Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Разкажете и споделете как разбрахте,че това е точният човек.
Имахте ли някакви притеснения относно да се омъжа или не? @=

афродита, мисля че никой не може да каже със сигурност, че наистина това е точния човек... В последствие с много разбиране и взаимни отстъпки и двамата ще станете ТОЧНО един за друг :) Успех!!

Наистина е така ... досега не съм изпитвала такава привързаност, любов, страст и щастие от това да съм до човека с когото ще кажем заветното ДА и мисля, че съм намерила половинката си  :[

А пък аз когато съм му много ядосана,започвам да си мисля,че ей сега ще му бия шута,но после
ми минава и всичко е ок. :dance:

хе хе, без такива мисли не става  :P Но чрез тях се сближавате още повече. Мое мнение *db*

Бихте ли искали да споделите на колко години вие/и милото сключвате/или вече сключихте брак?
Не че има значение, просто ми е любопитно. Аз бях на 24, а съпруга на 25 и всички ми казват, че много млада съм се омъжила  *crazy*

Денисимо :)
Аз също бях на 24 и ми се струва, че е адски готина възраст за сключване на брак:)
Поне аз се чувствах готова и го желаех с цялото си сърце:)
Той беше на 28 - напълно зрял за такава крачка  +:-)

Я виж ти, какво съвпадение!  :)
С милото планираме сватбата за май догодина и тогава живот и здраве аз ще бъда на 24, а той на 28. На мен ми се струва, че това е хубава възраст за брак (съответно за жената и за мъжа), но всъщност всичко е строго индивидуално...  ;)

Е-ле-ле няма да ви кажа   :-#
...аз като че ли съм най-старата тук 32, а той ...  *blush* е на 31.
По-голяма съм от него малко... *happy*

Присъединявам се към Рере:) и аз съм с една година по-голяма от него.аз съм на 28, а той на 25ти Август ще навърши 27.А на другия ден: 26 Август е нашата сватба:))) *DRINK*

ами..тя сватбата ми предстои този октомври та...на 19 години  :-*

На всеки късмета си му стои ние и двамата на 30 се оженихме :dance:

Luthien, явно ще празнуваме на една дата :)
Аз съм на 28, той - на 33 - може би малко късничко се решихме, но пък изборът е абсолютно осъзнат...

Амиии тя и нашата сватба предстои сега август месец. *YAHOO* И двамата сме на 23 години. :[

Аз също бях на 24, явно много "предпочитана" възраст *YAHOO* а половинката на 31 *INLOVE*

 :D Ама много сте готини и адски ви се радвам, честно  :D
Много подходящи възрасти, сладки и щастливи хора  :*

Ние ще сключим брак след месец и половина, аз съм на 25, а той на 27.  :dance: И на мен някои ми казват, че съм много млада и закъде съм се разбързала или пък защо ще се женя?! Но аз мисля, че това е идеалната възраст!!! :[ :loving: :hiphip:

JOY и вие ли ще сте на 26.08!? супер!
куде ще е сватбата?!

аз също  на 24 години, а половинката на 25 и след няколко дни стана на 26.

Здравейте! Това е първата тема, в която се включвам. И така - аз бях на 23г., а съпругът ми беше на 29г. и ми се струва, че и двамата сме избрали подходяща възраст. :dance:

Добре дошла Jani  *THUMBS*

Благодаря ти , denisimo! Много мило от твоя страна!  :)

Аз бях на 26, а съпругът ми на 27.Мисля че няма точно определена възраст за това кога трябва да се сключи брак.Моето мнение е , че човек трябва да се задоми тогава когато се чуства готов да поеме живота си в свои ръце и да носи отговорност за живота на бъдещите дечица.

Да, и аз така мисля  *THUMBS* :loving: *INLOVE*

А пък ние се женим след 2 седмици (май малко избързах тук да пиша)!!! Аз след 1 месец ставам на 30, а той е на 32 почти (без 4 месеца). Родата вече ме счита за поизоставаща, но аз не мисля така!!! :)

ние сключихме граждански брак преди година и половина, но венчавката и ресторанта ще ги правим сега октомври :D сега аз съм на 23, а той още е на 22 ;) маи е много модерно както забелязвам мъжете да са с една година по-млади :P

Важно е да се обичате! Бъдете много щастливи!  *DRINK* @}->--

За мен е важно да се обичат *INLOVE*  хората, а не годините!
Някои като са с по 10 години разлика, какво?  ;)  8P
 @}->-- *INLOVE*
Нашата е само 2 (той е по-голям!)

маи ние сме най-малките!сега ноември месец ще правим годеж а аз сам на 19 той на 22 ,но можеби като правим сватбата той ще е на 23 а аз на 20!

Няма значение възрастта, то е по-скоро от любопитство:)
Важното е да се обичате, да усещате, че сте един за друг и взаимно се допълвате и да не го правите само заради голямото събитие и възможността да се видите като булка и младоженец, а заради вас самите  :girlsigh:

Сладурчета!  *KISSED*
Тогава за вас  *DRINK*!
  @}->--

---

(http://daisyPath.com/ani/060915/0/4/+10/2/.png) (http://daisyPath.com)

Аз бях на 27, а половинката ми на 33 когато сключихме брак :-)

И на двамата ни се иска да се бяхме срещнали по-рано, но такава била орисията ни...... Не мисля, че сме закъснели!

(http://daisyPath.com/ani/060915/0/4/+10/2/.png) (http://daisyPath.com)
В никакъв случай! Мисля, че сте улучили перфектната възраст!  *THUMBS* :hiphip: :hiphip:

---

Благодаря ти Яни ;-)

Здравейте... @}->--
Ние сме "пресни" още-преди близо 5 месеца се Бракувахме  :CHEERS:
Аз навърших 25 години в полунощ на сватбата ни  :danceg: , съпругът ми е на 27г.(все още-на 1.декември ще стане на 28г.).. :yes:

Аз ще стана скоро на 31 а той на 34.Чак сега се срещнахме,но пък затова  :love_together: :love_together: :love_together:

ние ще се бракуваме другата година- аз ще съм на 25, а той на 32!Разликата ни е 7 години и 3 дена /нечетна разлика/ но се  :love_together:
 *INLOVE*  *INLOVE*  *INLOVE*

За ЛЮБОВТА няма възраст!!! *INLOVE* :girl_in_love:

Важното е, че се обичате, както казваш!!! :love_together:

Незнам как точно стана,но цялото ми същество крещи :Той е! *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Тази тема към нежната част от форума ли е насочена?
Защото аз лично не мисля да се омъжвам.... мисля някой ден да се оженя !

Ами да си призная и аз реагирам така, но просто съм по-импулсивен човек... :[ най-интересното е, че в момента в който си го помисля и осъзнавам как всъщност не мога без този човек...луда и объркана работа!! Но както се казва една от темите във форума-ЛЮБОВ и  ЛУДОСТ... =]

Ще споделя за мен какво се случи, може малко странно д ави прозвучи, но беше така!!!
Та значи с моята половинка един ден, на някакъв празник църковен беше (Мисля, че Рапети петък беше) излизаме от храм-паметник Ал. Невски и както съм го хванала под ръка, на стълбите... седим и гледаме, откриващата се пред нас гледка (времето беше няколко секунди, но намен ми се стори повече  :[)...
Сякаш някой ми нашепна, че това е "моята половинка" и така ще сме хванати за ръце и на сватбата ни!!!  O:) :[ ohmy

И наистина се случи, оженихме се!!! църквата беше Св. Неделя, но стояхме точно така хванати под ръка, на излизане от нея...  *INLOVE* :girl_in_love: :loving: Съдба... :[ O:)

И аз съм много чувствителна и импулсивна натура, но наистина не мога д аси представя живота без моето човече!!! :CHEERS: :[ *YAHOO*

Аз да споделя в същия ред на мисли...Бях сигурна, че това е човека още преди да се запознаем! Просто като го видях и за части от секундата през ума ми мина, че това е моята половинка! Направих и невъзможното за да се запознаем, за което в момента сме благодарни и двамата... :girl_in_love: и както завършва Bulechka_TS - съдба!!  :CHEERS:

Така е, Яни, Съдбата си знае работата!!!  *INLOVE* :girl_in_love: :loving:
А и това, което трябва да ни се случи, няма да ни подниме!!! *THUMBS*

И аз още преди да го опозная дори мъничко знаех, че това е моят човек. И аз не знам защо, смислено обяснение нямам, но така чувствах и времето засега показва, че съм била права-с друг по-точен за мен не съм била  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Аз ще съм на 25, а той на 24, когато сключим брак следващата година. По-млади съпрузи са традиция и от двете страни на семейството. :P

Ами идеално сте си!Браво да сте така  :dance2: :acquaintance: :-* цял живот

Да ви призная ние не сме се опознавали много много  @}->--.На мен ми трябваха няколко дена а той казва че от пръв поглед е решил , че аз съм жената.както и да е .Един месец след като се познавахме решихме да се оженим,така че се осланяме 100% на вътрешното усещане че сме намерили точния човек.А и човек никога не е застрахован от провали.

Така е за съжаление...Но човек не знае какво печели когато губи!
Има случаи когато вторият брак е с пъти по-успешен! *THUMBS*

Ако всичко върви както сме планували, другата година, когато (по план) е сватбата, аз ще съм на 22, а той на 30 (или 31 - роден е септември)  *YAHOO*

Аз бях на 19 ,а съпругът ми 23!!!

Когато започна връзката ни, не предполагах, че след толкова време все още ще сме заедно и че ще сме стигнали толкова далече в отношенията си. До този момент той все още ми е интересен, копнея да го видя, да се докосна до него, да усетя дъха му по кожата си  :[ :girl_in_love: *INLOVE*
Разбрах, че той е мъжът с главно "М" със сърцето си, а не с разума  :loving:

ние се познаваме от 8години.в началото бяхме заедно за 1год и след това той замина за 2год,през които съм го чакала *crazy*,но сега не съжалявам,защото и той е копнял за мен както аз за него.а аз честно казано не вярвах,но когато се върна всичко се обърна на 360 градуса,беше по-хубаво,по-красиво и по-щастливи от всякога.тогава разбрахме,че това съм АЗ и ТОЙ :[

Както писах в една друга тема нас съдбата ни събра.Бяхме дълго време само приятели аз си имах друг, но все се случваха неща които да ни накарат да се обадим един на друг и да се видим. И така 2 години съдбата ни казваше " Това е полувинката ти! Не я изпускай..." и ни даваше какви ли не знаци, че е истина, а ние като слепи се дърпахме и си казвахме, че не е истина. Докато една вечер някой ме  :boxing: и аз го целунах без да знам какво правя.
Разбирах,че е Той всеки път като ме погледне, всеки път когато ме прегърне и ми каже обичам те.
 *INLOVE* :girl_in_love: *INLOVE* :girl_in_love: *INLOVE* :girl_in_love: *INLOVE* :girl_in_love: *INLOVE* :girl_in_love:

а ние с моето сланчице сега като се сещаме за живота си преди да се съберем и направо не можем да повярваме че много скоро ще се женим ohmy,защото се познаваме от много малки и никой от двамата не си е представял че може да се "забърка" с другия!Но СЪДБА!а и двамата знаем че сме един за друг още 2-3 месеца след като ходихме и още тогава знаем че един ден ще се оженим даже сме си правили планове за самата сватба, без да имаше предложение и прастен.те и двете последваха после но...........не беше нищо неочаквано!

Всичко е СЪДБА!!! И случайни случайности НЯМА!!! Това е!!!

Така е! Ние винаги си го повтаряме. На мен ми отне малко повече време отколкото на него, за да осъзнаем че сме намерили другата половинка в живота си. А като се стигна до предложението за женитба, въобще нямаше време и място за съмнение!

Наистина е така! Стига да осъзнаем, че ТОЧНО това е наштата половинка и да не я пускаме НИКОГА да си отива!!! *INLOVE*

 Към датата която сме определили (07.07) аз ще съм на 25г (след 1месец ще стана на 26г), а той ще е навършил 33г.  *INLOVE*

Аз ще съм на 23,а той на 31 :dance:

ние и двамата бяхме и все още сме на 31 *blush*

Аз на 24, Той на 22 :dance: :sarcastic:

Ние сме с по-големичка разлика - аз 26, той 32  =], но той все тайничко споменава, че от всичките си приятели, на най-"младо" гадже случил  :love_together:

Ние и двамата ще бъдем, живот и здраве, на 22г. Повечето ни приятели казват, че ни е рано, но аз смятам, че няма подходяща възраст за брак. Има само подходящ Човек!

 Точно така  anisp  абсолютно вярно. Щом си го намерила, няма да чакаш я.  *THUMBS*

И аз така мисля!!! :girl_in_love:

АЗ СЪМ НА 20,МИЛОТО Е НА 28.КАЗВАТ МИ ЧЕ БИЛ ГОЛЯМ НО КАКВО ДА НАПРАВЯ ЧЕ ГО ОБИЧАМ. *bye* :girlhide:ЛЮБОВТА НЯМА ГРАНИЦИ ТАКА КАЗВАТ  :)

ами да се включа и аз - така като чета се чувствам направо баба. аз ще бъда на 30 години, а съпруга на 38 години.

Е хайде, хайде за тези неща БАБИ няма!  :danceg:

ами знам ли. от доста години сме заедно и май прекалено много изчакахме със сватбата.

Е това няма никакво значение- важното е че сте си още заедно, а за всичко друго включително и сватбата има време.

Точно така!!! :dance: :love_together: :girl_in_love:

Е zuza колко ли пък чак толкова сте изчакали, ние се сгодихме на петата година и се оженихме на шестата. Сякаш винаги сме знаели, че ще се оженим един за друг, тъй че кога точно ще го направим не е имало чак такова значение. Както при anisp можехме и на 22 да се оженим, и на 30-няма значение!

В интерес на истината доста изчакахме. Заедно сме повече от 10 г. Даже ме е срам да кажа колко точно. Имам чувството че половината от тези години са пропиляни напразно. Още повече, че и двамата знаехме от доста години, че това е човека за цял живот. Така, че семейството можехме да го създадем отдавна и вече да си имаме 1, 2,3 дечица. Винаги съм живяла с мисълта, че трябва да имам три деца. А сега на 30 г. дали ще имам време за всичките.

Аз ще съм на 23 години,а моето мишленце на 29.И двамата се чувстваме готови(което според мен е най-важно),така че се надявам всичко да е ок.  :loving:

Ще имаш време за всичките 3 дечица, спокойно!!! :baby_g: :baby_b: :momy: :baby_boy: :baby_girl: :puppets:

Някои раждат първото си бебе на 40 ohmy, не че е успокоение..., но ти имаш доста време до тогава!!! :girl_wink:  :*

Да се разпиша и аз...незнам как съм пропуснала до сега...
Аз ще съм на 29  :[ , а милото на 27 ... той е малко по-мъничък *blush* , но мисля това е без значение, защото честно казано много често имам чувството, че е точно обратното :[ :LAUGHTER: 

Важното е, че се обичате :love_together: и сте щастливи заедно :marriage:!!! А имате и Ади белята!! :girl_wink: :puppets: :momy:

Еееех да   :girl_in_love: ... а и като се женим сега никой няма да пота дали съм бременна ...  :sarcastic: :LAUGHTER:

:)) :)) :)) Ааааа, не се знае!!! :girl_wink:

И при нас така се получи Маслинка, ние сме съученици от средното образование. Познаваме се вече повече от 12 години, гаджета сме от 9 години, и ще се женим след по-малко от 4 месеца. И ние отдавна сме си говорили за сватбата и за това да живеем заедно. Е вече е факт, живеем заедно от 8месеца и се разбираме прекрасно. Убедена съм, че той е моята половинка, а мисля, че и той е убеден в същото.

Вчера едно момиче помоли за съвет относно поканите ли, какво ли, на американския сватбен форум "the knot", като между другото спомена възрастта си- 18 години. Веднага отговориха 15-тина "добронамерени" дами, които му казаха, общо взето, да ходи да си пише домашното по алгебра, и други подобни подигравки.

Според мен различните хора на различна степен дорастват за това важно решение, да свържат живота си с този на друг човек. И макар че аз не бях способна на такава стъпка преди 10 години - други неща ми бяха на ума- не мисля, че трябва да съдим хората, които толкова млади пристъпват към брака. Едва ли има формула за успешен брак, и едва ли възрастта единствено определя колко сме зрели. Как мислите вие?

за любовта възрастови граници няма @}->--
аз съм на 22 и всички казват че съм малка,но аз наистина искам да се омъжа,не съм бременна,нито имам някаква друга причина *YAHOO*
ние искаме да го направим сега и възрастта не е проблем
между другото приятеля м е на 29 и това било подходяща възраст спроред някои,ааз лично смятам че е закъснял :girlhide:

Аз също съм на мнение,че подходяща възраст за сватба няма!Когато намериш подходящия Човек и прецениш и усетиш,че той е мъжът за теб,че си готова да бъдеш с него цял живот;когато осъзнаеш,че го обичаш и цениш,въпреки всичките му недостатъци,когато виждаш в него баща на децата ти...и още много,много причини,тогава можеш да кажеш "ДА".Дали си на 18,22,25,30 или 50 няма абсолютно никакво значение.Аз съм на 22г и знам,че искам да се омъжа за този човек още от втория път,когато го видях.Нямам обяснение,просто го почувствах!По-късно се включи и разумът ми,който потвърди,че това е Човекът!Така,че мислете за подходящия човек,не за подходящата възраст! :girl_wink:

Аз съм на 25, милото на 27, на нас също ни казваха, че сме малки?! O_O Ама ние си знаехме, че сме готови за това!!! :dance:
Някои се женят и на 50-60 години (като моята свеки, например, но това е друга тема!!!)
Така, че...

Според мене най-важното е да намериш "човека"...тогава и на 18 и на 38 да си няма значение.Важното е да има любов и тя да не свършва.

Много добре казано, Vanis!

Точно така е, много точно казано!!! :bravo:

Без да обидя някого, но какво знае едно 18 годишно момече или момиче за живота, че да създава семейство, особено в днешно време (не говоря за 30-40 години назад, когато времената са били по-различни). Аз поне мога да направя сравнение по себе си сега и преди 8 години. Ех, вярно е че съм обича ла и съм била обичана на 18, но никога не съм си и представяла, че това ще е единственият човек, с когото ще бъда. Понякога любовта идва много по-късно, но по-бурно и остава за по-дълго.

Аз мисля,че човек трябва да си изживее всичко,точно така както го чувства в дадения момент.А не след време когато се обърне назад да се пита,дали е сбъркал,какво е щяло да се получи,ако е постъпил по друг начин и т.н.Дали на 18 или на 40-все едно.Дори да се направи грешка,всичко е поправимо.Единственото,което не може да се поправи е да върнеш времето назад и да изживееш живота си по различен начин.Затова(лично мнение),човек трябва да опита,дори и да сгреши.Няма гаранция,че когато си на 30(примерно)не можеш да се заблудиш,защото любовта е сляпа и виждаш в даден човек само това,което ти се иска.

Това е вярно, че човек трябва да опита от всичко. Но според мен бракът е една огромна стъпка, а любовта може да се провери по много други начини, освен брак. Не мисля, че ако ще опитваме, правилният начин е да го направим с брак.

Дааа, определено брака не е нещо, което може само "да се опита", това е стъпка, която е от огромно значение!!! *THUMBS* Аз лично смятам, че бракът е 1 за цял живот!!! :love_together: Това не е като да си купиш дреха и като не ти хареса да я смениш или изхвърлиш!!! :\ :girl_cray2:

Момичета,може би аз не съм се изразила правилно,за което се извинявам.Не съм казала,че човек трябва да опитва с всеки срешнат  ohmy ,просто кавам че не може да срешнеш истинската любов на 18,той да ти предложи брак,ти да си сигурна че го искаш и въпреки това да откажеш,защото може да сбъркаш.Защото когато го изпуснеш този човек,може повече никога да не срешнеш такава любов и ще съжаляваш.Факт е,че всеки си има различни виждания-това е моето.

аз съм на 23, а той на 25 !!! заедно сме от 6 години, почнахме седма и си мислим , че ни е време да предприемем тази крачка в живота си !!!!!!!!!! знаем, че сме един за друг и не веднъж сме минавали през изпитания, и сега любовта ни е станала по-силна и истинска !!!! :P :P :P :P

просто според мен си идва момента, в който всеки си знае, че това е човека за него , може и да са ходили и 3 месеца или 1 месец , а може и 5 години, това не е от значение , както и възраста не е от критерий !!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))

но аз подкрепям Didibaby, че наистина едно 18 годишно момиче не знае какво иска от живота си !!!!!!

да се включа и аз ;)
Ние сме заедно от почти четири години. По стечение на обстоятелствата заживяхме заедно няколко месеца след като се събрахме (и до сега). За това време нито веднъж не ми се е искало да "му бия дузпата", лягали сме си сърдити само един-единствен път, никога не съм се чувствала незначителна или употребена по някакъв начин.... В началото (дори до съвсем скоро) ми ставаше неудобно дори и при най-малкия намек за сватби, деца и семейство, които да включват нас двамата. Но от известно време насам, някак съвсем естествено започнахме да планираме нашата собствена сватба и да мислим за семейство...

Естествено, не съм убедена на 100%, че отношенията ни ще останат такива и след 10, 20 или 50 години, но пък съм се нагледала достатъчно и за мен лично това е човекът с когото искам да изживея живота си оттук нататък.
Ако всичко върви по план, и двамата ще бъдем на по 26/27 години (в зависимост от това, в коя част на Юни ще бъде сватбата) - аз съм на 25ти, а той на 27ми юни ;)

Имам приятелка -съученичка която се омъжи в 10 клас,на 16 или 17,за първия мъж в живота си.Те имат две прекрасни деца-момиченца, а скоро и трето(дано да е момченце).Когато писах коментара съм имала в предвид тях и още други мои приятели,много се радвам за тях и за всички останали като тях.Това че не са почерпили повече опит и не са се "наживяли" за тях не се отнася.Те живеят и порснаха с децата си и  са прекрасно семейство.

Мисля че това не се отнася за всички!!!

 Аз съм на същото мнение.Много зависи от човека.

И аз така мисля! *THUMBS*

Въпрос на мнение! В днешно време, когато животът е толкова труден и забързан, е много трудно да се създаде пълноценно семейство на 17-18 години (поне според мен е така), особено ако не искаш да разчиташ на помощ от никого (особено родители).
Светът е широк и не оспорвам, че има двойки, които са създали семейства на 16-17 години и все още се обичат, но те за много по-малко на фона на останалите, чиято любов и семейство не са оцелели, и то именно поради трудностите на живота. И аз май съм свидетел по-често точно на втория тип.
Според мен един човек трябва да докаже, че може да се справя сам в живота преди да създава семейство.

Аз съм съгласна с теб didibaby и поддържам и твоето мнение. Да така е,трудно е,рано е, но все пак има и такива семейства.Рядкост са но ги има.

е то винаги има изключения !!!!  :)

Абсолютно същия пример го имам и аз Vanis.Най-добрата ми приятелка се омъжи на 16 год и роди две прекрасни дечица.Страхотна двойка са и имат прекрасен хармоничен брак.Когато аз се подвизавах в Студ.град по дискотеките тя гледаше бебета,но за миг  не съжалява и не обвинява никого.Тази моя приятелка заедно със съпруга си и децата /голямата е на 15 год/ бяха на сватбата ни и представяте ли как се чувствах като гледах дъщеря й в пубертета да изглежда колкото майка си!
Но относно дали това е ТОЙ- Божа работа!Късмета би могъл да бъде с теб без значение на колко си години!

Напълно те подкрепям Фийби, без значение от години и т.н. - всичко е съдба и Божа работа !!!  :) :) :)

Съгласдна съм, така си е!!! *THUMBS*

Когато се оженим аз ще бъда на 24, а милото на 26  :CHEERS:

Имаше някакви леки опити от недоброжелатели да ни убедят, че ни е рано... Но според нас няма какво да чакаме - решили сме си, че сме един за друг, искаме като семейство да вървим по трънливата пътека на живота  :love_together:

Много правилно!  *THUMBS*
Всеки сам решава какво да прави с живота си и с кого иска да го прекара. Все пак не сме деца, за да ни казват какво да правим и да не правим!  P-(
А мисля, че вашата възраст е много подходяща за брак и никак не ви е рано, особено щом вие го чувствате така!  :good_luck: :wedding:

Благодаря ти, maria_dragieva!
 :bravo:
Много е весело тук!  :DANCE:

Ние като казахме,че ще се женим всички ни питаха дали не съм бременна!!! O_OЗащо хората са с нагласата,че човек се жени,само когато е направил "белята"/както го наричат някои/?Пък и каква беля е това :baby_sleep:?

Ми щото тези които са Ни питали си мислят, че те самите биха се оженили по тази причина. И аз се дразня много. Все едно моят мъж няма да се ожени за мен ако не съм бременна. Какво ми има, че да не е само защото се искаме и се обичаме?  :mad_girl:
Да си приказват каквото искат  *blush*

И нас ни попитаха някои хора дали не съм бременна, но просто защото сме отскоро заедно и им се видя странно - след 4 месечна връзка и хоп - ще се женим. Защото това е нещо, което не се случва често. В днешно време много хора не бързат да се женят. Но ние просто не можем да чакаме повече!  :love_together:
Както виждам има и други като нас  :girl_in_love:

абе хич да не ви пука какво говорят хората, на ли знаете че хорската уста неможе да се запуши тя винаги говори  }:->

Абсолютно!  }:->То ако не се жениш те питат и подканват: "Хайде кога вече ще се жените?", а като кажеш, че ще вдигате сватба пък: "Ама вие накъде сте се разбързали, да не би да си бременна?"  }:->...Просто няма угодия! ohmy:hysteric: Така че дерзайте смело напред и важното е да се обичате :danceg: :loving: :dance:

напълно си права  :bravo:

 *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

и ние така !! макар , че сме вече 7 година заедно !!!! ни питаха, дали не съм бременна !!! а първоначално хайде вие какво чакате няма ли да се жените !!!  и да съм и да не съм , много се дразня от такива коментари !!!!!!  P-( P-( P-( P-(

 При нас е абсолютно същото  P-( .Дори за последно снощи ми се случи да ме попитат.Качих се в маршрутката и видях една стара позната и веднага и се похвалих за сватбата  :girl_in_love: .Първият и въпрос беше:"Ама,ти....бременна ли си?"  ohmy Факт е обаче,че съм качила няколко килца и май е нормално хората да си го мислят,обаче аз НЕ СЪМ бременна,просто си го обичам милото,а предполагам че и той мен  :love_together:

Предполагаш?  ohmy
Аз съм сигурна, че те обича  :love_together: *INLOVE* :loving:

Естествено, че те обича! *INLOVE* Бъди сигурна! Щом е решил и да се ожени за теб...  :loving: :loving: *KISSED*

 Да,така е.Но аз от негово име не мога да говоря.Мога да кажа за себе си,че го обичам страшно много  *INLOVE*

Малко се успокоих. Честно да ви кажа малко се притеснявах, че закъсняваме. Аз ще съм на 29,а той на 33. Аз 4 месеца след сватбата ще съм на 30. Но какво да се прави човек докато си уреди живота, следване, работа, кариера, да се чуства самостоятелен и финансово независим .... годинките минват.

Хей , хей ,хей има и по-стари от теб младоженки  :girl_wink:Важното е че си намерила подходящият човек и си сигурна в него и в общото ви бъдещете! :bravo: :bravo: :bravo:

При нас нещата също станаха малко бързичко-познаваме се от 6 години бяхме гаджета но аз го оставих защото още не беше пораснал / на акъл/ а искаше семейство и тн. а знаех че неможе да го поддържа защото сам неможе да се гледа камо ли още 1-2 ма души. И така после срещнах един мухльо който е с 14 год по-голям от мен и нещеш ли още на третия месец от началото на връзката ни аз вече бях бременна / тогава бях на 18 години/ .Като се роди детето / да ми е жива и здрава дъщеричката - на 2 и 10 месеца е/ аз видях че този човек не заслужава да му слугувам а той да ме бие да ходи по чуждо и да гледа как да ми вземе и последния лев а детето да стои гладно.Нали знаете,0че е дна жена може да изтърпи всичко,но не и детето й да страда и затова с големи скандали и тормози аз го оставих.След месец и половина някъде аз пак се срещнах с бившият ми приятел/ сега мой бъдещ съпруг/,въпреки че го бях зарязала преди повече от 2 години той се отнесе с мен като с приятелка и отново успя да ми замотае глават,но вече беше късно-той се бе влюбил в друга и пак се разминахме.Въпреки всичко аз винаги бях до него и търпеливо изчаках година и половина за да осъзнае че онова момиче не е за него- тя го цедеше и му харчеше само паричките/все пак говорим за 17-18 годишна/,а той сега е на 27години.И след като се разделиха след малко по-малко от половин година той се пренесе у дома-на 7 юли 2006г. Много добре се разбираме и зачитаме мнението на другия и така януари месец майка му ни спретна изненада и каза,че ни е запазила дата в гражданското за 7.7.07 защото носело щастие и тн.След малко размисъл от негова страна той реши че това ще е нашата дата, а между другото през целия период от юли 2006 до януари той не е спирал да ми предлага брак,но все дотам стигахме.Родителте му са възрастни и явно затова бърза жената,за да види и нейният син женен. Сега си живеем щастливо тримата-дъщеря ми/която той приема по-скоро като негова/,той и аз.И нас нашите приятели като научиха за сватбата ни питаха да не би да съм забременяла и в магазините постоянно,особено за роклята "искате ли да отпуснем-не сте ли бременна?" Благодаря на тези които ще го прочетат за търпението и Ви желая на всички цялото щастие на света с вашите половинки.
Не обръщайте внимание на мнението на хората *THUMBS*

направо.... какво бих могла да кажа?!?!?!  Възхищавам се на силата на духа, която си проявила и си скъсала всякаква връзка с бащата на детето  *THUMBS* :bravo: Пожелавам ти с бъдещия ти съпруг да се обичате много и всеотдайно и тази любов да блести в очите ви много, много дълго време и да ви носи само приятни емоции и сълзи от щастие!!!  @}->--

и аз се присъединявам към поздрава на solecito
 :bravo:  :bravo:  :bravo:

Благодаря ви момичета,наистина ви благодаря и дай Боже да е така :* :girl_in_love:

BEBO_SN, направо нямам думи! Желая ви най-голямото щастие на земята и още дечица да ви радват  @}->--

 BEBO_SN ,прочетох цялата история от край до край и искам да те поздравя и да ти кажа,че хора като теб и твоето момче са достойни за уважение!!!Прекрасно е когато човек успее да осъзнае и да поправи грешките си,а още по-прекрасно е,когато от другата страна получи разбирането и подкрепата,която е очаквал!!! :bravo: @}->--
Желая ви много щастие и поне още 100 години любов!!! *INLOVE*

bebo_,мисля,че вашата история е ИЗКлЮчИТЕлНА! *YAHOO*
направо докато я четях се чудех дали е възможно!? =]
но ето,че е!
адмирации за силата на вашата любов! :bravo: :bravo: :bravo:

bebo, ти наистина си изключителна, поздравявам те за силите, които си намерила да зарежеш, този недостоен за теб човек.

Още един път Ви благодаря момичета за подкрепата,защото много мои връстници не разсъждават така и дори доста хора гледаха на мен като прокажена /след раздялата с бащата на дъщеричката ми/, но това е минало и изобщо на никого не го пожелавам.!!!!!!
Дано хората,които са до вас Ви обичат много и дълго и стростно и  изобща Вие всички заслужавате много щастие и любов от сърце ви го желая и нека животът ви протече като една приказка,но в реално време и дали имате брак или не -това яма такова значение щом сте открили човекът за вас :* :* :*

 @}->-- :friends:направо ми се насълзиха очите от думите ти

BEBO_SN възхищавам се на това колко силна и смела жена си и искрено се радавм, че си намерила щастието и любовта които заслужаваш! Мога само да ти пожелая много здраве на теб, дъщеричката ти и бъдещият ти съпруг за дожете мнооого дълго време да се радвате на хармонията в семейният ви живот!(http://smileys.svatbata.org/set-01/139.gif)
 А и едно момченце също искам да ви пожелая!!! (http://smileys.svatbata.org/set-01/170.gif)

Bebo, изключително е това което си разказала, като една приказка.Много се радвам за вас и ви желая много щастие.

В един перфектен свят - от КараЛин


Някой ден ще имаме баркод на ръката си. В него ще е описана нашата идентичност, това, което ни прави различни, нашите желания и изисквания към партньора. Тогава връзките ще са по-лесни и по-успешни. Г-н "Oбичащ-високите скорости-в-бизнеса и любовта" няма да разочарова г-ца "Нежна-романтичка,-търсеща-идеалната любов". Г-ца "С-афинитет-към-златните кредитни карти" ще си допадне с г-н "Атлетичен,-супербогат-работохолик", а г-н "Екстремни спортове,-бърз-незабележителен секс" ще бъде спокойно отминат от г-ца "Бизнес-дама-с-високи изисквания-за-хоризонталните приключения" и т.н. Ще се срещат само двойки, които идеално ще си допадат и няма да има разочаровани, нещастни и неудовлетворени хора. В един перфектен свят!
До тогава обаче ние търсим, лутаме се в неразгадани страсти, пробваме да превърнем жабата в принц. Понякога успяваме, понякога - не. Понякога успяваме да уловим мига и изживяваме приказка, вълшебна и често кратка. Обикновено живеем в полу-чувства и полу-щастливи в една дълга средностатистическа новела. Или в серия кратки забавни разкази, или в злобна епитафия. Както и да е - просто живеем, с надеждата, че най-хубавото предстои.

В нашия свят рекламата определя какво е Красиво, Истинско и Добро. Рекламата властва над света ни. Определя какво, кого и как да обичаме и дори какво е романтика. Свободата е безпомощна. Свободата на избора и интелектът дори насърчават рекламата. Все в един момент ще разпознаем нещо рекламирано и ще пробваме поне веднъж - дори само да опитаме за собствено мнение. С което целта на рекламата е постигната- насочено потребление. Системата елегантно залага точно на свободата.

Така че защо да се залъгваме в очакване щастието само да ни намери? Ще ни бъдат спестени нервни изблици, илюзии и разочарования - колко много оптимизъм и надежди в един баркод!

източник (http://www.liniastandart.com/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=1224&mode=thread&order=0&thold=0)

но къде ще ни остане тръпката !!!!!!! :))))) живеенето, опита , връзките и от това да си сигурна, че си намерила мъжа !!!!! :) един баркод ........  =] =] =]

Знам че малко късно се присъединявам към темата, но историята на BEBO_SN наистина ме разтърси. Много ме разчувства и ми напомни за историята на най-добрата ми приятелка от Русе, която също премина през подобни премеждия преди да срещне сегашния си приятел, които я уважава и обича. Когато тя ми споделяше колко е нещастна, аз не можех да проумея откъде събира сили да изтърпи всичко това! Той беше голям непрокопсаник и мошеник и не осигуряваше никакви пари (а все пак те бяха семейство). Тя винаги е била доста секси мацка (с тяло като на Beyonce), а когато я видях преди година и нещо приличаше на скелет. Каза ми че храната й за цялата седмица (!) е само 1 ПАКЕТЧЕ СОЛЕТИ и освен това се опасяваше че в следващите дни ще им спрат тока, защото не са го плащали с месеци. Направо ми идеше да го убия с голи ръце! Сърцето ми се късаше като я гледах как страда! Когато я канех на сватбата преди 2 седмици все още мислех, че е с този използвач, но тя с гордост ми съобщи, че този черен период от живота й е приключил и сега е с много по-достоен мъж и е щастливо влюбена. Ей, не мога да ви опиша какво облекчение почувствах, камък ми падна от сърцето. Тя е моята героиня и моята гордост! Поздравявам и теб BEBO_SN, защото жени като теб и приятелката ми заслужават награда за храброст! И тези, които не могат да оценят колко невероятно храбри и силни сте, са изключително глупави и озлобени хора! Бъди щастлива, защото го заслужаваш!  @}->--

Благодаря ти миличка- това е част от миналото ми и даже вече не се сещам,защото просто съм приключила с всичко това и неискам да страдам.Браво на приятелката ти- то в един момент писва и казваш край,то и  аз съм от Русе,но сме две различни личности.Желая на всички жени да бъдат щастливи и адски много обичани от мъжете си!!!!! :* :* :* :girl_in_love: :girl_in_love:

BEBO_SN
ГЛЕДАЙ САМО НАПРЕД
ВАЖНОТО Е, ЧЕ СЕГА СИ ЩАТЛИВА
МИНАЛОТО СИ Е МИНАЛО

Не пишете само с ГОЛЕМИ букви!

всички малко или много сме изстрадали ,но бебо малко жени биха се съвзели след такова нещ :'(п.п. диде, знам че няма да го прочетеш защото нямаш нет там, но където и с когото и да си ние сме с теб и за нас си важна ти ,ако трябва и някой от улицата ще ми бъде кум *KISSED*само съжалявам че толкова го защитавах винаги когато грешеше!

Много е тъжно това нещо,оффф с тия мъже трудно може човек да се оправи!!!!

Като прочетох разказите ви BEBO_SN и fanimira май за пореден път разбирам че никога човек не може да бъде сигурен дали е попаднал на подходящият мъж.Остава само да се надяваме че сърцето не ни е подвело!

BEBO_SN, направо с епросълзих докато четях историята ти! Браво за силата, коятоимаш и затова, че сега си намерила човека до себе си!!! Пожелавам ви само хубави моменти и всичкото щастивена земята!!! :CHEERS: *INLOVE*

Ох, така е, fiibi_bg, дано сърцето не е излъгало никоя от нас!!! *THUMBS*

Ей ей момичета.Много са лоши всички тия неща,но тук сме за да говорим само за хубави неща-за Дайте да оставим тези неща назад и не ме връщайте в тези злокобни мигове.Абсолютно много съм ви благодарна,но неискам да плачете,а да се радвате и смеете и мислите само за положителни неща,осебо ти Bulechka.Край :girl_in_love: :* :girl_in_love:
Всичко свърши и сега на всяка от нас й предстои нещо много хубаво и радостно-на Bulechka бебче,на Фийби да се завърне любимият й,на другите момиче-едни прекрасни сватби и дай Боже положението на Bulechka!!!!
Само усмивки :*

права си *THUMBS*, бебо, ти наистина трябва да забравиш лошото защото имаш и рожба, на която все пак той е баща, а доакто порасне достатъчно за да разбере защо се е случило така ще мине доста време. И когато този ден дойде, ще и разкажеш спокойно и ще и дадеш шанс да разбере и избере! Но аз съм сигурна че тя ще оцени, всичко което си направила не толкова за себе си колкото за нея! *INLOVE*

И аз сега прочетох историята на BEBO_SN. Браво на теб момиче! И за силата и куража и най-вече, че си успяла навреме да приключиш нещата и да не се съобразяваш с хорските приказки.
Ти наистина заслужаваш този прекрасен мъж! Обичайте се и се радвайте на жиовта, това ви пожелавам *INLOVE* И още едно сладичко мъничко бебоче  :kinder:  :momy:
И така никой не може да е сигурен в нищо - надяваме се, че освен сърцето и разума ни подсказва кой ще е ТОЙ ;)
Нека всички тук да са го открили  :love_together:

никой не може да знае какво ще стане след години, да не сме врачки.Важното е да се чувстваш изпълнен и доволен с човека до тебе.Моето лично мнение е, че човек трябва да си поживее преди да се обвърже, защото така никога няма да се замисля какво е пропуснал в живота си.Аз точно така направих и ми е супер.А смоето момче се запознахме в началото на едно лято, за което аз бях решила че ще е много развратно, ама на, на вторият ден и хайде.Сууууууууууууупер!

а какво стана с разврата, не вкарваш ли от време на време някоя друга нотка, за по-интересно!

ами развратих се с него от самото начало, уж за една вечер и ето на докъде я докарахме  :bravo:  :bravo:  :bravo:

Благодаря ти мила и съм почти сигурна в това,за оценката,а за празника съм сигурна на 100%

BEBO празникът е такъв, наслаждавай му се на 100 процента, въпреки че те очакват още един милион и повече празнични моменти, които ще те карат само да се усмихваш и да бъдеш щастлива, което си заслужила напълно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Това все едно аз съм го казала. Съгласна съм с теб че всеки трябва да си поживее и като е готов на тази крячка - да го направи! Да е взел решението, че е готов да се обвърже /ако ще и за цял живот/  :) :P

Поздравления за форума много е полезен!  @}->--  Аз не съм омъжена,но с моя приятел обмисляме скорошна сватба  :CHEERS:.   И тъй като говорите за години - аз съм на 20, а той е на 25. Заедно сме от близо 4 голини и все така силно се обичаме!

Имам 2 въпроса: 1)само събота ли могат да се правят църковни сватби,защото повечето са тогава?; 2)Поля всеки,който е имал подобен проблем или има мнение по въпроса, за съвет! С моя приятел живеем временно разделени -  аз уча редовно на 400 км от него, а той има много добра работа и ще е безразсъдно да я напусне и да дойде толкова далеч при мен. Изпитвам несигурност дали ако се оженим (което и двамата силно желаем) сега, 3-те години, които ми остават от обучението дали няма да ни разделят или поне отчуждят, за което се съмнявам, защото от 1 година сме в това положение и още повече се привързахме един към друг? Дали един брак би бил сигурност за нашата вразка?
Искрено се надявам за вашите откровенни мнения!
Предварително ви благодаря!

Скъпа Mihi първо здравей. Надявам се да започнеш да пишеш на кирилица като всички останали- по-приятно и лесно е за четене  :)
Иначе аз бих те посъветвала първо с твоето момче да утвърдите връзката си и тогава да пристъпите към брака. Ако вие сте толкова влюбени един вдруг немисля, че ще ви раздели това реме. Но щом имаш някакви съмнения.... според мен просто изчакайте. Може скоро да ви се отдаде възможност да заживеете заедно.

 :)Mihi, всичко в живота е толкова индивидуално и уникално, че каквото и да те посъветваме сега едва ли ще отговори напълно на въпросите ти! Виждала съм и 7 годишни връзки да се разпадат заради разтоянието, но аз лично съм изпитала обратното, бях студентка 4 години в друг град( последните 2 лета в чужбина т.е . около 1 г общо напълно разделени), но от всичко това както ти казваш още повече се привързахме един към друг!!!!   ако сега имаш някакви съмнения относно сватбата не я правете сега! Когато моментът дойде ти сама ще го усетиш. Успех *THUMBS*

Mihi , добре дошла и от мен. Знам че тоиз форум ще ти бъде от голяма полза, независимо дали искаш да разбереш от къде да си купиш нещо свързано със сватба, или просто да потърсиш подкрепа от нас.
А сега по твоите въпроси. Църковни бракове не се правят само в събота, просто е предпочитан ден защото и неделя е почивен и за гостоте ще е по конфортно да си поспят до по-късничко, от колкото да стават за работа и на сватбенето тържество да си тръгнат рано рано именно заради факта че на другия ден са на работа.
За това дали разтоянието ще ви раздели и дали брака ще бъде сигурност, това е толкова химерно. Ако двама души не са си били верни и сплотени(НЕ визирам теб) един подпис няма да ги накара да се променят. Ако са близки и се обичат и са влюбени(сега визирам теб) брака ще е едно естествено продалйение и развитие на връзката им. Разстоянията често карат хората да копнеят повече един за друг, и да оценяват половинката си. Така че щом сте влюбени и се обичате и двамата искате този брак-СМЕЛО НАПРЕД! *THUMBS*(http://smileys.svatbata.org/set-01/121.gif)

Mihi здравей и от мен! Аз ще подкрепя мнението си с един личен пример (всъщност не съвсем личен, но на сестра ми). Сестра ми е омъжена вече 8 години и със съпруга си живеят все още разделени: тя е в Пловдив и гради кариера, а той е в София и също гради кариера. Това започна в началото уж временно, но така се стекоха обстоятелствата, че се наложи да продължи повече и даже не му се вижда скоро края. В началото и при тях това доведе до сближаване, но с течение на времето започна все повече да им тежи и да отдалечава интересите им. Не казвам, че не са щастливи, но определено биха могли да бъдат много по-щастливи ако са заедно. Другото неудобство на такава далечна връзка е че докато сте разделени няма да е удобно да си направите бебче (не знам дали сте мислили по този въпрос, но реших също да го спомена).

Не искам да те отчайвам с това свое мнение, но понеже виждам че дългосрочния ефект на далечна връзка не е много благоприятен за брака (поне в случая на сестра ми) те съветвам да изчакате с тази стъпка докато имате възможността да заживеете заедно. Или пък можете да помислите за алтернативен вариант. Например можеш да потърсиш дали предмета който учиш се предлага в града където той работи и да отидеш да учиш там.

Желая ти УСПЕХ!!!  *THUMBS*  @}->--

 Благодаря на Prin4ipessa, Little_Sweet_Didka, fanimira i Юлия за откровените мнения! @}->--  :girl_wink:   *THUMBS*
 За първи път участвам във форум и е много приятно.  *INLOVE*

А относно съмненията, понякога си мисля, че може да се изчака, защото винаги съм искала след като се омъжа вече да бъда неразделно свързана с моя съпруг и да си имаме бебче (както се и предполага), но просто искам да извикам със всичка сила "ДА, готова съм за тази стъпка дори и да трябва да се разделяме за по 1-2 месеца по време на лекциите". Другите 2 варианта са или той да се примести при мен на същата длъжност (което ще е трудно, но не и невъзможно) или да премина в задочно обучение, в името на семейството (въпреки че редовното си го предпочитам). : girl_in_love:

Мила Mihi, личи си че си пламенна и смела жена, затова мисля че независимо какви съвети ти даваме е най-добре да послушаш сърцето си. Няма по верен съветник от повика на сърцето ти, повярвай ми!   *INLOVE* *THUMBS*  @}->--

Ти си една истински смела млада жена!Възхищавам ти се!Най-вече,защото си решила на 18г да родиш бебето,а после да се разделиш с баща му.Да осъзнаеш,че заслужаваш нещо по-добро,е лесно.Но да си го извоюваш не е лесно.Браво! @}->--

Ти си една истински смела млада жена!Възхищавам ти се!Най-вече,защото си решила на 18г да родиш бебето,а после да се разделиш с баща му.Да осъзнаеш,че заслужаваш нещо по-добро,е лесно.Но да си го извоюваш не е лесно.Браво! @}->--
[/quote]
Благодаря ти мила

Той е разведен и детето е при него  :). Това достатъчно ли ви е за да разберете що за човек е?
Запознахме се преди 2 години, на 2-рия месец живеехме заедно ( неможеше по-рано защото бях в командировка и платихме големи сметки за телефони), на 3-тият живеехме така сякаш винаги сме били заедно - Бях сигурна че той е човекът!!! Толкова много ме е разглезил, че трябва да се стегна малко, свикнах да съм като кралица  :P

Вероника, и моят случай е аналогичен. Златото ми също е разведен и малкото сладурче е при него. Абсолютно сам си го е отгледал! Отначало като се запознахме ми беше просто познат,аз бях с друг човек и не му обръщах внимание, но на Нова година незнам какво се случи и вече не беше просто познат..Доста бързо се развиха нещата и между нас. Обичам го страшно много - и него, и малкия също :)  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:

Бебече радвам се, че има някой да ме разбере  :bravo:
На повечето хора им се струва абсурдно, разведен мъж че и с дете и аз не обичам да коментирам. Детето се казва Йоанна и ме слуша като майка, в галерията ще кача нейни снимки - много е сладка.

Вероника при положение, че се обичате и разбирате !! живеете заедно в това няма нищо лошо, какво от това че той има дете, важното е , че ти я имаш като твое дете и тя като твоя майка ! хората няма смисъл да те интересуват !!! то и всичко да му е иделано на човек те пак ще клюкартсват !!!! :)

Да, знам и аз съм го изпитвала това с "какво мислят хората", но не ме интересува.. На колко години е малката? При нас е момченце и се казвам Димитър, двамата с баща му са Митковци  :P и мен много ме слуша малчо и много ме обича, както и аз него разбира се  :girl_in_love: На 6 години е и страхотно сладурче  *INLOVE* Метнал се е на баща си   :bravo: а между другото му е пълно копие и визуално, същото личице, устни, очи, дълги мигли  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:

Аз винаги съм мислела като дете,че ако една жена се омъжва на 24-25 години е леко възрастна. :funny: Сега съм на 24,а като се омъжа ще съм на 25г. и въобще не смятам така. Даже не спират да ми се чудят на ума защо толкова млада се женя.Но аз просто си знам,че ми е дошло времето,срещнала съм точния човек и искам да сме семейство!Това е!! *db*!

Като по-малка....... ;) никога не съм си мислела на колко години ще се омъжа.....
Е....... събитието ме споходи на 20 години (много рано) При едни се случва по-рано,при други на по-късен етап от живота им!!!Важното е не на колко години си,а дали си намерил точния човек *THUMBS*

малко късно откривам темичката  :[ аз се омъжих преди почти три месеца на 20г а милото на 32 май сме с най-голяма разлика във форума но за мен няма значение заедно сме от 5години и не мисля че е от значение че съм на 20 само дали ще ходим 10 и ще се омъжа на 25 или сега какво значение има все пак това е човекът за мен  *THUMBS*радвам се че съм го открила по-рано в живота си!!и ето след 4 дни аз правя 21 а той след 2 седмици 32 и сега да се бяхме оженили щеше да е същото важно е да с еобичаме нали така  :[

Ето такива възобновени позабравени темички са ми много симпатични :).
И ние с моя мъж не сме първа младост - аз на 28, той на почти 34 :), а се оженихме преди месец и половина.
Изобщо не съжалявам, че не сме го направили по-рано, нито пък че сме го направили. Явно сме избрали точния момент.
Сигурно много хора си казват "Тия пък как живеят?", защото сме много бурно семейство :). Можем за един час да се скараме 10 пъти и още толкова да се сдобрим. Но май и двамата сме доста инати и не отстъпваме. Крясъците и целувките вървят ръка за ръка. Комшиите сигурни ни мислят за луди. Ама какво да направим, като 2 минути след кавгата пак сме си най-мили :).
Не знам дали друга би го търпяла, но знам, че и мен трудно би ме изтърпял някой друг :).

всичко е любов :)))
как да разбера дали той е за мен? ами лесно - познаваме се точно от 6 години и нито за миг не съм искала да съм с друг. че някой път се караме - вярно е, но че не можем да изкараме и ден разделени също е истина :)
случи ми се една връстничка (23 г.) да разбере, че се омъжвам. тя няма още сериозна връзка и някак неловко се получи, защото се опита да ми обясни (на мен или на самата себе си) защо е още сама. в крайна сметка няма значение дали на 18 или на 35 намираш щастието си. важното е да го срещнеш, защото всеки заслужава това, и да го задържиш :)

Здравейте на всички пиша тук за пръв път, въпреки че от доста време съм регистрирана:flower:

изчетох цялата тема и на всички Ви желая много любов и сбъднати мечти с половинките Ви!

Аз съм на 24, приятеля ми на 27 плануваме тази година лятото да се оженим, след 9 години връзка 4 от които под един покрив. Понякога малко се ядосвам защото реално не ми е направил предложение с пръстен /който е купил от доста време, знам от майка му/  :ohah: Нямам съмнение, че той е човека както съответно той, говорим си за сватбата кога и как ще я направим, с колко хора, кой ще ни е кум и т.н. Но нищо официално..да се тревожа ли как мислите?

 :welcome:на Invisible !
Миличка, питаш дали да се тревожиш?! Ами ти си се разтревожила вече :). Я се успокой и взе нещата в твои ръце. Щом сте сигурни, че сте се намерили, сватбата ли ви е проблема?! :) Споко, то докато не изберете ресторант и дата, всичко е като на шега :)

ей мила това са 9 години пуберитетските ви години са минали заедно и сте устояли на всичко!!няма за какво да се тревожиш @}->-- @}->--наслаждавай се на всичко а пръстена ще краси пръстчето ти когато най-малко очакваш  *YAHOO*успех и скоро да се включиш във всички останали темички  *YAHOO*

Аз съм на 20 и след 6 месеца ми предстои сватба.  *YAHOO* Заедно сме от 7 години и нямам никакви съмнения,че искам точно него за мой съпруг, въпреки мненията на повечето ми познати, че ми е твърде рано.

 :offtopic:  Сега видях,че тук наистина има доста булки на по 20-22 години,супер е,че сте открили вашите сладурчета и сте толкова влюбени и сигурни в тях  *THUMBS* Надявам се,живот и здраве,догодина и аз да се присъединя към отбора  :P ;) Не съм си представяла,че на 20 години ще се сгодя,обаче съм на седмото небе  :danceg:

 :offtopic:, за което се извинявам  :[
 Аз също много се радвам, че не съм единствената. Колежките ми повечeто приятелки от университета ме смятат за луда *crazy* Надявам се във ваше лице да намеря подкрепа и разбиране. А може би трябва да си пуснем и специална тема за младите булки...

Здравейте!
Приканвам всички момичета, които са взели важното решение да се омъжат млади (18-22)   да споделят мнение.. Как смятате - трябва първо да си поживеем и да опитаме от "сладостите" на живота или за истинската любов и сериозното обвързване няма определена възраст?

С моя мъж станахме гаджета, когато бях на 18 г. И за да бъда съвсем откровена, ако нещата не бяха тръгнали сериозно щях да си поживея и да се омъжа най-рано на 26-27. Не казвам, че не съм си живяла, но човек трябва да опита от всичко в този живот. Така, че моето скромно мнение е преди да се мине към сериозната стъпка на брака, човек първо добре да си поживее и да се позабавлява

По въпроса:аз съм на 20,запознах се с бъдещия си съпруг на 18-ия си рожден ден
Не мога да кажа,че не съм готова на такава крачка в живота си,но понякога се замислям дали пък не трябваше да поизчакам.И докато мисля,стигам до следния извод:попаднала съм на мъжа на живота си и живеем заедно и какво да му кажа,заключи се в килера,че на мен ми се живее,ти ме чакай,пък аз като се находя и като си поживея,ще ти кажа.Изводът е,че ако си намерил подходящия човек значи си го искал и в това нищо общо нямат годините.Може и някой ден да си кажа "Патка с патка що не си поживя"
Но това си е мое решение

Ренка ако това е мъжа на живота ти и с него може да си поживееш аз родих първото си дете на 18 и не съжелявявам сега сме като приятелки и като тръгнем не могат да разберат коя е майката коя е дъщерята.Не съжелявам за нищо защото и аз попадах на точния човек и въпреки че вече почти 17 год сме заедно все още се обичаме !Така ,че ти пожелавам да си много щаслива!

И аз не мисля,че годините имат кой знае какво значение.Важно е любовта да е искрена.Аз лично съм на 27,но живея с бъдещия си съпруг от 4 години и когато той ми предложи бях супер щастлива.Така че akо човек е уверен в това,което прави значи това е нещото което иска. :danceg:

Ние сме заедно от почти 5 години,имаме дъщеря на 3 и половина и чакаме второто.Досега несме се оженили защото незнаехме какво ще излезе между нас!Когато се запознахме аз бях на 19.2месеца по-късно аз забременях....Да почнем от там,че аз съм седмаче с недоразвити яйчници.Първият ми цикъл дойде на 17.Лекарите бяха казали,че аз НИКОГА НЯМА ДА ИМАМ ДЕЦА!!!След като разбрах че съм бременна му казах,че с него или без него това дете ще се роди,дали ще е с нас той си решава!Бях решена ако откаже да се ангажира да си го родя и да си го гледам без да искам каквото и да било от него-име,издръжка или нещо друго!Тогава той беше на 22.В този момент той се обърна и направи нещо съвсем неочаквано-каза ми "това дете е и мое!!!"Нещо което много малко момчета на неговата възраст биха направили!!!От този момент до сега той неспира да работи яко за да ни осигури нормален живот!Сега почти 5г.по-късно ние имаме жилище,обзаведено доста прилично,в кухнята и домакинството несъм лишена от никакви удобства,и всичко което имаме сме го направили сами!Е,и ние сме имали спадове в отношенията си,скандали,викове крясъци,но ако има желание всичко се превъзмогва!Той никога не ме е оставял без пари в къщи,той е ходил на работа с 2лв,но аз винаги съм имала по 20лв-ако стане нещо с детето да имам!никога не ме е лишавал от нещо което искам!както мен така и детето!А да неговорим,че просто обожава малката!И така...Специално предложение за брак съм нямала,но сега когато виждаме че що годе си пасваме,решихме да слючим брак!И ако е рекъл господ след 3 месеца ще си имаме още една прекрасна мома! *db*

 :'( :'( :'( :'( ivana много мило ми стана твоята история е страхотна
"той е ходил на работа с 2лв,но аз винаги съм имала по 20лв-ако стане нещо"просто не мога да се сдържа  :'( :'(евала му правя на това момче!!защото ако знаеш какви изроди има шще ти направят детето и после насила ще те замъкнат в болницата аборт да правиш!!ужасни гадни зверове не хора  :girl_impossible: :girl_impossible:
аз също съм от младите булки  *db*с милото имаме 12г разлика и сме заедно от 5.омъжих се на 20 и не съжалявам!той е много мил човек много грижовен винаги ме пази още от едно време!приятелите ми се шегуваха че ми бил като баща!е да понякога найстина се държи малко като такъв но е нормално.сега като чакаме бебче все ме прегръща и ми вика"моите две бебчета малки " :[много е мил и наистина знам че не сбърках като се оженихме няма по-подходящ за мен човек!не е важно на колко се омъжваш,важното е да си сигурна че това е човекът за теб че не грешиш в избора си!това сам всеки за себе си може да го прецени!

Ренка а представи си другия вариант : един ден да се обвиняваш, че след като си се "наживяла" си пропуснала мъжа на живота си. Аз си мисля, че има жени, които винаги са били готови да имат дом и семейство. Има и такива жени, които го осъзнават по-късно. Годините са много субективен фактор. И това дали си по млад или в по зряла възраст не е гаранция за здраво семейство. Хора се развеждат и на 30 и на 40 и на 50 години. И не знаеш какво може да се случи утре, дали семейството ще е здраво или не. Важното е на този етап да се обичате, да си помагате, да се разбирате.
А хората винаги говорят...

Много си права Zahira
Забелязала съм,че хора на 35 год ми казват "Ами да то ти е време вече"
Докато тези на моите години ми казват "Ти да не си луда,да се заробиш от млада" O_O :huh: :\
Какво значи да се заробиш???Аз ще се омъжвам!!!Като не сте срещнали човека с когото искате да споделите живота си,какво разбирате?Да не би да има някаква определена възраст,когато трябва да се жениш.На такива хора отговарям "Ами кеф ми е сватба да правя,да друсам хорце,а пък вие като не ви харесва,не идвайте!"Без много обяснения,че много бързо паля моторетката P-(

малее Рени сякаш случам моите си приятели!всички и до днес сякаш ми се "подиграват"че съм се заробила на 20!!всеки сам решава за себе си!никога не бих казала на някого "неее ти си луда как може на 20г да се жениш!"аз имам познат който предложи на приятелката си да живеят заедно (за сведение то е на 20 тя на 21)той живее сам в къща!и се издържа работейки е не печели много но шапка му свалям че и предложи такова нещо!в последствие се разделиха но вината си е нейна!но идеята ми беше че няма нищо лошо щом се обичат и искат да бъдат аедно няма какво да се интересуват от приятели родители и така нататък в крайна сметка това е нашия живот и никой няма право да го живее вместо нас

Да повечето набори реагират така:
"Ти си луда!!! Кога ще живееш? Защо се заробваш така от млада, на стари години ще почекнееш! Не ти ли се живее?"
Като,че ли брака на всяка цена е мъчение. И сте прави момичета, че момента идва тогава когато срещнеш подходящия човек, а не по изградените стереотипи на обществото и по план график.

kleo_20,наистина звучи доста невероятно на фона на "днешните младежи",но си е самата истина.Винаги е бил грижовен и мил с мен!И като казвам,че имам по 20лв. на ден...в никакъв случай неказвам,че ги харча!Купувам нещо за ядене или ако не се налага ги пазя,но той нетръгва на работа без да е сигурен,че имам пари!Винаги мисли какво може да стане докато го няма и се подсигурява!!И...честно казано е имало случай да имаме само 5лв и той ми ги оставя и трягва на бачкане без нито една стотинка!Там какво прави незнам,но и никога не ми е казал..."имам да връщам защото бях без пари!"До сега такова нещо несъм чула!!Наистина мисля,че мъжът ми е страхотен!А и има и нещо друго което е също много важно за една връзка и един брак...СЕКСЪТ.Много добре си пасваме с него!Много хора казват "сексът е без значение"
ДА ама НЕ!Има значение и то много голямо!Ако нещо липсва в къщи търси го другаде!!

И аз си мисля, че е от голямо значение. Затова винаги съм се чудела едно време като са се женели и са чакали първата брачна нощ...недай си боже да имат някакви различия в това отношение общо взето целия им семеен живот е обречен на провал. Сексът е много важен за хармонията в една връзка.

съжалявам но аз не мисля че сексът е от значение!!ха че какво ако мъжът ти с извинение не може (сещате се какво)е кво ще се разведете ли }:->това е безумие!!аз не бих оставила мъжът си само за едния нагон!!приемам го такъв какъвто е!особено когато има голяма разлика и момичето е на 20 мъжът на 30 е нормално тя да иска повече от него нали така!(както при мен и не се срамувам от това)ние примерно не се интересуваме толкова от секса по добре ни е да се гушнем и да заспим!

Клео аз имах друго впредвид, представи си че човекът до теб е любител на по-груби ласки, а на теб това не ти допада? Или пък имате чисто физиологични разминавания, които водят до невъзможност за се прави каквото и да било? Историята познава много и най-различни случаи. Когато сте имали възможност да се напаснете преди брака в интимно отношение нещата вече са съвсем други.

kleo_20 ти направо ме хвърли в оркестара 8P
аз пък честно си признавам ако не си допадаме  в секса с някой едва ли бих продължила връзката си с него пак камоли да се омъжа =]

Много сте прави момичета
Но съгласете се,че ако и двамата не правят компромиси в секса и не се интересуват от какви ласки половинката има нужда,няма как да е качествен секса
Че е важен-важен е и аз не бих била с мъж,който не го интересува дали ми е хубаво или не и че важното е на него да му е добре

хах аз говорех не за грубоста в секса или че не се интересува!имах в предвид липсата на секс!!!може да правите секс веднъж в месеца и апк да сте си доволни!да имате и дете примерно аз това имах в предвид  @}->--

Клео как един път в месеца??!
Те родителите ни го правят сигурно по-често?!

ааа съмнявам се  ;) еми има и такива двойки!не мисля че е проблем!особено ако някой от партньорите не го иска толкова много няма лошо другия да се съгласи нали така  *THUMBS*

Ами трябва да ходи по чуждо,ако не се съгласи :laugh:

Едва ли някоя от нас се залъгва, че сексът след време ще е същия като в началото. Ние в началото го парвехме и по 2 пъти на ден, а сега 2 пъти седмично. Но смея да твърдя, че сега е много по-хубаво. След време може и още по-рядко да го правим, но важното е да се желаем истински. А вече липсата на секс е съвсем различно нещо. То си е физиологична нужда, без него не може. И ако още в началото знаеш, че с даден човек не си пасваш в това отношение - няма смисъл  :[

Тази тема сега я прочитам.
Бях само на 15 когато се запознах с милото и от тогава неразделни. Има пикове, има спадове, но той си е моята любов и аз си го искам. На 22 съм, а милото на 27 и в началото се стреснах. И аз така си мислех, че не съм си "поживяла". Но... ами аз не съм от този тип дето са само пияни по баровете и в скута на някой батко - не!
Ние си дивеем двамата - и по барове и по ресторанти и т.н. и с много приятели и само двамата.
А на тези които може да кажат, че съм луда или "се заробвам" много им поздрави. Могат само да завиждат, че аз имам до себе си ЧОВЕКА, който ме обича и се грижи за мен! Това за заробването го казват разните мацки дето още не са разбрали какво е наистина да обичаш и да бъдеш обичан... ох май много стана!

Аз бях на 18 а милото на 22 когато се запознахме, на 19 се омъжих, а той на 23. И сега след близо 2 години брак мога да кажа че въобще не съжалявам, че съм се омъжила за него и сме заедно! Дори си мисля, че най-хубавите ми години през живота ми са тези последни 3.  *INLOVE*
Струва ми се, че сега се обичаме много по-силно отколкото в началото, а и се познаваме по-добре и всеки знае какво ще задоволи другия най-много.
Относно това да "се наживеем" - за мене по-голям живот от този който сега водя няма  @}->--  с милото си правиме "купон от живота" и щастлива съм, че млади сме се събрали и двамата защото все още може да променяме характерите си и да се "настройваме" един за друг, което е малко по-трудно за двойките които са се събрали да кажем на 30, по мое мнение, по-лесно е човек да се променя във всяко отношение когато е по-млад, което дава малка предност на двойките които са се събрали "на млади години".
От друга страна, наскоро четох за едно научно проучване да двойки които са се венчали до 25 години имат по-голям процент на развод от тези които след 25. Обяснението е, че човек е "завършена личност" на 25 години и на тази възраст знае точно какво търси в партньора си, а и партньора му "получава това което вижда" в смисъл  - характера му е завършен и какъвто е сега най-вероятно ще остане и занапред. Докато тези които са се оженили преди 25 години, така твърди проучването, когато стигнат на 25 "им светва пред очите" да не са направили добрият избор". Хммм  O_O аз с милото пропадаме според това проучване  ohmy  :girl_wink: Надявам се да сме между изключенията  =]
В общи линии живота ще покаже! А сега на нас е да "оживамо", тоест да се наслаждаваме на живота пред нас и на нашите половинки!

Не сте само вие в тази група, ако това ще ви успокои.  :) Важен е начина на мислене. Има хора, които и на 30 да станат като чуят за сватба им настръхват косите. А има и такива, които и на 20 са улегнали, разсъждават доста трезво и знаят какво искат.
Така че, PetraShili, не се притеснявай. Важното е как ти се усещаш :)  *THUMBS*

много от рано сключените бракове се смятат за прибързани!!и поради тази причина една сътрин по младият партньор(в случая момичето нали)се събужда поглежда човекът до себе си (имам в предвид ако е по-голям от нея не говоря за вас с малко разлика в годините @}->--макар да сте на по 20 вие)и си казва "малеееее как можах каква глупост сътворих!ами сега ходи  ми се на дискотека ама той заспива там,искам да изляза с приятели или на купон ама не мога да го взема той е прекалено голям няма какво да прави с разглезени тийнове които пият като смоци пушат и се натискат по ъглите"така така и когато няколко пъти подред си помисли тези неща в нейните чувства започва да се появява пукнатинка и колкото повече време минава а момичето не върши нещата които връстниците и правят тази пукнатинка става все по-голяма и накрая се оказва една зейнала дупка между нея и мъжът и и тогава вече н яма на къде!ако няма деца е по-лесно но ако има??тогава нещата ставам адски сложни!изборът е или да си живеят както до сега и тя да не ещастлива никога или да направят детето нещастно!ще кажете ама тя щом е приела значи е била сигурна и е помислила!не може да си чак толкова сигурна преди да заживеете да видите какво е!все в един момента на теб ще ти прищрака някоя щуротия и той няма да я сподели!и веднъж да се замислиш еххх сега ако бях с еди си кой (на моите години)леелее щеше да е суперско сигурно па макар и да не сме женени!!!винаги и неизбежно рано или късно голямата разлика си проличава!!защо казвам всичко това ли ами защото това е причината за повечето неуспешни бракове сключени преди 25 примерно години на момичето!и заради още нещо!и аз съм си мислела по същия начин!дааа и не веднъж!и гордо си го признавам!но правилен или не аз съм направила своя избор!както обичам да казвам силните хора не са тези които са най-щастливи и всичко им е ток силните са тези които са готови да поемат тежеста на своите решения!поемат отговорността от действията си и ги приемат каквито са!всеки сам решава на колко години да се обвърже!има хора на по 20 които и не женени са по силно свързани от семейства на по 30 години и чакащи бебе!хора разни разнообразни!важното е всички да осъзнаваме сериозността на взетите решения и поетите отговорности независимо дали на 19 или 39

Тази подтема малко късно я откривам,но много се радвам,че имам съмишленички  :danceg: *YAHOO* Аз също много се притеснявах,когато през декември с милото се сгодихме,защото аз съм на 20 (тогава още не бяха навършени даже  :[ ,официално съобщихме на рождения ми ден  :[ ).Честно да ви кажа,бях потготвена и за много лоши реакции.Притеснявах се какво ще кажат родителите ни,приятелите ни и най-вече татко ми  :[ ,който бях почти сигурна,че ще ни обяви за луди  *crazy* Слава Богу всички много добре реагираха (а тате почти си глътна граматиката  :P ),дори и приятелите ни (предимно мъже),от които,честно да ви кажа,не го очаквах  =] Но съм щастлива,че ни подкрепиха и ни имат доверие  :danceg: :danceg:
Относно наживяването,може би съм малко пристрастна  =] Аз съм голямо диване по принцип  =] .Обичам да танцувам,да пътувам,да откривам нови занимания,хобита,приятели.Когато си намисля нещо,трябва да го направя,не обичам да ме ограничават,както аз не ограничавам.Общувала съм с много мъже,и гаджета не е като да са ми липсвали,но нито един от тях не беше толерантен към момичета като мен  ohmy .Те си мислеха,че тези занимания са позволени само на тях  ohmy Те могат да ревнуват,момичетата им-не.Те могат да излизат с когото искат-момичетата им не.Те не готвят,не помагат,не насърчават.Депресират се от женските успехи.Милото е любовта на живота ми,точно защото не ме е спирал,ограничавал,не ми е казвал "Ти няма да пътуваш,защото ще те зарежа или защото трябва да си тук да ми готвиш!",а напротив-насърчавал ме е да бъда себе си,давал ми е увереност,когато ми липсва,изобщо не си е и помислял да ми "подрязва крилата".А аз се научих да правя компромиси със своите желания,за да не се чувства той подтискан,за да му помагам и да съм до него,както и той винаги прави.За такъв мъж и на 15 щях да се омъжа  :P *THUMBS* Всъщност ние сме заедно почти от тогава,аз бях на 16,той на 18  :P
Важното е да разберем кога сме открили ТОЧНИЯ човек,останалото са предразсъдъци  =] Нека си говорят хората,вие щом сте щастливи,нищо друго няма значение  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Ей за това много се радвам,че и двамата сме се разбрали-ако на единия му се се ходи,да върви!Според мен едно от най-важните неща е хората да се разберат относно това колко лично пространство им трябва,да си съгласуват плановете и да се съобразяват един с друг.Но все по-често си давам сметка,че вече не излизаме много-много един без друг,просто защото не искаме  =]  Май и двамата сме се кротнали малко все пак,чак да не повярва човек (че той и милото е едно диваче като мен същото  8P  *INLOVE* ).

Много, много, много съм съгласна с теб. Моето мило се поопита да ми подреже крилцата и тогава му показах, че много бързо израстват нови и мога да хвъркна като едното нищо (направих го само за да се осъзнае малко). Сега вече година и половина след като му предложих да живеем заедно е направо нов човек и се разбираме чудесно. Нито той ме спира за нещо, нито аз него, и понякога наистина усещам как един от двамата прави компромиси заради другия...

 *THUMBS* абсолютно на същата възраст бяхме когато се запознахме, най-хубавите ни години са минали заедно.... от мига в който сме заедно знам че той е МЪЖЪТ!!! За нищо на света не бих сменила тази сигурност и живота ми с един единствен мъж...пред това да се лутам някъде из нищото и да търя евентулно подходящия:\. Много от приятелките ми са на по 30 и още не са срещанили мъжа на живота си едва ли това е по-добрия варянт :no:
Щом се разбираме, уважаваме, обичаме и вървим в една посока...абсолютно нищо друго няма значение. *INLOVE*

Знаеш ли,че може тези твои приятелки да са срещали МЪЖЪТ на живота си,а да са си казали "Ооооо много съм млада още да се заробвам,нека си поживея още малко,пък то мъже колкото искаш"
И затова сега са се разтърсили
Това е предположение и може да не се отнася точно за твоите приятелки,а може да се случи на всяко момиче =]

а има и такива които си мислят че са го срещнали но след време срещат човек който наистина се оказва мъжът с главно М но вече е късно защото просто са сбъркали с предния и няма връщане назад!аз познавам много такива случаи и хората са нещастни след това  :huh:

Да Клео прави си
Историята познава и такива случаи
Но като си сбъркал поне е поправимо-развод и айде следващия
Аз съм на мнение,че щом си се омъжил/оженил е трябвало да гледаш
Отваряш си очите,все пак никой не те кара на сила,ти си избираш с кого ще изживееш живота
Това че си сбъркал знаеш ли какво значи?
Разрушаваш живот!!!Не само на човека,който е бил до теб,а и евентуално-на детето
Това са глупави постъпки,според мен :huh:

да определено са глупави постъпки именно това имах в предвид че понякога нещата не са така както изглеждат!!за това си има и + и - това да се омъжиш рано!!понякога това че си бил с някой човек дълго време също се причина за брака имаш му доверие свикнал си знаеш че не би те наранил и от страх да рискуваш хоп и се жениш!!и чак след това разбираш аджеба че онзи там дето е срещнат в последствие за теб е мн важен!!а според мен по добре да не грешим толкова сероозно отколкото да има разводи и прочее натоварващи неща!!то си е травна и за теб и за човека до теб и не дай си боже да има дете не ми се мисли  :girl_impossible: :girl_impossible:

много често съм си го мислела, просто аз лично неразбирам хората които си казват "млад съм не съм се наживял"...хубаво млади сме ама ако така ще изпуснеш човека с който искаш да остарееш, всеки сам си решава аз съм решилаза себе си и не съжалявам.


има всякави случаи мама и татко бяха женени 20 години...и се разведоха, мислех че всичко между тях е било наред но се оказа че не е ...тя е живяла с него заради нас, мисля че си е пропиляла живота защото е чакала а не защото се е омъжила млада :\

ето и тук опираме до жертвите в името на децата!да си нещастен цял живот заради грешно направен избор!логиката би следваво да каже "еми не създавайте деца-хубаво не сте сигурни че това е човекът за вас и го разбирате късно съсипали сте вече животите си но поне не правете още глупости и не създавайте деца които рано или късно и те ще страдат заедно с вас"кое е по-лошо дете на разведени родители или дете което живее в дом където родителите му са заедно без да се обичат =]децата усещат всичко!!и накрая нещастни съпрузи и нещастни деца защо да е лесно като може да е трудно както се казва!

честно казано в нашия случай предпочитам да се бяха развели когато не сме разбирали ....сега знам всичките им проблеми и последните години бяха ужасни...в резултат не си говорим с баща ми и дори незнам къде живее. Може би при него става дума повече за егоизъм, но все пак.

Никога не може дазнаеш предварително дали си взел правилно решение, правиш това което за момента е най-добро за теб. Ако си сбъркал по-добре си оправи грешката докато имаш възможност и си още млад, вместо да я потулваш и да се правиш, няма проблем. Вярно за едно малко дете да израстне с разделени родители не е никак здравословно, но ако ще чува скандали и ще усеща напрежение между мама и тате...по добре да са разделени и заради самите тях и заради него.
Ако си направил правилния избор ще си щастлив цял живот и ще имаш сигурен човек до себе си!  =]
Живота е хазарт :girlhide:

Точно така!Много си права!
Тежко е,но е по-добре навреме,отколкото да живееш двойнствен живот *THUMBS*

така е прави сте но тук идва и момента с родители роднини приятели какво биха си казали ако аджеба преди година са били на сватба има вече и дете (може и да няма което е за предпочитане)и изведнъж им се съобщава че се развеждате!!малко странно и като гавра с тях ми се вижда!!!и има много майки които не биха допуснали децата им да се разведът за нищо на света  *THUMBS*защото според тях това е правилния избор и точна!!властни и егоистични мисли но все пак и това го има

Да има и такива случаи ....но в крайна сметка за всеки родител щастието на детето му е най-важно. Живота си е наш...никой няма право да се бърка. Ако аз реша да не съм с човека до мен или той реши че вече не може да сме заедно/да не дава Господ/..няма да позволя на никой да се бърка. Както сме взели решение да се съберем така и обратното.

така е ама има такива родители че ако не стане на тяхното малиииии стават зли и озлобени способни са да мразят човека който си избрал само защото не е онзи който те харесват!или пък защото си се разделил с идеала им за "чпвек до теб'заради него  *THUMBS*историята познава ужасяващи случаи  :girl_impossible:

да и ти си права...можем само да мислим и се надяваме, че всяка от нас е взела правилното решение и че няма да съжалява. Нека да мислим позитивно  :danceg: @}->--

така е!!това е най-важното да мислим позитивно и да вярваме в хубавите неща

а ти най-вече  @}->-- имайки в предвид че зареждаш малкото човече с енергия трябва да е само положителна *INLOVE*

Както всяко нещо в живота и това да срещнеш подходящия за теб мъж в подходящото време е въпрос на шанс и малко усет. Има нещо вярно в това, че някои от нас са прекалено млади, за да си го изградят, но това не значи, че трябва да се отказваме. Нищо не е непоправимо. Аз за момента се чувствам сигурна в решението си, но не мога да знам как ще е занапред. Затова, момичета, радвайте се на това, което имате. Само времето ще покаже дали то е правилното за нас. Надявам се да е така  *THUMBS*

Една моя приятелка сега е в такова положение  O_O Ожени се 2006 май месец,преди 5 дни й се роди бебче,момиченце,да й е жива и здрава  *INLOVE* Обаче с мъжа й нещата клонят към развод.Той просто се оказа друг човек,а не този,за когото й се е представял в началото.Лъгал я е,а тя нали милата е била влюбена и си казва "Това е човека,когото търся",оженва се и после изненада.Той се оказва голямо леке с отвратителни родители при това.Не знам вие какво мислите (кажете ми  ;) ),но според мен си е по-добре да се разведе.Децата порастват и виждат всичко,което сме се опитали да скрием от тях...

Разбира се. Никога не съм приемала оправдания на родители от рода: "Ние не се разведохме заради децата!" По добре да живееш с 1 родител, но в разбирателство, отколкото с двама вечно каращи се и нещастни хора, които не могат да се понасят. Това оправдане не би могло да ме разчувства, напротив даже са ми неприятни такива хора, които оправдават слабостта си по такъв начин.

е има хора които се развеждат именно заради децата си!за да не стават свидетели на разправиите и кръшканията им!аз сум по-суглсна на това!или да се опитат в името на децата си да бъдат щастливи не да СА ЗАЕДНО ЗАРАДИ ТЯХ а просто да направят всичко възможно да оправят отношенията си и ако не става тогава вече да вземат решението за раздяла!понякога и да се омъжиш а да обичаш някой друг в един момент си мислиш аз ще се разведа и ще бъда с другия обичам го така така обаче в един момент става късно и се отказваш защото мислиш че вече няма смисъл да се развеждаш заради въпросния човек!той си е с друга и така нататък и тогава решаваш да се пробваш да си обичаш мъжа само че веднъж като е отлетяла любовта е късно  :\

Това, че подителите са разделени, не им пречи и на двамата да се грижат за децата. Те пак ще получават нужното внимание и любов. И по-добре така, отколкото да се мъчат и разделят между двамата и да се чудят чия страна да заемат. Това естествено се получава само, когато родителите са достатъчно зрели и разбират, че детето им има нужда иот двамата, без значение дали живеят заедно или не.

Ако ще се разделят, май е по-добре, докато децата са малки.
Не пожелавам на никой да стигне до там.......

Така е.. по-добре докато още не разбират. Със сигурност ще му е трудно на детето, но това, че  е с разделени родители не го прави по-непълноценно.

Смятам, че не е по малка травмата от това да живееш с родители, които не могат да се понасят и са нещастни един с друг. Така, че когато и да се разделят ще направят правилния избор за детето.

раздели има непрекъснато не разбирам само защо повечето хора са скептично настроени и обричат брака на провал когато единят или и двамата партньори са на по -малка възраст!!!аз или го обичам или не този човек и не мисля че това се определя от фактора "години"и на 30 да се омъжа еми на 31 мога да се разведа и обратното нали така!!

kleo, защото се смята, че като си по-малък не знаеш какво искаш. Но според мен такива правила са глупости. Всеки среща подходящият човек в различен момент и е глупаво да го изпуснеш, защото си малък, или пък да се омъжиш само, защото ти е време. Аз правя нещата както ги усещам. Убедена съм, че няма да съжалявам за решението си. Напълно осъзнавам, че хората се променят и е възможно и ние да се променим , да спрем да се разбираме и т.н., но всичко което сме преживели заедно, и продължаваме да изживяваме си струва.
И на мен ми казват, че съм била малка - да, ама ние сме заедно от 7 години, живеем заедно от 2, защо да чакам да стана 30?

Ами аз мога да ви споделя от личен опит, че е по-добре ако родителите постоянно се карат да се разделят, независимо колко са големи децата, защото те ще страдат във всички случай.Майка ми и баща ми са почти 29г.заедно, но когато заедно в къщи е истински ад.Майка ми постоянно крещи, а баща ми милия е такава душица че цял живот я търпи заради нас(ние сме най-важното нещо в живота за него)и сега когато пораснахме започна вече да му писва и един ден щеше да си събере багажа и да си замине, но тя се осъзна малко и престана за известно време и добре че сега я няма, но като си дойде незнам.

Няма определена възраст за любов! Баба ми и дядо ми са се оженили на 16 и 22 години съответно и бяха щастливи наистина "докато смъртта ги раздели". Те за мен са най-добрия пример как човек може да направи "правилния избор" винаги когато го прави със сърцето си. За 22 години не съм ги видяла никога да се карат и да кажат нещо лошо един за друг. Така че мили мои любовта може да е завинаги и на 16 и 66 :)  *INLOVE*

Абе малко е потискащо да гледаш всичките си най-добри приятелки омъжени и повечето с деца ... а ти някак да не си направил тези неща още. Макар че аз винаги съм била на принципа "По-добре сама, отколкото зле придружена" и много внимателно съм си подбирала партньорите. И с годеника ми така, внимателно го опознавах и преценявах 2 години и мисля, че съм достатъчно зряла и разумна, за да не се втурвам прибързано да се омъжвам, водена само от импулс :)

ние също сме на 24 и 28 години  :girl_wink:
опа, излъгах, в деня на сватбата младоженецът ми навърши 29  :girlhide:

Според мен възрастта няма никакво значение, когато си сигурен, че човекът до теб е този, когото искаш.  *crazy* Е вярно, че не винаги можем да сме сигурни, но затова аз не бързам, и все пак може би е дошло и нашето време. Заедно сме от 4 години и наистина го обичам много, както и той мен  *YAHOO*

аз познавах моя бъдещ мъж 4 години преди да станем гаджета,още тогава прецених какъв човек е.на втория ден откакто станахме двойка,бих се омъжила за него.а относно разводите-не си заслужава ако двама човека не се разбират и не се обичат да са заедно.а на децата им е нужно да живеят в нормална обстановка,без скандали,сърдения и караници.аз съм дете на разведени родители и смятам че съм нормална:)

Амида ви кажа все едно ме удари гръм... ohmy застопорих се на едно място и просто разбрах че това е човека...не съжалявам за решението си..толкова много съм обичана, ухажвана и уважавана че направо ме е яд че не съм го срещнала по-рано...
А относно решението ми нямам никакви колебания..това е човека с главо Ч...

Успех на всички... @}->--

Аз пък в началото на връзката ни мислех само как да се забавлявам и изобщо не съм се сещала за сватби!?Но с времето всичко се промени,разбрах че това е човека!!! *INLOVE* Много се радвам,че  в половинката си виждам не само човека за когото ще се омъжа,а приятел с когото да споделям,в когото виждам упора и на който мога да разчитам!!! Заедно сме от 6 години и мога да кажа на 100%,че аз все още съм влюбена в него и той в мен!Според мен е много важно да се запази "искрата" м/у двама души!


Пожелавам най-голямото щастие на света на всички ви!!!
 

И аз ще се включа - нащата разлика е 5години. Аз съм на 26, а той на 31г., заедно сме от 3,5г.
Нашата сватба ще е на 30.08.2008г.
Преди два дни се дипломирах и сега следва ..........., мисля че нещата се нареждат така както съм си мечтала винаги: да завърша средно, да срещна чевека, да го опозная, да завърша висшето си образование и да направя най-важната си крачка в живота, след което следва едно бебенце и ще съм НАЙ - ЩАСТЛИВАТА НА СВЕТА .
Пожелавам но всички да са щастливи *YAHOO* :danceg: *THUMBS*

В самото начало започнах да излизам с милото като на майтап! Просто удържах на обещанието си да му се обадя да пием кафе...............и то какво стана, вече две години и половина си пием кафе!  :) Много ми е хубаво с него, чувствам се страхотно и смятам, че съм срещнала човека! :twohearts:

Аз съм израснала с моя с мъж,от деца сме заедно! :dance:И винаги съм знаела,че един ден ще се омъжа за него и не съм имала притеснения относно това дали е за мен или не! :P Просто сме робени един за друг! ;) Като сключвахме брак,аз бях на 25,а той на 26/два месеца след това ги направи де/,но все пак няма голямо значение това!

Беше много странно, когато разбрах че това е ТОЙ. Още в началото на връзката ни, когато ме изпращаше до нас, когато пресичахме на една пешеходна пътека на 5 м от нас стана катастрофа. Чу се оглушителен звук, започнаха да се въртят коли и той направи едно инстинктивно движение да ме предпази с тялото си. И аз си казах, това ще е мъжа, който ще ме пази цял живот! *INLOVE*

Много интересно наистина,silvanka!Желая ви много щастие и да не се налага повече да те пази в такива ситуации-а само да се обичате! @}->--

Леле ама вие сте точно като по филмите!
Бъдете щастливи! @}->--

Аз пък дълго време отричах , че това е мъжа, докато един ден колега от университета не ми призна , че има чувства към мен и даже искал да се оженим ! Тогава си дадох сметка , че единственият човек, за който аз искам да се омъжа е приятелят ми , а вече моят съпруг! Това беше на 5 година! Много си го обичам моят съпруг златен е :)! :love:

Аз бях на 23 ,тя на 17. Нямах никакви притеснения.Разбрах ,че това е човека почти веднага.На 3-тия ден след като излязохме споделих мислите си и тя каза ДА.  :danceg: 3 месеца по късно вече бяхме съпруг и съпруга. *YAHOO*

Доста случаи вече чувам такива ! Това винаги ме изумява и  винаги съм си мислела ,че и 10 год. да си с един човек накрая вместо брак идва раздяла . Не винаги разбира се ! Но бързите бракове като че ли са много по успешни от дълготрайни връзки завършили с брак ! И да не забравяме все пак , всичко е много относително .

Безспорно, всичко е относително. Аз познавам човек, който се запознава с момичето вечерта на сбирка и на сутринта й предлага брак. До дълбока старост бяха заедно и бяха невероятно семейство. Моите родители пък са се обикаляли няколко години, докато се вземат, но със същия резултат.

Аз разбрах, че магаренцето ми е човекът за мен, още в първия ден, в който се видяхме. Ако не бяха здравословните ми проблеми и липсата на парички, отдавна да сме семейство и щях да се числя в ултра скоростните бракове, но си мисля, че любовта я има и при едните и при другите. Дълготрайността е по - скоро въпрос на това да си намерил правилния човек.

Ще ви кажа още нещо дето сигурно ще ви удари в земята. :P
При мен нямаше "на сутринта" Щото връзката ни беше платоническа.И това продължи до като не мина сватбата. Така си го решихме и го изпълнихме. Само не ме питайте как издържах. =] :)

 p.s.
  Нормален съм си :P :P :P

Аз знаех, че искам да се омъжа за него 6 месеца след като станахме гаджета! И когато дойде предложението не съм имала никакви съмнения и колебания за отговора!

То понякога колкото повече се чудиш и мислиш толкова по трудно става едно решение ,независимо за какво става въпрос !  *THUMBS*

аз все си мисля че като дойде да кажа ДА и доста голяма пауза ще направя за да видя лицето на милото дали ще изтръпене :[ *db*

Аз казах Да почти 2 години след предложението, иначе от 10 год. сме заедно, имаме и дете. След него (детето)  разбираш, че не брака е важен, а човека до теб наистина да е до теб - тогава брака е само едно тържество на любовта. Голявмата пародия е, че никога не съм искала да се женя, а сега ме тресе такава предсватбена треска, че не е за приказване.....  :)

ние бяхме заедно от 5 години, когато ми предложи....от тогава минаха 2 години и сега предстои сватата ни...той беше сигурен, че сме един за друг доста преди мен, но аз просто не бях готова да му повярвам...а сега не мога и не искам да си представя живота без него!

Не беше любов от пръв поглед, но ми предложи една седмица след като станахме гаджета. Аз му отговорих "да" без да се замисля, след което си зададох въпроса: "Как може да не помисля дори при такъв въпрос? Тогава да помисля..." мислих 5 секунди и се убедих в правилния отговор: "да". И така вече 8 години. Това, че не се оженихме веднага се дължи главно на факта, че от началото живеем заедно и не ни е било толкова необходимо официалното обвързване.

Ами те и нашите неща станаха горе - долу така  :) Ние сме от различни градове , виждахме се седмица и той ми предложи да се преместя да живея при него .Веднага казах Да и вече 5 години сме заедно а имаме и прекрасен малък разбойник.Сватбата я правим да се повеселим с приятели и аз да сбъдна мечтата си да съм булка.Никой от нас не разчита , че с подписа ще си осигури щастие и спокойствие.Щом има любов и разирателство документа няма значение

не намерих подходяща тема и затова искам да ви пожелая много и красиви, весели сватби .. моята се провали ... но аз ще съм в форума и ще ви следя защото ми станахте като семейство

Аз от самото начало на връзката ни чувствах,че това е "моят човек" *INLOVE* :twohearts: :twohearts:. Имала съм и други връзки преди него, но само с него го почувствах  :girl_in_love: Това беше преди 4 години и за това време минахме през доста неща - проблеми, радости....всичко. Даже в началото на тази година бяхме пред раздяла и седмица по-късно решихме официално, че ще се женим  :svatba: :svatba: :svatba:
Ние и преди си бяхме говорили, но нищо сериозно. Така че, както виждате....явно има нещо вярно в това,че понакога една криза се отразява доста добре на връзката, дори я заздравява :twohearts: :girl_in_love: :gu6:

Още като се запознахме знаех ,че това е мъжа за мен,след половин година сключихме граждански брак аз съм на 19,той на 21. Догодина ще правим и църковна сватба : :)