Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло

[danika]

 
Великото събитие е факт!
Но ..., едно голямо Но! Защо винаги така се получава? Искаш това да е най-прекрасният ти ден! Всички да се обичат, защото ти си най-влюбена на света и покрай теб трябва да цари любов! Но все има недоволни, дали свекърва, дали свекър, дали собствените ти родители, а пък ако има и някоя хленчеща сестра или брат без значение от коя страна картинката е пълна
Защо всички смятат, че на този ден Ти трябва да им обръщаш внимание, а не те на теб! Кой е казал, че роднините са на първо място, направо не знам как ще стане? Аз вече съжалявам, че се поведох по тоя трънлив път. По-скоро бих казала: да живеят приятелите !
Ето сега ще стъпваме в паници пред този и онзи, защото "какво ще си помислят хората?"
Като ми го кажат това и при призлява, абе защо има толкова ограничени хора? Какво значи "хората", кви са тия хора! Дреме ми за хората, нали това е моят ден! То хора винаги ще има и винаги ще си приказват каквото им дойде на акъла, ама от какъв зор да им се връзвам на приказките, а?
А и по-малките братя и сестри и те наливат масло в огъня! Почва да се следи какво се купува, колко се дава и т.н. И в един момент се казва: Ама тя имаше това а пък аз нямам, ама нейното беше по-скъпо, ама аз искам не на точки ами на раета!
Ауу, мале!
Има време да се изпокараме, ще я видя къде ще отиде тая работа! А подреждането на хората по масите ще е ужасът на ужасите!

[Misis_T]

Така е, много често се получават и подобни ситуации...
Най-добрата рецепта в този случай е да си решите, организирате и платите всичко сами, без да искате или очаквате от никого помощ. Тогава можеш да аргументираш с това, че си самостоятелен и да пресечеш всякакви опити да ти се бъркат в подготовката и да ти дават акъл.
Това е значително по-труден вариант за вас, но за сметка на другото си спестяваш изхабените нерви и разправии, които ще ти развлят удоволствието и ще ти вгорчат деня. Заслужава си!

[Pachoran]

 Хубаво е, че човек има и роднини и приятели. Сватбата е събитие, на което присъстват и двете групи гости и наистина човек се чуди на кого да угоди първо или кого да покани. Но едно голямо "Но". Роднините за разлика от приятелите са хората, с които ще иматее "вземане-даване" до края на определен период в живота на човек - "волю-неволю". Приятелите са групата, която можем да намерим "под път и над път". Приятелите си избираме сами, а роднините ни са избрани за цял живот.
 Като извод - зачитайте и уважавайте роднините каквито и да са, а приятелите ще сменяте често като носни кърпи. Според мен / и така е редно / роднините са тези, които трябва да поканим задължително на сватбеното тържество - не по задължение, а от уважение. Човек не трябва да забравя корена си.

[danika]

Вярно е това за родата и приятелите, но когато се сблъскаш с друг вид разбирания и светоусещане ако мога така да го нарека, защото за мен си е направо ограничено мислене, ти става едно такова тъпо и гадно, и вече не ти е до празнуване и добро настроение.
Повтаряш си, че тези хора ще са ти подкрепа до края на живота ти и ти на тях, а след това и децата и внуците ти, обаче просто сякаш говорим на различни езици.

[rozovka]

danika, какво те притеснява всъщност? Нещо конкретно ли те ядосват роднините ти?

[danika]

Ами да, и то не моите!
Забелязва се една незаинтересованост от тяхна страна от самото начало на идеята за сватба, не че не искат сина им да се ожени, но някак си през цялото време се чувствам като нахалник затова че все пак една сватба иска организация а те никак не ми помагат. Даже са и недоволни в повечето случаи от това което сме избрали с него, но то недоволството се проявява чак след като работата е сършила и няма как да променя нищо. А иначе веднъж не пожелаха да дойдат на проучванията които правих относно ресторанти, украси и т.н., но пък нали!!!
А за идеята за меден месец (около 5 дена) реагираха направо неуместно, ама как така ама не може! Нито съм искала те да го плащат нито съм си правила някакви сметки!

[магито]

Да гадно е когато не проявяват интерес, но още по-трудно е когато се бъркат постоянно.На мен при организацията не ми помогна на мъжа майка му ама никак.Аз само я информирах кое как става.Тя не прояви интерес, каза каквото си направим както го харесваме така да е.Бях щастлива, защото иначе щяхме да се сбием.С мойта майка не беше така.Тя се включи накрая и се стигна до размяна на остри думи и от двете страни.
Правете нещата както на вас ви харесва.Това наистина е вашия ден.Бъдете щастливи заедно и знайте, че всичко е за вас двамата.Да и роднините са важни, но тогава на първо място сте вие.

[Капризче]

Във връзка с темата, имаше 1 случай в който майката на една приятелка толкова се замозабрави в процеса на организация на сватбата , че и каза: "Коя си ти че да решаваш как да станат нещата?" И моята приятелка  и после: "Ми аз съм булката!"

[danika]

Абе тя нашата е много шарена, и аз се наврях май между шамарите, пък и съм малко устата.
Стана така, че когато ние обявихме решението си да се женим, май настъпихме по мазола сестричката, защото и тя си е правила планове за сватба. Обаче това не я спря и те също ще се женят тази година. Обаче от момента в който казахме за нас с нея отношенията се развалиха и вече 7  месеца така.
Най-лошото е че през цялото време атмосферата е такава сякаш умишлено си направил нещо с което да им вгорчиш живота, а пък те тея работи просто си стават от само себе си.
Аиде сега обяснявай, че не е било нарочно.

[bubka]

Аз не разбирам вашата сватба какво общо има с тази, на сестричката и как това може да развали нечии отношения 

[danika]

Ами има общо, когато плащат едни и същи родители
И когато по-малкия винаги е получавал повече и то първи, няма как в това да бъде минат нали? Ако изобщо може да се говори за минавка при такава ситуация!

[bubka]

Ами в този случай, може би е подходящо да помогнат с колкото могат и за двете сватби - по равно, от там нататък малдоженците (сами или с помощта на другите родители) си поемат останалите разходи.
В този случай според мен няма как да има сърдити 

[goldi]

Ами за да не ти се меси никой си платете сами сватбата. Ние така направихме и нямах проблеми. Просто не обичам никой да ми се меси, а и не искам един ден да кажат Ние им направихме сватбата. Всеки сам си решава.

[mucito]

И когато по-малкия винаги е получавал повече и то първи, няма как в това да бъде минат нали? Ако изобщо може да се говори за минавка при такава ситуация!

Ето, точно там е проблема според мен! Затова ние изчакахме със сватбата. За да може да си платим всико сами и да няма после "Аз направих това, ама ти не направи онова". Родителите и роднините ще са до нас, едните ги обичам, другите- уважавам, ноо ТОВА Е НАшАТА СВАТБА и никой  по никакъв начин не може да ми каже кое как ще бъде. Ако ни е кеф ще е на поляната, ако ни е кеф ще е на палатка. Това е!
А за да не се сблъскваме с други разбирания (което, лично според мен е невъзможно, защото най-малко всики сме различни), трябва много ясно да се каже, че това е нашия ден, че ни трябва само подкрепа, а щом сме взели нелекото решение да създадем семейство сами, значи може би ще се справим и с избора на украса или ресторант. Ако не успеем, ще псуваме себе си, не тях. Така че пак могат да са спокойни!

[danika]

 От страна на моите родители проблеми няма, напротив точно те пожелаха да ни изпратят на меден месец. А за да си платим ние сватбата трябва да теглим кредит, защото сме отскоро заедно и моите спестявания тъй да го кажа са под формата на техника - пералня, хладилник и т.н. А той такива няма под никаква форма и това не е благодарение на него а на роднините му. Пък и вече сме на етап в който е малко късно.
А може би трябва да спомена че преди да се впусна в това приключение минах през едно много тежка връзка, в която само аз давах а насреща не получавах дори уважение, и нашите мило и драго дават да съм най-сетне щастлива а то все нещо не върви като хората. Съдба!