Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето" - 2 част

[Vivi20]

 
Не че искам да съм черна станция, но положението ми звучи като всички около теб са ти виновни, а ти горката само оплаквания и мрънкане. Като прочетох "никой не ми дава работа" и "няма истински хора около мен", се замислих, че работа не се дава, тя се взима, а приятелството се гради с години и изисква усилие и желание да се запази и от двете страни, ако така се оплакваш и на приятелите си, мисля е нормално да странят от теб, все пак един положителен човек, който вярва в себе си и е борбен постига каквото си е намислил. За мен ти си прекалено негативен човек, промяната в хората тръгва от самите тях и докато не го осъзнаеш, трудно ще дръпнеш напред. Останалите момичета във форума така като гледам са ужасно мили с теб, обърни внимание какво ти пишат и 10% да се потрудиш да последваш някой техен съвет, повярвай ми живота ти ще е по-лек.

Междудругото темата стана малко стил "лична драма" и май ще трябва да поприключим с офтопика.

[pandapanda]

Нели, предполагам , че сега ти изглежда, че се опитваме да ти кажем как да си живееш живота. Гарантирам ти, че всички сме добронамерени и отделя време да ти отговорим, защото или сме били в подобна ситуация или сме я наблюдавали отблизо. Сестра ми има HPV. Разбра го точно като беше завършила и си търсеше работа. Това много я разстрои, доста се депресира и разбира се каза, че няма да си търси работа, защото как ще работи ще ходи по лекари. С цената на много караници с нея, аз не я оставих на мира. Постоянно я следях да праща CVта (живеем заедно) и макар да и отне доста време, когато най-малко очакваше намери работа. Сега е много по-оптимистично настроена за всичко, и макар вечер да заспива почти на масата е по-добре, отколкото да седи унила  и кой знае какво да и минава през главата. Даже ме черпи вечеря с първата си заплата.

На мен задължението да стана, да се оправя и да се фокусирам върху нещо различно от мен в много случаи също страшно ми е помагало.

Иначе и аз съм в клуба с изчакването с децата. Захванах се с доктурантура и ми се иска да я изкарам все пак, а и нали си имаме две служебни деца, та според мъжа ми, те ни стигат за сега.

[fiibi_bg]

Да,време е да поприключите с  .Благодаря на всички за отзивчивостта!

[crazynelly]

Не че искам да съм черна станция, но положението ми звучи като всички около теб са ти виновни, а ти горката само оплаквания и мрънкане. Като прочетох "никой не ми дава работа" и "няма истински хора около мен", се замислих, че работа не се дава, тя се взима, а приятелството се гради с години и изисква усилие и желание да се запази и от двете страни, ако така се оплакваш и на приятелите си, мисля е нормално да странят от теб, все пак един положителен човек, който вярва в себе си и е борбен постига каквото си е намислил. За мен ти си прекалено негативен човек, промяната в хората тръгва от самите тях и докато не го осъзнаеш, трудно ще дръпнеш напред. Останалите момичета във форума така като гледам са ужасно мили с теб, обърни внимание какво ти пишат и 10% да се потрудиш да последваш някой техен съвет, повярвай ми живота ти ще е по-лек.

Междудругото темата стана малко стил "лична драма" и май ще трябва да поприключим с офтопика.

Виж разбирам,че така ги приемаш нещата,но все пак тук е място за споделяне.
Не ме е срам от нищо. Тези неща за мен, които си написала не са вярни.
Останах с по-малко приятели,защото те самите са промениха и се отдръпнаха от мен. Аз не съм ги гонила. Това са ми били приятели още от детството и идея си нямаш колко съм страдала,когато повечето ме изоставиха просто ей така. Как може да ми намекваш,че аз съм виновна,след като дори не ме познаваш и не си част от моя живот?
Ти никога ли в даден момент от твоя живот не си била тъжна за нещо?
Не искам и аз да продължавам да пиша по тази тема за моя живот,защото точно от такива психологични лекции нямам нужда.
И повярвай ми чета какво ми пишат останалите и за повечето неща са прави и аз мисля като тях,но с твоето мнение не съм съгласна на 100% и честно казано ме обижда!
В момента последното нещо,което искам да е да споря за моя живот с някого в интернет,така че искам да си го спестя.


pandapanda - не казвам,че ми заповядвате как да си живея живота. Харесва ми,че може да си споделяме и да си говорим за най-различни теми,но не допускам да ме нападат дори и тук и да ми казват,че само се оплаквам и че съм жалка картинка едва ли не.
Много ми се е насъбрало и просто извинете,че изобщо споделих и че  правя лични драми.
Извинявам се и на модераторите!

[michelle]

 Нели, рядко си позволявам да споделям публично нещо лично, но се надявам това да те настрои по-позитивно.
 Аз съм пример за жена, имаща HPV, която е забременяла, имала сравнително спокойна бременност и родила нормално здраво дете. Знам какъв шок си изживяла при новината, защото редовно се следях за точно този показател години наред, а разбрах вече бременна. Жива съм и като цяло в добро здравословно състояние, гледам си детето и тепърва ще проверим кой щам имам.
 Не съм изключение.
 Така че никога, ама никога не се предавай. Не унивай. В живота ти тепърва ще има много важни и значими неща. Много повече от кола, лош късмет и хора, с които се е оказало, че не сте приятели.

[m_eleva19]

 :offtopic:Нели, има една книга...'Подсъзнанието може всичко"  на Джон Кехоу...велика книга. Аз винаги съм била по-скоро песимист (имах много трудно детство) и нещата ми се случват много трудно. Имах хубава, добре платена работа, но излезнах по майчинство. Когато се върнах ме съкратиха. После трудно си намерих работа, заради наличието на проблема "малко дете". После точно започнах, установих се на новото работно място, започна да ми харесва и дойде една ужасна жена за мениджърка...няколко месеца след това напуснах и само си повтарях "нищо не става, нямам никакъв късмет" и и слушах кой какво работи, как се е устроил и се депресирах още повече. С мъжът ми спряхме да правим секс, защото аз бях в постоянна депресия. Тогава мъжът ми я купи. Всичко започва с подсъзнанието. Сутрин 5 мин. си казваш колко прекрасен ден е, как ще свършиш тов и това и ще успееш. Никога не казваш "...дано не ми се ", защото подсъзнанието изпуска думата "не" и винаги се случва точно това. Казвай си ще успея, ще си намеря хубава работа, всеки ден отделя по 5 мин, и се отдай на чувството, което ще изпиташ, когато получиш мечтаната работа и ще видиш, че ще успееш.  Бях стигнала дъното, след поредната опропастена сделка (работя като брокер), и започнах да я чета една неделя. Не мога да опиша чувството...все едно ми падна голям камък от гърба. Сутринта  в понеделник се събудих с усмивка, трябваше даходим с малката на градина с градски (селски) транспорт, тя се мотаеше и аз постоянно си повтарях сега ще ни подмине автобуса и ще го изтървем. След това се сетих за книгата, и си казах...ще отида на спирката и автобуса тогава ще дойде...така и стана. Целият ми ден беше пълен с усмивки. 4 дена след това направих първата си сделка за тази година и сега не се оплаквам. даже и секс започнахме да правим...и да си дойда на думата...записвам се и аз в темичката....Ще чакаме, ама не знам точно какво...сега като ми свърши, ще си пусна изследвания и сме решили след няколко месеца да започнем с бебеправенето, че сега имам много работа, а и трябва да понаваксам с осигуровките. Колкото до проблемите който имаш...и аз имах поликистоза на яйчниците, цитонамазка с 2Б група, па ракови образувания, искаха да ми правят биопсия и да решат след това какво...намерих си хомеопат, за 6 месеца ни раничка, ни ракови образувания, ни поликистоза. 10 години от тогава, всяка година цитонамазката ми е 1-ва група. за мен реално проблем е теглото. За там се иска 'дупе" и никакви тъпи диети на Дюкан, Мюкан и подобни "специалисти" Хранителен режим е разковничето, л-карнитин, ленено масло, закуска каквото ти душа иска с пълнозърнест хляб (от типа 100 зърна) (масло сирене, колбас, краставици/домати, маслини, понякога и баничка. След това при първи пориви на глад плодове (ябълка, диня, пъпеш, банан), на обяд пържола с гарнитура и салата, после пак плодове и вечеря салата с пържола, без гарнитура Вечерята да е най-късно в 7.30 вечерта. за 4 години съм -26 килограма. Спортът го въведох само за летата и то когато ми оставаха за сваляне около 6 колиграма. преди това товарът за ставите и костите беше непосилен за мен.