Текст за поканите и печатане на поканите - 2 част

[Amelia]

Ами, не съм се нервирала, но сега като си чета поста май така звучи, наистина. Не съм се ядосала, но явно така съм се изразила, че звучи нападателно. не е нарочно 

[mucito]

Amelia, от всичките ти постове до тук, имам чувството, че търсиш мнение, а не приемаш никакво, което е различно от твоето. Всеки сам избира какво да пише на поканата му, дали да има "идиотски надпис", кърваво стихотворение или нещо друго е въпрос на личен избор, според мен. В никакъв случай обаче, не ми се струва правилно да даваме такива квалификации. Аз не съм сигурна все още дали ще имам надпис "Покана", но ако реша да го има не бих казала, че съм идиот или, че гостите са ми идиоти
Всички или поне повечето сме емоционални, но нека все пак се въздържаме от подобни квалификации

[skylife]

Знам, че малко е извън текстовете на поканите, но все пак го включихме към картата- упътване към поканите... И аз исках да има някакво стихотворение, свързано с Бургас (защото там беше сватбата) и с помощта на една съфорумка стигнахме до правилното за нас стихче на Христо Фотев:

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.
В единственият залив пак е есен.
Тук изумен откриваш своя глас
и в своя глас солен - печал и песен.

Тук ти откриваш своя верен жест.
Тук ти за миг не си човек случаен.
На твоя ден най-точния адрес
е тук - и твоя ден е ден безкраен.

Тук изведнъж си спомняш че си жив.
Че имаш дъжд... И вятър... И Несебър.
И изведнъж се виждаш ти красив
в един кристал - в един прозорец щедър.

И беше много добре, защото мъж ми е от Несебър. И наистина - това стихче не е от най- веселите, не е и от най- тъжните, но се връзва добре...

Така, че - не се ядосвайте мили бъдещи булки. Нормално е всички да сте поизнервени, да се ядосвате че другите не ви разбират - всички сме минали от там

Хайде цунки на всички - никой не е крив и никой не е прав, ама вие си го знаете

[Amelia]

За да отговаря на по-горния пост: аз не отхвърлям мненията, несъвпадащи с моето и именно това обястих на Наси, когато и се е сторило, че постът ми звучи ядосано. Относно надписът - извинявам се ако съм засегнала някого! Това е моето мнение, но не е с цел да обиждам!!!    И последно относно стихотворенията - ще пусна само крайния вариант, защото все слушам за някакво "кърваво стихотворение" - все пак има доста строфи във всички стихотварения и не е задължително да ги ползваме целите, пък и нещо като не е подходящо, ще се смени. Така няма да има тъжно звучащи редове или кървави байраци.

[Bianka]

И аз търся някое стихотворение, което да послужи за текст на сватбените покани. Исках да е нещо свързано с любовта и морето, но това което изчетох звучеше някакък тъжно и неподходящо.
За сега мой фаворит е ето това стихче:

Очите ти гледат ме с радост и в моята обич една,
единствена болка от сладост, за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе в животa нелек и суров,
За тебе да бъда потребен, за мен ти да бъдеш Любов.

Ще потърся още обаче - току виж съм намерила нещо по-близко до темата ми - морето.

[Amelia]

Хубаво е стихчето! 
Ето тук виж: http://www.poezia.startirai.com/   Всяко редче е линк към нечий сайт с поезия. Има доста добри неща. Но е вярно, че повечето са тъжни. И аз изчетох доста, докато намеря 3 и то едното, което съм го постнала на предната страница звучи тъжно. 


Между другото вече се замислям да избера някакъв текст от песен. Има доста красиви, които не звучат тъжно.    а за морето  - виж на Тони Димитрова или Тоника има доста песни за морето и може да вземеш някой куплет 

Ето още едно http://www.litclub.com/library/nbpr/kostadinka/22moreto/index.html  Като напишеш "стихотворения за морето" в Гугълчо и ти излизат дооста.

[milinkoto]

Много ми се иска /но още не съм го решила/ на нашите покани да има това /малко съкратено/ стихотворение на недялко йорданов

Времето изтича, времето тече...
Палаво момиче с палаво момче
във леса навлезли, свиркали с уста
и не забелязали как дошла нощта.
И така се влюбили в своята игра,
ох! че се загубили в гъстата гора.

Тъй нощта ги стегнала в своята халка
и тогаз протегнала малката ръка
малкото момиче и като звънче
звъннало: "Обичам те!" в малкото момче.

И разбрали ясно, че някак изведнъж
двамата пораснали: тя - жена, той - мъж.
И открили точно, че този трепет нов
не игра нарочна е, а една любов.

И развързал мракът черния си бинт,
и не бил тъй страшен този лабиринт.

Тръгнали те заедно и до днес вървят.

Трудно е, но зная - ще намерят път.


и после съвсем кратичко да има ние и нашите семейсва ви каним еди кога си еди къде си...

[BASTET]

Леле, това хич не ми звучи кратко, milinkoto .. Обаче си представих готина хартия и всичкото това написано с ръкописен шрифт и красиво подредено.. и може някакъв съвсееем мъничък орнамент някъде. Аз в момента стягам горска сватба и това стихотворение супер ми хареса!

Аз реших да не пиша кумувете. Не от неуважение, а някак си.. те няма да са баш кумуве като кумуве, да имат някакви задължения, ще са почетни гости. А и не сме им отпуснали бройка да си поканят някого и сега ще е тъпо да ги пишем на поканата, като милите не са имали изобщо думата за въпросното канене.
Аз каня само от наше име с милото.

[bubka]

BASTET, каненето всъщност става не от ваше име и от името на кумовете, а от ваше и от името на родителите (евентуално, ако не е само от вас).
Т.е. присъствието на имената на кумовете в поканата не показва, че те са взели участие в избора на присъстващите. То цели да покаже кой ще ви кумува просто и не определя техните задължения в подготовката. Надявам се да не се сърдиш - просто казвам аз какво знам по въпроса

[milinkoto]

за себе си си го представям така - от лявата страна на поканата това стихотворение, а от дясната текста, в който се казва кога и къде

[BeRa]

в началото на темичката lady_in_love беше пуснала няколко текста от които ето този много ми хареса за поканата на гостите

Когато срещнеш Човека... Когато откриеш Любовта….
Когато пътищата се сливат в една пътека...
Когато му подаряваш света...
Когато истински обичаш...  Когато всичко  е облято в красота...
Когато във вечност му се вричаш...
Тогава...Казваш съдбовното ¨Да¨

Ние ......... и ............
ще кажем нашето ¨Да¨ на ............



и вече и ще се отбележи часовете на съответните ритуали.

Кратичко...ясно...и много нежно...и ако lady_in_love няма нищо против бих го използвала...

[princesata9]

Оле, не мога да повярвам. Оказа, че собственото ми мило измислил текст за поканите. Той не е довършен де, но все пак - милото творец
То в нашето бъдещо семейство се оказа, че не само аз съм била писателката. Да не повярваш. Ето и текста:

Живи са те,живи.С тях-Любовта
потънали в целувки и весели трели
Никола и Валя.И на света
няма от тях по красиви и мили.

От една страна гушнали майка
от друга татко-щастливи,засмени
очи светлеят,усмивка-цвете
уста възхвалява цяла вселена

Радост е сега.Пейте,гости
тез весели песни.грей и ти слънце
в таз щастлива земя.Ще да се женят
И тоя юнак..и тая мома

настане август-месец изгрее
звезди обсипят свода небесен
на 22-ри вятър повее
и всички пеят сватбена песен

Донка и Ангел-приятели верни
щастливи ще бъдат да им кумуват
семейството младо от хали неверни
ревниво да пазят и над тях да будуват

Тоз който се жени по тая зема
той не умира.С него се радват
и майка,и татко, ибрат,и сестра.
И певци песни за него ще пеят

и сватбари в чудни премени
красиви, засмени песента поемнат
щастливо носят рози червени
и при момата дойдат и седнат

и плеснат с ръце,и се прегърнат
и с песни станат,хоро поемнат
танцуват и пеят дорде осъмнат,
дорде уморени и весели си тръгнат

[merilen]

Стрхотно , че и мъжете ни се включват в подготовката. Не искам да обидя никого, но наистина стихотворението, перифразирано от "Хаджи Димитър" за мен не е подходящоточно за сватбена покана. Стихотоврението е ода, възхвалява Хаджи ДИмитър, просто има друг смисъл и дори в момента докато го четях, се опитвах да си спомня думичките от оригинала.

Разбира се ако Вие си го харесвате, няма нкакъв проблем, но трябва много добре да измислите подходящ дизайн на поканата, за да и приляга вашето стихотворение. Това е моето мнение ...

[Amelia]

Ето нашият вариант, който и Милото одобри. За сега оставаме с това, но до сватбата кой знае какво ще ми хрумне още...

Говори, говори, говори! –
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Каквото е писано рано или късно става!

Ние......и........
имаме удоволствието да поканим сем........на .........
Да направим заедно
Незабравим сватбения ни ден!

Светото венчание ще се състои
В ц-ва......от.......
Поздравленията ще се приемат
В р-т.....от........

Кумуват:


Имам идея, но още не съм я оформила да включа в текста и "с благословията на нашите подители".

[merilen]

Стихчето е много хубаво, но според мен строфата "Каквото е писано рано или късно става!" не се връзва, някак изведнъж след такова лирично и любовно стихче се губи неговата нежност и очарование.

Относно къде да вмъкнеш "с благословията на нашите родители", според мен е най-удачно така:

Ние ... и ...
с благословията на нашите рорители
...
...