Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето" - 2 част

[ivaiva]

Руми, хубаво е това, което правиш подготвяй тялото си, но карай всичко спокойно, то ще си стане от самосебе си. а прозрението понякога идва за един миг

uliaulia, не съм много съгласна с твоята приятелка, която казва колко е трудно, в крайна сметка радостите около едно детенце са много повече от трудностите и дори малко нелепо ми звучи да се говори колко е тежко и колко грижи изисква едно дете. Ако така разсъждаваме по-добре да не правим деца.
Извинявай не искам да засегна никого, ама ми звучи много пренебрежително към детенцето...

[Rapunzel]

Здравейте момичета, да ви споделя и аз моите терзания, разбирам ви напълно - тези които се колебаете, толкова е труден и забързан живота че човек се обърква да прави планове, ако иска едно трябва да се откаже от друго, а това си е огромна стъпка и е трудно да се реши, може би разбирам и съпруга ми, той е от нерешилите и ми е много мъчно. Останах някак разочарована, понеже до скоро пак не беше много сигурен, ама си бяхме дали някакви срокове приблизителни, а сега като ми отсече, че не бил готов изобщо и не се чувствал сигурен, сякаш въобще не иска, а го знам че иска но кога ще стане, това да не е магия като спреш да се пазиш и като щракнеш с пръст и става. И сега се намирам в много гадно безтегловно състояние, аз за себе си толкова съм сигурна че искам бебе че няма на къде повече, нищо не ме интересува, нито работа, нито пари, нито къща, мога да го гледам и сама на квартира, не ме е страх, просто го искам с цялото си сърце и е направо ужасно когато човека до теб се колебае и е на друго мнение
Притеснявам се понеже не знам колко време ще мога да го чакам мъжа ми, не че не го обичам и нещо ще се промени, просто ако изчакаме прекалено дълго до такава степен ще се изтущя емоционално че не знам какво ще остане от мен, просто съм си такава, ако нещо ме смачква емоционално постепенно се изхабявам и изчезвам и губя смисъла на всичко.
Не съм предполагала че ще спорим за такова нещо, а и не искам да споря понеже излиза че го притискам а насила каквото и да стане не е истинско а това че мъжете са по-практични не го разбирам, да не би да решаваме какви мебели да си купим, да вземем по-евтини или по-скъпи, много ми е гадно даже да решавам по този въпрос, детето за мен е нормално прекрасно следствие на едно семейство, няма какво да му се решава и другото което е дете се гледа и с 2 и с 200, но щастието и удовлетворението което ти дава е едно и също, не знам аз поне така разсъждавам
А за тези момичета които не сте решили, поне да сте на едно мнение със съпруга си и решението ще дойде от самосебе си, всеки някога му идва това чувство

[LoveAndLove]

и ние с приятеля ми за сега сме в тази категория

[liva82]

стискам палци на всички да станат по решителни...на мен ми трябваше година за да се сглася мъжо искаше много преди мен...всеки трябва да приеме идеята и тогава нещата ще станат

[uliaulia]

Cinderella, и ние ги имаме тези разногласия, но знам, че донякъде е прав,защото нямаме финансови възможности за дете, нямаме кола и т.н. Но ако семейството има възможност да гледа дете, не мога да оправдая мъжа ако не иска дете 
ivaiva, не съм съгласна за това, че хубавите неща заличават трудностите, защото, когато нямаш пари, несигурността опира до там да не знаеш дали ще имаш за храна. И аз я виждам,че се натъжава като гледа майки с колички от по 600 лв, а те нямат възможност. Та то за свободна жена е трудно, какво говорим за майка студентка, е да, най-лесното е да го оставиш на бабата и да хукнеш по лекции, но като те са станали родители, защо трябва да делегират отговрността за детето им на баби и дядовци. Или да разчиташ за финансова помощ или пък да живееш в дома им, то така е най-лесно, но докога?
До тук с лиричните отклонения...

[Rapunzel]

И пак стигаме до темата с финансовите възможности, която сме разисквали многократно и в тази тема и в другите, и сме стигали до извода че никога няма да си достатъчно богат, достатъчно осигурен, с апартамент, къща, кола, образование и т.н.
И ние не сме в кой знае какво цветущо финансово състояние, мъжа ми е студент и само той работи, аз търся работа, но не намирам за момента  но както гледам нещата няма да се оправят скоро и да започна аз работа, мъжа ми ще е студент още поне 2 години и половина, шанс за майчинство тук нямам никакъв, изобщо ако тръгна да го мисля по тази логика никога не трябва да имаме деца или поне не следващите 5 години, и дори след това кой ми дава гаранция, че ще сме по-добре финансово, недай Боже случват се такива неща, че може да сме 15 пъти по зле от сега и ако и след това сме зле, кога ще дойде ред за дете, никога е не съм съгласна да си живеем без деца щото видите ли сме били недобре финансово, че колко по зле има от нас...Нашите кумове примерно са толкова зле в БГ, мъжа работи за смешни пари, жената е на майчинство, и всички помагат, дядовци, баби, сестри, кой от къде може, разбира се не им е лесно, но детето им е вече на годинка и всеки ден ги кара да се чувстват безкрайно щастливи и то ще порасне, с количка от 600 лв или с подарена такава, много важно, нали е живо и здраво, ще помни то че повечет му дрешки са подарени от роднини а не купени от родителите му. Това са дребни неща, най-важно е да са живи и здрави и да са обичани, всичко друго са може би оправдания пред самите нас, съпрузите ни и т.н. да не направим крачката
Да добавя и аз никой не искам да обидя, лично мое виждане

[uliaulia]

Лазарина, напълно съм съгласна с думите ти, мила, но ако си решил сам да си гледаш детето, а не да разчиташ на роднини, наистина е трудно. То по тая логика всички ще раждаме от по на 18, защото с помощ от всички все ще скалъпим нещата. Лично аз живея сама от 18 годишна и съм свикнала сама да се справям и не се виждам в тая светлина да деля обща отговрност за детето си с родата. Но в същото време ми е гадно, че не мога да си го позволя в момента 
Не искам да се заяждам с никого, всеки има различна позиция по въпроса.

[dark_avenger]

Лазарина, извиняваи за вмешателството, но мъжът ти до някъде е прав.До колкото разбирам живеете в чужда държава и той учи и работи.Бащата е морално отговорен за финансовото положение на семейството.Не съм чел всичките ти постове и не разбрах защо не можеш да си намериш работа. Ако не работиш и всичко е на неговия гръб не ми е ясно изобщо как живеете в чужда държава(и може би под наем).Аз ходих до Германия и видях че работа има много.Тук в БГ, извън София няма работа даже и да искаш.Нищо освен земеделие и животновъдство и то тотално разорени.А може би има работа но не тази която ти искаш?Ама без пари не става, така че анализираи нещата и виж ти какво може да помогнеш в случая.Защото аз съм живял с жена която не работи и знам какво е.И с такава дето носи почти колкото мен в къщи.В първия случаи се бях обезверил и обезличил, 2 години се дърпах за бебе, но сега вече мисля различно.Щото съм уверен, имам гръб. Съпрузи идва от средновековен старобългарски, значи Съвпрегнати - всичко заедно.Дано не съм те обидил, не е било нарочно.Когато  има проблем не го търсете само в другия. Вижте истината в очите.Проблема може на 50% да е у вас.Само ако проумеете това може да се надявате на Щастлив край.Щом мъжът е несигурен и финансово нестабилен, не чакайте сам да се оправи, започнете да мислите, мислете даже докато спите и намерете как да му помогнете.Това е Еманципацията дълго жадувана от вас.Равни във всяко едно начинание.Освен това в името на семейството се налагат много лишения и жертви.Даже и да не ви изнася.Много си хубава на снимките, но ако се наложи в имено на детето трябва да забравиш за себе си.Готова ли си?Отговори си сама на всички въпроси.

[Rapunzel]

dark_avenger никак не ме обиждаш, не знаеш цялата история и затова не можеш да прецениш ситуацията, напълно съм съгласна с вижданията ти, не ме е страх от работа, от каквото и да е естество, надявам се скоро да намеря някаква, без значение каква е, причината да нямам такава бяха че нямах документи до скоро, после бяхме до БГ, в момента е криза на всякъде и работа трудно се намира...и т.н. Сама съм си взела решението да загърбя всичко, да напусна родината си, семейството си, работата си и възможността да се развивам в професията си в моята страна и да отида на другия край на света, за да бъда с него и да бъдем семейство, правя всичко по силите ми да съчетая всички качества, за да бъда добра съпруга, дано скоро да започна и работа и да съм напълно в помощ на семейството ми, силно се надявам някога да стана и добра майка...
Много се отклонихме от темата за което се извинявам на всички, опасявам се само че дори и когато станем по стабилни финансово да не се окаже, че проблема не е бил в това, а в това че той не е сигурен дали е готов да бъде баща  дано да греша

[gostenka_82]

Прочетете и тази темичка http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,853.195.html

[*trinity*]

  Здравейте момичета.Отдавна не съм се включвала,но пък си имах извинение .
С радост ви съобщавам че се местя официално в другата тема.Доста отдавна работим по въпроса ,но нямах време да ви пиша .
   Пожелавам ви успех и най-скорошно сбъдване на мечтите ви!

[DaBulka]

Последното мъжко мнение ме накара да се замисля за нещо и да си дам сметка, че не само ние жените търсим сигурност и опора в мъжката сила, но и обратното. То е толкова логично, но чудно, защо не бях поглеждала на нещата от тази страна?

Обаче с децата ни е болна тема. Не четох началото на темата, но това, което изпитвам е СТРАХ! Имам периоди на умопомрачение, когато и капка страх нямам, само силното желание да се продължа в друго поколение. Имах и един спокоен период, когато си дадох сметка, че за първи път в живота си съм стигнала минимума зрелост, за да се оправя със себе си, че и с дете. И страхът обаче пак е тук. Напълно игнорирам радостта и любовта, и щастието, все едно ги няма. Не знам, може да е от егоизма ми, но не намирам начин да се справя с това. А мъжът ми даже се страхува още повече. Мисля си, че като е така, просто няма какво да правим нещата на сила. И не е въпросът финансов. Всъщност чудя се, дали някога изобщо този страх ще ни напусне?

[Marri]

Ех, Nebulka, страхът го има винаги, просто се променя повода и вида. Знаеш ли колго голям е СТРАХА, че може би няма да имаш възможност да създадеш дете, има толкова много жени, които се измъчват ежедневно от този страх. Така че, това е животът, когато се замислиш за бебче, първо мислиш за голямата и безвъзвратна промяна в живота ти, минават ти хиляди мисли, незнаеш дали вече искаш тази промяна или може да се поизчака малко, за къде толкова да се бърза, след това решаваш,че евентуално е настъпил момента и дори със скрити резерви все пак решаваш да действаш и тогава идват съмненията, очакването, притеснението, дали всикчо ще е наред, ще се получили бързо или ще трябва да изчакаш, ако мине повечко време, започват да се проградват тревожни мисли .... и така. Има една фраза, която четох наскоро и силно ме впечатли "Животът е, това което ни се случва, докато си правим други планове"

[uliaulia]

Страх винаги има, когато не го искаш и не си подготвен. До преди една година последното, което съм искала е бебе, толкова харесвах живота си, университета, колегите, беше ме страх да не стане някоя грешка, щото щях да направя аборт. Изведнъж дойде музата, че искам дете, като попаднах на тоя форум, пълнещ се  нон стоп с бебета ли, не знам.
dark_avenger, отрезви ме мнението ти още докато го четох, но аз съм в тая графа, от провинцията, не можеща да си намери работа. И да чакаме още години да се реализирам... не се знае физиологически ще е постижимо, понеже на мен ми тръгнаха пшроблеми още от съвсем рано. Та те толкова фактори в днешно време влияят върху репродуктивността, че годините ли няма да окажат? Ясно е, че идеално решеное няма, затова моето мнение е да се оставят нещата на самотек, без пренавиване и натягане. Ако е писано, ще стане!

[tsvet_3]

trinity_vn ЧЕСТИТО! и успех в бебеправенето!