Сватбата на BASTET -14.06.2009

[valia_diva]

Лек път мила, да се върнете живи и здрави от вашето сватбено пътешествие.

[BASTET]

Момичета, върнах се от Магриб, земята на залеза, или както й казваме ние - Мароко. беше не-ве-ро-ят-но! Приказно-вълшебно, неповторимо и екзотично. Имахме и бонус-трак към почивката - един ден във Вечния град. Както знаете, всички пътища водят към Рим. И при нас така се случи!

Качих най-сетне официалните снимки от сватбата в албума ми. Имам много да разказвам, трябва да оправя и снимките от Мароко скоро!

[bergeria]

Браво Мила  снимките са много въздействащи и наистина се потопих в атмосферата и този ориенталски привкус  Чакам с нетърпение и снимките от медения месец 

[Слънце]

Много ви е хубав албума 
А снимките от Мароко ги чакам с огромно нетърпение 

[BASTET]

Иска ми се да споделя някои неща за сватбата..
Първото е, че си струва парите. Струва си да дадеш максимума, който можеш да си позволиш. Първо защото ще се зарадваш в Твоя ден и няма да съжаляваш после, и второ, че дори да има нещо, дето ти се е щяло, пък си го нямала, си казваш - аз направих максимума, това са моите възможности, толкова мога, дадох всичко от себе си. И не се ядосваш, не си казваш - ех да бях направила и това и онова. Няма. Просто трябва да знаеш, че си била на предела, за да не съжаляваш за нищо и да не се тормозиш. И не само за пари. За усилия също. Аз до последната нощ рязах номера за маси и картончета за подаръците за гостите. Мързеше ме ужааасно да си подготвям танците, всяка вечер, всяка сутрин да репетирам, че и в офиса в коридора, като бях качила музиката на телефона. А в главата ми 100 неща, лудница просто. Мързеше ме да влача сценичния костюм на партито, да се преобличам.. обаче сега, сега казвам - това е програмата-максимум. Раздадох се на 100%. И съм доволна, удовлетворена от себе си. Поех огромен риск с партито навън, в ресторант, който вътре няма климатик и няма достатъчно места за моите гости. Просто се посветих с някаква вяра такава, много странна, с болен оптимизъм, че всичко ще бъде наред. И се карах и със свекървата и със всеки, който се опита нещо да ми каже на въпреки. Не, аз знаех, знаех какво искам. И го направих. И сега съм доволна и щастлива, гледам си снимките и им се радвам.

Не исках в началото нито този ресторант, нито тая обстановка, нито тоя брой гости, нито дори тоя сезон.. Исках нещо в стил 1001 нощ. обаче постепенно се примирих, намерих си някаква моя история, идеята за горското парти, направих си я както искам, намерих фирма за украса, на която Й СЕ РАБООООТИ.

Момичета, момичета.. това е тайната на успеха с подизпълнителите. Намерете хора, които искат да работят с вас. Да сте им в таргета от клиенти - да харесат вас, да харесат визията ви за сватба, да харесат бюджета.. и тогава нещата ще се получат. Не се бутайте на всяка цена при някой си, щото го хвалят във форума, или щото е скъп, или щото е модерен или не знам си какво. Нека и той да ви иска за клиенти, не само вие да искате да сте при него. Ако обстоятелствата или родителите ви ви принудят да работите с някого, намерете път да се харесате взаимно. Например на мен ресторанта ми беше натрапен от свекървата. Обаче аз влезнах под кожата на управителката, въпреки че тя първо ми се видя ужасна, а и изобщо не хареса идеята на сватбата ни. Обаче след една-две (добре де, бая повече) срещи се харесахме. Дори тя лично дойде към края на тържеството, стана за моето представление, радваше се и викаше заедно с гостите ми и ме поздрави накрая.

За мен денят не мина неусетно. Напротив, стори ми се сууупер дълъг, не знам защо.

Единственото, за което съжалявам, е че някак си изпитах някакво неудобство и много хора не поканих на венчавката. Рекох си - бе сега само за венчавката да ги викна, много кофти, ще си рекат защо не ги каня и в ресторанта. Е да, ама ще се снимаш с твои познати, те ще те поздравят.. а като не ги поканиш, губиш това.

[ani_4ka_p]

BASTET , всичко което си написала - толкова е вярно  И доказва, че стойностните хора никога и за нищо не правят компромиси. Тежат си на мястото, ето например, не значи че като имаш много пари нещата ще бъдат така както ти искаш. Аз също съм от този тип хора, които искат всичко да изпипат, желанието и любовта ми искам да личат навсякъде. Искам хората, които ще бъдат на моята сватба да изпитат това което аз изпитвам към тях в този момент.
А това, че ти си влязла в ролята на актриса, на танцьорка, на твоят ден ... това е прекрасно.
Пожелавам ви една неспираща приказка, 1001 нощ и дни неспиращи емоции.

[Ble6tu4ka]

Бастетче, гледах, гледах снимки.. ми то направо като приказка!   

Да Ви пожелая да се гледате с обожание и нестихваща страст,
да се обичате и уважавате без да търсите власт,
и да се грижите и да си прощавате чак до сетния Ви час!

Леле, каква поетеса се извъдих на прима виста не е истина!
Хахаха:)

Много сте хубави и необикновени!

И да знаеш, че и аз чакам снимки от медената седмичка!

[BASTET]

Момичета, Ble6tu4ka, ani_4ka_p, благодаря ви за милите думи!

Нааай-сетне качих снимките от Мароко. Оказа се, че когато ходиш в Мароко има кажи-речи три тура, които да проведеш. Те си контролират много хитро основния поток от туристи - чрез пътищата. Има няколко магистрали, които стигат от град А до град Б, имат сууупер малко детелини, от които започват.. черни пътища. Ама няма такива черни пътища, приличат на нива след дълбока оран, само дето има и ограмни камъни. Може да се мине само с джип. И ти щеш не щеш - продължаваш по главния път. А табелите извън магистралата са само на арабски. Оказа се, че френския не е официално официален език.

Та.. можеш да ходиш на летуване по океанското или средицемноморското крайбрежие в ол-инклузив хотел. Там старини няма, има супер моренце и луксозни хотели. Можеш да ходиш в пустинята - отиваш в Маракеш, което е на 300 км от пустинята и с нещо, обикновено джипове те тренспортират до там, там нещо правиш, яздиш камили и т.н., спиш в номадска палатка и се прибираш в Маракеш. И третия вариант е това, на което ние бяхме - викат му имперски тур - обикаляш старите столици на Мароко.

Приииказно е - от градина на градина, от дворец на дворец.. по едни пъстри улички, едни сергийки, оле мале. То на тях думата за дворец и градина им е една - риад. Защото било задължение на добрия мюсулманин да прави градини, като копие на Райската градина на земята. Имало даже задължителни растения, които трябва да се посадят в градината - финикова палма, бананово дърво ли е палма ли го водят, не знам, бамбук, жасмин, олеандър.. и от там нататък всичко е бонус по вкуса на градинаря. И навсякъде градини. Ама чууудни. И едни птици пеят, ама се дерат направо. Не са шарени. Сиви и кафяви. Ама как врещяяят - сутрин всяка градина се надвиква със съседната - чак не чуваш тоя как се казваше, дето вика от джамията. Другото чудно нещо е, че те си помнят всички занаяти. Всичко се прави точно като едно време - кованите врати, дърворезбата, мозайките. Същите материали, всичко същото. Ползвали преди ливански кедър. Сега нали няма, изсечен е, те си развъдили атласки кедър, техен си. И сега си го ползват него. И сега е едно такова положение, че ти като погледнеш една джамия или един дворец, няма как да познаеш това от 9ти век ли е, от 12ти, от 17ти, или е завършено '93-та година, ако не и че още го строят. Просто нещо страшно. Тия занаяти не консервирани са, ами не знам какво. Времето е спряло.

Почвам да раздавам подаръците, които ви нося. Подарявам ви по един чуууден гигааантски хибискус. Няма нужда от благодарности, нищо не е това, расте на всяка ограда в Казабланка!


Хайде да ви го връча официално


Малко топло време ви нося, ама като гледам май е изстинало по пътя


Черпя ви с един невероятен фреш от 5 вида плодове, без грам вода или захар. Божествен е! Наздраве!


И по един ментов чай има..


Ето още свежа мента, ако на някой му е малко


маслинки


зърнени храни да опитате


по една праскова?


бързо си вземете от фурмите и смокините, преди Пламен да ги е изял!


Заповядайте на традиционен марокански обяд


Ето тук може да си изберете сувенири




Страхотни шалчета ви нося!


и керамика


Сега започвам с по-скъпите подаръци. Първо няколко кошници с екзотични подправки


не се стеснявайте, вземете си!


Ето там има и на прах


Чуден поднос


по едно златно бижунце за всички има тук!

[LOSHKA]

 @}->--Мммм напълних очи с цветности и красоти!Като в приказка!Благодаря!

[Слънце]

Ехххх, как обичам екзотични места 
А тези цветя мнго ми наомниха за Бразилия, а също и фрешовете - там пиехме мнооого вкусни истински фрешове 
А температурите  - не знам как се издържа. Предполагам, че няма висока влажност и се трае 
Благодаря ти за прекрасната виртуална разходка  Сега бягам да разгледам и снимките в албума 

[ani_4ka_p]

Страхотна разходка е било. Удохотворените хора си личат  Пожелавам ви много много щастие и любов.

[BASTET]

Определено си струваше. Препоръчвам на всички тази дестинация! 

[BASTET]

Момичета, да се похваля, че вчера се дипломирах! Вече съм културолог-магистър. Пфууу то на моите години това не е за хвалба.. направо не вярвах, че преди пенсия ще я видя тая диплома, ама е на- при това имам отлична оценка! Писах, брисах, поне ме оцениха по достойнство. А и защитата беше много забавна. Докато беше моят ред, аз се правих на палячо като обяснявах на Ивайло Дичев как царете едно време са си секли монети с фалшиви титли, но после настроението остана весело до края. Научих нов готин лаф от една от преподавателките в комисията, пуснат по повод работа на колежка от съседната програма - че прилагането на европейските програми за опазване на културното наследство по региони било като местенето на гробища - не можело да чакаш никаква помощ отвътре

[bubka]

BASTET, аз докато се добера до тук да търся снимки от Мароко, ти даже си успяла да се дипломираш 
Първо за снимките - много ми харесаха, интересно и различно изглежда всичко. А тези гградуси в Целзий ли са 
И второ - браво за дипломирането, поне двойно да ти вдигнат сега заплатата с новата диплома ти пожелавам    (гледай к'ъв съм материалист, пфу)

[valia_diva]

Честито за дипломата 
А за Мароко - немога да откъсна очи от снимките ви. Толкова са красиви. Имам чувството, че се потапям в техния свят, че мога да усетя аромата на пазарите и магазинчетата им. Върнаха ме назад в моите спомени от Тунис, от моето детство. Сякаш отново се върнах там. Пожелавам на всеки да се докосне до тази цивилизация, за да усети духа й.