Колко време след като се запознахте/влюбихте заживяхт

[Patita]

Аз май за първи път пускам тема, доколкото потърсих точно такава нямаше, а в момента въпросът ме вълнува живо 

Някои от вас знаят за проблемите ми с моята връзка- продължила близо 6 години и вече мога да кажа... приключила.

Не се оставих на депресията, започнах да излизам, да се виждам с много хора и така се получи, че точно десет дни след най-критичната точка на моята депресия срещнах друг човек! Може да звучи невероятно, истината е, че сме заедно само от седмица, но имам чувството, че съм намерила Него, този който винаги съм търсила... в момента и двамата сме много влюбени, надявам се да сме все така и занапред. Нещата се развиват толкова бързо и ни е толкова хубаво заедно, с усещането, че искаме едно и също- сериозна връзка, брак и деца... Затова моля да споделите- как се развиха нещата при вас, предвид, че той е самостоятелен и има жилище, в което живее- искам да знам най-общо казано какво мога да очаквам оттук нататък...

Странното е, че най-близките ми хора, без още да го познават, смятат, че съм намерила истинското си щастие и са убедени, че много скоро ще се случат и още съдбоносни неща... а аз се моля да са прави!

[Gergancheto]

Еййй това е чудесно което ти се случва. Между нас с моя съпруг много бързо се развиха нещата, ако искаш точно във време да ти говоря...запознахме се юни миналата година, за около месец всеки се раздели с тогавашния си приятел/ка. Започнахме да излизаме, запозна ме с родителите си, 1-ви ануари вече официално живеех с него,а юли беше нашата сватбаа. Значи една година след като започнахме връзка дойде сватбата. С бившия ми приятел след 2 мъчителни години дори немога да кажа че съм живяла при него....просто преспивах  Тъй че ако си открила точни човек, бързо или бавно нещата ще се развият така както трябва. От мен имаш силно стиснати палци 

[Kiksi]

Patita , тъкмо бях почнала да се притеснявам какво става с теб предвид проблемите, които имаше...
И ето, днес ни изненадваш с добри новини! 
Искрено се радвам за теб!  Ако сърцето ти подсказва, че това е човекът - давай! Няма лошо да заживеете заедно толкова скоро, даже напротив - така ще се опознаете още по-бързо  и ще прецените, дали сте един за друг и искате да прекарате живота си заедно, без да губите излишно време!  Така че за мен колкото по-скоро, токова по-добре! 

[du6eva]

patita при мен с моето душе нещата се развиха по - бавно,
 но просто защото бяхме деца когато се запознах ме
а моите родители са се запознали  и след 4 месеца са се омъжели и така 27години вече
друг пример е една моя приятелка която имаше дългогодишна връзка, но не се разбираха и се разделиха хем живяха заедно, но не след дълго тя намери любовта и след няколко месеца се омъжеха и сега си имат 2 годишно момченце
така че времето не е от значение,
желая ви щастие

[Капризче]

Всичко е много относително. Ние с мъжа ми чакахме 6 години преди да заживеем заедно и около 7 и половина преди да се оженим.

Майка ми и баща ми са решили да се оженят на втората среща и са си заедно вече 26 години

Ако наистина си сигурна че това е човека и си убедена на 100% че и той чувства същото към теб давайте смело. С риск да се засегнеш искам да попитам, а ти сигурна ли си в чувствата ти, както и в неговите. Убедена ли си че не търсиш заместител на бившия си? Много хубаво обмисли нещата, за да не страдаш после. Знам че съм много директна, но мисля че е важно да си наясно с чувствата и на двама ви. И пак повтарям, не го казвам с цел да те засегна 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Мила, patita, мног се радвам за теб!!!

При нас нещата също се разбиха бавно, заживяхме заедно година и половина след като излязохме за първи път и... до сега февруари стават 5 години от както сме заедно, женени сме от малко повече от 2 години и имаме прекрасен син на годинка и малко
Но при всеки е различно, ако и двамата чувствате и искате това, дерзайте!!!
Желая ти от все сърце цялото щастие на земята и най-истинската любов!!!

[Mrs.™]

Първо радвам се,че си намерила мъжа на живота ти
Сега на въпроса,ние с милото не живеем заедно,независимо че ходим вече 4-та година. И двамата за сега живеем в различни градове,но общо взето петък,събота и неделя сме заедно и живеем на едно място-ако това се води за живеене заедно-значи живеем. Общо взето при нас са такива обстоятелствата.
Не смятам,че това от колко време сте заедно трябва по-някакъв начин да влияе на това дали да заживеете заедно-щом го искате и обстоятелствата го позволяват-не виждам нищо лошо да заживеете заедно

[Patita]

Благодаря ви за отговорите, момичета  

Разбира се, още не е ставало дума за такива сериозни бъдещи планове- само аз си мисля тайничко. И странното е, че съм убедена, че макар емоционално да имах нужда да избегна депресията, която неминуемо идва когато те зарежат след 6 годишна връзка- случаят не е такъв. Или по-точно: аз нямах никакви, ама никакви очаквания предварително- а в момента, в който се видяхме усетих нещо, онова мъничко специално нещо- нещо дълбоко, подсъзнателно и необяснимо. Мисля, че и той го беше усетил-даже преди мен.

Но съм чувала за някои случаи, в които една неуспешна дълга връзка бързо прелива в нова, успешна и щастието много по-бързо се материализира в брак и деца. Естествено е нежеланието да чакаш отново дълго време един неясен развой. Още повече с всяка година човек узрява повече за мисълта. Усещам, че вече искам да направя крачката към нещо напълно ново- дори усещам, че вече искам да имам дете. И след като съм влюбена... просто размислите идват сами.. неизбежно.

[kristine]

 ние сме заедно от 5 години и дериозно мислим за брак!

[ERan]

ние с Емо се запознахме в края на август 2007. В началото на септември минаха първите срещи и целувки и така.. Точно в същия момент обаче преживях тежка лична загуба, заминах си за родния град и съвсем смятах да го отрежа. Беше ми тежко, исках той да не ме закача въобще... А той непрекъснато ми пишеше смс-и или се обаждаше. Но няколко дни по-късно, когато се прибрах в София и си бях сама, осъзнах че всъщност имам нужда от човек, който го е грижа за мен и се грижи за мен. Не ме остави сама, допуснах го в живота си и съм адски щастлива, защото той ме зарежда ежедневно с толкова много позитивизъм и любов!
Та, още средата на септември 2007 взе да идва по-често при мен... Всяка вечер оставаше при мен, дори просто ей така... Слушахме музика и си говорехме... Аз бях и в тежко емоционално състояние. Общо взето той помогна да преодолея нещата. И след като видяхме, че е неудобно той да идва вечер и да тича сутрин от нас към работа, решихме да си остане при мен. Някъде края на октомври 2007 заживяхме заедно. Значи горе-долу 2 месеца след запознанството ни.
Преди никога не ми се е случвало нещо подобно. Явно просто бе дошъл човекът, макар и не в най-подходящото време! Но такъв е животът!

[silvani]

Ние станахме гаджета на 01.03.1996г. той беше в казармата, аз го изчаках и след това доста честичко започнах да ходя у тях, но започнахме да живеем заедно след годежа, който се състоя на 21.05.1999г. и така до ден днешен...

[♥Сиси♥]

Запознахме се пред входа му и веднага се влюбихме един в друг, започнахме да излизаме, това става през юли 2007, три седмици след моя рожден ден, започнахме да се виждаме все по- често след това заживяхме заедно, сгодихме се, вдигнахме голяма и пищна сватба... и така...  любов какво да правиш 

[Gabito]

Съжалявам, че толкова късно виждам тази темичка. Petita, искам да ти кажа, че и аз съм от "твоя отбор". С милото започнахме да излизаме в началото на юни 2008 г., на 07.06 ме целуна за първи път (т.е. 3-4 срещи). До 15.06 (рождения ми ден) вече се бях разделила с тогавъшния ми приятел и това беше нощта, в която за първи път останах за през нощта при милото. И най- важното - на 30.06 получих предложение за брак    На 18.10 се омъжих за него и не съжалявам. Обичам го и също като теб мога да кажа, че усетих това още след първата ни седмица заедно. Всъщност единственото, за което съжалявам е, че не продължих момента на ухажването още малко, тъй като това за мен е един от най- приятните периоди в една връзка. Незнам, за някои може би опита ми е твърде кратък, но аз вярвам, че истинската любов се усеща. Не знам какво е развитието на нещата при теб, но ти желая много щастие, усмивки и слънчеви дни с твоя човек.

[miminka]

здравейте момичета,нека и аз да се впиша в темата,с моят съпруг се познаваме от деца,прекарвахме ваканциите в нашето село заедно,после станахме студенти,излизахме си заедно като приятели,но нищо...Ходих при един дядо,който е ясновидец и всичко познава,тогава той ми каза,че половинката ми е до мен,но аз не я виждам.Тогава не обърнах внимание,тоест аз имах впредвид друг човек по това време.Минаха две години и изведнъж осъзнах нещата благодарение на думите на един приятел,който каза,че заслужавам нещо по-добро в живота и тогава незнам как но си помислих за моя мъж.Започнах да прекарвам повече време с него и тогава ми стана ясно че го обичам,и му признах чувствата си.Той беше малко смутен,но бързо се съвзе и станахме гаджета,това стана август 2006,юли 2007 се сгодихме,а май месец 2008 сключихме брак.Това е нашата история-сега сме много щастливи и понякога се шегувам какво щеше да стане,ако не бях предприела тази стъпка.....поздрави на всички

[Su_to]

Каква хубава темичка!

Ние се видяхме на живо в края на ноември 2007 и заживяхме заедно в края на януари 2008. Но, ако не трябваше да се занимаваме с багаж и пътуване, мисля, че щяхме да заживеем заедно още в деня на запознанството ни.

Всъщност, като се замисля, от кога милото ми подрича за сватба...май още на следващия ден щяхме да се и оженим, ако бях здрава тогава.

Абе...като те удари тухлата, няма спасение.