Сватбата на conflate - 04.09.2010

[reni_vn]

Честито и от мен, нямам търпение за разказа и снимките ! Сигурна съм, че всичко е минало страхотно, че са ви останали красиви спомени от невероятните емоции Бъдете винаги щастливи !!!

[conflate]

Момичета, съжалявам, че отлагам разказчето, не ми остава време все още. Вчера получихме снимките и поради внушителната бройка от близо 1500 ги разглеждахме подробно дълги часове, та чак до 11 вечерта  Много съм доволна от резултата и нашия фотограф Ивайло Йовчев, който остана с нас и на следващия ден, поради специалния подарък, който бях замислила за моя съпруг. Но за това по-късно 

И така - ще започна с мини-разказ, за да не отлагам повече началото.

От четвъртък положението вкъщи окончателно заприлича на бойно поле - младоженецът работеше от вкъщи и жонглираше с телефон, компютър и рафия в натурален цвят, а наоколо се въргаляха 2-3-4 куфара, с бележки по тях, както и безкрай други багажосъбиращи уреди, кошници и какво ли не, всяка надписана за да няма лутане от хората, които трябваше да намират правилните неща в правилния момент. Събрахме и багаж за полета до Барселона, който трябваше да хванем в деня на завръщането си от шатото, което се оказа малко по-сложно от събирането на нещата за сватбата, които трупах последните седмици в едно ъгълче на хола.
Реших да изместя часът си за маникюр от петък сутрин в Пловдив, на четвъртък по обяд в София. Така нямаше да се притеснявам дали ще успеем да се натоварим с целия цирк достатъчно навреме за да минем през Пловдив за маникюр и педикюр. А и ми се искаше да не правим нищо (или поне почти) последния ден. По-ранният маникюр се оказа разумна постъпка, тъй в петък успяхме да се доберем до Пловдив към 12 на обяд, след сутрешното финално багажо-товарене.
Имахме уговорка да вземем кумовете и майка ми от Пловдив, но че по стечение на какви ли не обстоятелства не можехме да тръгнем преди 3.
Докато пътувахме - петък, деня преди сватбата, разбрахме че 5 човека няма да дойдат. След като едва бяхме наместили хората по масите и бяхме правили тейбъл картите прединия ден, се налагаха корекции в плана.
Извадих папката и започнах преразпределянето - нещо като игра на шах, почти се матирах, докато измислим вариант в който хем да не преправяме тейбъл картите, хем да нямаме неравномерно или неудачно групиране на хората по масите. Спряхме в Карлово за да принтираме на ново коригирания списък за настаняване по стаи и маси, който бяхме подготвили за координаторката.

Всъщност пристигнахме в шатото някъде към 6. Аз вече бях порядъчно изнервена от главоблъсканиците, както и че нищо няма да можем да свършим. Трябваше да украсим каляската, да намерим и наредим пънчета, които да ползваме като стойки за цветя за церемонията, вместо арка, да се пренесат и наредят маси в ресторанта, да се направи репетиция на кой от коя стая тръгва, какво носи и как слизат младоженците по хълма, къде ги чака каляската и т.н... От всичко това успяхме единствено да намерим и наредим пънчетата, след като 30мин избирахме точна позиция пред крепостта, с оглед на снимките и да направим нещо като репетиция. Изпратих снимка на флористката за да предвиди дължината на висящите аранжировки. След което всички дружно огладняха, особено нашата мила кума, която вече хапва за двама 
 Докато хапвахме в Сопот, подари някакво недоразумение персоналът в ресторанта на шатото си беше тръгнал така че нямаше инструкции, нямаше разместване на маси, оглед на свещници и подобни... Тотално се вкиснах, че въпреки опитите ми за организираност и да не се оставят неща за последния момент, а да си отдъхнем- останаха безброй неща за самия ДЕН. Всички питаха мен кое къде е, как, защо, не слизах от телефона и.. естествено младоженецът ми го отнесе. По-късно, след като останах поне за малко сама, за да си отдъхна му се реванширах като му връчих покана за собствената ни сватба, която бях приготвала предварително.
Спахме в отделни стаи, аз държах, някак си исках да има поне малко "отдалечаваме", преди да се сплотим повече  Спах на пресекулки, но общо взето добре.

[conflate]

Станах към и 8 и погледнах през прозореца - времето изглеждаше приятно. Бях удивително спокойна и си казах, че каквото и да се случи няма да допусна помрачаване на настроението. Това ни се отдаде изключително добре, дори не трепнах когато по-късно разбрах, че навън вали като из ведро и всичко, което бяхме редили в "рамка за снимка" предишния ден няма да се състои. Тогава настоях само пънчетата да останат в концепта - а това за милото ми братче означаваше пренасяне на 4 масивни пъна по стълбите на 3 етажа 

В този ден моят настоящ съпруг ми каза, че той ще се погрижи за всичко, аз да пия кафе, да хапна нещо и да се отправя към "покоите си". Макар че не спазих съвсем тази заръка ми стана много мило. Оставих го, заедно с кумовете, брат ми и милата ми майка да свършат повечето от нещата, които не успяхме в петък. Аз заделих нещата, които трябваше да се предадат на координаторката, както и тези за брат ми, Dj и други помагачи  Майка ми разнасяше хапки на главните действащи лица, всеки се от които се беше заел да превърне мечтите ни в реалност. Брат ми и приятелката му набраха лозови листа за украсата на подаръчетата, която измислихме и украсиха каляската (която не влезе в употреба поради проливния дъжд), кумовете бяха сякъш навсякъде и координираха наравно с младоженеца всички детайли. Скоро пристигнаха фризьорка и гримьорка и нашата координаторка, на която предадохме всички списъци и ...2 страници инсструкции. Мими се справи повече от чудесно и след като и връчихме инструкциите нямаше повече въпроси, пое щафетата и нещата се случваха без суетене и чуденки от страна на някой от нас или роднините ни. Наистина се радваме, че след като решихме да не ползваме сватбен агент, се насочихме към помощта на кооринатор - бяхме спокойни че ще се погрижи за всичко. Благодарни сме на Нина (Nina Style) която ни запозна с Мими.

Момичета, след като седнах при фризьорката и двамата сладури - фотографа и оператора закръжаха около мен времето сякаш смени нормалния си ход с нещо средно от сън и забързан кадър. Всичко и всички влязоха в релси и нямаше връщане назад, пауза или спирка.
 Сешоар, щрак, "мамче - хапни нещо", затвори очи, погледни нагоре - пудра, щрак, искаш ли нещо за пийване, "мило, цветята пристигнаха и са супер", щрак, ризата да се изглади, къде са чорапите на младоженеца, готова си - погледни в огледалото 

Момичета, май днес съм до тук. Ще се опитам да сортирам още малко снимки тази вечер, защото отсякъде ме чакат да показвам доказателства. 

[Lionelsa]

Много весел и закачлив поглед имаш над случилото се и с нетърпение ще чакам да довършиш разказа.

[asseto]

Разказът започва супер, нямам търпение да го продължиш. 

[conflate]

Гримьорката ме довършваше, следваше майка ми - тогава разбрах, че всъщност имаме само около час, до "взимането" и.... пийнах 2 глътки уиски  Оставих майкате в разкрасителната стая и отидох в младоженския апартамент, откъдето трябваше да ме вземе моето момче. Фотографът ме следваше по петите и ми припомни да напиша имена на моми на обувката - оказа се сложно, тъй като обувките ми бяха с тъмни подметки. Реших да залепя листче - естествено по-късно то е паднало, но пък ме има документирана като орисница

Поговорихме си с фотографа, поснимахме, след което той ме остави за последните ми минутки сама със себе си, преди да започне шоуто. Бяха 3-4 минутки, в които се чувствах много добре, спокойно обходих стаята и понаредих нещата, за да не пречат на декора - включително скачаш върху една ракла, като се надявах да побере хавлиите и обемната завивка от леглото.
След малко се появиха 1 брой прекрасна шаферка, както и моята кума - която геройски посрещаше предизвикателствата цял ден.
Предпазливо ми съобщиха, че навън вали -  от сутринта не бях поглеждала през прозореца.
Казах - няма проблем, ще преместим коктейла на остъклената тераса, а церемонията на самата тераса. Това беше план Б, който имахме при лошо време. Естествено се надявахме на слънчев, но прохладен ден, но нямах нищо против да ни върви по вода Качихме се за малко на терасата за да видя как са пренаредени нещата, които бяха аранжирани на двора. Пънчетата - стойки за цветя, липсваха, примолих се на  братчето ми да ги пренесе. Може би тук е момента да обясня, че въпросната тераса е всъщност 3тия и последен етаж от крепостта, със закрита остъклена част със стъклени стени - което означаваше, че гостите можеха да наблюдават церемонията. И така - брат ми се зае с тежката задача да пренесе тези 4 огромни пъна 

След като се завърнах в покойте си  разбрах, че майка ми няма да е готова навреме за да обличам роклята с нея.
 Поизчаках още малко, но накрая склоних - облякох роклята с помощта на шаферката и кумата.



Получих букета. Беше прекрасен! Перфектен!


Бях обяснила на флористката - Нина от бутик Лизиантус, какво си представям, но след които обяснения, като по-небрежен, разрошен и тра-ла-ла не съм очаквала да е толкова перфектен. Както и останалите аранжировки, които видях по-късно. Беше уловила насоката и реализирала идеите, които имахме по чудесен начин.

Малко след като закачихме табелата - "ТУК НЯМА БУЛКА" чухме приглушена китара. Свиреше за мен. Моят младоженец щеше да се появи под съпровода на китарата и хубава песен, изпята от най-добрия му приятел. Това, което ме изненада е, че те двамата пееха, при това страхотно  Някой ми каза - младоженецът пее, а аз не повярвах. Малко по-късно се уверих в това и много се зарадвах, беше много мил момент.
В моят апартамент бяха майка ми, кумата и шаферките, а мъжът ми пристигаше с мъжката част и една китара. Момичетата бяха плътно до вратата - казах им, да изпитате младоженеца! Не ни беше останало време да измислим въпроси, получиха се импровизация, като аз подсказвах малко какво бих искала да обещае.
Измолих си палачинки всеки уикенд, а кумата му заръча да ме пази и ми издейства масаж на крачетата, всеки път когато има нужда, другото не помня   
Пуснаха го да влезе, а а си мислих - дали ще ме хареса. Опитвах се да разчета в очите му Той се приближи до мен, беше притеснен и каза - много си красива. Целуна ме. Почувствах се силна и самоуверена, тогава усетих, че ни чака една специална вечер.

Май-май много разтеглям локумите, а и от тук нататък някои моменти минаха като миг, затова ще постегна разказчето.

[♥ Тiama ♥]

Мила confalte, прекрасно разказче и си била невероятно красива булка доколкото мога да видя от няколкото снимки Исках да попитам от какви цветя е бил букетът ти, защото си бях харесала нещо подобно, но освен рози нищо друго не разпознах 

[conflate]

Благодаря ти Tiama - в букетът имаше розови рози, по-мънички и с овални разтворени цветове, лизиантус, пъпки от лизиантус и фрезия и евкалипт.
Ето още една снимка.

[♥ Тiama ♥]

Разкошен е! Просто нямам думи!

[conflate]

Момичета - стигнахме до церемонията.

Излязохме от апартамента под ръка, докато вървяхме в коридора, а родители и близки ни чакаха в края му за закичване се чувствах страхотно в моята рокля  След закичването - което беше много емоционално за мен и всички родители дадохме знак че сме готови. Чухме сватбения марш и малката шаферка се заизкачва по дървеното стълбище в овалната кула към 3тия етаж, където ни чаха всички. Там имаше питие за добре дошли и хапки за тях.

Малката шаферка поръси с розови листенца от сладката си кошничка и ние я последвахме. Т.е опитахме се. Аз исках шлейфът да е пуснат и не го прихванах, отказах и помощ. И това беше грешката ми. Някак си част от подплатата влезе между стъпалото и обувката ми, не можех да направя крачка, от другата страна, развълнуваният младоженец също беше понастъпил. Като си представите тясна, вита, дървена стълба в овална и сумрачна кула - можете да добиете представа каква гледка бяхме, докато кумът се опита да ни отплете. Нямаше мърдане напред. Беше ми ужасно смешно  Всичко това слава богу се случи още като тръгвахме от 2рия етаж, така че никой от останалите гости не забеляза, явно просто са си помислили, че ще се появим в края на марша, хаха!
Като стигнахме последното стъпало вече бях овладяла изкуството на движение с рокля с шлейф и пристъпих гордо напред. Всичко бяха усмихнати, толкова щастливи лица видях - очите ми се насълзиха от енергията и настроението, което витаеше наоколо.
Излязохме на откритата тераса, където казват, че било студено. Аз не съм разбрала. Казват и, че ръцете ми и букетът треперили - аз не съм разбрала. Не можех да сваля усмивката от лицето си, дори когато кметът, който ни венча изричаше по-сериозните слова - аз се хилих като нагризана краставица 
Стана ми малко смешно, защото се усетих, че следя дали кметът се е постарал да научи коригираната версия на "сценария" и забелязах, че е направил смесица от нашите корекции и негови допълнения. Получи се добре, без онзи напевен глас, който не исках да има.

Когато отпивахме от чашите се целунахме, после пак. И точно тогава чухме кметът да изрича - и нека последва първата брачна целувка. Беше много смешен момент, та ние се целувахме през цялото време.



Последваха поздравления и докато настаняваха гостите в ресторанта ние останахме за малко снимки на терасата, след което направихме кратка фотосесия в избата.

[Nina Style]

Страхотни стеееееееее ! Гледах клипа / видеото / направо уникално . Е такова нещо не бях гледала ! И аз си поисках копие . Ако можеш да го качиш някъде да го гледат съфорумките , определено ще им хареса ! 

[conflate]

Ей, Нина, дори аз не съм гледала видеото, сега още повече нямам търпение да минем през Пловдив за среща и приемопредаване на стоката  За нас беше истинско удоволствие, че ни снима точно Пейо Иванов - много се забавлявахме заедно, той е чудесна компания и снимките с него са забава. Макар че няма да спестя, че неколкократно ни обяви за "чисто луди" 

[Lionelsa]

Нина определено ми запали любопитсватото и ще се радвам да споделите видеото с нас (когато го получите и вие)
Харесва ми как все повече булки внасят стил в сватбата си и избират страхотни фотографи, за да радват очите ни с нестандартни фотосесии Много се радвам, че и ти си от тези булки Тръпна в очакване и на останалите снимки

[conflate]

lionelsa - тъй като направихме няколко щуротии само предполагам, за кое клипче става дума  Май преди 22ри няма да имаме възможност да пътуваме до Пловдив, за да си го получим, а ми е супер интересно какво се е получило.

Имам голямо затруднение с избора на снимки - уж отсявам-отсявам и пак са прекалено много май, а още сме до средата.

Пускам линкове към първите 3 части  Остатъка, както и фотосесиите ще последват по-късно.

Подготовката - http://picasaweb.google.com/mira.bo/wfJWdE?authkey=Gv1sRgCIOkwLHr5fK71gE&feat=directlink

Ела изгрей - http://picasaweb.google.com/mira.bo/pcNRpB?authkey=Gv1sRgCJ2d5dT0xOv-ogE&feat=directlink

Церемонията - http://picasaweb.google.com/mira.bo/lzPjT?authkey=Gv1sRgCPztpISr9a-DnwE&feat=directlink

След кратката фотосесия в избата, се заизкачвахме по витите стълби към ресторанта. Когато стигнахме до огромната дървена порта на предверието забелязахме някакво странно движение насреща ни. Премигвах неразбирайки какво е това. Беше първият подарък от кумовете ни. Бяха направили истинско дърво - от боядисани в бяло клони с безброй разклония, по които бяха привързали малки наши снимки. От едната страна на снимката е единият от нас, на гърба е другият. Понеже в предверието ставаше течение, снимките по клонките се развяваха на лентичките си с шумолене. Страшно красиво дърво, в което са вложили много старание. Уникално мил жест, който много ни трогна.

Много ни хареса ритуала за влизането в ресторанта - включваше синя, бяла и червена лента, захранването, предаване на семейното "огнище" от майка ми, бялата пътека и менчето и чупене на чашите.
След като седнахме по местата си, където прекарахме може би няма и 15мин за цялата вечер, кумовете ни казаха, че са ни подготвили и друга изненада. Гостите бяха подканени да се обърнат към видеостената, където на фона на музика започнаха да се сменят наши снимки - от бебешки до настоящия момент. Вярвайте ми, 80% от снимките или не бях виждала, или бях забравила за съществуването им. Преди сватбата бях виждала само 2 снимки на мъжа си от детството му, т.е от тийнейдцърските години. Е, явно трябваше да се оженим за да го видя в целия му блясък - това бяха страшно много наши снимки! Имаше много забавни, на които всички прихваха от смях, както и такива, на които се питахме - ти кой от тези хора си 

Последва речта на кума, която беше много искрена и трогателна, без високопарни думи - много ни хареса, а той горкият така се беше притеснил. Безповени притеснения.

Притеснявах се дали няма да се изпопребием на първия ни танц, имайки предвид случката със застъпването на роклята по стълбите и как не можех да мръдна, но се оказа че съм овладяла навигацията с шлейф (макар и вече закачен) а новоизлюпеният ми мъж явно беше свикнал с габаритите. Виждах само него, стори ми се че песента свърши за секунди, а не исках да свършва.

От тук нататък партито се завихри със страшна сила, за което свидетелстваха раните на стъпалата ми на следващия ден. Дори не съм усетила обувките да ми обиват, а когато ги свалих по средата на вечерта и продължих боса се втрещих от гледката на разранено ми краче.
Имаше много луди танци, изненада с фойерверки, 2ма от гостите ни пожелаха да изпеят песни за нас, игрите сведохме до минимум. Имахме пукане на балони с листчета със задължения, и игра за кумовете с рязане на зелка  (изненада от DJ) с цел да си спечелят кумската торта. Тортата им беше щъркел, който носи вързопче, тъй като това събитие им предстои през февруари 

Последва моята изненада - въртене на светещ пой. Нормално се прави с огън, но се притеснявах, че ще се самозапаля с тази рокля и използвах светещи топки за закрити помещения. За да придобиете представа - имам предвид това: http://www.youtube.com/watch?v=p3YBlVAY57c
Повечето гости дори не са подозирали за подобни мои умения и останаха страхотно изненадани, след като светлината угасна и се задвижих в облак от рокля и светлина.

Мой колега, с който и тренираме пък завъртя огнен пой под дъжда, гостите отново се качиха на терасата за страхотната гледка на фигури от огън, под дъжда, на фона на планината. Тогава ни изненадаха и с фоерверките. Беше просто красиво, а ние се чувствахме много специални.

[conflate]

Тортата разрязахме с меч, който кумът поднесе на колене на фона на музиката от междузвездни войни. Умрях от смях. Всъщност разрязването се оказа много лесно с този меч. Естествено последва порядъчното омазване с торта, за моя изненада не успяхме да си лепнем нищо по дрехите и изчистването на лицата стана някак за секунди 

И така, щурият купон продължи до 4, никой не си тръгна преди 2. Когато окотло 4 най-сетне поседнахме да похапнем се огледахме и видяхме повечето гости залисани в сладки приказки и смях. Изпращахме гости докъм 5, когато се качихме с приятели в апартамента ни за още малко смях. Тогава за пръв път усетих истинската умора. Когато си легнахме се почувствахме като развалини физически, но превъзбудени и заредени емоционално.

Получи се един прекрасен ден, който надмина очакванията и на двама ни.