Как протече раждането?

[Stenin]

Моето раждане протече също бързо и мога да кажа лесно. Термина ми беше 8 март, сладурка се роди на 11 март. Същия ден имах уговорен час при лекаря. В 11 часа и малко направиха запис на бебето и ме прегледа лекарката и каза, че съм с контракции, при което ме приеха в болницата и казаха на таткото да се разходи 3 часа В 12 часа ми включиха система, а в 13 и нещо ми сложиха някакво лекарство в системата, при което контракциите значително зачестиха. Водите ми ги спукаха. Не усетих как стана, тъй като контракциите бяха силни вече. Към 15.15-15.30 вече имах пълно разкритие и ме преместиха в родилна зала. Надежда се роди след няколко силни напъна. Сложиха ми местна упойка и ме зашиха, тъй като ме резнаха малко. След една седмица ми свалиха и конците. Не може да се каже, че не боли, но се преживява. По-неприятното са шевовете. Но с шевове или без, аз бях на крак с Надежда на ръце 5 часа след раждането, тъй като децата си бяха при нас през цялото време.

[mirindadimi]

A, Сиска, ти защо предпочете да си без упойка? Питам защото аз съм алергична към един куп лекарства и може и на мен да се наложи да съм без И след операцията третират ли те с нещо за прибиране на корема или той сам се прибира?
Virgin колко време след операцията получи контракции и боляха ли много? А след секциото трудно ли се поддържа раната и колко е голяма като см. и боли ли много, т.к една позната не можеше да се грижи за бебето си в началото от болки.

Благодаря предварително на момичетата
И нека не отговарят на някои от въпросите ми ако е некоректен!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Bulechka би ли споделила с нас в новата ни темичка " Как премина раждането " как мина всичко при теб с подробности от самото начало ,ще ни бъде интерсно на всички бъдещи мами

Разбира се, Маги!!!

Такаааа, на 15-и вечерта, лягайки си усетих, че бебо не шава и каквото и да правехме с таткото не се размърда, много се уплаших и след като говорихме по тел. с Д-р, веднага тръгнахме към болницата!!! Там започнаха да слушат тоновете на бебо, коитоне бяха добри и ме приеха...
На другия ден рано, рано в 6.25ч. отново слушаха тоновете и след като пак бяха същите..., не разбрах как и кога ме свалиха в Родилна зала, сложиха ми упойката, системи и т.н. и т.н., треперех като лист на операционната маса, незнам дали от страх, от студ или от упойката, или от всичко... По едно време ми казаха, че са извадили бебо, но не чувах плач..., тогава аз се , но след секунди бебо проплака и ми го показаха - видях най-красивото бебе!!! Ооох, още настръхвам, оказа се, че минути са били фатални, за да го има бебчо!!!
После ме оставиха в интензивното 1 ден! Качиха ме на 12 етаж, но бебо не беше там, една лекарка ме уплаши, като ми каза, че е на системи и кислород, аз пак , но отивайки на етажа и виждайки бебчо - друга Д-р ми обясни, че бебо е добре, но трябва да го стабилизират още малко, защото е бил в лоши води и изхабена плацента!!!
След още няколко дни качиха бебчо на етажа при мен, а на четвъртия ден ми го дадоха да го гушна и започнахме да се учим как да се кърмим!!!
На 24.10 след преглед на Детската лекарка (която ме беше уплашила преди) ми казаха, че вече можем да се приберем в къщи!!! Бях много, много щастлива!!! И така щастливият татко, баба и дядо, както и приятели дойдоха да ни вземат и доведат в къщи!!!

Сега съм благодарна безкрайно на екипа на Д-р Кръстева от СБАЛАГ "Майчин дом", които спасиха сина ми! Както и на Господ, Богородица и всички Светии, които са ни пазили в тези часове!!!

Е, това е разказа ми!!! Сега вече почти 6 месеца по-късно отново ми се насълзяват очите като си спомня, но пък най-важното е че бебо и аз сме здравички, щастливи и много горди родители!!!

[virgin]

A, Сиска, ти защо предпочете да си без упойка? Питам защото аз съм алергична към един куп лекарства и може и на мен да се наложи да съм без И след операцията третират ли те с нещо за прибиране на корема или той сам се прибира?
Virgin колко време след операцията получи контракции и боляха ли много? А след секциото трудно ли се поддържа раната и колко е голяма като см. и боли ли много, т.к една позната не можеше да се грижи за бебето си в началото от болки.

Благодаря предварително на момичетата
И нека не отговарят на някои от въпросите ми ако е некоректен!!!

Това за контракциите след операцията....не мога да си спомня кога, но бяха много слаби...Коремът ми не се втвърдяваше както по време на бременност, а ме заболяваше както преди цикъл, а при мен тази болка е доста слаба. Раната не се поддържа никак трудно, както ще ти каже и digita. То няма нищо за поддържане. Конци не са ми сваляли, а след като ме изписаха няколко дни пръсках раната след баня с бивацин. Сега мажа белега с контрактубекс. А белегът е около 10 см. май. Не боли. Гледам си бебето сама. Вдигам си количката, когато се налага и си нося Ели в коша за кола сама. Споко, не е толко страшно.

[сиска]

A, Сиска, ти защо предпочете да си без упойка? Питам защото аз съм алергична към един куп лекарства и може и на мен да се наложи да съм без  И след операцията третират ли те с нещо за прибиране на корема или той сам се прибира?

Не,че толкова съм държала да съм без упойка,просто болницата в която раждах отхвърлят поставянето на епидурална анестезия при нормално раждане и така стана,че си раждах без упойка! За прибирането на корема,освен торба с пясък за около 2 часа,нищо друго не са ми слагали

Моят бебо си го гушнах няма и 4 часа след самото раждане!Дадоха ми го да се кърмим!През целия ден беше при мен в стаята!

[milenium80]

ЕЕх милички страхотна тема, това раждане ще си го помним цял живот!! Въпреки че моето момченце е вече на 2 годинки, помня всяка минутка от появата му на бял свят.
Сиска  аз също имам към 3-4 шева, но на мен ми сложиха ледокаин при зашиването и абсолютно нищо не усетих. Иначе самото раждане протече около 8 часа/нормално като за първо дете/. Сложиха ми епидурална упойка но чак когато имах около 6см.разкритие, защото дотогава просто не ме болеше толкова.Аз по принцип съм с по-тежък цикъл и си търпях. Когато разкритието стана към 8-10 см. става по-страшничко, но пак не е това което аз си представях. При мен от епидуралната упойка намаляха тоновете на бебчо и ми вляха друго лекарство за предизвикване на контракции. Усещането преди същинското раждане е все едно ти се ходи по голяма нужда, но със силни болки. Траеше не повече от 10 мин. и лично мен не ме боля при излизане на бебо, просто претръпваш. Лекарят ми понатисна малко корема, след самото раждане цялото ми лице беше в спукани капилярчета от напъните, но за 3 дни се оправих.
А контракциите след раждането са нормални, лично аз наблюдавах как когато бебчо се разплачеше и хоп-контракцийка.
Пожелавам успех на всички бъдещи мамчета и споко, всичко ще мине наред!

[a]

на мен термина ми беше на 14.03 но заради показания за секцио ми казаха да отида в болницата 10 дни преди термина и така приеха ме в болницата на 4.03 и ми направиха всички необходими изследвания(трябваше техни доктори да потвърдят диагнозата за секцио).и така на 7.03 в 8.00 сутринта ме преведоха в родилна зала и ме включиха на системи и ми сложиха катетър :angry:умирах от страх от неизвесността.след още около час и нещо доиде една (после разбрах че е анестезиоложката)и ми вика бързо тръгвай след мене и аз ама.... ама ,а тя няма ама тръгвай и само си спомням как подтичвам след нея боса по един коридор.легнах на масата за секциото и същата тази нелюбезната(целия останал екип беше страхотен) започна да ми заповядва да се обирна настрани и да си хвана коленете и ми сложи упойката.
след около минута вече не усещах нищо от кръста надолу.
срязаха ме и след десетина минути(в 10:00)Вики се роди.
много се уплаших защото при самото вадене на бебето като шурна една кръв и ми опръска целия параван който ми бяха сложили пред очите и целия тван стана в кръв видях как отнасят бебето над главата ми на една маса и нещо му правят но то не плачеше ,тогава аз се разплаках и след малко тя проплака после разбрах че при ваденето са скъсали пъпната връв затова е била кръвта.след това ме закараха в реанимацията и не си усещах долната част на тялото почти до вечерта (сигурно ми е била много упойката)при първото ми ставане на следващия ден много ми се зави свят и щях да припадна .след като се пооправих ме преместиха в отделението.и о ужас като отидох да си видя бебето то беше с абокат в ръчичката и имаше някакви апарати около нея.оказа се че е на антибиотик заради ниска кръвна захар и не могла да се адаптира след раждането.
на следващия ден я донесоха при мен и започнахме да пробваме да се кърмим и това беше голямо мъчение но е за друга темичка.болки от секциото имах много силни първите няколко дни.шевовете ми ги свалиха в болницата на 4ия ден .след като се прибрахме вкъщи не ме е боляло само от време не време ме дърпа (сигурно е от шевовете)
ако трябва да преживея всичко от начало пак бих го преживяла за да видя най голямото съкровище за мен нашето дете

[ivana]

такаааа и аз да се влюча в темата....
терминът ми с каката беше на 30.07.04г.на предният  ден бях на разходка из града.Цял ден обикалях като муха без глава !вечерта мъжът ми дойде да ме види и ходихме на заведение,но аз нещо нямах апетит.прибрах се при майка ми (тя е от поморие и е близо до болницата,а ние живеем в сарафово) и си легнах.Към 4 сутринта се събудих,защото страшно много ми се пушеше една цигара! :smoke:Излязох на балкона дръпнах една,втора,трета...мнооооого ми се пушеше.Върна се в леглото леко притеснена (незнайно от какво)и пак заспах.Сутринта на 30.07 станах,отидoх в тоалетната и видях,че тапата ми е паднала.Отидох при майка ми и й викам "Майко ставай,че ще ходим в болница да раждам!" а тя "голям дерт".Обърна се и заспа.Аз направих още 2 опита да я събудя и накрая се ядосах и й викам "Спи си като щеш аз ще ти се обадя като се роди" и се съблякох да влизам в банята.Тя скокна веднага и почна да се шашка!Аз се оправих и се обадих на лекаря ми.Казах му какво става и той съвсем спокойно ми отвърна "Еми моето момиче,взима си багажа и ще се видим в болницата".Тъй като нямахме кола  се обадих на бърза помощ.Дойдоха да ме вземат,а аз като някоя тиква им се хиля насреща!!През целия път от вкъщи до болницата се шегувахме с лекаря и шофьора.Стигнах до родилното влязох за преглед,а доки като ме бръкна... "Бързо слагай пижамата и в пред родилна".Брех,че какво ли толкова стана,се чудя аз .
След 15 мин.ме почнаха яките болки и хич не ми беше толкова смешно вече!!Дойде акушерката и ми каза,че са ме приели с 8см. разкритие.След 30 мин. ме вкараха в родилна зала и ме накараха да напъна силно,и с напъна ми пукнаха водите!Само дето се шашнах като го видях това шило,изобщо не усетих какво става докато не усетих топлата течност по себеси!И така напъните почнаха...след около 15-20мин.се роди Бебе Боряна.3850кг 52см.Цялата работа...прием прегледи,тоалетна,пред родилна и родилна беше някъде около 1ч и 45мин.Но после....1ч и половина имаше шев и кройка!По едно време вече ми писна и му викам на доки "Айде де Попов,ти изкара второ висше за дизайнер върху мен",а той..."млъкни че ме разсмиваш и ме разсейваш" А аз не спрях да се шегувам и да се смея!И така...колкото и невероятно да звучи всичко мина като на майтап.
А за второто раждане....ще разказвам след около месец когато се роди малката пикла!!

[m_a_g_i_vs]

Дойде и моето време да се разпиша в тази темичка    .И така на 22.04.през целия ден  имах някакво кафеникаво течение,обадих се на доки и той каза ,че това е сигурно  тапата ,но да тръгна към болницата когато получа контракции на 5 мин.Но вечерта към 21.00 започна доста обилно да ми тече една такава слуз и доста червена  и мъжа ми вика айде тръгвай към болницата,ама аз не няма защото нямах контракции,но той не  тръгвай.Отидохме в 21.30 в болницата Селена прегледаха ме имах 3 см.разкритие ,за което много е учудих защото въобще неразбвах как съм го получила без контракции,мериха ми на колко време са те бяха на 20-30 мин при което докторката каза на мъжами да си ходи защото няма да раждам скоро,а и моята докторка Топалова не беше на смяна и тя каза само ако има нещо тогава да и званят иначе да чакам до сутринта щом нямам контракции.Настаниха ме в една стая и към 23.30 изведнъж като ме почнаха едни контракции,доста силни и на 5-6 мин. веднага дойде акушерката да ме прегледа бръкна ме и каза малее айде в предродилна зала защото имаш 6 см.разкритие .Веднага ме смъкнаха доло викнаха моята докторка ,включиха ме на система в 12.30 ,след 30 мин. ми направиха епидуралната упойка ( която въобще не боли ),пак на система и зачакахме пълно разкритие ,то незакасня и веднаха на магарето и се започнаха напъните.Там доста се поизмъчих сигурно 1 час и нещо съм напъвала а бебка така или иначе неискаше да излиза адски много ме болеше ,наистина много.Когато бебето беше почти на изхода докторката ми вика айде Магдалена напъвай бързо защото ще задушиш бебето ,ама аз вече почти нямах сили и тя ме натисна по корема поне 5 пъти и на последното натискане така ми се хвърли ,че аз така и неразбрах какво стана и как бебка излезе защото припаднах и се събудих вече когато приключваше шиенето ,тя каза ,че се е наложило малко да ме срежат ,защото бебето неможело да излезе.Общо взето раждането ми мина бързо за има няма 4 часа ,но пък беше адски болезнено доста си поплаках и повиках,но пък си заслужаваше 

[goldi]

Маги, защо епидуралната упойка не те ли беше хванала, защо те е боляло, нали се обезчувстваш от кръста надолу, или аз съм с грешка. Това с припадането накрая звучи ужасно, направо настръхнах, но от много майки съм чувала, че натискането на корема страшно боляло

[m_a_g_i_vs]

Слагат ти тази упойка когато имаш вече 4-5 см.разкритие за да ти облекчат болките до пълното разкритие ,иначе при самото раждане ти я спират или почти намалят на минимум за да можеш да усещаш контракциите за да напъваш качествено ,поне така ми обясни тази акушерка която седеше при мен докато получа разкритието.А за това натискане по корема наистина мога да кажа ,че адски боли и аз на 2-3 пъти така и блъснах ръката на докторката че анестезиолога ми вика ей Магдалена ако още веднъж и бутнеш ръката ,ще ти ги вържа,ти като сама неможеш да напъваш вече ,остави поне докторката да ти помогне   

[mirindadimi]

Значи така с тази упойка Маги, а колко време протече същинското раждане, казваш много си се изморила от напъните. Акушерките нали обясняват как да дишаш и кога да напъваш? А на таткото кои и кога му съобщи,че си родила или той беше в болницата, когато контракциите вече зачестиха.  Радвам се, че въпреки мъките всичко с теб и беба е наред. ;)Пожелавам ти в грижите около нея бързо, бързо да забравиш...и останат само хубавите спомени!
П.С. Извинявам се за първия въпрос - Маги вече  е писала, че е било около час.

[ilusion]

Аз съм писала в темичката за моето раждане,но сега конкретно и тук
Да ви разкажа за раждането-на 16.01 вечерта,моята приятелка която е акушерка ми дойде на гости и забеляза,че имам контракции,а аз нищо не усещах.Даже не ми беше паднала тапата.Само имах съвсем леко зацапване.Всичко доста се забърза и към 23.30 тръгнахме за Майчин дом,уж на майтап,но се оказа,че съм с 2.5 см.разкритие и ме приеха.Началото беше много бързо,контракции,дишане и така до момента в който трябваше уж да ми сложат епидуралната,но...вече нямаше време,беше станало прекалено късно,разкритието беше голямо и нямаше как да сложат упойка.Пуснаха ми система с но-шпа и се оказа,че това ще е единственото обезболяващо. Бебка беше вече ниско долу,но така и не тръгваше,застана на едно място и това е.Изпаднах в състояние на хипер контрахираща матка,при което няма почивка между контракциите,има само контракции.Болките бяха неописуеми,но всичко се забравя.Молих за упойка,но...както казах беше късно.Контракциите зачестяваха и към 3 и половина-4 ме преместиха в родилна зала.Там напъвах,но все ми викаха,че не го правя правилно,а беше толкова трудно и болезнено.Нямах сили вече,имах чувството,че никога няма да свърши всичко.Едната лекарка ми каза,че ако не родя в 5.00 ще ме местят за секцио,но с още няколко напъна и с помощта на лекарката в 5.10 се появи най-прекрасното създание за нас-нашата дъщеричка,която е като слънце за моите очи.Това натискане от лекарката е ужасно,страшно боля,но благодарение на него родих нормално.
ИСКАМ САМО ДА ВИ КАЖА,ЧЕ НАИСТИНА БОЛИ РАЖДАНЕТО,НЯМА КАКВО ДА ВИ ЛЪЖА(ПОНЕ ПРИ МЕН БЕШЕ ТАКА),НО КОГАТО ТИ СЛОЖАТ МАЛКОТО ТОПЛО ТЕЛЦЕ ВЪРХУ ТЕБ,ЗАБРАВЯШ ЗА ВСИЧКО,АБСОЛЮТНО ВСИЧКО.ГЛЕДАШ ГО КАК ПЛАЧКА ВЪРХУ ГЪРДИТЕ ТИ И НЯМА ПО-ХУБАВ МОМЕНТ.
За шевовете имам 1-2 външни-имах де,но конците си паднаха сами,а самото шиене,не го усетих,гледах само Виктория 

[сиска]

Натискането по корема наистина боли!Така както го е казали Маги.....се получи и при мен! Бях изтощена и нямах никакви сили да напъвам,а главата на Дани се беше показала! Лекаря ми крещеше да напъна още веднъж,че бебето се задушава....аз докато поема дълбоко въздух за последен напън той ми натисна корема отгоре Ударих му ръката,защото усещането беше..... :angry:Въпреки ,че родих за 10 мин. и с 3-4 напъна ....накрая вече бях като изцеден парцал!

[sabeva_07]

Добре съгластна съм че болката сигурно е ужасна, но когато си с епидурална упойка не се ли притъпява болката???И защо я поставят щом като и с нея си те боли???Ще се радвам мамите раждали по този начин да споделят