За любовта-какво се случва с нея с времето

[Росита]

Да побутна и аз тази така хубава тема. 
Аз имам един развод преди сегашната си връзка. С бивия ми мъж се разделихме тихо, мирно и кротко - просто бяхме спрели да се усещаме, не изпитвахме влечение един към друг, бяхме като най-добри приятели и съквартиранти и нищо повече. Така след 5г брак решихме да се разделим и да си дадем шанс да намерим подходящите си партньори. Сега доста години по-късно и двамата сме щастливи в новите си връзки.
Година след като срещнах сегашния си мъж вече бях убедена, че искам да прекарам живота си с него.
Имаме си трудни периоди, имаме си и караниците, но има и любов. Не е онази страстна и изпепеляваща любов, по-скоро е онази тиха, спокойна и нежна любов, в която както някой беше написал, ни е приятно да си мълчим заедно.
Любовта претърпява редица промени и ако преди съм обичала по един начин, то сега е по друг - но продължавам да обичам.

[michelle]

 Надявам се този мой пост да не е прекалено  Тази вечер прочетох една история, която  ми се искаше да я споделя с вас, защото показва колко огромна сила може да има любовта между двама души, когато е истинска и непреходна.



Останалите снимки са на линка по-долу.

http://bop.nppa.org/2006/still_photography/winners/OES/67966/134496.html

Тази красива, слабичка млада жена е била едва на 21 години на своята сватба. До нея е 23-годишният й съпруг. Три години преди сватбата тя е получила диагноза "злокачествен тумор на мозъка". Изглежда борбата с него не е била успешна, тъй като на следващата година идва друга диагноза " белодробен тумор около пулмонарната артерия без възможност за оперативно отстраняване". Въпреки всичко тя се старае да води нормален и пълноценен живот. Омъжва се за своят любим от училище - любовта на живота й. Той е бил до нея през всичкото време - отпреди заболяването, през лечението. За сватбеният им ден той казва :"Беше прекрасно. Беше сбъдната мечта. Тя беше най-красивият ангел, който някога е имало - толкова грижовна и самоотвержена, истинско вдъхновение за всички. Тя винаги се усмихваше, независимо какво се случва, без значение какви новини получаваше. Тя беше толкова близко до съвършенството, доколкото е възможно". Пет дни след сватбата тя е починала.

 Исках да споделя тази история, защото според мен тя е показва, че любовта няма да се промени при никакви обстоятелства, когато останем верни на себе си и на нея.

[Ariel]

Много трогателна история michelle! Тъжна, но поучителна!  И аз вярвам, че любовта може да остане силна и чиста и че не е обречена на провал рано или късно, както много хора казват. Дано не съм единствената...

[Christy]

Много трогателна история michelle! Тъжна, но поучителна!  И аз вярвам, че любовта може да остане силна и чиста и че не е обречена на провал рано или късно, както много хора казват. Дано не съм единствената...

Разбира се, че не си единствена! Аз съм убедена, че любовта ни няма да отмине и няма сила, която да ме убеди в противното. Ще пусна снимки като сме на по 80 години да ни се порадвате