Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

:puppets: Смятате ли, че има определен период или възраст, когато двама :love_together: души са готови да имат бебе :baby_girl: :baby_boy: :baby_g: :baby_b: :boy: :girl: :baby_sleep: и да станат родители? :momy: :puppets:

Това е много актуална тема. Сега сме в тоя период точно.
Аз съм в Важно е да го искаме. Щото планирането на жилище, кариера, нова кола и там каквото, почти никога не става. Плановете се провалят.

Тео, съгласна съм с теб, така е!!! :girl_in_love: :loving:

аз мисля че няма такава възраст.мисля си че че когато дойде този момент ще го почустваме.най-важно за мен е да се чуства готов и сигурен че ще се справи с такава голяма отговорност.аз за сега вообще не се чуствам готова :\

Ние вече сме в периода в който чакаме да мине сватбата и започваме да работим по въпроса. Просто искаме да мине всичко и на спокойствие. Иначе бих била готова само тогава когато намеря идеалния баща. Аз така или иначе съм го намерила  :girlsigh: така, че съм почти готова.  :girl_wink:

И ние така, искахме "всичко да е по реда си", как то се казва!! =] Е, сватбата мина... и такааааа :[

Сега те чакаме да се разпишеш в темата за бъдещи мами  :danceg:

И теб също!! :girl_wink:

Какво да ви кажа-някои никога няма да са готови, други стават готови чак след като бебето дойде, трети пък са си готови отрано, поне аз познавам и от трите типа. Много е индивидуално и всеки трябва сам да си прецени, (от личен опит - не че лесно се преценява де), но все пак. А относно това да отлагаш, докато всичко в живота ти се нареди-Тео е прав, няма такъв филм, разсъждаваш ли така ще си останеш без дете. Както казва милото-"ще си кукаме в апартамента самички като пенсийки цял живот". Както и със сватбата-по важен е човека до теб-двамата едновременно да сте готови, а не жилището и колата, не че изключвам възможността сам родител да гледа дете, но това е друга тема.

Ами при нас нещата са така:Аз все разправях че съм готова ,че искам бебче веднага след сватбата.Даже с ехванах на една тъпа работа,само защото заплатата  беше идеална т.е със осигуровки върху цялата заплата и си мислех за майчинство и т.н.Обаче като опря ножа до кокала и дойде времето за бебче ,аз все си намирах оправдания от рода:като се върнеш или сега с тоя нов бизнес и т.н.Знам че не е хубаво,а милото вече няма търпение само за това говори и е готов.То обикновено май става обратното,мъжете по-трудно се навиват,но при нас стоят така нещата.Обаче съм си решила като си дойде ,след няколко месеца и почваме.То ако чакам идеалният момент никога няма да дойде.Искам бебче,но няма да ползвам никакво майчинство.Най-много месец след това и веднага се връщам на работа.Нямам избор.А че ще бачкам докато родя това е ясно. :P :girl_wink:

Не зная кога точно ще му дойде времето за дете, но поне засега и двамата не сме готови. Иска ни се да поживеем заедно няколко годинки преди да се решим на деца. А и тук приоритетите са други- ако нямаш къща, кола, и най-важното "МЕДИЦИНСКА" застраховка хич не му мисли да гледаш дете. Трябва по някакъв начин бъдещето на бебето да е осигурено преди да се решиш на важната стъпка да го имаш. А и след това годинките отлитат и смятам че ако не уловя момента сега и постигна това което искам в кариерата, после никога няма да дойде. Така че и на двамата ни трябват поне няколко годинки... затова и се опитваме да вземем необходимите мерки, а ако бебето дойде случайно, тогава Господ така е решил...

Това звучи все едно от моята уста е дошло. В интерес на истината ако 1) нямаше биологична причина да е по-добре да родиш по-рано 2) и не се притеснявах, че веднъж като почнем, примерно на 33, може да не стане веднага
изобщо нямаше да бързаме. Мене доста ми харесва необвързания живот (без бебче), но това не значи, че сега не се радвам  :girl_in_love:, макар и с малки притеснения за отговорносттите ми за в бъдеще. Единственото важно нещо според мене, което бебчето трябва да изчака е мама и татко влюбени завинаги - т.е. правилният мъж... освен ако майката не е силна и самостоятелна достатъчно, че да се грижи сама за бебчето.

Да и аз последните години все това си повтарях-абе ние да се пазим, пък ако е писано да дойде-съдба.
Мога да ви кажа, че с тази нагласа бебето стана от един -единствен опит, направо пробичка тъй да се каже, думите ми бяха-хайде да видим какво ще стане, ако му е писано след осем години пазене-да става!!! Е стана, даже да си призная мен после ме хвана шубето и реших да пия хапче-Постинор, защото не му е сега времето на бебето, обаче явно му беше  8P защото хапчето не помогна. В началото именно заради това хапче не ми се вярваше, че съм бременна, но се оказа, че е напълно възможно и даже се случва по-често, отколкото аз съм си мислила! Направо мога да ви пусна нова течичка по въпроса-как да изпитваме съдбата и да се пазим от забременяване  *ROFL* А за бебето-таткото настояваше повече, те мъжете докато се дърпат и после изведнъж като започнат да искат дете-страшна работа. Моят много настояваше веднага като се прибере от чужбина и да почваме, аз съответно се дърпах, е -пак на неговата стана-волно или неволно  :dance:

Ха ха  *YAHOO*Ами то понякога те татковжите могат да вземат и сами инциативата,въпреки че това е удар под кръста и колко да е детско- не е честно така

Дааа, така си е, стига да искат могат да ни излъжат!!! :-# :girl_in_love:

Ее, стига и вие-това си е подличко направо бе хора  %) При нас си беше по взаимно съгласие, в смисъл, че аз реших да пробваме веднъж, той пък веднага прегърна идеята и така. Само дето аз инициаторката после се опитах да се отметна-но късно, както казва милото (той нали е бивш спортист)-нашите човечета явно са шампиони по плуване, които от толкова време чакат шанс, че не биха го пропуснали  :danceg:.

Ужас!!!  ohmy Добре, че не го съм го знаела това, когато бях тийнеджърка - ами при всеки скъсан кондом, аз религиозно си взимах Постинор, а то не работело винаги???????? Трябва да кажа на брат ми, че не искам да ме изпреварят с неговата приятелка   *blush*

Даа и аз така съм си взимала с пълно доверие и с мисълта, че едва ли не защитава на 100 %. Обаче като отидох при моя лекар и му казах, че искам преглед, но че съм пила Постинор и т.н. той ме попита-"имаш съмнения за бременност ли", и аз -"ми знам ли, то може ли с това хапче", а той-ЕСТЕСТВЕНО!

ТЪЙ ЧЕ ДА КАЖА ЗА ВСИЧКИ-АКО ЩЕ ПИЕТЕ ХАПЧЕ-ДО ЕДИН ЧАС СЛЕД АКТА!!!
Имайте предвид и ужасните понякога странични ефекти като извънматочна бременност, кръвоизливи и т.н. и добре си премислете дали да го пиете изобщо, след като не гарантира предпазване!

По принцип не съм привърженик на този тип предпазни средства. По скоро ако е станало случайно и не е желана бременноста. Иначе съм за противозачатъчни или презервативи, което е май най-добрия вариант без странични ефекти.
За Постинора смятам да кажа на приятелки, за да нямат проблеми.

Sorry за  :offtopic:, но аз използвам Yasmin от няколко години (сега доколкото зная може да се купи и в БГ) и не съм имала никакви произшествия, докато го взимам. Yasmin съдържа модификация на естествените хормони в женското тяло, дозата на хормоните е много малка, и при мен не е имало никакви странични ефекти. Освен това ми помогна при менструалните болки. Така че гласувам с две ръце за него! А по въпроса за презервативите- въобще не ги обичам и в нашата моногамна връзка няма нужда от тях.

Трябва да се чувстваш готов! Това е всичко. Никога няма да му дойде времето и винаги ще е трудно. Давам си ясна сметка, че никога няма да имаме достатъчно пари, сигурност и стабилност. Най-важно за мен е едно дете да се гледа с любов. Любовта прави хората добри и любовта е в състояние да ти даде сили да преобърнеш света  *INLOVE*
Аз съм готова да имаме бебе, мъжът до мен също го иска  *YAHOO* Това обаче не означава, че не ме е страх, и то много, защото е доживотна отговорност. Не е като да си вземеш домашен любимец  :\
Много искаме да започнем да опитваме от сега  :[ единственото, което ни спира е, че искаме да попътуваме след сватбата, а ако бебчо дойде бързо това няма как да стане...  :baby_sleep:

 :offtopic:
Пих хапчета в продължение на 7 години. В момента съжалявам ужасно много, защото знам, че имат много негативни ефекти за мен самата и дори могат да затруднят зачеването и т.н. Надявам се всичко да е ОК  :momy: Заради бебчо ги спрях преди около година, но все пак като се върна назад във времето, пак бих да ги почнала  =]

Абе ей, Булечка .....  ;)

ДА ви кажа, като бях по-малка , много се притеснявах да не забременея без да искаме !!! сега с милото го приемаме факта и не се притесняваме ако стане , но за сега се пазим - тъй като аз още уча и работя едновременно и поне едното да приключа - естествено - ученето !!! но ако стане съдбата си знае работата , моята съседка роди преди година и вече малката е толкова сладка - ходи и прави едни физиономии само си намирам причина да ходя у тях !!!  и се улавям на моменти, че много искам една малка сладурана !!!!!  :) :) :)

Ако ме питате мен това НЕ Е нещо, което трябва да се планира... божа работа е...
Едно бебе е най-голямата радост в живота ...  :DANCE:
Ние дето чакахме, пазехме се, уж да мине това състезание, ама не, чакай да отида и на европейското, че после световното ... и моето съкровище в къщи щеше да ме убие вече  :hysteric:
Щото той адски искаше, пък и аз де... та наканихме се и няма да ви кажа колко месеца не ставаше, а при някой и с години ... така, че едно такова мини съкровище е дар божи ... какви ли не хора с минимални или почти никакви фин-ви възможности имат деца и УСПЯВАТ да ги изгледат ... че вие ли - здрави, прави, интелигентни хора!!!

А така. Браво и ние ще стартираме с опитите, но задължително след сватбата. Така или иначе аз до тогава съм на хапове.
А колкото до финансовите възможности... ние искаме три деца. А сега да видим как ще ги гледаме. Ама и двамата сме категорични ако можем да си ги направим ще ги имаме  :DANCE:

Хе хе и аз за три дечица си мечтая  :DANCE:. даже вече сме им предвидили по една стая в апартамента  :girl_wink:. Но живот и здраве, и много късмет всичко да е наред, след сватбата ще работим по въпроса  :girl_wink:

Е, оки ... отпускам ви по една сватба време  P-(
Ама после  :DANCE: :DANCE: :DANCE:

На никого не го пожелавам (включително и на себе си), но откакто с любимия решихме да оставим съдбата да си каже тежката дума и бебчо да дойде когато сам си прецени, се разходих малко и из бебешките форуми  :girl_impossible: Оказва се, че никак не е толкова лесно да се забременее и има толкова много двойки, които наистина с години се опитват да се сдобият с наследник и не успяват... :'( Ето и част от  една статия по въпроса:

Как да забременеем?

Когато се говори за сексуалността на жената, почти винаги съпътстваща тема е предпазването й от забременяване. Все повече се набляга на своевременното осведомяване на младите момичета и жени за разнообразните начини, чрез които те могат да имат сексуални контакти без нежелани последици. Когато,обаче, пожелаете обратното- т.е., решите да имате дете, се оказва по-трудно да намерите информация. Има няколко условия за успешно и бързо забременяване:

- гинекологично здраве ( т.е., да нямате възпаления или други заболявания на женските репродуктивни органи)
- редовна овулация (редовно ежемесечно отделяне на яйцеклетка, готова за оплождане)
- редовни сексуални контакти, особено през дните на овулацията
  
Ако сте взимали противозачатъчни, ще е необходимо да ги спрете и да изчакате да изминат 2-3 месеца, за да се възстанови нормалния хормонален цикъл на организма и да се предотврати евентуално зачеване на близнаци. Консултирайте се с вашия гинеколог, който може да определи точния брой на необходимите месеци "почивка" в съотвествие с типа противозачатъчни,които сте взимали..

Овулацията

Обикновено при по-внимателно наблюдение на тялото си и различните промени в него, жените постепенно се научават да разпознават "плодовитите" си дни, т.е. дните на овулация. Овулация обикновено настъпва:

- между 14-тия и 17-тия ден при нормален 28 дневен цикъл;
- между 8-ия и 11-ия ден при къс 22 дневен цикъл
- между 21-ия и 24-ия ден при дълъг 35 дневен цикъл

Какво е необходимо да знам за моето тяло, за да забременя ?

Вие можете да забременеете единствено през пет или шест дни на месечен цикъл., а вероятността да се получи зачатие е най-висока в рамките само на два-три дни.  ohmy Ако желаете да забременеете, необходимо е да имате сексуални контакти в този фертилен период от два-три дни, близки до овулацията..

По време на овулацията, узрялата яйцеклетка се освобождава от яйчниците и преминава през една от маточните тръби, за да стигне до матката. Това събитие настъпва обикновено веднъж на менструален цикъл.

...

Създайте си навик да водите стриктен календар на датите на менструациите си поне за една година, за да можете да проследите какъв е вашия цикъл. Ако не сте си водили такъв досега, то опитайте поне за няколко месеца. Отбелязва се първия ден на кръвотечението.

...

Цялата статия можете да прочетете <<ТУК>> (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=791&Itemid=20)

Успех на всички и дано да стане възможно най бързо  :stork-boy:  :stork-gurl:  :pqz:  :loving:

Ита моля ти се такива статии чети рядко и само при нужда  8P!!!

А това че са само два-три дните, през които можеш да забременееш месечно не е съвсем така, понякога овулацията се удължава, живота на сперматозоидите също може да бъде изненадващо дълъг, абе природата си намира нейни си начини да нагласи нещата-само и давайте честичко шанс! Ясно е, че при един път месечно шанса е минимален, но при няколко пъти седмично си е направо огромен според мен!

От вас се иска само редовен секс и колкото по му се наслаждавате толокова е по-голям шанса жената да забременее (при оргазъм шанса за зачеване силно се увеличава)! Тъй че бебеправещите-по-малко четене и повече гушкане, все разправям на милото, че навремето като не е имало електричество, телевизори и т.н. хората са си лягали рано и какво да правят цяла вечер-ми секс. Направо да ти се прииска да се върнеш във времето :dance:
 

Ита в твоята статия ми хареса само едно  изречение. Относно шанса след употреба на противозачатъчни да се забременее с близнаци. Аз другата седмица съм на лекар за консултация по този въпрос с хапчетата. Много ме интересува дали е нужна почивка след спирането на противозачатъчните. 
Имаше един лекар при който ходех преди, та той ми беше казал, че изписва противозачатъчни когато момичето неможе да забременее защото след като ги спре има най-голяма възможност това да стане. И това според него е дало резултати при повечето момичета.
Какво мислите за това?

Юле, аз пъврите два три месеца след като спрях хапчетата изобщо не бях на себе си. Единият месец без основателна причина ми пропусна, а след това на 23-я ден пак се включи  *crazy* Сега вече ми се нормализира и определено си мисля, че имах нужда от почивка, но може би все пак е строго индивидуално, лекарят ти най-добре ще те посъветва, успех  :loving:

уффф немога да го рабера това за Овулацията
4ела съм но нещо немога да го схвана

момичета аз микога не съм пила противозачатъчни и имам чувството, че ако пробваме ще стане веднага (ДАНО).
решили сме обаче да изчакаме още една година, за да създадем добри условия за едно ангелче O:) :baby_boy: :baby_girl:
 :baby_g: :baby_bath: :baby_sleep:

ivaiva
дано мила нямате проблеми вие и вси4ки моми4ета + мен разбирасе
пожелавам ви на вси4ки да успеете о6те от първия път когато си го пожелаете

Милички то всичко е до нагласата ние с милото от 3 месеца не се пазим,но нищо не става.Дано след сватбата се получи,че много ми се иска второ бебче,докато дъщеря ми е малка

Ами да ви кажа честно, аз уж искам бебче, но за осем години веднъж решихме да пробваме и после като ми стана едно страшно, пък и ние сме от хората, които искат бебето да дойде когата всичко ни е на ред и можем да си позволим да го гледаме добре. Но се оказа, че все има какво да се желае, купихме си кола, купихме си наша къща, но момента за бебето все не идва. И си мисля че ако стане случайно ще е най-добре. Аз никога не съм пила противозачатъчни, мъжа ми ме е пазил, и той е толкова сигурен в себе си , но каквото Господ рече :bravo:

goldi,
ние също се пазим, но и на двамата много ни се иска, аз все се опитвам да го планирам според работата си.
май обаче най накрая ще трябва да се решим :girlsigh:

ivaiva, щом и двамата го искате не му мислете много. Моето мило все още не му се иска много, много, то и на мен така, но пък след сватба може друго да решим *YAHOO*

да ви призная ние вече започнахме с пробите :[за сега нищо,но се надявам да не се бави много,че вече нямаме търпение *YAHOO*когато вече изглеждам така,ще се чувствам :pqz: :sunshine:

сиска

та нали ще си разхождаме заедно беб4етата, споко всичко ще бъде наред !!!

Ние, готови или не, бебо ще дойде през октомври, имаме още време да се доподготвим!!! :DANCE:

Сиска, на нас ни отне 4-5 месеца, за да видя двете чертички на теста!!! *THUMBS*

4-5 месеца,пак е добре.Има двойки които с години опитват =]дано не сме от тях,че ще *crazy* *crazy* *crazy*

Споко, всичко ще е наред, само не го мисли всеки път и самичко ще си дойде!!! *THUMBS* Пожелавам ти го от сърце, емоцията да видиш двете черти е просто трудно да се опише с думи!!! Дано, скоро я изпиташ и ти, и всички, които искат бебчета!!! *INLOVE*

А при нас добрата новина дойде на третия месец от опитите *THUMBS*

Момичета и ние вече много искаме бебче, ама много. Бъдещия ми съпруг ми вика да го почваме от сега, но пък аз се притеснявам ако стане, как ще се чувствам на сватбата? :girlsigh: И евентуално дали ще ми личи? Овулацията ми трябва да е след около 6-7 дни, та се чудя :girlhide:

Ами щом много го искате , започвайте да работите по въпроса!!!!! Чувала съм,че бебета заченати с много любов и желание били страшно красиви и щастливи. Така чееееее :bravo:

spirit, не се чуди ами започвайте какво толкова го мислите.То ако си му е писано ще дойде бързо *THUMBS*

Подкрепям!!! *THUMBS* *THUMBS*

благодаря ви за съветите ммичета @}->--
А как мислите, ако евентуално сега стане до сватбата дали ще ми личи по някакъв начин?/21.07/

аз не мисля че ще ти личи,но нека кажат момичетата които вече са бременни *THUMBS*

абе и аз не мисля, че ще ми личи, но да не точно тогава да почне да ми става лошо???

да има и такъв момент с гаденето..... :!по добре не рискувай,аз бях на сватба на която булката беше в третия месец и през цялото време не смееше да поиграе малко,беше като статуя :\

Изобщо няма да ти личи *THUMBS*, аз съм в четвъртия месец и още не ми личи!!! Би проличало, само, ако много ти се гади и :! или много ти прилошава, тогава може някой да се "усъмни", но винаги можеш да кажеш, че е от многото емоциии ;) Успех и стискам палци, скоро да се похвалиш!!!! *THUMBS*

Аз единствено от това гадене се притеснявам, че нали на всеки по различно време започва да му се гади, не толкова от това, че ще ми личи :)

А на някои - като мен - изобщо не им се гади!!! ;)

моя приятелка се ожени когато бе6е в 3 месец и няма да повярвате колко танзува на сватбата си

вообще не и ли4е6е дори когато бе6е в 9м,чувстваше се много добре през бременността, не е повръщала, ако искай те вярвайте има6е съвсем мъни4ко корем4е, беб4ето се роди 2.600
всеедно не беше бременна
родила е за около 10мин., голяма късметлийка с лека бременност и леко и бързо раждане

ПОЖЕЛАВАМ МИ ГО НА ВСИЧКО

ооооооо-много лека бременост е имала твоята приятелка :bravo:дай Боже на всички такава *THUMBS*

И моята бременност з асега е такава, дано е така до края и леко раждане да имам, че от това най-ме е страх!!! :girl_impossible:

и мен най-много ме е стах от раждането като се сещам какви неща са ми разправяли и НАСТРЪХВАМ O_O

ЕЕЕ СТИГА ДЕ ТО КОЙ НЕ ГО Е СТРАХ
ТО КАТО СЕ СТИГНЕ ДО ТАМ ЩЕ ИСКАМЕ КОЛКО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО ДА ПРИКЛЮЧИ ВСИЧКО ТАКА 4Е СЕГА САМО СЕ ПАЗЕТЕ, УСМИХВАЙТЕ СЕ ПОВЕ4Е И БЪДЕТЕ ЩСТЛИВИ ЗА ДА Е ДОБРИ4КО БЕБ4ЕТО ВИ !!!

Не пишете само с ГЛАВНИ букви!

а аз направо съм се побъркала с това нормално раждане или секцио :(

аз съм за НОРМАЛНО по-бързо се възтановява организма *THUMBS*

като дойде времето те докторите ще кажат кое раждане да бъде

И аз съм ЗА нормалното раждане, дано така и да стане, че толкова ме е страх от тази упойка (епидорална, май се казваше) дето се слага в гръбнака, че направо истерясвам като си помисля!!! :hysteric: :girlsigh:

Bulechka_TS
не си мисли сега за такива неща

сега гледай да ти е спокойна бременността по-важно от това няма,а по-какъв начин ще роди6 ще разбере6 след няколко месеца :girl_wink:

Така е, права си!!! Имам още около 5 и половина месеца до 18 октомври :girl_in_love:

дааа
така че пове4е никакви такива коментари за страх и разни подобни, бъди спокойна и мисли само позитивни неща ина4е  :hunter:

Слушам!!! И благодаря з ахубавите думи и подрепата!!! @}->--

Сисе и мен ме бяхя наплашили много,но изобщо не усетих кога влязох в родилното и кога родих-всичко беше за 1 час и 30мин.

Аз родих секцио, без болка, с епидурална анестезия.

Това е най-хубавото нещо в този живот. Да създадеш един нов живо. Аз вс еоще не съм го изпитала, но много искам да го изпитам. Готови сме винаги, когато усетим, че го искаме, то е ясно. :baby_boy:

Моля пишете само на кирилица!!!

много искаме да си имаме бебче, но в мен за сега страха надделява... :hysteric:
и се притеснявам, какво ще стане с работата ми, дали няма да ме уволнят, ако разберат... *crazy*
уффф....и отлагам това прекрасно събитие в нашия живот...но вярвам, че когато се почувствам напълно готова, всичко ще е наред!!! :)

дени, тези причини един ден ще ти се сторят незначителни и ще ги преодолееш, ти сама ще го разбереш де, няма какво да ти обяснявам, аз съм готова-когато дойде е добре дошло!!!!

благодаря ти  fanimira :)
Желая ти от все сърце в най-скоро време да се похвалиш  :girl_in_love:

Дени до някъде си права да се притесняваш , но притеснения винаги има !Сега се притесняваш за работата , после ще е нещо друго и така нямат рай притесненията!Каквото е писано това ще става !Недей отлага най-голямото си щастие заради разни притеснения!
И на мен все ми е притеснено колко още ще напълнея като забременея , после как ще раждам , после как ще го гледам , ще имам ли финансова възможност да му осигуря всичко от което има нужда и т.н. !
Но вече работим по въпроса и тези притеснения ги занемерявам за да се съсредоточа върху щастието , което ще ни предстои живот и здраве като стане!
Направи и ти като мен!!! *THUMBS*

Момичета аз много се притеснявам относно бебетата дали ще стане дали ще е наред всичко дали ще мога да го гледам ,как ще се справяме финансово и т.н.Само че ако искам всичко да е наред няма никога да си имаме бебче и смятам че вече съм готова за бебче и след сватбата се надявам бебчето бързо да стане.Наистина при мен е доста трудно.Живея във Варна с милто на квартира.Далеч съм и от майка ми и от свекърва ми.Няма да имам помощ от никъде.Бързо ще трябва да се върна на работа заради финансовата част .Но знаете ли вече чувствам че по някакъв начин ще преодолея всичко.Мисля че едно бебе трябва да идва когато и мъжа и жената искат вече да бъдат трима а някой и четирима.Много се радвам на всички бременни и момичета доколкото съм чувала всички страхове и притеснения изчезват в момента в който поемат в ръце своите рожби

gucci, и аз съм като теб, самичка в друг град и няма кой да ни помага тук с бебето, но все ще се намери някакъв начин, стига желание да има!!!!! не само за това, а за всяко нещо ако сме притеснени няма да стане по-лесно нали?!, само се изнервяме и тормозим!!!!! Трябва сега да се наслаждаваме на прекрасните моменти и когато е писано ще си имаме бебенца!!!!!!! Успех, мила!!! *THUMBS*

Дано всички да бъдем добри майки и да успеем да си създадем и изгледаме дечица без много трудности! *THUMBS*

според мен никой не е готов за бебе докато то не се появи на бял свят тогава искаш или не ставаш готов

Миличка не бива да те притеснява това, че си далеч от бабите. Нашите се тук, но аз гледам бебето сама-с помощта на таткото де и не ми се иска бабите да се намесват много-много! Те като си видят внучето и изпадат направо в някакво ужасно състояние, "издухват" се тотално. Започват да се бъркат, да досаждат, непрекъснато звънят по телефона или се натрисат у нас. Помощта им е да носят бебето на ръце-не че има нужда, ама те имат  да го стискат }:-> Разглезват я и после не мога да я остава да си свърша нещо! А че паралелно трябва да се чисти, готви, пере-такива работи през ума не им минават. Хайде сега е малка, обаче като порасне не знам-имам чувството, че ужасно ще я глезят, а не искам.

Аз все изчаквах, айде да завърша, след това , айде втора специалност. айде магистратуира и вртемето си минва, а аз ще имам трудности със забременяване  затова се реших на тази крачка след сватбата. Смятам да си използвам майчинството пълноценно- т.е. ще запиша още една магистратура или анправо аспирантура. Това е най-подходящия период, когато една жена може да направи нещо за себе си. Въпреки ,че съм чувала от жени, които толкова са се занемарили, да се опрвадват с липсата на време. Винаги можеш да намериш време ,, стига даискаш

еее ние с милото сме вече готови за бебче
сега живит и здраве ще чакаме да стане бебока(или бебетата :laugh:)

Ще стискаме палци Петкова:)

Ние също вече сме готови и сме в клуба на бебеправещите :) :) :)

аз още не съм готова... някак си още се чувствам аз детенце.. отделно че ми се иска да си поживеем двамата поне 1,2 годинки.. а и живеем на квартира... немога да си напусна точно сега работата... надявам се след 1,2г нещата да са различни, иначе той иска повече от мен детенце  ;)

стискам палци на Мири и Петкова

Мандаринка благодаря ти. Аз също не се чувствам истински готова . Искам малко по-дълго да бъдем аз и милото - само ние двамата. Но от друга страна аз имам предразположение към стерилитет , орди поликистозата. Освен това тук от няколко седмицаи с аме налегнали черни мисли. Страх ме е от смърта (винаги ме е било страх) , мисля си за глупости и за това мисля ,че едно дете би ме променило.

Miri не позволявай никакви черни мисли да ти се въртят в главата  :no:
А детенцето наистина променя много и то в положителна посока  *THUMBS* :girl_in_love:

ейййййййййй
ама какви са тия неща P-(
я се стегни  }:->
и повече да не си посмяла да си мислиш и пишеш такива неща
всичко ще бъде наред и в най-скоро време ти пожелавам не едно а 2 сладки и здрави бебчета @}->--

Опитвам се , но чувствам някакво неудовлетворение от живота и ,че нещо ми липсва.

това което ти липсва мла е бебчето
а вие те първа сте в клуба на бебеправещите, така че горе главата :*

Недей така гледай положителна на живота и всичко ще се нареди само *THUMBS*

Подкрепям казаното от Петкова

Благодаря ви момичета. И аз така го чувствам- липсва ми детенце, ащото когато съм със сладуранта на братовчедка ми някак си се променям:)

Едно дете винаги променя човека  :)

Пожелавам на всички нас скоро да се можем а се похвалим със  :PREGQ:

Miri, миличка не се страхувай от тия неща, правете опити и мисли положително  @}->-- щом го искаш не се оставяй на черните тревоги, излишни са, нали знаеш че самият страх е по-страшен от това което те е страх  *THUMBS*. Със сигурност на жената един ден само детенцето запълва празнотата в живота й! Желая ти много скоро да запълниш твоята.  :* :* :*

Благодаря ти з амилите думи ити пожелавам един ден , когато решите вие двамата да си имате слдаки дечица.

Не е важно дали сме готови  за бебе,важно е силно то да бъде искано  *YAHOO* ;)

Съгласна съм!!! *THUMBS* :bravo:

Искам да започна тази темичка, за момичетата, които не бързат с бебето....на мен самата много би ми се искало да имам бебче от съпруга ми, но трябва да изчакаме, поради ред причини....тепарва ни чака устройване на дом, почнах нова работа, още не сме си живели само двамата (от 4 години живеем заедно,но с родителите му), а много ни се иска
Не ме разбирайте грешно, че не искам бебе, напротив, а и съм сигурна,че съпругът ми ще бъде страхотен баща, просто - когато му дойде времето...
Дали има и други в моето положение ?

Хайде и аз да се включа тук-колкото и да не ми се иска! :( Ние също няма да бързаме с бебето, поради хиляди причини! И аз като galchos искам бебенце, но преди да се заемем с бебепрвенето трябва да се установим, да завършим образованието си, да си намерим хубави работи и т.н.

ние това с образованието и работата сме го свършили...за сега поне, но много ни се иска да се порадваме един на друг преди да ставаме 3-ма, иначе няма нищо по-хубаво от 1 и повече бебчовци

И аз ще се разпиша тук. Май и ние като galchos и Ani, ще почакаме за трети член на нашата фамилия. Причините са подобни - да поживеем малко сами, да се устроим до колкото можем. И след това, надявам се да не ни отнеме много време, с удоволствие ще споделям с вас за бебчетата.

При нас се получава нещо такова. Но като се замисля, все излиза нещо. От известно време все се отлагаме: след 3 месеца, след рождения ден, след нова година.
Накрая ще стане като едни наши познати - ….майната му и каквото ще да става.
Защото все пак годините си летят, ли летят.

Наистина годините си летят, а и не мисля, че такова нещо като децата трябва да се прави по план!  :\
Ние също ту не се пазим, ту отлагаме бебеправенето и сме раздвоени, поради същите причини почти като вас!  =]
Много ми е гадно, но все пак трябва да се мисли и по финансофия въпрос  :girlsigh:

естествено, че трябва да се мисли за финансовия въпрос, за съжаление, за съжаление много неща зависят от парите,при мен има и малко егоизъм да си приязная, защото изпитвам леко притеснение, че ако има един бебок, мъжа ми ще бъде много отдаден и грижовен татко и няма да ми отделя толкова внимание, много съм лоша нали.....така че си го искам поне за малко само за мен

Аз също съм малко егоистична в това отношение! :[ Искам да прекарвам цялото си свободно време със съпруга ми, да му се радвам, да се наслаждаваме един на друг :girl_in_love:... с други думи-все още не съм напълно готова за дете!

Парите никога няма да ни стигат, така сме устроени хората. Но мен хем ме е страх да стана майка, хем много искам дете. А и искам да си го правим с любов, а не да е плод на "грешка" в неподходящия момент. Дано ме разберете правилно, че това винаги го обяснявам сложно.  =]

не е въпрос на грешка според мен, щом сте се оженили, значи се обичате достатъчно да сте завинаги заедно....въпросът е, че ни се живее  :danceg:

Ама като неща да си го признавам гласно ;)  :P

трудничко ще ни е после по кръчмите или по морето  ;)

е животът не свършва с раждането на дете?!  =] писнало ми е да отлагаме!!! никога няма да имаме толкова пари колкото ни се иска или няма да сме се устроили така добре както ни се иска, а аз че няма да порастна си е ясно,  :P така че оставили сме се на течението и когато му дойде времето бебчо да заповяда ще си е добре дошло!!! нека животът планира вместо нас, че нашите планове все излизат криви!!!!!!

Вярно,че животът не пита,но все пак понякога ни оставя право на глас.Аз искам бебето ми да се роди един далечен ден,когато ще мога да му дам всичко,от което има нужда и което е липсвало на мен.А за това се иска доста опит и потготовка. =]

При мен нещата са малко такива като при вас момичета, само че аз не го ревнувам него от бебока, а имам чувството че ще сме вглъбени в бебчето и няма да имаме време за себе си, някак си ме е страх, разбира се този страх както казах по-назад е абсурден, реално може би нещата няма да са така и пак да намираме време за себе си. Мъжа ми много иска дете, но аз не съм готова, до някъде физиологически имам известни проблеми които за сега спират правенето на бебчета, и дано скоро да ги излекувам че не си е работа. Отделно че живота ни е толкова неуреден, той се опитва да завърши, съответно да си намери по-добра работа, аз немога да оставя семейството без финансова помощ и да тръгна да раждам, разбира се част от мен си иска бебето, нормално, но голяяяяямаааааа част от мен не е порастнала, неможе да поема достатъчно отговорности, особено тези на майка, пфуу абсурд, аз ще се паникьосам като заплаче... и незнам въобще как ще я бъде един ден, то сигурно всичко от само себе си ще дойде, ама тази стъпка с бебето ми е мнооогоооооо мноооооооогггггооооо далечна, както казвам понякога, то това е за възрастните не за мен  *crazy*

Не се чувствайте егоисти, че искате да прекарате известно време само двамата. И при нас беше така-решихме се 2 години след сватбата, а и преди нея доста време бяхме живяли заедно. Еми нормално е да искате да си "поживеете", да се порадвате един на друг, не че с бебето живота свършва, но отговорността наистина е огромна. Понякога си е облекчение и свобода да знаеш, че никой не зависи от вас всяка минута, че никой не ви чака вкъщи и може да отпрашите нанякъде-поживейте си, ние поне така направихме. Е, има го и другият момент-понякога колкото повече отлагате толкова е по-трудно да се решите, тя свободата се "услажда. При нас нормално след живот заедно, брак, меден месец, що-годе стабилни работи и на двамата, пътувания в чужбина, екскурзийки, най-после решихме, че логичната следваща стъпка е бебчето. Щастието е огромно и все пак никак не е лесно да си родител. А пък мамите винаги се справят добре, не се бойте. Аз лично съм на мнение, че никой по-добре от майката не може да и гледа детето, тя си има силна интуиция, пък и ако се интересува достатъчно вече има инфо навсякъде.

Миличка, прекрасно го каза! Благодаря ти!  :girl_in_love: :girl_in_love: @}->-- @}->--

Милички и аз все си мисля,че не съм готова за това макар и много да обичам децата.обаче да ви кажа мисля си,че колкото повече време минава ставам все по-нерешителна вместо по-решителна...и това е защото виждам какво става около мен.Племенниците на мъжа ми пищят,реват,щъкат навсякъде и вместо да им се радвам аз се дразня и си викам аз ли не съм добре...Децата на съседите са супер нахални и ходят из стаите ни,влизат когато им скимне у нас,скачат по леглата...Приятелките ми които имат бебета изглеждат изморени и все се оплакват,че съня не им стига и не могат да отидат тук и там и аз как да се реша?! :girlsigh:А иначе много искаме бебче и знам,че и мъжа ми много ще ми помага и с гордост ще го извежда на разходка,но ако не се спарвим?Иначе в момента си имаме всичко и мисля,че бихме могли да му осигурим що годе добър живот,обаче някак децата започнаха да ме дразнят?и съм отчаяна от себе си!Когато бях на 21,22г. беше друго,а сега на 26 вместо да се чувствам по-сигурна,аз се плаша....

Ами то и мен някои хлапета ме изнервят, нищо че и аз съм вече майка и имам бебче. Виж за умората -има я, да, но аз лично познавам много бебенца, които спят по цяла нощ, дори аз лично съм била такава. Тъй че не се знае вашите бебечета какви ще са, може да са кротички. Е, нашата кукла изобщо не спи, но тя се е метнала на баща си, тъй че по-добре разпитайте бабите как сте били вие и половинките  :laugh: Не мисля, че това може да ви спре за бебче, де, все пак без него  живота след един определен момент става твърде празен, представете си как на 40 год. все още си живеете по същия начин с половинката, не мислите ли, че и най-приятните неща вече няма да са ви толкова интересни?! Пък и какво да ви кажа-нашата принцеса вече като ни види и започва да се усмихва, направо се разтапяме и двамата и колкото и тежка нощ да сме имали като ни посрещне с беззъбата си усмивка, очичките му греят като види мама и татко, абе това е истинско щастие.
Трудно е, но по добре, да сте наясно с трудностите отсега и да си признавате колебанията, отколкото да не сте подготвени поне отчасти психически, тогава със сигурност ще е по-тежко.

Така си е миличка,благодаря ти!Знам,че ще бъдем адски щастливи и дните ни ще са изпълнени с нов смисъл...И за това нямам търпение да изпитам това ново чувство първо да съм бременна,а после да станем трима!да ти кажа ние от скоро си имаме кученце и като гледам то как промени само живота ни и как въпреки белите си ни умилява и ни дава нови емоции и си казваме-ето го нашия тест и нашата одготовка  да бъдем родители!Остава само да минат няколко месеца живот и здраве и дано и аз да се похваля с едно ъниче вътре в мен,а ако може и да е принцеса като вашата... :girl_in_love:

Аз ако трябва да бъда честна въобще не съм готова , но решихме да си направим едно бебче, т.е. вече не се пазим и каквото Господ реши. А и с моите гинекологични проблеми  е по-добре ако забременея сега , защото тпосле може и да не мога. Надявам се все пак майчето ми да помогне , на нея и имам пълно доверие , все пак е лекар.

Ето и една статия за това кога е най-подходящата възраст за зачеване :P

Според електронното списание "Розали"най-подходящо време от биологическа гледна точка за забременяване и раждане е периодът между двадесет и двадесет и осем години.

"От множество статистически изследвания може да се стигне до заключението, че способностите на жената за размножаване растат до двадесетгодишната й възраст и се задържат на върховите позиции до тридесетата й година.

До тридесет и шест години спадът се осъществява постепенно, а след това — все по-рязко. Колкото по-плодовит е периодът на жената при планирането на детето, толкова по-малка е вероятността от безплодност (но и тук не липсват изключения). Може да се каже, че вероятността за безплодност се засилва с възрастта.

Намаляването на биологическите способности с напредване на възрастта не е единствената причина за снижаване на плодовитостта. След тридесетте и най-вече тридесет и шестата година на жената започват да се появяват някои смущения в здравословното й състояние, като миоми, нарушения в образуването на хормони и т.н. Те обикновено са причина за трудно забременяване. Аргументът за съвета, които давам на жените, да раждат първото си дете след двадесетгодишна възраст, е психологически.... "

Според "Розали" след тази възраст жената е дотолкова узряла психически, че вече може да възпитава и собственото си дете. "След тридесетата година бременността и раждането на дете могат да причинят затруднения на жената. Но и тук изключенията не са рядкост. Известни са случаите с жени, които по определени причини, например поради продължително безплодие, са забременявали за първи път на тридесет и пет и повече години, и въпреки това бременността не им е причинявала затруднения, а и раждането е било леко...."

Незная кой период е най-подходящ за зачеване(дали на 20 или на 25 =])
Аз съм на 20 и ето на-вече бременна ;)Незная дали ми е рано,но според това как се чувствам сега-За мен е най-подходящото време *YAHOO*Исках да забременея с цялото си сърце и то се случи затова сега се чувствам много щастлива :girl_in_love:

все съм си мислела, че след сватбата ще изчакате поне 2 години за бебчето. А сега толкова много ми се иска да имаме едно малко съкровище!!
направо не знам какво да правя.
не се чувсвам сигурна и стабилна в работата, а така силно го искам това бебче :girlsigh:

ами щом така силно го желаеш-какво чакаш ;)
Помисли добре дали си готова за тази крачка *THUMBS*

ivaiva щом го искаш толкова силно значи си готова!А това означава,че скоро и това ще се случи! @}->--

Ами да *THUMBS*Когато силно искаш нещо,то се случва :yes:

не знам, момичета!
все си мисля дали ми е сигурна работата, дали съм достатъчно стабилна, дали ще успея после да си възстановя позициите на работата и нормално да развия себе си.
Иска ми се като дойде бебчето да му се отдам безпрекословно :momy:

Мила колкото и да го мислиш,като дойде чак тогава ще го разбереш..А и ние съвременните жени с тая работа направо вече се побъркахме!Виж колко момичета искат да имат деца,а колко трудно става,така че действайте,а то може и след година да се появи мъничето! *THUMBS*

Ох, и мен точно това ме спира. Мисълта за работата и желанието за хубава кариера ми пречат да се престраша да си направим бебче. Иначе и аз също като теб преди сватбата бях твърдо убедена, че ще имам търпение да изчакам няколко години с бебеправенето, но откакто се оженихме все за бебче си мечтая и съм постоянно разкъсвана между желанието първо да си устроя живота и между желанието да имам бебче съвсем скоро. Направо напоследък чак кошмари взех да сънувам. Много се измъчвам...  :'( Знам, че физически съм готова и желанието ми е много силно, но само с желание бебе не се отглежда, трябва си и психическа нагласа и особено финансова стабилност (която засега не можем да осигурим на това дете). Най-лошото е, че и душито се чувства по същия начин и вместо да се окуражвам от неговия стоицизъм, аз още повече се разколебавам от неговото желание да си имаме бебче. Офффф, защо е устроен толкова сложно модерния свят...  :hysteric:

prin4ipessa, миличка, точно така се чувствах и аз, докато не завърших и не си намерих що годе свястна работа. Не че няма какво друго да постигна в кариерата си, даже може да се каже че сега започвам, но чувствам, че вече ни е време.  А що се отнася до парите - казвала съм го много пъти - никога не стигат, никога няма да имаме достатъчно, защото винаги се стремим към повече. Най-много го искам заради милото, защото все пак имаме 5 г. разлика и чувствам че е готов, а времето си минава и не искам да го направя баща на 35 -40 и реших, че съм и аз напълно готова и когато стане!!!! И аз си имах период, в който мислех като теб и съм сигурна че някой ден и ти ще мислиш като мен. *THUMBS*

 Направо напоследък чак кошмари взех да сънувам. Много се измъчвам...  :'( Знам, че физически съм готова и желанието ми е много силно, но само с желание бебе не се отглежда, трябва си и психическа нагласа и особено финансова стабилност (която засега не можем да осигурим на това дете). Най-лошото е, че и душито се чувства по същия начин и вместо да се окуражвам от неговия стоицизъм, аз още повече се разколебавам от неговото желание да си имаме бебче. Офффф, защо е устроен толкова сложно модерния свят...  :hysteric:
[/quote]

Толкова точно си го описала мила, че направо се плаша. Мисля си абсолютно същите неща.
Сега до 1 месец ще се пренесем и на новата къща и все си предствям малкото креватче в детската стая и едно сладко съкровище. Ама сега все мисля - ще ми се да си сменя работата, да поработя на новото място година и половина 2 и тогава. Как ще издържа не знам. И след сватбата така силно го обичам - искам да му родя бебе и той иска :cray:Ужас!
Какво да правя не знам!

наистина има много неща, които могат да те разколебаят или поне да те накарат да се чувстваш несигурна. знам обаче и че кгато усетиш първото ритване и чуеш първия плач всичко останало ти се струва толкова незначително и дори глупаво! аз мога да пожелая само повече смелост. заслужава си всички жертви и усилия, а най-важното, което трябва да осигурите на едно дете е обич. успех!

И аз съм в същата позиция  :'( Много ни се иска и на двамата, но от 1 дек съм на нова позиция в работата и ми се струва , че не е удобно веднага да кажа , че ще излизам по майчинство  :hysteric: Направо и аз незнам вече, ако така мисля никога няма да е подходящ момента.

и аз като Сиска съм на 20 но се чуствам готова да имам дете!искам да даря милото с бебе защото зная че ще е невероятен баща както е страхотен съпруг @}->--и двамата с нетърпение очакваме да си имамде детенце защото знаем че се обичаме но искаме нашата любов да има плод!зная че всеки би казал "тая малката къде е тръгнала та тя се храни още от мама'не е така!имам сигурен и стабилен мъж до себе си обичма го и той мен семейство сме така че сме готови за появата на малък човек в живота си!!и нямаме търпение да го имаме!!!не е важно на колко си години важно е как го усещаш и дали го искаш е да и циганките раждат на по 12 ама те готови ли са и искат ли го не!така си мислят повечето хора!но ние силно го желаем и се надяваме с божията помощ да се сдобием с така желаното бебче

Клео не трябва да те интересува какво говорят хората за възраста ти и желанието вече да си майка *THUMBS* Знаеш ли мен как ме гледаха повечето ми познати когато им казах,че ще се омъжвам-ето така O_O не вярваха,че толкова малка ще се обвържа сериозно.......Както и да е -това е друга тема :girlsigh: Прави ми впечатление обаче че когато малко по малко хората около мен започнаха да узнават,че съм бременна реакцията им беше по-различна.Някак си го приеха по-нормално от предишната фрапираща новина,че ще се омъжвам.Така,че щом вие двамата със съпруга ти искате вече да поработите за бебче не се впрягай от мнението на другите.Обичайте се,а той бебо ще дойде когато си му е времето-дали веднага или след година Ще ви изненада в най-подходящото време :*

ох миличка браво на тебе,толкова си уверена ;),аз ви пожелавам много скоро да си имате бебок *THUMBS*нищо че си на 20 важно е как се чустваш,аз съм на 25 обаче вообще не се чуствам готова за толкова отговорно и важно нещо :huh:

Дани,
много сложен въпрос! Направ се чудя как да се справим.
Всеки ден мислим и мечтаем за бебче. Май ни се е превърнало във фикс идея, което не е хич добре. Но вцхера си говорих с жената на брата на милото, те си имат вече моя племенник, и тя ми каза как и тя е имала колебания, но бебо е дошъл и е изместил всички други колебания. Има как да се справи човек, аз си мисля за: кратко майчинство помощ от мама и баба, детегледачка и май с милото мислим да се захванем с бебеправенето на пролет пък както дойде:)
В крайна сметка сме на по 26 и аз и мъжът ми, а ето Сиска например е само на 20 и вече зряла -  :bravo:

Ива и ние сме решили напролет да се захванем по сериозно, на новата позиция ще съм направила няколко месеца и се надявам да няма проблеми. Аз ще направя 27, а мъжа ми 33 и е време вече :) Като се появи бебето сигурно ще са ни смешни нашите притеснения  ;)

Аз съм на 23,не мисля,че това е възрастта,но повярвайте ми бях готова,за годините си доста съм помъдряла,живота така ме е ошлайфал,но това е друга тема.За едно дете мисля,че трябва да си готов психически,да мислиш,че имаш и физическа,и финансова,и морална готовност.Да го искаш,не значи,че си готов.
    Сега съм отдадена изцяло на дъщеря си и за миг не съм се замисляла дали я искам или не.Обичам я повече от живота си.Може да звучи банлно,но е така. :baby_g:

Велиславка, разбирам те въпреки, че още го няма смисълът на нашия живо, но съм сигурна, че и ние с мъжа ми ще се чувстваме така.
Дани, стискам палци миличка нещата да се случат бързо и безпроблемно. Пък кой знае, може после заедно да бутаме колички:)http://forum.svatbata.bg/Smileys/kolobok/connie_38.gif
Baby_G

И аз все по-често започвам да мисля за това...Просто мозъкът ми е постоянно зает с тази тема!!! *crazy*Чета всякакви статии по въпроса,разпитвам приятелки,гледам предавания,говоря с моят съпруг много на тази тема и т.н. и т.н.,но животът ни е толкова неуреден още,че просто...незнам!!!И аз като повечето от вас имам страхотни терзания по въпроса за бебчовците!!!

Деска,
дано заедно успеем да се ориентираме и да си помогнем взаимно :[

Ива и Деска, дано се ориентираме скоро  *THUMBS* и да бутаме заедно клички  :)

хехе, супер пожелание Дани и аз стискам палци в тази посока - ще бъде страхотно:)

О да,ще бъде много готино!!! :girl_in_love:Много ми харесва тази идея!!! :chee:

Май заформихме групата на 20 годишните мами.
Аз се омъжих на деня след 18я си рожден ден - бях срещнала любовта на живота си, защо да чакам и да се съобразявам с хорското мнение. Където и да отидехме за сватбата навсякъде ни гледаха  O_O и си мислеха, че съм бременна... А аз се омъжих девствена.
Сега ни предстои да имаме бебе и това е най-прекрасното нещо на света.
До всички пресни и не дотам булки - животът винаги ще ни се струва неуреден и времето неподходящо. Но щом имаме покрив над главата си и хляб на масата за двама, ще има и за трима. А какво пречи постепенно да уреждаме живота си, само че с бебо *THUMBS*

 :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :'( :'( :'(толкова мило си го написала  :bravo: :girl_in_love: :girl_in_love: и аз съм на същото мнение!!!с милото сме заедно от 5 години и мисля че сватбата беше един нормален завършек на връзката ни а бебче би било най-красивия момент от нея надявам се само и той да е готов и да го иска защото ние не говорим изобщо за това!!особено след като имах проблеми и сега още ги оправям пък да видим ;)

Здравейте момичета! Аз съм на 22 години мъжът ми също, но и двамата сме готови и искаме бебче> И аз си исля че едно бебе ще е достойния завършек и естествено продължение на нашата голяма любов - а тя наистина е такава повярвайте  *INLOVE*. Незнам дали съм готова да стана майка, но смятам че ще се справя. Единственото нещо за което се притеснявам е че все още съм студентка макар и последна година! Смятам че финансово ще се справим, но да не забравям че нашите родители са насреща и че ще помагат!

Милички ние много дълго време  отлагахме бебеправенето защото положението ни никак не е розово.Живеем под наем а наема ни е висок и ще е доста трудно да живеем със заплатата на мъжа ми,живота под наем предполага и ако решат да ни кажат да се изнасяме как се търси във варна квартира с дете,работата ми е много натоварена и дори в отпуските си непрекъснато ми се обаждат,далеч съм от майка ми и свекърва ми и няма кой да ми помага по никакъв начин/едната е на 350 км а другата на 450км/,мъжът ми си смени няколко пъти работата заради лоши условия на труд.Много бяха нещата поради които отлагахме.Но след сватбата решихме че ако чакаме да имаме условия няма скоро да решим да имаме дете.затова спряхме да мислим за детето като бреме а за радост и затова сега си правим бебче и ако стане ще сме супер щастливи мама и татко.Стискайте палци момичета.Най важноот е вие да се чувствате готови за дете.

ей гучи, браво на вас добре сте го решили :bravo:
стискаме палци и чакаме да ни съобщиш страхотната новина @}->--

Браво Гери!  :bravo: Много хубаво казано! Дано ни повлияеш на нас всичките, които по една или друга причина отлагаме да мислим за бебе, не че не сме готови да го имаме!

gucci ,стискаме ви палци скоро да се похвалите, а пък ние ще следваме примера ви!!! @}->-- :bravo:

gucci и аз ще стискам палци да се получи при вас бебчето *THUMBS*(http://E:\My Documents\БЕБЧЕТА\224160_orig.jpg)

gucci,не се притеснявай,както казваше един познат "и на вашата улица ще изгрее слънце" :girl_wink:
Ние също живеехме на квартира,в една гарсониера,там бяхме,когато се оженихме и пак там,когато забременях и почти там родих.После малко при сестра ми,с бебка,малко при свекито и така,докато не ни стана апартамрнта готов за живеене.Така че стискам палци и успех! :good_luck:

gucci, стискаме ти палци мила  *THUMBS*

Браво gucci, много добре сте го решили!

Ми то с това пусто отлагане все ще има причина, поради която ще имаме извинение бебчо да не се появи. За това не трябва много много да се мисли, а направо да затваряме очите и да действаме по въпроса.  :P И времето ще покаже...

И ние уж много ислихме и дори за сватбата доста увъртахме и отлагахме, но ето че се намира начин и не трябва да се отлагат нещата в живота, които ще ни направят щастливи.А за мен едно дете ще осмисли живота.Ние може би се почувствахме сигурни в един момент (въпреки че и нашето положение не е много розово...) и просто спряхме да се пазим.Не сме решили, че започваме опитите и просто оставихме нещата в ръцете на Господ и ето, че било писано веднага да стане, което ни прави толкова щастливи сега.... *YAHOO* А когато един ден дай Боже дечко се появи на бял свят жив и здрав ще бъдем най-щастливи! :goody: :hurrah:

ей, Диди, Браво :bravo: :bravo:
дано да ти е много лека и безпроблемна бременността.
 @}->--

Мерси мила, пожелавам ви и вие скоро да се престрашите и да успеете бързо с бебеправенето  :DANCE:

Момичета, аз съм готова за бебче, но незнам как да кажа на мъжа си  :(. Той по никакъв начин не дава знак, че мисли за деца, не че аз давам, че съм готова. Много абсурдна ситуация се получава! Дайте съвет, как да му покажа, кажа ... А и не сме първа младост - аз съм на 28, той ще прави 34!
Помогнетеееееее  :huh:

danieIa просто му кажи *THUMBS*Поговорете за това,че на теб вече ти се иска да си майка,че моментът за теб е дошъл.......разбери той дали е готов и ако не е (от поста ти подразбирам,че не е.......)просто разбери какво го спира *THUMBS*

милинка много си сладка *INLOVE*разбирам те напълно аз лично мисля че ти най-добре трябва да намериш подхода към него все пак нали сте си заедно познавате се обичате се подкрепяте се @}->-- аз лично с моя мъж не съм говорила на тая тема той сам реши че няма нужда да "внимаваме" да с епритесняваме и така нататък можеш просто в накой по интимен момент  :[ *db* да му подметнеш знаеш женски хитринки а ако не стане тогава си поговорете сериозно от опит ще ти кажа че няма нищо по-хубаво от честния и откровен разговор така ще знаеш той какво мисли по въпроса какво иска ти ще си кажеш мнението и съм сигурна че ще се разберете!!а за това "не сме първа малдост'няма определени граници за това а и сте млади  ;) не мисли негативно а си поговорете  *THUMBS*

Сиска, мерси за съвета, но сякаш нямам смелост. Колкото до мъжа ми не мога да го разбера иска ли, не иска ли. Като види деца се радва, закача ги, ама за собствени?! Незнам какво да мисля. Май ще трябва да се преборя със себе си и направо да поставя въпроса....  *crazy*
Клео, и аз искам като твоя мъж - сам да каже, ама на все ме пази...

Трябва да поговорите по въпроса. Когато има диалог между двама души , нещата се нареждат... :)

според мен се е стигнало до "тя мълчи значи не иска дете" а ти си мислиш "той мълчи значи не иска"и така една патка мислила мислила и се удавила  8P това че никой не говори по този въпрос не означава че не го иска *THUMBS*я си представи че той разсъждава като теб и така какво все ще си мълчите и чакате другия да каже пръв!действай мила и не се чуди  *THUMBS*

най-добре следващия път като пак те "опази" го попитай: "Мило защо все още се пазим?" или "Не искаш ли да спрем да се пазим, че вече ни е време?" или нещо такова?Не мисля, че ще го стреснеш, а по-скоро ще се зарадва... ;)

Май вярно съм  патка  *ROFL* *ROFL* *ROFL*?! :tc: :ohah: :mda:
Трябва да се стегна малко и да взема нещата в свои ръце!!!

Здравейте - ние вече решихме че ще си правим бебе.Заедно сме от 7г и винаги сме искали дете. Но ... първо да завършим , казармата да мине , пък свястна работа да намерим и какви ли още причини нямахме. И сега не сме по-добре финансово - живеем на квартира и съм наясно че няма да изкарам цялото майчинство че само с една заплата не се живее - но от юни месец не се пазим.Дано скоро имам с какво да се похваля

Според мен сте взели правилното решение.. няма значение дали си на квартира или не, нито какви доходи имаш. Появи ли се бебчо, винаги ще се намери начин да се намерят средства.. а и бабите и дядовците помагат с каквото могат.
Така че обичайте се и стискам палци скоро да научиш добрата новина  *THUMBS*

Булечка е много права, че си има тема и за това.Момичета малко сме я позабравили, но си мисля, че е доста актуална.Аз да кажа за себе си.Тъй като стигнах до извода, че никога няма да съм на 100% готова, реших да се впусна в това приключение така да се каже.Та когато си стане бебо юе стане.На 27 съм, работя оюе от университета и в момента се доказвам като специалист.Но не мисля, че трябва работата да ме води, ако щете ми вярвайте но последната година се чуствам много изморена и пренаситена от работата.Искам промяна в живота си нещо ново.Така че решихме да се пробваме.Кажете при вас как е?Какво мисли ви идват в глават а как се нагласяте за това да имате или не дете?

Ние се запознахме преди 7 години :[ На четвъртата исках да се оженим =] , но три пъти предлагах и три пъти ми отказа любимия :angry:, а той искал той да го направи :[ Така на петата година на рождения му ден пред цяла сурия народ ми направи предложение *YAHOO* 8P след пет месеца се оженихме :weddingday: и решихме поне година да изчакаме с детенце :girlhide:
След една година щастлив семеен живот започнахме бебправенето :PREGQ: и след три месеца опит  :pqz:   Така решихме ние  :girl_in_love:

е незнам има ли точен отговор на този въпрос?
или поне за мен е така. мъжът ми страшно много иска една малка сладуранка да си ни гушка и гледа и двете, но аз май не съм 100% сигурна какво искам. от мен зависи да реша кога съм готова , да спра противозачатъчните и да деийстваме. но май ме е страх...а и незнам точно от какво....
момичета вие как разбрахте че сте готови, какво е чувството?

аз не бях готова на 100% да бебеправим, както аз , така и милото, говорихме си, че като се нанесем в апартамента почваме, но тогава идваше друго, дали ще се справим, дали ще ни стигат финансите, дали ще сме добри родители и т.н., но решихме да започваме пък когато стане. Сега чакаме малка сладуранка и макар и още неродена, сме на 1000000% , че сме готови  !!!! :)

Моя мъж отдавна ми говореше за деца, но са ни спирали най-вече финансите, а и аз исках първо да се оженим и тогава да мислим за дете. Дойде и предложението и датата за сватбата и си казахме, че като мине тя, ще почнем с опитите. Като мина сватбата аз нещо все отлагах момента и аз незнам защо точно  =] но му казах, че като се почувствам готова, ще му кажа. Е, по някое време вече се реших на тази стъпка, но пък той искаше да отложим, защото го било страх дали ще стане  *crazy* докато най-накрая не решихме, че ще спираме да се пазим, но няма да го мислим много и така изкарахме доста време без резултат, но и въобще не бяхме сериозни и не съм гледала дати на овулация или разни такива неща. И когато реших, че ще сменям работата уж почнахме да се пазим и точно тогава съм забременяла без да разберем кога въобще е станало това.  O_O *crazy* Но когато разбрах и казах на мъжа ми - нямаше по-щастливи от нас и въобще не сме съжалявали.  *YAHOO* По-голямо щастие от това НЯМА!  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Аз винаги съм била човека от връзката ни който все мрънкше за бебе ама сама няма как да го направя
Той все казваше когато се оженим и имаме жилище тогава когато си определихме датата аз пак започнах с карането някоко месеца преди сватбата ама той пак си знаеше неговата не бил готов за такава отговорност .
Когато  мина сватбата без да казвам нищо той спря да ме пази ей така даже когато го питах сигорен ли е нищо не казваше премълчаваше си  :[
И когато стана беше даже по щастлив от мен тогава аз се поизплаших малко не сега вече мога дакажа че съм най щастливата жена на свата и както се казва Господ си знае работата *YAHOO*

Ами то май най-дхходящо време  няма =] Просто като откриешш правилния човек и сякаш веднга виждаш  в очите му своите  :puppets: Ние  така от самото начало бяхме сигуни и си казаме като се ожениме и почвоме =] И така чакали-недочакали...в брачната нощ  :gu6: и сега  :pqz:

Диде и ние сме така, аз само мрънкам за бебе, а той не че не иска, просто иска да е финансово стабилен за бебето, уж говорихме края на тая година да почваме, сега пък иска да ходи в чужбина, пък незнам си какво, пък как ще го гледаме в това жилище, а ако не си купим друго........но във всичко че така той е прагматика във връзката, аз съм емоционалната страна  :[

Даи той все искаше да има пари къща ама в близките10 години незнам да ли ще го постигне ако го постигне де
А бебето не може да чака бащаму да осигори всичко все пак моите години растът и се осложнява положението
Ама ела го слушай сега като казва на приятели как филосовства за работи който и дума  не даваше да става
Никога няма да има достатъчно за едно дете ако седне да се замисля човек

Еми то и аз това му обяснявам, ама.....  *db* Уж довечера пак ще говорим, да решаваме, ............това го решаваме вече няколко месеца, само ме разиграва. ДОвечера каквото решим това ще е  }:-> Точка по въпроса , ако каже че е съгласен съгласен, ако ще ходи да бачка някъде да ходи, каквото решим това е !

момичета..с риск да ви прозвуча наставнически, но ще споделя моето мнение  :[
Според мен никога не е перфектния момент за да се роди дете..винаги някой от родителите ще иска я да доучва, я да сменя работа, жилището ще е малко, финансите няма да достигат. Това е живота, казано простичко. Стремим се към нещо, постигаме го, след това идва нещо ново и така жизнения цикъл се извървява, така сме устроени ние човеците  =] Мисля, че детето е дар, за който не трябва да се правят "сметки" дали ще имаме пари, дали няма да ни е тясно. Когато се създава дете с любов и е желано, то съдбата и провидението си знаят работата и протягат ръка на родителите  :)

Аз също не исках да бебеправим веднага след сватбата и много спорехме с половинката по този въпрос и осъзнавам, че не съм била права и сега се упреквам, че съм мислела с разума, а не съм следвала вътрешното си изгарящо желание да стана майка  *INLOVE*

Wienerin Подкрепям напълно, въпреки че бях на друго мнение преди време, но сега съм точно на това мнение  *THUMBS*

Аз с моите страхове, че не сме женени, че не сме готови, че нямаме собствено жилище и куп още оправдания - вижте ме сега - след 9 месеца правя 30 години и няма шанс тази година да се похваля с дете! Миналото лято почнахме опитите, но досега нищо. И постоянно се упреквам какво толкова сме чакали  *crazy*!
Вярно е, че всеки иска да осигури най-доброто на детето си, но какво ни кара да мислим, че дори и да изчакаме ще успеем?! Преди пет години сме имали едни изисквания и критерии за добър живот, днес са други, утре не знам. Но едно знам - детето ни със сигурност няма да може да се похвали с млади родители, нещо което мен ме притесняваше като бях дете!

Ей, Дани какви са тези категорични мнения - тази година.... млади родители ... ааааа  P-(
Ама аз родих Жорко на 22 и НЕ бях готова, учих в две различни висши, имахме жилище, но имаше нужда от ремонт а успяхме само кухнята преди да родя. Нямах НИКОЙ който да ми го гледа за 2 минути Но бях безумно щастлива.
Сега дай Боже, ще родя на 32 ! И повярвай ми пак не бях сигурна че точно сега трябва, защото искаме да си сменяме апартамента и май пак ще го правим като съм в 9тия месец. Не се чувствам стара ! Е, мисля че няма да съм толкова търпелива като преди 10 години, но това са само мисли. Аз лично много харесвам жени, които раждат по-късно, защото това им придава едно особено излъчване.
А относно младите родители, мисля че за добрите родители няма възраст. И моите не са много млади, но са ме научили да разчитам на себе си!

Моят мъж беше на мнение,че сега не е подходящ момент,че живеем на квартира и с едно бебче не се знаело дали ще ни стигат парите.Когато решихме да се оженим,обаче тези страхове понамаляха и започнахме с бебеправенето.

То парите все няма да стигат, ама какво да стоиме без деца ли? Пък и то като дойде бебето си пренареждаш приоритетите и почваш да се справяш с финансите. Чудно ми е как хората имат пари да поддържат и зареждат по две, три коли в семейство, а за дете нямат. Че то детето излиза по- ефтино!!! :)

И моя мъж така вика "няма да се справим", как няма да се справим, при условие че повече от половината неща ще ни подари сестра му, тя даже вече ни ги е приготвила, абсолютно всико, дрехи, количка, даже помпа за кърма  *db* Ама страх го е че няма да се справим, хубаво той си знае, аз пък няма да го чакм вечно, направо съм му бясна  }:->

Момичета никога няма да намерим подходя6тия момен за бебе.То все не6то има-първо образование,после работа,собствено жили6те и т.н и т.н

С моят, вече съпруг, сме заедно от 5 години и половина и това лято въпреки, че нямахме още брак и двамата взехме да си говорим за бебче, е не го мислихме много, само знаехме, че много се обичаме и че искаме да дадем още по-голямо развитие на връзката си и да докажем на света,че пред любовтта няма пречки... и така нашето съкровище е вече на път.Както казва мъжът ми "най-ценното е в теб" @}->--.
Така че, съветвам всички двойки, които имат някакви съмнения относно правенето на деца, да опитват без страх, както казват нашите родители "Децата са най важното нещо на този свят" :danceg:

И според мен няма подходящ момент, важното е да го искате. Аз в началото на връзката с приятеля ми му обяснявах как искам да ходим заедно няколко години, да сме сигурни, че сме един за друг, после да се сгодим, да си подготвяме перфектната сватба около година примерно, после като се оженим да си поживеем още 2-3 години, защото видиш ли като се роди бебето животът ни ще свърши :sarcastic: И малко след това ме трясна форумът бг-мамма и реших, че искам бебе. Около две години чаках и едвам изтърпях. Е, не беше най-подходящия момент, сега се чудя как да си завърша образованието (ама дотук добре се справям, да не си помислите, че няма да успея), но пък всеки ден целувам най-сладките бебешки бузки и това ми е напълно достатъчно :)

Щом бебето е на път, значи сме готови.  :)Това е положението!!!  :)

според мен най-важното е и двамата да го искате ;)
Аз се почувствах готова още преди 2 години, но не бях казала на милото, няколко месеца по - късно той ми предложи брак :), а след 1 месец почна да намеква че е време да спирам противозачатъчните, аз бях напълно съгласна и много щастлива че той ми го каза без да знае че аз искам същото, отидох на преглед, за да се уверя, че всичко е наред и тогава лекарката ми ми каза че ме съветва още 1 година да ги пия защото се отразявали старшно добре на яйчниците ми, което после ще е добре за една бременност. Казахме си ок, пих ги още 1 година и така 1 месец след сватбата ги спрях и започнахме опитите. Чувствам се готова повече от всякога, но за съжаление вече 7 месеца не става бебочето  :(

Даа, аз също така исках да стане, ама не стана 8P
Но имаме две кукли :girl_in_love:, пак си завърших висшето,е доста по-трудно ми беше, но не съжалявам и за секунда!
Сватбата се поотложи доста, но сега ни е още по-хубаво и сме още по-щастливи! Така, че според мен, щом е рекъл Господ няма какво да се изчаква! Това с образованието, работата, жилището... аз не го разбирам. Ако искаме да ни е уреден финансово целия живот може и да сме позакъснели малко за бебе, а имаме ли го- то е най-големия стимул за всичко!

Хайде и аз да се разпиша тук. Ние сме на мнение, че щом сме здрави и имаме работа, няма да чакаме да дойде удобен финансов момент - направо започваме работа. Тъй че, аз вече съм писала и в други темички - чакаме само да мине сватбата  :P Пък дано да стане бързо, че нямаме търпение вече да разберем, че ще имаме бебче!!!

според мен момичета,ако човек истински желае да има дете момента винаги ще е подходящ!ние с милото нямаме търпение да почнем с бебеправенето,но ни се иска да мине поне сватбата за да ни е по спокоино!а и то не остана-4 месеца!като заговорим за бебче милото все ми казва -почваме да каним бебо от първата брачна нощ!

момичета, чета тук мнения и мнения и се убеждавам в едно-формула няма всяка двойка трябва да има връзка която съзрява и стига до този момент, всяка жена достига до това желание независимо от разни материални блага които  има или не в този момент, определено не мисля че притежанието на дадена вещ или имот е фактор за това важно решение, имам познати които са добре материално и изведнъж се оказва че след всичко постигнато някъде в времето се е таял здравословен проблем, който е нелекуван и сега е пречка макар че материално имат всичко, имам познати при които просто се случи и мога да кажа че независимо от времето, мястото и парите с които разполагаме едно малко съкровище което ще остане и след теб на този свят е незаменимо изживявяне в живота на всеки човек.

Аз съм на 23 а приятелят ми на 28 и вече много искаме да имаме бебок :baby_sleep:. Обичаме се и сме заедно от доста време и вече работим за бебче.(само дето за сега още не се е сбъднала мечтата ни)Искам вече :pqz:

Не знам дали е вярно, че ако много иска човек дете, моментът винаги ще е подходящ. Може и така да е. Аз винаги съм знаела, че искам един ден да бъда майка, но исках първо да завърша образованието си, да намеря добра работа, обичайните неща. И ето ни, както казва Даниела, навършихме ги 30-те и сега остава да се чудим много ли сме чакали. Аз имам млади родители и все съм мислела, че заради това имаме лесни взаимоотношения. С нашите деца - дай боже да ги имаме - няма да е точно така, но пък може би няма да има толкова голямо значение. Обаче дали ще доживеем да видим внуци? Ако не се тревожи за едно човек, ще е за друго. Завиждам благородно на жените, които не му мислят толкова много. Определено са по-щастливи.

Някъде четох една мисъл, която ми допадна: "Да решиш да имаш дете означава да си подготвен за това, че сърцето ти завинаги ще се разхожда извън твоето собствено тяло." Макар че представата за безрезервна майчинска обич си е абстрактно нещо за тези, на които това предстои...

Ами дано когато сме готови, бебчето да дойде. Пожелавам го и на тези, които всеки месец чакат чудото, и на тези, които отлагат. За всеки да дойде това щастие.

Направо настръхнах цялата.......отдавна не бях чела нещо толкова красиво   *THUMBS*

Лили никога няма да си готова на 100% за бебче, но е важното и двамата с партньора ти да го искате. Пък ще давате всичкоо за негоо. И ние чакахме да завърша, да си ремонтираме апартамента, и бяхме готови и зачакхме, но като видяхме двете чертички, като че ли малко се стреснахме и то за какво ? не че не сме готови, но дали ще се справим - кредити, сметкиии и разходите по едно бебче са си доста големиии, НОО като видяхме първия видеозон всички опасения преминаха, като идиш и първата оформена снимка на бебче и после и пола като кажат, като започнеш  име да наричаш бебето, растящо в теб. Като се роди - няма да има по-щастливи от вассссс. И сега се питам, макар че съм на 24 ч. защо сме чакалииии  *YAHOO* *YAHOO*  *INLOVE* *INLOVE*

Никога. Колкото и да го искаш, колкото и да си мечтаеш да имаш дете винаги го има този въпрос - "А дали ще се справя?". Понякога е подсъзнателен, понякога не. Ние със съпруга ми бяхме решили, че искаме бебенце и 3 месеца правихме опити като накрая на всеки неуспешен месец се утешавахме, че ще успеем следващия. На четвъртия успяхме. И вместо очакваното неописуемо щастие и слзи от радост аз посрещнах втората чертичка със смесени чувства - "ами сега какво?" - това беше първото нещо, което ми мина през главата. След това последваха няколко седмици на пълно объркване и страх, че ще стана дебела; ще се отпусна; ще се изнервя и ще си развалим отношенията с мъжа ми заради недоспиването когато бебето се роди; мъжа ми е зает почти цялата седмица, включително и повечето уикенди - значи трябва едва ли не сама да се справям с бебо... Толкова много мисли ми минаха през главата и толкова объркване между радост и страх... и всичко това изчезна изведнъж в деня, в който влязох в 4 месец. Дали защото спря гаденето и неописуемата умора, която изпитвах дотогава, или пък това е е моментът, в който се събуди майчинският ми инстинкт. Каквото и да е знам, че от този миг насам живея в постоянна еуфория и страхотно нетърпение за това, което се случва с мен и това, което предстои. Пожелавам на всеки да изпита това чувство

Напълно съм съгласна с Адри *THUMBS* Човек колкото и да го иска неминуемо в главата му изкачат хиляди въпроси щом види заветните две чертички  :) Няма по-хубав и по-страшен в същото време момент. Не е лесно да преустроиш цялото си мислене и начин на живот. Хубавото е, че дори и когато си сама в стаята - знаеш, че вътре има поне двама души - ти и едно малко човече, което се гуши в утробата ти.  :)

Нямам никаква идея кога ще бъдем готови за бебе. Може би за това изчакваме все още.
Всичките ни приятели с деца ни казват,че не е толкова сложно и страшно да имаш дете.
На мен пък ми се струва точно обратното. Знам,че ще има кой да ми помага  и да бъде до мен,когато забременея някой ден,но аз все ще се притеснявам за какво ли не. :girl_impossible:
Не спирам да се притеснявам за разни неща и имам хиляди въпроси,но пък от друга страна ми е рано може би да разпитвам за бременноста. Притеснява се също и факта,че съм пълничка и си мисля как ако забременея ще стана двойно по-пълна отколкото съм сега и не знам как ще ставам от леглото и как ще се движа. Другия ми проблем е,че в момента пуша и знам,че трябва да спра и това правя в момента. И зареди това може би трябва да изчакам известно време докато ми се прочистят дробовете,ако въобще е възможно това да се случи.  :'( Всъщност дълбоко в мен съм раздвоена на две,защото хем искам да имам дете и хем не се чувствам напълно готова,защото не съм здрава на 100%,поне според мен.  :'(
Може би ще почакаме няколко години докато ми се нормализира тялото и след като съм се прочистила от тютюна. Поне аз така ги виждам нещата за сега.  :(

Според мен всеки сам усеща кога е дошъл моментът да има дете, но съвсем различно е кога си готов за дете, защото може да не си първа младост, да имаш изградена кариера и собствен дом, но да не можеш да се справиш с отглеждането на едно дете. Едно дете си иска преди всичко много любов и грижи, след това идват материалните придобивки, а един добър родител може да е подготвен материално и да има какво да му предложи, когато детето се появи на бял свят, но да не може да се грижи за него, както то ще изисква от него, а именно: винаги да му се обръща специално внимание, да има пълно отдаване на неговите нужди, особено в първите години, много говорене и игри с бебето и добро възпитание, за което се изискват здрави нерви, много любов и слонско търпение. Човек трябва да знае как да подходи към бебето, към детето по-късно и да зачита мнението му, да уважава чувствата му и да разбира неговия начин на мислене на човек на съответната възраст, за да не създаде комплексар или да му налага непрекъснати ограничения. Когато двама души се съберат и искат дете, трябва да са наясно, че ще могат да поемат грижите около едно такова същество, което не е някакъв домашен любимец, който да трябва да се нахрани, изкъпе и изведе на разходка. Моментът да имаш дете е много специален и всеки по различно време усеща кога е дошъл той, обикновено повечето ми познати, и аз в това число, искат първо да направят кариера и да имат свой дом, да са финансово независими, да намерят точния човек, с който да споделят грижите, радостите и тревогите около малкото същество и тогава идва и да имат някакъв подходящ житейски опит, който да им позволи да подходят отговорно към тази нелека задача - да създаде, отгледа, възпита, изучи и подготви за живота, доколкото може, разбира се, един достоен гражданин на света. Така че материалното и финансовата страна на нещата не са за пренебрегване, както и останалите качества, които изброих дотук и готовност на саможертва за детето. Всичко е обвързано и сложно, като самия живот. :)