Очакваме нашите съкровища Юли ,Август и Септември! 4

[ina_lemon]

Убедена съм, че всеки ще намери правилното за неговото си семейство решение.
Но защо се търси "самостоятелност" от бебето? То е желано и чакано същество, то е поканено от нас да дойде на този свят, за него 9 месеца светът е мама и още много пъти по толкова то ще има нужда от мама денонощно.
Всъщност ние тука си говорим разни неща, но практиката показва едно и също нещо - или чайката, че и таткото се местят да спят в детската стая при бебето, ако то има такава...., или кошарата си отива в спалнята на родителите и бебето е на една ръка разстояние. Лесно и удобно, а спането в родителското легло е нещо, което всеки си преценява.
Някой ще реши да го разнася нощем часове наред, за да го успокои, когато и ако плаче. Друг ще го вземе при себе си на леглото, ще го гушне, бебето ще се успокои по-бързо от топлината на майчиното тяло и ще заспи. Въпрос на ... незнам на какво е въпрос. Аз не съм много ЗА спането заедно с детето, но е факт, че и аз съм го правила неведнъж и два пъти по един или друг случай.

Но отделяне на бебенце, което току що е дошло при нас, е не е ли рано за дисциплина?

[Ели .]

Ина е права, а като се родят бебчовците някои от вас коренно ще си променят мненията ! При нас беба си спи в нейната кошара, а ние сложихме приста. Аз си спинкам на нея, а по-някой път и мъжа ми остава, но иначе си е вспалнята, за да може да наспива вечер. Аз мисля - Теди да стане поне на година, година и половина и да си се местя на спалнята, НО ще видим. Ако спи спокойно нощем има и бебефон и мога да чувам постоянно и така да съм спокойна, но за в момента съм си при нея и аз я вземам по някой път при мене да спинка

[tonitta]

Наталийка  @}->--за калкулатора!Точно такъв търсих!
darling   не се тревожи.Тези мерски не са много точни.Имам няколко познати дето им казваха да родят секцио,че бебетата им били едри на по над 4 кг.,а те се раждаха към 3,200 кг.-3,500 кг. :\Така че не им имай много вяра
Инче за обзавеждане на детската положението при нас е като с количката 8PПросто ужас :girl_impossible:Тъкмо си харесваме нещо и после виждаме друго...Имаме и познати,които правят мебели и те също могат да ни направят каквото поискаме,ама се чудим дали ще стане.От друга страна пък купеното дали е качествено :girlhide:Ту се навиваме за масивно дърво-опростен вариант с решетки и отделно скрин като тези: http://www.kasidabg.com/index_cpath-289_294_516.html
Ту харесваме от плоскости с жълтичко като това : http://bebcho.bg/bg/details.php?id=164 (само кошарата и скрина). И просто незнам вече
А за спането с или без бебо май си зависи и от детето и от родителите-всички са различни.но аз като се знам....няма да мога да спя отделно,а и таткото предполагам,че ще иска да е при нас,защото ние по отделно не можем да заспим,но пък аз искам все пак на другия ден да е работоспособен.Предполагам,че бебо като се роди ще стане ясно.А за дисциплина навсякъде пише,че това понятие се прилага след първата годинка на детето.До тогава то трябва да знае само какво е ДА и какво НЕ.Даже в началото се чувства много объркано и самотно в огромното пространство излязло от уюта на коремчето на мама и не е хубаво да се стресира оставяйки го само и да реве,защото после става изнервено и несигурно.Поне аз разсъждавам така.Няма нищо по-хубаво от гушкането и подкрепата,а като порасне и започне да разбира сигурно даже ще бъда доста строга

[Zahira]

Точно по темата много ми хареса един откъс от книгата "Близо до бебето" на Василена Доткова та ще го цитирам по памет - става въпрос за това, че с огромно старание и любов избираме всяка мъничка вещ, мебел, играчка, дрешка, цвят на стаята на бебето, а всъщност единственото от което се нуждае нашето бебе сме самите ние и ако пренасочим тази вътрешна енергия и любов към бебето, вместо към всички вещи би било чудесно. Това по темата да се оставя ли бебето само в стаята си и да плаче за да не се научава да ни се налага. Няма такова понятие според мен, бебчето както е било 9 месеца в утробата ни си има своята необходимост от физическото ни присъствие близо до себе си.

[goldi]

Точно сега върви една реклама на Унецеф мисля, едно бебе как плаче само в леглото си, майка му отива дава му биби и пак излиза от стаята. Та искат да кажат да не се отделят бебета от майките си толкова рано. А това, че с бащата няма да можете да спите разделени само така си мислиш, и ние бяхме така, но откакто нощем не мога да спя, а той похърква си спим отделно и не знам сега като се роди бебето дали да го викам да спи при нас или да си спи в другата стая

[tonitta]

Незнам goldi   и аз не мога много да спя и се въртя,ставам до тоалета,пускам ТВ-то и все му казвам да ходя отатък да не му преча,но той не ме пуска,казва,че не може да спи сам и твърди,че и после няма да иска да се отделя от нас.Аз също като си легна сама по-рано само се въртя докато не дойде и си развалям съня,но все пак като се появи бебо сигурно ще съм адски уморена и няма да ми прави такова впечатление.
Zahira   мисля,че цитираното от теб е много верно и си важи по принцип за близките ни в живота,какво останало за малкото ни безасщитно бебче! *INLOVE*А за рекалмата посланието е "Мълчанието днес ражда агресия утре" и също е страшно вярно!Дори се отрича това затваряне на бебето в такава кошара за игра уж с цел предпазване,това ограничава развитието на бебето,срещата и опознаването му с околните предмети,респективно със света.Едно бебче докато само не се набоде,опари...няма как да знае за съществуването на тезо неща и така се развиват сетивата,чувството за ориентация...Абе темата е много обширна и много интересна.Дано да сме добри родители

[maj4eto]

Много мами решават сами,че таткото да си спи някъде другаде а те с бебо...без дори да попитат мъжете си какво всъщност те биха искали.Баща ми и майка ми са спали преди с нас и не са се отделяли в отделни стаи-той е бил на смени и въпреки това е помагал нощем с удоволствие.За мен и Михал дори този въпрос не е същеструвал-все пак и бащите искат да бъдат част от всичко свързано с детето им.
А изказвания от рода на той да се наспи че е на работа и изкарва парички...от една страна си е така,но от друга и майката е така да се каже на работа Едно бебе не е само да му смениш памперса и да го нахраниш...А и домакинството не се прави само...А вечер в 5 или 6 ч не си идвате вкъщи,не сядате пред телевизора с биричка в ръка,защото за вас работния ден  продължава и вечерта и приз нощта.
Така че питайте и говорете с мъжете си
Не съм и срещу мамите които спят отделно-всеки съм си решава все пак.Това само моето мниние с Добри мисли 

[Zahira]

Майче ние за да сме стигнали до това решение със сигурност не сме го взели сами, а сме се консултирали с половинките си. Права си, че и таткото трябва да присъства в процеса на отглеждането на едно дете, но все пак и те са хора и те имат нужда от почивка. Моят мъж си е работохолик, за него няма работно време, никога не си е дошъл като някой чиновник веднага след приключване на работния ден, седи докато не си свърши работата понякога дори до полунощ и според мен поне след такъв натоварен работен ден има нужда от почивка. В нашия случай е на отговорен пост и аз лично не мога да си позволя да го карам да става нощно време да храни бебето примерно. Еми не е от желязо човекът, особено когато работи в силно стресова и динамична среда. Колкото и на нас да ни е тежко покрай домакинска работа, бебенце, готвене и т.н. все пак сами сме направили избора да имаме дете приемайки всички негативи и позитиви от това. А това, че се грижат за нас и за бебето работейки също е голяма отговорност и не е за подценяване.

[maj4eto]

Вики,аз и за това казвам че всеки решава за себе си.Все пак и това е вярно че ако мъжа ти работи до 12 ч никой не очаква от теб че ще му връчиш мъника на него

[Rodi]

Момичета влизам да ви пожелая успех на всички и по едно леко раждане. Моя ред вече мина сега е време вие да показвате вашите хубави бебковци и бебки

[Addri]

При нас този избор с това къде ще спи таткото не съществува. Живеем за момента в двустайно жилище и поне първата една годинка на детето ще премине в него, така че неговото креватче ще трябва да е в една стая с нас. Съпругът ми изобщо не е и намеквал, че е готов да замени удобната ни голяма спалня с дивана в хола заради бебешки плач. Не казвам, че той ще трябва да става да го храни нощем. Бебешкото креватче ще е плътно до моята страна на леглото и при първото проплакване ще мога да реагирам без да създавам излишен шум и паника. А и все пак това дете е и негово. Малко ли е, че 9 месеца съм повръщала, дебеляла, подувала, будувала нощем заради ритници, обикаляла по лекари и по изследвания, че да трябва и след това сама да се справям с всичко за да може миличкия той да си спи блаженно някъде в отделна стая. Не го намирам за редно и нормално. Щеше да ми е по-лесно в такъв случай да отида в някоя банка за сперма като искам дете отколкото да трябва да си го раждам и гледам сама, че и отгоре на всичко да чистя и готвя на баща му, който даже не си прави труда да ме отмени нощем в сменянето на някоя и друга пелена...
  Не ме разбирайте погрешно, но аз смятам, че грижите за бебето са задължение и на двамата му родители. Разбира се, че на майката до по-голяма степен, но не и напълно. И сега не ме оборвайте с това, че мъжа носел пари в къщи... ми то оставаше и това да не прави. Аз също все още работя и доста трудни мигове изживях във финансово отношение за да си осигуря максималните майчински през първата една година от живота на детето ми за да е по-лесно и за мен и за татко му, така че очаквам да ми се отвърне на това, че съм родила детето му с подобаващото уважение и желание за съпричастност и в радостите и в несгодите на това да бъдеш родител.

[tonitta]

Явно е въпрос на разбиране и отношение м/у съпрузите. =]Аз лично не разсъждавам така за моя.Той е много всеотдаен през целия период на бременност,не пропуска преглед(е може да си го позволи,не че тези,които поради ангажименти не могат са по-лоши) и страшно се грижи за мен и ми се радва.Даже иска да присъства и на раждането.По принцип той е активната страна в семеството-за пари,ремонти,покупки,пазаруване,че дори и чистене :girlhide:без да е някой женчо.Много добре ме разбира и няма търпение да се роди бебо,даже гледа повече от мен сайтове и в магазините идва.....и някак ако стане така че не спи при нас,което ме съмнява,няма да е защото той така иска или че не е съпричастен.В никакъв случай не е от мъжете,които след работа пият бира пред ТВ-то,не разсъждавам и че детето и бременността са мой избор и моя грижа.Просто както казва Захира наистина няма смисъл насила да го държим нощем буден,че на другия ден да не може да работи,все пак не го прави за себе си,а да ни издържа.Като не може да кърми сега какво да направим 8PНие можем да поспим през деня,а тати да напазарува,като се върне да смени памперсите,да го изкъпе...Аз така ги виждам нещата при нас.Но всеки си знае мъжа и разбиранията.аз също не мога да гарантирам как ще бъдат нещата след появата на бебо-това е много важен момент в живота ни и не се знае на кой как ще се отрази.Но дано нещата да се променят само към по-добро за всички ни тук!

[ina_lemon]

Точно сега върви една реклама на Унецеф мисля, едно бебе как плаче само в леглото си, майка му отива дава му биби и пак излиза от стаята. Та искат да кажат да не се отделят бебета от майките си толкова рано.

Според мен посланието е малко по-друго..... Мисля, че става въпрос за вниманието, което майката отделя на детето. И че му "запушва" устата с биберона, вместо да го гушне и да удовлетвори нуждите и желанията му. А отделянето идва на малко по-заден план, в клипчето детето е около година и половина-две някъде, на тази възраст отделянето в самостоятелна стая вече идва малко по-нормално като действие.

А за спането на мама и тате заедно или поотделно, Тони е права, че всеки сам ще си прецени.  Но днес ще е това, утре ще е друго, пак за да си почине таткото и така къде остава съвместното отглеждане на детето - събота и неделя на семейна разходка ли?

С Петър никога не сме спали в отделни стаи, нощем е ставал колкото мен, че и повече дори да гушка Стилиан, да го завива, да му дава биба и каквото там се е налагало. Да, човек е, безспорно, и той си знае как е изкарвал работният си ден след такива нощи, но пък нали е татко, не е детегледач....

[Addri]

Не мисля, че в седмиците след раждането когато повечето жени независимо от желанието си и от настройката си изпадат в следродилна депресия ще ми е приятно да съм самичка в леглото и да няма до кого да се сгуша и да няма кой да ме целуне в просъница докато се опитва да си вземе обратно неговата половинка от завивката, която най-нахално съм си присвоила... Просто не смятам, че е редно точно в първите няколко месеца след раждането когато жената е най-лабилна психически, най-изнервена и най-уязвима да бъде оставена дори от собствения си мъж. Той така или иначе не е могъл да и бъде съпричастен по време на всичките проблеми и болежки на бременността и раждането (това, че присъства на прегледи или раждане нищо не е. Аз съм била до приятелки, които са били бременни и са раждали, но дори и идея си нямах какво преживяват докато не ми се случи на мен, така че отчитането на присъствие при дадени събития и проятвата на интерес нямат общо с истинско съпреживяване) може поне след това да пожертва малко от комфорта си заради съпругата и бебето, което е създал.

[goldi]

Въпрос на избор за всички, но ние спим отделно заради хъркането и заради това, че откакто съм бременна не мога да спя нощем и се дразня от хъркането. Затова предпочитам и двамата да се наспим като хората, отколкото и да спим в едно легло, а да будуваме цяла нощ. А като се роди бебка ще видим как  ще спим, може би с лепенките Дишай свободно , но това, че спим отделно е лично мое желание, а не на мъжа ми.