още се обичаме много, макар да знаем, че повече не можем да сме заедно. Чуваме си, ако можем си помагаме. Но присъствието му на този ден, би било мъчително и за двамата. Него определно не бих поканила. За това всеки сам решава в това отношение. Важното е всички да се чувстват комфортно.

[fiibi_bg]

На нашата сватба бивши нямаше. Просто никой от тях не беше преминал в категорията "приятели", а са си в категорията "бивши". Но, ако някой твърди, че са преминали в графата " приятели" и съществуват скрупули да се канят на сватбите си - май още са си в графите "бивши". Защото приятелите ни доставят радост с присъствието си и ние искаме да са до нас, без значение дали се радваме или тъжим. И това, че с бившите сте в цивилизовани отношения - поздравявате се, виждате се отвреме-навреме, може и да се засичате с общи приятели - не значи, че сте приятели. Просто разумни бивши. Мое мнение, доста философско, не особено базирано на опит, но си вярвам

Абсолютно подкрепям!Много хора често бъркат доброто възпитание и етичното поведение с приятелско отношение.А двете са съвсем различни неща.Никога не бих поканила бивш на сватбата ми,той е просто бивш и си остава в миналото ми и няма място в бъдещето ми.

Monikamaria, при вас е малко по-различно. Той е в Прага! Не мислиш ли, че дори да искате да преминете от платонично към нещо друго, то няма как - той не е там, вие не се виждате дори. Етикета "брат" е неуместен...

И аз това исках да кажа.тези отношения даже не са доказани с времето.те са просто едно общуване от разстояние:)

[Monikamaria]

  Делийски, много благодаря за разбирането! Май само с вашето си останах! 
Момичета, най-чистосърдечно ще ви обясня, че няма как да квалифицираш чужди връзки и отношения. Глупаво е, при положение, че не си запознат.  Съжалявам, но за мен е така. Единственото, което можете да направите при подобен "дебат" е да приемете, че нещата са такива каквито ви казват, че са. Не можеш да съдиш по себе си за другите. Да, приятели сме, да, виждаме се по-често отколкото предполагате, и не, не сме просто разумни бивши. И нека четем внимателно постовете на другите, за да можем да дискутираме пълноценно. Обясних какво имам предвид под отношение "брат-сестра" и то повярвайте ми е точно такова. Всеки знае най-добре за себе си. Това, което споделих като мое притеснение е това, за което говори  michelle накрая. Просто ще поговоря и с двамата и ще се съобразя основно с годеника си.

[fiibi_bg]

Monikamaria  ето че без значение какви са нашите мнения ние все пак ти помогнахме да вземеш решение.А всъщност това е целта на форума - да си помагаме.
Разбира се,че не можем да даваме пълна и реална оценка на ситуация ,с която не сме запознати в реални условия,но все пак ти искаш мнение и получаваш такова ,на базата на информацията ,която си ни дала.Думите разбира се могат да бъдат разбирани различно  и именно затова човек трябва да се изразява ясно и категорично.
Все пак за мен не би трябвало да има определение за отношения между двама човека като "брат-сестра",защото ако ти имаш такъв /например брат/ ще знаеш , че тези отношения нямат аналог и нямат място за сравнение и използване с друга персона.Защото моя брат и отношенията ми с него са специални и единствени и не търпят сравнение
Поздравявам те .че успя да вземеш решение!