Правилно ли е или не?

[Gergancheto]

За подпис, подписа малко или много променя нещата. Но тук ще навлезем в друга тема, а в момента съм с някаква ноктопластика и цъкам по две копчета от клавиатурата вместо едно 

[Alucinado]

Amphibia, мен ако питаш този проблем не е за интернет форум. Обичате се, казваш че така или иначе ще се ожените все някога, сега си живеете заедно и всичко ви е ОК.
В такъв случай, седнете двамата и си отбележете ползите и евентуалните проблеми от това да сключите брак сега. И така решението ще си дойде само. Не е нужно да го притискаш или да настояваш - просто седнете, поговорете и погледнете практично на нещата (поне аз доколкото разбрах, желанието да сключите брак сега е от чисто практична гледна точка).

[Amphibia]

Благодаря на Ина и Цвети, че ме разбраха Не почти, а се случи така че живяхме заедно една година, съквартирантката ми се премести при нейния, а той при мен и така...На колкото и години да е човек, след такова решение винаги чувства един смут "Как да кажа на родителите?Дали ще се съгласят с мен?Ами приятелите как ще реагират" и такива въпроси. Един колега се ожени преди месец и от тогава започнах да се замислям по-сериозно в интерес на истината много бих искала и аз да съм омъжена! Обсъждали сме го с него,да,но се разбрахме да го обсъдим пак след сесията

[Деница Звездица]

Амфибия, защо не си направите един фалшив документ, както много други, да си поживеете още малко така и след някакво време пак да се замислите над въпроса.... Звучи ми най-разумно, макар и единствено от моя гледна точка. 

Смятам, че всички разбрахме правилно идеята ти, макар мненията да са различни. Не поставям, разбира се, под съмнение нито чувствата ви с приятеля ти, нито възможността ви да вземате правилни решения. Убедена съм обаче, че в случая повече води идеята за това, че живеете добре заедно, разбирате се и моментът изглежда удачен. Обаче ти казваш, че ти се иска да си омъжена... мисля, че в случая повече те провокират обстоятелствата и идеята за булката и сватбата, отколкото желанието да направите тази стъпка, защото така усещате нещата.  И, разбира се, че може и да греша. Може би вие сте от двойките, на които всички ще се възхищават за това, че взимат рано смели решения. 

С две думи... що не си пазите стаите, да си живеете още малко заедно и ако видите, че сватбата е най-желаното следващо нещо, то нищо не ви пречи да го направите. Може би е въпрос на характер. При всички положения аз бих изпробвала колко сериозно е едно такова решение, като го отложа леко във времето, но хора различни... За мен идеята за сватба на 20г. е само етап в размишленията, с риск да получа едно пляскане зад врата от изявените 20-годишни булки тук. 

Позволявам си да коментирам понеже и аз съм минала през момента "1 курс, чудесна връзка и "защо да не се оженим". Мисля си обаче, че това си е рано откъдето и да го погледнеш. И пак казвам, че изключения много. Така или иначе, Ина казва "Давай!", аз пък си мисля "Защо ти трябва сега?"... Дори да ми се ядосаш, важното е, че ще чуем всички възможни мнения и или ще решиш твърдо, или ще се чудиш след година на поста си във форума. Спестявам си още много други разсъждения, но пак си мисля едно: колко още има да се променяте... Даже за връзка ако говорим, на мен 1 година и нещо ми се вижда малко. Не бързайте.

Хубава дискусия се получи обаче. Браво за идеята да поставиш въпроса.

Късмет ти желая! 

[Amphibia]

Дени, няма за какво да ти се ядосвам! Писах именно за това-да видя различни мнения, подкрепени с доказателствени примери.Естествено, че хората са различни и нещата им се случват по различно време...Не си разбрала много добре какво точно имам предвид обаче.Не говоря за сватба в близките година-две, а за брак, просто подпис!Не ми е до булчинската рокля, както вече обясних.На въпроса "Защо пък сега" бих казала "Защо пък не", след като сме решили да го направим.

[cvety_p]

Спестявам си още много други разсъждения, но пак си мисля едно: колко още има да се променяте... Даже за връзка ако говорим, на мен 1 година и нещо ми се вижда малко. Не бързайте.

Извинявам се, че пак се намесвам, но не съм съгласна .. на някои хора не са им нужни години за да осъзнаят, че "това е човекът"! сега няма да давам пример с братовчедка ми, а с мен самата, с моя мъж бяхме от 5 месеца заедно, когато той ми предложи и не съм се колебала и за секунда да кажа "да"! а преди това имах една "сериозна връзка" 5годишна, в която разговорите за брак бяха нещо като"може би някой ден, да много е рано да се мисли, има време дрън дрън" исках само да кажа, че времето, прекарано с даден човек, не е пказател.

За мен идеята за сватба на 20г. е само етап в размишленията, с риск да получа едно пляскане зад врата от изявените 20-годишни булки тук.   

дано не съм прозвучала като тези които имаш предвид, Дени просто изказвам мнение, нали за това е форума

[Gabito]

Здравейте от една 20 годишна булка. Две седмици преди да навърша 21 год. приключих една 5 годишна връзка, в която темата за брак беше тема- табу (поне за мен). Започнах да излизам с настоящия ми съпруг и месец след това на шега, на майтап решихме да сключим брак. Всъщност просто идеята тръгна на шега, в последствие разбира се, я приехме сериозно и след 4 месеца спретнахме сватба. Сега съм на 22, минаха само няколко месеца от както съм омъжена и около година откакто живеем заедно, но аз не съжалявам. Може би е още рано да правя такива заключения, но  смятам, че намерих моя мъж. Разбира се при нас решението беше по- скоро емоционално, в резултат на "сляпата неделя" и не е съществувал фактора "трябва". Аз смятам обаче, че няма възраст, нито срок на връзка, които да предполагат брак. Има единствено любов и вътрешно усещане. В никакъв случай, не бива брака да бъде резултат от "тя настоява и той се съгласява". Защо да не живееш с усещането, че мъжа до теб те желае, че те е избрал, че очаква бъдещето ви със същото желание и същия ентузиазъм като теб ? Защо нещата да не се случат естествено и красиво ? Смятам, че в момента се намирам в сходна на твоята ситуация и за това си позволявам да искажа мнението си. От едно известно време имам голямо желание за бебе. Смятам, че сега е момента и от практична гледна точка, но... съпруга ми не е на това мнение. Той също иска бебе, но не сега. Е, аз се отказах на този етап, не защото нямам начин да го принудя, а защото искам и той да го желае така силно и да минем заедно по пътя на емоциите и трепетите. Мисля, че когато става въпрос за една толкова сериозна крачка, по- важното е да има желание и от двете страни- така всичко става по- красиво. Не искам да позволя на ежедневието да ми наложи момента, защото винаги има начин да се справиш с него, но никога няма да имаш възможността да върнеш времето и да изживееш този момент отново по по- друг начин. Съвета ми е: Не търси решението си при нас, а го потърси в къщи, при любимия. Поговорете и вземете общо решение, защото когато решиш, че си готова този човек да бъде част от теб и от живота ти, не би следвало да търсиш решения на такива въпроси сама, нали ? Надявам се, че не се обиждаш от мненията ни, защото ние просто ги излагаме, без да ги налагаме. Надявам се да вземете най- правилното решение и ти желая успех ! 

[Amphibia]

Няма от какво да се обиждам, Габи! Благодаря ти за мнението! Желанието ми да се омъжа дойде някъде преди месец, от както започна сесията. Говорили сме за това с приятеля ми, но не сме стигали до решение все още, защото има фактори, които трябва да се вземат в предвид. Затова изчакваме да свършим с изпитите и да седнем да помислим трезво. Но наблюдавам една положителна тенденция-първия път не искаше и да чува за това, след това явно се е замислил, че това е едно добро решение на голяма част от "проблемите" и започна сам да отваря темата. Не познавам добре мъжката психика, но мисля, че и той също така го иска, само че при мъжете по-голямо влияние оказва мнението на хората. Родителите ни,които са се оженили горе-долу на същата възраст,дори без да са живели заедно, естествено, ще кажат "Рано ви е още!". Защо ли?! От какво искат да ни предпазят!? Нали в крайна сметка човек се учи от грешките си, а не от съветите на мама-човешка природа!