"СКРИТА КАМЕРА" :)

[Alannah]

Хрумна ми да направя тема, в която да си разказваме за интересни номера, които сме погаждали или са ни погаждали познати/непознати хора ; някакви интересни първоаприлски шеги и въобще комични ситуации, в които някой е изпадал . Аз лично обичам да си правя такива с мои познати, както и те с мен след това .

Ще започна с една от тях . Беше 1-ви април 2004 година. Съквартирантката ме събуди разтревожена да ходим до ВИАС и аз скочих. Тогава тя взе да се смее и да ми честити 1-ви април. Аз обаче реших, че трябва да се реванширам на другите заради тази шега и й предложих да участва . Взех да мисля на кого какво е удачно да направя. Веднага се сетих за комшията, който също е от нашия курс. С него не бих казала, че сме приятели, но пък се забавляваме като се видим. Задърпах Анито при домакинката на блока. Като отидохме там, поисках от жената в името на 1-ви април да ми съдейства. Още като й казах, че комшията ми е на мушка, тя се зарадва и ентусиазирано се включи. Решихме да му издаде служебна бележка с подпис и печат, че от КСБВУ разпореждат да се изнесе в 3-дневен срок от общежитието, а за въпроси да отиде до Комисията (тя е във ВИАС) в рамките на посоченото работно време (оставаше половин час) .  Разбира се, бележката му бе занесена от една от лелките на блока .  Не беше в стаята си, но съквартирантът му й каза в коя стая да го потърси. Ние я изпреварихме и цъфнахме двечките там при тези колеги. Жената дойде, връчи му я и не мога да ви опиша изражението на Иван (той е изключитлено изряден и благоприличен)- той пребледня!   Човекът хукна без да се замисля! Тогава ние двечките с Анито вече се побърквахме от смях и колегите, на които беше отишъл на гости, искаха да им кажем какво става и защо се смеем. След като разбраха, се засилиха да му звънят преди да се бил качил на автобуса. Тогава взех да сме смея още по-силно и ги питам:"Ама вие наистина ли мислите, че ще чака автобуса! Бас ловя, че гони такси !".  Видимо притеснени, те все пак му звъннаха, когато вече е бил по средата на пътя. Хахаха, тогава му се било прияло човешко месо и им казал, да се скрия някъде , че тръгвал насам. Обаче като се върна, Ванката взе да се прави, че ме души и извади от задния си джоб един шоколад Милка , специално за мен!!! Аз се зарадвах изключитлено много, че все пак е успял да се посмее на дебелашката ми шега.
Същият ден успях да излъжа още няколко колеги, също доста забавно, но ще разкажа за тях в други постове .

[margi]

Alannah интересна и забавна темичка.

Ето една друга комична ситуация - само да не е на твой гръб, обаче. Иначе си е чиста пакост. И да подчертая, че е правех като бях по-малка.Чичото на моя приятелка , който е от Враца им гостува лятото за една седмица. Когато тръгна да си ходи стегна куфарите или по-точно един голям сак и чакаше да стане 22 часа да тръгне към гарата. Ние изкарахме на човека дрехите и му сложихме една саксия с пръст.На мен боя ми се размина, ама тя отнесе наказание после от майка си.
Друг път пък баща й , който даваше нощни смени и си приготвяше от вкъщи храна , си бе сварил 2 яйца.Ние ги заменихме със сурови. Сещате се каква му и била физиономията като ги е чукнал.....

[Alannah]

   Това с яйцата ме побърка! Никога не ми е хрумвало .
Но като спомена яйца, се сетих за една своя магария от детството. Може би преди 15 години, на Великден аз имах борец - шампионът вкъщи ! Толкова бях щастлива ! Обаче, както се радвах, дойде сестра ми, взе го и го удари в мивката . Аз много се разстроих от грубата й "шега" . Още същия ден, комшии й подариха едно яйце от мисирка. (Понеже е по-малка, обираше симпатиите на този и онзи и все мъкнеше разни придобивки вкъщи .) Естествено че това яйце беше по-силно от всяко кокоше такова. Доволна, тя си го приготви да го вземе със себе си на следващия ден да пребори съучениците. Аз търпеливо я изчаках да заспи, станах и направих с пергел една дупчица на яйцето . То беше толкова пъстро боядисано, абсолютна шарения, че нямаше начин с просто око да се види къде е боцнато .
Какво се случи ли... ?!- Душичката се прибра много разстроена, че яйцето не оцеляло още в първия двубой . Аз, разбира се съвсем по детски, нямаше как да не изтъкна заслугата си за това велико дело и най-гордо обясних причината яйцето й да е в салатата . Защо го помня още ли?! Ами защото тя намира поводи да ми го натяква . Последният беше преди 2-3 седмици .

[maslinka]

аз се сещам за едно нещо
бях много малка и с мама парвехме домашни корабийки и се потапяха в захар преди да се опекат обаче аз по погрешка съм ги потапяла в сол и майка като ги куса и предложи да не казваме  на татко и брат ми и да им гледаме сеира   наистина имаха отвратително солен вкус
не можете да си представите баща ми как гледа милия с неразбиране защо корабийките са със сол

[Капризче]

Alannah много весела темичка

Ние с баща ми сме голям екип като става въпрос за базици и глупотии. Горката ми майка, как ни търпи още и не ни е изгонила и аз не знам 

Та една от многобройте ни истории е следната: Купихме червена боя за сладки, направихме таратор и го оцветихме в червено. Прибрахме го в хладилника и на горния рафт точно над таратора сложихме пакет месо, то беше добре апаковано и нямаше как да протече, но майка като се прибра от работа и като го видя и лошо и стана, че не сме се сетили да махмен пакета, а после като разбра каква е историята само каза оффффф и си хапна тараторчето. Но такава физиономия направи първоначално като видя червения таратор

[Bamby]

Ха,това със суровите яйца и на мен са ми го погаждали щерка ми и племенницата на Великден!Боядисали калпазанките сурово яйце и ми го пробутаха!Чуквам се аз със нея а тя толкова яко ми го трясна умишлено че направо ми го размаза в ръцете!
А на миналия ми рожден ден приятели ми подаряват подарък,много красиво опакован и аз започвам да разпечатвам!Късам,късам,късам,късам хартии хартии хартии ....около 15 минути се бъхтех а те ме насърчаваха!"За да видиш подаръка трябва да го разопаковаш" а аз си държа на тезата "Няма нищо!" а те "На бас,че има" и аз късам,късам,късам накрая виждам вътре ..... една нещастна дъвка Orbit и бележка "Със здраве да си я дъвчеш"
Посмяхме си се и ми връчиха истинският подарък!

[maslinka]

това с подарка съм го преживявала
като по-малка много исках кола ,ама токлкова много опявах на баща ми а той милия много беше страх да не се бълсна някде и за един рожден ден нашите подаряват ми подаръка,пак хартии много куитии разопаковам аз ама се пръскам от късане на хартии гледам вътре 2 тухли направо се чудех какво става и мама ми вика"да си подпираш на някое нагорнище колата" ама аз не вярвам и ми дават още една кутийка и аз довеолно потривам ръчички че това ще е ключа а то вътре mp3-ка и нашите като изцепиха:"ама ти ниаисина ли повярва че ще ти подарим кола " много лош номер ми изъртяха8P

[Anichka]

момичета, добре се посмях..направо едвам сдържам сълзите си от смях!

веднага се сетих за два случая в къщи - дали случайно или не, но се станаха и голям смях падна..
на майка на 50-тия рожден ден! събрали сме се и ще вдигаме наздравица с бяло вино - и татко разсипва на всички...Вдигаме тост и до дъно...И след секунди всеки поглежда другия и не може да каже и дума - татко объркал виното с ракия ! след този добър шот високо-градусова ракия такъв купон стана 

втория случай - на нова година - събрали сме се 2-3 семейства, поздравляваме се и възрастните тогава решават да се "отрезвят" малко с кафе..и се започва едно бъркане на нес кафе и захар с малко водичка..и мама донася после топлата водичка, заливаме и супер каймак! всеки взе да хвали...е не за дълго - майчето объркала захарта със солта ...смях в залата! имаше втори тур с кафето...

[Alannah]

  Страшни сте!
Аз продължавам с друга лъжа от онзи 1-ви април на 2004. Тъкмо по това време моят Тишо упорито се опитваше да ми привлече вниманието (без да знам, че му е цел), но още не ме беше свалил, тъй че си бяхме просто приятели . След дълъг изморителен от лъжи ден, двете с Анито се насочихме към стаята на Тишо. Измислих лъжата и накарах Анито да му я поднесе, защото те учеха в една група и бяха по-близки. Милата се притесняваше, че ще оплеска със смях нещата, но й казах да се вживее все едно е истина и тя е потърпевша, така да си го представи. Тъй като по това време и тримата чакахме да ни одобрят за стипендии за новия семестър, това беше в основата на шегата. Изчервена до ушите тя почука на вратата. Аз едвам се сдържах от смях , затова се бях обърнала с гръб към вратата, все едно блея нанякъде. А Анито (брей как се вживя! )- изпаднала в паника му казва: „Тишо, трябва да отидем до ВИАС, защото е изнесен списък с отхвърлените молби за стипендии и ние двамата с теб сме там! Били сме прикрили някакви доходи и за неправомерно взимани досега стипендии ни глобяват с 200лв. Ако не ги платим, ще ни изхвърлят от ВИАС!” Тишо тъкмо се беше върнал от фитнес и се канеше да си взима душ- горкият ! Взе да разпитва, да се пали и побесня ! Грабна дрехите си, облече се, парфюмира се и псува: „Майка им ***! Майната им на стипендиите, ама никакви 200лв няма да им дам!” Тръгнахме и на входа на блока срещаме един колега, който е от съвета и Тишо го пита как стоят нещата. Онзи веднага взе да се хили , защото направи връзката с датата и почна да подиграва Тихомирката. Милото така разбра истината. Погледна Анито на кръв и каза някакви грубости, които вече не помня. Но аз се намесих и поех отговорността. Тогава се обърна към мен и каза: „ Ми то каквато едната, такава и другата! Тъпкано ще ви го върна! Ще си изпатите!” Но не говореше с шега, ами доста изнервено и заплашително. С Анито си тръгнахме ухилени , макар че не ни оцениха шегата.

[Alannah]

Но той е запомнил обещанието си и го спази след близо година . Вече бяхме гаджета и някъде февруари 2005 започна да ми пее една песничка за патенцето: „Пате, пате, патенце, жълтоклюно патенце, царевичка сладичка в шепа ще ти дам, ела насам!” Пееше ми го сигурно една седмица! Може и повече, всеки ден!
Един ден, наш колега от по-големите, който ми е близък приятел, ми писа по ICQ нещо. Той и Тишо само се поздравяваха и нещо не се харесваха - писа ми, че негов приятел от другото му висше (освен архитектура, учеше и хореография) като му бил на гости видял ме на някакви снимки, харесал ме и искал да се запознаем . Няколко пъти го бил питал кога ще ни срещне и затова най-накрая ме помоли. Прати ми снимка на момчето (хубавец си беше ) и аз му казах да се разберат за някакъв ден. Разказах на Тишо това, а той се ядоса на колегата . (Винаги съм откровена с хората до себе си, каквото и да става .) В уречения ден отивам на гости на този мой приятел (в същия вход живеехме всички- общежитие ). Отидох по-рано, че да се видя и с него как му върви животът. И както си говорим (той си чертае на компа, аз седя на леглото), се чука на вратата. Той отваря и възкликва: „Ооо, Тишо!” Аз се опулих  ! Никога не е идвал да ме търси при приятели, особено при този ! Почудих се какво става! Той се перчеше и търсеше момчето да мерят сили ! Като разбра, че не е дошъл още, седна да го чака . След 10-тина минути ми вика: „Хайде Мишленце, да си ходим!” А аз се дърпам и му казвам да си тръгва той и да не прави сцени без основание!
Изведнъж взеха да се чуват странни звуци . Звучаха като gsm с вибрация, но никой от тях не се оглеждаше за такъв . Аз взех да се въртя и да се чудя какво става . Двамцата изведнъж не издържаха и взеха да се хилят, а аз се обърках още повече ! Това продължаваше да квака, двамата да се хилят и милото отново да ме дърпа да си ходим! Аз се шашнах ! Доста дълго недоумявах на какво се смеят. Накрая милото не издържа и, както ме дърпаше, смеейки се ме пита: „Ти не разбра ли, че никой няма да дойде?” Аз съвсем се опулих !
  Стана ми ясно, сигурно след поне 20 мин. мислене, че Тишо се свързал с този колега да ми спретнат тоя номер ! Много хитро скроено, но и аз съм ги изненадала с нещо . Никой от тях не е очаквал, че ще го споделя с милото и двамата не успели да си съгласуват някои подробности, но пък аз съм толкова наивна, че дори не се усъмних и не забелязах гафовете им . А пък онова квакащото се оказа плюшена патка (скрита в джоба му)- подарък за мен !
Един съвет от мен: Внимавайте, когато някой ви сваля ! Може да е подставено лице! Може да ви тестват! Мен не ме тестваха, а просто ме подхлъзнаха, но пък се притесних, че ако не бях толкова честна, щях доста да се компрометирам !

[Anichka]

хехех..добър номер!
сега се сетих и за един пресен случай от тази година - милото така ме излъга...леле....ужас ...аз не че  преди това не му наговорих едни неща..но ето и историята...
бяхме в пълна пара за организацията на сватбата и аз бях на етапа "разпечатване на поканите". и моя ми изцепва някъде беше края на май, че му се ходи на басейн за събота и неделя в съседния щат (на 3ч с кола от тук) ..и аз "ама как - сега имаме 100 неща на главата..какъв басейн, какви 5 лева?" и той..."не ще ходим и тамън ще раздадем поканите лично"...и аз яко започнах да мъча дизайна на поканите, за да са готови в петък сутринта и след работа да тръгнем за там..и в четвъртък вечерта към 2 сутринта  - аз вече изморена, изнервена такива му ги наговорих, че сега вместо да легна и да довърша събота  и неделя, сега мъча, за да са готови за утре...и той само си мълчи и накрая каза: отиваме на басейн...и аз щях да припадна..е изпечатих поканите, тръгнахме и в събота моята приятелка ми казва, че ще ходим до една друга моя приятелка и Влади няма да идва с нас и аз - какво става тук ...взеха ме те и хоп...моминско парти ...обадили си на моето, казали му да ме доведе без да казва...а аз така и не разбрах и така го овиках...ама жестоко ...много съжалявам за което...а то какво било....

[Diavolinkata]

Лелееее,разбихте ме  Първо браво за темичката и второ-за готините ви идеи,смяла със се със сълзи 

И аз съм правила разни номерца,сега се сетих за един много весел,който обаче не беше за рожден ден или първи април,а в чест на един много зъл съсед,който имахме на една почивка в Рибарица  Бях четвърти клас и с нашите сме отишли на почивка лятото.Една вечер понеже с децата,с които се бях запознала решихме,че ни се играят карти и аз питах мама дали може да седнем в нашата стая,защото рецепционистката като ни видеше да играем във фоайето,ни гонеше,защото сме били много малки за хазарт  Мама ми разреши и ние си седяхме кротко и си играехме кент-купе по двойки и изведнъж на вратата се думка,ама такова думкане,че все едно тоя навън иска с вратата заедно да влезе  Отварям аз и какво да видя-съседът от стаята до нас по фанелка и гащи  И като ми се разкрещя,ама целия хотел го чува,хората гледат,обръщат се да видят кой крещи така.А той,моля ви се,ми крещи "Какви са тия говеда дето сте се събрали в тая стая,кво крещите бе,аз искам да спя,че утре ще ходя на Троянския манастир и ще ставам в 6".Още малко щеше да ни напсува чак  А ние нито сме викали,нито нищо,а и часът беше 8 вечерта  *crazy*И аз реших,че това дето така ни се накрещя без нищо няма да се размине  Балконите ни бяха отделени с една нищо и никаква преградка и аз излизам и какво да видя-3 чифта обувки.Като ги хванах един по един за връзките и ги въртя като ласо,после пускам,пък където паднат  Едните обувки отидоха в басейна,другите през няколко балкона,а третите-на долния етаж  Съседът така и не разбра,че съм аз,а реши,че е синът му(едно гадно дете,което само се биеше) и го наказа 

[Diavolinkata]

Ето още нещо 
В девети клас се бях влюбила не,ами видиотила направо в едно момче    Какви ли не маймунджилъци съм правила,за да разбере,че искам да сме повече от приятели.Но най-откаченото беше,че на една екскурзия се наговорихме с приятелки,че ще си вземат без предупреждение толкова хора и ще се разпределят така по стаите,че за мен да не остане място    Идеята,естествено беше да ме настанят в неговата стая,защото приятелите,които щеше да вземе,му вързаха тенеке в последния момент.Учителките,естествено,не се навиха и ме настаниха в стая с една от тях,която беше и зам.директорката    Аууу,превъртях и реших,че тая няма да стане."Загубих" нарочно ключа(представяте ли си,от стаята на зам.директорката    ),като преди това заключих вратата на стаята и тази на балкона.Резервен ключ нямаха на рецепцията,чистачките си бяха тръгнали,и техния не могат да вземат,а съдържателят на хотела не искаше да си разбива прозорците и вратите.И така,останахме буквално да спим в коридора,което и ми беше целта    Учителката ми отиде при други учителки да спи,а за мен,понеже нямаше друго място,остана вариантът със стаята на момчето    Дълго време се притеснявах дали няма да разберат,че аз съм забъркала тая каша и да ме изключат,но никой нищо не разбра и ми се размина    И изкарах цялата екскурзия с готиното момче    А как можеха да ме изключат за това изпълнение,ама любовта е сляпа 

[Natalia Borisova]

Ха ха ха това с екскурзията направо ме уби Diavolinkata! 
Любовта какво ли не кара да върщи човек! 

[Diavolinkata]

Да,тя Сиска ме подсети за тази история с един въпрос в горещия стол  Сега се сещам и за още нещо,което обаче не беше замисляно,а просто стана от само себе си.Бях на 11 години и бях на гости на една съученичка.Искахме да си сготвим нещо сладко.Понеже тя много не можеше да готви сладки неща,а аз я изпуснах за малко от поглед,стана голям смях.Аз с едната ръка разбивам белтъци на сняг,а с другата държа книгата с рецепти и чета,казвам на съученичката ми "Сипи в купата 500 гр брашно",тя чете,че на пакета на брашното пише "Тип 500" и бухва целия пакет.Аз,разбира се,не я видях и резултатът бяха едни сладки,които пускаме от 4тия етаж през балкона и не се чупят  Понеже все пак миришеха доста вкусно решихме,че ще ги оставим на масата за изненада на горките хора,които се опитат да си вземат  Имаше доста изненадани,добре че никой не си счупи зъбите