Стреса преди сватбата? - 2 част

[ralej]

При нас така се отрази стреса.. че отложихме сватбата за неопределено време.
Пожелавам си да имам сили някой ден да изживея това мечтано събитие 

[магито]

Момичета направо ме разбивате честно да си кажа.И мойте се опитаха да се бъркат, но аз ги отрязах рано рано.Даже им казахме, че ще се женим и до там.Всичко сами си направихме за нищо не сме ги питали.Аз само говорих с мойте родители за гостите, а мъжът ми с неговите и до там.
Защо не пробвате да говорите с тях, да им дадете да се разбере, че това е вашия ден.Моята майка реши да ми се бърка в избора на рокля и тогава и казах, че аз се женя и ще е която аз харесам.Знам ли и аз, говорете с тях, иначе никога няма да имате мечтаната сватба, а ще бъде както те искат, тяхната неизживяна сватба.

[sunray]

Василиса, просто бъдете твърди. Това не означава, че не обичате родителите си, но ако досега не са разбрали, че това си е лично ВАШАТА сватба, грешката е в тях.
Отстоявайте си позицията и избора до последно. Не става въпрос да сте груби, а непреклонни.
Ние на нашите майки им оповестяваме пред свършен факт какво сме избрали. За броя гости им казахме че имат по 15 места и те да си изберат кой да поканят. Майка ми например пък, въпреки че е много демократичен човек, като чу, че ще си купувам бижута в бордо и реагира така: Бордо?! Не съм виждала булка с такъв цвят бижута досега, ала бала...Аз само и казах:Е, значи ще съм първата и толкоз
Така че споко и бъдете твърди

Напълно съм съгласна с Магито.

[Vasilissa]

  Опитвам се да бъда твърда. Ама почвам да си мисля, че подготовката на тази сватба ще е една дълга "студена" война. Най-вече с моята майка. Която хем не е много въодушевена, хем ще използва и най-дребния недостатък, за да ми натяква дълго-дълго. А е от хората, които умеят да превръщат и дреболиите в световен проблем. Успокоението ми е, че поне избрахме ресторанта, който ние искахме и е много хубав  .

[магито]

Мила Велвет ме подсети нещо.Аз исках цвета на сватбата да е зелено в последствие добавих и оранжево.Знаеш лли че майка откачи.Какви били тези цветове, как щяло да бъде много шарено, каква украса какви неща ще се правят, всичко трябвало да е бяло.Е аз се абстрахирах, просто не я слушах, а когато задълбаеше много я отрязвах като краставица.Като мина сватбата тя ми каза, че било станало много хубаво и чак тя не очаквала да е така.Ти представя ли си, аз не искам да знам какво е имало в главата на майка ми преди сватбата.

[michelle]

 Момичета мили, като чета какви проблеми с роднините си имате по повод сватбата, чак ми става неудобно за моите истории. Не мога да се представя какво е хората, на които най-много разчитате, да ви спъват. Сега като се замисля, почти не познавам жена на годините на нашите майки, която да е имала мечтаната сватба. Моята майка ми каза, че покрай мен осъзнава колко уникално и красиво е това събитие(за което много ми домъчня като го чух  )
 Тук съм чела за изказвания на роднини, помагащи финансово, от рода на "който плаща, той поръчва музиката"      Толкова ли им е трудно да направят жест към децата си?
 Velvet и магито   са прави    Сватбата си е само и единствено ваша. Който не го разбира, няма място на нея.
 П.П. Специални благодарности на luci

[DaBulka]

Тук съм чела за изказвания на роднини, помагащи финансово, от рода на "който плаща, той поръчва музиката"      Толкова ли им е трудно да направят жест към децата си?

Ами някои хора така са възпитани, че първото, с което се съобразяват, е "какво ще кажат хората". Мисълта, какво иска дъщеря им на сватбата си, идва доста по-късно и извънредно болезнено. Какво мислите, че родителите ни не искат да сме щастливи? Но те са друго поколение, имат си своите собствени борби и да се разкъсват вътрешно не им е лесно. Това никак не означава булките да правят компромиси. Сватбите на нашите майки по изключение са били това, което булката би си пожелала. Затова пък ние трябва да разкъсаме порочния кръг. Сигурна съм в две неща: винаги ще има недоволни, колкото и да им се угажда, и ако направите нещата така, че на вас да ви харесва, родителите ви като ви видят колко сте щастливи, няма начин да не забравят всички глупости. Само дотогава семейните отношения да не се превръщат в жертвоприношение, защото сватбата минава, ама хората и техните отношения остават.

[michelle]

Nebulka, извинявай, че това което съм написала е прозвучало обидно. Погрешно съм разбрала много неща.
 Права си за следното

Затова пък ние трябва да разкъсаме порочния кръг. Сигурна съм в две неща: винаги ще има недоволни, колкото и да им се угажда, и ако направите нещата така, че на вас да ви харесва, родителите ви като ви видят колко сте щастливи, няма начин да не забравят всички глупости. Само дотогава семейните отношения да се превръщат в жертвоприношение, защото сватбата минава, ама хората и техните отношения остават.

[DaBulka]

Мишел, не е прозвучало обидно. Цитирах те, защото си права и защото това бяха думите, които майка ми каза зад гърба ми със сигурен тон, че ще стане на нейното. Затова отложих сватбата за неопределно време и се замислих наистина сериозно по въпроса "какво и как правим всъщност, когато се женим?" Дълго време и се сърдих, но после видях, че няма смисъл, тя всъщност ме обича и иска да съм щастлива. Ако искам обаче да стане "на мойто" и да няма разбити сърца, ще трябва да измисля нещо много умно, така че тя изобщо да не стига до нейните си конфликти, заради които каза въпросното изречение. Затова. Ти си си на място. 

[Su_to]

Ох, момичета, усещам как вече ще изтрещя. Имам чувството, че всичко е срещу нас тази година.

Първо изведнъж се оказа, че кумата ще заминава за Япония за две години на специализация. Айде, да речем, шаферката ще я замести, те и без това и двете са ми еднакво добри приятелки. Но все пак ми стана криво, че няма да сме си и трите на сватбата и добре си поревахме двечките с кумата. Половината ми френдове са по чужбина и не знам дали всички ще могат да дойдат, изобщо се закучи работата.

После, опля, на корабчето в Свищов могло само с лелка от гражданското, не могло да ни ожени капитанът. Ееее, тук вече направо ми се спихна настроението

И накрая, отлагахме до последно запазването на точната дата, защото трябваше да сметнем кога ще си идва бащата на милото от Германия. Тъкмо изчислихме, сега нещо не е добре здравословно и май ще се прибира извънредно, което отмества в неопределен момент следващото му връщане и аз не знам нито какво да кажа на човека от ресторанта, нито за кога да ангажирам диджей, фризьор, гримьор и т.н.

Направо ми иде да се гръмна. Първо не можахме, защото аз не бях добре, после защото братчето на милото се ожениха, сега имам чувството, че изникват всякакви пречки пак да не можем. 

[michelle]

Su_to, само не се отчайвай  И при нас беше подобна ситуацията допреди месец. Всичките ни планове отиваха по-дяволите при толкова вложени усилия. Идеше ми 
За съжаление рядко планираните неща се осъществяват в желания от нас вариант Това за корабчето вярно е много неприятно, понеже си предствих какво е било желанието ви и в този новия вариант няма нищо общо  Защо не направите така - подпишете предварително, за да уредите нещата като документи в някой друг ден. А на самото корабче да си направите един красив ритуал. Може да стане вълшебно 
Не знам какво да кажа за другото Много неща се натрупват и от много хора зависи.
Ние поне решихме така - да се успокоим, в живота всичко става. Дори накрая да си останем само ние и кумовете, сватба пак ще има. Вярно, чисто финансово ще се изгуби доста от дадено капаро, но има и по-страшни неща. Така че определете дата, която да е най-възможна като вариант, уредете си основните неща. Само се усмихнете, защото се обичате и ще имате един прекрасен само ваш си момент- вашата сватба 

[Su_to]

Мда, със сигурност си права. Това за кумовете не е лошо като идея. Например, ако се оплескат нещата само да подпишем тази година. Тогава ще можем да скокнем на корабче до Виена и наистина да ни ожени капитан. Догодина примерно да стане сватба. Но на мен вече ми писна да чакам и да отлагам. Ще ми се развалят шоколадовите чашки. Така че, дано все пак стане тази година. Уф!

[michelle]

Su_to , сега като ти четох поста ми хрумна друг вариант  Отидете някой ден с кумовете още сега, преди да е заминала кумата, и подпишете. После- едно "междусватбено" пътешествие до Виена с мечтаната сватба на корабче. Връщате се, избирате хубава църква и ресторант. Каните роднини и приятели на красив църковен ритуал и си правите веселбата след това
Знам, че е малко шашава идеята, но все пак е вариант
Така има опция да не чакате и най-после да сбъднете мечтата си за сватба 

П.С. Представяш ли си едни хубави покани с вас двамата на корабчето?

[Vessy]

  Отначало сънувах кошмари, че съм забравила нешо ( веднъж и кумувете бяхме забравили).Има моменти, в които имам чувството, че ще полудея от притеснения. Но започвам да се успокоявам все повече и повече. А за това, че всички искат да се бъркат ги скастрих, защото това си е моята сватба и неискам някой да решава как ще бъде моята сватба.Неискам някой ден да ме е яд, че не съм направила това или онова

[Vasilissa]

Момичета, да се оплача малко. Тамън се успокоиха нещата, всичко потръгна, остава още малко и... взех, че се разболях. В понеделник подписваме, имам да си купувам още някакви джунджурии, в работата също трябваше да съм на линия, за да мога около сватбата да ползвам по-спокойно отпуск, а вместо това стоя вкъщи и пазя леглото. Стискайте ми палци бързо да минава гадният вирус.