Съвместен живот с или без брак?

[RiKol]

Няма значение кой какво мисли, важното е че и двамата имаме това желание и по някакъв начин ще го осъществим, просто исках да чуя и вашите мнения защото ви чета отдавна и сте много отзивчиви и помагате на всички.Имаме сериозна връзка живеем заедно от 3 години имам си и годежен пръстен.Много бихме искали да имаме църковен брак,а не граждански, но знаем че това няма как да стане.
Не мисля, че това ще прилича на театър, както някой се изрази, не е ли по-важното ние как се чувстваме.

[super_bianka]

Ами защо просто не отидете един ден в гражданското и не се подпишете без много шум. А след това, когато си решите си направете църковния брак. Или ако съвсем нямате желание да сключвате граждански брак, ще се простите и с църковния и може без да давате обяснения на който и да е, да си организирате тържеството в някой ресторант. В крайна сметка вие сами си решавате кое е по- добре за вас и никой няма право да ви съди.

[Lupercola]

Аз не виждам защо да е театьр.

Театьр за мен е, когато двойката сключи граждански брак в кметството и имитира сьщия ритуал навьн. Това е театьр, защото се играе нещо наужким. И фактьт, че това, за което говоря е театьр, аз не го виждам като нешо лошо.

Вашата ситуация е сьвсем различна. Няма да правите бис за пред другите, просто ще имате нестандартен обред. Измислете си ваш ритуал, който да направите, както на вас ви харесва. Обменете си брачни обещания, че се вричате да бьдете заедно пред себе си и пред света. Разменете си символични предмети, прочете цитати от книга, която има значение за вас. Направете си един хубав изнесен ритуал, натоварен сьс смисьла, с който искате вие и го изразете пред близките си по начина, по който ви допада...А след това празнувайте с тях, както си му е редьт. Има толкова идеи и начини...

Сватбата е това, което усещате и искате, а не нещо, което трябва да бьде по някакьв начин.

[магито]

Ние също живяхме със съпруга ми доста време преди да се оженим, а и още от по-дълго се познаваме и бяхме гаджета.Не виждам смисъл от цялата дандания ако наистина не се жените, сватбата е като празник на новото семейство, на това че ставате едно цяло.Вярно почти всички от нас са заедно от дълго време, но ако само направите празненството, какво точно ще празнувате и какво ще чествате на този ден?

Междо другото сте много  има си тема за съвместен живот с или без брак, там можете да го коментирате това

[michelle]

 RiKol, моля да приемеш извиненията ми, тъй като заради моето изказване нещата придобиха недобър вид.
  Сключването на брак във всяка една общност и държава има своите характерни особености. Понякога тези, които са в нашата собствена, се явяват в разрез със себеусещането ни и отношението към човека до нас. Църковният брак е обещание пред Бога, каквито и да са религиозните ви убеждения. Той е нещо свещено и необратимо, когато се сключва от вярващи хора. Би трябвало да знаете, че давайки подобен обет, който и да го разтрогне след това, е чисто фиктивно. Но това е дълга тема. За мен и съпругът ми той беше единственото наистина значимо нещо в деня на сватбата ни. По тази причина дълго възприемах гражданския брак като досадна и ненужна подробност. Ако на някого се случи да прочете чисто правното определение за такъв тип брак, съвсем ще му се отще. След това размислих-ето искаме да покажем пред Бог, че сме двойка и семейство, защо да не го направим и пред близките и обществото? Това ме убеди в смисъла му-не като административно задължение, а пред обществото, в което живеем.
 Затова си права, че трябва да действате както намерите за добре и така, че да сте истински щастливи. Просто в България обществените порядки и произтичащите от тях закони поставят на по-високо стъпало гражданския брак. В други страни е религиозния. Винаги хората, които не са в съгласие с това, ще бъдат ощетени. За съжаление не ми е позната страна, където да са равнопоставени и двата вида брак.
 

[AnGeL oF lOvE]

Споделих с годеникът ми прочетеното по последно коментираната тема с пропускането на гражданския брак. Той каза, че по новия закон, ако имате съжителство на семейни начела повече от 3 години, автоматично се считате за семейство. Надявам се информацията ще помогне до някъде на решението ви. Само незнам дали важи пред църквата. Това трябва да се провери допълнително.

[michelle]

AnGeL oF lOvE, мога ли да те помоля да ми дадеш линк към точния текст за тази промяна? Предполагам е в последна версия на Семейния кодекс, но не мога да я открия. Имам две познати двойки, които са в положение да искат само църковен брак и мисля, че подобна възможност ще ги заинтересува.
Благодаря предварително!

[Деница Звездица]

Момичета, за първи път чувам за подобно нещо и не мисля, че законово има нещо такова реално. Освен това семейството и бракът пораждат различни правни последици. Не мисля, че има някакъв срок, след който живеещите съвместно да се "броят" за семейство, чисто юридически. Това трябва да се декларира или установява в последствие, но едва ли може да се счита автоматично. Ако има нов текст по въпроса, бих искала и аз да се запозная с него.

Мишел, по въпроса за твоите познати, дори и този вариант (ако наистина се предвиди) не би свършил работа, защото за църквата съвместното съжителство не е равносилно на брак и не показва същата готовност за обвързаване като семейство, както брака. Като аргумент давам линк към сайта на Българска патриаршия, където е качено тяхното становище по въпроса за съвместното съжителство: http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_3.xml .

Ако съм оф-топик, моля модераторите да преместят поста ми в правилната тема. 

[AnGeL oF lOvE]

michelle не можах да намеря точния текст който е чел, но намерих много други. Установи се, че това само е гласувано да се вкара в закона, но не е прието. Съжалявам, че ви подведох. А и дори да беше, пак нямаше да свърши работа, понеже има значение решението на църквата. а те не приемат съжителството.
Още веднъж се извинявам на всички   

[panteryx]

Ние с годеникът ми живеем заедно от 4 години и сега се решихме да направим сватба,защото според мен това си е нужно (пък и имаме дете на 1г.и 8 месеца)няма какво повече да чакаме ще има сватба -ТОВА Е!

[kami2004]

И ние живеем заедно от 7 години и сега се решихме да направим сватба, защото до сега все се съобразявахме с всички и за нас нямаше време. Но мисля че най-накрая и моят ден ще дойде (имаме си и детенце на пет годинки).

[Monikamaria]

kami2004, честито!
Според мен всеки се чувства добре по различен начин! Не смятам, че има формула кое е правилно. Ядосвам се, обаче, когато чувам реплики от сорта: Ти луда ли си да се жениш? и т.н. Както и не харесвам злобни коментари към хора, които нямат брак. Аз преди исках да имаме само тържество, без подпис. После обаче размислих. Годеникът ми ми каза, че за него нямало смисъл така и аз си казах "като ще е гарга, да е рошава". Иначе много харесвам нетрадиционни церемонии и ритуали! Нашите специално ще са си традиционните, но много бих искала да присъствам на някоя по-различна и разчупена сватба!

[Миши]

kami2004 честито и от мен.Аз също харесвам сватбите и иозбщо всички традиции и ритуали свързани с нея.Живеем заедно с приятеля ми от 2 г. , но за жалост може би никога няма да се видя с бяла рокля.Родителите му не разбирали смисъла да се изхарчат толкоз средства за един ден след като може да се разминеш само с един подпис. Въпреки,че и според мен няма значение дали ще има подпис или не ако се обичаме - ще се обичаме и без подписа.Това не би променило отношенията ни един към друг. Но да се надявам, че бих се видяла и с бяла рокля 

[LoraToto]

И ние от 7 години живеем заедно без брак. Решихме да сключим брак, може би заради илюзорното разбиране за сигурност или по-вероятно защото така е прието. Колкото до сигурността, според мен бракът не я дава. Лично аз не виждам какво би се променило след това (освен фамилията ми  То ако "върви", ще върви и след това. Както и обратно. Сега като си мисля, май повече за успокоение на близки и роднини ще го правим.

[Pachoran]

 Брачният договор има много задължаващи функции по време или след брака. В по-голяма степен жената е тази, която има нужда от тях. Тя е най-вече потърпевша, особено ако имаме деца. Незнайно защо в България на нея се дава или гласува доверието при отглеждането на децата.  И може би има защо. Един брачен договор задължава двете страни, а при неговото нарушение имаме също задължения. По друг начин биха стояли нещата, ако няма такъв договор. В един момент всеки може да стане и да си тръгне. Не че не може да го направи, но е някаква мярка за процесите да се развият по бързо и експлозивно в дадена ситуация.
 И още един важен момент. В България като продукт на брачния съюз се смятат децата, което не е вярно от гледна точка на човешките взаимоотношения. Бракът реално дори може да бъде между еднополови организми, хора в недетеродна възраст и т.н. Но в масовият случай продукт на брака са децата....