Всичко за кумовете.....част 3

[plamak_]

Ами то си е до църквата и не съм чула да се плаща допълнително за някъкви изключения в предлаганите услуги.Примерно и ние станахме кръстници на нашите кумове ,което би било проблем да станат те на нас кумове ,но въпреки това никой не ни направи проблем за това , така че най добрия вариянт е да се пита индивидуално всяка църква за каквито и да  е въпроси.

[VeselaStefan]

Oх, ние много се двоумим по отношение на кумовете...първоначално идеята ни беше да поканим моята най-добра приятелка и най-близкия приятел на милото, които не са двойка...но напоследък и двамата се държат малко странно, не сме сигурни до колко може да се разчита на тях..освен това ни се иска хората, които ще ни станат кумове да ни дават пример за това как трябва да изглежда едно истнинско семейство, да са ни опора, приятели, съветници...може и да звучи като отживелица, но ни се струва по-удачно да изберем такова семейство за кумове...
Друг е въпросът, че сред останалите ни познати семейни двойки няма такива, на които бихме могли да се спрем..ох, сега като го пиша това и се замислям дали нямаме прекалено много изисквания..Причината да разсъждаваме по този начин е, че искаме да поддържаме близки отношения с тези хора и било добре да ни е приятно заедно...
Мислим за едно семейство, което от години го асоциирам с идеалната двойка и много се чудим, дали да не ги попитаме... работата е там, че не се виждаме много често и не сме още толкова близки и ме е страх да не откажат...много сложно стана..
Момичета, извинявам се за дългите обяснения, но ще се радвам, ако предложите някакво решение...остават ни няколко месеца, преди да запазим църквата и май дотогава ще трябва да сме решили вече...

[plamak_]

VeselaStefan аз също съм на мнението че е хубаво да сте близки с кумовете си ,за това и ние избрахме нашите да са точно тези .Все пак да не забравяме че няма идеални неща , нито семейства , не е важно какво виждаме ,защото понякога това е само образа който е преди да затворим вратата на домовете си.А и да не забравяме че всеки има различно възприятие за идеално семейство.Така че изберете хора които са ви близки до вашия начин на живот ако щеш , да имате общи разбирания , хобита или каквото и да е ,за да ви е приятно да прекарвате много време заедно, а за примера вие сами с времето ще си го давате.Ще се учите както от грешките си така и от хубавите моменти, които ще съпътстват ежедневието ви.Не знам дали ти помогнах с нещо ,но мисля че все някой от предпочитанията ви ще натежи в полза на някой ваши приятели, дори и да ви трябва още време за да разберете кои точно ще са те. :)Успех в избора.

[Lionelsa]

Мислим за едно семейство, което от години го асоциирам с идеалната двойка и много се чудим, дали да не ги попитаме... работата е там, че не се виждаме много често и не сме още толкова близки и ме е страх да не откажат...много сложно стана..

Щом така го чувствате - направете го. Ще имате достатъчно време да се сближите.

[Ellito]

Oх, ние много се двоумим по отношение на кумовете...първоначално идеята ни беше да поканим моята най-добра приятелка и най-близкия приятел на милото, които не са двойка...но напоследък и двамата се държат малко странно, не сме сигурни до колко може да се разчита на тях..освен това ни се иска хората, които ще ни станат кумове да ни дават пример за това как трябва да изглежда едно истнинско семейство, да са ни опора, приятели, съветници...може и да звучи като отживелица, но ни се струва по-удачно да изберем такова семейство за кумове...
Друг е въпросът, че сред останалите ни познати семейни двойки няма такива, на които бихме могли да се спрем..ох, сега като го пиша това и се замислям дали нямаме прекалено много изисквания..Причината да разсъждаваме по този начин е, че искаме да поддържаме близки отношения с тези хора и било добре да ни е приятно заедно...
Мислим за едно семейство, което от години го асоциирам с идеалната двойка и много се чудим, дали да не ги попитаме... работата е там, че не се виждаме много често и не сме още толкова близки и ме е страх да не откажат...много сложно стана..
Момичета, извинявам се за дългите обяснения, но ще се радвам, ако предложите някакво решение...остават ни няколко месеца, преди да запазим църквата и май дотогава ще трябва да сме решили вече...

Здравей, мога да ти кажа при нас как стана.
Ние бяхме водени от същите подбуди- искахме да са семейство и да символизират обич, топлина и подкрепа за нас. След като 2 двойки, уж наши приятели, ни отказаха (беше ми много тежко,защото никога не съм предопалагала че това може да се откаже) много време се чудихме за варианта - моя приятелка,негов приятел. Тогава се сетихме за един колега на мъжа ми,който аз познавам добре но бях виждала жена му 3-4 пъти и въпреки това бяха една от най-влюбените двойки които познаваме. Престрашихме се и ги поканихме. 
Ако искаш вярвай, покрай сватбата и приготовленията така се сближихме с тази жена, че ако сега ме питат никога няма да избера друга кума  Дори бих каза че след време ще ми бъде една от най-близките приятелки. Разбира се това е индивидуално, но моят съвет е ,ако го чувствате и ако тази двойка ви вдъхва спокойствие и подкрепа , да не се замисляте и да ги поканите!!!
Също така мога ди кажа, че една приятелка ще ти е близка и ще ти помага винаги и без да е кума (ако ти е истинска приятелка) докато кумовете ще ви помагат и подкрепят като двойка и като родители.(колкото и старомодно да звучи понякога човек има нужда от външно безпристрастно мнение, а знаем че родителите трудно могат да  дадат такова за децата си) Това е мое мнение !!!

[VeselaStefan]

Благодаря ви, момичета, за подкрепата и идеите. Исках да споделя с вас, защото темата за кумовети ни и най-болна, а трябва да решим скоро. Другите неща около организацията горе-долу сме ги измислили, но това ми е най-важно за момента..
Права си, plamak, че няма идеални семейсва, но това, за което говоря, в най-голяма степен се доближава до представите ми за семейство, което да ми е за пример...Разбира се няма как да знаем какво се случва между хората при затворени врати, но въпреки това начина, по който общуват с нас и околните е показателен за това какви чудесни хора са наистина...какво като имаме по-близки приятели, с които се виждаме почти ежедневно, знаем всичко за тях, а поведението и общуването им са на някакво примитивно ниво, напълно неподходящо за хора на тяхната възраст...
Благодаря ви, Ellito и lionelsa, за окуражителните думи...аз също много се надявам тази близост да настъпи след поканата за кумуване...Мисля си да ги представя на милото (още не се познават лично) и в последстви да ги попитаме, в крайна сметка дори и да откажат поне после няма да ме е яд, че не съм ги попитала. Пък и винаги могат да се веселят с нас на сватбата и само като гости
Надявам се само да няма никой сърдит накрая...

[plamak_]

VeselaStefan аз говоря за хора с които имате общи разбирания и начин на живот , а не за такива които не ви пасват изобщо , мислех че съм го написала достатъчно ясно това .

[VeselaStefan]

Да, написала си го ясно и те разбрах, само казвам, че за съжаление хората около нас не са такива.

[plamak_]

Тогава значи определено се огледайте извън този кръг хора за подходящи кумове.

[_PiKiNeS_]

Здравей,Светла и аз искам да ти кажа моето мнение за кумовете.
Значи при нас стана така че се спряхме на по-големи от нас кумове уж че са наши близки приятели имат две деца големички,пък и са единстевното семейство кскоето се събирахме и така решихме и ги поканихме.И те с голям зор се съгласиха защото проблем им бяха парите,но въпреки това се съгласиха и направихме сватбата,но вярно на сватбата се държаха повече от превъзходно,но се оказа че не са нашият тип приятели и сега вече не се виждаме за съжаление.
сега пък са ни поканили с моят мъж да кумуваме на най-добрата ми приятелка,тя е 1г,. по-малка от мен а нейният бъдеш мъж мой набор.С нея се познаваме от деца и до сега не ми е изневерила на довверието а момчето е повече от приятел,с две думи много свестни са и двамата.Имам чувството че все дно те са ни били кумове и сега като станем ние на тях все едно сме голямо щастливо семейство.
Искам да кажа в края на разкза че аз исках това момиче да ми бъде кума,но тя още не беше сериозна с това момче и поканихме други,но сърцето ми е било право да си иска моята приятелка.

[katya26]

Здрасти Весела, ние до скоро също имахме голяма дилема за кумовете, искахме да са едни наши приятели, но още преди да им кажем те ни изненадаха, че те са се спряли на нас за кумове. Понеже се допитах до поп той каза не може и увиснахме все пак те попитаха първи  , а бяхме сигурни, че ще са те, в последствие аз се запознах с децата на старите кумове на мъжа ми. Оказаха се много готини и сега единия им син с жена си ще ни кумуват а пък и традицията ще си спазим по стечение на обстоятелствата,  разликата ни е около 6-7 години, което не е много.
Вие нямате ли подходящи кумство от старото ви кумство, няма значение от твоя или негова страна и да не е голяма разликата във възрастта де. Лично аз намирам това да бъдеш кум и да поканиш някого за такъв за голяма почит, освен тези ни приятели, ние и двамата неможахме да спрем на някого, който да заслужава това от нас. 
Бяхме се шашнали доста, че няма кой да поканим, но с времето нещата се наредиха от само себе  си, така, че не се притеснявай, ще намерите, и най-важното е да се спрете на хора, които го заслужават.

[zvun4e]

Здравейте, когато решихме да се женим се колебаехме между няколко двойки. В последствие избрахме едната (то е ясно), но ако знаете само какво е чувството да дадеш обикновена покана на човек, който очаква да ти стане кум... ужасно е! А на нас ни се случи в две семейства. Толкова беше неприятно, някакво сковаване... За сметка на това, хората, които сме поканили за кумове са страхотни. Те са млади, но са женени от доста време. Аз не бях сигурна, но в момента не си представям друга кума. Моята си е много печена. То при нас всичко на обратно... първо ние бяхме кумове сега се женим чак (същата година де). От нас кумците не поискаха нищо, дори чак сега разбрах, че кумата хвърля късметчетата. Аз не исках да се бъркам на момичето и за това й казах да си избере всичко и само да каже колко парички и дължим. Моята кума обаче каза, че иска да ми купи воала, късметчетата, кошницата за късметите, обувките, чашите, букета... На мен ми стана лошо, само воала ми е 140лв. Тя ми каза, не искам да се притесняваш аз съм си направила сметка. На всичкото отгоре онзи ден като ходихме у тях ни сервираха, че са избрали и подарък... Да ни изпратят на екскурзия/почувка където и когато си поискаме... А те подарък още не са си избрали... Чак ме е срам да говорим за това с нея... Обяснява ми да не съм се притеснявала, тя всичко си имала... Всички тези жестове ме накараха да разбера, че независимо дали се познаваш или не, човек, когато има желание и възможност... (Само да вметна, че с момчето, на което ние кумувахме се познавахме от 100 г, но с булката се бяхме виждали 2 пъти, пък в момента е една от най-близките ми приятелки Малко разводних, надявам се поне някой да ме разбере, защото и аз не се разбирам Но е нормално, все пак сватбата е на 13.11

[Nina Style]

zvun4e Живеем в такива времена ,че гледате  да спестите повечето от нещата ,които трябва да купят кумовете и затова си  ги купувате сами . Това за да не ги натоварвате и  мисля ,че в тези трудни времена, няма нищо нередно .  Не трябва да те притеснява факта ,че те искат да си поемат всички задължения така както е било винаги . Вие ставате близки и трябва да можете да си споделяте и да си казвате всичко . Изживей си прекрасните мигове и не се тревожи . 

[rozovka]

Щом така го чувствате - направете го. Ще имате достатъчно време да се сближите.

  Напълно подкрепям lionelsa. Това ще е чудесен повод да се сближите.

[Mariaid]

Момичета, кога каните официално кумовете? При нас стана така, че предварително им споменахме и те много се зарадваха, но това беше малко след като решихме, че ще се женим и твърде рано, според мен, за да правим официалната покана.  И сега се чудя - дали да е когато са готови поканите или преди това?  А и споделете идейки за подаръци, ако може