Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето" - 2 част

[lady_in_love]

Мили момичета и аз ще се запиша тук,като чета доста от вашите постове и ме е малко срам   да кажа защо се записвам тук,просто май и двамата още не се чувстваме готови за дете,незнам как точно да го обесня,но  просто усещам,че сега не е момента,сигурно доста от вас ще ме разкритикуват в момента за това,но аз съм искрена и си казвам всичко чесно.

[uliaulia]

lady_in_love не само,че няма да ти се караме, а ще те поздравим за честността и за осъзнатата позиция. Никъде не е казано,че веднага след сватбата трябва да се мисли за дете. Когато и двамата са готови и го желаят-тогава 

[roumyana]

След последния спор, който се възрази около моя постинг, се въздържам да пиша тук, въпреки, че това е тема, по която искам да пиша. Ноя вно не съм единствената, която наистина изчаква.
Моля ви кажете ми има ли такива, които изчакват не конкретна дата, а ( оф не знам как да го кажа, защото не е че не искам дете) някак си чакат нещо, и аз не знам какво чакам, може би да го пожелая истински, а не знам защо това желание, което го има при другите , при мен липсва. То не е нежелания по принцип да имам деца, и аз не знам какво е, нямам притеснения финансови, осигурителни и др. просто винаги съм си мислила, че ще дойде някакво майчино чувство, завлядяващо желание и т.н, а то не идва. и се чудя трябва ли да почнем да си правим дете, само защото остарявам и вече нямам време. на 30г.съм и скоро ще направя 31, а ми казаха че до 32 всеки трябва да роди, после ставало много трудно и с много рискове, смисъл, може да съм здрава и да не мога да забременея.
 не знам дали някой ме разбира, малко е объркам поста ми, но моля ви ако някой се чувства по подобен начин да сподели. какво трябва да направя, да чакам ли вдъхновението?ами ако то никога не дойде?Проблемът е че винаги се доверявам на интиуцията си и никога не ме лъже, а сега не ми казва нищо?

[gostenka_82]

Румянче, в известна степен и аз съм изпитвала подобни притеснения и смесени чувства. Нормално е до някъде да се притесняваш, защото с появата на дете в едно семейство, се променя и начинътна живот. Първоначално, когато започнахме, аз по-скоро се притеснявах, до някъде не усещах истински желанието, онова, силното...но постепенно то се появи и осъзнах, че всъщност, наистина го искам.

Трудно ми е да ти дам съвет, тъй като всеки човек, по принцип, преценява сам за себе си, мога само да ти кажа, че при мен, силното желание се появи в процеса на бебеправене.

Искрено се надявам да успееш да вземеш своето решение!!!

[ivaiva]

Мила Руми,
бях една от първите, която се записа в клубчето и като че то много ми харесваше. понякога дори се дразнех колко много ми допада, че изчакваме   
наистина не е лесно да поискаш нещо, което така ще преобърне живота ти, особено на нашата сериозна възраст, когато сме изградили много неща.
не се напрягай и самообвинявай, но недей да чакаш и някакви висши сили да ти покажат кога сте готови. приеми го като нещо естествено и ще видиш някой ден просто ще се погледнете и двата ще решите да опитате.
желая ти успех с всичко, което правиш в момента и мисли винаги, че радостите и удовлетворението от детето са много повече отколкото жервите, които правим за него.
И не се тревожи, тези мисли, които ти минават са в реда на нещата...

[ani4ka1710]

Искам да се включа и аз по този повод, аз съм точно типичен пример като теб, просто никога не дойде този момент да се чувствам готова за такова нещо - голямо, преобръщащо. Сега вече съм бременна , надявам се нещата с бебчо да са ок и всичко да е както трбява. Но когато започнахме бебеправенето незнам дали бях наистина готова, просто си казах че наистина няма какво повече да чакам, мислих си боже времето лети, и май аз никога няма да съм готова. Претеглих някой неща и се реших. После като почне човек пък бебеправене и не се получава от начало почва да си мисли, сигурно защото все говорех че не съм готова че не искам и сега съдбата ми го връща, но не е така - всичко си е божа работа. Та искам да кажа да не се съдиш за мислите си, има много хора като теб, поне около мен , дори и аз самата до скоро. Целувки и горе главата!

[roumyana]

благодаря ви много момичета, наистина усетих вашата подкрепа и разбрах че не съм сама, а и че други са имали същите мисли. просто има толкова много момичета във форума, които много искат бебета и са толкова убедени, а някои от тях са дори доста малки и в един момет си викам, че нещо не ми е в ред. ще трябва да помисля наистина , или може би да помислим с мъжа ми, защото може би донякъде е в него вината, той е от хората,които нищо не споделят и като цяло не е много активен, по скоро се оставя на течението и като го питам ти искаш ли деца, той казва, ако ти искаш добре. малко е тъпо, по скоро и той явно не е много сигурен и така не ми помага особено. а и като чета темата за бебеправенето, толкова страшно звучи всичко и направо се плаша

[tsvet_3]

румяна нормално е да те е страх. и мен ме е страх. не се срамувам да си го призная. това е една от причините да изчакваме засега. искам да имам деца когато съм готова и когато съм сигурна че ще мога да ги отгледам.

[Рени]

а и като чета темата за бебеправенето, толкова страшно звучи всичко и направо се плаша

Руми, не е толкова страшно бебеправенето. Да при някой се получава по-трудно, но човек никога не трябва да подхожда към него със страха дали ще стане или няма да стане. Затова много добре сте решили да изчакате момента, в който се почевствате готови. И да ти кажа честно виждала съм момичета, които от тази тема директно прескачат в бъдещи майки, но в момента, в които се почувстват готови. Пожелавм ви късмет на всички момичета тук и повече положителни мисли.

[mi6kata_85]

За съжаление и аз се включвам тук..  Казвам за съжаление,защото аз искам да бебеправим, но мъжо казва "има време"...Не мога да разбера каква е причината за този отговор, който ми дава...и като заговорим за това сменя набързо темата.Аз имам зад гърба си един спонтанен аборт, но от тогава мина почти година...не мисля че в това е причината. Така,че опитвам да бъда търпелива...да видим кога ще минем към другия клуб на бебеправещите..

[maya_bunny]

Руми,

а няма ли около теб разни познати и приятелки с бебета, които да виждаш, да гушкаш, да слушаш за тях и т.н.? Мен това ме "зариби". Половин година около мен само за това се говореше, нямам някаква велика професия (като лекар/адвокат), за да ми трябва още време да специализирам или да правя кариера и т.н.), умишлено се кандидатствах в по-добра фирма, а просто реших, че и аз искам бебе, а после всичко останало. И така може да се каже, че средата около мен много ми повлия. В един момент чак ми беше писнало да слушам за бебета.

Естествено после като бременна се вълнувах, но ти става ясно за какво става въпрос чак когато вързопа ти е в ръцете и е едно такова малко, беззащитно и знаеш, че за него ти си целия свят! 

[Gergancheto]

Руми и аз съм от хората които те разбират  И аз като Ива бях първо тук, после изведнъж си казах "искам бебе" то все че ни изненада като стана от първия път и дори прескочих темата за "бебеправещите". Плюс това мен годините съвсем не ми оказват натиска, просто реших че все някога трябва да ми дойде момента. Гледах мъжа ми как играе с племенничката, как я гушкаше, как големия и суров мъж се умиляваше пред това мъничко човече и ми ставаше едно мило на сърцето. И така дали от любов към него, дали от някакви мой си подбуди реших че можем да се справим и да обичаме едно човече. Не знам всъщност има ли някой от форума които да каже че от самото начало в него е имало майчинско чувство, може би само хората които чакат по дълго време желаните две чертички, мисля че Гостенка беше споменала как със всеки месец в нея се увеличава това чувство защото всеки месец се подготвя че може този месец да е "станало"  Та тъй и аз забременях съвсем не с онова огромно майчинско чувство, с огромна сигурност дали наистина го искам и т.н. но със всеки следващ преглед се убеждавах колко много искам да видя и да прегърна малкото ми човече, когато гледаш как всяка следваща седмица точицата в теб расте благодарени на теб и като част от теб ще разбереш че всъщност някъде макар и дълбоко в теб се крият топли майчиски чувства 

[roumyana]

Gergancheto, maya, благодаря ви много, наистина вече не се чуватвам сама.
проблемът е че нито една от моите приятелки, ама нито една няма дете, нито е на тази вълна, това също е фактор, който указва влияние. а както казах съм на 30, скоро 31.Имам хубава работа, хубава професия,  дори една от причините да  почна в настоящата ми фирма беше точно деца, защото има много добра социална политика.за мен кариерата не е важна наистина, личния живот е много по-важен
като цяло съм доста отговорен човек и нямам съмнения дали ще се справя, знам че животът ми ще се промени, но не това ме спира. Може би ще ви се доверя и ще направя крачката 

[ivaiva]

Руменце, хайде мило, много е приятно да си бъдеща мама, много сладки емоции са това.
гери, мило, твойте думи все едно мен описваш
много ама много еднакви усещания имаме

[valia_diva]

roumyana стискам ти палци скоро да се престрашиш.