Дете на разведени родители:(

[Monikamaria]

И ние с годеника ми сме в клуба. Аз съм била на 2. Били са големи драми. След това видях баща ми веднъж, когато бях на 14. До тогава ни вест, ни кост. След това пак така. Веднъж ми честити по телефона рождения ден, когато ставах на 21. След това на рождения ден на бебето на сестра ми (тя е от друга майка, също така оставена, но много се обичаме!) се обади. Говори и с мен като ме попита защо съм била прекратила контактите си с него? Аз съм ги била прекратила! Аз почнах да заеквам и казах, че той не ме търси никога, а той каза, че ще го отдаде на характера ми, който всъщност не познавал и се разсмя! Не знам какво да кажа. Бащата на милото е починал. И той не ми се коментира. Имаме си просто 2 майки, които са дали всичко за нас. И сега е така и много се разбираме всички. Благодаря на бащите ни защото и за него и за мен, а и за сестра ми и брат му на милото, семейството и грижата за него е всичко!

[kimmie_235]

От много скоро родителите ми се разделиха..Аз не можех да покажа какво ми е,защото майка ми беше повече от сасипна.Ноо да се върнем в начаалото...Преди 1 година бях щастливо дете,имах си грижовна майка и любящ баща.Бях отличничка,имах гадже и какво ли още не ..Но преди 9 месеца родителите ми се рзделиха.Баща ми се пренесе при любовницата му,майка ми стана ''кълбо от нерви'' не не минава ден,в който да не се караме.Нямам гадже,имам чувството,че погозняжам с всяка изминла минутка,но това не ме притеснява толкова много.С баща ми правехме всичко заедно : Риболов,пазаруване и малки екскурзии до селото ни почти всяка седмица.Но от 9 месеца не се е сетил за мен,не ми е звънял,не е бил до мен,когато боледувах,не се интересува от мен.Абсолютно нищо.Виждала съм го за 5 минути преди около 6 месеца.Не беше много приятно-скандали,с майка ми отново се караха дори за малко да се стигне до бой,но все пак не се стигна чак до там  ... Много ми липсва,но това жсе едно не е моят мил баща,вече просто не ме иска ... 

[alex_smart]

Здравейте на всички ..........деца на разведени родители,моята история е като всяка една на такова дете ,незаслужена но какво да направим не ние избираме родителите си...
Моите са се развели още преди раждането ми имам две сестри които обичам безкрайно и майка мечта...
Но историята ми съвсем не е приказка.
Израснах в бедно семейство,майка ми се трепеше като луда да може да изхрани и облече трите си деца,живеехме в нищета и постоянни несгоди и в крайна сметка майка ми беше принудена да замине в чужбина за да може да ни осигури нормален начин на живот.
Бях още малак и не осъзнавах до каква степен това ще ме обремени.Годините докато завърших живях в пансион за деца лишени от родителски грижи където небеше никак розаво,започнах да правя глупости да се бия да обиждам и да не ценя хората като личности а като доколко могат да са ми полезни.
Майка ми се прибираше периодично и с всеки изминал пат виждаше в мен по лош човек от предния,така се стигна до това да прекъсна училището си и да замина със нея....
Това е момента на пълен обрат в мен започнах работа,видях как се искарват пари и започнах да ценя хората заради тях самите а не заради ползата която мога да имам от тях ......
Сега сам на 25г. и се радвам на всичко в живота си,имам хубава професия която обичам и истински приятели,но тези години  никога няма да забравя и ще нося отпечатъка от тях завинаги...
Не пиша нищо за баща си защото за мен човек който зарязва жена си и трите си деца заради ЧАШКАТА не заслужава да живее камоли да се пише за него ...........благодаря ви за тази хубава тема и историите ви