Сватбата на dorina79 - 21.09.2008

[dorina79]

Благодаря ви, момичета!
Снимки ще имаме до около 10 дни.
Аз в момента събирам снимките от приятели.
Да разкажа как минаха и при нас нещата.
Общо взето чувствах се спокойна, нямало е дрязги с любимия преди сватбата, даже напротив.
Вече като останаха около 3-4 дни преди сватбения ден се чувствах пълна с енергия.
Тези дни лягах към 3 часа сутринта и се събуждах около 08 часа и ставах разбира се.
Не чувствах умора, не чувствах и студ. Щъках напред, назад по джапанки и кумата ми се скара, че е студено, а аз не се пазя и може да настина. А на мен ми е такава жега. И едно приповдигнато.
И все си казвам, че трябва да свърша всичко и събота да релаксирам, ама не - все има нещо да се направи, гост да се посрещне. Трябваше да си взема повече почивни дни преди сватбата и щеще да ми е още по-скопойно.
В петък - деня на подписването успяхме навреме за ритуалната зала. Подписването беше в канцелария и не очаквах кой знае какво. Но да ви кажа честно, определено си беше тържествено и страшно ми хареса, защото и дамата представител на общината се постара да ни накара да се усмихваме още повече. После се поздравихме и си направихме снимки. Получихме и подаръци . И отидохме на кафенце да се почерпим с кумовете, а по късно през деня се уговорихме и за вечерта. След кафето имахме да се видим с DJ-я и да уговорим разпределението на гостите и масите в ресторанта. Успяхме да ги свършим възможно най-бързо. Младоженеца хареса DJ-я, защото до момента само аз го бях виждала веднъж, за да го ангажирам. Пихме кафенце и с него и уточнихме какво искаме и какво не на сватбата. Към 15ч. вече свършили доста работа се прибрахме вкъщи. Успях да отида и до работа да почерпя колегите, после малко спорт и след това на вечеря. По време на вечерята пристигна и първия ни гост и вече започна да ни завладява предсватбеното настроение.
В деня преди сватбата вече имахме повече пристигнали гости у нас. Разпределихме някои в хотела, който бяхме ангажирали, а само майката на мъжа ми остана да спи у нас. Аз имах да надписвам тейбълки и се заех с това. Подготвих и кошници за шаферките и късметчета за кумата. Младоженеца отиде да се подстригва, обаче след като се върна бяха спряли водата    - имаше авария и казаха, че след полунощ ще имаме вода. И без това имаше какво да правим, така че не забелязахме много кога стана 1ч. и дойде и водата. Бяхме останали само двамата и си бяхме пуснали някакъв музикален канал. По едно време пуснаха някаква диско песен и ние даже си и потанцувахме. Даже му викам на любимия, че сме луди - това би си помислил някой, ако ни види какво правим по това време, при условие че утре се женим .
А ето и част от тейбълките, които изработих и които мога да се похваля, че почти всички гости си взеха - май само две видях останали на масите.
В галерията сложих две по-големи като размер снимки на тейбълките.

[блясъчко]

честито и от мен на младото семейство!  много любов и разбирателство 

[dorina79]

Да продължа моето разказче.
Легнахме си да поспим към 3часа сутринта и в 8 и малко вече бях на крак. Тръгнах да пазарувам от "Пикадили", че мен ме вземаха от братовчедка ми и трябваше да занеса нещо за хапване. В това време младоженеца също беше станал и докато се върна беше украсил цялата къща в балони . Влязох да се къпя и още с мокра коса (така ме искаше фризьорката - с леко влажна) тръгнах с едната шаферка към братовчедка ми. Разтоварихме нещата и аз отидох до магазина за безалкохолно и минерална вода, защото бях решила напитките да купувам оттам. Навън ръмеше, не беше много студено, но от слънце и помен нямаше. Аз постоянно си повтарях, че ще има слънце и наистина имаше - на другия ден . Приключих с покупките и зачаках да дойде фризьорката. Тя беше точна. И в 11.30ч. започнахме да правим прическата. През това време вече пристигна моето семейство:брат ми, майка, татко и баба. След малко дойдоха и вуйна и другата ми кака с другия ми племенник. Всеки се суетеше насам натам, а на мен ми правеха прическа и аз се чувтвах много спокойна - все едно, че не се омъжвам днес. Настроението беше супер. Пристигнаха и другите шаферки. Свършихме с прическата и остана половин час докато дойде грима. През това време с баща ми, брат ми и шаферките надувахме и вързвахме балони и малките се забавляваха, като си изграеха и пукаха вече готовите балони . В 13ч. дойде и Маруся и започна да ме гримира. Тогава вече започнах да усещам леко безпокойство. Незнам как стана така, но тъкмо бяхме приключили грима и аз чаках малко да попие, за да се обличам и младоженеца звъни - тръгваме. Е, как тръгвате - аз не съм облечена, забавете се още 10-15 минути - му казвам аз. Те взеха, че ме послушаха, че даже и объркаха блока. И там имало булка .
Добре, че баща ми и брат ми ги позабавиха на входната врата, а малките ми племенници ми спечелиха още 5-10 минути защото бяха неподкупни. Нито обещания за шоколади, сладолед и люлки не ги склониха да пуснат вратата. Даже и кумата, която се опита да отвори отвътре не можа и се наложи и ние да почукаме по стъклото и да им викнем да ги пуснат вече. Страхотни моменти и с много вълнение бяха следващите. Закичих ги. Седнахме малко на масата и след малко вече беше време да тръгваме към църквата. Татко ме изведе и ме предаде на младоженеца. Ритнах менчето и то се претърколи и застана на една страна. Успях да видя още някои новопристигнали приятели и се качихме на колите и към църквата. В катедралата вече бяха по-голямата част от гостите. Там ни чакаха и родителите на младоженеца. Поканиха ни в предверието. Естествено трябваше да приключим и финансовата страна на въпроса, с което се заех аз и след още 5-10 мин започна ритуала. Почти не помня какво ни говореха, само се усмихвах наляво надясно и определено се чувствах страхотно. Ритуала беше тържествен и прекрасен. Цялата обстановка се допълваше и от църковния хор. С две думи да го опиша - невероятно изживяване. Мисля, че около половин час беше ритуала, след което тръгнахме да излизаме от църквата. И отвън под дъжд от жито, стотинки и късметчета се целунахме. Направихме си и малко снимки, които бяха съпроводени и с усилване на дъжда и след кратки колебания какво да правим с фотосесията и къде да я направим се отправихме към "Гранд хотел" Варна. Тук не се разбрахме със шаферките, защото аз нямах телефони, а милото в бързината докато търсеше фотографите да им каже, че няма да ходим на морска гара, явно забрави да ми каже, че са ме търсили и ги пратил направо към ресторанта. И затова и нямам снимки на отделната фотосесия с шаферките. Но така или иначе си правехме снимки с тях през другото време. Тръгваме ние към хотела и брат ми звъни, къде са тейбълкартичките (той щеше да ги нарежда в ресторанта). И аз му викам в една кутия от обувките ми, и нещещ ли същата кутия е в нашата кола (те мислили, че са ми обувките и ги прибрали). Че спирахме по пътя да го изчакаме и да му ги дадем. Хайде и това свършихме и продължихме към Гранда. Тъкмо влизаме на входа булка. В градината още една. Булки навсякъде. Голяма веселба. Направихме шоуто на бабите и дядовците от кафето, които бяха невероятни зрители на нашата фотосесия. Всички се раздваха и ни поздравяваха. По едно време навън грейна слънце и успяхме все пак да направим и снимки с малко слънчице. След час и половина фотосесия ни оставиха да пийнем по едно кафе и след това тръгнахме за ресторанта, където вече се бяха събрали повечето гости. Изчаках да се съберат всички и знак от агентката да влезем, за да започне изнесения ритуал, който трябваше да е навън на зеленото и да гледаме морето  , но честно казано и вътре си беше прекрасно. Ресторанта беше приказно украсен. Всички гости развълнувани чакаха нас. Невероятно!

[snezhito]

Страхотен разказ.

А снимкииииииииииииииии???

[Miravarna]

Дора, страхотно разказче,направо ме пренесе на вашата сватба Хайде продължавай с разказа и покажи наистина някоя снимка,поне любителска!

[dorina79]

За снимките, чакаме професионалните, за да кача.
Ами трябва да ми дадете малко време да се поровя из това което вече имам.
В момента даже съм си оставила на работа компютъра включен, защото ми пращат снимки и видео по скайпа и имаше още доста да се теглят. Предполагам, че утре ще има материал за гледане.

Вече има няколко снимки в галерията!

[Bybet0]

Дори, най-после малко да ви обърна внимание, как са минали вашите сватби! Страхотна булка си била, много нежна! Изобщо много красиви и двамата! А шаферчетата са големи сладурчета! Всичко ти е био направено с много вкус наистина! Браво! Хайде още разказ, нали има още?

[dorina79]

Благодаря, Bybet0!
Много мило ми става като чета! Страхотно е чувството, защото сме като едно семейство и се вълнуваме и радваме дружно за всяка една булка!
Естествено, че ще има още разкази! Ще се опитам да продължа малко по-късно днес!

[mimiha]

Дори, след тези снимки ще чакаме с нетърпение професионалните! Аз в неделя също се надявах да пекне поне малко слънчицето и по едно време следобеда наистина се показа и  аз се зарадвах че поне малко снимки ще са на слънце!     Но както се казва в такъв случай ще ви върви по вода... !!! 

[StAsSi]

Ммм dorina79, много красива булка . Усмихната, сияеща. Разкошно. А и тези малки сладури ...
Много се радвам като гледам на снимки такива лъчезарни и свежи булки. Много е хубаво...
Айде ще очаквам с нетърпение още разказ и снимкиииии.........

[dorina79]

Благодаря, Stassi!
Аз забравих да похваля шаферките си! Докато си помислих, че трябва да се закичват гостите, те вече ги бяха закичили. Докато ме гримираха, те вече бяха украсили стълбището и вратата. Какво да кажа, на всички пожелавам такива шаферки и приятелки.
Аз колкото и да си мисля, че съм била много спокойна, сега се сещам, че по време на сватбата едно, две неща съм забравила. Днес открих две от поканите, които трябваше да дадем на наши приятели на сватбата, защото преди това нямаше как. Ама не може всичко да е съвсем ок, при условие, че не съм външен наблюдател, а един от основните участници в сватбеното тържество. Днес гледах любителско видео от деня на сватбата и да ви кажа, че доста са го държали младоженеца пред вратата.
За мен времето точно в този момент препускаше с бясна сила и почти веднага след като бях напълно готова го пуснахме да влезе и при нас.
Забравих да кажа, че и кумата изглеждаше страхотно. Тя влезе първа при мен. Много красива и със страхотна прическа. Носеше и красивия ми букет. Направиха ни и няколко кадри с нея, за да могат после да монтират на видеото, защото аз исках началото на видеото да започва като ни дават как паралелно се приготвяме. Надявам се да се получи добре.
Да продължа и предишния разказ.
Чакахме знак от агентката, за да влезем. Започна Is this love на White snake. Водещата прочета стихотворението от нашата покана и под бурните аплодисменти на нашите гости заехме местата си за ритуала. Много красиви думи и моменти направени специално за нас. Много папараци също специално за нас. Не мога с думи да опиша усещането. Тези, които са минали по този път ще ме разберат, а на другите мога само да пожелая да го изпитат, защото е невероятно красиво.
След като приключи ритуала започнаха поздравленията от гостите. На фона на нежната музика на Kenny G всички ни поздравиха и  ни се радваха. След което разбира се младоженеца понесе своята булка на ръце до булчинската маса. Заехме места и успяхме за съвсем за кратко да отдъхнем, защото беше ред на водещия Румен Черкезов да се развихри и да започне купона. Първо беше ред на захранването. Е, мен не ме излъгаха, но младоженеца се хвана. В крайна сметка и двамата си похапнахме от питката. Донесоха ни чаши с шампанско, поздравихме се с кумовете и който изпиеше чашата и пръв, той щял да команда вкъщи. По средата на тоста аз се спрях (не съм силен пияч), а младоженеца и той спря да ме изчака. Казвам му не мога повече. И той естествено си изпи пръв шампанското. Е докато го поздравяваха, аз пък го настъпих  . Забравих да кажа, че шампанското го гръмнаха преди да обявят тоста и на камерата се вижда как сервитьора, които го клатушка олива с него ОТЗ-то на ресторанта и как двамата бързо изчезват навътре. След малко се появиха, но момичето вече без сако .Аз това го чух, ама като гледах и видеото паднах от смях.
Дойде време и за първия семеен танц: Aerosmith - I don't wanna miss a thing - тази песен има специално значение за нас. По време на песента над главите ни се спука балон, пълен с малки балончета. А това беше и голяма радост за децата. Ние си танцуваме а те бягат да съберат колкото могат повече балони, после пък взеха да се надпреварват кой да спука повече и започна едно скачане в/у балоните. Какво да ви кажа. Много сладко се получи. Следващата песен беше за кумовете, а след това и за родителите. А след това и първото хоро. Неописуемо е чувството да видиш заедно толкова много близки и обичани хора, които са дошли за да бъдат част от твоя празник. Много се радвах и на голяма част от нашите приятели, които заедно с бебчетата си бяха дошли, за да бъдат с нас. Страхотно и голям жест!
После много танци с младоженеца, с племенниците ми и другите деца на сватбата. По едно време така ме бяха нападнали, че не можех и за минута да седна и да си отдъхна. Тъкмо седна и идват до масата с въпроса ще дойдеш ли да танцуваме и аз какво мога да направя - ставам!
Имаше и една страхотна закачка измислена от нашия приятел, които после спечели и жартиера.
Тъй като младоженежа вече е семеен, водещия призова всички девойки да си оставят ключовете от неговата квартира. Излязоха три девойки и накрая и един приятел .
Естествено, за да уравновесим нещата трябваше и младежите да оставят ключовете си от дома на булката. Определено булката спечели повече ключове, даже и от непосветени в играта, които докато чуят и се включиха. А като капак, този същия приятел, който остави ключ и за младоженеца излезе последен и с гузна физиономия остави и ключ за булката . Явно човека е тъчал на два стана - каза водещия .

[dorina79]

Другото с което ни изненадаха е като взеха младоженеца на ръце и го хвърляха нагоре към тавана. Леко се бях притеснила. Но след малко като се насочиха и към мен, определено се притесних повече. Усещането обаче е върховно. А и въздуха по-нагоре не е лош.
Не мога вече да се сетя преди или след това минахме да поздравим всеки един гост. Взехме си сватбените чаши, пълни с шампанско и започнахме подред от нашите родители. След това и приятелите. Поздравихме и се снимахме с всички. Брат ми и приятелката му (едната ми шаферка) помагаха за подаръците. Пак не пропуснахме да благодарим на всички, че са ни уважили с присъствието си в този важен за нас ден.
После пак танци и веселие и дойде ред за тортата. Няма да ви казвам колко пъти малките ми племенници ме питаха кога ще има торта. Даже младоженеца беше готов да им отрежем от парчетата, които бяха в кухнята, но каките ми казаха не. Е, издържаха малките до разрязването. Сигурно тогава са били най-щастливите хлапета на сватбата. Много обичат торта .
Малко по-късно дойде време за хвърлянето на букета и жартиера.
Моя букет бяха ме предупредили коя панделка да дръпна, за да стане на три отделни букетчета. Аз се справих, извадих на дансинга и девойките, които се скътаваха, но май трябваше по-силно да хвърля букетите. В крайна сметка ги хвана едно момиче и пак му ги завързах с панделката.
Младоженеца се справи далеч по-добре.
Със страхотни умения успя да свали жартиера. Даже да бяхме тренирали едва ли щеше да се справи по-добре. По едно време си мислих да му помагам, като си сваля обувката, че от високия ток на няколко пъти жартиера се връщаше обратно. Но той успя . Не, че съм се съмнявала в него.
Успя и венъж да излъже събралите се младежи. И в крайна сметка жартиета взе един приятел, на който това беше третият хванат жартиер - Е какъв по-голям намек от това!?
И пак танци до зори.
Приятелите на младоженеца го поздравиха с Manowar, а после и със Snap.
Напълнихме дансинга. Даже и един дядо, който не беше от сватбата се присъедини към нас на дансинга .
Така след много танци, част от гостите започнаха да се приготвят да си тръгват. Всички ни поздравяваха и ни казваха колко много им е харесало всичко, за което много се надявам и се радвам да е така. Аз успях малко преди да се приберем да си сменя обувките с малко по-удобни и с по-нисък ток. И отново на дансинга.
Малко по-късно изпратихме и останалите, като с нас останаха приятелите ни, с които заедно бяхме в съседния хотел, родителите и няколко приятелски семейства. Всички бяха готови да си ходят и затова решихме да оправим сметката в ресторанта и после да видим дали ще искат д аходим някъде другаде. Оказа се обаче, че на повечето им се спи, защото всички бяха станали рано и пътували до Варна, за да бъдат на сватбата. И така дружно се отправихме към хотела. Добре, че беше на около 100 метра, че и аз вече с последни сили се добрах до стаята и първото нещо което направих беше да си сваля обувките. Украсихме си стаята с малко цветя и балони с хелий, прочетохме малко картички и от сватбената книга и се понесохме на крилете на любовта. Нямах сили и си легнах с грима, което никога не правя. И тъй като не си бяхме взели нито дрехи, нито нещо за разгримирване, на сутринта пак бях с булчинската рокля и грим на закуска. Вече имаше и слънце  - много забавно.
След това се прибрахме до нас с младоженеца, за да се преоблечем и оправим. И ни посрещна къща пълна с цветя Петдесет и няколко букета - бабата на младоженеца ги броила докато ги подреждали.
Много красиво и все още част от тях са запазени и ни сгряват сърцата.

[dorina79]

След като се преоблякохме, тръгнахме към мола. Успяхме пак да се видим с част от гостите. Поизпратихме други, които трябваше да пътуват. Ходихме и на 3D кино и после на обяд. А слънцето като за шега печеше и ни топлеше.
Доволни сме, че и на нашия ден успяхме да го видим поне за малко.
И ако можех да върна времето назад, пак ще искам всичко да бъде по този начин, защото беше прекрасно такова каквото беше. Нито повече, нито по-малко! Чувствата, които те завладяват са страхотни, а щом можеш да споделиш всичко и с добри приятели, няма нищо по-хубаво от това! Пожелавам го на всеки!
А сега чакам с нетърпение и медения месец!

[Vanilly]

Страхотен разказ!! С огромен интерес го прочетох!!! Приятно изкарване на меденият месец!!

[kikolina]

Леле много си била красива в сватбения си ден като принцеса точно .
Сега чета разказа Ти и така се смях на това с шампанското  и отз-то  ... страхотен ден и страхотно изживяване сте имали,много се радвам че всичко е минало толкова весело Ти си била щастлива и всички гости са се забавлявали,от това по важно мисля че няма.
Пожелавам Ти да си от тук нататък една мноооооого щастлива госпожа и много обичана както до сега