Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте, реших да направя тази тема, защото с мъжа ми сме решили за Великден, ако може да си вземем едно дете от дом "Майка и дете". Като гледам по телевизията какви ужасии стават и решихме да напраим поне няколко дни щастливи за такова дете, да почувства и то празника. Само едно ни "притеснава", че може да се привържем към това дете и да го осиновим в последствие, но чак толкова напред в бъдещето няма да мислим засега. Пуснах един запитващ мейл до Агенцията за закрила на детето с питане може ли така да се вземат деца за празниците и ще видя какво ще ми отговорят. Вие какво ще кажете за нашето желание, може да ни помислите за луди, но така ги чувствам нещата.

И аз съм си го мислила това да вземем дете за празник,но се отказах като го обсъдихме,че наистина не само ние можем да се привържем,а и самото дете,което всъщност означава,че ще го нараним и ще бъде нещастно :'(

Няма да крия,че и аз съм се замисляла над този въпрос,но като се позамислих и посъветвах с разни хора стигнах до същия извод като Zahira ....
Идеята е супер, но това не е домашен любимец, това е дете, което има чувства и мисли....
Първо за няколко дни не може да се осъществи по-близък контакт...А когато най-после се сближите и спечелите доверието му ще трябва да се разделите и детето да се върне в жестоката реалност :(
Била съм в такива домове като малка, когато носихме с татко дрешки и играчки и искам да ви кажа, че тогава за пръв път видях сълзи в очите на баща ми...Няколко малки сладурковци се втурнаха наведнъж към него с викове"татако!" и се сгушиха в нас....След това баща ми направо се замисли дали да не се приберем с едно от тях, но за жалост не можеш да осиновиш всички деца от домовете.Та мисълта ми е, че въпросът е доста деликатен заради обърканата психика на тези дечица, тъгата и мъката, която крият в себе си, обърканите им мисли...И човек трябва да е психически добре подготвен за една среща с тях...Да може да отговаря на въпросите им без да ги лъже, а в същото време да е достатъчно внимателен и деликатен.
Иначе не бива и да ги забравяме и пренебрегваме, но не е ли по-жестоко да ги вземем само за няколко дни в нашия малък, съвършен свят, да им покажем колко е хубав живота от другата страна на дома и тъкмо да започнат да мечтаят за такъв живот и ние да ги върнем към действителността...
Звучи тъжно и жестоко, но според мен това е действителността...А вече всеки сам си прави своя избор....

И ние сме го мисли това с привързването на детето, но все пак според мен по-големият плюс е да изкара един нормален празник в детството си отколкото николко. А може да го вземаме и събота и неделя. Има един лаф по добре 50 % от нещо, отколкото 100 % от нищо. То детето така и така си страда, че е изоставено, не знам още нямам отговор от Агенцията, ще си помислим още, но да бъде истински щастливо дори и за няколко дни, според мен е нещо.

goldi, едва ли някой ще ви помисли за луди - това е нормално и чисто човешко желание да подариш малко топлота на някой, който се нуждае от нея.
Аз, обаче, споделям мнението на тонита. По Коледа се беше заформила ожесточена дискусия по същия въпрос в няколко форума, вкл. и в bg-mamma. Там няколко майки на осиновени деца и няколко служителки в такива домове се бяха аргументирали много точно и успяха да ме убедят, че "взимането по празници" далеч не е найдобрия вариант за тези наранени душички.
Според мен е много по-добре да се организират активности за целия дом, да се участва в програмата "Голям Брат" (или нещо подобно).
Преди да вземете решение, помислете и върху някои други последици за детето:
- какво се случва с "децата-късметлии" (тези, които са били взети в нечий дом за празниците), когато се приберат в дома при "необлагодетелстваните деца" (тези, които никога никой не взима за празниците и които, докато другите деца се радват на внимание и подаръци, събират в себе си яд, мъка и злоба)
- на каква възраст трябва да бъде детето, за да може да осъзнае защо го взимате и защо го връщате
- на каквато и да е възраст детето, задължително в него ще има искричка надежда, че щом го взимате за празника, значи има шанс да го вземете за винаги. И когато го върнете обратно, няма начин да не се породи в него съмнението, че отново не е било достатъчно добро и не сте го харесали достатъчно.

Колкото и добре да се държите с детето, момента в който го връщате обратно в дома за повечето от тях си е още едно изоставяне. И колкото по-щастливо и спокойно е било през тези няколко дни, толкова повече ще го боли, когато го оставите.

Това си е моето мнение, обаче. Така или иначе, преди да разрешат вземане на дете, се организират срещи и с инспектори и с психолози и с директора на дома.

Оххххх донякъде, напълно ви разбирам, донякъде не. Ще видим като гледам отрицателните страни са повоче от положителните, но ние искахме да вземем голямо дете, на 12-13 г., което разбира долу-горе, че го вземаме не завинаги, а за празниците. Сега като ви чета сигурно ще се откажа от идеята.

Точно това имах предвид Alucinado  *THUMBS*И може да се изтъкнат още много аргументи,но се страхувам,че може да прозвучи жестоко или укоряващо и затова ще си замълча....
Сигурна съм,че идеята ви е породена от добри чувства, но goldi  мислиш ли, че щастието може да се измерва в проценти или да разсъждаваме,че "То детето така и така си страда..." и още едно страдание или разочарование няма да са кой знае какво!
Не ме разбирай погрешно-не те виня или укорявам, даже напротив-трябва по-често да се замисляме над съдбата на тези дечица, но както казва  Alucinado  самите домове трябва да престанат да съществуват под тази си форма, а да имат все повече програми за приобщаване, за интеграция, а ние можем да помогнем като ги посещаваме по-често, а не само по празниците и да се сближаваме постепенно с тях, да преценим можем ли да поемем такава отговорност като приемането на такова дете по празниците, почивните дни, на екскурзия....Може би така ще бъде по-плавен и по-ясен самия процес за децата...
Но мисля, че от самата Агенция ще ти отговорят по-ясно и ще разяснят какъв е реда...Предполагам и се надявам, че има и проучване на самите семейства, за да не могат децата да попадат в домове с лоша среда или още по-лошо при някой педофил...
Ще се радвам да споделиш с нас какво са ти отговорили!Поне на мен ще ми бъде интересно да разбера какъв е реда.

Мила аз мисля че мож да напарвоите друго.Просто занеси в някой дом разни неща на децата и прекарай време с тях.Така хем ще си направила нещо добро и тези деца ще се зарадват и ще получат топлинка.Хем няма да даваш напразни надежди хем тези деца ще усетят част от магията на празника.Наистина смятам че е трудно за тези деца и смятам че когато вземеш дете то не трябва да е само за празниците защото това носи и радост и болка и за детето и за хората които го вземат.

това за мен е малко нож с две остриета!
1.никога не можем да знаем с какво настроение и мисли идва у нас това дете!какво усеща то-"ето идват взиамт ме и после ще ме върнат като вещ,която са използвали"аз лично ако съм в дом и съм даже на 18 бих си мислила точно това!
2.за да предотврати да го върнат това дете може да направи какво ли не/децата за изобретателни не бива да ги подценяваме/ще се старае всеячесеки да ви спечели,ще прави какво ли не за да за да го обикнете да го поискате но не за "празниците' или "съботите и неделите'  а за винаги!
3.какво се случва с психиката на това дете когато се върне в дома!как ще се чувства то!да получило краткотрайна радост но всичко в един прекрасен миг свършва!
4.по въпроса с това че ще се привържете до степен да си го вземете в къщи...ами аз не мисля че за 3 дни съжителство мога да реша да го взема за цял живот!!и то само на базата на емоционална връзка!
5.в повечето случаи когато върнете детето то може да ви намрази за това че сте му показали миг на радост и след това сте му я отнели!децата за много лесно раними!
въпреки това е много благородно и отговорно решение!поемайки активите и пасивите всеки сам за себе си трябва да шрецени способен ли е да го направи

О, колко позната тема. Аз много исках да вземем с милото едно детенце за коледа (казваше се Ивайло и го видях в един репортаж по телевизията). Почнах да правя запитвания и т.н. Но милото и родителите ми ме разубедиха. Аргументите - посочени в по-горните мнения. И наистина сега като чета май съм направила по-доброто за детето. Може да прозвучи много гадно но е така.

Като гледам реакцията може би не се изразих правилно с думата "вземем", сигурна трябваше да кажа "поканим на гости" за празниците едно детет от дом. Защото не мога да разбера по какъв начин ние ще го използваме като вещ, и какво точно ще му е използването. При положение, че искаме да му напраим само добро, не виждам никакво използване и от двете страни. Но в крайна сметка тези почивни дни бяхме с приятели, които са канили за Коледа такова дете, и ни казаха, че като са го питали какво искаш да ти донесе дядо Коледа и то казало- нищо, за нищо не мечтая защото знам че няма да ми се сбъдне. И като са го завели в магазина за играчки и му казали избери си каквото искаш, детето страшно много се зарадвало. В крайна сметка им благодарило, че са го взели за празниците, и сега пак ще им дойде на гости и за Великден. А те си имат и друго дете. Така, че всичко е индивидуално и зависи от характерите на самите хора и на децата. Та в крайна сметка това което исках да кажа е, че като им казахме какво мислим, мъжа ми каза, че решим ли да вземем дете ще го вземем за винаги, а не само на празниците. Остава само добре да помислим. Благодаря на всички за изказаните мнения

Goldi поздравявам те за благородното ти намерение  @}->-- @}->-- @}->-- Малко хора биха предприели такава стъпка- браво на вас  @}->--
Аз също съм си мислила много по този въпрос и мнението ми и изводите до които съм стигнала се припокриват с тези на Тонита и Алусинадо! Просто си представям  мъката в очичките и душичката на детенцето когато се връща в дома след дните прекарани в една нормална семейна обстановка и сърцето ми се къса  :'( Една позната лекарка ми беше разказвала преди време как вземала деца за да прекарат празниците с тях. Как те били много щастливи, но когато настъпвал момента да ги връщат в дома се раздирали от плач и я умолявали да останат завинаги- тя каза,че в такива мометни сърцето и се късало от мъка  :( Така че и аз лично за себе си съм на мнение, че това не е най- доброто нещо за едно такова дете- но наистина различните деца приемат нещата по различен начин  *THUMBS*
Успех в тази благородна кауза Goldi  :good_luck:

Ех goldi,защо няма повече хора като вас???И дано има по-малко хора,които смятат постъпката ви за лудост!
Вярно е и вие се привързвате и то се привързва,но ако можете поне веднъж в месеца да прекарвате събота и неделя с него ще е чудесно!

Ами първоначалната ни идея беше първия път да го вземе за Великден, и после ако му хареса няма проблем да го вземама всяка събота и неделя. Но после четох мненията за плюсовете и минусите, и доста мислих, но и мъжа ми като каза, че хванем ли се на хорото ще го играем както трябва, не на иди си, ела си, и ако го вземе ще е завинаги, та сега още не съм решила какво да правим. А и нямам абсолютно никакъв отговор на писмото ми до Агенцията за закрила на детето, явно тях други неща ги вълнуват, да ви кажа честно очаквах да ми отговорят веднага, а минаха вече повече от пет дни и нищо

Докато учех във Варна, с колеги ходехме по домовете за изоставени деца с доброто желание да им бъдем полезни с нещо. В единия дом управителката ни казаха, че сме буквално поредните "дарители". Имаха си много спонсори и хора, които се грижеха за децата там. Наистина, дома беше приличен и имаше добри условия за живот за децата. Нямаше агресия и се усещаше. Тогава преценихме, че не сме за там. Потърсихме следващия дом и така попаднахме в дом "Надежда". Децата са си деца, като всички по улицата, които разминаваме всеки ден, кой по-послушен, кой по-палав ... деца  :) Посрещнаха ни, запознахме се, заведоха ни при учителките си, ние им обяснихме, че искаме да сме полезни с нещо и намерихме с какво. Ходихме поне по два пъти в седмицата при тях да се занимаваме с децата. Било то по английски да им помогнеш, по математика, все с нещо. Понякога просто играехме с топка или рисувахме, говорехме си за различни неща. Те си имат и техните занимания и когато си ги заловят, нас не ни търсеха. Идваха и други хора да се занимават с тях. Например, идваха варненски рапърчета и много добре ги научиха да играят брейк. Идваха и циркови акробати и ги учиха да жонглират и разни други циркови номера. Истина е и че се привързват. Но както се привързват, като ни и забравят. Защото идва някой друг като нас и прехвърлят обичта си към него.

Ето и пример. Наближи завършването ни и направихме практическия ни държавен изпит с децата. Направихме им стахотно детско парти. Наехме заведение, програма, самите ние бяхме в костюми и за тях имаше кодтюми. Танцувахме, играхме, беше много весело, но за едни ден .....  Нормално, с колегите се разпръснахме по различни градове след следвнаето. Един ден с една колежка се организирахме и пак отидохме да ги видим и ако до тогава винаги ни посрещаха с имената ни и радостни подскоци, то тогава не ни познаха .... Тогава на мен ми беше тъжно ... Тогава се радваха на други хора, които им отделяха от времето и вниманието си.

Бях безкрайно щастлива, когато в едно от предаванията на Слави, той беше поканил точно тези деца. Бяха станали добри жонгльори. Едно от децата - Анани, се открояваше повече и когато Слави го попита какъв иска да стане когато порасне, той каза: "Цирков артист". Слави му "подари" следване в Московския Цирков Институт. Ето как понякога други хора сбъдват мечтите ни. Същото това момченце беше дало социалната си помощ от 3 лева и нещо тогава за да ми подари стъклено глобусче за спомен от него. Стои на секцията ми и ми напомня за него. Знам, че бяха единствените му парички, но също така знам, че го направи искрено и от сърце, както той казваше.

Но това са само малко част от нещата, които им се случват. Хубаво е все пак да чуеш, че има хора, които са готови да го направят - за тях! Браво goldi   :bravo:   

Мога да ви разкажа още за децата .... в училището, където работи майка ми, учат такива деца и мама е много привързана към тях. Измежду тях има невероятни таланти, само трябва да ги уловиш и да им помагаш да развиват таланта си. Признавам, имаше едно момченце, което беше страхотно .... във всичко .... нашите искаха да го осиновят, ние със сестра ми още бяхме ученички ... детето беше ромче, но беличко, много умно и културно. Разбира се, проблемите с осиновяването идват от тежката ни административна политика. Така то си остана бездомно дете ....  :( Момченцето вече завърши университет. Мама поддържа връзка с него. Казва, че е изключителен интелект.

Съдба ли е, не знам, но и бъдещата ми свеки работи в дом за деца. Тя също им е много отдадена. Сега се шегуват с майка ми, че нейните малчугани /на свеки/ отиват в училището, където работи майка ми :)