" За децата ни с любов"

[tan4eto]

Аз съм вече мъж голям
вчера даже седнах сам.
Слагам всичко във устата,
скубя мама за косата.

Днеска скокнах от леглото,
после бръкнах си в окото.
Плача силно, зъби ми растат!
Малее, ще умра от глад!!!

Най-обичам да съм гол,
а в басейна щур купон,
плувам, пия и играя
и за сладка дрямка си мечтая.

Спя до късно, лягам рано
бил съм щурчо е, чудо голямо!
Викам "тата", "мама" НЕ!
Казват следващото пак ще е момче!

[BaBy]

Лече-буболече

Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.

Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!

Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.

Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.

Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!

Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...

Автор: Георги Авгарски

[Rossistela]

Привет на всички сладки малчугани,
и на вас,мили господа и дами!

Аз зная,всички мънички дечица са така красиви
и правят своите родители навярно най-щастливи!
Но,моля,разберете,за моите мама и татко
аз бебе съм единствено и най-сладко!

Целта за участие за мен тук не е награда
а да доставя на себе си и на вас аз наслада!
Всеки възкликва:"Каква си сладурана,
а как приличаш на тати-двойна радост за мама!"
Мъничка съм,но бърборя омайно и сладко
и реших да разкажа за това тук накратко:

Родих се на осми март-празника на мама
и по всичко си личи,че съм суетна малка дама.
Нарекоха ме Стела Славчева Павлова,
името ми "звезда" означава и да стана такава
съм напълно готова!

Сега съм точно половин годинка
и имам сладки бузки за дваминка!
68 сантиметра съм,около осем килца
и съм сериозна конкуренция на другите деца!

Мога вече да седя почти самичка,
опирайки се на ръчички,надигам главичка.
От раз се обръщам от гръб по коремче,
кипя от енергия от сутрин до вечер!

Като за бебе съм доста любопитна-
искам всеки и всичко да видя и пипна.
Имам страшно силен глас,
като викна-всеки се върти след нас!
Доста странни звуци и срички изричам,всички се чудят какво ли ги питам?!

Хапвам млекце и пюренца,без да прекалявам,
смятам като поотрасна аз да се вталявам.
А колко са вкусни мойте ръчички и крачета,
да не говорим пък за разните дрънкалки и плюшени мечета!

Като ми се спинка-очичките си търкам,
тате и мама пък прихват,ушички щом задърпам.
Спинкам спокойно през цялата нощ,
зъбчета чакам,ей така-за разкош!

Щом се усмихна тръпчинка една
мигом изниква на мойта дясна страна.
Имам носленце малко и лъскаво,
а бузките,зная,са сладки-за хрускане!

Очичките ми са тъмни и много красиви,
освен че са умни,са и доста игриви!
Косичката ми е рошава като на палаво петленце,
затова понякога дори ме мислят за момченце!

Поздрави сърдечни приемете
от мама Роси,тате Слави и Стели бебе!

[Rossistela]

"Из дневника на едно бебе"

06.30 Събуждам се в утрото от колики,ужасни са карат ме да пускам газове.
06.31 Изпищявам,боли ме все пак
06.33 Мисля си дали да изпищя но с повръщано,та дано ми обърне внимание някой
06.36 Догади ми се от пищене,май ще си повърна,и да искам и да не искам
06.37Повръщам и пищя,повръщам,давя се,мамоооооооооо помощ
06.40 А ето я и нея,чорлава и с подивял поглед
06.45 Ха ха,хубаво ли е да миеш повърнато,нека ти
06.50 Пия мляко и съм и в прегръдките,усещам я как трепери,мен пита ли ме к'во ми беше,да се мъчи и тя
07.15Заспивам пак,сънувам Марти,наакала се е,няма кой да я смени, идва към мен  Кооооошшшшшшмаррр,пипа се отзад, Поммммммммоооооооощщ мамо,отвий ми пелените,мажи мееее,мажи меееееееее,не виждам окото мииииииии
07.20 Събуждам се от кошмара,виждам татко сънен,Боже какъв корем има този човек,леле не си е мил зъбите,МАХАИИИИ СЕЕЕЕЕЕЕ
07.25Идва мама,побесняла е,кара се на татко,че ме тормози,той е ядосан,карат се.СПРЕТЕЕЕЕЕЕЕЕ
07.30Всички плачат,густо е,няма само аз да плача  
07.40 Всичко отшумя,мама и тати се гушкат и се галят,а,какво става,той и дава да яде езика му.НЕЕ  не си е мил зъбите,мамааааааааааа.
07.45Хи хи,разделих ги,пак са над мен, мама мърмори,лошо и почнал деня,я,виж я ти,ами на мен всеки ден как ми почва деня с напъванее,я малко жега и на теб
07.55 Та като говорихме за зор,забравих не съм акал,ми то с тоя запек не е лесно,тая жена с тая кърма ме умори,все сухо тъпче,види се пак ще ги вдигам
08.15 От 20мин се напъвам,опитвам се да бъда сдържан,но те пак се унасят,не става така,само аз ли да се мъча СТАВАЙТЕЕЕЕЕЕЕЕ :@
08.23 От крясък и напъна да се изкряскам,ми олекна на корема,памперса е пълен,трябва да ме сменят,миреше кофти,гледай ги бе,лежат и се кикотят не усещат ли миризмата,аз се задушавам от себе си. :O
08.38  Мрънкам,те се смеят и се гушкат,х усещам ревност искам да съм между тях (doh)
08.50Пред истерия съм,щипи ми на дупето,а тати иска да си играе с мама на конче,хммммм и тя се радва,няма да  е за дълго (devil)
08.55 Много е щастлива,но аз излизам извън контрол,акото ми ме разяжда,почвам да мрънкам по-силно,не чуват,играят си,почвам още по-силно,ех,пак се правят че не чуват,надавам ВОИИИИИИИ
;(
08.57 Скочиха като ужилени и двамата (rofl) я е виж мама,топло и е станало,няма как,неадекватна ми се вижда,повдига ме от кошарата,вкопчвам се в нея искам да си взема душ,води ме,води ме
09.10 Измит съм,слагат ми памперса,пак е взела от твърдите все пести пари
9.30 Прави ми попара,пие си кафето със цигара,колко си глупава,не знаеш ли,че "пушенето убива"ама,че е егоистка иска да е няма за да не се грижи за мен,смятам да пищя за да ни достави удоволствие цигарата,да почвам ли........е от мен да мине,нека една на спокойствие после да не казва на другите майки "Една цигара не мога да изпуша на спокойствие от това дете" (chuckle)
09.36 Мирише на попара,гладен съм,обичам мирис на масло и шипка,олеееееее тя пак ще пуши,няма как,ще викам и ще блъскам,тая жена ще ме умори от глаад.Надавам страшен вик........хнъммммм хвърли цигарата и тича,само така,на жените трябва да се вика (smirk)
09.38 Успокояваме,ама жено,дай попарата,примлясквам с устни,давам знак,е,не се сеща и това си е,бърка ми в устата да ми гледа двата предни,все се оправдава с тия зъби,че от тях съм плакал,бре жено плача от липса на внимание,не цениш бебешкото ми его
09.45 Мирише........но не на попарата ми така любима,мирише лошо......нещо като на опърлена коса,леле,тя подскочи.МММММамоооооооо смятам да плача,виждам,че си уплашена,к'во става,махай ме от тая гадна гимнастика,не искам да спортувам.Леле пожар,гори ми Мечо,тя си е хвърлила фаса в/у мечката ми.Защоооооооооооо,защо ми го причиняваш.
09.55 Шокиран съм все още,сега смятам да поплача  
10.10 Плачем и двамата,тя потуши пожара,но е подпалила и на тати любимата жилетка,няма да и се размине лесно
10.35 Изядох попарата,плачим още
10.40 Звънни съседката,да излизаме с нейната щерка (blush)
10.50 В любовна треска съм,обичам я,а дали тя ме обича,трябва ми маргаритка
11.00 На парка сме,тая моята възлюбена се заглежда по-чуждо,ех колко са лъжовни жените,допреди да и дам бибата,се мазнеше на мен,сега гледа едно дърто магаре на 2г и кусур и му иска топката,ей махай се,к'во се периш с тая топка и аз ритам,особено по-мама,ех ще ме ядоса таая женка,не откъсва поглед,как да привлека внимание,как?Как?Сетих се,ухапах я,е видя ли ся кой е човека  
11.45 Отиваме към кухнята,всички плачем,Радостина е ухапана и я боли,аз плача,че мама ме удари,мама плаче заради пожара,Данчето и тя плаче-пука ми,да плачат
......................

[Rossistela]

...................
12.30 Прибираме се,взехме кухнята,отиваме да ядем,пред входа сме,трябва да се разделяме,пак почваме да пищим,не искам без нея,и тя не иска без мен,пищим,не спираме да пищим,всички пищим
13.00Зпълних празното пространство в стомаха си,мама е подута от плач,деня и тръгна лошо (smirk) к'во съм и виновен аз............Приготвя ме за след обедна дрямка,изморена е,вижда се,хъм а е само преди обяд,ами до вечерта???
13.30 Вече сънувам................виждам огромен буркан с нарка Hipp,дааааааааа кайсиевата плодова каша,фен съм и .........тъмен облак засенчва буркана :Oне това е кака,леле тя е от Емовците(странна мода между пънк,гръндж и те самите не значт какво друго :^)) отива към буркана,взема го,черна капка пот пада върху капачката,плаче и грима и се размазва по-буркана
:@така е винаги,обича да палче, мода :|
Побърквам се ще ми изяде десерта аз съм в кошарата,не мога да я спра,отвори буркана,хапва
:@ леле не и харесва и си връща обратно в буркана (puke)неееееееееееееееееееееееееее,къде си мамоооооооооооооооооооооооооо
15.00Събуждам се,с писък,кошмара ми е продължавал 2 часа,целия съм мокър,спал съм по-корем и съм опикан надолу от гърдите,а от гърдите нагоре съм се полял с водата като съм бушувал от кошмара,ето и мама идва,направо лицето и е криво,очаквала е да спа поне до 17.00,да ама не,да премахни сестра й от живота ми за да не я сънувам и да се събуждам с писъци,мразя ги..........е мама не толкова........всъщност е обичам,бебешка му работа си е това моето......
16.00 Вече съм подсушен,напудрен,готов съм за нови подвизи по-парка,чувам я говори по-слушалката,пра баба им вика "на дявола ушите" много си я тача с нея сме на един акъл,само дето тя си позволява по-патрон гроздова всяка вечер,на мен не дават....нищо,ще го запомня..........та за какво говорех,аха,мама говори по-телефона с Данчето,разбират се ] значи ще излизаме,след 10 минути,аха,не е познала................
16.10 Звъни се на звънеца,чакат ни компанията долу,е,ще почакат,наакан съм 8-) вдига ме да ме сложи на количката,хи хи,надуши ме,ауууууууууууууу звездички ми изскочиха посред бял ден ;( мама ме цапардоса,леле,няма да ме смени,тръшва ме в количката и блъска всичко по-пътя и,хора пазете се,жената се побърка (wait) няма ли кой да помогне?
17.00 Вече съм разяден долу.тя е упорита не ми маха памперса и ме гледа с укор,изобщо не върви,гаджето пак забежки по-един тип с колело,ех ще падне от количката от зор да го пипне,не смея да мрънкам,сигурно ме разбирате,мисля варианти да смекча мама,сега се смее истерично,май днес попрекалих.
17.30 Все още с омазан в аки,а мама сякъш не е на себе си,идва време да се прибере тати,къщата е обгоряла,тя е с високо кръвно,зачервила е бузите
(doh), а и не смогна да сготви заради мен,а когато яма какво да яде в къщи настава цунами,разбирам я жената.............но........не ми пука (devil) тя си го постели така,щом ще се плаче,дай да поплача и аз та да има за какво да се ядосва.започвам да пищя.
17.40 Продължавам да пищя.
18.00 Още пищя 
18.30 Вече сме в къщи,по-задника ме побиват тръпки сякаш червей ме лазят.........не ми пука........тати си идва след малко,ще види тя ]
 звъни на баба да се оплакваме от мен,естествено тя няма да и повярва,аз пред нея съм ангелче (angel),хи хи както си предположих,баба не вярва (devil)
 със сетни сили гукам жално да ме чуе баба
..........знам ужасен съм,но набирам точки
19.00 Тежки стъпки отекват в коридора,идва си големия бял мъж,тя е в пред инфарктно състояние,гледа в точка |-( аз ликувам (smirk)врата се отворя.............я виж ти,целува го,ама,че хитруша,сега аз ще съм виновен :@ чакай,чакай,ех идва ми да проговоря ама няма,ей така на пук..........не ми пука..........той е благосклонен към нея,ето на гледат ме с укор,такъв съм,имам си характер няма да ме променят 8-)
20.00 Вечерям,не съм доволен обаче от себе си,ще плача,ей така на пук,заплаках,идва мама,идва и да ме убие,очите и са мътно сиви,устата и е изкривена........не ми пука
 20.30 В леглото съм,над мене се въртят звезди,мразя ги,виждам всяка вечер те се веселят над главата ми,аз съм прикован  в кошарата.Чудя се да плача ли............ще плача.Пищя.Ето я идва,бута ми залъгалката,аз я плюя,абе тая жена не знае ли,че ще ми изкриви зъбите :@ тя бута пак,аз плюя,бута-плюя,успявам и да пищя............усещам клепача натежава........изпищявам не искам да се предавам......клепача падна,заспах |-)
22.00 Вече сънувам,утре искам по-различен ден........ще я дразня повече.........не ми пука,аз съм БЕБЕ.
   

Момичета,това е произведение на една моя приятелка от друг форум,публикувам го тук с нейно съгласие.Аз лично съм се смяла със сълзи на него,даже леко истерично -страшно е забавно и остроумно,дано и на вас ви хареса!Младите майчета сигурно ще го оценят по достойнство,а бъдещите такива....е,не се плашете,де
 
 
 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Юнакът на мама

Жив е той, жив е! Там под юргана, 
потънал в мляко, лежи и пъшка.
Юнак, току-що сукал от мама,
юнак с едномесечна сила мъжка.

На една страна захвърлил памперс,
на друга помпа на две строшена;
очи прежумват, глава се люшка,
уста ще лапнат цяла вселена!

Лежи юнакът, а във шкембето                       
сякаш е скрито ръмжащо мече;
майка повдига пак деколтето,
и кърмата още по-силно тече!

Вечер е сега... Пей, мила мамо,
тез детски песни! Преспивай дете.
На ръце. Нощна смяна. Ще пропуснеш
и тоя сън... Но млъкни, сърце!

Тази, която се с колики бори,
тя не умира: ала нея жалеят
мъж и комшии, а свекървата спори, 
че нейните песни по грижовно се леят.

Сутрин майка преварява водица
и почва да чисти , да готви, пере;
телефонът звъни - съвети по жица
свекърва-експерт цял куп ще даде!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
майката броди, детето зее, -
Бащата хърка на дивана тесен!

И сестрички, и братче събудени идат,
и се чудят на пищялката дребна, -
по едно чувалче играчици мъкнат
и при юнака дойдат та седнат.

Една му гривна на китката върже,
друга му тика биберона студена,
бати го дръпне за чорапа бърже -
а той ги гледа, - тайфа смутена!

"Кажи ми, сестро, де е бащата?
кога ще ме друска като пружина?
Кажи ми, пък да лапам гърдата, -
аз искам, сестро, да суча за трима!"

И баща, и майка, сина си прегърнат,
и спомени трупат нови с децата, -
той люлее, тя - кърми, дорде осъмнат,
и ожидат на старини тишината ...

Но съмна вече! В зори задрямал,
лежи юнакът, кърмата тече...
днес, във форума на бг мама
ще се говори за това дете.

Сълзи ми потекоха от смях, браво на мамата, която го е измислила 

[seny]

ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега си се свило.
Твойта главичка - на моето рамо...
Можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама във чашата мляко налива,
сресва косата във плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички...
Мама се грижи за всички.

Кой ще разкаже на свойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ще научиш...

Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш...
Дългите плитки ще решеш самичка.
После ще литнеш и ти като птичка...
Умна, красива, ще идеш далече.
Можеш без майка си вече.

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва,
три думички само:
"Добре съм, мамо."