Име за бебето? 3

[uliaulia]

Аз съм за Никола  , но съм пристрастна (моя мъж се казва така). Много е готино да го произнасяш, а и е много българско, то пак ще има разлика, ще слагат удраението на последната сричка,нали?

[Fenix]

АаААааааАААааа, Инааа, така ме разсмяяя   Не щял, викаш, на българско магаре! Ха-ха-ха-хаааа! Че ти що му каза, че така викаме на магаретата!  

А иначе за имената, аз не съм ви споделяла докато бях бременна подробности, ама голям въпрос беше при нас. Нали щото мойто мъж е такъв традиционалист, а аз по не ги уважавам тези неща  , та си пилехме нервите още покрай сватбата по "традиционните" въпроси, после с обръщенията към родителите и така стана и по въпроса за името на детето   .

 Един ден, като се разбра, че ще е момиче, и милото с умиление- ще е Веселинка /майка му-Веселина/ и аз познайте- звучно "ха-ха-ха, ще ти се!"   После се опита да бъде Велимира- на маминка буквата и Мира отзад на опашката- каааак пък не! После искаше на баща му Иван- Ивайла. Накрая наглостта му стигна дотам- да е на самия него- Емилия  

И аз вече много се ядосах в един момент, защото името Дария, което сънувах, или пък варианти с моята /и на майка ми, кво да направя сега-съвпадение  / буква хич не се обсъждаха, ама хич, разбирате ли   И в 9-я месец като казах "Детето ще се казва Мирослава, като мен!" -коетооо и през ум не ми минаваше, разбира се! И милото склони на Дария най-накрая!

Е извинявайте, ама първото име на негов родител, второто име- името на мъжа ми, третото име- името на родителите му, ееее, та аз да не съм нещо способ за увеличаване на НЕГОВАТА фамилия.  

А такива приказки- първото дете на единия род, второто на твоя въобще ги отрязах в зародиш.  

[Lionelsa]

Fenix 

Пак, че мъжът ти е склонил, защото знам за семейства, които са се развели заради това. И момичета, чиито мъже са ги изоставили с новороденето, защото не са кръстили детето еди как си *crazy*след множество години борба да се появи бебчо на бял свят.

А може ли да попитам, кой всъщност отива да записва името на детето? В болницата ли става? Защото съм чувала, че бащата го прави и тогава трудно може да се предотврати налагането на неговата воля

[kali_gali]

Fenix абсалютно си права.Може някой да не е на моето мнение,но то си е мое и е такова същото като твоето.

[Lupercola]

uliaulia на италиански Никола си се произнася точно както на български  (а франсетата ще го преживеят)

Fenix, наи-странното е, че това за Марко не го знае от мене  , не знам откъде го е чул 

Но иначе ние нямаме търкания. Той няма никакви искания, нито идеи. Само казва това ми допада, това не. Не че настоява и има претенции. Т.е. накрая се получва, че както аз реша, така ще се казва детето, но искам да си изберем име, което ни харесва и на двамата, и да го изберем заедно, нали затова сме партньори 

Иначе Дария е супер жестоко име и е чудесно, че си успяла да се наложиш 

[canas]

Никола е много красиво име според мен.


Ако се роди момче, ще го кръстим Симеон, а ако е момиче, много се чудя... майка ми се казва Елена и това име ми харесва по принцип. Свеки е Мария и то ми харесва... хрумна ми нещо като Малена, което звучи ок, въпреки че по принцип не съм много по странно звучащите имена.

Вие какво ще кажете?

[anellly]

Наистина има хора които се разделят заради имената - например моите родители , защото майка ми ме е кръстила Анелия на нейния баща , а не Иванка на свекъра си, за което съм й много благодарна. И все пак трябва да си или малоуменили или голям простак , ако си развалиш сем. заради името.  Аз нямам нищо против някой да си кръщава детето на свкър или свекърва, но стига наистина да го иска и да и харесва, а не само защото така трябва.
Ако двама се обичат и детето е създадено с любов и е желано , тогава ще намерят начин да си кръстят детето както и на двамата им хареса. Все пак това е плод на тяхната любов.
Късмет в избирането на имена за бебоците ние мисля окончателно се спряхме на Никола!

[maslinka]

 

Е извинявайте, ама първото име на негов родител, второто име- името на мъжа ми, третото име- името на родителите му, ееее, та аз да не съм нещо способ за увеличаване на НЕГОВАТА фамилия.  

и аз все това повтарям

[kleo_20]

Ох това с името на отрочето си е тема номер 1 за скандали
При нас беше ясно,че ще е Георги ако е момче,но ако е момиче свекър ми не искаше да е на него/Гергана/и за това решихме с моя човек да и дам името аз *THUMBS*От начало всички негодуваха и не одобряваха името,но сега вече не спират да хвалят колко е хубаво и колко начина за обръщение имало
И аз като повечето от вас съм привърженик на това,че нито мъжа нито свекърите са носили детето и колкото и да го гледат майката е най-важна за него.Щом съм я чакала и съм повръщала и не съм спала,щом са ме рязали и съм я хранила от себе си,щом няма човек,който я обича повече от мен....значи имам правото да и дам името,което сметна за добре!Пък и аз си я сънувах с това име

[kali_gali]

Клео  .Толкова странно ми се струва хора,които нямат нито грам принос за бебето и които не са понесли нито един ет неприятните аспекти на бременността и раждането да имат каквито и да било претенций.Аз ще раждам в мъки  и болки а някой ще дойде да се радва на детето ми пък и да има претенций как да се казва.Недоумявам това.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Леле само аз на бабите ли ще кръщавам  - хахахахха
Така или иначе вече имам набелязани имена, ще видя до края какво ще ми хрумне - може да се срещна с някое име, което силно да ме впечатли  има време 

Миличка, не си само ти , моят Коско е кръстен на баща ми - Константин първо, защото много ни харес аимето, българско, царско и защото баща ми наистина заслужава
Ако се замисля обяче бебо е кръстен и на двамата свекита - тя е Тинка, той Константинос, но тъй като с НИЩО не са показали уважение нито към мен, нито към бебо, аз винаги казвам, че е кръстен на баща ми, когато нипитат, а милото не възразява!!!

Моите родители НИКОГА не с аималипретенции за името на детето ни!!!
Но пък леля му на мъжа ми, която няма нищо общо с нас имаше, веднъж като се видяхме и ми каза: "Константин ще е нали!!!" Лелелееее, как се ядосах, ама само от добро възпитание не я поставих на мястото й Ама снаха й като роди и си кръсти детето Михаела, на никой!!!
Та за малко да е Евгени на майка ми - Евгения - защото ме се ядосвам на такива, хем нямат нищо общо, хем претенции до небето!!!

А като казахме на баща ми, че ще е на него кръстен бебо и той милия чак се просълзи и не можаха да повярват с майка ми, няколко пъти ме питаха дали Дени (мъжа ми) знае и дали е съгласен!!!
Сега няма по-щастливи баба и дядо от тях, а Коско ги обожава!!!
Та така беше при нас!

lionelsa, името на детето се записва още в болницата и питат майката за името!!! Няма как бащата да има претенции и да запише детето с друго име!!!

Да видим живот и здраве второто, ако е момиече как ще се разберем, аз съм казала, че ако се родина 15 август (както сънувах), ще е Ения-Мария (както сънувах), ще е на майка ми! Но милото никак не харесва първото име
Добре, че имаме момче, ако беше момиче, може би още щеше да е без име

Макар че на мъж ми на колега като му се родило детето и се обадил на жена си и я попитал:
"Как сте, как е Никола?"
Тя отговорила:
"Какъв Никола??? Той се казва Симеон!"

Извинявам се за дългия пост

[Вероника]

Незнам момичета - при мен никой няма претенции за името и съм 100 % убедена че точно свекърите ми никога няма и дума да обелят по тоя въпрос, за мъжа ми - абсурд да каже нещо    и Пенчо да го кръстя не е проблем (не обиждам името - това ми хрумна  ) , но не съм толкова  крайна, че видиш ли всичките имена били техните, че колко ще се мъча и т.н. Над тези неща съм - за мен е важно аз и мъжа ми да харесваме името и толкова, ако има препочитания бих се съобразила с него - не го приемам за враг.
Уважавам мненията ви, всеки си има причина за начина си на мислене 

[Lupercola]

Това с налагането на името от някой друг е крайно неприятно !! Ако ти си решиш да го кръстиш на някой е едно, ама да ти налагат 
  Аз като съм се родила и майка ме записала Ралица. Добре, ама свекърите й като чули, казали, че ако не съм Екатерина (на баба ми Катя) не искат да им стъпва повече в къщата  И жената се принудила три дни след като ме е кръстила вече Ралица да ми смени името на Екатерина.
Като ме занесли на село, баба ме държала на ръце в градината, една съседка минала и извикала през оградата "Ката ле е ? Ката ле е ?" и баба й отвърнала "Ката е, Ката е". На майка нправо й призляло като чула тоа нещо и си казала "Е, па нема да е Ката!!!". Та от малка ми вика Инка. И даже ме беше научила като ми викат Катя, да не се обръщам. Не че му има нещо на това име "Катя" ама ей така, заради принудата. И така си останах цял живот Ина, та в крайна сметка пак не съм на баба ми  Хората са го казали: "Насила хубост не става"

[Anichka]

Хайде и аз да добавя една история за имена. Дано да не съм 
Сестра ми кръсти първородния си син Йоан. Получиха се огромни сърдения, защото го кръстила на мен (Анета?!?!), а не Йонко(????) или Йоцо (името на свекъра)....За година горе долу нещата се поуспокоиха.
Година и половина по-късно, сестра ми очакваше второ бебе и свекърите й започнаха налагания, че този път трябвало да го кръстят на свекървата (явно вече бяха приели, че Йоан е достатъчно близко до Йоцо) и второто дете трябва да е Стоян/Стоянка. Сестра ми е спокоен човек и никога не се противопоставя, но този път й дойде прекалено и кръсти детето на баща ни - Георги. Свекърите дойдоха на изписването и после чак след 6 месеца, защото Йоан имаше рожден ден...После започнаха да носят да кажем 1 вафла само за Йоан, а на Гого нищо...Момичета, толкова е ГРОЗНО!!!!
Децата разбират! Сега, 7 години по-късно продължават, но и малките се "изучиха" и ако дадат на единия - веднага питат - а за бати или Гого има ли?
Имаше случаи, когато свекървата не искаше да се обръща към Гого с името му (той беше на 4 тогава), а се обръщаше към него със Стоянчо, когато той и е на гости...Не беше лесно да се отговори на детето на въпроса му: защо баба Таня ми казва Стоян, а не Гого?!
Родителите си имат дете, те си го кръщават. Бабите и дядовците са си кръстили децата и не им е работа да дават мнение. Предполагам им е мило и драго, ако без "насилие" внучето носи тяхното име.

[ani4ka1710]

Хайде и аз да добавя една история за имена. Дано да не съм 
Сестра ми кръсти първородния си син Йоан. Получиха се огромни сърдения, защото го кръстила на мен (Анета?!?!), а не Йонко(????) или Йоцо (името на свекъра)....За година горе долу нещата се поуспокоиха.
Година и половина по-късно, сестра ми очакваше второ бебе и свекърите й започнаха налагания, че този път трябвало да го кръстят на свекървата (явно вече бяха приели, че Йоан е достатъчно близко до Йоцо) и второто дете трябва да е Стоян/Стоянка. Сестра ми е спокоен човек и никога не се противопоставя, но този път й дойде прекалено и кръсти детето на баща ни - Георги. Свекърите дойдоха на изписването и после чак след 6 месеца, защото Йоан имаше рожден ден...После започнаха да носят да кажем 1 вафла само за Йоан, а на Гого нищо...Момичета, толкова е ГРОЗНО!!!!
Децата разбират! Сега, 7 години по-късно продължават, но и малките се "изучиха" и ако дадат на единия - веднага питат - а за бати или Гого има ли?
Имаше случаи, когато свекървата не искаше да се обръща към Гого с името му (той беше на 4 тогава), а се обръщаше към него със Стоянчо, когато той и е на гости...Не беше лесно да се отговори на детето на въпроса му: защо баба Таня ми казва Стоян, а не Гого?!
Родителите си имат дете, те си го кръщават. Бабите и дядовците са си кръстили децата и не им е работа да дават мнение. Предполагам им е мило и драго, ако без "насилие" внучето носи тяхното име.

всичкото това звучи направо незнам.... какви са тези хора незнам... дано не ми идва на главата такова нещо и дано един ден и аз не стана такава изперкала баба. Най важното е да си го кръстиш с име което харесваш да ти е на сърце после с радост си се обръщаш към него, не че ако е друго името няма да си обичаш детето, но винаги ще си имаш едно на ум. Майка ми до днес казва че много трудно се е примирила че е трябвало да кръсти сестра ми Иванка, след повече от тридесет години още и се набива в главата тогавашната случка и т.н. Хубаво е да го кръстиш на някой, ако го чувстваш че искаш да е така, когато е по принуда е адски неприятно, и винаги ще се напомня по един или друг начин.
Ние естествено все още не сме стигнали до консенсус. Не съм очаквала че ще ни е толкова трудно да изберем име... по скоро на мен, татково е готов с варианти , но пък те на мен не са ми на сърце. Сложна работа...