Какво правим, ако бащата си промени мнението...

[Pachoran]

 sur4ice88 Заставам безрезервно на твоята страна и кауза. Като единствен представител от мъжки пол в тази тема искам да отбележа следния факт. Аз съм човек на 30 и ..., ожених се на 20 и ... Много дълго време не исках да ставам баща. Вече съм баща на 11 месечен мъж. По принцип мъжете, които ще стават татковци малко трудно приемат този факт. Независимо от това да ли са на 20, или 30, или 40, или 50 ... Въпрос на една глупава мъжка психология. Все си мисля, че човек не трябва да е толкова краен в постъпките си. Едно семейство винаги има изход от създалата се "лоша" ситуация.
 Наистина съветите от съфорумците за твоето съхранение като майка е най-важното нещо на този етап. Но съществуването самостоятелно е нещо много трудно. Семейството се състои от минимум два члена. Подозирам, че т.нар. мъжки кариеризъм е в основата на всичко. Но не одобрявам мненията за лесното игнориране на биологичния баща. Просто "продукта" генетично е свързан с него и появата му на белия свят ще носи неговите външни и вътрешни белези, колкото и да не ни се иска или иска.
 Но наистина най-важното нещо е да се съхраниш като майка. Ако има и кой да ти помага - още по-добре.

[Bebe_chaka]

Pachoran благодаря ти много за подкрепата и откровеното мнение. При нормални обстоятелства да - нямам по-голямо желание от това бащата да си е баща... Но не е ли малко трудно избягването на въпроса - вчера не го искаше, днес го иска... ами след известно време? Детето ми няма да знае за това и за него той ще е просто татко - проблемът обаче е, че аз знам. И че само аз знам колко болка, мъка и тревоги ми е донесъл "татко". И че във времето в което най-много се нуждаех от него - татко беше най-яростния враг на всичко това. Знаеш ли колко е трудно да опазиш една бременност в такава среда? Да усещаш с тялото си как това мъниче сякаж се опитва да се вкопчи в теб молейки те някак си да го предпазиш? Вече веднъж съм минавала през това - познавам характерната пронизваща болка, познавам и кръвта по дрехите ми... Мислиш ли че е лесно всеки ден да ставаш и да се молиш да не я видиш? Страхът, че всичко свършва за миг и ти не можеш да го спреш? Този ужас не го пожелавам на никоя жена! И на никой човек!
Ти би ли простил, че си останал сам в такъв момент?

[kali_gali]

sur4ice88 ,това че бащата е размислил е чудесто.Понякога на мъжете им трябва време за да осмислят факта че ще стават родители.Имаш достатъчно време да прецениш дали неговото решение е моментно или е осмислено.Но въпреки че ти ще знаеш минаги за това което ти е причинил,недей да зачеркваш вапълно варианта за втори шанс.Времето ще покаже кое е най-добро за теб и бебето.

[detikodj]

Да, мъжете понякога изпадат в нещо тип депресионни състояния в такива моменти, искат ли, не искат ли. Какво да ги правим като им е слаба психиката, но трябва да си поемат отговорността тези бебета не стават сами така че не може просто да се лута иска или не иска!!! Стискам палци всичко да бъде наред

[mili]

Сърчице, може би в името на вашето дете трябва да дадеш шанс на бащата на дете то лично мое мнение. Но само един шанс

[Fenix]

Мило Сърчице,

и аз като другите съм убедена, че историята ви има доста предистория всъщност, затова няма как да сме обективни в мненията си- цялата истина знаеш само ти!

Подкрепям изказванията, че в такива напрегнати ситуации не бива да се вземат прибързано решения. Понякога са нужни, предполагам, месец-два дори, докато човек прецени какво да прави- стига да разполага с нужното време, а ти го имаш! 


Може би за момента най-доброто за теб е да се грижиш за бременността си, а ако прецениш, да позволиш и на таткото да се грижи за теб- просто така, без да му даваш обещания, като му обясниш, че не си взела окончателно решение какво се случва после, а най-важното сега е да дадеш всичко от себе си, за да опазиш бебчо!

Но и според мен не го "отрязвай" тотално-позволи му да се коригира, ако наистина има желание. И мъжете, както и жените, понякога реагират по даден начин, а после се замислят и дълбоко съжаляват. Затова, където има/е имало любов, като има грешка, има и прошка.  На всеки от нас му се е налагало или ще му се наложи все някога да прости на половинката си нещо, за което е бил убеден, че е непростимо- горчиво е усещането, но е факт-всеки по-възрастен ще ти го каже!

А ти вече с времето ще прецениш /през тези месеци на бременност/ дали реакцията на бащата е била плод на временна истерия, или той просто е човек, с когото не би желала да имаш нищо общо занапред!

Успех, мила! 

[tasty]

Мило Слънчице, абсолютно съм съгласна с мнението на Феникс. В този момент трябва да си по-силна от всякога, но в същото време много трябва да се грижиш за себе си и за малкото човече, което расте в теб.
Стискам палци всичко ще бъде наред вярвай в това

[Bebe_chaka]

За момента знам, че ако той има истинско желание бих опитала да му дам шанс да общува с детето си... но... честно казано на неговото твърдение, че трябва да сме заедно заради детето.... не знам дали някога отново бих била с този човек.

[detikodj]

Да, положението ти наистина е много тежко. Но може би той наистина има чувства, просто е бил объркан, те изпадат в такива ситуации от страх и стрес, не зная каква е точно защото не ви познавам и не мога да дам конкретно мнение, но смятам, че трябва шанс поне ....

[denki6a]

Когато бях бременна за първи път и моя господин беше много фрапиран, бременността беше случайна и  в началото на него му беше много странно, едва към втория третия месец започна да показва, че се радва и, еч иска бебето, такаче явно е нормално...

[Wienerin]

много неприятна история 
Аз вярвам, че зачеването на дете е катализатора в отношенията между двама души - или се събират завинаги и стават семейство или се разделят и детето остава само с майка. Също така вярвам, че съдбата пази това неродето дете и взима вместо него "решение" един вид дали е по-добре да расте с баща си или не.
успех каквото и да решиш, майчинската ти интуиция ще ти подскаже

[ina_lemon]

Оххх, позволи ми тотално да не се съглася с това.

Детето НЕ ОПРАВЯ развалено семейство и НЕ РАЗВАЛЯ здраво такова. То е извор на готини емоции, усещания, които няма как да се изпитат и ролята му в живота на родителите не е да оправя техните проблеми....

[Wienerin]

Ина, ако с моето мнение не си се съгласила да уточня, че аз не визирах семейство, а двойка, която чака дете и не знае на къде да поеме

[ina_lemon]

Ами с това, което си написала ти не съм съгласна просто, и дори няма значение дали е семейство или двойка.
В единият случай детето е съзнателно поканено в живота на човек същество, а в другия - ако не е желано или планирано значи е действано малко или много безотговорно. Ако двойката ще решава накъде да поема след като бебето е налице не вярвам, че нещо добро ще излезе от цялата работа. Детето не е пътен знак, който да покаже вярната посока. То трябва да бъде червеният килим, по който да мине тази двойка в следващият етап от живота си.

Искренно се надявам, Wienerin , да не приемеш като лична нападка това, което пиша... Просто дискусията стана такава, и си казвам мнението.

При всички положения подкрепям решението на авторката на темата да си роди детенцето.

[Bebe_chaka]

Както и да е - момичета вече след поредния опит уж да се сдобрим и след това старата песен на нов глас - махни детето - аз вече офциално съм самотна майка и да ви кажа съм доста по-спокойна! Сега няма кой да ме нервира и да ме кара нон стоп да рева и се грижа по-добре за нас с беба! Моята сладка беба - да правилно - ще си имам божествено сладко момиченце според доки - малко са ми сбъркали датата на термина - сега пък ми казаха 08.02. Както и да е с беба днес бяхме при нашия любим доки  И си я гледках! Щастлива съм и давам смело напред с дъщеря ми!