Сватбата на Stassi 18.10.2008

[kikolina]

Мойте ги скатах в едно кашонче и в килера на високото,всичко което ми остана.И аз се чудих доста,също като Теб си казах ако някоя от мойте познати скоро се "излъже" и така... 

[dorina79]

Честито месече и на вас!
Пожелавам ви щастието и любовта ви да растат с всеки изминал ден!
И скоро да имате много малки сладури около вас!

[_MuMeTo_]

Стаси, Честито, пожелавам ти много щастие и не стихваща романтика!
Избрали сте невероятна дата съсигурност романтиката ще е с вас! Родена съм на тази дата и съм безнадежна романтичка
 Обичайте се

[StAsSi]

Благодаря ви много за пожеланията.
_MuMeTo_, е значи няма как да забравя рожденния ти ден
Аз доста отдавна бях обещала да си продължа разказа за сватбения ден, но все отлагам, отлагам.
Е, днес имам малко свободно време и ще продължа да ви разказвам как премина тържеството в ресторанта (че имам и за медения месец да разказвам, дълга работа ).
Така, на стр.8 за последно бях описала как премина ритуала в църквата.
И значи, свършиха всички ритуали и дойде най-интересната част - танци, манци до зори
...Тръгнахме ние към ресторанта с булчинската кола. Естествено имахме доста време и направихме една панорамна обиколка на Добрич, да види градът че има булка
Ииии дойдохме в ресторанта, обаче се оказа че доста от гостите още ги няма. Седнахме на едни канапенца във фоайето на хотела и чакаме. Щрак щрак снимки. И времето неусетно мина и ни се обадиха да се качваме. И така, качихме се горе, видя ни водещата и хайде да влизаме. Да, ама на кумът като му се доходило до тоалетната. И изчезна. Оркестърът засвири сватбения марш, гостите на крака, а ние не влизаме - чакаме кума да излезе от тоалетната...Майтап.За щастие не чакахме дълго. Влязохме вътре през едно 10 метрово платно (красива работа). И дойде време за стандартното захранване, наздравици и хоп - настанихме си се на сватбената маса. И като се почна. Даряване на кумовете (с професионални танцьори в народни носии). Тук да отбележа, кумата ни се справи блестящо (нали е професионалист). Но и кумът не си поплюваше. Потропваше ръченица и заслужено си получиха подаръците После бяхме организирали и даряване на френските ни гости, които не се замислиха нито за миг и като разбраха че подаръците са за тях, скочиха на крака и затанцуваха (танца на веселието  ). И оттам нататък се почнаха едни луди танци, хора до умора, първият брачен танц (на песента Огън от любов - Силвия Кацарова и Васил Найденов, в изпълнение на оркестъра). Танцът на родителите (на песента Ах, морето - Тони Димитрова) разчувства всички по-възрастни гости.
И така след много танци, дойде време за наздравицата. За жалост при влизането ни бяхме забравили да разчупим питката. И така, този ритуал го вместихме преди наздравицата. Естествено, въпреки че мъжът ми е висок, счупихме питката на идеално равни части ( ). И след това, айде на подаръците и наздравиците. То не беше качване по столовете за горчиво до 10, то не бяха поздравления и пожелания. Страхотен момент. И така, след това продължихме с хората, танците. Имаше и булчинско хоро, на което играх с почти всички мъже може би около 20 минути общо. Накрая вече се молех да дойде младожонецът и да ме откупи, защото без него хорото неможе да приключи. А той ме остави да се "потя" сума ти време. Но в крайна сметка, успях да играя с всички. Просто стана голям майтап, бърканица, всеки бута другия за да играе с мен, бе въобще смях отвсякъде. По някое време на едно от хората на милата ми кумичка и се развързала блузата, ама незнам дали някой забеляза. Само аз усетих, че на едно от хората както си танцуваше спокойно до мен, в един момент бързо бързо ме пусна и изчезна нанякъде. Чак после осъзнах, че и се била отворила блузата. Бе, шоу да става. Имаше и доста гости, паднали от столовете по някое време, но това са все пак рисковете на живото предаване
Както си повелява ритуала, рязахме и тортата. И букетът хвърлих, и жартиера свали младоженецът и го хвърли - въобще всичко по реда си.
Като дойде време накрая за свалянето на булото, падна големия рев . Защото 1. прави се в момент, когато повечето вече са на фаза и стават лесно плачливи и 2. водещата наистина такива силни думи редеше, че няма как да останеш безчувствен. После с надиграване булото спечели (съвсем честно ) един от французите. Та сега трябва да ходим до Франция, за да си го вземем .
И така, след едно последно хоро, дойде и краят на вечерта. Гостите започнаха да се разотиват по къщите на родителите, за да продължат купона. Естествени имаше и такива, дето останаха, попяха си едно хубаво разни стари шлагери и чак след часове си тръгнаха.
А ние след като изпратихме и последните гости се отправихме към един клуб, където продължихме.
Но, за това ще ви разкажа някой друг път, че така или иначе този пост стана доста обемен

[Kiksi]

Стаси, страхотно разказваш!
Това с панорамната обиколка не го бях чувала, но  много ме радва идеята, особено, ако човек има време!
А това с кума и тоалетната и блузата на кумата  - направо ме

Голяма веселба е било, радвам се, че ще имате толкова хубави спомени! 

[eli_m]

Ей Стаси,
благодаря ти че не си ни забравила!
Разказа ти е много забавен! А с тези твоите кумове, определено не ти е било скучно!
Да знаеш че чакаме продължение...разказа за медения месец!

[StAsSi]

Момичета, да ви се похваля - днес си взех новите документи (лична карта+паспорт) и си пуснах заявка за издаване на шофьорска книжка 
Е, сега вече наистина се чувствам госпожа Христова. Много готино. 
А вие освен новите документи променяхте ли нещо някъде?(примерно имената в банка, здравна каса, социална служба и т.н.)??

[eli_m]

Честито Госпожо, вече си Христова от всякъде!
До колкото знам в банката трябва да отидеш да си смениш личите данни!
За здравната каса, мисля че работодателя го прави или по -скоро счетоводителя!

[svetli]

Стаси, сега прочетох разказа ти, явно е било голям купон на сватбата ви. Супер! То това остава според мен - хубавите спомени и най-вече спомена за веселието и щастието.
Честито и за новите документи!

[Diavolitsa]

Честито Госпожо (официално). Разказчетата и клипчето са много сладки. Запазете тези моменти зацял живот!

[StAsSi]

Благодаря ви много момичета. Обещавам тия дни да продължа най-накрая разказа, че и меденото месече трябва да ви описвам. Има още доста какво да се каже

[StAsSi]

Е, дойде време да продължа и разказа от моя пост 168.
Та, значи след като изпратихме гостите се отправихме към Бакарди Клуб. Аз естествено (с моята луда глава) не отидох да се преоблека и тръгнах барабар с роклята към клуба.
Но най-напред трябваше да съберем тайфата. Стоим си ние отвън пред хотела и чакаме всички, които казаха че ще идват. Минаха някъде към 10тина минути и почти всички дойдоха без французите. Е, да де, ама то те са ни най-важни защото без нас няма как да стигнат до клуба. Та, стоим си ние и чакаме, чакаме, чакаме. Никой не идва. Мина повече от половин час и решихме в крайна сметка да отидем до клуба и да видим, може пък да са там. Тръгнахме, като през целия път мъжа ми беше супер изнервен и разтревожен. Бяхме вече готови да викаме полиция и какво да видим. Навън, в тъмното, на студа, точно на входа на Бакарди на едни пейки лежат едно камбоджанче и един французин с було на главата.  Паднахме от смях . Как са стигнали до там и те самите немогат да кажат. Брех, пияните и Господ ги пази...
В клуба стана голям купон - танци манци почти до зори. А по едно време какво стана - пак голям майтап. Влизат трима полицаи в клуба и почват да разпитват за лични карти. Е, да де ама кой в тая лудница да си носи личната карта. И стигат до нашата маса, а аз в този момент бях отишла в дъното на масата и говорих с една приятелка. Та, викат те на една аверка да си покаже личната карта. Показа я тя, обаче аз се притесних, защото брат и е малък и няма 18 години, а беше с нас. И силна вилна отидох да се разправям с полицаите. А те като ме видяха  и викат: Ааа, защо не казахте досега че сте с тази булка. Тогава няма проблеми. Весела сватба... Е, поне роклята изигра много добра работа в тази ситуация
Та така, легнахме си ние доста късно, уморени, минали през половин часово премеждие наречено разваляне на сватбената прическа и изтриване на сватбения грим
На другия ден ми беше толкова хубаво. Събудихме се супер весели на обяд. Разгледахме си спокойно всички подаръци, прибрахме си на сигурно място (в буркан банк  ) паричките от сватбата и цял ден не спряхме да обсъждаме подробности от Деня. Не забравихме и да снимаме всички цветя, които запълниха цялата баня  .
В обобщение на цялата сватба мога да кажа, че това беше наистина най-емоционалния, най-вълнуващия, най-прекрасния, най-съвършения, най-усмихнатия, най-веселия, най-радостния, най-забавния и не на последно място най-влюбения ДЕН в живота ни досега. Пожелавам на абсолютно всички да изпитат това удоволствие и после да си кажат всичко, така както направих и аз

Е, благодаря ви момичета, че ме изслушахте и малко или много споделихте виртуално моята сватба. Знайте, че точно вие сте голямата "причина" този ден да бъде такъв, какъвто ви го описах!!!

Обещавам ви, веднага след като се върнем от Франция април месец да ви разкажа с много подробности и за медения ни месец!!! Пък дотогава може да имам и други нещица за разказване 

[kikolina]

сладурка,дано винаги сте най най с твойто мъжленце,пожелавам ти го от сърце 

[svetli]

Пожелавам ти да има и други неща за разказване преди април!

[Kiksi]

Много хубав завършек на разказчето - страшно ме развесели и наистина се пренесах в този най-вълшебен за вас ден!