Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Привет! *bye*

Аз все още не чакам бебче :puppets:, но ще ми бъде интересно да споделите...

[attachment deleted by admin]

До сега съм правила няколко теста за бременност и при всичките съм знаела, че не съм и не защото е нямало повод.... просто знам. Усещам го.  Не знам обаче дали ще  усетя когато съм бременна....
Ох нямам търпение...  :girlsigh:

И аз съм правила десетина тестове за бременност - все през  тийнейджърските ми години и все със треперещи ръце съм държала стикчето взирайки се за ужасяващата 2ра черта. Слава богу, не се наложи да я виждам тогава. 10-11 години по-късно...
Със съпруга ми се прибрахме от ски ваканция и решихме да уползотворим последната ни вечер заедно  *blush* - аз му казвам "айде да правим бебче", той, прохърквайки в полусън ми отговаря - даа, даа. Отидох аз на любимия гугъл да прочета как става (ами да, ние сме от хората дето цял живот сме се пазили я с кондом, я с "прекъсване" и не бях сигурна дали нещо по-специално трябва да се прави). Опитах се и да изчисля кога овулирам - калкулатура ми зададе два въпроса (кога ми беше последния период и колко ми продължава цикъла), нито на един от които не можах да отговоря с точност. Казах си, че ако стане ще стане и така.
3 дни по-късно - усещам замаеност в един период през деня - надали свързано с бременността, но аз веднага си помислих за  това
7 дни по-късно - СТРАШЕН апетит, чести повици за ходене по малка нужда, и много газ (извинете)
8-9 дни по-късно - УЖАСНА умора, (вярно, че много работехме, но умората беше "различна"
Започнах аз да чета по нета за симптомите на ранна бременност и зжуцхаха точно, като това което изпитвах (няма как да съм си въобразявала защото аз дотогава не знаех, че всичко това мойе да е от бременност) - усъмни ме само този неистов глад.
12 дни по-късно, купих си първия тест. Реших, че ще чакам поне докато трябва да ми дойде - между 5 дни и 10 дни (малко съм нередовна). С таткото дори си говорехме как мойе да е "станала работата" но истината беше, че шансовете изобщо не бяха на наша страна. 7 години да не стане случайно и точно сега от веднъж!
14 дни по-късно - разбирам, че любопитсвото е по-силно от мене. Апетита, чувствително понамалял, но умората е невъзмойна за описание и гърдите също започнаха да се подуват. Беше вечерта, може би почти полунощ, взех едно тестче, прочетох набързо как се прави и хайде в банята. Едната чертичка се появи веднага - също като както бях на 17 се взирах да видя втората чертичка и тя просто започна да се появява - леко, по-силно, още по-силно, по-бледа от другата, но въпреки това МНОГО добре видима. Аз ЗНАЕХ, че ще я видя, но просто се разтреперах като наистина я видях. Единственото чувство, което определя какво изпитвах е радостно объркване от рода на "Ами сега??!!"

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ!!!!  *THUMBS*  *INLOVE* Ако съдя по кандидат мамите, в този форум след време ще се народят много обградени с лщбов бебчета!!! :girl_in_love:

silverarrow, миличка, колко хубаво си ги описала, чак настръхнах и малко :cray:

silverarrow  ти ми даваш надежди че въпреки дългото пазене е възможно още от първия път.Браво на вас.Аз се притеснявам защото ние сме вече заедно 7-ма година и като вас сме се пазили досега..

Спокойно vanis-и при нас стана от първия път след 7 години пазене - просто като е писано то само чака за му дадеш шанс и веднага го "сграбчва", поне нашето така направи, защото ние веднага след този един път преустановихме опитите-но къснооооооо  *ROFL*

denisimo дано стане :pqz: :stork-gurl: :stork-boy:

Само не го мислете прекалено предварително и то самичко ще дойде. Иначе пренавиването може да ви изиграе някоя лоша шега. Аз винаги подхождам в мисълта, че всичко ще е наред. И сега с бебето пак съм така-старая се да мисля, че абсолютно всичко ще е наред. Не че не притеснявам-даже много понякога, чета, образовам се за всякакви рискове, болести и т.н., минават ми и кофти мисли през ума, но някак си над всичко е идеята, че всичко ще е ОК.

denisimo  ти кажа ли какво ще е вашето бебче май съм пропуснала?  :scratch:

каза - момиче е засега

Да, наистина много е важно да се мисли позитивно!!! denisimo, поздравявам те за позитивизмът ти, дано всички ни "заразиш" с него!!! :girl_in_love:

Здравейте момичета ,

предлагам тука всяка да сподели как се е чуствала в първите дни / седмици на своята бременност!
Така ние , които сме в период на зачеване ще можем по-рано да установим щастливата новина!!!
И понеже съм още от бебеправещите аз ще се разпиша като свърша работата а дотогава ще чета е ще се уча от Вас!

Дааа, това е чудесна идейка muhichka, всеки да сподели за признаците си и така ние, които сега работим по въпроса ще можем бързичко да се ориентираме *THUMBS*

А защо никой не споделя ?
Сигурна съм , че не при всички еднакво!
Хайде момичета , дайте малко инфо за вашите първи признаци?!

Първият признак беше гърдите ми,които започнаха да стават болезнини и се увеличаваха.
После имах болки като ПМС,с придърпвания долу към яйчниците,все едно всеки момент ще ми дойде.
По-късно се появи гаденете и отвращението към храните.
А после и закъснението на цикъла.
Ако се сетя нещо друго ще допълня *THUMBS*

Аууу, аз пък как съм пропуснала да споделя!!! *crazy*
И при мен гърдите ме боляха доста по-дълго отколкото при ПМС, което малко ме усъмни :\, започна да ми се спи повече, малко ми се виеше свят, но много рядко, един два пъти ми прилоша леко... Иначе нямах болки, на десетия ден от закъснението се чудех дали да си правя тест или не, но го направих и :PREGQ:

Aми и аз да споделя. При мен първите признаци бяха безумно гадене и повръщане и започнаха някъде около датата, когато трябваше да ми дойде. В началото бях мнооого зле - бях се тръшнала няколко дни на лего и едвам успявах да стигна до WC-то, за да  :! . После ми изписаха лекарства и нещата се поуспокоиха - по-рядко повръщах, но ми се гадеше неописуемо - почти през цялото време до около средата на 4-я месец /ядях без проблем само кисело: кисели краставички, мариновани чушки и маслини  :laugh: /, а после всичко изчезна изведнъж и до края си бях ок. Ами май това е после се появи и непоносимост към някои миризми /вкл. и любимия ми парфюм/, болки в гърдите, често ми причерняваше... може и друго да е имало, но не си спомням, защото тогава в офиса беше някакъв безумен юруш да предавам някакъв проект, а и милото си правеше дипломната и се бях мобилизирала да помагам. Това е, ако се сетя още нещо ще пиша пак. Поздрави и успех на всички чакащи  :PREGQ:

При мене признаците си бяха точно предменструални (аз правих теста седмица преди да ми дойде) - болки в гърдите, болки в яйчниците и тн.
Различното беше чести повици за уриниране и голям глад!!! Прословутата умора от първия триместър ме удари още преди да трябва да ми дойде - това беше най-дразнещия симптом - просто бях като парцал 3 месеца независимо колко спях.

При мене гаденето настъпи от 13тата до 16тата седмица (демек началото на 2рия триместър). Като цяло втория триместър е страхотен, дано 3тия да не е така зле, както го описват  :girlsigh:

дано и при нас е така
момичета давате огромна надежда на всички нас които те първа ни предстой да почувстваме това щастие

Сега се сетих и при мен се беше появил голям глад и умора!!! но След като влязох в 4-ич месец всичко отмина и сега съм си ОК!!! *THUMBS*

ОО Bulechka_TS и аз сега съм така.Скоро влязох в третия и е направо ужас-още ми се гади(но по-малко :)),но постоянно ми се доспива,чувствам се все едно цял ден съм била на работа,а аз съм си вкъщи @}->--Незнам от понеделник как ще се справям с работата,но знам,че всичко това продължава до началото на4-ия :DANCE:
Забравила съм да кажа,че теста го направих 3-4 дни преди закъснението.Имаше бледа втора черта.Направих още 7 докато чертата стане еднакво червена с другата.

Нека и аз споделя въпреки че много малко успяхме да се наслаждаваме на моята бременност с мъжлето.Аз си направих теста 3 дни преди датата на цикъла ми, едната черта беше много ясна а другата едва забележима и в първия момент неповярвах.Първите симптоми бяха уголемени и болезнени гърди, сънливост и често посещаване на тоалетната.Всеки обед си лягах за два часа и усетих че работата не е добре, отделно че си хапвах добре.Не съм имала никакво гадене, повръщане или виене на свят.Това е от мен.Живот и здраве като забременея пак ще споделя, надявам се от цялото си сърце следващият път всичко да е наред *THUMBS*

Ще бъде..миличка @}->--, ще видиш....... *KISSED*

   Здравейте на всички, които са минали по пътя на бременността и на тези, които тепърва им предстои това прекрасно изживяване!
   Днес, година по-късно, с усмивка си спомням за първите дни от моята бременност :). Понеже винаги съм имала нередовен цикъл и проблеми, доста дълго време бях с хапчета /противозачатъчни/. Миналата година в края на март ги спрях, като гинеколожката ми ме увери, че ако искам бебче сега е най-подходящият период  *THUMBS* и, ако до шест месеца не се получи да и се обадя да ускори нещата. Тук е мястото да вмъкна,че Съкровището дори искаше да идем по-рано при докторката, защото беше убеден, че като се вземе предвид моя цикъл, трудно ще се получи. В края на юни бяхме на Слънчев бряг и пътувайки за там се шегувахме, че сега когато не взимам хапчета може и да стане нещо, а той много се кефеше, че може да разбера че съм бременна на екскурзията, която ми предстоеше. Изкарахме една много хубава седмица на морето - времето беше чудесно  :sunshine:,  водата топла :boat: и най-хубавото бяхме само двамата :twohearts: и се наслаждавахме на почивката. Когато се прибрахме от пътуването нещо бях настинала и ми се наложи да взема антибиотик и понеже бях спряла хапчетата си направих тест, за да съм сигурна,че няма да сбъркам нещо, а и оставаха 2 дни до цикъла ми. Тестът беше отрицателен, и почнах да пия лекарството, но явно не ми беше писано да ги пия по схемата, защото забравих опаковката през уикенда и така се възстанових само с три дни хапчета. През следващите дни цикъла ми така и не се появи, но тъй като и друг път съм имала такива паузи, а и теста беше отрицателен си чаках спокойно :), когато наближи дата за заминаването ми реших все пак да направя още един тест, преди да се обадя на гинеколожката ми. Минго дискомфортно щях да се чувствам по време на екскурзията, която включваше обиколка на цяла Италия. И така 4 дни преди заминаването си направих тест и докато изчаквах да се появят лентичките вече бях убедена че ще е положителен, просто някакво усещане, трудно ми е да го обясня, и наистина тестът беше с две лентички  :PREGQ:. В началото се чувствах много несигурно, защтото ми предстоеше пътуване, и доста се бях замислила  *crazy* дали да кажа на половинката или да му съобщя новината след като се прибера, а той дори ми се обади сутринта да ме пита как се чувствам, защото последните дни бях малко отпаднала, но отдавах всичко на работата преди отпуската, топлото време и приготовленията за път. За мой късмет телефонът ми изключи :), а следващите няколко дни, понеже нямаше да се виждаме, имах възможност да реша кога и как да му съобщя вестта. Когато се обадих на гинеколожката ми, която се оказа в отпуск, ме успокои че ако се чувствам добре пътуването няма да ми навреди стига да не ми става лошо и да не се притеснявам, а като се прибера ще ме види на ехограф. Ето така разбрах за появата на малкото ангелче :)  :stork-gurl:. Когато съобщих новината и на бъдещия татко, остана много изненадан  ohmy, дори в първия момен не повярва :) - ето така е като се шегува понякога човек :), разбрах не на екскурзията, а няколко дни преди тръгването. Колкото за това как съм се чувствала - ами за мой късмет не ми е ставало лошо, и сега дори ми е трудно да повярвам при какви температури и обикаляне на забележителности по цял ден, съм се чувствала във форма, та дори и на корабчета се возих без проблеми. Колкото до симтомите - ами да, както повечето са описали - предменструални болки, често уриниране, болезнени гърди, а при мен и доста ми се спеше. Аз не бях обърнала внимание на всичко това, защото предстоеше цикъла да ми дойде и болезнените гърди и предменструалните болки ги оттдавах на това, а честото уриниране в началото - на това че бях настинала, по-късно когато разбрах, че съм бременна всички тези симптоми си дойдоха на място :). Аз изкарах една лека бременност.   
   Надявам се, един ден да имам възможност да покажа на малката ни принцеса морето - мястото, където е зачената с много любов, както и всички онези места, които посетихме с нея в Италия - едно чудесно изживяване.
   Дано не съм ви оттегчила.
   Пожелавам на всички настоящи и бъдещи мами много положителни емоции и оптимистично настроение!
   Успех и късмет  :good_luck:! И по едно малко съкровище, а защо не и две!

ili колко интересно?!
И аз благодаря за надеждата , която даваш , както и за положителната енергия , която ми пренесе!

 :bravo: :bravo: :bravo:

И аз ти благодаря за положителните емоции които ми предаде, много добре си го написала.Надявам се скоро пак да ме споходи същата радост, но този път да е с щастлив край. *THUMBS*

sabeva_07 ти си борбен и вярващ човек!
Бъди сигурна че съвсем скоро ще си се записала тука с нови показания кога и как си разбрала че си бременна?
Желая ти успех  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Този път всичко ще е наред!!!

За това се моля всеки ден след случката, следващият път всичко да е наред и Господ да е с мен  *THUMBS*

  Благодаря ви момичета!!! @}->--
  Искам да ви кажа, че при мен нещата станаха като на шега, а винаги тайно съм си мислела че ще имам проблеми и дори и не съм си представяла този момент. И, понеже не бях сигурна дали всичко ще е наред до 4-я месец не съобщихме на никой новината, дори и на родителите, просто исках да минат всички изследвания и тогава. Но това, което разбрах по време на бременността е, че спокойствието и положителната нагласа са много важни. Когато се запознавах с историята на Флоренция, преди да тръгна на екскурзията, някъде прочетох, че по време на Ренесанса децата са били обграждани само с красиви неща и то още от съвсем малки, за да възпитат у тях усет към красивото, затова и градът е толкова хубав и има толкова много хора на изкуството. Това много ми допадна като идея и ви препоръчвам и през самата бременност да се наслаждавате на красотата около вас и да откривате онези малки неща, които ви карат да се чувствате щастливи, знайте че това ще го перададете и на вашето мъниче.
  Sabeva_07 и muhichka, не се предавайте, нещата много често стават тогава, когато най-малко сте очаквали.
  И, най-важното настройката, че всичко ще бъде наред и СПОКОЙСТВИЕ, не забравяйте че вашите емоции се предават и на бебчето. *THUMBS*

Благодаря ти ili за съветите , които даваш?Много ми е интересно!Аз изобщо не съм се предала защото ние пробвам от съвсем малко врем / от 1 месец/.Просто нямам търпение да дойде този момент , в който и аз ще видя  :PREGQ: и ще съобщя на таткото и на нашиге и т.н.!Сигурна съм че е много вълнуващо и чакам този момент както преди чаках сватбата си!

Искам да попитам нещо,дали е възможно в дните когато трябва да ти дойде цикъла да ти прецапва едно такова странно уж че всеки момент ще ти дойде пък да се окажеш бременна.Може ли да има някакво такова цветно течение?

три мой познати се оказаха бременни точно по този начин
повтарям се но пак ще кажа че на мен не ми идва вече 2м и точно когато трябваше да ми дойде при мен беше по-същия начин и те ми казаха че така са разбрали че са бременни но аз направих 2 теста и няма нищо

а тест прави ли си?

Не не съм правила,защото мисля да минат малко дни да видим дали ще ми дойде,защото може и просто така да си ми закъснее цикълал :)

Дано си  :pqz: и да разказваш после как видя  :PREGQ:!

Момичетааа, имаме си отделна тема само з (http://forum.svatbata.bg/index.php?topic=1017.0), не се отклонявайте от тази тема!!!

Аз съм нещо уникално какво да ви кажа ,значи да започна отначало на 24 юли трябваше да ми дойде цикъла ,но тогава в точно тези дни имах само някакво кафяво течение 2-3 дена и аз си викам ще изчакам малко и си правя тест ,така и направих теста беше отрицателен и аз спокойна не съм бременна ми викам добре дано пък е другия месец и бях решила да отида на доктор просто така да видя защо ме прескочи този месец,но отлагах все нещо друго излизаше и неотидох ,започна следващия месец ей нещо чувствам че гърдите ме наболяват ,но нали теста беше -  и аз хубаво ама пак нали знаете че съмнението е голямо нещо,купих си 2 - ри тест  направих го и той отрицателен е викам си аз вече съм сигурна, че не съм бременна.Така си и минаваха дните докато недойде деня в който ставам сутринта и какво да ви кажа адски лошо ми беше и започнах да повръщам ,едвам се замъкнах на работа и там продължих повръщай ,повръщай   :! :! абе ужах ,леле притесних се защото щом 2-та теста за бременност са отрицателни и не съм бременна става нещо по сериозно с мен ,започнах какво ли не да мисля проблеми с яйчниците и тем подобни,обадих се веднага на моя доктор отидох и какво мислите че каза ТИ СИ БРЕМЕННА В 8 -МАТА СЕДМИЦА и аз в шок как така ама аз тестове два и то 2 -та отриц как ,бях шокирана но пък се зарадвах много и даже започнах да плача   :) :) :)

Ох, мила, наистина си е за шок след два отрицателни теста O_O но пък е толкова хубаво  :girl_in_love:

Така е Мария но съм адски щастлива ,сега ще  отскоча до друга темичка да ви разкажа как казах и как реагира моя мъж   :) :)

мила така се радвам за теб ти толкова го искаше и чакаше и наистина е било шок но така приятен да го разбереш след 2 теста :DANCE:

Благодаря ти kleo_20  това е напълно вярно сега ще чака ме ти да си  следващата с тази вест тук  *THUMBS*

Маги сигурно си била много сладка гледка след като си разбрала !!!!! сълзи от радост и щастие !!!!! :) още веднъж ти пожелавам всичко да е наред !!!! :)

Маги направо докато четях и така се развълнувах и зарадвах за теб мила  @}->-- @}->-- @}->-- Още веднъж да ти кажа честитои да ви пожелая много здраве и щастие @}->--

Благодаря ви Ели и veselyshko  много се радвам и аз  :pqz:

Ееееех, момичета, аз пак се намърдах където още не ми е мястото, но в края на септември ще стане ясно дълго ли ще съм натрапница или вече ще съм си паднала на място. Не сме правили някакви целенасочени опити де, ама просто вече спряхме да се пазим. И изобщо не се замисляме кога, дали и как ще стане. Ще се изкефим максимално когато разберем, че е вече факт. Дотогава секс и купон и НАЙ-НАКРАЯ без презерватив!!! :DANCE: :DANCE: :bravo: :DANCE:

Маги , миличка толкова се радвам за теб- пожелавам ти безпроблемна бременност и дано скоро всички се похвалим в тази темичка *THUMBS*
за нас и този месец няма радост, но не губим надежда :)

spirit благодаря ти ,и аз стискам палци и за вас в най скоро време да има хубава новина  :P

 ohmy ohmy ohmy лелеле ами аз отдавна не съм влизала тук и какво виждат очите ми ... изненадааааааааа
Магито е бременна!Скъпа много ама наистина много се радвам за теб и ЧЕСТИТО и лека и безпроблемна бременност!!! @}->-- @}->-- @}->--

muhichka благадаря ти радвам се наистина да мие по леко от сега защото адски много повръщам в момента  :! :! :!

сладката ми тя скоро ще ти мине не се притеснявай а и като гушнеш бебчето всичко ще забравиш @}->--

оххх kleo_20  дано да е така чул те Господ  :)

Аз разбрах 2 седмици след закъснението,но тогава пиех противозачатъчни и го отдавах на това.Много ме болеше корема и за това посетих лекарката и там тя ми каза,че съм бременна!Какъв шок си беше!Но,радостта не закъсня и това се превърна в един от най-щастливите ми мигове!

Аз пък вече бях спряла да мисля за бебе и след почти 2 месеца закъснение отново го отдавах на проблемите, които имах. И през тези два месеца къд ли не се покатерих, какво ли не разгледах. След това като се готвехме за сватбата (да кумуваме) и ръченица си друснах на воля. И като ме заболя коремчето - бързо си купих тест. Той взе, че се оказа положителен. Това си беше нашето чудо! @}->--

Значи на мен ми закъсняваше около 1 седмица, но на мен винаги ми е бил нередовен мензиса като изключим последните 6 месеца,когато пиех противозачатъчни (за лечение на поликистоза на яйчниците!).... Но незнайно защо юли месец ми дойде 3 пъти, а август 2 пъти и лекарката ми каза, че съм излекувана от поликистозата и ако искам да спра хапчетата, че нещо много зачести да ми идва. Да ги спра за 1 месец и профилактично да ги продалжа до края на годината...Да ама ние нещо не се пазехме вече, защото така бяхме решили и ето, че септември ми закъсня.Реших, че е от това, че съм спряла хапчетата, а и нали ми дойде за 5 месеца напред....След 1 седмица закъснение реших да направя тест.Беше 24 септември понеделник - на връщане от работа минах през аптеката и си купих геритамин, че нали пак нещо ми имаше и между другото взех и 1 тест...Нямах предчувствие, нищо.Направих го като се прибрах, бях самичка в къщи и нали трябва да изчакаш няколко минути и аз взех да чистя, нагоре-надолу...Поглеждам по едно време и какво да видя  ohmy :PREGQ: ohmy. Оле боже, какво да правя!Разплаках се от радост и за миг осъзнах как ми се преобръща живота завинаги и си представих всичко, което ми предстои:  :pqz:  :stork-gurl: или  :stork-boy:, после  :baby_girl:или :baby_boy: и  :baby_b:............................Направо не мога да опиша какво изпитах....Едвам изчаках милото да се върне от работа,а той веднага започна да ми разказва какво се било се случило през деня..........В другата темичка ще разкажа как казах на милото.....Само ще допълня, че след 2 дни направих 2-ри тест и той положителен, а тогава беше рожденния ден на мама и вечерта и подарих теста с панделка и така съобщихме и на нашите,а тя  :'( :'( :'( :'( от радост...............

Хайде и аз да споделя как и кога разбрах, че съм бременна. На мен ми закъсняваше няколко дни, но си мислех, че е от напрежение и притеснение, от смяна на работата (оказа се, че съм забременяла точно преди да я започна  :girlhide: ) и си ме болеше корема, както преди да ми дойде и си чаках най-спокойно без грам съмнение, че има нещо подоззрително, защото ние уж  *db* се пазехме  8P
И така след 9 дена закъснение, милото ме помоли да си направя тест, а аз му казах, че съм сигурна, че не съм бременна, но може и да си направя за успокоение. На десетия ден вече реших, че ще взема един за всеки случай и понеже бях сама на работа си го направих, без да очаквам каквото и да било друго, освен една единствена чертичка!  8P И каква беше изненадата ми като видях 2!  O_O ohmy чак извиках от изненада и незнаех какво да правя  O_O Те бяха толкова ярки и ясни, че не можех да се усъмня в теста просто.   *THUMBS* След това вече се замислих, че от известно време сутрин още като стана и се чувствам гладна, а аз никога не закусвам и ми беше доста странно  *crazy* но си хапвах и всичко беше ОК!
И така на 13.12 (фатална дата) аз разбрах, че съм бременна!  *YAHOO* :PREGQ: :pqz:
Извинете ме за дългия пост, но исках да споделя с вас този прекрасен момент, който за мен беше и малко шокиращ  8P И все пак няма по-хубаво нещо от това да разбереш, че ще ставаш майка при положение, че го искаш и се чувстваш готов за това, както и мъжа до теб, разбира се!  *THUMBS* *YAHOO*

Здравеите на всички! Реших и аз да споделя как разбрах за 2 чертички.Пазихме се със Слънцето и през август той вика стига с тези хапчета.Заех се аз да събирам инфо кое как става какво да меря къде да гледам и бях страшно обезкуражена.В общи линии от събраното инфо ставаше ясно че след противозачатъчни ще трябва да почакам  3-6 месеца.И така настроих се за чакане целия септември оправяхме градината - мъкнах колове,настилах трева,редих камъни. На 17.09 трябваше да ми доиде.Отивам до магазина преди работа, купих си превързочни материали ама викам я да метна и един тест малко ме наболяваха гърдите а и нали бях изчела всичко.Направих теста в тоалетната на супера.След вида на 2 черти загубих глас и картина, стана ми лошо, повърнах /извинете/ ohmy .Качих се на колата и на работа на паркинга "подпрях"  O_Oот вълнение колата пред мен -добре че нямаше никои.Едва дочаках края на смяната за да кажа на Сънчо.Малко дълго стана но следващия път ще ви разкажа как казак на Слънчо

аз май не съм писала в темичката  :Pами не мислех честно казано че съм бременна защото все ми се струваше че Декември сме изпуснали момента и че нищо не е станало а и имах няколко пъти едно особено кървене!както и да е реших че е по-добре да направя тес(имах тежест и билка в гърдите,но по силна от друг път)пък има или няма то е ясно днес или утре няма да се промени резултата!!онемях когато видях че чертичките са две но едната по-бледа :'( ми сега какво пък е това!!както каза тогава Дидка "бледа не бледа  бременна си" 8Pмного ми се щеше да е истина!!но реших че ако още два дни не дойде ще правя нов тест!!и така и стан анаправих нов и втората чертичка беше по-ярка  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*радостта ми беше голяма но и примесена със страх какво следва какво ще правя и така нататък  на 17.01. 6 дни след теста доки питвърди че ще имаме бебче

Ние с милото сме планирали нашето бебе, така че си знаехме и датата, (е добре де, докторката каза, че неможе да се знае "точната" дата на зачатието) но ние си броим петък, 13 юли, бяхме на почивка в България.  8P
Иначе за признаците: Хмм.. аз още на другия ден бях нетърпелива да си направя теста  :sarcastic:
Първия тест ми показа след 7 дена, и като се върнахме в Сърбия още следващия ден бяхме на ултразвук  :funny: докторката бая ни се чуди и ни вика "Няма какво още да се види" показа ни някаква по нея малка точица която евентуално е нашето съкровище и ни заказа час след месец.
За този първи месец се усещах напълно нормално, нямах гадене, нищо, чак бях започнала да се тревожа да не да не съм забременяла и си направих и друг тест  :laugh:
А след този месец като се почна гадене и повръщане - нямаха край и така все до четвъртия....

ами аз си знаех че този месец вече ще има бебе и така и стана.НО интересно че още преди да си направя теста започна да ми става лошо  :! от всичко дори от кафе и цигари без които неможех сутрин(а сега напълно липсват от ежедневието ми).И така направих си теста на 4 ден от закъснението и въпре че знаеш се разплаках  :'( като видях двете четрички.Просо тръпката е неуписуема *YAHOO* *YAHOO*

И аз така реагирах, макар че бях сигурна че вече съм бременна като видях двете чертички, толкова ясни и  :'( така ми стана хубаво и се развълнувах, поплаках си в банята.  :'( И сега като се сетя и ми става едно такова като се сетя какво чувство изпитах.  :girl_in_love:

Здравейте!
Аз имах закъснение от 3-4 дена,но не мислех че е  сериозно, защото съм имала и 10 дена закъснение миналата година. За сигурност реших да си направя тест и видях една много бледа втора чертичка, на която не се доверих и си купих втори тест, който беше с по-ярка чертичка. Веднага се обадих на приятеля ми и му казах, че трябва да отидем на видеозон за потвърждение. Отидохме в Майчин дом, но имаше изненада - след двата положителни теста доктора каза, че има около 1-2% вероятност да съм бременна,тъй като не се виждало да има плоден сак. Но каза да проверя след седмица ако не ми дойде дотогава. След седмица ми се наложи да си правя още един тест, който беше "много положителен" с доста добра втора чертичка и отидох при личната за направление за гинеколог. Тогава се видя малкия сладур  :)
И вече съм в 7-8 г.с. и сладура си расте, да е жив и здрав.
 След това имах 1-2 седмици, в които можех да спя дори права, но за щастие не ми се гадеше.
Надявам се скоро да не съм такъв Сънчо по всяко време на деня :)

Страхотно!!!Поздравления ила!Това доказва, че не трябва да се доверяваме в началото веднага, защото явно не е много сигурно щом не се вижда добре!Затова наистина трябва търпение, да се изчака малко и тогава да правим планове и да се настройваме за каквото и да е!Лека и безпроблемна бременност ти желая! :girl_wink:

Каква хубава тема. Аз да си кажа много ме е срам  :[ ама аз много късно разбрах. Понеже ние с таткото решихме, че искаме бебче и около година опити и все нищо. И вече бях спряла да мисля за това, мислех че нещо не ни е наред и след време да идем на лекар. И си имах разни планове за учене  :[ , понеже съм на 22 и мислех да кандидатсвам. И така една вечер се разхождаме в Мола и аз си викам " абе я да видя кога ше ми идва тоя цикъл, че ме наболяват вече яйчниците и си е време" и си хващам календарчето и почвам да броя, и в един момент стават много дните. То ми закъснявало с 10 дни и аз от толкова работа и грижи хич не съм забелязала  =]. Та на другия ден тайно едно тестче си пуснах и то положително. После се прибрах и докато кажа на моя приятел,че ще имаме бебче и  :'(. Ох сега като си спомня и пак ми се насълзяват очите, голям рев беше, десет минути не може да ме успокой. Много се бях притеснила, не знам защо, просто като се шашнах  *crazy* .Та така при нас,много беше странно и хубаво  :[

Много хубаво се е получило!Ето и твоят разказ доказва, че спокойствие му е майката и това всички бебеправещи трябва да го знаят!Защото ако бебчето е фикс идея и само се притесняваш и броиш дни и т.н. то само от нерви няма да стане!А ето, че ти си се отнесла и то чудото станало!!!! :danceg: :danceg: :danceg:Много готино!!!

Ние бяхме решили, че имаме нужда от нова кола и обикаляхме с "бебето" /бащата/ по автокъщи, салони и т.н.т. цели три дена. Той искаше да си вземем нещо по - така спортно, с две врати. Хареса една и вика:'' Тази ще е!", а аз: "Твърдо не!Това не е семейна кола, а кола за ерген. А и няма място за детско столче." Той ме погледна, погледна, усмихна се и вика да права си". Ние от известно време правехме опити за бебче, но не сме се измъчвали над мисълта кога точно. Бяхме решили, че това е божа работа. И така купихме семейната кола и вечерта аз с болки в яйчниците, бодут корем и  търчаща до WCто си помислих, че от голямо обикаляне съм настинала. Нищо не му споменах. На другият ден отивам аз на работа и в обедната си взех един тест за всеки случай, даже се бях поколебала, т.к имах едри да не ги развалям. Прибирам се и хоп в WCто. А толкова много ми се пишкаше, че целият тест напишках и си викам мале повредих го, този няма да го броя! Излязох си и веднага ме погнаха с работа, но още минутите течяха. Сядам на бюрото и почвам, но реших да погледна теста. И какво да видя - две големи кърваво червени черти." Мале аз съм бременна!"  :danceg: Винаги съм си мислила как точно ще се случи, какво точно ще е първото ми усещане , а сега всичко това вече е факт! Ура!!! Исках да споделя с някои, т.е с целия свят *YAHOO* И викам ще кажа на една колежка, за да се поуспокоя и й пиша по скайпа от другия кабинет:" Ела да ти покажа нещо красиво!"И тя като го видя и двете рев, сълзи, сополи, прегръдки, честитене и така вече официялно бях стана мама! :girl_wink:

Оф колко сладко!защо така винаги като чета разказите за това как сме разбрали з абременността ми става толкова мило и едно силно вълнение ме обзема и го преживявам с всяка една!Толкова е хубвао! :danceg: :danceg: :danceg:

Първия път разбрах още преди да ми закъснее,имах всичките признаци на бременна.
Втория път беше неочаквано,приятна изненада.Майка ми ме позна веднага,аз дори и не подозирах,имах рожден ден и минахме през тях да й оставиме това-онова да се почерпи и като ме видя как налитам на сладките,бонбонките и баничката каза убедено:
-"Ти си бременна!!!"
С мъжа ми се изхилихме а аз:
-"Да бе,бременна-глупости!"
И точно след седмица започна да ми се вие свят да ми става лошо,но си мислих,че ме е лепнал грипа,писах се болнични,закъсня ми,викам си:
-"Ох,то от грипа"
Накрая реших да си направя тест и  O_O две черти направих 2-ри  O_O пак две черти!
Мъжа ми като разбра беше най-щастливият човек на света а аз бях малко уплашена,все пак Емито тогава нямаше и 2 години малка беше,но и за миг не сме си и помисляли да го махнем!

Аз също имах признаци, но те така си се появяваха последно време преди да ми дойде. Този път обаче си останаха. Гървите ме боляха страшно много, бяха станали по-твърди. Имах леки болки ниско долу когато кихнех, или се обърнех ряско.
Бях решила да не си правя тест скоро защото така или иначе все ми закъсняваше по няколко дни. Но на 25.02 не идържах и когато станах сутринта взех теста в ръка и айде. Направих го и като се обръщам да видя  O_O   :PREGQ:  Избухнах  в нещо като плач - истерия и направо се разтреперах. Исках да споделя с някого и на кого - на мама разбира се, за таткото трябваше да е изненада.
Много беше вълнуващо всичко и продължава да е все така.  *YAHOO*

На 7 ден разбрах, че съм бременна и въпреки, че го очаквахме пак бяхме много стаписани ;(


Не пишете само с главни букви!

здравейте на всички аз съм цветка и искам да ви се похваля че сега когато съм на 20 г.(някой ще кажат не е ли много рано)съм бременна и съм много щастлива както и таткото ние с него много го искахме и стана от първият път не сме и мислили че ще имаме още опити и двамата бяхме сигурни,че е станало.Разбрах на седмия ден,все пак така са ми казвали и лекари,че чак след седмия ден може да отчете сега сме вече в първият месец.когато видях 2-чертички на теста си помислих че маи бълнувам или нещо такова защото щастието което изпитах беше неописуемо  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
искам само да попитам понеже видях че при вас го е имало въпросното течение аз все още го нямам трябва ли да се консултирам с лекаря ми или е излишно безпокойство?
благодаря на всички и лека бременност ви пожелавам!!!

cvetka_t честито лека и безпроблемна бременност
аз лично съм нямала такова течение и според мен е индивидуално за всяка
щом имаш + тест няма от какво да се безпокойш даже напротив бъди по-внимателна и грижовна към себе си и се усмихвай повече *THUMBS*

При нас си беше планирано, и аз хич не вярвах, че ще стане от първия месец опити. Точно след сватбата имахме една седмица отпуск и ни беше супер :bravo: . После тръгнахме на работа, а аз междувременно си купувах тестове през 4 дни, просто не се сдържах, и все отрицателни :[. точно по това време в работата ми беше доста напрегнато, не се спирах, а колко нерви изхабих  }:->, и освен това влачих едни тежки кашони, и си викам "Ей сега ако се окажа бременна направо ще умра на яд!". Имах си всички признаци, че трябва да ми дойде, гърдите си ме боляха, корема също, но по - често ми се пишкаше. Дойде деня и не ми идва, но аз спокойна, казвам си утре ще ми дойде, на другия ден пак така. На първия ден от закъснението ходихме на рожден ден и аз разбира се си пийнах малко  :Drinkz:, после на пияно бар  :dance2: и при все това и си дръпнах няколко пъти от една пура  *db*. И като ми се замот аглавата, стана ми лошо и си тръгнахме. В понеделника съм вече на работа и пак не издържах, взех си един тест и излезе бледа втора черта, но аз си знам, че това си е направо  :pqz: . Много се зарадвах, след това с работа се замотах, и по едно време отивам до една колежка, с нея сме роднини, и я дърпам настрани, и показвам теста. Тя как се зарадва, направо се  :'(. вече към обяд се обажда милото и понеже той беше наясно, че още не ми е дошло, ми казва "Какво става?", а аз "Е ми станало е", а той "Дойде ли ти?", а аз "Не бе другото е станало!". И той много се зарадва *YAHOO*. И така та чак до сега @}->--

Колко хубаво  :bravo: aleksa_sm,важното е че сте го искали и то е станало!

Аз защо съм я пропуснала тази темичка и не съм разказала.
И така с малко закъснение: И ние правехме опити около 5-6 месеца,в началото бяхме нетърпеливи и все под напрежение,а то все не ставаше.След около 3-4 месец,вече не мислехме за това и даже планове най-различни си правехме,аз започнах нова работа,преместихме се в ново жилище и т.н. Милото ме беше изненадал,след нова година да ходим на ски-почивка в Боровец,и аз много се вълнувах,нямах търпение да се кача на ските,но...съдбата ми беше подготвила друго.Точно предния ден се връщах от училище,когато имах страшни болки в яйчниците,гърдите ме боляха и ми се виеше свят.Аз помислих,че нещо не е  наред с яйчниците ми тъй като и друг път съм имала проблеми и много се притесних,защото тази болка не минаваше дори и с хапове,а на другият ден трябваше да летим.Както и да е тръгнахме за София,но кацнахме в Солун (имаше мъгла на летището)и от там 6 часа с автобус до Боровец.Тъкмо ми беше минала болката и от това пътуване се появи пак,и вече на следващият ден аз викам на милото преди да ходима да се качим на ските да отидем да видим какво става.И добре че сме отишли,доки каза че само да бях се качила на ските и само леко да падна или нещо такова и съм можела да загубя бебето :angry: Изпитвахме голяма радост,че най-накрая ще си имаме бебче,но и от друга страна ми беше много гадно,че пак не успях да се кача на ските :(
Но явно така е трябвало да стане!!!  =]

благодаря ти ROSI KRASTEVA чесно казано ме оспокой много за мен големи притеснения са всички неща който са нормални за една бременност а при мен ги няма все пак съм на 20 а днешните девойки нямаме очудващо здравсловен живот :(
пак ти благодаря от сърце и пожелавам лека и безпроблемна бременност на всички мами :)

ех че хубави истории, като ги прочетох си примоних всичките вълнения когато разбрах  *YAHOO*

При нас също беше планирано, първия месец не бяхме много сериозни и не се получи аз естествено започнах да си вкарвам някви откачени мисли в главата, но търпеливо чаках М да свърши и да почнем пак. Заредих се с ову тестове и се почна маратона  :twohearts: нямах абсолютни никакви признаци и бях сигурна, че пак нищо не е станало много мъчно ми стана и в момента в който напираше адски рев започнах да се смея неистово....казах си "Боже какво ми става?"  :huh: обаче хич не допусках бях си решила, че не съм бременна и това е. Дойде време за М обаче тц не идва, предния месец подрани и реших, че просто се регулира. На следващия ден най-прекрасния за мен 25 март Благовещение, бях на зъболекар и тъй като винаги искам упойка реших да направя един тест за всеки случай. Не очаквах да отчете нищо просто седях и го гледах, чертата си стоеше все една...разочарована но го очаквах, ноооо точно след около 1 минутка се появи един блеед зачатък на втора черта  O_O не можех да повярвам, бях в офиса и викнах една колежка да погледне дали не си внушавам, но след като и тя потвърди вече ревях и подскачах от щастие. Сърцето ми щеше да изкочи от вълнение направо се вдигнах от земята и литнах *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

а като казах на бъдещия татко, той само се усмихна и каза "Аз бях сигурен, че е станало" :yes:

как установих ли..след 3 дни закъснение (а бях като часовник), 2 полож.теста направени през период от време 1-2 часа, страшен апетит, лек световъртеж, умора..това трябва да са признаците нали...да не се съмнявам че има бебче....

Извинявам се ако не му е мястото тук на моят въпрос...Invisibleи аз си купих преди няколко дена ову тестове,действат ли наистина и кога да започна да ги правя по кое време след цикъла :huh: *crazy*

Аз дори не подоюирах, че нещо е станало, защото бяхме много несеризони с бебеправенето, нито си следях овулация, нито каквото и да било.. И така една сутрин ми се догади ужасно много и на следващата пак. Миенето на зъбите се превърна в цяло приключение  :funny: Бяха ми нужни 2 дена да се сетя да си направя тест и за моя изненада (приятна, разбира се) той имаше 2 съвсем ясно изразени чертички  *YAHOO* В първия момент бях като гръмната, а после веднага изтичах при майка ми с теста и тя в първия момент не разбра какво й показвам.
Като се върнах в София отидох на лекар и той потвърди бременността. бях в 8 г.с.  :)

 :offtopic:jasmine по принцип зависи колко е дълъг цикъла ти и според него да започнеш!!Но понеже аз съм с дълъг цикъл/30-32 дни/а пък с ранна овулация-как се случва не зная и за това ги започнах на 8ден от цикъла!!На мен така и не ми показа положителен ову тест за което много се осъмних в качеството и за това спрях да правя и бебчо стана ей така  *THUMBS*Но щом си взела прави си няма да ти навреди само ще те улесни!Успех

Аз разбрах два дни преди сватбата, макар че го усещах поне от две седмици. Бях пропуснала един месец цикъл, но покрай цялата суматоха около организацията някак си не обърнах внимание. Последните две седмици обаче беше започнало да ми се гади постоянно и поръчах на милото да вземе един тест отнякъде. И така, в четвъртък вечерта, преди съботата на сватбата (05,07) си направих теста и не бях особено изненадана, като втората чертичка се появи ярка и уверена :) Бахме много щастливи и все още сме в трепетно очкаване.

След сватбата ходихме за няколко дни до една планина и започнах да се чувствам истински зле, по тези завои постоянно ми се гадеше и ми се спеше.

И сега продължава така, надявам се скоро да ми мине, за да се наслаждавам пълноценно да очакването :)

Постоянно ми се ядат кисели неща.

Ние решихме да правим бебе още ноември мес.мин.год.и отидох на профелактичен преглед, но се оказа че нещата не са добре и така започнах лечение и после последва и операция, и аз бях в ужас.Но слава богу се възстанових и док.каза че април-май-може да започнем с бебеправенето.Първия месец бяхме много несериозни-правихме ремонт, подготовката за сватбата и т.н и не стана.И така май месец се постарахме малко повече, но аз пак се съмнявах, защото пак не бяхме от най-сериозните, но пък трябваше да ми дойде една седмица след сватбата и една седмица преди да заминем за сватбена седмичка, но ми закъсня с 4 дни.Бяхме излезнали с милото и като се прибирахме, аз изведнъж му казах да спре на някой аптека да си купя тестове, че ми закъснява.Той веднага спря и взех два.Прибрахме се и веднага направих единия и какво да видя две чартички-извиках милото(той беше в др.стая) и му показах и той   ohmy *YAHOO* а аз като му се метнах на врата и почнах да рева  :'( и после  *YAHOO*. Абе чувството е страхотно.Сега се надяваме всичко да е наред и да се роди живо и здраво.

хайде и аз вече да се заровя подробно в темичките  :P та.... аз миналата събота срещу неделя сънувам, че си правя тест и е положителен  *crazy* но сънят беше толкова истински и всичко преживях все едно наяве.... и сутринта (понеже имах тест) си направих един на Престо. В интерес на истината бях почти 100% убедена, че ще е само една черта....въобще не вярвам на сънища.... =]  Направих си кафе, мотах се из кухнята и някъде към 7-8 минута се качих в спалнята да видя какво става с идеята да видя една черта и да изхвърля теста, нооооо ..... мернах втората черта, която се виждаше доста слабо  и  ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy направо не можах да повярвам на очите си. Но пък сега с мъжа ми сме на седмото небе от щастие  :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine:

ами аз преди около 10 дни си правих тест и той показа 2 чертички, мъжа ми не повярва и на другия ден айде пак 2теста един шуър чек и един друг и хоп! и  те с по 2 чертички :PREGQ: и си викам "ааа отивам да правя кръвен те" отидох на третия ден и с Никола ,тъкмо злагахме какво ще е нивото на чхг в кръвта, той каза 30 аз 20, отидох на регистратурата за резултата и ме попитаха дали теста е за да послужи за установяване на бременност аз казах да и те ми отговориха "честито" много се зарадвах *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*особено като видях стойност на хормона 107,25

а относно сънищата аз миналия месец сънувах котка с малки котенца като погледнах в съновника, там пишеше, че това значи че ще се задомя скоро (сватбата ни е на 17 август) и че ще имам детенце :)

  Вечерта преди да ми закъснее усетих, че зърната ми са по-болезнени и чувствителни от всякога, но си казах, е то може ли да стане толкова бързо и лесно, сигурно е случайност.. Но след 2 дни закъснение започнах да се съмнявам и пак, докато не видяхме  :PREGQ: на 4 тия ден от закъснението, тогава повярвахме :) И таткото и аз бяхме много изненадани и щастливи :dance2: Беше наистина огромна изненада *INLOVE*

Е дойде момента и аз да споделя как разбрах за  :pqz: та на 18.08 вече 6-ти ден ми закъсняваше и след работа си взех шуър чек и си направих теста който показа  :PREGQ:  втората черта беше много червена   :girl_wink: и само показах теста на милото и той като  видя каза "Нали неможе да има грешка" :funny: после ме прегърна силно и започна да мисли какво,кога,как и т.н но ние си и очаквахме де като бебеправиш нале все пак очакваш да стане @}->-- и така

А това зацапване и предменструалните синдроми, които са се появили при някои от вас, кога бяха?

На мен гърдите ми щяха да се пръснат направо в дните след овулацията, тогава и коремът ми ужасно се поду.
Преди няколко дни започна зацапване, вчера - тъпи болки в корема, днес изчезнаха, но бяха заменени от леки болки в кръста, все едно ще ми идва. Единият от дните ми се гадеше.
Постоянно се чувствам уморена и ми се спи, но аз през последния месец въобще не спа достатъчно, така че явно е от това.
Но още е много рано - трябва да ми дойде не по-рано от 26.08, така че едва ли е възможно да разбера, дали съм бременна.

Ще взема един тест от тези "Престо" или ако не мога много да изтрая, ще отида на кръвен, както ме посъветваха в клуба на бебеправещите. Милото ми казва да съм изчакала поне до датата, на която трябва да ми дойде, за да не ни подлъже нещо теста и после да се разочароваме.

Kiksi,  вземи си тест на Престо - те са 2 в опаковка - можеш да направиш сега единия, а другият - като ти закъснее  :girl_wink:

Да разкажа и аз как разбрах:
Още преди да започнем с опитите отново,бях доста сигурна,че този път ще стане =]
Една седмица след предполагаемата ми овулация ми зацапа,започнах често да посещавам WC и изпитвах непреодолим глад.Направих си тест Престо,но беше -,а аз бях сигурна,че чудото ни е станало и дори не обърнах много внимание на отрицателния тест
Пет дена преди датата,на която трябваше да ми дойде си направих нов и вече беше положителен с доста ярка втора чертичка *YAHOO*Направих още 2, за по-сигурно  :[ и резултата беше същия :girlhide:
Въпреки че бях сигурна,че е станало,доста се постреснах и мисълта ми беше "А сега?","Какво ще става?"
Казах на мацото,но и той не се изненада.И той като мен е плахо щастлив *db*Не смеем да кажем на някого и само се притесняваме :(Другата седмица в сряда съм на лекар и после на 23.09. надруг.Предложих снощи на мацото дали не иска случайно да дойде с мен.Реакцията беше: "O_O ohmy O_O Ами аз.....ъъъъъъ... не съм много за такива места.....ама....ще видим" :girlhide:Сигурно ще дойде :girl_wink:

Моля да простите невежеството ми, но при личния ли ходите или на гинеколог, за установяване на бременост?

Можеш да отидеш начастно или да си вземеш направление от личния.Иначе за установяване се ходи на гинеколог :girl_wink:

А кога трябва да се отиде на гинеколог, имам предвид колко дни след закъснението?  :[

Защото от една дружка знам, че трябвало да изчакаш около 2 седмици закъснение след датата, на която трябва да ти дойде и тогава - иначе казвали, че е много рано и въпреки положителните тестове, едва ли не отказвали да установяват  *crazy*

При вас как беше?

kiksi, аз отидох на 9-ти ден закъснение и нямаше проблем  *THUMBS* не се  видя ембриона, само плодното сакче, но все пак и това е достатъчно  :P

Ами при генеколог се ходи!!
Аз отидох 10ина дни след закъснението!Тогава препоръчват да се ходи,за да се види ембриона!
Не винаги е важно да се види само плодния сак!Защото може да го има но да няма ембрион!Което е опасно!!!

Нашата история е малко смешна и никога не съм преполагала, че така ще разберем :)))

Бяхме в едни наши приятели, като им помагахме да си сглобят новата спалня и ммилото изведнъж се сети и ме пита "абе мило на тебе дойде ли ти вече", при което аз смутена отговарям "не" -закъсняваше ми два дни, но не исках да се самонавивам и да правя тестове и тоогава моята приятелка не издържа и отиде до аптеката да купи тест. Направих си теста и всички седим на вече полу-сглобената спалня и гледаме колко минути са минали и като видяхме, че е положителен падна голям рев, големи целувки и прегръдки и разбира се сглобяването остана за другия ден. Отидохме вкъщи , за да полеем страхотната новина, на другата сутрин пак направих един тест и пак беше + и вече нямаше съмнение !!! такава е нашата историйка !! :) 8P 8P

Божееееее Ели каква история, а аз даже не съм разбрала, че си бременна, ами честито

Хайде вече и аз да споделя,плахо плахо :[.Цикълът ми закъсняваше вече 5 дена,при което досега не ми е закъснявало никога,винаги ми идва по-рано от датата.Отначало не смеех даже и да си помислям,че е станало,но след като не ми идваше нямах търпение да разбера и си купих тест.Аз от притеснение като се разтреперих в тая тоалетна и обърках каде трябваше да капна капките урина :P(понеже си купих Шуърчек)и ми показа две черти ,като едната беше по-бледа,но аз реших че е от объркването *crazy* и изтичах до аптеката и си купих още един.Но и този път се появиха 2 черти и аз не знаех да вярвам лида не вярвам ли.Вечерта се прибрах вкъщи и милото като чу,че май има вероятност да съм бременна,веднага ми тикна телефона в ръка да звъня на доктора да си записвам час.Така и направих и стреперещи крака на кошетката в кабинета :angry: ,докторът потвърди хубавата новина *YAHOO*

Ами и аз не съм писала...
Аз имах усещането , че е станало още 10 дена преди датата на М. Беше ни първия опит , но си имах пречувствие. Бяхме го направили точно на датата на овулацията , но без да сме го планували! После изчислих с телефона си и видях , че 16.08 (датата на овулация ) ми е отбелязано с жълто! ohmy Четох за симптоми постоянно, спрях изведнъж цигарите.  ohmy Ходих често по малка нужда , ставах нощем , което преди не ми се случваше. Много ми се спеше следобед на работа и гърдите ми започнаха да се подуват.  *crazy*
Постоянно споделях с мъжа ми , на него също му се искаше , но беше решил, че се вманиачавам, казваше ми , спокойно да си изчакам датата и дали ще има закъснение. Хич обаче не изчаках спокойно , още 5 дена преди датата си направих тест , имаше втора много бледа черта, едва доловима , но я имаше.  :[ Казах му , но той пак - не бързай! След два дни пак си направих тест и пак втора бледо розова черта , но по ясна от предния път.
 На 30.08 трябваше да ми дойде М, беше моминското ми парти. Веднага щом се събудих изтичах да си направя теста и този път  :PREGQ: *YAHOO* но много силно изразена и червена! *YAHOO* Скочих пак в леглото при милото с теста в ръка и му казах "Мило, виж бременна съм!" Той гледа , гледа и го е страх да повярва и да се зарадва , да не би да се окаже , че има грешка :funny: Сега сме супер щастливи :twohearts:

на 3-тия ден от закъснението.
Обаче ,понеже си правих тестове за овулация,и бяхме подготвени че може и да не ми дойде,точно за този месец не се надявахме.Но както и да е закъсняваше ми 3 дни,но от предната седмица беше почнало да ми се гади,което не ми беше за първи път,и друг път ми се е гадело преди .Сънувам аз точно преди да стана за работа че си правя тест за бременност,и че той е положителе.И така звъни ми алармата да ставам и още сънена отивам до шкафа ,вадя един тест за бременност ,правя си го ,обаче до оставих ,докато се облека че и повече минути.Тъкмо да тръгвам вече и се сетих че трябваше да видя рвзултата,и какво да видя.Теста с две черти от която едната едва забележима,но се вижда,отидох да събудя милото и му викам:"знаеш ли ,ча май съм бременна,",и той подскочи като опарен в 5.30 сутринта.Гледаме го тоя тест и се чудим дали е истина.След още 3-дни направих още един,който беше категоричен с ясни две :PREGQ:
И така разбрахме на нашия бебок.

Ние не го планирахме специално, с овулация и т.н., но  продължение на  месеца..да речем че всеки ден е можело да стане бебо =] Предния месец ходихме на планина и на мен ми закъсня 2 седмици, като никога! Правих 4 теста общо и все отрицателни, накрая ми дойде. На следващия месец ходихме у родителите ми във Варна и отново ми закъсня, но реших, че е пак от смяната на климата (живеем в София) и дори един тест не направих. Малко след като вече станаха повече от 2 седмици и се прибрахме направих тест и дори не се налоци да чакаме резултата, и двете линийки се оцветиха мигновено!  O_O Оказа се, че съм вече в края на първия месец  =] Дори в началото уж се чудехме дали да го задържим, тъй като сме доста млади, а на мен ми се налага да прекъсна годината, но преди няколко дни като питах милото дали всъщност мисли, че е можело да го махнем, каза не - май и двамата просто ни е било срам да си признаем че толкова рано сме го искали и нарочно сме си го направили..  :danceg: :danceg: :danceg:

При нас стана много бързо,не се пазихме вече втори месец и една неделя бях на работа,но ме пратиха този ден в друг град близо до нашия и цял ден ми се пишкаше през 10 мин.Но аз не му обърнах внимание иначе и този ден ми се догади ,но за малко(а аз имам гастрит и често ми се гади),та и на това не обърнах внимание.И става време да си ходя милото дойде да ме забере и си пътуваме към нас и той ми вика:дойде ли ти? Аз му викам -не,но имаше още 2 дни до датата.Той ми вика вземи си тест и си направи днес,сега като се приберем и така и направих и от вълнение капнах не там където трябва и му викам мило обърках теста е грешен ,но не го поглеждам.Той отиде да купува друг, апрез това време аз видях че е + и ми се подкосиха краката и сърцето ми се разтупа и той си идва и аз с една усмивка зад ушите чак му навирам теста и викам знаеш ли какво значи това,няма да си забравя изражението му,беше толкова радостен и си направих другия тест за по-сигурно и той беше+ и така научихме ние. *YAHOO*

привет и от мен;

аз да ви попитам относно симптома - болезнени и подути гърди;

както и болките в корема като при ПМС ли са;

питам ви, защото при мен болезненостт и чувствителност на гърдите, както и пъпките, които все съм считала за признак, че ще ми дойде, разбрах, че се появяват още преди да мине овулацията;

а болки в корема, типичен ПМС, се появяват няколко дни преди да дойде лелката;

та относно болките в корема - типичните болки, както при ПМС и предид а забременеете ли са, или са по различни;

При мен болките бяха доста силни и за разлика от обичайното ме боля преди датата на М, а не в първия ден. А гърдите ми щяха просто да ескплоадират и много боляха. Споделих с една колежка, която беше бременна във 2рия мес и тя ми вика- бягай за тест. Ама аз не вярвах много, тъй като бяхме опитвали само един месец, но ето че чудото станало. В деня на М си направих тест и се появи много бледа втора черта. След 4 дни бях при моя гинеколог и се видя малката точка.  *YAHOO* :danceg:

И при мен гърдите ми бяха мноого подути и ме боляха както преди цикъл,но ме болеше доста често в продължение на 2 седмици ниско долу и беше ужасно.Но не мисля ,че болката е същата както при МЦ,поне при мен беше така

Та нашата история е такава.Моя цикъл е адски нередовен и с различна продължителност и никога не знам кога ще ме изненада. Бях започнала да меря разни темепратури ама то нищо не разбирам и никаква разлика не открих и се ядосах и го зарязах термометъра. А и Матиас за наш късмет не се е спрял и постоянно беше някъде в командировка.

Та на 15 Февруари се събуждаме сутринта и Матиас ми казва- страхотен сън сънувах. Двамата сме искали да посадим едно малко храстче и сме имали само няколко часа за това. Били сме избрали най-подходящата почва и място. И докато ми разказва той това го поглеждам и си казваме -Ми хайде да си направим храстче. Аз реших все пак да проверя дали имам овулация и егати и изненадата имач две много добре изразени чертички. Казах си може пък и да познае съня на Матиас. Та правихме що правихме.

На другия ден помагахме на един приятел да се мести в нов апартамент а на мен ми се повръщаще и си казвм това вмаиачаването е страшна работа. Но след това всяка вечер и то все окоо 20ч ме болеше ниско долу.Адски болки и след две седмици на 28 Февруари си напрашвич тест който беше отрицателен.Е гадно ми стана ама си викам здраве да е друг път. На 1 Март след като пак не ми дойде правих втори тест който се оказа положителен и така сега се надявам всичко да е наред и да успеем да си отгледаме едно здраво храстче (дай боже).

Гериии, звучи страхотно и толкова романтично!!! *INLOVE*

Пожелавм ти от все  *INLOVE* едно здраво и прекрасно "храстче" да си имате!!! *THUMBS*

Гери, това беше като в приказка! Не подозирах, че такива красиви истории още съществуват!

бебз и аз не съм предполагала че има.Затова и бях толкова разочарована, когато видях отрицателния тест за бременност , не толкова че е отрицателен ами че бебето не е станало след толкова красив сън, който после да му разказвам. Матиас казва, че е бил сигурен че е станало ама аз не бах де.

А аз от много работа, въобще не бях усетила, че ми закъснява. На 13/02, вечерта, александър ме попита не е  ли трябвало да ми дойде и чак тогава се усетих за голямото закъснение. На другия ден си направих тест и той се оказа положителен. Така съвсем случайно си направихме един страхотен подарък за св. Валентин :girl_wink:

Чудесни истории :bravo:
Гери мила направо като в сапунен сериал е станало всичко :girlhide:Браво
Валентинка,миличка много ми стана чудно как така мъжлето знае кога ти идва цикъла :[ *crazy*и не само в твоя случай ми доста често чета такива истории,в които мъжа се усеща преди жената :huh:
Много се радвам за вас и нека всичко върви гладко и със сладък край :girlhide:

Ние с моя съпруг от три месеца правихме опити... опити е силно казано - просто си бях спряла противозачатъчните и си правихме секс без какъвто и да е график или престараване, нито съм лежала след секс, нито съм гледала да не пишкам веднага и всичките тези щуротии, които уж трябвало да се правят.
  Последния месец абсолютно инцидентно се откри възможност да се нанесем в ново наше си жилище и се занимавахме с ремонти, местене на багаж и какво ли не още и тотално бяхме занемарили сексуалния си живот заради преумора. Освен това мъжа ми беше командировки за по няколко дни и съвсем бях отписала този месец като възможен за зачеване. Я сме правили за целия месец общо 5-6 пъти секс, я не. Бях си купила от преди пренасянето кутия с тестове за овулация - общо 5 на брой. Преди секс все си правех по един от любопитство... всичките излизаха положителни  O_O *crazy* , а аз си ги правех през 4-5 дни, а не един след друг. Реших, че са явно нещо развалени или с изтекъл срок, или кой знае какво, а явно първия тест е отчел овулацията, а всички следващи вече наличие на бременност (в упътването пишеше, че при бременност може да има подвеждащи резултати). Така или иначе покрай ремонта и поръчките на мебели изобщо не се замислях толкова сериозно за правене на бебе.  Тъй като цикълтъ ми е изключително нередовен - варира между 28 и 48 дневна продължителност, аз изобщо не бях мислила по темата кога трябва да ми дойде и дали не ми закъснява. Освен това вече втора седмица страдах от обичайните за всяка моя менструация болки ниско в корема и чаках всеки момент да ми дойде.

  Причината поради, която се осъмних, че има нещо е доста прозаична - аз обичах сутрин в задръстването да си пуша в колата по 1-2 цигари докато стигна на работа. Няколко дни поредни обаче още на средата на първата цигара ми ставаше много тежко и задушно, хвърлях цигарата, отварях всички прозорци и пак усещах дима. Това ме накара да си купя тест. Беше +.

Ние с моя приятел си правим бебче от 1 година, но всеки път имаше само 1 чертияка и така до 21.04.2009г. когато си писах с моята приятелка и и казах , че мизакъснява тя миказа: Малеее , как може да търпиш бягай до аптеката да си вземеш тест и ми се обади!!!!". Ние тръгнахме да се качваме на 1 вила и минахме през аптеката. Когато си направих теста , чертичката беше 1.Аз го прибрах и реших да го хвърля в контейнера отвън. Когато отидох реших пак да го погледна и се опулих  ohmy и едни хубави тръпки ме полазиха- най - накрая чертичките бяха 2. И така на Великден разбрахме , че ще си имаме бебче!

Уау...направо настръхнах, какви красиви приказки сте изживели всички  @}->--
А кога започвате да усещате симптомите - болки в корема, напрегнатост в гърдите и т.н. ? 

  Доста видимо подуване и болки в корема идентични с предменструалните чувствах още 3-4 дни след зачеването  - две седмици ме боля преди да направя теста, а 2 дни след като го направих ходих на преглед и лекарката ми каза, че зародишчето е на 3 седмици (иначе около 5 г.с.). Болки в гърдите и тежест усетих чак 10 дни след като разбрах, че съм бременна. Отвращението към цигарите и изключително обостреното ми обоняние се появиха горе-долу на датата когато трябваше да ми дойде цикълът. Освен това чувствах и някаква неописуема умора и изтощение, които отдавах на ремонтите и на няколкото работни съботи, които ми се бяха струпали поред.  Това са симптоми, които забелязах помежду другото покрай всичките си останали грижи. Иначе предните месеци когато усилено правехме бебе постоянно имах въображаемо гадене, въображаеми болки в гърдите и какви ли не други въображаеми, но много реални като усещане симптоми, които изчезваха в момента, в който ми идваше цикъла :)

Ето и нашат история...
Вече много искахме да си имаме бебче и тъкмо бяхме решили,че е настъпил момента и все се разболявахме-ту аз,ту мъжа ми и все трябваше да изчакваме,а и се усещах много изтощена.Но като наближи Нова година и си казах,че трябва да се стегна и да не го мисля толкова пък каквото стане,а и "нова година-нов късмет".Спортувахме активно,пиехме много фрешове и витамини,отдадохме се на релакс по празниците и много цуни-гуни :[ между другото си правих и няколко теста за овулация,които малко ми бяха странни, но както и да е-макар да нямах никакви симптоми,някак усещах,че е станало,но не исках да давам напразни надежди на мъжлето и като наближи да ми идва се чудех как да отклоня темата,защото първо исках да ми закъснее и после да направя тест.Така и стана-около седмица след закъснението изчаках да остана самичка в събота сутринта и си направих тест,който беше с 2-ра бледа черта,а аз бях супер щастлива*YAHOO*Най-хубавото е,че нямах никакви симптоми освен някои слаби и едно слонско спокойствие ме обзе,което трае и до днес и не ми дава да се ядосам почти за нищо =]Все пак си имам нещо много важно вече в живота, за което да мисля и нищо друго няма значение :danceg:
В друга темичка ще разкажа как зарадвах таткото. :P
Най-хубавото е,че бебо е станал на 06.01.-Богоявление!А тази дата е и много символична и лична за нас и по други причини :[А за "направата" му явно допринесе и кученцето ни,което милото все се катереше в най-неподходящия момент на гърба на мъжа ми:girlhide: :[А сега усеща бебо и все иска да ми топли коремчето *INLOVE*
Та за нас новогодишното късметче на мъжа ми от баницата стана реалност! *YAHOO*

Аз усетих, че съм бремена  в  момента, в който е станало зачеването.  Поне така си мисля.
   Ние си правихме опити около четири месеца, но нямаше нито тестове за овулация нуто режим. Простно не се пазихме.  Декември месец ми закъсня, при което още първия ден на закъснението си взех тест оказа се отрицателен, и след пет дни ми дойде, цикълът ми беше кратък по принцип ми е по 7 дни, а тогава ми беше пет. Покрай коледа имахме доста работа, нямахме време да седним. След като ми свърши веднага правихем секс с милото, от този момент почна да ми се гади мислих си :! , че е от глад, защото нямах време да ям на работа, но т.к работя в парфюмерия  и козматика изведнъж пръскам парфюм на клиент и си запушвам носа правих го несъзнателно и крайно непрофесионално от моя страна,почна да ми се гади след секс, събуждах се вечер пак ми се гади, сутрин пак и почнах да си мисля,  че се разболявам, а момента беше изключотелно неподходящ ,  пих витамин ц в примишлени количества. След нова година отидахме да виедим моята маминка в Шумен, и там не можех да хапна нищо само мрънках. Станах супер изнервена.  А работа съобщиха , че ще има съкращения, маминкака ми получи инсулт :(. И изобщо не се сещах, че може да ми се гади от това, че съм бременна, след няколко дена маминка ми почина и на погребението почна да ми се гади много от всичко тогава си помислих, че може да съм бременна. Понякога хората си отиват когато се ражда друг живот. Така си помислих, но не го споделих с милото беше ми изключително тъжно и не ми се разговаряше. Излязах в отпуска , с милото и комците ни отидахме в Банско, тогава почнах повече да се замислям, че може би съм бременна.  Пийвах вино и веднага ми се появяваха киселини, постояно се кривях бях на цупена почнах да ям хляб , а бях спряла хляба от години,а Такъв скандал направих на милото , че не са ми оставили да ям хляб че сигурно всички ме чуха. Една от вечерите сядяхме на масата всички, разля се  чаша с алкохол, Рамона - която е румънка ми каза, че съм бремена, че в техният край, когато се разлее чаша с алкохол и той тръгне към момиче значи е бременно ohmy. И аз останах замислена. Когато се върнахме си направих тест и се оказа, че съм наистина бременна. :pqz:
 *INLOVE*

Въпрос към вече бремеменните  :) - Момичета, имахте ли болки, точно каквито са предменструалните, точно във времето, когато е трябвало да ви дойде цикълът? т.е. всички признаци на ПМС, но всъщност не ви е дошло.

Много често точно така се случва, симптомите на ранната бременност са като на ПМС......

Аз имах. До третия месец си ги имах тези болки и заради тях ме тъпчеха с Но Шпа на килограм.

Аз също имах симптоми на ПМС.За това и реших,че бебе няма.Боляха ме гърдите,яйчници,кръст,всичко.И накрая се оказа,че има.Но разбира се,не говоря тези неща за да те навивам,в никакъв случай.Само теста ще ти дде отговор *THUMBS*Успех и дано чертичките са две

Нашата история също е забавна или интересна. Бяхме решили, че след сватбата ще има бебе, но не се пазахме може би два три месеца преди това. Въпреки, че аз все мрънках ама ако ми е лошо на сватбата  :[. Е май бебето е станало точно в деня на сватбата - т.нар. първа брачна нощ :) или три четири дена преди това. Усещането е като точно ПМС, но нямам никакъв апетит. Чертичките са твърдо 2  *db*, а в петък сме на лекар да ни кажат всичко  *YAHOO*

Аз нямах симптоми като при ПМС, даже при М умирам за един шоколад, аз сега като видя шоколад и  :! При ПМС умирам от болка ниско доло, сега въобще не ме е болял корем, може би единственото общо е че рева и на рекламите даже и в двата случая  :funny:

Рзбрах, че съм бременна на първи ден закъснение на МЦ. Следях си температурата и горещо се молех да не падне към края на цикъла и така стана! На датата на която трябваше да ми дойде си направих теста и видях двете чертички. Няма такова щастие!

Ами ние с таткото го направихме заедно теста - да ви кажа разочарована съм малко - той май излезе по-спокоен от мен  =] Аз като видях двете чертички се чудех да плача или да се смея  8P Но умирам от щастие - много исках това бебче... След неуспеха преди... Но моля ви помогнете ми - това повръщане ще ме съсипе - не спира да ми се гади  :'(

Мила, нормално е да ти се гади. Моя лекар каза, че това е предизвикано от това, че матката се намества и се създава дискомфорт в коремчето. Обикновенно след 15-16 седмица намалява или спира напълно. Много добро средство са фрешчетата и лимончетата, както и повечко водичка поне аз така знам ;). Леко бременеене. *THUMBS*

Момичета излизате от темата.Тази е КАК КОГА РАЗБРАХ, ЧЕ СЪ БРЕМЕННА, а не отчетна за бремеността.

И аз да разкажа кога и как разбрах,че съм бременна.Моята история не е никак романтична-напротив.
След една години неуспешни опити,лекари,лоши прогнози и диагнози,май месец правихме първа стимулация с клостилбегид.Трябваше да ми дойде на 1-ви юни.Аз обаче след всичко през което бях минала,не очаквах да имаме успех от първия път.И така седмица преди датата на която трябваше да ми дойде,моята дъщеря се разболя от скарлатина.Нейната лична ми каза,че няма опасност да се разболея защото големите не се разболяват-което не е вярно.Точно на 1-ви юни се тръшнах болна,чувствах се ужасно и си помислих,че сигурно е скарлатина.Напраних си тест за да знам какво да пия и за моя изненада той беше много положителен.Аз обаче вместо да се зарадвам,се уплаших и се разплаках.Обадих се ревейки на гитеколожката,която първо каза,че най-вероятно ще стане кухо яйце и няма да оцелее и сигурно ще се наложи да ме кюртира.Представяте си колко расотно приех тази новина.Но все пак каза,че ще изчакаме да видиме как ще се развият нещата.Отидох на лекар,казах каква е ситуацията и започнах антибиотици.Вечерта се прибра мъжа ми и въпреки,че толкова време си представях как като забременя ще му спретна нещо романтично,в случая без капка романтика ,обляна в сълзи му показах теста.Той обаче страшно се зарадва и каза,че всичко ще е наред.За щастие така и стана.Но минаха много дълги дни в незнание дали ще има бременност или не,дали ще има бебе или не.
За щастие към днешна дата бебето се развива според седмиците си и за сега всичко е наредДано така и да продължи.Докторката каза,че ще ме наблюдават по-внимателноза да изключим увреждания,но аз вече съм по-оптимистично тастроена и се надявам всичко да е наре.
Ето товае моята не романтична история.

Може да не толкова романтична, но крайния резултат е прекрасен  :girl_wink:

твоята история ме просълзи, аз ходих в една частна клиника и си направих фетална морфология, там се вижда всичко с бебето, за твое спокойствие можеш да го направиш

Благодаря за съпричасността.Да,тя самата ми гинеколожка каза,че ще ме наблюдават по-внимателно и по-щателно.

Милото ми предложи и само няколко дена по-късно ми закъсня направихме теста заедно и хоп - две черти  *YAHOO*

ЕЕ трябваше да не избързва - яко щеше да е ако ти си направиш теста и му предложиш  :laugh:

Аз разбрах, че съм бременна на работата. Направих си тест и вечерта казах на таткото, той мног осе зарадва, защото скоро бях направила аборт в 5 ти месец и се притеснявахме щестане ли пак бебе, но стана :)

Аз разбрах, че съм бременна април месец  :)

Аз пък съвсем не очаквах когато разбрах... :[
Винаги съм имала проблеми с цикъла и никога не ми е бил редовен, последно ноември бях пила Диане-35, което след първата опаковка реших, че няма вече да пия и така декември ми дойде три пъти цикъла през една седмица като лекаря каза, че отва не е ненормално и, че се е получило, защото съм спряла Диането, и така... януари не ми дойде, стна февруари средата и аз си викам, е, как ще ми дойде като декмври ми беше като за цяла година и съм си супер спокойна. не сме се пазили, но не съм и очаквала нещо пък да се случи с моите проблеми. И отиваме за 14-ти февруати с кумувете на Цигов чарк. Мене ме цепят яйчниците та две не виждам и аз си мисля, че се мъчи да ми дойде тъй като нали както се разбра по-горе ми закъснява доста и аз се тюхкам, сега ли пък точно ще ми дойде да ми се развали почивката...а корема ми подут, боли ме, не мога и три дни да отида до вецето, ужас :angry: даже си помислих, че съм надебеляла нещо и се притесних, щото една пола ми стягаше, абе много ми беше некомфортно...И прибирайки се вкъщи, не ми дойде и аз си викам, ще отида за всеки случай да си взема един тест и с треперещи ръце чакам резултата и като видях двете чертички, кракта ми се подкосиха!!! ohmy направо се гипсирах цялата и като започнах да се притеснявам какво да правиме, как сега ще стане, ама това, ама онова, направо много бях шокирана, не разбрах защо :sarcastic:

И така, та сега се надявам само и се моля, всичко да се случи както си трябва октомври месец!!!!!!! *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Обединявам няколко пост, да не се разводнява темата излишно! *THUMBS*

напротив беше желано, но не беше особенно просто, като чета вашите прикючения просто ;)

хайде да се разпиша и аз :P
закъсняваше ми 10дни,но аз упорито реших да чакам да си ми дойде,защото нито съм си следяла ово-то,нямше мерне на температури,просто бяхме решили ако стане стане
един ден на работата нещо много силно ме сряза корема много ниско долу и аз си помислих че до вечерта 6те ми дойде,но не :P
точно същите дни имахме проверка от двск и от още една служба,аз трябваше да правя една хасеп система и ми беше страшно притеснено и си мислех че заради това напрежение и притеснение не ми идва.на всичкото отгоре шефа реши да направи коледния банкет през ноември на Троян(и аз там бременна и естествено незнаеща това яздих кон,изпихме доста уиски с колегите,че си и пупуших малко :[)и като се върнахме от банкета,всеки ден запчва да ми става лошо и вече бяха минали 15-16 дни от закъсненето нямаше как трябваше да си направя тест,купих си,изчах милото да замине събота сутринта на работа и ....това бяха най-дългите 5минути в които чакаш резултата.В момента в който видях 2те чертичка честно ви казвам имах чуството че всичко ми се преобърна,толкова много плаках хем от радост хем от страх.... 8P

Е, Роси, наистина си го разказала много хубаво, така се развълнувах!!! *YAHOO* Иначе за пиенето и пушенето-каквото било, било-така каза моят лекар като му казах, че и аз съм си пила и пушила, като не съм знаела, че съм бременна :[ Важно е резултата да е жив и здрав!!! *YAHOO*

аз вчера просто реших да си направя тест защото ми заксняваше с 5 дена и за моя изненада се появиха 2 чертички едната бледорозова,но да видим след всички изследвания какво ще излезне още ме е страх да се зарадвам

иха добре дошла в отбора  :danceg: идея се нямаш как стоя и се кефя пред компа  *YAHOO* бледо розова бледо пенбена щом има втора значи е ясно положението  *THUMBS* и моята втората беше бледорозова и дори на трите теста на които правихме :) щом я има има радост, ох много ми е кеф  :bravo:

Айде и аз ще се запиша тук, въпреки че се чудех дали въобще да го правя - още не се взимам насериозно бременна някак си  :P Ще бъда малко по-подробна за миналото за да разберете какво е за мен настоящето:
Та при мен много предистория, уж нямам проблеми пък все не ставаше или като ставаше (през 1 година) не беше като хората  :\ Първият път когато забременях беше още преди да се оженим и беше  ночаквано, след лечение на един хормон. Цикъла ми беше страшно нередовен и като ми закъсня ама въобще не обърнах внимание, щото ми писна от тестове. По това време обаче сменяхме квартира и аз работа и да не ви казвам колко нерви имах (особено с работа щото военните много ги е яд някой като тръгне да се мести в по-добро поделение - направо ме разкатаха и документите не бяха малко). Обаче 1 ден прибирайки се от Княжево до Младост с маршрутката и ми стана едно неконфортно, не лошо или нещо обаче различно от нормалното и аз не знам. Като слязох в една аптека тест и вкъщи, че и на Дими бях ядосана. Отидох да правя теста и сигурна че пак е отр, а той +  ohmy оле казвам ви изпотих се - не че щях да го махна, ама не ми беше до това. Ок, след два дни обаче вечерта прокървих -прецапа такова и незнаех кво да правя - колко съм била глупава - легнах си. На др ден обаче бях за 1-ви ден на новото място ( аз като разбрах че съм бременна постоянно се тормозех как ще ида на новата работа и ще кажа че съм бременна, ако знаете през колко перипетии минах да отида, все някой ме спираше и все връзки търсих - аз простия войник, а кво говорим за по нагоре  :girlhide:) така и отидох аз на новото място кървенето се промени и започна да ме боли корема, ама си трая-  а всички там ме гледаха все едно съм пусната отгоре абе мани. Нещата с всеки час се влошаваха. Звънях на Дими казах му. след работа той ме чакаше и къде отидох -във Военна болница, нали е нашата болница и там ходя. Беше дежурна една от гинеколожките която беше потвърдила бременността, но жената каза тук може аборт да направим, а не да го задържим - бягай в Майчин дом в спешното. За бела (това става на 1 ноември 2006г) времето едно гадно, студено, и мокро, мен страшно много ме боли корема и навсичкото отгоре тъпата тогава кола се беше скапала, а парите го бяхме закъсали, че купувахме мебели, връщахме заеми и незнам си кво и въобщееее.... че се влачихме от военна б-ца до майчин дом пеша - да не е далеч ама в мойто положение не ме питайте. Там ме довръшиха, чаках 1 час да дойде някой да ме прегледа, дойде, каза че има шанс още, и изписа някви лекарства (прогестерони някви), които ги нямат в болницата и трябва да си ги купим  :tuktuk: дими търча купува, носи ми багаж и всичко. Донесе ги, едното беше ампула за инжекция. Аз бях обяснила, че вече 24 часа съм така ама на кой му пука  -отивам в маниполацинната при сестреите да им кажа, че имам лекарствата и да гипочвам, а те ми викат "изчакай утре лекуващия си лекар"  ohmy аз им казвам "ама аз много кървя вече " те нищо спокойно... и аз тогава чиста и неопетнена , непросветена си казах че лакерите значт и си легнах. Нас утринта нещата бяха още по зле и аз усещах че вече няма смисъл и чаках визитацията ама  -йок, лекуващия на стаята дошъл и директно влязъл в секцио  :girl_impossible: и на всичкото отгоре следобеда най-накрая като прегледа ми се развика, че вече нямало бебе и защо не съм била инжекцията и хаповете - ужасно беше много тежко изживях всичко. На 3 ноември ме кюретираха не доктора, защото той бил до 2 часа, а някви стажанти. Момичетата на етажа казаха че съм крешяла като съм излизала от упойка, преставете си колко съм била психясала.

ще продължа в др пост че стана мноогооо дълго

Година по късно на 10 ноември обаче ни беше сватбата. Ходих по лекари ама все не се намира причина и на мен ми писна и спрах да се занимавам с глупости.Миналата година август обаче точно на Богородица 15.08 разбрах за извънматочна бременност (бях писала тук) , беше много гадно, не се видя извън ли е не е ли, но имах болки, странни цапаници и всичко беше гадно, албанци , въпроси, операция ли ще ее - слава Богу , размина се без да ме режат и дори миказаха след 3 месеца пак да продължавам с опитите  ohmy без Цветна снимка на тръбите без нищо...
Та след нова година, аз се отърсих уж от страха и викам ще стане - да ама не , почнах да се тормоза, че не правя достатъчно за себе си, че ми има нещо на тръбите и така отидохме на ендокринолог, че аз нали все хормоните ми са уж виновни. Човека пусна всички изследвания касаещи бъдеща бременност - хормони -мормони, рубеоли, токсоплазмози и пр.
Оказа се сега че някакъв нов хормон (досега не е бил висок, аз често си пускам хормонални) е завишен, но когато той е завишен трябвало и др от щитовидната жлеза хормони да са извън нормите, а те били нормални и човека каза че за 1-ви път виждал ткова нещо и ми предписа някви хапчета и каза "айде и скоро да си бременна"  :girl_wink: и аз го гледах едно странно. Оказа се че хаповете за клостилбегит, тук са кломифен, аз се порових в Нета да видя кво ще пия - леле казвам ви освирепях направо. Хвана ме страх, как ще ги пия тия хапчета за стимулиране на овулацията като извънматочна и пр. и бях в чуденка. Но викам ще пробвам и храних надежди, смятайки се за не толкова зле.
Пих ги, след това ходих при една АГ да ми следи фоликулите, а те не пораснали гадовете достатъчно и жената вика др месец по 2 кломифена на ден. Да да, ама НЕЕЕ!!!
До тук бях аз с тия щуротии и разни албанци.И казах, че спирам да се занимавам аз с глупости и да мисля за бебета, дори си казах може пък и да нямам деца кво пък, нали се ожених за мъж с дете - такъв ми е късмета. Много ми беше писнало. Ходихме на почивка в Бг, взехме Йоанна за месец в Албания и така си живеех наистина без мисълта за това, отлагах и казах, че като се приберем живот и здраве в Бг ще си пуснем всички изследвания,ч е вс не стигаме до край.
Докато детето беше тука много много не сме палували, щото сме свикнали да сме сами - 1 -2 вечери тихичко и това беше  :[. И така... кумовете но бяха на гости 3-4 дни и постоянно ги развеждахме из Албания, а тук е адски горещо. На мен обаче ми се приспиваше в колата все заспивах, не издръжах много по слънцето и разни такива ама този път не търсих никви симтоми за бременност, после си дадох сметка. Дефакто точно акто тръгнаха кумовете ни на същия ден трябваше да ми дойде.
Та едно ми беше много странно и аз го отдавах на това,ч е всеки месец се надявах. Все поглеждах ква дата е и чаках да стане 10 да правя тест - и защо, ние даже не се бяхме постарали а и нали бях се отказала. Изпратихме кумовете сутринта - Дими отиде на работа, останахме вкъщи ние с Йоанна. Изведнъж се усещам, че е 10 юли... и вътре в мен почва енда борба да правя ли тест? е за кво да го правя? ама нали чаках 10? луда работа си виках съвсем се сбърках  8P???
Скочих аз и отидох в банята, взех някакъв тест направих го и започнах да гледам за 2 черта  -вътрешно убедена и сигурна,ч е ще я има  *crazy* (дори после си мислех че ако я нямаше щях да съм по изненадана) и тя си излезе и въпреки вътрешната сигурност се изненадах, защото явно не отавах значение на 6-то чувство и пр.
Веднага звъннах на Дими естесвено, то си достатъчна изненада и така общо взето.
Сега не смея напълно да се зарадвам, докато не мине поне още месец  -не смея,ч е то след толкова време и какви ли не странни случки, човек го е страх.
Извинявам се че ми е толкова дълъг поста, но това как съм направила теста сега и как съм разбрала че съм бременна сега нямаше да се разбере така както с предисторията, защото нещата са тясно свързани с чувствата ми!

P.S Исках само да кажа,че сегашната бременност е точно година след извънмачтоната, за която разбрах на 15.08, а сега разбрах на 10.08 - явно живота е баланс и всяко зло за добро  :)

Верони, знам от части твоята одисея, но сега направо  :'( Егате как си издържала на всичко! Тичай в "бъдещи майки да те поздравя", че тук ще ми се карат!

Аз писах там вчера ама незнам защо все се цитират постовете и става едно гадно и нищо не се разбира  :)

При моята първа бременност(неуспешана за съжаление) симптомите бяха следните: гърдите започнаха да ме болят доста по рано от нормалните ПМ болки, бяха много твърди и ги чувствах напомпани..., станеше ли обяд аз забивах глава в бюрото на работа...и по цял следобед умирах за сън, другото което си забелязах е че ми се ядяха кисели краставички постоянно...видех ли на масата и ги омитах. Общо взето това е .... не ми е ставало лошо, то при всяка жена е съвсем различно и индивидуално. А и нещо друго болеше ме корема ниско долу, но не знаех дали това е нормално или не...

здравейте, да разкажа и аз моята история, тя не е много интересна, но все пак да споделя с вас тази моя емоция.  :girl_wink: Значи с мъжо ми правихме опити 2 месеца преди щастливото събитие. Първия месец от опитите нищо, вторият изобщо не ми дойде ( аз по принцип съм с много нередовен цикъл, и след няколко години ходене при доктори и професори в София, тъпчене с кви ли не лекарства и т.н. си казах, край, стига толкова, повече нищо няма да вземам, и така от 17 годишнината ми та до днес не взимам лекарства, когато си иска ми идва, понякога ме прескача, но явно така си ми е устроен организма  =] ) и аз си викам, явно няма да стане толкова лесно и реших вече да не мисля за това. Ние си продължихме с опитите, но нито той нито аз се надявахме на някакъв резултат. И така стигаме до 3 месец от опитите - тогава си ми дойде и всичко нормално, ала-бала  ;) правиме и идваме време да ми дойде пак, обаче, не ми идва и аз си викам, оооо пак ще ме прескочи, а остават 3 седмици до сватбата и само се молех, да не ми дойде точно за нея. Идва време да си правим прословутите изследвания за гаржданското и аз  *db* "идиотката" нищо не подозираща си направих снимка на дробовете, нали съм убедена, че просто ще ме прескочи и тоя месец. след като си взехме всички бележки от болницата и седнахме да пием по кафе, аз започнах да се замислям, как от 1-2 седмици не понасям цигарите изобщо и пуша най-много 2-3 на ден, а аз по принцип под кутия на ден не падам, как не ми идва, гърдите ме понаболяват, апетит страхотен имах............и така навързах нещата, но все още не вярвах, че нещо е станало и след кафето викам на моят мъж, хайде да минем за последно да си взема един тест, просто така и се прибрахме направих го, сърцето ми щеше да се пръсне докато излезе резултата, минаха 5 мин. и отварям и гледам хоп 2 много ярко червени чертички, показах го и на мъжа ми, ама той горкия нали не разбира много, многои вика, да бе да, лъжеш, викам не и се разплаках и той с мен и така.
П.П. извинявам се дългия пост, не очаквах, че толкова много  *db* "глупости" ще напиша  :P

Да се включа и аз в темичката.Година преди сватбата правехме опити и нищо.За капак на всичко в един момент у мъжо се появи проблем.Горкият се тъпчеше с какви ли не лекарства и инжекции.Беше готов да отченим сватбата -мислеше си,че никога няма да имаме деца/то това бе най-излишното и глупаво нещо/.Толкова много го обичам :twohearts:След сватбата тичахме по Плевен,Търново лекувахме какво ли не/защото в крайна сметка никой не можа да каже какво му е/.
Накрая реших и се разрових из нета и му направих едно самоволно лечение от билки и 5-6 вида витамини.Докато януари месец тази година ми закъсня само два дена.Но аз след година и половина опити толкова ми се искаше да видя  :PREGQ:,че си купих тест.И какво да видя - едвам забележима втора черта ohmy.
На другия ден си купих още четери.И с всеки ден ставаше все по видима.Незнаех на кой съм свят и в момента,в който доктора потвърди. *YAHOO*
Да ама не нали трябва всичко да е по-трудно на 31.01.2009 прокървях зверски.Звъня си аз на доки и започвам с тъпченето на лекарства,да ама не.Хубавото в цялата история,е че ми се разминя без кюртаж.Направих нямаше вече втора черта :'(
Незнаех кога трябва да ми дойде-казват до 40 ден.Но на 03.03 усещам нещо в мен вече познато като симпоми.Някакво тръпнене в стомахаКъм 5,00 сутрина вече отдавна наспана се пристраших да направя тест.И просто не вярвах на очите си-ярка изразена  :PREGQ:
Веднага звъннах на милото/беше нощна смяна/ да му кажа.От тогава ме гледа като очите си.Имах малко влизания в болница с болки,но всичко за сега е минало.
Тъпото,е че не може да ми определят термина-нямам първа дата на последен цикъл.Дори доки е смаян как след аборт ми се е отделила яйцеклетка и то веднага.Но чудото явно ме е навестило *YAHOO*

 :) deslona   историята ти е много трогателна! Много се радвам , че ще си имате малко съкровище!!!  *YAHOO* Да ви е живо и здраво и много , ама много да ви радва!!!

Чудото идва винаги когато не очаква човек  *THUMBS*

 :bravo:deslona, много се радвам за теб, стават чудеса стига да ги искаш. Безпроблемно раждане ;)

Благодаря за милите думи момичета.Страхотни сте *YAHOO* :girl_wink:

Разбрах,че съм бременна на 8-я ден след закъснението,просто предчувствах...Напраавих си тест и беше положителен...Изминаха се няколко дена от както съм бременна и ми е много странно,защото това е моята първа бременност в живота ми  :danceg: В момента много ми се гади,но не повръщам  :! ,постоянно ми се спи и ям като за световно,а съм 46 кила  :P Надявам се през идващите месеци всичко да бъде нормално.И пожелавам на всички бременни и майки да са живи и здрави и дано да имат прекрасни деца... @}->--

Аз предполагах доста рано. Може би две седмици преди да ми дойде започнаха силни болки в кръста, после ниско долу в коремчето и ужасно ми се спеше. Месото ми миришеше на мърша, а зърната ме боляха все едно съм ги стискала цял ден. Обаче не смеех да се надявам, защото беше толкова рано. И изчаках известно време, на 3 ден закъснение направих тест и беше отрицателен и аз реших, че нищо не е станало. Обаче не ми дойде, на 10 ден направих втори тест и вече имаше една блеееееедичка втора чертичка. Много се зарадвах, обаче с таткото решихме да изчакаме още малкоо....и на 15 ден направихме още един тест вече с дебела ярка черта, която се показа общо взето веднага...И така. Вчера вече видяхме и сакчето и, живот и здраве, другата седмица пак съм на ехограф, да видим вътре и ембриончо  @}->--

Честито мила  :danceg: :danceg: :danceg: Толкова ме зарадва!!!  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Здравейте мами! Реших и аз да споделя тук, защото вашите истории ме изпълниха със спомени..
Беше май месец. Аз бях само на 17 (1997г.) Имах си гадже. Никога до сега не бях си помисляла да правя секс. Бях млада.. И така.. Една вечер бях в апартамента на гаджето ми.. И така какво и как стана незная.. Но тогава го направих за първи път.. И след няколко дни аз започнах да се чувствам отпаднала, спеше ми се, започнах да ям МНООГО (аз наистина бях дебела, но за бала отслабнах, а аз имах бал на 16, защото бях тръгнала година по-рано, а тогава гимназията беше до 11 клас) и реших да направя теста.. Наложи се да чакам няколко минути. Докато чакам треперех. И накрая какво видяха очите ми..  :PREGQ: ОНЕМЯХ! Бях млада.. Как аз-17 годишно момиче ще гледам дете, ще сменям пелени вместо да си излизам с приятели по дискотеките.. НЕ! Не исках и не можех да повярвам. Трябваше да отида на лекар. Ходих. И с нетърпение чаках резултата. Накрая дойде. Докторката каза ''Честито! Бременна сте!'' Как мислите че реаграх?  ohmy ohmy ohmy ! Каква глупост бях направила! Как можах, глупачка такава..! Накрая мислех да абортирам. Казах на нашите. Майка каза да направя аборт, а татко (лека му пръст) каза, че ако направя аборт незнае какво ще става.. Как можех да се противопоставя на баща си.. И аз исках да направя аборт, но.. И в крайна сметка аз родих детето, но нали знаете.. Трябваше да се оженя. И след 3 месеца аз се ожених за бащата на детето.. Забравих да добавя, че няколко дни след като разбрах, че ще имам бебе аз започнах да го обичам.. И не исках да абортирам.
Минаха месеци, ожених се.. Живях добре, съпругът ми замина за казармата.. Той също беше млад-на 18..
Минаха 9 месеца..  :pqz: 1998г. Наближаваше терминът ми-на 30 януари. Влязох в болницата. Но.. принцесата подрани.. Аз имах рожден ден на 23 януари.. Към 12, в полунощ на 24 януари аз имах контракции, водите ми изтекоха. Към 3 часа сутринта аз започнах да раждам. Раждането продължи 13 часа, тъй като бях малка..
Бебето се роди, беше момиче.  :baby_girl: Аз истущена я поех в ръцете си, радостна, плачеща и доволна, че я родих.

И така годините се източиха.. Тя стана на 12.. Сега сме като приятелки и празнуваме рожденните си дни заедно :) Чесно казано аз не съжалявам, че се лиших от купоните, дискотеките и сменях пелени  *THUMBS* :danceg: Е те бяха само напишкани, защото имахме проблеми после, но се оправи.. Истината е, че беше много ревлива, а аз нямах с какво да и запуша устата (т.е нямах много кърма..) Но сега е едно чудесно дете, което адски много обичам и за него живея.. Ех, един ден и тя ще стане жена...

Мами, не си мислете, че само бременноста е хубав период.. Ами като детето порастне, като порастне първото зъбче, първата дума, първата крачка.. Ами като порастне.. Първата шестица... Ами първото гадже..  *THUMBS* Как ще се конти само..  *ROFL* Айде дано бременностите ви да са леки и децата ви носят много радости и да ви слушат! Успех! И дано бременностите ви са успешни! :)

Прекрасен разказ  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Хайде да раздвижа малко тази темичка, смятам че една от най-хубавите  :bravo: а и докато не съм забравила ;) Шегувам се, разбира се! Мисля, че никога няма да забравя този ден, така чакан от мен и таткото.Месеца, в който забременях и се случи Чудото, защото за мен това си е чудо, бяхме отпуска с моя мъж (август), бяхме решили да си починем от лекари, изследавния процедури и т.н. Не съм следила овулация, не съм мерила БТ, нищо просто се отдадах на релакс и бях сигурна, че на есен ще бъда готова за вече сериозно занимание по нашия проблем. Трябваше да ме посети лелката в началото на септември, имах всички признаци на М, по нищо не можеш да познаеш, че просто този месец е решила да не идва. И понеже както винаги бях сигурна, че ще дойде дори и не помислих да си направя тест, докато деня преди да видя чертичките сънувах моята приятелка, която предишния месец ми обеща да ми подари тест за бременост но така и не се видяхме с нея, за да ми го даде (всички тестове за бременостт, които е подарила на приятелки се оказват положителни). Та сънувам, че ми го подарява теста и ме накара да го направя, тя го взе от ръката ми и каза Положителен е, аз така и не го видях в съня теста, просто се събудих, станах и имах останал от предишния месец тест и го направих, просто след този сън бях сигурна че има нещо!
След 5 минути отидах да видя, взех го отворих го и не можах да повярвам на очите си, първо помислих че ми се привижда O_O, затворих го и пак го отворих и двете чертички отново бяха там....Отидах до мъжа ми, който още спеше и го събудих и попитах, колко чертички вижда...той каза две и какво занчи това? Ха милия, ми ще ставаш баща! Е този отговор не го очаквах .....Аааа, аз на тестове не вярвам!!! ohmy Сега след време като се замисля, мисля че реакцията му беше логична, все пак след толкова време е нормално човек да се съмнява.

Сега сме щастливи и очакваме нашето съкровище, надявам се всичко да мине добре до края и накрая да имаме едно живо и здраво бебе, без значение какво ще бъде! :baby_sleep:

здравейте, реших да пиша макар че още не съм сигурна че съм бременна, но имам някои от симптомите-гърдите ме болят, адски ме боли корема това вече е от 10 дена но не ми идва и ми закъснява с 8 дена, но цикъла ми е много нередовен и адски болезнен затова вече мее страх да си правя тест защото разочарованието е много гадно и всеки път плача след отрицателния резултат и сега мее страх пак да си направя тест. Но има и друго аз много искам дете а моят приятел казва че много мее обичал но все още не бил готов за дете, искал още поне 2-3 годинки да си поживеел а тои е на 25 вече а аз какво да чакам когато тои иска ли? но тайничко се надявам да съм бременна а тои ако иска аз си мечтая за дете вече 2 години..

вИЖДАМ, ЧЕ ТЕМАТА НЕ Е МНОГО ПОСЕЩАВАНА, вЪПРЕКИ ЧЕ Е МНОГО ИНТЕРЕСНА, аз още не съм напълно сигурна, но имам освен двете чертички, едната не е много ясна, болки в гърдите, които започнаха още на 3 ден след овулация, зверския апетит, чак милото се уплаши и ми каза че се настървявам, честите позиви за пишкакне и ужасни газове....като потвърдим и оздравея, ще запиша и емоциите около събитието

Aх, че хубава новина. Бягай в другата темичка, че да честитя спокойно!!!!

Хайде и аз да се разпиша тук:
Така се стекоха нещата че затвориха офиса и ме съкратиха от работа август месец и моя мъж се прибра ден след това от рейс (моряк е), еми какво да ви кажа 7 месеца не се бяхме виждали, бурни дни и нощи имахме :) на 12 август ми беше дошло за последно, моя цикъл е около 34-35 дни, та го очаквах на 14 септ. Аз естествено изобщо не съм си мислила, че може да съм бременна., не сме се пазили, ама си казвах точно пък на мен ли ще ми се случи още първия месец... На очакваната дата 14 септ. бях във Варна на очни и се реших да си направя един тест ей така за всеки случай, правя го аз и.. в момента в който чакам резултата ми звъни телефона - мъжа ми с въпрос какво правиш.. ми викам - тест си правя.. и отчитам резултата - отрицателен, мъжа ми каза да не му вярвам (той е от тези дето щом сме го направили няма как да не е станало), ама аз като видях една черта нямаше повече какво да му мисля оставаше ми да чакам да ми дойде... и така дните се нижеха, а насреща нищо.. миналата година имах едно по-голямо закъснение от 10 дни и си бях казала че ще изчакам още. Мъжът ми не издържа обаче и на 22 септ. вечерта спряхме на една денонощна аптека и купихме нов тест, искаше още тогава да го правя, ама аз нали съм тъпо и упорито викам за какво да го хабим теста като утре може да ми дойде.. та не го направих.. на сутринта мъжа ми имаше работа извън града и замина рано рано, аз се наспах едно хубавичко, станах грабнах теста и отидох до тоалетната, ами.. какво да ви кажа то докато мигна и двете чертички бяха на линия по ясни не можеха и да бъдат, ами сега.. аз неверницата с положителен тест, едновременно бях шашната, очите ми се напълниха със сълзи и някак си не знаех какво да правя... обадих се на мъжа ми казах му, а той толкова много се зарадва милия, а аз продължих - отивам за втори тест, на този може нещо да му има, милото ми момче само се засмя и каза отивай ама резултата си е ясен още от самото начало.. та така и втория съответно беше положителен.. тогава разбрах какво означава да изпитваш едновременно радост и паника, но по-хубава новина от това нямаше нито за мен, нито за мъжа ми...  :loving:

Хауде и аз да ви разкажа.Та така пристигнах с много багаж при мъжа ми в една толкова далечна и непозната страна.Решихме докато свикна да оставим бебето за по нататък.И тъй се изтърколи една година, ходихме си до Бг върнахме се и златото казва край на хапчетата да се захващаме за работа.Беше септември 2007. Докато се труди аз изчетох де що има инфо и бях доста обезкуражена, след хапчета се чака 2-3 месеца , а и бях на 32г. т.е % е намалял...Оклюмях, чаках лелката на 20,09 но по инфото дето го бях изчела имах всички симптоми, ходих на пазар и си купих и тест 3 дни по рано.Направих теста още в супера /по стечение на обстоятелствата там ми изтече и водата 9м по късно:)/  видях двете черти , изпитах всички емоции на веднъж - плаках, смях се, треперих .... Отидох на работа на паркинга чукнах колата пред мен толкова се вълнувах....Сега се радвам на малко съкровище дето се научи да казва "не".Това не е всичко ...малката е на 1г. 8м. пак спрях хапчетата ще правим опити за второ - времето лети. Викам си веднъж като е станало от първият път не е задължително пак да стане. Обаче закъснението е на лице 4 дни плус факти като - пак ударих колата и пак сам на работа и пак в супера я викам вземаи теста.Положителен !!!! И така към днешна дата съм на края на първи триместър с малка принцеса на 1г. и 9м. Успех на всички и лека бременност

Да си разкажа и аз. Въпреки, че много от вас вече знаят историята. Беше датата 2-ри април, Разпети петък, пътувахме към Сливен и на мен ми беше безкрайно лошо. Почти на всяка отбивка по пътя спирахме, за да  :! Дори спукахме гума, Иво сменя гума аз незнам на кой свят се намирам, в един момент дори ми се искаше да се приберем и да си легна независимо, че бяхме минали по-голямата част от пътя, но бяхме обещали на вуйчо ми да му отидем на гости. И така стигнахме, деня мина, а Иво през цялото време ми повтаря купи си тест, купи си тест. Въпреки, че имах подозрения, понеже съм минавала по пътя на ранната бременност, някак не вярвах, че може да е станало като се има предвид, че цикълът ми беше само леко зацапване и щях да чакам нормален цикъл, за да пуснем изследване на хормоните и след това да правим стимулация. Вечерта като се прибрахме и все пак си купих тест, като го направих и видях  :PREGQ: неможах да повярвам и извиках Иво да го види да се убедя, че е правилно това, което виждам. Голяма радост беше. Никога няма да забравя този миг.

Ревка,мога да си представя радоста ти от теста.След толкова чакане и мъки си ги заслужи тези прекрасни мигове.

Рени, вашата история в толкова вьлнуваща  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:

Аз разбрах, когато видях  :PREGQ: Иначе до 8-та седмица нищичко не усещах по-различно от нормалното и нямах ни жив симптом, ни умрял  =]

inaxastra радвай се,че нямаш симптоми,че те обикновенно са неприятни.Дано така да си и за напред и да ти е лека бременността.

Да си кажа и аз нашата историйка!Живеехме в Бургас двамата на квартира и се мъчихме но 2 месеца нищо не стана!Решихме да се пребираме в Ямбол!Пробрахме си , Николай започна да си търси работа , аз си отидох на село да помогна баба и дядо , че правиха ремонт на къщаа, като се прибрах Николай змаина командировка в Пловдив, а бе не се виждахме  и за 1 месец бяхме правели веднъж секс, и въобхще тогава, когато правихме секс не мислех дали ще забременея, казвах си не може от 1 път на месец да има бременност, започнах да уча, че имах изпити в Бургас!Заминах за БУргас, върнах се късния следбоед в нас и майка ми , като ме видя вика краката ти много надути , наистина беше така!Аз не обичам чубрика , а майка ми бешеш готвила един боб и тази ми ти чубрика на езика ми се лепи!И майка ми вика бременна си, викам бе ти луда ли си.... отиди тя до аптеката взе ми тест, направих и го оставих на пералнята и отидох да простирам!Връщам се и Николай ми звъни и си говорихме и в един момент, аз се сещам за теста отварям го виждам 2 черти и онемявам на телефона!Николай се притесни и започна да вика по телефона дали съм добре, какво се е случило, всичко ли е наред и аз му казвам.,.. правих си тест.... и той казва и е положителен, знам..... викам как , от къде знаеш, и той казва стана много нервна!Вечерта като си дойде, то бяга прегръдни целувки по корема и му казваше на ембриона, колкото много го обича и как като се роди ще има всичко , няма да е лишено от нищо!

Боже, колко истинско и романтично  :'( :'( :'(

zlatomira каква мила история ,много интересно ,бравос за постижението :)

А аз нямах почти никакви симптоми, закъсня ми 1 седмица и реших да проверя дали е бременност, или просто ми закъснява заради спирането на противозачатъчните. И хоп, :PREGQ:.

Да запиша и аз емоциите. Правихме опити от два месеца.После решихме да спрем, защото тръгнахме да си търсим жилище и на мен ми се искаше да се устроим някак си. В този месец бяхме правили секс 2 пъти и то около овулацията, избягвахме я. Беше ми и адски натоварено в работата и с милото не ни беше мнго до секс. И така, когато го правихме, аз му викам да сложи презерватив, а той... а, то да не мислиш, че ще стане, я виж първите два пъти не стана и там еди кой си колега се мъчат от една година и така...трябваше да ми идва вече, но аз се разболях от грип, ама много тежко.Имах и познатите симптоми за ПМС, които при мен са доста силно изразени. Накрая вече трябваше да ходя на лекар и ми изписаха антибиотик. Бях сама в офиса и ми беше адски зле, много ми се спеше и не ми се слизаше до аптеката, но като слезнах нещо ме бутна и си взех и един тест...Качвам се горе в офиса и преди да пия антибиотика си направих теста и.... :PREGQ: И тогава бързо се впуснах във форума да прочета, дали е нормално да ме боли така корема и от там звъня на милото и му викам...Бременна съм, тичай да ходим при докторката, че съм много болна...изкарах му акъла...много съжалявам, че нещата не се развиха по дтуг начин, защото щях да разбера, че съм бременна точно около 14 февруари, датата на която се сгодихме преди една година и щеше да се заформи страхотна романтика, но...резултата пак е прекрасен.

Много се надявам и аз така да се зарадвам *YAHOO*....За сега сме на 6 месеца опити без резултат...Не съм засичала точни дати и правилни часове,а просто си бебеправихме...След като не се получи 6 месеца хукнахме по доктори...Нямаме никакви порблеми и сега съм на Дуфастон за 2 месеца....Сега пия за пръв път...Но това което забелязвам е че колкото повече чета за симптоми толкова повече си внушавам че имам такива....Не знам ...явно търпение трябва,а винаги съм била сигурна че в момента в който реша да имам бебе просто ще стане веднага..и явно от там ми идва разочарованието и притесненията.... :mda:

Имяа спецална тема Клуб на бебеправещите може да се запишеш там.

Аз "като на всяка манджа мерудия" да се запиша и тук  :) Първия път разбрах в началото на четвъртия месец и то защото ми закъсня с една седмица. По нищо не личеше, че съм толкова напреднала. Нямах никакви симптоми, ама никакви и така до края на бременността. Обаче сега е доста по-различно, гадене, болки в корема, напрежение в гърдите, постоянно ми се спи, а като не ми се спи съм зверски гладна.  Закъсня ми десет дни и реших да направя теста -  :PREGQ: Още не съм ходила на лекар, ама и това ще стане.

Ето ме и мен вече тук  :) 
След закъснение от 3-4 дена което си е нормално при мен даже и с повече реших да пробвам дали има нещо на лице . Мислех да го направя по-късно но започвахме отново след лятната ваканция народните танци и исках да знам ...... И така и стана в деня на първата тренировка се появи много лека и бледа втора черта която незнаех как да разбирам ....отидох на танци все пак ....вечерта повторих теста и пак същото но не казах на никого  :) В продължение на 2-3 дена чертата се изясняваше докато не станаха и двете еднакви  :) :PREGQ: И след седмица при доктора се потвърди и чак тогава казах даже и на таткото (кумата ми знаеше само )  После казахме на мойта майка и след това на неговите родителите  и седмица по-късно се почна едно  едно повръщане и гадене по цял ден което продължава и сега макар и вече по-слабо . Надявам се скоро съвсем да отшуми  :)

Всички истории са изключителни,всяка една сама по себе си :)  :girlhide:
Моята:Не сме правили опити,не сме следяли(дори цикъла си не следя  :[),последна година студентка съм и мислехме да изчакаме до другата година.Направих си тест от любопитство,понеже ,вярвате или не, никога не съм си правила тест за бременност.Оставих го на нощното шкафче и започнах да се оправям за излизане,имахме среща с едни приятели.Станах да си взема лака за коса и  O_O видях двете черти.Прочетох пак инструкциите,да не би да съм объркала нещо.След това го показах на Данчо,той се усмихна,прегърна ме,каза ми "Честито мило" и туй то :) без да е каквито и да било симптоми,освен чувството аха да ми дойде. Ние мислехме за сватба,а то стана каруцата пред коня  *crazy*  :girl_wink:

Ние със милото също мислехме за бебче, но първо изчаквахме да минат всички притеснения и разбира се еуфорията покрай сватбата ни и след това разбира се да се отдадем на любовта и бебеправенето    :girl_wink:
За наше щастие не се наложи да чакаме много, то просто си дойде веднага щом направихме опит  :danceg:
Усетих, че съм бременна още преди да ми закъснее, но то просто беше силно желание предполагам, незнам, нямах никакви симптоми. Направих тест няколко дни преди да ми дойде според мен, но втората чертичка беше слаба и не знаех дали да се радвам предварително, нямах идея колко ярка трябва да е. Три дена след закъснението (цикъла ми е редовен) направих още един и този път и двете бяха почти еднакви, бях и щастлива и малко стресната. На таткото казахме два дена след това, че не си беше в къщи, но той бил знаел и преди това, била съм странна, знам ли кое точно ми е било странното. Нямах и нямам никакви неприятни симптоми (надявам се и занапред да е така), изпопрочетох всичко за ранни признаци на бременност, но при мен нямаше нищо, освен, че аха да ми дойде всеки момент. След първия месец и те се изгубиха, нямах апетит, не бях качила и грам, изобщо ако не беше теста нямаше да разбера изобщо. Естествено отидох и на доки и там се потвърди и така до днес - без един симптом, освен тези за преди цикъл. Все още не усещам нищо, но вече си различавам коремчето, че е малко издадено. Нямам търпение да усетя бебчето как живее във мен, вече си го видяхме, но е мъничко за да усетя движенията му, скоро и това ще стане  :girl_wink:

Първият признак беше гърдите ми,които започнаха да стават болезнини и се увеличаваха.
После имах болки като ПМС,с придърпвания долу към яйчниците,все едно всеки момент ще ми дойде.
ЦИКАЛЪТ .
А после и закъснението на цикъла.ОКОЛО 15-20 ДНИ
НАПРАВИХ СИ ТЕСТ ЗА БРЕМЕНОСТ ЕДНАТА ЛЕНТА СЕ ВИЖДАШЕ ЯРКО ЧЕРВЕНА А ДРУГАТА БЕШЕ БЛЕДО
РОЗОВО НО СЕ ВИЖДАШЕ  :( СЛЕД ТОВА МИНАХА 4 ДНИ И ЦИКАЛАМИ МИ ДОЙДЕ  *crazy* :'(
РОМОГНЕТЕ МИ КАКВО ДА НАПРАВЯ ЩЕ ЧАКАМ ДА ПИШЕТЕ

gali_1990 малко по-горе на страницата има тема "Клуб на БЕБЕправещите",където момичетата могат да ти дадат съвет   *THUMBS*

gali_1990 отиди на лекар. Стискам палци всичко при теб да е наред  *THUMBS*