Проблеми с родители

[sporty]

Благодарна съм на всички,които отделиха от времето си за да ме посъветват и да споделят мнението си  Определено се чувствам по-уверена! Не ми е минавало през ума сега да отменям сватбата,защото отново след случилото се попитахме,ако се налага и ще е по-добре,да отложим сватбата,но родителите на приятеля ми казаха "не"...."вие дойдохте и ни съобщихте като хората"...пък и това май е причината поради,която да не я отменим-подкрепата им!За момента отношенията ни с девера и етървата не са цветущи  ...По време на сватбата искрено се зардвах за тях,дори говорих с булката,като и казах,че се радваме за тях и искаме да си прекараме добре и на тяхната и на нашата сватба,но след като кръстника започна да ни прави един вид "демонстрации" разни и коментарчета,доброто чувство в мен се изпари....Според мен ако не се положат усилия и от двете страни,няма да се получат нещата!Държахме се толкова тактично,с цел да не злепоставим никого,но продължавахме някак си да усещаме тяхното пренебрежение!
До тук с нашият турски сериал....Ще се постарая да не обръщам внимание на злобните коментари,защото сте прави,че те винаги ще съществуват!
Искрено ви благодаря за подкрепата още веднъж!

[crazynelly]

Нова съм във форума и ми е трудно,все още да се ориентирам тук.
Бих искала да ви разкажа моята история накратко. С моя приятел много искаме да се оженим.
Желанието и особено това,че на мен ми е голяма мечта това е много хубаво,но това е само началото. Все още не сме питали моя баща, за майка ми няма какво да се говори, защото и без това нашите са разведени и тя няма думата. Познава приятеля ми и го харесва. Щом ние сме щастливи и тя е. Баща ми е друга тема. Доста ме притеснява,защото не винаги мога да съм сигурна какво той ще направи или ще каже. А ми се иска да не отказва зареди някакви глупави причини. Ние в момента живем с него и брат ми. Моя приятел и баща ми излизат много често заедно да вършат мъжки работи.. Ние с него решихме следващата година да направим сватба вече, защото искаме за себе си за семейството си и за бабите си. На мен и на него ни останаха само по една баба другите починаха.. В последно време ми се случи за 3 последователни години да починат двамата ми дядовци и едната ми баба и ми е тежко, че не ме видяха как се женя. За моя приятел е същото,но неговите са починали по отдавна. Но не е това единствената причина да искаме сватба. Обичаме се и искаме да направим семейство заедно. Проблема в момента е само че и двамата се притесняваме да направим годеж и искането ми пред баща ми. Страхуваме се как ще реагира и се чудим как да постъпим. Постояно се чудя каква причина би измислил, за да каже, че сега не е подходящ момент, а аз не искам да чакам много дълго време. Живота е кратък,а аз искам с моя любим да се вречем завинаги пред всички и всичко. Иска ми се да знаех какво да направя сега. И отделно една организация не е лесна,но имам кои да помага -хора с опит. Поне това имам.. 

[emmmmmy]

аз разбирам уважението към родителя ти, но финансово ли зависите от него с мъжа ти, че трябва да му искате разрешение да се жените?
Ако имате парите, дори той да каже Не, това си е вашият живот и не може да чакате годините да минават, защото някой не е на кеф .

[petq1989]

миспанда,ако искате да се ожените не чакайте на някой да му кефне,моите и неговите родители бяха против,и накрая,когато видяха,че с тях и без тях сватба ще има,неговите се примириха,моите също си потъпкаха ината и дойдоха,да без да кажат,без да предупредят,но дойдоха и какво стана,стана,това,което ние искахме,а не манипулациите на родителите ни

[crazynelly]

аз разбирам уважението към родителя ти, но финансово ли зависите от него с мъжа ти, че трябва да му искате разрешение да се жените?
Ако имате парите, дори той да каже Не, това си е вашият живот и не може да чакате годините да минават, защото някой не е на кеф .

Уважение има - да,но не е само това. Финансово зависим донякъде от баща ми,но съвсем скоро(това е факт,не просто думи), ще започнем изцяло да разчитаме на себе си,но баща ми е се изявява като шеф в момента. Всички него слушаме и се съобразяваме(е не за всичко ). Той е властен човек. А ние искаме той да е съгласен с нашето решение и да се радва с нас - само това..

petq1989...
Може би си права,но  при мен положението е такова,че баща ми е ключова фигура в момента. Ако той не е съгласен, ще трябва да изчакаме докато напълно започнем да се издържаме сами и да отложим още повече сватбата,което не искаме особено. Ако има отказ това мен наистина ще ме нарани, защото с моя приятел много искаме сватба и си мечтаем за това от много време и знаем какво искаме. И със сигурност ако той откаже,няма да стоим със скръстени ръце,ами ще се оправяме сами. Аз не бих се отказала от това. 

[svekarva]

misspanda, питай първо, пък тогава се притеснявай, ако отговорът е не. Стискаме палци да получите благословията му Ти си познаваш най- добре бащата и трябва да решиш как да съобщите - дали ти, дали двамата, дали приятелят ти да говори с него. Няма страшно, родителите разбират кога за какво става дума.

[crazynelly]

misspanda, питай първо, пък тогава се притеснявай, ако отговорът е не. Стискаме палци да получите благословията му Ти си познаваш най- добре бащата и трябва да решиш как да съобщите - дали ти, дали двамата, дали приятелят ти да говори с него. Няма страшно, родителите разбират кога за какво става дума.

Права сте така е..Ще го питаме няма как.. Питахме вече майките ни и те са съгласни. Само баща ми остана и да започваме с подготовката.. Дано имаме късмет.. 

[mariola85]

ще се съгласи няма как . щом си живеете заедно и си го харесва вече като зет ще му бъде мило  . пък и вие се пострайте да му кажете по най-милият възможен начин и да му обясните че неговият благослов е много важен за вас и няма как да не ви се смили . ще се почувства уважаван и горд на вас !  . Успех!

[crazynelly]

ще се съгласи няма как . щом си живеете заедно и си го харесва вече като зет ще му бъде мило  . пък и вие се пострайте да му кажете по най-милият възможен начин и да му обясните че неговият благослов е много важен за вас и няма как да не ви се смили . ще се почувства уважаван и горд на вас !  . Успех!

Наистина се надявам! Ще се опитаме да подходим по възможно най-правилният начин. Пък дано да се получи!  Благодаря ти за милите думи.

[fiibi_bg]

misspanda щом баща ти е толкова властен и вие донякъде сте зависими от него ,а и се разбират с бъдещият ти съпруг направете искането както си му е редът,по обичай.Нека приятелят ти го попита ,да вземе една бутилка ракия,да му обясни колко те обича,че не бързате /една година си е доста време/ и т.н.
Ти защо си мислиш ,че баща ти няма да е съгласен?Има ли някаква конкретна причина?На колко сте години с приятелят ти?

[crazynelly]

misspanda щом баща ти е толкова властен и вие донякъде сте зависими от него ,а и се разбират с бъдещият ти съпруг направете искането както си му е редът,по обичай.Нека приятелят ти го попита ,да вземе една бутилка ракия,да му обясни колко те обича,че не бързате /една година си е доста време/ и т.н.
Ти защо си мислиш ,че баща ти няма да е съгласен?Има ли някаква конкретна причина?На колко сте години с приятелят ти?

На 23 е моя приятел,а аз на 22,но тази година ще направя и аз 23. Ние сме и двамата 1990-та,но той е по-голям. Март месец е,а аз ноември. Притеснявам се да не откаже,защото ние попринцип планувахме тримата заедно сега да се местим в друго жилище и да се прави ремонт и т.н. А пък той и брат ми в друго да се нанесът. И може да каже, че примерно имаме да правиме ремонт да избираме мебели и т.н. Защото тук и аз и моя приятел помагаме много на баща ми. А ако се появи една сватба ще трябва да се правят не 100 неща,а 1000. Но ние с моя приятел нямаме нищо против това. Ние сме млади и активни хора и аз нямам нищо против и сама да си подготвя всичко и без това така искам. хах Но знае ли човек какво мисли баща ми за това. Притеснявам се че може да каже че сме и малки все още,но ние не се чувстваме така.  

[fiibi_bg]

Е,спокойно не сте чак толкова малки .Догодина ще си на 24 ,когато ще е сватбата.А и като работите и искате да направите нещо ,мисля че няма да има проблем.Мисли позитивно така вероятността да ти се подредят нещата е по голяма.И действайте по -бързо с искането от таткото ,за да не го отлагате и да не се изнервяте взаимно,защото съм сигурна,че човека се усеща ,че става нещо зад гърба му.

[svekarva]

Тъкмо това щях да кажа и аз, определено действате зад гърба му . Трябваше първо него да питате, а после да "уведомите" майките, щом той се явява шеф. Пазете му авторитета на най- важен човек. Дано не разбере от другаде, а от вас. Виждам, че и до проучване на ресторанти сте стигнали, казвайте си официално....Успех!

[crazynelly]

Тъкмо това щях да кажа и аз, определено действате зад гърба му . Трябваше първо него да питате, а после да "уведомите" майките, щом той се явява шеф. Пазете му авторитета на най- важен човек. Дано не разбере от другаде, а от вас. Виждам, че и до проучване на ресторанти сте стигнали, казвайте си официално....Успех!

Не го приемайте чак така. Аз мога да търся и да гледам ресторанти и рокли и всичко,което искам дори и 5 години преди да реша да се женя.. Аз съм разглеждала булченски рокли от както съм била на 15 и винаги съм знаела,че искам да имам сватба. Все пак съм и жена! Нищо не ми пречи да проучвам нещата и да добивам информация и без да питам баща ми за това..   Майките сме питали,защото и те са важни.. Ние можем да кажем на когото решим.. Споделям притесненията си просто за баща ми. Това не означава, че аз правя нещо зад гърба му. Аз искам да му кажа,но просто не знам как за сега. Няма как той да разбере,защото хората около нас са разбрани и майките ни виждат,че се притесняваме,но те точно ни вдъхват вяра и воля. Всичко с времето си!

[petq1989]

миспанда,какъв шеф,недей така,и моя баща е бивш военен и очакваше всички да му козируват,като войниците на плаца, и си мислеше , че семейството е мини казарма,кое е по различно,и мен баща ми ме плашеше,че ще ме остави без пари,аз какво направих-запретнах ръкави и започнах да работя,изнесох се при милото,защото бях изритана на улицата,но ако и твоя постапи така,мога да ти дам съвет,как да постъпиш и ти......толкова властни хора,бъркат подчинението с родителските чувства и инстинкти