Нашето медено пътешествие Копривщица - Троян!

[maria_lakova]

Най-после реших да седна да напиша разказ за нашето пътешествие до Копривщица и Троян! Понеже снимки нямаме, поне да има разказ! Както Гери ми каза, аз не съм спечелила конкурса със снимка, а с разказ, така че ще опиша пътуването само с думи и от време на време ще си го прочитам, за да си спомня за хубавите спомени и красотите, които видяхме!  Ще вмъквам снимки от интернет за визуализиране на разказа ми! 

1 ден (21.09.2007г. – петък) – тръгване от София към Копривщица!
Сутринта в петък станахме, пихме кафенце и натоварихме багажа в колата, за да отпътуваме към дългоочакваната почивка, която ни се водеше и като меден месец! И двамата никога не бяхме ходили в Копривщица и с нетърпение чакахме да стигнем до този толкова български град и да го разгледаме. Пристигнахме към обяд, намерихме къщата, където щяхме да отседнем и ни посрещнаха едни много приятни хора – възрастно семейство, които като ни видяха да пристигаме, казаха “Ето ги и децата! Пристигнаха вече!” Толкова мило ми стана като чух това обръщение от съвсем непознати хора и си личеше, че го казват много искрено и естествено. 
 Настанихме се в стаята, която беше много приятна и чистичка, изгледа от къщата беше много красив, защото беше по-нависоко, а за въздуха няма да казвам – беше толкова чист и свеж, че тук в София бях забравила какво е чист въздух. 
 Излезнахме да се поразходим из града и да хапнем някъде. Останахме очаровани от града като цяло, защото беше много спокойно (може би защото беше работен ден и нямаше много туристи) и седнахме да обядваме в едно заведение, което ни препоръчаха. Всичко беше много вкусно – пържените картофи не бяха от бланшираните, а производство на собственика на заведението и бяха страшно вкусни, порциите бяха доста големи, което не сме свикнали да виждаме по заведенията и вечерта пак се върнахме в същото заведение! Следобед се разходихме още из града, обиколихме къщите-музеи:
Ослековата къща,

къщата на Тодор Каблешков

къщата на Д. Дебелянов

 След това се прибрахме малко да си починем и.... 
Привечер излезнахме пак на разходка и се наслаждавахме на въздуха и природата, отидохме до паметника на Бенковски

 и отвисоко гледката беше невероятна

 виждаше се почти цяла Копривщица със специфичните къщи и с пушещи тук-там коминчета. Беше хладно, но все пак приятно. След това вечеряхме и се прибрахме за заслужена почивка. Температурата на въздуха беше 8 градуса!

[maria_lakova]

2 ден (22.09.2007г. - събота) – Копривщица, прохода Троян-Кърнаре, пристигане в Троян.
Сутринта като станахме решихме да ходим някъде да пием кафе и да закусваме, но “хазайката” вече беше направила кафе и ни сервира на двора под един много приятно направен навес.   Много любезна жена, дори като ни сервира кафето и каза, че се прибира вътре, за да не ни притеснява. Но ние от приказка на приказка я накарахме да седне при нас и да си поговорим с нея, защото беше много приятна компания. От разговора разбрахме, че гледат картофи и после ги продават, та решихме, че ще вземем от вкусните копривщенски картофи! Те бяха разпределени в гаци по около 20кг, но нали сме с комби и има място в багажника, нарамихме една гаца за София, нищо че ходи и до Троян, та и до Ловеч след това.  
Купихме си някакви закуски и отново се разходихме из града като тръгнахме по улиците без посока – навсякъде има красиви къщи за гледане и почти всяка втора къща е направена като хотелче. Чудно как хората могат да измислят толкова различни имена за всеки хотел и къща! Чухме клаксони на коли и разбрахме, че има сватба и познайте кой застана пред общината да чака да види булката! Какво да направя като ми е слабост ми е интересно да гледам булки,   а моя мъж ми вика “Ти нали вече беше булка, какво толкова искаш да гледаш?”  
След това рагледахме и къщата на Бенковски

 и се отправихме вече към колата, за да продължим пътешествието си в посока Троян!
Мъжа ми не беше минавал прохода Троян-Кърнаре, а аз съм минавала там като дете на една екскурзия и спомените ми са, че е със страшно много завои и че се издигахме над облаците (тогава наистина имаше облаци, които се виждаха под нас и ми беше много странно и интересно едновременно). Не му се вярваше на него, но като го минахме и каза – “Повече от тук не искам да минавам!”  
Гледките, обаче от горе бяха невероятни!   Той през цялото време ми казваше да гледам поне аз   , че той трябва да си гледа пътя, но два пъти спирахме колата, за да излезнем и да се любуваме на красивата природа и пак ще кажа – на въздуха!   Единия път се качвахме до някакъв паметник, който така и не разбрахме какъв е и защо е там  в смисъл нямаше никакъв надпис, освен че до него имаше някаква пътека за Беклемето или нещо такова, та не рабрах това Беклемето ли беше или не!   Ако някой знае нещо по въпроса, моля да ме светне! Беше мноооого студено, духаше и вятър, но все пак беше невероятно! Втори път спряхме до едни скали и гледката от там също беше страхотна! Само като си спомня какъв студ брахме, но се катерехме да се снимаме и накрая снимките не станаха!!!  

[maria_lakova]

Така, вече пристигнахме в Троян, намерихме лесно хотела, защото знаехме, че е в центъра и имаше сложени насочващи табелки към него. Беше точно до реката (р.Осъм) и изглеждаше като че ли виси над нея! Бяхме очаровани от хотела и от обслужването. Много любезно момиче ни посрещна и само докато си кажа името, веднага се сети, че сме от конкурса  даде ни ключ-карта за стаята, талон за безплатни торта и фреш за двамата, талон за безплатна закуска и ни обясни, че можем да ползваме сауна и джакузи, само да кажем кога искаме! Е, тортичките и закуската хапнахме  , но не се възползвахме от другите удоволствия, за да можем да разгледаме околностите и града! 
Стаята беше страхотна (все пак хотела е  * * * *) огромна с две големи легла, климатик, холова гарнитура, телевизор, мини-бар, голяма тераса, пердетата много ми харесаха как бяха направени! Всичко беше в оранжево и тъмно синьо – не съм вярвала колко добре могат да си паснат като цветове! Мокета беше толкова мек, че ние си ходехме боси, а не с обувките! Банята също беше много хубава с вана  и с голяяямо огледало! Абе въобще всичко беше супер и гледката беше точно към или по-точно над реката. Излезнахме да търсим нещо да хапнем и да се разходим из Троян и тук дойде моето разочарование!  След дъъълго обикаляне най-накрая намерихме едно място, където предлагаха някакви закуски и хамбургери! Как може да няма откъде човек да си купи закуска, пица или дюнер! А на мен така ми се беше доял дюнер! След като вече хапнахме, ми стана по-спокойно, че бяхме озверели от глад и седнахме в една виенска сладкарница да пием кафе и да хапнем тортички.  После се прибрахме да се изкъпем и да си починем. Вечерта се оказа, че в ресторанта на хотела има сватба и булката беше с много хубава рокля!  В механата нямаше свободни места и ние отново обикаляхме Троян да си търсим заведение, където можем да вечеряме! Искаше ни се да е с битова обстановка и с народна музика, но тези механи, които ни препоръчаха бяха заети и най-накрая седнахме в една пицарийка и пак си изкарахме хубава вечер.

[shtastliva]

Браво Марияя, чудесни са снимчиците
на мен Кпривщица ми е един от любимите градове, преди две години ходихме там, и много ми се ходи пак, но ще видим кога ще го организираме Интересното е, че и нашите снимки са същите

[Natalia Borisova]

Изкарали сте си много хубаво Мария!  Как ми се ходи там и на мен! 

[mariana]

Страхотна екскурзийка! *THUMBS*Била съм в Копривщица и наистина е много хубаво.И аз отдавна искам да пресека Стара планина.Лятото минахме пътя Бургас-Варна,но друго е средната част.

[maria_lakova]

Интересното е, че и нашите снимки са същите

Аз снимките съм ги взела от интернет и незнам кой ги е правил 
Ние останахме без снимки, защото лентите се оказаха фалшиви 
Довечера или тези дни ще има и още!  Трябва да стигна до ден 4! 

[maria_lakova]

3 ден (23.09.2007г. - неделя) – Троян, Чифлика, Априлци.
Сутринта в неделя имахме закуска в ресторанта, където все още имаше украса от сватбата и след като хапнахме, решихме да отидем до с. Чифлик и после до гр. Априлци, които се намират близо до Троян. Стигнахме до Чифлика и продължавахме да караме с колата без да спираме някъде – то от двете страни на пътя като се заизреждат едни хотелчета, едно чудо! Накрая тръгмахме по един тесен път, по който не можеха да се разминат две коли, нямаше табелка на къде води, но видяхме, че една кола върви след нас и си продължихме! След като попътувахме по доста лошия път и не видяхме никаква табелка или някой човек, спряхме на една отбивка и гледаме и другата кола спира! Аз през цялото време се чудех дали да спрем и да питаме тези хора накъде всъщност отиваме, но  милото не се съгласи.  Та тези хора казаха, че преди години някъде там имало хижа, но не знаели дали сега съществува и те така като нас решили да се поразходят!  Решихме да оставим поне колите и тръгнахме на разходка по пътя напред, който вървеше до една река и беше много красиво наоколо – природата, скалите, реката.....!  Е, стигнахме до някакви постройки и видяхме, че нагоре има някакви пътеки, едната от които водеше до хижа “Ехо”, но ние тръгнахме по другата! Почнахме да се катерим ли катерим по едни стръмни пътеки нагоре и стигнахме до един паметник и по-нагоре беше лобното място на Каблешков, ако не се лъжа.  Аз си намерих една поляна с къпини и си хапнах – много вкусни бяха!  И така след катеренето и после слизането надолу, което не беше много лесно, се върнахме в колата и тръгнахме към Априлци!
Понеже това лято бяхме ходили до Троянския манастир, решихме, че ще го прескочим като дестинация и към обяд бяхме в центъра на Априлци. Той се оказа дооооооста дълъг град и ние дори не стигнахме до края, а и незнаехме какво точно да гледаме там, та спряхме колата до едно заведение да обядваме, че бяхме гладни. Оказа се, че има и пазар и хората вече си прибираха сергиите, но моя милост от далече съзря една сергийка с маратонки  и понеже трябваше и без това да си купувам се запътихме натам! И познайте – купих си маратонки от Априлци за 15лв.!  Седнахме да хапнем и се запътихме обратно към Троян. Последва пак разходка из Троян и малко почивка в хотела, а вечерта посетихме механата, но почти нямаше хора и беше много спокойно! Троянската сливова беше много добра! 

[maria_lakova]

4 ден (24.09.2007г. - понеделник) – Троян, Ловеч и прибиране в София.
Последен ден от нашето пътуване, а толкова бързо минаха тези дни!  Пихме кафенце и се раходихме за последно из Троян и трябваше да освобождаваме стаята в хотела. Тръгнахме доволни от всичко, което видяхме и изживяхме и с много красиви спомени и емоции. Като видяхме табелата за Ловеч, решихме, че така и така не сме ходили, близко е и имаме време, защо да не идем и там да разгледаме още един български град.  Не съм предполагала, че толкова ще ми хареса там и че няма да ми се тръгва! Намерихме един паркинг, който се оказа само 2 лв за цял ден и тръгнахме на обиколка! Минахме първо по прочутия мост и после се разхождахме по центъра, който много ни хареса.  Хапнахме по една пица, пихме фрапе на едно много клюкарски барче (хората на всички маси коментираха всеки, който минаваше по улицата и ни беше доста забавно да слушаме коментарите им). Понеже имаме от тези книжки с печатите на 100-те национални туристически обекта, видях, че има музей на В. Левски и решихме да го потърсим, а той се оказа близо до паркинга, където оставихме колата и тръгнахме натам. Видяхме нависокото, че има голям паметник на Левски и решихме да идем и до него, а там се оказа, че била Ловешката крепост (дори незнаехме, че има такава – срамота! ) и влезнахме да разгледаме. Жената на входа беше много любезна и каза, че ако имаме въпроси с радост ще ни отговори, понеже тя била и екскурзовод. Беше много красиво, интересно и вълнуващо и мноооого високо! От едната страна крепостта нямаше стена, защото бяха отвесни скали и никой не е могъл да ги превземе от там! И така след крепостта посетихме музея на Левски и се отправихме благополучно към София.