Тема на седмицата!!!

[Nina Style]

Бихте ли ми позволили да повдигна една тема, която ме кара в последно време много да се замислям.
Колко пъти в живота си сме окуражавани и подкрепяни? Колко пъти близките ни са ни потупвали по рамото, за да ни накарат да бъдем максимално удовлетворени от себе си и постиженията си и истински щастливи? Не са ли много повече критиките, недоволството, забележките? И до колко в резултат на това зависим от другите, тяхното мнение, очаквания или амбиции? Себе си ли сме наистина винаги или понякога предпочитаме да се крием, за да зарадваме Някой? Знаем ли кои сме, познаваме ли се достатъчно? А до колко другите познават у нас тази наша неподправеност и независимост? Такива ли сме в живота си, каквито сме в сърцето си? Отдадени ли сме изцяло на желанията си и мечтите си и правим ли всичко, което искаме винаги? ........... 

Хубави въпроси на които всеки би трябвало да си отговори.  Така като се замисля се чувствам щастлива,защото моите родители ме подкрепят всеки ден и винаги са били до мен дори и в неуспехите ми. Не винаги можем да правим това което искаме по-една или друга причина,но лично аз съм щастлива,че правя две от нещата, които харесвам и ме правят щастлива. Винаги има нещо в което сме зависими от другите около нас. Познавам себе си много добре и хората около мен /най-близките/ също ме познават. Прекалено пряма и импулсивна съм и това винаги ми е пречило,но вече спрях да правя опити да се променям. В крайна сметка аз приемам хората такива какви са и искам и те да ме приемат с всичките ми недостатъци.  Не мисля,че винаги можеш да бъдеш в живота такъв какъвто искаш. Всички спазваме някакви норми правила,които не ни позволяват да се държим както ни харесва. 

[uliaulia]

Наделина, много добре разбирам какво имаш предвид. От преди години ми е омръзнало да слушам как другите деца са по от мен,нямах право на грешки, дори и успехите ми, които съм постигала не са били отчитани като такива, от толкова внимаване и напразно старание, се промених, затоврих се в себе си и спрях да се развивам заради моите родители. Имала съм винаги много енергия, много хъс и го пропилявах известно време в бездействие. Освен всичко, те се считат за най- великите такива, тъй като в материален план нищо не ми е липсвало. И до днес ме изумява криворазбраната дефиниция на понятието добър родител-да работиш колкото се може повече и да осигуряваш на децата си дрехи. Предметите ли е това, което ще ги направи щастливи. Много ти разбира едно дете кое колко пари струва и с какво качество е. Освен това такъв си какъвто си в сърцето на детето си, а не в твоите представи.

[Monikamaria]

nadelina88, страшно ми хареса какво си писала!!! Не мога да повярвам чак, че още са останали хора, които ги мислят тези неща! Смятам, че ако всеки от нас се замисли истински и осъзнае какво означават въпросите ти ще открие страшно много истина за себе си, дори без да си отговаря. Понякога просто забравяме да си задаваме въпроси. Общо взето винаги мислим, че просто трябва да дадем отговора на някого.
Чудя се винаги ли са били такива хората или аз още не съм била пораснала, за да го осъзная. И не могат ли хората да се отърват от страха, че няма да видят одобрение в очите на другите. Когато представяш себе си за някакъв, какъвто не си, къде е щастието? То е за този, който не си ти, а не за теб самия. Мисля, че това се получава именно, защото не си получавал подкрепата, от която си имал нужда, срещал си критики винаги и в последствие отчаяно се опитваш да си наваксаш. Ако повече хора имат силата да осъзнаят този проблем, преодолеят последиците и имат смелостта да променят нещата може би порочният кръг ще изчезне и поне нашите деца няма да живеят така.

[nonnita]

Съгласна съм с Monikamaria, но не съм такъв оптимист като нея относно така поставените въпроси. Аз не мисля, че някога ще изчезне "порочният кръг". Винаги ще има криворазбрано общество - родители, приятели, всякакви доброжелатели и недотам такива... Общо взето тази "крива" среда създава неуверени хора, които имат нужда от постоянно чуждо одобрение. За някои това е като защитна стена, която поставят пред себе си, защото се страхуват да се покажат такива, каквито са - невписващи се в общоприетите одобрявани норми. Нашето общество е болно от хиляди предразсъдъци и това определено се отразява на личността на всеки от нас, независимо дали самите ние страдаме от предразсъдъци или - не. Важно е човек да бъде себе си пред самия себе си и пред хората, които обича. За всичко останало сме повлияни от средата, дори да не го искаме, понякога просто тя проектира върху нас разбиранията си за "нормално" поведение...

[angel4e]

Мисля,че темата си е точно за тук, през последната седмица чета непрекъснато оплаквания от форума, че се бил променил. Не съм толкова отдавна тук, но форума много ми помогна да организирам сватбата си. По-късно започнах да пиша в другите теми, несватбените. Да, имало е винаги хора, които са ме дразнили, дразни ме позьорството. Иначе, всички във форума са различни по характер и темперамент, много различни от мен, на някой се възхищавам, на други се чудя, но никога това не ме карало да се откажа да пиша тук. Имам профил в бг мама и сватбата.орг, но там атмосферата е съвсем различна. Хората така се хапят, без да им пука, заяждат се, обиждат се, подиграват се. Единствения форум, в който се чувствам добре е "нашия". Но когато се появят едни такива изказвания , че вече не е както преди, че има дразнители, започвам да се чувствам излишна (без да знам дали дразня някого).
Много момичета са ми помагали и аз съм помагала, доколкото мога и не разбирам какво ви тежи, ако се замислите има толкова много хора от форума, на които можете да разчитате.
Натъжва ме факта, че някой симпатични личности се отказват от форума по някакви причини, но не ме бърка,че някой влязал да се изфука.
За справка, в бг мама ,когато се организират срещи се внася цялата сума до стотинка, а ние за втори път се организираме "на доверие".Значи, още има някакво доверие помежду ни.
Сигурна съм, че ще си прекараме страхотно, аз лично симпатизирам на поне 50% от вас и нямам търпение да се запознаем.

[Deliysky]

Имам профил в бг мама и сватбата.орг, но там атмосферата е съвсем различна. Хората така се хапят, без да им пука, заяждат се, обиждат се, подиграват се. .........

Характерно за БГ форум, изключенията са малко.

[michelle]

 Не пускам отделна тема и ако това е грешка, нека модераторите да го отбележат  Тъй като това е най-вече "женски" форум, предполагам би представлявал интерес един не нов, но винаги актуален въпрос. Поводът да го задам беше мнение в една от темите тук и една статия на тексаския "Обзървър", на която попаднах днес :

http://www.texasobserver.org/cover-story/the-right-not-to-know

 За да не ми се скарате, че е на английски, ще се опитам накратко да предам историята. Двойка научава, че бъдещото им дете (при бременност 4-5-ти месец) има увреждания, които няма да му позволят да води нормален живот след раждането и ще са причина за големи страдания за него. Те трябва да вземат решение дали да се направи аборт. Според новоприет закон в щата Тексас 24 часа преди процедурата се извършва ултрасонографски преглед и жената трябва да изслуша описанието на детето, да го види и дори чуе биенето на сърцето му. Скоро след приемането на закона се внася поправка, която оставя само прегледа, но не и задължението жената не е длъжна да чуе каквото и да е било за детето, както се е случило с авторката на статията и е било извънредно мъчително изживяване.
 Това, което искам да ви попитам е : бихте ли приели да има подобен закон в нашата страна? Това не е  и толкова въпрос "за и против аборта", а по-скоро дали е редно жените, които го извършват да видят детето и да се даде интервал от 24 до окончателното им решение? Въпреки това ще се радвам да споделите и мнението си за и против аборта.

[emmmmmy]

аз винаги съм казвала, че и на 17 да бях забременяла, щях да го родя детето. Майка ми също ме е подкрепяла с същото мнение. Но това си е лично мой избор.
НО приемането на закона е спорно, при положение че има жени в ситуация като тази история, която ти си посочила. В този случай, смятам за позитивно да го има този закон, но да има изключение за абортите по медицински причини и на тези жени да не им се разказва играта като минават през 24-часовото мъчение.
Познавам жени, които са си променили нежеланието да родят детето си, след като са чули сърчицето му за първи път.  Така че този закон, променен хуманно, би бил полезен, поне според мен.

[lunno momiche]

michelle, това е тежка тема, с придружаващи я трудни, мъчителни избори.
Спрямо закона, за който питаш - не мисля, че е нужно да се измъчват по този начин жените или двойките, решили да предприемат тази и без туй нелека "процедура". Всеки има право на избор и точно заради това аз съм за свободно решение на всеки индивид да вземе решение дали иска, и кога точно, да стане родител  - т.е. за това абортите да съществуват, като възможен избор, макар че много бих искала никой да не стига до такъв избор в живота си, понеже може би най-хубавото   нещо на света е човек да има детенце, да изживее това безкрайно щастие!

[svekarva]

michelle, пиша тук, защото видях изтрития ти отговор във въпросната тема. Аз не се осмелих да защитя момичето, постът беше на съвсем неподходящо място и "отвори" много рани. Иначе думите, които беше казала са съвсем точни. Аз лично и хипотетично бих утешила всяка жена, независимо какво решение е взела. Самото взимане на решение е геройство и най- малкото нещо, което човек би искал да чуе в такива моменти са упреци. Изпитвам ужас, че от мен би могло да зависи дали да има закон за 24ч. размисъл и дали да се показва и разказва всичко на родителите. Ако те искат - добре, имат право, ако не искат - пак имат право. Същото е и с аборта. Толкова е кошмарно и страшно, не се забравя цял живот, вечно има съмнение "дали пък не трябваше"...Иска се много смелост за да вземеш решението и още повече - да го изпълниш. Няма правилно и неправилно, така мисля аз. Всеки си има своята правда и ако не можем да кажем блага дума, по- добре да замълчим.

[michelle]

 Доколкото разбрах, проблемът с конкретния закон в Тексас е, че не са били дадени ясни инструкции за приложението му, което е довело до големи грешки. И най-вече намесата на политиците в личния живот на хората по отношение на така деликатна тема. По принцип съм "за" това преди аборт да се направи ултрасонографски преглед. Понякога, колкото и ужасно да звучи, е възможно да е станала грешка при предишните прегледи и да не се налага подобна процедура. В други случаи невинаги жените казват истината за причината да вземат такова решение. Познавам няколко дами, които са направили такъв избор съвсем не по уважителни причини.
 Мисля и, че е необходим внимателен разговор с майката. В статията ме впечатли описаното нежно и деликатно отношение към жените в подобно положение. Личната ми позиция е "за" аборта единствено при наличие на медицински показания, които доказват наличие или възможност да бъде увредено физическото и/или психическо състояние на майката и/или детето.
 Тъй като съм малко по-суров човек в това отношение, бях на мнение, че при липса на медицински показания, жените трябва да научат добре чий живот ще отнемат. Попитах съпруга ми за мъжко мнение и неговият отговор беше :"Нима мислиш, че хората, които са наистина безотговорни към своето здраве и живот, биха се впечатлили от звука на сърцето на нероденото им дете?" Беше прав и по това разбрах колко е жестоко за всички останали да бъдат подложени на подобно нещо. Тоест да се налага едно правило за всички. По-скоро е редно да ги убедят по друг начин да запазят живота на бебето.Могат да се свържат с двойки, които чакат за осиновяване. В България май няма такава практика, но съм чувала как в други страни бременните тийнейджърки и млади жени могат да постъпят точно така. Но доводът, че раждането може да съсипе техния и на детето живот, защото не са завършили образованието си или са бедни, го приемам за оправдание. Пак подчертавам изключенията за възможни физически и психически травми и увреждания.
 Покрай приятели хуманни лекари съм попадала на филм за това какво се случва с детето по време на аборт. Направени са били записи на реални случаи, като дори го има и звука от утробата. Страшното е да се види и чуе реакцията на нероденото дете. Не желая да я описвам в подробности, понеже е на голяма болка. Доколкото знам повечето лекари видели този филм масово отказват извършването на аборт по различни от медицинските показания, а някои и въобще. По тази причина за действително неосъзналите се хора може би е добре да се опита по-сериозно да им се покаже какво са на път да извършат.

[Деница Звездица]

Мишел, интересна статия, макар и мъчителна, не знаех, че до такава степен някъде са детайлизирали закон по толкова деликатна тема. Моето мнение е почти същото като на shent - смятам, че ако жена е решила да направи аборт по някаква причина, няма смисъл да й се въздейства със средства като задължително слушане на ултразвук или други подобни, на нея това няма да й повлияе особено. От друга страна, ако се налага прекъсване на бременността по медицински причини, то е излишно жената да се тормози с допълнителни изисквания за прегледи и т.н. Ако има съмнения, че лекарите може да са сгрешили с диагнозата, тя със сигурност ще направи и сама, без да й се изискват по закон,  допълнителните консултации.

Като цяло, аз съм  против убеждаването в обратното на жени, които искат да направят аборт. След като са преценили, че това им се налага или го искат, по-добре да не бъдат убеждавани да раждат деца, които не искат и които биха страдали от това им решение през целия си живот оттук нататък. Не обсъждам дали мотивите им си заслужават, нито моралните аргументи, нито пък дори честно ли е на тях да им е дадена възможност да бъдат майки, а на други не, просто считам, че никакви програми няма да променят нежеланието на някой да има дете и узаконяването и натиска за обратното носи много по-лоши последици за цял живот за тази майка и за детето й. Не вярвам в хепи енда при подобни истории, макар че винаги се радвам, когато чуя за такъв.

[svekarva]

Без да коментирам, ще ви кажа какво се правеше преди Промяната. Ако двойка имаше едно дете, възможно беше да се направи аборт само по медицински показания - нищо друго. Дори майката да забременее месец след раждането, да се е разболял или починал съпругът! При несемейни имаше по- големи възможности но трябваше да се представи бележка от лекаря, констатирал състоянието и направил нужните разяснения, бележка от университета или предприятието /ВУЗ-овския комитет или ДКМС/ и бележка от кварталната организация на ОФ, които също трябваше да се опитат да убедят жената да роди детето.

[магито]

По време на комунизма се гонеше разждаемост, трябваше да се увеличаваме като бройка.Сега, сега не знам.По програма на Юнеско се помага на жени в риск, има хора който трябва да я убедят да не абортира, да и се помага след раждането, да се настани в жилище и т.н. Лошото е че братята роми бързо усещат от де духа вятъра т.е. от къде идват парите.Отиват и казват, че ще го оставят и те започват да ги гледат и да им дават пари.Е те после пак го оставят в Дом, за отглеждане като идват да го вземат в месеца веднъж, защото все пак не са се отказали от него.И децата освен, че са психически много зле и физически е нещо ужасно.Имам приятелка работила в дом и работи с роми, не искам да ви казвам какво ми е разказвала, аз лично се отвратих от тези хора и не мога, не мога да им съчуствам, защото те нямат и грам съчувствие към едно дете, бебе.За тях това е инструмент за пари.

За абортите, според мен това е много лично решение и всеки трябва да го вземе сам.И без това съвеста после винаги ще те грезе, няма смисъл и преди това да те разпънат на кръст.Според мен прекалената намеса в личния живот става като шоу за околните и не трябва да се позволява.