Загуба на близък преди сватбата!

[Kiksi]

Val_ , днес съм особено тъжна, поплаквам си и когато ти видях разказа, направо сърцето ми се скъса, особено след като отидох да се покажа на другата ми баба с булченската рокля одеве, защото е с отрязан крак отпреди няколко седмици, много е зле и със сърцето и е невъзможно да дойде и като я видях в какво състояние беше... много тежко ми стана
И сега съвсем се разчувствах.

Искам да знаеш, че по някакъв начин почувствах мъката ти близо до сърцето ми и се опитвам мислено да те подкрепя и искам да те поздравя за куража, силата на духа ти и доброто ти сърце.

Не знам кое е повече в живота - болката или щастието, все ми се струва, че е болката, но ако не е така - няма да оценим щастието може би. Едва сега се замислих и колко истина има в символиката на захранването с питка с мед и сол от свекървата...

[Val_]

kopche много си права за това, че хората са живи докато има кой да си спомня за тях! Вярно е, че такова нещо няма минаване! Там някъде дълбоко в теб си остава някакво местенце за този човек!
kiksi и аз понякога се замислям за разни такива традиции...те хората са го казали и нарочили много преди бабите и дядовците ни и нищо не е случайно...но за добро или лошо се сещам за тях в моменти когато съм тъжна ... може би те пък ми помагат да се съвзема...
На всички ще ви кажа нещо, което се оптивам да си повтарям, когато изпадам в такива състояния : Когато нямаш къде да отидеш , просто ела на себе си, защото няма смисъл да си там някъде и да се рееш ... направи го за кратко все има нужда да си поплаче, но гледай да не се засиняваш...Хората около теб , близките ти ,приятелите имат нужда от теб! Затова горе главата!
kiksi съчувствам ти много за баба ти ! Сигурно е много мъчително да я гледаш така болна,  а на теб да ти предстои такова весело събитие....явно винаги има мъка която върви ръка за ръка с щастието...За да ни е по сладко и то, за да знаем цената му...права си!

Много ви благодаря за топлите думи! Понякога само няколко такива думи са достатъчни на човек, за да бъде по-лека мъката му! Дано и аз съм ви дала такова успокоение...Както имаме нужда да споделяме сприятели радостта си така и мъката...така мъката става по-лека , а радостта по-голяма!

 

[plamik]

Val_, болката и мъката само ти си знаеш колко са!

"Спомените се завръщат, за да ни напомнят за това, което животът не връща!"

Това е за всички вас момичета! Горе главите, усмихнете се на живота, защото нашите близки, ни гледат от там някъде и не биха искали да плачем ли, плачем..... Целувки на всички! Прегръщам ви!

[Rodi]

Мили момичета изчетох всичко кото сте пиасли на един дъх и ви казвам оре главите -много е трудно знам, но вашите близки и роднини които сте изгубили ще са край вас - във вашите мисли.
Като съм почнала и аз да споделямоята сватба беше минала година на 25.08.07г. и на мен ми се лсучиха много ужасни неща като за начало в деня в които се обадихме на сестрата на бащата ми да и кажем че ще правим сватба разбрах че баба ми е в болница с риск за живота. След тежка операция се оправи. Това стана месец февруари, след това ненадеино няколко месеца по късно почина другия ми дядо/ на майка ми/ кото беше голям шок за мен защото тои ме е отгледал. Ккто и да е мина тожа и ние пак започнахме приготовленията и един светъл ден леля ми се обади че бабчето ми е получила инсулт и работата беше много зле. ние вече бяхме в шок за 4 месеца пречивяхме една сложна операция една смърт и инсулт и чакахме с бабчето да стане най лошото - но тя казваше ако умра вие си правете сватба , аз съм си изживяла живота. В деня на нашата свтаба на татко му беше мноо трудно защото маика му беще много зе и мочеще да почине всек момент, ляле нямаше как да дойде защото  я гледаше но както казах живота продължава. ГОРЕ ГЛАВИТЕ МОМИЧЕТА

[krem4o]

Здр.моми4ета аз се регестрирах скоро и сега прочетох за проблемите ви и много съжелявам,4е най-хубавия ден в живота се помрачава.Напълно ви разбирам и съчувствам.Аз правих сватба преди около месец,а нямам родители-баща ми е починал когато съм била на 7г.,а майка си загубих преди 2 години.Много време се чудех дали тряба да правя сватба без тях и ми беше много тежко да реша и да го направя.Благодарение на съпруга ми и неговото семейство успях да се справя.Мисля че те биха искали да имам сватба,макар и без тях,а те са в сърцето ми и винаги са там.Така че мога да ви кажа момичета горе главите,те са с вас и биха искали да сте щастливи и да изживеете този ден.

[Regina94]

Поздравления за куража, krem4o 

[kopche]

кремчо, и аз мисля, че родителите ти са се радвали за твоята сватба! Та кой родител не иска да види детето си щастливо, дъщеря си булка, с бяла рокля, сияеща и красива? Сигурна съм, че много са се радвали за теб там, където са.  Браво на съпруга ти и неговото семейство, че са се погрижили за всичко 

[BASTET]

Мили момичета, толкова мъка и толкова болка има в постовете ви! Поплаках си малко и аз. Поста ми е много дълъг. Извинявам се за което. Но имам нужда да го напиша. Който не му се чете - да погледне направо края.

Не знам защо, но имам чувството, че такива радостни събития като сватбите някак си привличат лоши неща преди това. Някаква такава суеверна параноя ме е обзела. Няколко мои познати, на които им предстои сватба, също се оказа, че са загубили близки. Казаха ми го, когато аз им разказах за моите тегоби. Чак неудобно ми стана. Аз обаче не го правя с цел да се вайкам. А за да кажа на хората какво става и колко е тежко. Защото когато мен ме връхлетяха събитията, онова чувство, което остана в главата ми, когато стихна воя на линейките, беше защо никой не ми е казал колко лошо може да бъде. Знам, че наши роднини и познати са преживели подобни, а и по-лоши неща, но някак си нямах и идея какво им е било.

Първо искам да кажа, че благодаря на Бога, че не се случи най-лошото. И затова ми е малко неудобно да пиша тук. Но искам повече хора да знаят, за да не се чувстват така, както аз се чувствах.

Ние  планирахме годеж пролетта и сватба сега, наесен. Започнахме отлагания заради пълни глупости. И после събитията така се развихриха - баба ми се срина в рамките на месец-два - едно счупване на ръката отключи някакви проблеми с паркинсона и склерозата й и я превъвна в нещо страшно. Знам, че е прието за тези неща да се мълчи, да не се говори, че на всеки това му е кръста, дето трябва да го носи и куп други глупости.. СТИГА!! Искам да изкрещя направо - ужасно е тежко - човек, когото си обичал, се превръща в нещо друго - като я гледам, разбирам защо в средновековието са вярвали в обладаване от духове и т.н. - и аз почнах да сънувам кошмари с нея, че се е превърнала в зомби и призрак и ме преследва.

Баща ми претърпя трудов инцидент и сега ще се възстановява поне година. Но Господ го е запазил и още е сред нас, за което благодаря.

Майка ми е инвалид от 20 години, сега всичко й идва в повече и ми реди нервна криза след нервна криза.

Всичките ми роднини ми обърнаха гръб. Дойдоха на 3тия-4тия ден в края на приемното време в Пирогов да ми кажат колко им било мъчно за мене и колко съжалявали, че точно в момента с нищо не могат да ми помогнат. Само една братовчедка на баща ми идва поне при майка ми да я разтуши 1 път седмично. Жива и здрава да е тая жена, Господ да я поживи! Но всичко друго е на моята глава. И пари и тичане, и всичко.

Цялата помощ, и финансова, и връзки, и морална подкрепа, получих от годеника ми и семейството му. Майка му търча да води доктори и т.н. като за нейни деца все едно ставаше дума. На нея никога няма да мога да се отблагодаря, и цял живот няма да ми стигне. Когато нещата утихнаха, направихме най-сетне годежа. Събрахме наш'те в болницата да им кажем. Те не се радват. Това е друга история, че и без това дълго стана.

Много се оплаквах, но искам последно да кажа - човек не знае какво го чака - затова:
1. Не отлагайте хубавите неща. Сега съм решила - каквото и да стане, уговорим ли дата за сватба - тогава ще е и това е!
2. Имайте спестявания. Тия неща са толкова скъпи, парите така хвърчат..
3. Настоявайте на осигуровки при работодателите си. Защото иначе става страшно.
4. Не разчитайте на никого. Няма кой да бъде силен вместо вас. Има голяма вероятност в труден момент да ви изоставят и най-близките, а помощ да дойде от съвсем неочаквано място.
5. Да, ужасно е. Да, много е трудно. Да, боли. При това - много! Почти нетърпимо. Заловете се за това "почти"

Не искам да ми съчувствате, някои от вас са изтърпяли и по-лоши неща. Искам да знаят тези, които не знаят. За да са готови и да не изпаднат в шок, както бях аз.

[plamik]

Без съчувствие не може, очаквай постове...."колко много съжаляваме за това което ти се е случило...", което е нормалната човешка реакция.  Но не може да се предупредят хората колко боли и колко е страшно или неприятно всичко. Докато не им мине през главите. Не пожелавам на никой нищо лошо, просто казвам една житейска истина. Докато детето не се опари, то не знае, че там боли, нали така? За всичко останало съм съгласна с тебе - за осигуровки, за верни приятели, за парите и т.н. И най-вече радвайте се на дребните неща, защото понякога закъсняваме ужасно. Горе главите момичета!!!!

[salasar]

мисля.че когато човек си отиде преди нечия сватба -това е добър знак за младото семейство.колкото и лошо да звучи.Затова пък на негово място вие създавате нов живот!!!

[kalinchica]

Привет на всички вас  Не знам за тук ли е темата ми ако не е нека модераторите да я преместят. Въпроса ми към вас е знаете ли колко време след като е прочинал близък човек на семейството може да се направи сватба. Благодаря предварително на всички които ще се отзовете на въпроса ми 

[plamik]

Привет на всички вас  Не знам за тук ли е темата ми ако не е нека модераторите да я преместят. Въпроса ми към вас е знаете ли колко време след като е прочинал близък човек на семейството може да се направи сватба. Благодаря предварително на всички които ще се отзовете на въпроса ми 

Здравей, желателно е да се изчака поне година от смъртта преди сватбата.

[BASTET]

Според мен минималното разумно време е 40 дни. Според нашата традиция това е времето, в което душата на починалия е още на земята с нас. За тогава важат и различните табута, за който ги спазва, естествено. А и психолозите казват, че толкова време ни трябва, за да отминат най-силните емоции от преживян шок.

То традицията е такава, ама в днешно време с цялото това капариране и лудите пари, които се дават, не са много хората, които могат да си позволят да се откажат и да отложат. То не е като едно време на село, дето е все едно тая неделя ли ще се ожениш, другата ли, или след постите .. Според мен времената са съвсем различни и траурът вече е лукс (казвам го, защото правих тази година погребение и имах такива разправии с кого ли не, че направо..). Опре ли до пари и срокове, никой не проявява никакво разбиране, а и няма начин да го направи на оборотите на които живеем. Усещаме напълно реално как "живота си продължава".

[Mila_]

Привет на всички вас  Не знам за тук ли е темата ми ако не е нека модераторите да я преместят. Въпроса ми към вас е знаете ли колко време след като е прочинал близък човек на семейството може да се направи сватба. Благодаря предварително на всички които ще се отзовете на въпроса ми 

Според мен времето за всеки е различно, човек трябва сам да го почувства, може да са 40 дни , а може и 3 или 6 месеца.

[BaBy]

Здравейте и от мен, докато изчета всичките ви постове, направо нещо се скъса вътре в мен, миличките, толкова мъка има по тоя свят, както казва един наш велик автор... Аз по принцип съм много емоционална и на новините плача, ама когато прочетеш такива думи...направо...незнам, много е тежко....
Колкото до това, колко време трябва да се изчака след смърт на близък човек, всеки преценява със семейството си според случая, не според мъката, защото мъкате е безкрайна, в това няма спор, но просто някой по нагоре го беше казал много добре, че те биха се радвали на нашето щастие и не биха искали да отменяме тези празници...не зам аз как бих постъпила...но преди нашата сватба, точно когато те вълнуват всевъзможни глупости като пердетата в ресторанта и салфетките за масата и се изпокарах с майките за тея пусти списъци, се разболя много тежко свекър ми, на мъжа ми тогава му беше ужасен кошмар, аз бях писала в темата тогава, много ми помогнаха момичетата с положителната им енергия, без тях нямаше да мога така да се справя!!! Но свекър ми беше много зле, три тежки месеца лежа в болница, ние вярвахме, че ще се оправи, бяхме сигурни и решихме да не отлагаме сватбата, наравихме не тържество, а само гражданско и скромна църква с родителите и някои познати и приятели дойдоха да ни поздравят. И съм много благодарна на моя съпруг, тогава той ми показа, че наистина аз съм жената на неговия живот, не че съм търсила признание, но въпреки, че баща му беше в болница, много пъти се чудех и го питах какво да правим,( за него баща му е като Господ, наистина, той го обожава!), той нито веднъж не каза да отложим, баща му, в малкото моменти когато го будеха от изкуствената кома също му каза да правим сватбата и ние решихме, че не се отлага и ще направим церемонията. Да, ама човек предполага, Господ разполага...една седмица преди сватбата близък приятел на мъжа ми и кума ни, почина в катастрофа...направо бяхме в шок, но с кумувете решихме така- Тони беше най-веселия човек, който всеки от нас е познавал и наистина би се радвал за нас и направихме малката свтбичка, малко с едни криви усмивки, ама в сърцето знам, че съм постъпила правилно!!! За съжаление месец и нещо след това свекър ми почина, и за мъжа ми беше много тежък удар, но това, което той казва е, че много му е помогнало в този момент, това, че съм била до него! дано да е така, миличкия ми! Просто се случват тези неща, човек е безсилен в такива моменти и затова се моля, когато имам такива истински трудни моменти в живота си, да имам силни близки и приятели, които да са до мен!!!!!!
Колкото до един друг аспект- не мисля, че тези трудности преди брака биха могли да се приемат като знак, да не се женим, според мен, точно обратното е валидно, че тези тежки моменти ще покажат дали ние в съвместния си живот ще можем да се подкрепяме и да ги преодоляваме по-лесно! Загубата на близки оставя празнина в сърцето ни завинаги, много ме е страх от момента, в който ще се случи и на мен...затова всеки ден показвам на всички хора, които обичам, че не просто ги обичам, а че те са много важни за мен и са в сърцето ми и мислите ми постоянно!!! Няма за кога да пазя любовта си, давам я сега!