Сватбата на polia - 5.09.2009 година

[Боги]

Честито!!! Букет от нежни пожелания, дарила бих ви с две ръце, щастие и радост желая ви от все сърце! Живот и здраве, любов и дълги дни и нека с рози е окичен живота ви до старини!Една роза за теб Бъдете си за всичко необходими, дори в житейските прости неща, само така през годините трудни ще покорите света. Не искайте един от друг неща невъзможни, достатъчно е дума добра. И живейте заедно всички минути тревожни до мига когато ще сте с посребрена коса. Нека очите ви в една посока да гледат, а ръцете да милват послушни деца. Една пътека да ви води-пътеката на радоста

[mucito]

                   ЧЕСТИТ СВАТБЕН ДЕН, МИЛИЧКА!!!                 
ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЕДИН ВЪЛШЕБЕН, ИЗПЪЛНЕН С МНОГО СМЯХ, ЛЮБОВ И ВЕСЕЛИЕ ДЕН, КОЙТО ДА ТЕ НАКАРА ДА СЕ ПОчУВСТВАш НАЙ-КРАСИВАТА, ОБИчАНА И щАСТЛИВА ЖЕНА! А ОТТУК НАТАТЪК ВИ ЖЕЛАЯ ОщЕ ПОВЕчЕ ЛюБОВ, щАСТИЕ И РАЗБИРАТЕЛСТВО!!!

[StAsSi]

Честито!

Бъдете здрави и щастливи, обичайте се и се подкрепяйте, създайте уютен дом, в който да растат здрави и щастливи децата ви и нека любовта да ви съпътства през целия ви живот!

[leni_beni_]

Поли, честита 
Желая ви много щастие и любов 
Горчивоо

[bergeria]

Честито! Пожелавам ви много щастие и любов. Наздраве и горчивооооо 

[anbibian]

Честито на младото семейство! Бъдете много щастливи, много се обичайте и не спирайте да се усмихвате! 

[pepina83]

Сладурче, къде се скри........

Чакаме снимки............ вече съм много любопитна 

[valia_diva]

Честито и от мен с малко закъснение, ама ти сигурно вече си разбрала, колко се отнесени булките след сватбата и колко е сладко да се отдадеш на следсватбена почивчица. Та аз ви желая безмерно щастие и обич, много разбирателство и уважение един към друг. Чакам и аз с нетърпение да разгледам албума ти.

[Polia]

Здравейте, милички! Благодаря на всички за пожеланията, от доста време не съм се включвала, защото си почивах от всичко около сватбата. От вчера съм на работа, ще се опитвам от време на време да пиша. Преди малко се опитах да кача снимки в албума, но не се получава.

Нашият ден премина въпреки всички наши усилия с ужасно много нерви, положителни емоции - разбира се, и гафове - колкото искате.
Спахме бих казала нормално, аз станах и отидох на фризьор, след което в майка и татко, а Янко - в майка си. Бях доволна от резултата - прическата се получи много добре, воалът беше стабилен и изобщо бях много спокойна. Гримът също страшно ми хареса, целувки на Семи за старанието и изобщо за уменията й. Така и не намери по няколко минутки време поне една седмица преди сватбата да отида на солариум и тя успя да заличи презрамките, но на някои снимки ми се струва, че все пак си личат. Вината си е само моя, направо не мога да повярвам, че съм го допуснала, но каквотое - това е... Като си облякох роклята с втория закупен сутиен, установих, че няма да я бъде тая, защото тя е кроена с първия - доста по-обемист, с него направо изглеждам така, все едно имам гърди  Та в крайна сметка останах с него, но тук-таме ми се подава остро крайче от него, но и това не е болка за умиране.
Като цяло аз се харесах - резултатът беше този, който исках да постигна, въпреки няколкото пропуски в доизпипване на детайлите, които споменах - бях булка и това, което виждах в огледалото, беше това, което исках да видя.

[Polia]

Започнаха да пристигат гости, но обстановката беше спокойна, докато на татко не се обади мой близък, за да каже, че в ресторанта, тоест на главния вход на хотела на ресторанта, не ги пускат да влязат с украсата за масите. Беше ужасно изнервен и ядосан, а той принципно е спокоен човек, и съответно аз се притесних, естествено... Пропуснали сме да уточним със Златомир Златев - мениджър банкети в Амбасадор, че украсата трябва да се внесе от задния вход, което е логично, но как да се сетя да ги предупредя... Следващият стресов момент е пак обаждане до татко - аз естествено вече все по-упорито слухтя за проблеми и те си стават реалност... Братовчедка ми Ани, която силно прегръщам и на която благодаря хиляди пъти за помощта и търпението, се обади на татко,  за да каже, че всички кутийки с имената на гостите са наредени по масите, но някой от ресторанта казал да ги съберат и да дойдат в 5,30  , защото ще слагат други покривки. Аз веднага набрах Златомир, за да поискам обяснение - всичко беше уговорено, какво става, тези хора да не са маймуни, направо бях бясна, но цялата треперех и обясних на човека, че тези неща ме притесняват много. Той обеща да провери и да ми се обади, което и направи доста по-късно с уверението, че всичко е наред, но вече спокойствието ми от този момент нататък беше отишло по дяволите. След време се разбра, че някакъв турчин - шеф там някакъв си в ресторанта, е разпоредил така, и то след като ги е изчакал да наредят последната маса, въпреки спора с братовчедка ми наистина ги е накарал да съберат всичко и така трима от моите гости, много близки и любими хора, не успяха да присъстват на повечето важни моменти.

[Polia]

Тереза закъсняваше и й се обадих, за да видя какво става - нещо се беше объркала в квартала, но идваше. Започнахме снимките в спалнята, като затворихме вратата, което предизвика небивал интерес от страна на вече присъстващи и новопристигнали гости  Около двайсетина минутки снимки, и стана време да идва Ро да ме взима. Явно адреналинът вече е бил доста висок, защото много слабо чувах музиката, говора на хората в стаята и на тези, които се опитват да влязат. Вратата поддаде от пантите и се изсипаха главните действащи лица, много нахилени и весели. Янко беше на бодлички - прическата, която обсъждахме със седмици всъщност беше неговата, а не моята, и беше много сладък  Целунахме се и започна "търсенето" на обувката - всички усетиха веднага къде е, но се правеха, че я търсят - в голям балон с малки балончета, измежду балони с нормален размер в златисто и бяло  След като ми я обу, започнаха с питанията става ли не става ли, но на мен нещо не ми се щеше да слага пари и не знам защо, казах, че става и станах. Татко ме предупреди, че е много рано, да не тръгна да излизам, но аз нямах такова намерение поздравих гостите от страната на младоженеца - като новодошли, закичих си свекървата и мъжа, кумата закичи майка и кума, но не съм много сигурна вече... Поисках чаша вода и така, около 15-ина минутки след идването на младоженеца татко ме изведе и предаде ръката ми в неговата. Навън беше адска жега - 14,30 - нещо невъобразимо... Аз тръгнах към улицата пред входа, на стълбичките се спънах в роклята и почти паднах - много ефектно, но никой не беше ни видял, ни разбрал - само видеооператора и един-двама приятели, които бяха точно до мен. Краката ми бяхя в полуразкрач стъпили здраво от вътрешната страна на полата, а ръцете - на лакът и длан в земята, не знам как не се одрах или ожулих, но се поизнервих и поскарах на Ро, че ме е пуснал да вървя сама и разбира се, му развалих настроението... Патка с патка! Поведох хорото и след последвалата топлинна обработка - бяхме изцяло на слънце по време на иху-ахо-то, се отправихме към колата. Караха ни с червен Х6, украсата беше много красива, поне аз си я харесах много. За мое огромно съжаление намерените с толкова усилия и чист късмет снежнобели фалеонопсиси - за бутониерите, вече бяха в плачевно състояние. Като гледах как тъжно висят от наперената зеленине зад тях, още повече ми се скапа настроението. В колата окончателно разсърдих милото и търпеливо Ро, който по-късно ми прости, но все още ми се кара за намусената муцунка и за това, че съм му развалила прекрасната нагласа, с която е тръгнал. Улицата пред тях, между другото, беше разкопана на дълбочина около половин метър няколко дни преди сватбата поради не знам какви съображения - тръби ли сменят, не знам, но беше разкош направо, като се сетя само и настръхвам - все едно сме във война...

[Polia]

Пристигнахме пред дома, в който булките бяха като на конвейерна лента: подписалите приемат поздравления, зад гърбовете им влизат към стаята за младоженци следващата двойка, а междувременно в залата бракосъчетават третадвойка. Жегата вече беше неописуема, беше задушно и нетърпимо, гадно, лепкаво бррррррррр... Една лелка ни ориентира към стаята за младоженци, където приготвихме личните карти и отпочинахме в стари кресла срещу изнемогващ вентилатор Дойде на помощ един приятел, който на себе си върза вратовръзката на младоженеца и му я предаде вече с исканата дължина - до колана - преди това се показваше от сакото. Влязохме в ритуалната зала, където вече окончателно умряхме от задух. Имаше климатик, но беше очевадно недостатъчен и... абе никога през живота си не съм се потяла така. Бракосъчетаващата имаше супер равнодушен вид, тон и говор и изобщо, ама изобщо не съм я слушала, направо не знам как разбрах кога ме пита, за да кажа моето ДА или да подпиша. Не се настъпвахме, въпреки подвикванията, които ме издразниха много. Ние никакви, ама никакви ритули не уточнихме - кое ще правим, кое не - просто следвахме настроението си на момента и аз съм доволна. След дома имахме доста време за снимки, поколебахме се с Тереза, но отидохме на Античния театър и мисля, че не сгрешихме. Лично аз се забавлявах на снимките и мисля, че се получиха много добре. Следваше църквата, пред която един странен младеж ни поиска халките, ние му ги дадохме с леко объркани физиономии и разменящи си странни питащи погледи. Изчакахме около 10-ина минутки, Янко заподозря ситуацията нещо,каза, че цивилен църковен служител не е виждал и че този някъде ни се присмива на глупостта и вече крои планове как да продаде венчалните ни пръстени  Отиде да го пресреща от страничния вход на църквата, вече наистина притеснен, но момчето се показа от центрания и каза, че може да влизаме. Вътре ни венчаха, церемонията беше неочаквано дълга, всички пристъпвахме от крак на крак на края, но свърши. На излизане кумата хвърли опакованите кошнички с бонбони, жито и стотинки, които, да ви призная, никак не са леки, колкото и да бяха красиви.

[Polia]

Такааааааааааааа, пред ресторанта аз се поснимах и си поговорих с приятели и роднини на входа на хотела, а Янко веднага след слизането от колата отиде да провери какво става. Аз се качих малко по-късно, също огледах ресторанта, бях доволна, но все пак разговарях със Златомир относно моите притеснения. Приканихме гостите да си вземат шампанско и да заповядат в ресторанта. Първи бяха моите родители, снощи на видеото видях как майка посяга да пусне техния плик направо в кутията, аз явно й правя забележка, тя с виновно и извинително изражение веднага връща движението на ръката, подава ми плика, аз благодаря и го пускам в кутията, и се чукваме за наздравица. Това, погледнато отстрани, ме накара да осъзная, че... не знам какво, на моменти се чувствам ужасна дъщеря, съжалих сто пъти нея и татко за всички нерви, които потрошиха по тая сватба, главно заради мои претенции и прекалено вглеждане в детайли, заради което пропуснах да направя други важни неща. След като всички гости вече бяха настатнени, аз отидох до тоалетна и да се освежа малко... добре де ще си кажа - на снимките в Античния театър краката ми неусетно бяха придобили визия на въглищарски, а не на булченски, и аз, въпреки присъствието на мои приятелки и колежки, след много кратко колебание запретнах поли, събух се и измих в мивката първо единия, после другия. По време на сапунисването на втория обаче слухът ми регистрира Менделсон, а Стейс и Слай - мои верни дружки, забързват с бърсането на вече измития и мокър друг мой крак. И така, с чисти крака и сандалки, но с позорно закъснение влизаме в ресторанта.

[Polia]

Тук интересното е, че окъпах видеооператора с водата от менчето при страшния шут, с който го ритнах. Починахме си малко след сядането по местата и дойде време за речта на кума. Преди да тръгнат към DJ-я, кумът ми сподели притесненията си от тази част, а аз го успокоих, че и на нас няма да ни е лесно след това. Той замига неразбиращо, но реши да не се обърква допълнително, като пита. Речта мина много добре с едно леко прекъсване и хилене заради широката усмивка и присмехулния поглед на младоженеца - специално за кума и разбира се, точно срещу лицето му. И тук е мястото да кажа, че последва нашия първи танц, специален за нас и планиран като изненада и както се изрази DJ-ят "визуален подарък" за всички наши гости. Отдавна бях избрала едно парче на Etta James - At last, което като музика и изпълнение ми харесва неприлично много, слушала съм го сигурно хиляда пъти, след като решихме, че ще е тази песен, а като текст е много "наш", или поне аз мога да кажа всичко, което се пее, и то да е вярно за нас двамата. Спонтанно на друга сватба го попитах заради малко особеното джаз звучене на песента дали иска да потърсим някой за уроци по танци, и въпреки стопроцентовата ми убеденост за твърдия отказ, който ще срещна - нямах намерение да настоявам - милото Ро се усмихна, прегърна ме силно и каза "Каквото искаш ти." От този форум взех телефона на Мариана Ангелова, която за 3-4 часа или 3 урока успя да направи тази моя мечта осъществима, а моят мил любим й даде живот. Не се справихме блестящо, но със сигурност стояхме много добре, различно - което аз най-силно търсех, и бяхме притеснени, но изпълнени с нежност по време на целия танц. Искрено се надявам да сме се харесали на всички, доста се постарахме. Най-голямото ми притеснение беше следното - тъй като хореографията и песента са разделени на две основни части - преди и след да видя любовта, в първата част аз танцувам сама, след това се включва и той. Непрекъснато се питах дали не изглеждам като изтървана от лудницата булка.

Следват рязане на торта, хвърляне на букет и жартиер, преминали без някакви особено значими подробности. Свалянето на жартиера, което също не бяхме уточнили как ще става, се състоя така - аз съм седнала на стол с гръб към всички гости, Янко е пред мен на колене, заровил се под полите ми, като в началото успя да хване жартиера със зъби и да го придвижи надолу, след това го изпусна, хвана го с ръка, сложи го пак между зъбите си - всичко това аз го усещам и се заливам от смях - и на финала при показването го изпусна от уста и го развя победоносно с ръката. Поизмъчи се горкия, но се получи добре.

Това бяха централните моменти от нашата сватба и някои от нашите емоции. Ще се сещам за този ден още дълго време с яркия спомен за това колко нерви трябваше още да изхабя заради различни хора, които ми развалиха празника, или заради мои грешки, глупави постъпки и пропуски при подготовката, но силно се надявам това за избледнее и да мога след време да се усмихвам така, както се усмихвах през най-щастливите моменти - с цялото си сърце и душа, защото преливах от вълнение, радост и любов. 

[rosit@]

Поли мила,ако знаеш от кое време се каня да ти пиша.....,но все не стигам до тук!
Та сега...прочетох всичко на един дъх,разгледах и снимките със затаен дъх и искам да ти кажа,че сте били невероятни!И разбрах колко хубаво сте си изкарали!Мога само да кажа едно голямо БРАВО и запазете тази своя любов завинаги в себе си!