Сватбата на Zahira - 03.08.2008

[Zahira]

Взех го! Доста трудничък беше, но преподавателят ни се пенсионира тази година и реши да бъде по благосклонен към нас. Аз щях да си го взема още на редовната сесия, но нали бях в болница тогава

[Vanilly]

Захира, честито за изпита!!!! Браво на теб, не съм се и съмнявала!!

[eli_m]

Честито за изпита! Сега трябва да почерпиш!
Време е за снимките от медения месец, откога ги чакаме...и разказ!

[svetli]

     Браво за изпита Захира! Много е хубаво, че проподавателят ви не се е правил на интересен!

[Bybet0]

Захира, честот за изпит!!! Не съм се и съмнявала, че ще го вземеш!

А сега е време за снимкиииииииии и подробен разказ за медения месец, моляяяяя

[eli_m]

Леле  снимките са страхотни!  :photo:Това място е като в приказка! А водата и плажа изглеждат повече от добре!  Сигурно сте изкарали добре, а? А кубински пури взехте ли си?

[svetli]

Захира, изглежда страхотно!!! Много е красиво!

[Zahira]

Ели специална следобедна почерпка за изпита




Вече качих снимките от Франкфурт и Варадеро откъдето започна меденият месец. Има още доста за качване от Хавана, Мексико, Ривиера Мая, Плая дел Кармен, Канкун, Чичен Ица.
Първоначално бяхме 5 нощувки във Варадеро в Барсело Марина Палас след което отидохме в колониална Хавана където останахме 3 нощувки. Впечатленията от Куба като цяло са много, останахме с доста смесени чувства. Като природа, плажове, морската вода е нещо уникално. Плажните ивици са огромни и чисти, незасегнати от строителството на хотелите. Водата е кристална, и най-хубавото е че влизаш, влизаш навътре и ти е все до кръста плитко. Няма почти никакви вълни, бяха се появили едва накрая когато урагана Густав беше съвсем близо. Във Варадеро туристите са предимно канадци, италианци, немци тук-таме. Местните не говорят много много английски освен ако работата не им е свързана с туризма. Испанския в Куба бил един от най-развалените, но това е разбираемо имайки в предвид, че е остров на който са се смесили какви ли не раси, етноси. Всъщност е най-големия от Карибските острови. Хората на външен вид са доста интересни, тъй като когато испанците са стъпили на тази земя  са им трябвали доста хора, /роби/, които да работят и са вкарвали китайци, индийци, от Ямайка, от Африка. Като цяло негроидното население преобладава, но са с доста нетипични физиономии  - например черен с зелени очи, или европеиден тип лице, но пък с черна кожа. Куба е известна със своите пури, ром и мохито. И май до това се свежда производството им в наши дни. Навсякъде има изоставени фабрики и заводи, които не функционират от разпада на СССР. Като цяло няма престъпност, но пък системата е превърнала хората в абсолютни сметкаджии, които щом видят турист в главата им започва да сигнализира червената лампичка, че той има пари и следователно трябва да му ги измъкнат по някакъв начин. Живеят доста бедно - на купонна система са - седмично на човек се полага по 1 кг. брашно, 1 кг. ориз, 1 кг. картофи, захар и такива неща, осигурено им е жилище, както и безплатно образование и здравеопазване. Това при условие, че не им се работи. Ако искат нещо повече трябва да работят. А заплата е около 10 долара на месец Тази система е превърнала хората в безделници - те знаят, че имат осигурен жизнен минимум и не си правят труда да влагат усилията си в каквото и да било - меко казано са мързеливи. Другото което е че Фидел Кастро ги е докарал дотам, че да ходят окъсани и без дрехи. Никъде няма магазини - дрехите и обувките, които носят хората са все едно от 80-те години тук в Б-я. Има държавни магазини в които ако някой ти е пратил от чужбина дреха трябва да отидеш да си я откупиш. И тази дреха представете си като й сложат такса от 5 долара човека трябва да си даде половината месечна заплата за 1 блуза. Много бедно живеят. Но пък освен за плаж и за салса за друго не ги търси. По улиците  е пълно с хора които по цял ден стоят и си приказват и нищо не вършат. В страната има 2 валути - конвертируема и неконвертируема. Като първата е за чужденците, а втората за кубинците. Като тази за чужденците е 24 пъти по-скъпа от неконвертируемата. И тук е мястото да отбележа, че в Куба е невероятно скъпо за чужденци. Не стига, че нищо не могат да предложат ами и свалят кожите от гърбовете на туристите. За 2 бири и 2 сандвича в Хавана сме плащали по 35-40$. Да не говорим, че когато искаш да обмениш валута в техните песо задължително има такса  върху парите ти, които ги прибира държавата - така например на 100 $  ти вземат 20 $ такса.

[Zahira]

Хотелите в Хавана са ужасно скъпи, транспортът също, тъй като горивото им е скъпо. Сувенири почти няма от къде да си купиш. Хранителни стоки почти никъде няма а и да има представлява нашите смесени магазини от края на 80- те години - една лавица на която са поставени 1 компот, 1 консерва, и такива разни неща. В Куба не можеш да си купиш нещо от рода на вафла, солети или чипс. Единственото западно нещо  е че са започнали да произвеждат безалкохолни в кенчета и за кубинците е страхотен лукс да пият такива неща. Камериерката от хотела всеки ден ни свиваше от хладилника по едно такова кенче, но я оправдаваме, защото жената просто няма как да си го купи. И най-странното е че са в приятелски отношения с братския китайски народ и Фидел само да свирне ще облекат целия кубински народ, а той ги държи буквално голи с едни скъсани оръфани дрешки. Хората са емоционални - даже веднъж в хотела имаше кубинска вечер и като дойдоха танцьорките целия обслужващ персонал хвърли чинии, чаши и почна да се кълчи. Малко са като нашите цигани - чуят ли музикаот бабите до децата почват да танцуват и за всичко друго забравят. В Комплексът във Варадеро, който беше 5 звезди например на обяд ти сервират на бюфет масата картофи, на вечеря същите картофи са с майонеза, на другия ден на обяд са им сложили и моркови. Малко е комично, но имам впредвид, че там нищо не се хвърля, а все пак е 5 звезди и храната не беше особено прясна, по-скоро дълго престояла и за многократна употреба, но не мога да им се сърдя, защото обикновените кубинците не са и сънували за нещо такова.
Иначе са с огромно самочувствие, че са образовани, че здравеопазването им било едно от най-добрите в света, а болниците им приличат по-скоро на Пирогов.
Колите са им много интересни - повечето са от 60те години, когато в Куба е била американската мафия. Има и лади, москвичи, но всички са страшно запазени.
Проблем в Куба е водата. Отиваш в хотела на бара при условие, че си на all inclusive искаш бутилка минерална вода, казват ти, че е свършила, отиваш на другия бар, казват ти утре, отиваш в ресторанта казват ти, че могат да ти дадат само на чашки, а не от бутилка . Отпиваш от водата и се оказва, че е чешмяна хлорирана вода. За местните може да е безобидна, но те просто са резизстентни към бактериите, а за нас това е много опасно особено в тропическа страна. За през нощта ти се полага 1 шише, което е крайно недостатъчно за двама души. Казвам всичко това защото после за сравнение ще ви дам 5 звезден комплекс в Мексико - разликата е от земята до небето. Да не говорим, че на летището пред очите ни мина една жена извади шишетата от минерална вода от кошчето, огледа им капачките и ги прибра най-вероятно да ги пълнят и продават пак. Накрая стигнахме до извода, че колкото по-скоро американците се доберат до това райско кътче що се отнася до природа, толкова по-добре.

[Zahira]

А сега за Хавана. Старата част на Хавана е обявена от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Не мога да твърдя със сигурност, но чух, че тази част от Хавана е най-голямата площ в света изцяло само с колониални сгради и постройки. Архитектурата им е уникална, но...всичко тъне в разруха. ЮНЕСКО дава невероятно много пари за реставрация на тези сгради, но явно парите въобще не отиват по направление, тъй като в цялата стара Хавана са настанени хора да живеят в колониалните посторойки, а те са меко казано немърливи - повечето сгради нямат прозорци, някои от тях са без врати, на някои са се срутили странични стени или покрива, не са боядисвани откакто са построени. А и хората живеят малко като във нашия Факултет. Улиците са мръсни и навсякъде мирише. И човек доста се поттиска като вижда как всичко се руши. Има много сгради на които са сложени скелета за реставрация, но за съжаление целите скелета са обрасли в растителност.
По централните улици има много жени с ето такъв външнен вид, просто си стоят на тротоара с цел да ги снимаш и после вече започва изнудването:

Ние много искахме да общуваме с месните хора, да разберем как живеят, да ни разкажат за страната си от своята гледна точка, но е просто невъзможно. Отначало разговорите започват съвсем приятелски, после започват да ти говорят, че са бедни, гладни, нямат дрехи и т.н., но тъй като не можеш да нахраниш всички или да облечеш всички започват да те изнудват да си купиш незаконно произведени пури и разни такива неща. И това се превръща в терор като всеки срещнат на улицата изскача насреща ти с проблеми. За да не те закачат трябва да се държиш пренебрежително с тях, което не е хубаво и не го желаеш, но иначе са неуморни да искат нещо от туристите.

[Слънце]

Ех, че интересно  Аз много съм чела за Куба, ама и ти сега даваш доста инфо от "първа ръка" 

[Bybet0]

Захира, страшно интересно разказваш!!! Още повече, че на мен тези дестинации са ми мечта (която се надявам да осъществя някой ден). Направо да се ненадява човек,че има още такива държави по света ( не че не знам де)

[Zahira]

В Куба могат да се видят много църкви, но истината е че религията, която изповядват мнозинството е сантерията. Все пак е комунистически строй и официално се водят атеисти. Именно това е причината за западът на католическата църква там и засилването на позициите на сантерията, която води началото си от негрите-роби, съчетание е между старите племенни вярвания и католическата религия. Чувала съм, че доста се занимават с магии и такива неща.
Друг интересен факт е че Фидел Кастро отначало е обучаван от американците и е пратен в Куба за да се справи с мафията там. По това време в Щатите е бил забранен хазартът,,проституцията, алкохолът и т.н. и мафията изнася казината си, публичните домове, производствата на алкохол изцяло в Куба. От това време са останали и странните автомобили.
В Хавана въпреки ширещата се навсякъде разруха има стотици музеи - като се започне от музей на автомобилите, мине се през музей на модерната поезия, на изящните изкуства и какви ли не други музеи. Там се намира и най-голямото балетно училище в света, но това не е учудващо впредвид факта колко много обичат да танцуват кубинците.
В новата част на Хавана положението е съвсем различно - там все едно си в Маями - даже си имат и 5 авеню. Като навсякъде и там няма магазини, но пък пространствата са огромни - широки магистрали, малки къщички с дворчета и отпред паркирани автомобили точно като по американските филми. Не знам дали там живее т.нар. елит, но от морето беше направен канал по който да си прибират яхтите пред самите къщи.

[ellie_bellie]

Zahira, адски интересно разказваш, направо се потопих в атмосферата, снимките са много красиви.
Много неща от това, което споделяш, ми приличат на Ямайка (която е съвсем наблизо), особено за изнудването, беднотията и чекненето и при най-малкия признак на музика, пълни циганета :)Продължавай, чакаме още разказ.

[Zahira]

Друг интересен факт е че навсякъде по държавните учреждения работят предимно бели, а за да работят задължително трябва да имат висше образование. Униформите на жените  включват задължителната ултра къса пола  независимо от килограмите и мрежести чорапогащи - за тях това е висша форма на модата, не знам откъде се снабдяват, но фигуралните чорапогащи играят главна роля в облеклото на добре обличащите се жени. Наблюдавала съм взаимоотношенията им един между друг - например като се срещнат познати на улицата задължително се целуват независимо дали са мъже или жени. Много са освободени в това отношение. Големи слухове се носеха преди да заминем за красивите кубинки, но чак пък толкова красиви не видяхме. Българките по нищо не отстъпват.
Отскоро имат мобилни телефони и което е най-фрапиращото въпреки беднотията са със страшно скъпи телефони. От тази година са им пуснали и интернет, но с ограничени възможности и то предимно в хотелите  - имате поща, хороскопи и кубински новини - с две думи очите им са затворени за останалия свят и именно затова имат такова голямо самочувствие. Гидовете навсякъде говорят наизуст сравнявайки с Маями, Флорида, с разни курорти из Мексико, но истината е че никога не са стъпвали там за да знаят каква съществена разлика има. Кубинците се редят на опашки за да си пращат имейли и се удивляват как пращаш писмо и то веднага се получава . Навсякъде по хотелските стаи има оставени пощенски пликове с хартия, ако искаш да напишеш писмо на някого .
Обслужването където и да отидеш става много много бавно, тъй като за хората всичко е "маняна" тоест утре. Дали ще свърши работата днес или утре за него е все едно. Много са спокойни и толкова бавно работят. Когато трябваше да се прибираме вече за Б-я на летището бяха отворили само 3 гишета за обработване на документи и чекиране. Имаше служители които стоят и така сладкодумно си приказват обаче никой не отваря гише и резултатът беше следният - 3 часа ни обработваха документите в следствие на което самолетът излетя с час и половина закъснение. обаче тях това въобще не ги притеснява - съвсем в реда на нещата е. Нямат компютри - всичко записват в едни тефтери. Де факто в паспорта никъде не фигурира печат или виза, че си влизал и излизал от Куба, защото ако решиш да ходиш в САЩ някога ще имаш проблеми тъй като Куба е страна под ембарго и САЩ рязко се противопоставят на този режим на който са подложени хората. Бреговете на Маями са на 90 мили от Куба и американците дават жилище и работа на всеки кубинец, който успее да се добере по някакъв начин до американска земя. Казват, че не са редки случаите хора с лодки да тръгват да бягат.
И нещо много неприятно  - в Хавана не толкова, но във Варадеро комарите буквално вечеряха с нас. Толкова много насекоми имаше вечерно време, че въздухът направо почерняваше и нищо чудно да вдишаш някой комар - толкова са много. Ние си бяхме взели репаленти, спрейове, гелове срещу комари тъй като и друг път сме били в тропиците и знаехме за тази напаст, но такова чудо не бяхме виждали. Стъмни ли се става страшно. След вечеря директно се прибирахме в стаята, защото разходиш ли се на някъде  рискуваш да бъдеш нахапан на стотици места. Първата вечер бяхме изморени от дългия полет и излязохме без да се мажем с нищо - на другия ден бяхме като болни от шарка. В хотела третират .... с нафталин представете си, който освен да умирисва ужасно туристите, друго не прави.