Как се чувствате след като загубите или напуснете рабо

[beb4eto_na_me4o]

Реших да отворя темичката, защото..ами, аз вчера напуснах. Беше нещо, с което се занимавах две години, и явно е вярно, че когато загубиш нещо, запомняш само хубавите неща от него. Напуснах заради лошите, а сега плача заради хубавите  Не мислех, че ще ми е толкова мъчно, а вчера имах и колеги, които плакаха...
Как се справяте вие в подобна ситуация? Или ако сте били уволнени?

[d_petrovska]

Аз за сега съм сменяла 2 работи и в момента съм на трета.
При първата положението беше малко по-трудно, защото фирмата беше малка и екипът много сплотен. Колегите ми организираха изпращане и всички плакахме общо взето  Чувствах се ужасно на другата работа, защото всички ми изглеждаха супер чужди и си поплаквах тайничко. Така и не се задържах много там.
На сегашната ми работа съм от година и за момента се чувствам страхотно както от отношенията ми с колегите (с които на практика сме супер близки... дори бях поканила всички на сватбата  , така и от заплащането. Не мога да си представя, че ще напусна тези хора и затова напълно те разбирам как се чувстваш. Но давай смело напред.. Нали знаеш "всяко зло за добро" 

[Miri]

Смятам ,че това винаги ще оставя накакъв отпечатък в живота ти. Но се забравя. Просто трябва да мине малко повече време. Все пак, за да напуснеш, въпреки хубавите моменти, си имала основателни причини. не съжалявай, мисли че с новата работа ще натрупаш нов опит и ще се поучиш от някои грешки в старта работа.

Аз също съм била уволнявана и то несправедливо, както и на последната работа напуснах, защото много започнаха да злоупотребяват с мен.
Първата ми по-сериозна работа беше през 2005 г , когато се явих на конкурс към една от посизпълнителните агенции към министерството на земеделието. След конкурса ме назначиха като държавен служител, като едновремнно отговарях и за проект по ФАР . Т.е. имах отделен договор с германците. Но ненадейно малко след като меназначиха , се появи още едно лице от никъде-син на една служителка в агенцията, студент, без да се е явил на конкурс . Та и него го назначиха по проекта от където ми отряза аполовината пари. А му вършех неговата работа.
От страна на други колеги се появи и завист, защото вижте я работи тук от скоро , а вече ходи по командировки , а и заплата голяма. Да не говорим ,че изпълнителната директорка просто в един момент зпаочна да не ме харесва(случи се след като баща ми ми купи нова кола) И така за едно от обученията , което трябваше да се проведе в Унгария , аз трябваше да резервирам самолетни билети и хотел. И така аз резервирам дати 10.08 и връщане 18.08. Стандартна практика. Но госпожата решава,че аз не съм прочела и неразбрала договора и ми заявява, че трябва а сменя датата на връщане на 16 и така отивам в агенцията и те искат 50 евро на човек т.е. 600 за 12 парчета. Съответно мен ме изкараха виновна и на другия ден получих заповед за уволнение. Но аз си останах да работя по проекта защото имах сключен договор с Германия и тя нищо не можеше да направи. Та един ден преди въпросната командировка един от колегите се връща от Унагрия и носи програмата за следващата група, която гласи ,че обучението започва 11.08 от 8:30 сутринта и приклюва следобяда на 17.08. това става един ден преди полета и от там изпълнителната директорка заявява, че даата на връщане пак трябв да се смени, както аз бяхнаправила първоначлната резервация. Жената се изръси с още 600 евро , даже и не ми се извини, а най-нагло се опита да ме отстрани от проекта, но не успя, защото германците нямаха проблем с мен и харесваха аз как работя. Е даох я на инспекцията по труда, направиха проверка, но незнам по-нататък какво е станало. Проектът приключи.

От цялата тази история поне останах с поуката,че не всеки , който е мил с теб ти мисли доброто, така че не е хубаво да се доверяваш много .
Извинявам се за дългия пост , дано не съм ви отегчила

[jasmine]

Aз в момента съм на тази вълна ,другата седмица ми е последната работна в тази фирма,в която работя вече една година.Аз съм на същото мнение ,че всички напускат работа заради лошите и неприятни моменти на работното място,но винаги има и хубави моменти.Аз винаги съм напускала  с усмивка и всички мои бивши работодатели ме помнят така.Старая се да ме запомнят с добро и да погледнат от добрата страна на нещата.Напускам ,защото ще започвам работа,при моето мъжле

[магито]

Аз също съм напускала работа няколко пъти.Веднъж заради некоректно отношение и измислени обвинения, бях много огорчена от хората, но поне си научих урока.На една от предните ми работи беше много емоционално напускането, защото бяхме много сплотен колектив и аз много си обичах и уважавах колежките.
Но истината е че лошите моменти избледняват остават хубавите и извлечените поуки.

[Оля]

Здравейте мили момичета! Аз съм точно на същата вълна, така че напълно те разбирам Бебче! Преди два дни уведомих, че напускам. По принцип съм много отговорен човек и не мога да си върша работата през пръсти. Още повече съм фен на колективната работа, а тук всеки си наляга парцалите и не му дреме много много за фирмата. Относно смесените чувства - разбира се, че почти навсякъде има хора и моменти, които ни карат да се усмихваме, но все пак, за да се стигне до решение за напускане на работното място - аргументите на "лошите" фактори явно са надделяли.
Мири, това което ти се е случило е просто ужасно, но нали знаеш всяко зло за добро! На всички минали по този път пожелавам успех в новите начинания и добро сработване с колектива. Та в крайна сметка с колегите си прекарваме повече време, дори и от това с близките си хора!

[Петето]

аз съм в момента на 4-та работа. Първата беше в една рекламна агенция, правехме промоции по големите вериги магазини - там не бях на договор, но хич не ми беше приятно, когато трябваше да напусна, защото и колегите и шефовете бяха много готини 
След това работих 5 месеца в една фирма за недвижими имоти, където получавах направо смешна заплата , а колегите ....  какво ли бих могла да кажа. Шефът реши, след като от 10 членен колектив напуснаха 3-4 души, на мен и на кумата ми да ни ореже заплатите, и аз на следващия ден напуснах с такова удоволствие, че.... 
След това работих 7 месеца в call center на БТК по един проект. От там ми беше безумно трудно да напусна, защото колегите ми бяха страхотни, много готини хора  но пък на сегашната ми работа нямам нощни смени и заплатата ми е по-висока, а това е доста важно, когато се мисли за бебчо