Съвместен живот с или без брак?

[katya_79]

Добре де, аз немога да разбера в крайна сметка какво ги възпира някой двойки да продължат развитието на връзката си на едно по-високо ниво, а именно да сключат брак!Значи  и едните и другите се обичат, уважават, държат един на друг, живеят заедно, искат да имат деца, даже някои имат. До тук всичко ми се струва еднакво,тогава защо?Обяснете ми бе хора!Защо?Какво му е толкова страшното на брака?Подписа?Та нали именно това е едно голямо доказателство за взаимната обич и доверие?По-скоро неженените губят една емоция, която ще ги направи още по-близки... А може би смяната на фамилията?Но то не е задължително, може да си запазиш името ако поискаш.Аз много мислих над това, но реших да према фамилията на мъжа ми. И ще ви кажа защо.Защото смятам , че това е едно ново начало за нас, създаването на нашето семейство, а моето разбиране е такова, че членовете на семейството носят една фамилия. Мъжът ми много се зарадва от факта, че ще приема неговото име и да ви призная по реакцията му разбрах, че съм взела правилното решение.
Да няма лошо в това да поживееш с един човек година две, да го опознаеш, а и самият ти да разбереш дали е дошъл момента за по-голямата стъпка.Но това небива да се отлага до безкрай!Все идва един момент в който трябва да създадеш семейство и първата стъпка е това-Сватбата.
Дано не обидя някои с написаното, но това е моето мнение за брака.Смятайте ме за старомодна ако щете, но има традиции които трябва да бъдат спазени, както и емоции които трябва да бъдат изживяни!   

[monique]

Категорично съм ЗА брака, но смятам, че е добре да има съвместен живот преди това. В противен случай не е ясно дали единият ще свикне в привичките на другия и може да има неща, които партньорите да не могат да приемат един за друг.

[cherry_tea]

Катя_79, според мен си права като казваш, че има емоции, които трябва да се изживеят. 

От друга страна обаче, не винаги се получава точно така. Аз не съм против брака (в никакъв случай), даже напротив – ако ми се случи да организирам собствената си сватба, ще дам всичко от себе си, както сте направили/ще направите всички тук. 
Става дума за това, че не съм допускала на 100%, че ще се омъжа. Чудесно преживяване, но не и задължително. Представяла съм си вариант, в който живея с мъж до себе си и без брак. Така е в момента, това може и да се промени, но не бих искала да си намирам причини да се чувствам нещастна, само защото не съм омъжена. Каквото, такова в крайна сметка.  Живи, здрави, мир и любов да има!

[stranger]

Лично моето мнение е, че жените сме податливи на мъжки манипулации и често оправдаваме мъжете до нас с "И аз не искам да сключим брак! Така ни е добре и т.н.". Аз държа на брака, защото ако един мъж вижда живота си с теб, иска да създадете най-хубавия плод на любовта ви - дете... Просто не виждам логика да не иска и да сключи брак! Съпругът ми сподели, че не съжалява, че се оженихме, че направихме страхотен купон, и е щастлив, че има за съпруга точно мен! Много обича да се обръща към мен с новата ми фамилия!

[Ble6tu4ka]

От разстояние на времето бих казала, че докато преди не съм държала да бъда омъжена, въпреки дългата и стабилна връзка, която съм имала с предния си приятел, след всичко, което ми е минало през главата, към днешния момент - държа много на брака.

Наистина сега уж нещата са се разчупили - съжителство без брак - тинтири минтири.. Уж хората го приемат нормално...но за съжаление моят опит показва, че е само "уж"... Имах 6 годишна връзка преди да се запозная с бъдещия ми съпруг и макар че съм обичала и съм била обичана, никога през тези години не съм се чувствала сигурна. Той твърдеше, че "има време", "не сме готови за брак" и разни други измишльотини, които едва сега осъзнавам, че са били просто отбиване на номера, но аз тогава сляпо вярвах, че ще бъдем семейство с деца и... докато смъртта ги раздели както се казва.  Истината е, че в резултат на "уж" сериозната ни връзка (живеехме заедно, правихме ремонт на апартамента заедно... и т.н.), след като не предприемахме стъпки към брак - всичко около нас, предимно неговите роднини и приятели, защото тогава аз бях се преместила в София заради него и моите другарчета бяха останали във Варна, гледаха на мен като на нещо преходно... Трудно е да го обясня, но чувството на непълноценен партньор някак си ме глождеше... Родителите му, роднините, приятелите... държаха се с мен като с гадже, а не като с дългогодишен негов партньор. Дори за съвсем битови неща, аз се чувствах не на място.

Колкото и глупаво да звучи, просто при мен се случи така, че цялото това тормозене и нестабилност тези години, ме превърнаха в категоричен противник на съжителството без брак. Никога вече няма да съм склонна да чакам 6 години да ме мотаят без да зная ще го бъде ли или не... Слава Богу 2 години след като се разделих с него - срещнах моята половинка портокал, който с всичко ми показва, че аз съм тази, която иска да бъде до него.

Зная, че подписа е само подробност, но за мен е важен не защото мъжът до мен трябва да бъде "вързан", а защото смятам, че мнението на околните се променя, когато станеш законна половинка някому, колкото и да изглежда смешно.

[stranger]

Блещуче, много правилно си го написала! Няма как да добавя нещо повече, в интерес  на истината дори имам чувството, че след сключването на бракът ни за моето мъжле аз станах още по-мила, по-скъпа, по-близка, по-желана и обичана... просто защото аз съм Жената, тази която той избра за своя съпруга!

[cherry_tea]

Момичета, намирам тази тема за полезна и ми е интересно да разбера мнението на повечето от вас относно съвместното съжителство с или без брак.
Мисля, че не става дума за това как се променя живота ви или отношението на партньорите ви. При вас, stranger и Ble6tu4ka, бракът се е явил естествено продължение на връзката, за което ви поздравявам. 
Сигурно сте съгласни, че брак без да живеете заедно не може (или не е толкова често срещано), докато съвместните съжителства без брак са възможни и доста разпространени напоследък.
Твърдо стоя зад предишния си пост и считам, че има по-важни приоритети от сключването на брак. И вие може сами да решите за себе си кои са те.

Предлагам ви малка игра. Ако трябва да изберете важните неща за връзката си в дългосрочен аспект, кои три считате, че ще направят живота ви пълен и щастлив: *сключване на брак; * вашето здраве и здравето на партньора; * разбирателството между вас; * раждане на здраво детенце?
Аз знам кое бих оставила под номер 4 в списъка. 
  Обзалагам се, че ако попитате момичетата, които от дълго време са в клуба на бебеправещите, също ще срещнете преподреждане на приоритетите.

[kali_gali]

Аз съм писала в тази тема,но пак ще кажа-брака не прави семейството.Мие с мъжа ми живеем заедно от 11 години,а сме женени от 1.Имаме дете на 7 години,като през 6 от тези 7 не сме имали брак и това не и попречи да сме перфектни родители и партньори макар и не брачни.Ако хората се обичат и искат да са заедно то брака не е критерий за това.Моят мъж винаги е бил отговоре през тези години въпреки че нямахме брак.Не мога да кажа дали драка който сключихме преди година промени нещо,но купона на сватбата си заслужаваше и внесе глъдка свежест във връзката ни.
Ако трябва да подредя долу изброените неща по важност то аз бих ги подредила така:
1.Здравето
2.Разбирателство
3.Раждане на здраво дете
4.Брак
Ако хората не са здрави и не се разбират то последните 2 са изключени.

[pebbles]

Аз, като член на клуба "Бъдеща съпруга", много ясно, съм ЗА брака. Не ми е твърде ясно защо. Може би, защото евреите и световната конспирация пропагандират всичко друго освен традиционното семейство. И не, че си позволявам да вярвам в Конспирацията, но ...
Със сигурност знам, защо аз ще сключа брак. Защото моето момче ме обича достатъчно за да ми угоди да имам бяла рокля, въпреки, че ще е един от първите от приятелите си, които да се "бракуват"; а аз го обичам достатъчно за да изтърпя цялата рода и патаклама за да се почувства той мъж. Поне аз така го чувствам неговото разбиране за нашата сватба. А разумните ми доводи са, че на всяко малко детенце му се четат приказки за женени мами и татковци и когато открие, че неговите не са такива нещо не му е наред в цялата картинка. Аз си спомням какъв шок преживях като на една съученичка в началното училище се разведоха родителите. Така че, можем поне тази травма да им спестим. И да си направим купона, надявам се 

[kali_gali]

Е,аз е мисля,че на моето детенце 6 години нещо не му е било наред,но знам че беше най-щастливата и горда шаферка и само ходеше и се хвалеше пред всички деца и те всички я гледаха странно.Ако в отношенията между родителите всичко е наред на тетенцето също всичко му е наред.Но разбира се всеки има различно мнение,което е нормално.

[kali_gali]

...исках да кажа -нищо не му е било не наред...-малко грешка при писането...

[Ble6tu4ka]

Момичета, намирам тази тема за полезна и ми е интересно да разбера мнението на повечето от вас относно съвместното съжителство с или без брак.
Мисля, че не става дума за това как се променя живота ви или отношението на партньорите ви. При вас, stranger и Ble6tu4ka, бракът се е явил естествено продължение на връзката, за което ви поздравявам. 
Сигурно сте съгласни, че брак без да живеете заедно не може (или не е толкова често срещано), докато съвместните съжителства без брак са възможни и доста разпространени напоследък.
Твърдо стоя зад предишния си пост и считам, че има по-важни приоритети от сключването на брак. И вие може сами да решите за себе си кои са те.

Предлагам ви малка игра. Ако трябва да изберете важните неща за връзката си в дългосрочен аспект, кои три считате, че ще направят живота ви пълен и щастлив: *сключване на брак; * вашето здраве и здравето на партньора; * разбирателството между вас; * раждане на здраво детенце?
Аз знам кое бих оставила под номер 4 в списъка. 
  Обзалагам се, че ако попитате момичетата, които от дълго време са в клуба на бебеправещите, също ще срещнете преподреждане на приоритетите.

Абсолютно съм съгласна с теб. Ако на мен тези неща, които са ми се случвали в живота - не ми се бяха случвали - със сигурност щях да съм на твоето мнение. Ужасно ми се иска и аз да мислех така... обаче не мога... поради простата причина, че въпреки приоритетите - никоя двойка не живее в стерилна среда. Всякакви неща оказват влияние върху връзките на хората и не всеки човек обича толкова или е достатъчно неподатлив на чуждо мнение, за да остана идеалистката, която бях преди време... Не ме разбирай погрешно.. В сегашната си връзка - със сигурност нямаше да държа толкова на брака, ако не ми се бяха случвали тия кофти работи в предишната. Обаче белезите неминуемо оказват влияние и някак си не мога да се върна в предишната си същност, когато вярвах, че брака не е важен.. Аз го искам не заради недоверието в половинката.. а заради собствената си увереност, че като негова законна съпруга ще бъде третирана от околните по друг начин. Това с разбирателството и децата, както и със здравето нямат общо с брака като институция, която променя отношенията на роднини и приятели. Мнението ми преди беше единствено и само базирано на разликата в начина на мислене на околните, а не в самата двойка. Просто аз ще бъда по-уверена и с по-голямо самочувствие пред негови познати и роднини, а пък моите - ще са по-спокойни за мен.

[plamik]

Здравейте, незнам дали съм твърдо за или против брака, макар да съм от бракуваните! Да, емоцията е огромна, но съм съгласна с мненията, че брака не е гаранция за щастллив и хармоничен живот. Не съм съгласна обаче, че след подписа мнението на околните се променя и най-вече на родителите му или близките. Ако те, не ни приемат по принцип, няма да ни приемат насериозно и след подписа. Според мен е по-важно човекът до нас да ни приема като половинката, като другото си АЗ. При нас например, в един момент той започна да ме представя като "половинката ми" - еми момичета усещането и чувството е много по-приятно отколкото да ме представи "съпругата ми". И така ме представя и до сега почти две години след брака - "половинката ми". Така, че нека сме щастливи с мъжете до нас, а дали има или няма подпис.....е една подробност, която винаги може да се поправи! 

[vanessssa]

Аз съм твърдо за брака!!!

[mucito]

Аз, като член на клуба "Бъдеща съпруга", много ясно, съм ЗА брака. Не ми е твърде ясно защо. Може би, защото евреите и световната конспирация пропагандират всичко друго освен традиционното семейство. И не, че си позволявам да вярвам в Конспирацията, но ...
Със сигурност знам, защо аз ще сключа брак. Защото моето момче ме обича достатъчно за да ми угоди да имам бяла рокля, въпреки, че ще е един от първите от приятелите си, които да се "бракуват"; а аз го обичам достатъчно за да изтърпя цялата рода и патаклама за да се почувства той мъж. Поне аз така го чувствам неговото разбиране за нашата сватба. А разумните ми доводи са, че на всяко малко детенце му се четат приказки за женени мами и татковци и когато открие, че неговите не са такива нещо не му е наред в цялата картинка. Аз си спомням какъв шок преживях като на една съученичка в началното училище се разведоха родителите. Така че, можем поне тази травма да им спестим. И да си направим купона, надявам се 

Изобщо не съм съгласна!!!
Женените мама и татко не правят семейство според мен!
Децата, които растат обградени с любов няма как да са травмирани, напротив!
Ние имаме деца вече на 16 години и ще правим сватба чак сега а децата ни са най-щастливите шаферки! Сигурно някой ще ме помисли за  , но така се получи при нас и в никакъв случай не мога да кажа, че на децата ни "нещо не им е наред", напротив!!!
Колкото до "угаждането"- то не е наи-важното, а и не се свежда до това дали ще си женен или не!