Клуб на дерзаещите мераклии

[mariola85]

Anne_Shirley спокойно, моето мъжленце ми направи същия номер, на връх Нова Година 2012 ми каза че тази година ще ми предложи, и го направи чак Октомври 2012 . Така че щом е казал, сега само търпение имай ще стане 

[Anne_Shirley]

mariola85, благодаря за окуражителните думи  И аз разчитам така да се случат нещата, междувременно ви следя с интерес и се подготвям психически. Приятелките ми се смеят, че още пръстен нямам, но съм наясно с цялата организация и всичко съм пручила Чак се чудя аз ли съм луда, като знам, че така и така натам вървят нещата, защо да не се интересувам кое как става, колко струва и т.н. 

[Zornica_Petkova]

Здравейте на всички! Отдавна следя форума, но днес реших да се регистрирам главно защото  година и мен ме чака .....  .

Сега де се представя - казвам се Зорница Петкова  на 22 год. и съм от Монтана. С приятелят ми ще направим през м. Май  4 години от както сме заедно.
 Тази година на 17.02 ми предложи брак - направо не можеш да повярвам- той каза, че ще го направи, но след толкова приказки за сватба аз вече не вярвах и един ден се обади, че ще закъснее от работа, след като се прибра до като аз си къдрех косата падна на колене .... и въобще не помня  какво ми наговори    .... бях толкова объркана и щастлива, че единственото което изтърсих беше " .... ще се ожениш за жена, която има такава прическа..." той се разсмя и каза " .... с най - голямо удоволствие, но все пак обещай на сватбата да си с друга" 

Вече сме избрали и дата - 16.05.2015 г.   - избрах ме я съвсем случайно, но се оказа че преди 4 години точно на тази дата е започнало всичко .... 

[nadelina88]

Zornica_Petkova, много якооо! Забавна история се е получила. Ти написа първия си пост в тази тема, за да ни дразниш - нас, дерзаещите. Честито!

[milenkata]

Хммм ... доста интересна темичка... досега не се бях замисляла вурху нещата по този начин...

Чета всички ви, с голямото чакане и тн и тн... В известен смисъл и аз чакам (макар че реално датта имам 20.06.2015) пояснявам..

С мечката сме заедно от близо 2 години, по същия начин като повечето тук и двамата сме имали предишни дъъългиии и безкрааайййни връзки, от които по някаква причина нищо не се получава (при мен близо 10 години с прекъсвания, при него около 6 години без прекъсвания).

Когато започнахме да се срещаме по-сериозно, започнахме и да разбираме защо не се е получило с предишните - много просто - Просто това не са били правилните хора. Минахме през много трудности за тези 2 уж кратки години, Неговите призраци, моите призраци, много "приятелства" приключиха, заради това че сме заедно, но ние устояхме.

Да ви кажа ли какво се случи и как така имаме дата? От миналата година обсъждаме темата бебе! И двамата много искаме и смятаме че сме готови за това. След повече от 6 месеца обсъждане,премисляне и обмисляне на нещата решихме и то не спонтанно за 2 минути, а след много много по 2 минути  - Искаме бебе!Искаме семейство! Готови сме за семейство! Знаем последиците и негативите и плюсовете и трудностите и неволите , които следват от това наше решение!


И двамата сме възпитани в здрави и стабилни семейства, макар че моето се разпадна преди около 9 години. Респективно установихме че искаме БРАК, не просто сватба , а брак! Решихме че не желаем да бъдем модерни и да гледаме дете без брак. (не казвам че е лошо, прекрасно е за повечето ни познати и аз разбирам защо, просто това не е за нас).

Декември месец след поредната ни вечер на обсъждане и мечти, просто се погледнахме един друг и си зададохме въпроса, или по скоро отговора "Искам да остарея с теб, само с теб и с никой друг", казахме си го взаимно, даже не помня кой го каза пръв...

По Коледа казахме на родителите си, и малко след това се регистрирах тук...

Даже не бяхме решили за датата - 2 пъти я сменихме, знаехме само че искаме да бъде 2015 от една страна заради събиране на финанси, от друга страна защото така го усетихме и двамата. И двамата стигнахме до извода , че сватбата не е най-хубавият ден от живота ни - тя ще бъде просто първият прекрасен ден, на новото начало , което сме решили да изградим....

Така че, да, понякога ми става терсене, когато всеки ме пита  "ама къде ти е пръстена, ама как така без пръстен, ама защо..." това са редките моменти в които ми се иска да ми беше предложил като по филмите, но честно да си призная - Нашата история, ми е много по- скъпа на сърцето, от какъвто и да било романтичен жест

Е в крайна сметка пръстен ще има - кога и къде - нямам представа Мечи в това отношение е железен - "Така е редно, такава е традицията, на това искам да науча един ден сина ни", но честно да ви кажа - с прустен или без, с предложение или без - нищо от тези неща няма да ме кара да го обичам повече, аз го обичам повече с всеки изминал ден, заради това което е, което ще бъде и което сме  НИЕ...........

Така че мили дерзаещи - замислете се пръстена, предложението ли са нещото което ще ви направи щастливи, или просто мисълта че това е вашият човек, и че той ще бъде до вас независимо от всичко? И ако ви трябва пръстен или предложение за да бъдете сигурни "дали той иска да остарее с мен" значи може би трябва да премислите нещата..

Всичко това казвам с най - добри чувства и мисли и пожелания , надявам се да не ме разберете грешно

[crazynelly]

milenkata - много ми хареса,това което си написала. Прочетох всичко и виждам отчасти мен и милото във вашата история. Ние сме също без предложение. Да си кажа честно доста се притеснявах покрай сватбата ,защото нямам никакъв опит с тези неща,но аз исках да се случи все някой ден. За мен никога не е имало значение датата,годината.
Според мен това,че някой не прави нещата по учебник както се правят традиционно,не значи че е сгрешил. Хубаво е да сме различни! За мен винаги по-важни са били любовта,обичта,уважението и доверието!
 Да знаеш,че дори когато ми отмине сватбата ще влизам и ще чета как минава твоята подготовка! 
Много ви се зарадвах! Ще имате прекрасна сватба - сигурна съм! 

[Zornica_Petkova]

milenkata  много хубава история ! Аз все пак си мисля, че ще има предложение като по филмите... искрено ти го пожелавам!
 Аз много държах да има пръстен и падане на колене .... да беше хубаво, но какво от това, поне при нас нищо не промени ние с него  живеем заедно от 3 години. Но аз винаги съм казвала на майтап, че 2015 ще се омъжа без значение за кого  и ето.... през 2015 год. ще се омъжа за най - прекрасния човек на света / нищо лично дами  / , минали сме през толкова много неща, видя ли сме и добро и лошо  ...

Хареса ми това, което си написала " ...че сватбата не е най-хубавият ден от живота ни - тя ще бъде просто първият прекрасен ден, на новото начало , което сме решили да изградим...." 

[Anne_Shirley]

Колко хубаво, момичета, звучи прекрасно, с или без предложение. Звучи прекрасно официално да бъдеш избраната жена.  Аз самата продължавам да си очаквам търпеливо. Ние двамата също живеем заедно от няколко години, от една година в отделно собствено жилище, също така отдавна сме си признали, че сме намерили сродната си душа и искаме да прекараме живота си заедно. Всичко това е изяснено.  Остава само пръстенът и да започваме организацията. Засега още само си мечтая и искам да видя какво ще измисли. Той знае, че съм отчаяна романтичка и че няма да мине без красиво, изобретателно и разчувстващо предложение. Така че хем съм любопитна, хем съм нетърпелива вече. Усещам, че и за нас 2015 ще е годината, в която официално ще станем семейство. Дано чувството не ме е излъгало. 

[Deliysky]

Понякога се налага жената да вземе нещата в свои ръце! Тълкувайте го, както го разбирате но е факт

[Anne_Shirley]

Е, аз не съм еманципирана така или иначе 

[Vikito_19]

Здравейте,

Искам да кажа на всички, които очакват предложение - всичко с времето си!
Ние с  моята половинка сме заедно от  петнадесет години, от  девет живеем заедно. Той е човекът, с който искам да прекарам остатъка от живота си, просто сключването на брак не ни беше приоритет, а пък за сватба да не говорим.
Говорили сме си, че в един момент ще сключим брак, но за сватба не е ставало на въпрос, защото постоянно трябваше да финансираме други проекти свързани с къщата, колата, пътувания и т.н. - все неща по-важни за нас.
Тази година началото на януари, милото ме изненада като падна но колене  с пръстен в ръка докато си приготвяхме вечеря на чаша вино - в кухнята. Може да Ви се стори не толкова романтично, но аз си глътнах граматиката - естествено ред сълзи, целувки и ДА!
Със сигурност не съм мислила за това, не съм го очаквала, но в момента когато се случи разбрах, че съм напълно готова и много го искам.
Отначало мислехме за подпис с най-близките, но постепенно треската ни завладя и вече планираме сватбата си

P.S. Както се досещате всички, които ще присъстват са ни стари и разбира се общи приятели. Беше много смешно като ги прозвънявахме, за да си запазят датата. Получавахме въпроси като:
На чия сватба?

[Deliysky]

Е, аз не съм еманципирана така или иначе 

Не това имах впредвид. Има хиляди начини да подсетиш един човек, че трябва да направи нещо

[Anne_Shirley]

Той отдавна е подсетен  И за да не забрави, от време на време го подсещам пак (но гледам да не прекалявам, за да не ставам досадна и да му се отще). Досега беше малко сложно от финансова гледна точка, но сега се надявам да има развитие в тази насока, което ще му позволи да действа.  Аз отдавна съм му казала, че не искам скъп пръстен, за мен е важен символът. Но все пак... ще видим какво ще става. Може би през лятото... Не знам, не искам да се пренавивам, но не мога да не си помечтая. 

[always_and_forever]

Миленката, прекрасна история! Бъдете винаги щастливи

Успех и на останалите момичета в чакането

Аз също съм от тях. Чакам си и това си е. Има моменти, в които ми става малко кофти като се замисля от колко време сме заедно, а нищо не сме предприели още. Знам, че това не е най-важното, но идва един момент в живота на човек, в който си дава сметка за много неща и осъзнава, че времето просто си минава. Дано скоро и аз имам повод за радост.

[addicted_to_u]

Здравейте, аз не може да се каже,че съм дерзаеща мераклийка,защото засега нещата се развиват плавно, но естествено имаме планове това да се случи... Не бързаме, защото аз още уча,но пък си живеем заедно доста добре... Мисля ,че цялото "дерзаене" насилва неща, които ще се случат така или иначе, ако е писано. (Дори пръстена понякога не е гаранция, тъй като е имало и такъв с друг човек, но буквално месеци след това всичко се разпадна), та засега съм само мечтателка за един  пръстен  в далечното бъдеще, но не ми пречи да чета и да се радвам на тези, които организират сватбите си, още повече, че скоро ще сме на първата си сватба като двойка на много близки приятели и има едно трепетно очакване Скорошни романтични предложения на тези, които дерзаят