Стреса преди сватбата? - 2 част

[valia_diva]

Ето още нещо с което може да се сблъска човек. Нашите и двете майки проявяваха "Творчески" инат, и аз незнам как да го нарека и всяка от време на време изпадаше в криви настроения като викаше "Аз няма да дойда, правете сватбата без мен". Първоначално много се вързвах на тези думи и опитвах да водя политика. Да, ама не. Продължиха все същата песен докато един ден и на едната и на другата им казах - ОК, тъкмо ставате две, и без вас ще мине сватбата, а вие се хванете двете и отидете къде искате да си се почерпите за сродяването. След една, две такива реплики престанаха да казват, че няма да дойдат. После се почна нещо с ресторанта, все някой нещо не харесваше. Ок, ако не ви харесва, вас ще ви сложа в друга зала за да не ви дразни това и онова.  и да видите какви физиономии правеха и казваха, че може и в мазето да ги сложим тогава, а аз още повече - ок , щом там ще сте най-добре, ще ви сложим в мазето    Ами така де, само те имали претенции. Мен никой не ме попита до кой ръб са ми стигнали нервичките. И започнах да се забавлявам като ги гледах как ми се вързват на думите.
Що се отнася за каненето на роднини - едва ли при някой е било по-проблемно отколкото при нас. С майка цели 6 месеца спорихме и се карахме за списъка. Всеки път, когато се съгласявах с някой, измисляше и нови и сумати оправдания защо трябва да ги поканим. Дори когато вече раздадохме поканите, се започна с нови списъци. Не вярвах, че ще покани хора дори в седмицата на сватбата. Но в крайна сметка накрая я оставих да пави каквото е решила, дали защото вече се бях изморила достатъчно от непрекъснатите спорове или просто ми се искаше и тя да е щастлива. И с ръка на сърцето сега мога да ви кажа, че се чувствах щастлива с гостите, които беше поканила и тези, които ни уважиха. И още по хубавото беше, че разбрах и те калко щастливи бяха, че са наши гости и че не сме ги забравили. Имаше много хора, които не можаха да дойдат. Влизам в положение на всеки, но тези, които дори не ни предупредиха, ще ги забравя.
merakliika нека родителите му поканат, който си искат. Не си струва да се ядосвате за това. Те повечето дори може и да не дойдат. И не обръщай внимание на реплики. Направи се, че не си ги чула. Аз ако можех да се вслушвам в съвети, сигурно щях да си спестя много ядове, ама съм дебела и ината глава.

[Боги]

Нашите поне не са казвали, че няма да дойдат, ужас
Но в неделя преди сватбата, свеки вика трябва и още един братовчед да покана, а ние сме дали поканите, а в сряда т.е. след 3-дни трябваше да се каже бройката и милото направо . Майка ми постоянно звъни този ще дойде, но не може ли и еди кой си и то стана една бройка и аз направо избеснях и им викам като няма място едните ще ми седят в полата, а другите на главата и всички да са доволни и щастливи. После като ги слагахме по масите, ужас :angry:един не харесва този, друг не говори с онзи и трябваше още маси да се прибавят, а няма къде да се танцува и аз им викам "тези гости са на сватба, а не на събрание", чудех се сватбата наша ли е, не е ли?!
Най смешното беше отиваме да платим кувертите и броим, сметаме и се оказа, че не сме сложили кувертите на официалната маса за нас и кумовете, и управителя ни вика,"вие ще присъствате ли или може да минем и без вас"?
Така че merakliika, няма смисъл да се ядосваш, няма излизане на глава с родителите, разбирайте се с милото ти, наслаждавай се пълноценно на подготовката, успех
п.п. Права е Валето, "направи се, че не си ги чула"

[Polia]

Това с родителите и гостите определено идва в повечко, ако можете от самото начало да не обръщате никакво внимание на това - може и да избегнете напрежението. Аз не мога така - не само не приеха доводите ми, но не се и опитаха да ме разберат. Казват, че съм проявявала чист инат - ОК, а тяхното не е ли същото, наред с това, че си наложиха мнението, без да им пука за моето. Отстъпих единствено заради това, че и аз нямах силички да споря вече, и ми бяха дошли до гуша всички накрая. Три дни преди сватбата бях пред истерия - братовчедите на майка ми просто казали, че синът на едното семейство идва с гаджето си, и точка. С Янко от 11,30 до 1,30 сме преобърнали отново целия ресторант заради човек, който никога не съм виждала, не искам да идва, но ми го налагат, за да не се разсърдят някои си определени хора. Пълнят ми се очите и сега със сълзи, побъркаха ме направо, нито успях да се насладя на подготовката както аз си имах план - масаж, козметик, маникюр и т.н. - занимаваха ме непрекъснато с такива глупави правения на едно и също нещо по сто пъти, мамка му! И на сватбата - също! Масажът беше абсурд, маникюрът и козметичката - в последния момент, с много нерви и тичане - към тях и обратно към вкъщи или нанякъде, където пак да преработваме тъпия списък и пак да нареждаме маси, и така до последно.
Ако не са ми майка и баща, направо не знам, ега ти и налагането, и чудото - те плащали. Сега ако се върна назад, бих изтеглила пари, колкото и обидени да останат. Това беше варианта при мен, ама не се светнах навреме - толкова съвременни разбирания имаха, че не съм и сънувала, че ще се обърнат така нещата. Дано в себе си да им простя навреме, заслужават уважение като мои родители, обаче още не мога, бе... Горчи ми и ми е болно - свеки беше направо мечта - защо те правиха такива парчета, не мога още да го проумея, остаряват ли, какво се случва, не разбирам... Изпращяха здраво ми се струва от тая сватба, не знам живот и здраве за на брат ми какво ще бъде.

Ох, аре стига, чееее

[valia_diva]

 Дано не сме вече много    но родителите ни също са били в голям стрес. Дали защото е първа сватба на тяхно дете - както е и при двама ни, защото сватбата на сестра ми беше от 7-8 души в Лондон. Но дори и сами да си плащат младоженците, пак си има намеса за туй и онуй, но пп-малка.
Едни приятели миналата година само подписаха през седмицата, а в събота направиха църковен брак и малка почерпка  - общо 13 човека - родители, братя и сестри и кумове. И на моята сватба мъжът каза на съпругата си - "Видя ли какво си спестихме, не бих те подложил никога на такъв стрес" . Аз също много се замислях само подписване и ритуал без гости, но ..... това което изживях като емоция на сватбата е незаменимо

ама аз май-доста объркано съм писала, но дано ме разберете какво точно исках да кажа.

[Marri]

Много добре те разбирам valia_diva, много хора казват защо да правим "циркове", защо да харчим излишно пари, неможе ли просто да отидем и да разпишем и т.н, НО ако сватбения ден е минал като по ноти и си натрупал толкова положителни емоции, колкото ние например, никога няма и да си помислиш да кажеш подобно нещо като цитираните по-горе варианти. Какъвто и стрес да има във връзка с организацията, всичко това си струва, убедена съм. Организацията на нашата сватба беше 90% моя отговорност, не беше лесно, имаше и напрежение и въпросителни и притеснения, но това което изживяхме напълно заличи, каквито и да било негативни спомени във връзка с организацията. Ако трябва днес отново да започна това, бих го направила точно по същия начин.
Извинявам се за дългия пост

[desittababy]

Здравейте отново от мен. Само да се похваля, големия ден мина вчера. Всичко беше ок. Вече разбрах, че не е трябвало да се шашкам, но докато не мине не можеш да усетиш. На всички настоящи булки пожелавам по-малко нерви покрай приготовленията и много хубави моменти на сватбата и в живота след това. Обещавам да покажа снимки.

[desittababy]

http://www.facebook.com/album.php?aid=117529&id=535299261&l=d3976e3b9f

Ето и малко снимки от мен.

[Боги]

  desittababy , честитооо много любов и щастие ви желая. Радвам се, че всичко е минало прекрасно. Сега ще разгледам снимките. Горчивооооооооо
п.п. за любопитките ще има ли разказ

[desittababy]

Не искам да спамя хубавата темичка, но пък разказа може да помогне на бъдещите булки да се отпуснат. Всичко мина перфектно, даже не бях си го представяла така. Много леко вървеше цялата сватба и от момента когато облякох роклята всичките притеснения изчезнаха. Ритуалите са известни на всички, там си е по добре познатия начин. За ресторанта бяхме наели диджей, който направи шоу за чудо и приказ. Шаферките ни бяха подготвили няколко изненади под формата на игра. Едната беше такава, че ни задават въпроси а ние вдигаме бял балон ако се отнася за мъжа и червен ако се отнася за жената. Мисля, че бяхме единодушни само за това кой прави кафето и кой разхожда кучето. Много настроение имаше през целия ден. Както и милото каза, ако можем пак да направим сватба не бихме променили нито един момент от това, което изживяхме в този велик за нас ден. 

[магито]

Последните три поста са извън темата.Моля спазвайте правилата на форума или мненията ще бъдат изтрити.Честитки може да си изпращате на лични.

[biersdorf]

Изчетох цялата тема, докато намеря поне малко успокоение за себе си.
Вчера решихме да поговорим кога да бъде сватбата-дата, месец и тъй като аз вече имах план (а той до сега все казваше чакай да минат поне няколко дни от годежа и тогава да говорим за сватба (аз през това време естествено мислих)) и когато каза септември а моята идея беше за май-юни-вярвайте ми направо избухнах. В първия момент доводите му ми се сториха измислени, несериозни (кризата, тук ни пускат и в неплатени по 30 дни на година), помислих си , че за него думата СЕМЕЙСТВО няма тази стойност каквато за мен  и му ударих едни упреци и  2 часа не можах да се успокоя. Оставих си пръстена на масата (това не мога да си простя). И като мина цялата тази вълна през мен и като разбрах какво съм направила .... днес се чувствам ужасно, наистина ми е трудно да си простя, че допускам тези толкова важни, красиви моменти да преминат в сълзи и кавги ( а караницата беше само от моя страна-като приключих с "тръшкането", каза ами това беше първият ми вариант, ако не беше реагирала така щяхме да поговорим и за май и юни) Направо съм за  , дали от някакво напрежение (но от къде толкова рано...?)
Съжалявам за дългия пост, но трябваше да го напиша за се освободя малко...

[Боги]

Ех, миличка това е само началото на кавгите около организацията на сватбата Я се усмихни и се наслаждавай на подготовката
Ако седнете с милото ти и поговорите спокойно ще видиш, че всичко ще се оправи. Ако това ще те успокой онзи ден в яда си си оставих халката на масата при един спор с милото, но после разбираш че с "рогата напред не става" и ако не правите взаимно копромиси и не се изслушвате, няма как да създадете здраво и сполотено смейство. Така че спокойно всичко ще се нареди ще видиш. Успех и горе главата

[biersdorf]

Petrova83, благодаря ти! Може и да звучи глупаво, но имах нужда да чуя такива думи. Съжалявам за това, че съм наранила най-любимия си човек и то защото не съм могла да увладея емоциите си. Да, поговорихме, помолих за прошка, но той каза, че няма какво да прощава, защото разбирал защо съм реагирала така и не ми се сърди-ето това удвоява вината ми. Надявам се само да бъде поучителна снощната караница (за мен).
 

[Боги]

biersdorf     определено си научила първия урок да признаваш грешките си и да помолиш за извинение. Много дълго време не го правех и съвалявам за това
п.п  и на милото ти щом е постъпил така

[roumyana]

biersdorf  не се тревожи очевидно нещата са забравени и няма смисъл да се обвиняваш.
Обаче считам, че когато човек вече вземе решението да се омъжи, да създаде семейство и да бъде с един човек до края на живота си, трябва малко или много да осмисли поведенеито си, всеки може да се сърди и да прави фасони, но има ли смисъл, да се сърдим за съществени неща, защо трябва да се караме за дреболии. Това не го казвам като упрек към теб, а към всички. аз очкавах,че с предложението за брак някои неща се се променят и вече всичко ще върви по мед и масло, това разбира се не става, но ако всеки положи усилия, смятам, че много негативна емоция ще бъде избегната. рабира се всяка подготовка си е стрес и неминуемо ще предизвика спорове но нека си останат спорове, конструктивни, от които се ражда най-правилното решение, а не просто караница