Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Кое е по-важно според вас? :love_together: :computer:

Кое бихте избрали, ако се наложи да правите такъв избор? :HELP:

А лично мисля, че двете неща могат да вървят успоредно без кариерата да е за сметка на семейството или обратното! :puppets: :marionette: А също знам, че ако някога ми се наложи да избирам, ще избера семейството - за мен то е най-важно!!! :puppets: :marriage: :love_together:

А според вас?

семейството на първо място. *THUMBS*
а кариерата поне засега още не се валнувам от такива работи

Абсолютно съм съгласна с теб.  *THUMBS*
Мисля, че може да се съчетаят двете неща. А ако се наложи да избирам няма съмнение за мен семейството е на първо място. Само, че когато от работа те притискат да вършиш все повече и повече работа и не ти остава много време за семейството  :hysteric: тогава е кофти. Аз се чудя това лято как ще се оправям с всичко. Предстоят ми доста задачки. Но след него започвам да работя за увеличение на семейството.  *happy*

Ако може и двете -супер  :danceg: Ако не-семейството  :girl_in_love:
Пък ако трябва ще търсиш, докато намериш най-добрия вариант, само дето на практика не винаги става така  :\. Мисля си, че в по-дългосрочен план би трябвало да ми се получава, ако търся достатъчно подходящата работа. Не знам как стоят нещата, ако имаш Истинска кариера, не просто добра работа по специалността, а нещо много повече, но честно казано пред мен перспективи за нещо толкова "бляскаво" не виждам обаче.

според мен семеиството е на първо място :girlsigh:

май че е въпрос на планове! и на момент! 8) зависи и на каква работа си-някои не натоварват и спокойно може да се съчетават със семейните задължения [:}но...моите родители са лекари и просто не е за разказване колко са жертвали и колко компромиси са правили и с кариерата,и със семейството! :hysteric:
но и кариерата има спадове и върхове! пък ако не се чувстваш добре на работа,това веднага се отразява на поведението ти вкъщи! :angry: *crazy*
никак не е просто да се избира! но пък е прекрасно,ако могат да се съчетаят и двете неща :sunshine: :SERENADE:

Няма какво да му мисля...Семейството разбира се, :girl_in_love:каква кариера.

Избирам семейството.Всъщност неотдавна направих точно такъв избор.Даже си зарязах кариерата в Сф и заминах с него в Стара Загора.Там прекарах около един месец в безделие,т.е. в домашни дейности:гладене,чистене,пране и т.н.Правех тортички и разни любовни изненадки на милото.Бях се примирила че ще имаме по-малко пари ,но ще се отдам на семейството.Но ми предложиха голямо предизвикателство и сега милото  ме подкрепя.Да се надяваме че ще успеем и давмата да намерим баланса между семейството и кариерата.Ако семейството страда от кариерата ми - зарязвам кариерата! *db*

За мен са важни и двете и вярвам че може да се постигне добър баланс. Е, понякога трябва да се правят жертви за едното или за другото, но едно здраво семейство може да устои на промените.

Абсолютно вярно!Съгласна съм с теб.

Да, Диди го е обобщила с най-прости думички.
По принцип аз отдавам голямо значение на кариерата си (още повече, всъщност единственото, което правя е да работя) и сега предстоящата поява на малко човече в моя живот доста обърква нещата. Голяма та ми дилема е дали да си позволя да взема една година майчинство (7 месеца неплатени!!!) като това определено ще ме хвърли в 9та глуха на работа или само 5 (частично платени), което ще ме хвърли да речем в 5та глуха. Толкова съм загрижена за тази кариера, че чак обмислям да се върна на работа за 2 месеца веднага след раждането (защото бебешоците не са много интересни по това време така или иначе) и после да си взема 5тте месеца. Но засега не съм взела никакви решения, защото ще се водя от усета си в момента, в който трябва вече да реша.
Моля ви, не ме съдете, просто съм свикнала да се грижа сама за себе си от години и именно непрекъсната ми работа (и парите изкарани от нея) са ми дали възможност да осъществя толкова други мечти. Другият ми довод е, че не искам детето ми да полудява от работа като мене, за да осъществи своите желания, затова искам да имам достатъчно възможност да го осигуря за в бъдеще.  А за това трябва кариера и пари  :'(
И едно жалко заключение... аз дори не харесвам професията си   :girl_cray2:

ах,silverarrow,мила,не ти е лесно! :friend:да знаеш,че имаш подкрепата на момичетата от форума-макар и само духовна! много кофти са направили осигуряването на майките в Щатите-или това е само в твоята фирма?!? :( наистина е много лесно да кажеш,че предпочиташ семейството пред кариерата,но когато са нужни пари няма "искам-не искам"! а за едно бебче трябват пари-няма какво да се лъжем! сватба се прави еднократно,но детето е вложение поне за 18 години! :momy:дано да има кой да ти помага,нищо че си свикнала да се грижиш сама за себе си!
а за харесването на професията-това е също толкова важно,колкото да си влюбен в човека,за когото се омъжваш! :loving:по-емоционалните хора може да се съсипят,ако работят нещо,което не харесват!и в повечето случаи се гради кариера в работа,която обичаш и в която си добър! :msel:
направи си списък "за-против" на работата! може би ще разбереш неща,за които не си се замисляла досега! успех! стискам палци! *THUMBS*

silverarrow много жалко че така се получава при тебе,но понякога се налагат и такива жертви.За съжаление в щатите майчинството е 3 месеца но след това има бебшки ясли,които са много хубави.Аз имам моя позната с бебенце(тя сама си го гледа) и се справя отлично,ще се справиш и ти.Лошото е че не си харесваш работата,но аз като си я харесвам какво от това, като заплатата ми за нищо не стига.

Това е и моето мнение ... още повече, че пред мен до преди месец стоше точно този въпрос. За пояснение-имам дъшеричка на година и 5 месеца. Аз много харесвам работата си и до преди да се появи малкото съкровище за мен тя винаги беше на 1-во място. Стоях на работа по нощите до 3-4-5 часа ... дори работех почти до края на бременността си. Хубавото в случая беше, че с милото работехме заедно и това никога не е било проблем-дори удоволствието беше по-голямо.
Когато излязох в майчинство промяната беше огромна-съвсем различен начин на живот/аз никога не съм била добра домакиня/, но мога да кажа, че се справих добре и за мен това не е било тежест. А и определено не съжалявам - това беше и един вид почивка от работата ми. В един момент обаче работата почна да ми липсва, а не исках да оставям и малката...
Слава Богу милото ме подкрепи, а и шефа ми прояви разбиране и сега ходя на работа три дни в седмицата /намерихме си страхотна детегледачка/, а през останалото време съм вкъщи с бебка и ... мисля, че към настоящия момент съм намерила най-доброто тешение за себе си /стината обаче е, че дори когато съм на работа част от мен е вкъщи с бебето  :momy: какво да се прави явно от сега нататък ще е така...  :girlsigh: /
Това е от мен - мисля, че изход винаги има - стига хората да са готови на компромиси. Според мен едно дете не означава задължително край на кариерата.

Ооох дългичко стана - дано не съм ви досадила ...  :[

Абсолютно съм съгласна с теб!!! *THUMBS*


Не си!!! :girl_wink:

И аз много се чудя дали да се върна на работа след 1-та година или да се опитаме, макар и с доста по-малко средства да гледам бебето до 2 годинки. Реших, че ще го мисля като наближи, защото засега не можах да го "измисля". От една страна така ми се иска да съм по-дълго с него, от друга-ако се откъсна дълго от рабатата не знам после как ще е, пък ми се иска и друга работа да си потърся, а кой ще ме вземе след 2 години пауза и с малко дете  *crazy*. Тъй че мила silverarrow напълно те разбирам, и все пак помисли върху следното-бебето и малкото дете имат най-силна, направо физическа нужда от майките си. Ако като бебе не съм с него, кога-като стане на 13 ли, ми тогава то вече няма да иска да е с мен  *ROFL*

Aз мисля че могат добре да се съчетават кариерата и семейството.Особенно ако любимия е насреща и помага също. :girl_in_love:Лошото е само,че ако съчетаваш КАРИЕРА и СЕМЕЙСТВО успешно предполагам остава твърде малко време за самата теб,за хоби,за глезотийки и т.н.Просто тук не става въпрос да избереш едното или другото,защото крайният избор не е мъдро решение.Просто се налага да се направят компромиси и то не с какво да е,а със собственото спокойствие и удобство!

Булъожче, благодаря за подкрепата, много си права в нещата, които казваш - аз не харесвам професиятя си, зашото винаги съм искала да бъда нешо другом, но истината е, че наред с много минуси има и много плюсове. Мисля, че просто съм уморена и затова нещата ми се виждат по-чернички.
Да, осигуряването в Шатите е доста жестоко, но това е капитализма, ако не можеш да генерираш печалба, не си нужен, и грубо да звучи това е живота и всеки се оправя както може.
Работата ми е такава, че трябва да давам 150% от себе си за да се издигам и за да стигна до крайната си цел ( а тя е поне 7 години в бъдещето и пак няма гаранция). Не става да държим бебеправенето толкова за късно, а от друга страна това ме връща назад... е, ще решавам като му дойде времето - досега съм взимала правилните решения по усет и съм сигурна, че и сега няма да е по-различно.
За да поясня и да сложа нещата в перспектива , позицията, за която се стремя е много интересна (на фона на ежедневната ми сегашна позиция) и за капак носи среден годишен доход от 540,000 долара (това е средната заплата за тези хора в нашата фирма). За сравнение, средната заплата в америка е 40,000.

Еее, silverarrow, мила, напълно разбирам, колко е важно да си осигурен в Америка!!! *THUMBS* И колко е важно да можеш да осигуриш на детенцето си всичко, което ще му е необходимо!!! Аз (ние с милото) знаем, че можем да разчитаме на родителите ми, да гледат бебчето, а и за всичко останало, а свеки само за средства, ако иска и знам колко е важно да може човек да разчита на някой близък!!! :dance:

Но вярвам, че както преди, така и сега ще вземеш най-правилното решение за теб, за бебчето и за семейството ти!!! *THUMBS* :*

Наистина всеки родител прави чсичко децата му да не "подлудяват от работа".Както за нас са правили родителите ни,така и ние правим за децата си,понякога дори и преди да са заченати.Това е смисъла на живота донякъде и адски благородно от една страна защото всичко правиш за детето си.От друга страна е егоцентрично,защото пак се получава някаква надпревара между родители и т.н.
Относно професията ти мила silverarrow,много хора в БГ не работят това за което са учили.Незнам дали е лош маркетинг  от наша страна или неправилна икономическа политика на държавата,но наистина много малко хора са удоволетворени от работата,която вършат!Аз например имам две висши в област ама абсолютно противоположна на това,с което се занимавам сега.Беше ми страхотно приятно да уча,но видях че ако се реализирам в тази професия,няма да мога да осигуря децата си един ден и аз.Сега след 6 год мога да кажа че имам страхотна работа,но прекалено динамична.Понякога я мразя нямам време за нищо и за никого.Но понякога съм много доволна от това което правя.
Истината е че всеки работи за пари.Надявам се,че някой ден ще намериш баланса.И ако работата продължи да не ти харесва,то от друга страна ще имаш добри доходи и ще имаш прекрасно семейство,което ще те накара да забравяш всичко след тежкия работен ден.Повярвай ми аз само на това се надявам и няма смисъл от каквато и да е работа и пари,ако нямаш любимите хора до себе си.
Казвам го защото съм го изпитала!
А работата е просто начин да се изкарват пари,понякога този начин може да бъде и забавен!

Аз смятам да правя кариера докато дойде бебечо , после вече всичко ще си дойде само . Не мисля ,че трябва да се избира. И двете неща са важни и ако е възможно да се съчетават без да се вреди на нито едно от двете . Пък и нали затова са половинките, да си помагаме.
Има хора , които се отдават напълно на децата и семейството има и такива , които без работата не могат ,познавам лично такива, надявам се ,че има хора , които ги  съчетават добре и двете  =]

Ако се отдам изцяло на грижи за децата си /живот и здраве/ не мисля че ще се чувстам добре примерно след 10 год когато децата попораснат и започнат да бъдат по самостоятелни.Тогава ще се огледам и ще си кажа:"И аз какво 10 год гледах деца и само това ли?".Нали знаете е домакинската работа е най-неблагодарана и никога не се оценява както трябва?Ще се опитам да съчетая и двете.Не може да не може!

Оооо, разбира се, че може, стига човек да има желание!!! ;) *THUMBS*

Много ми стана интересно докато четях няколкото последни поста в тази темичка и реших да споделя нещо. Миналата седмица попаднах на един семинар, който беше на тема: "Секс, сватба, и майчинство" и дамата, която изнасяше семинара е професор по икономика и майка на две деца (едно осиновено и едно собствено). Нещата от живота си, които тя сподели ме накараха да се размисля по различен начин. Много жени днес, особено в капиталистическия свят, имат приоритети, които на първо място включват образование и кариера на първо място (в това число и аз), а семейството и децата идват на втори план. Постигането на първите ни цели - добро образование и кариера ни дават чувството, че пълният контрол на живота ни е в наши ръце. Така някои от нас решават, че след като сме планирали живота си досега, имаме силата да планираме месеца и годината, в които ще създадем семейство и ще се появят децата. Обаче...понякога се получава, че семейството и децата не идват в месеца, в който сме ги планирали (при някои идват по-рано, при други по-късно, а трета част дори въобще не намират това щастие). Така че понякога е добре и напълно нормално да живеем за момента и да прегърнем с две ръце шансовете, които ни дава живота-любящ съпруг и деца, дори и да са се появили извън график!

Диди, много хубаво казано,благодаря, че сподели!!! :10x: Наистина човек може много да размишлява над тези думи!!! :girlsigh:

Ей Диди това което си написала се случва с моята сестра и с най-добрата ми приятелка в момента.
И на двете както и на всички вас пожелавам ЛЮБЯЩИ СЪПРУЗИ И ПРЕКРАСНИ ДЕЦА. Това е най-важното за мен.

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

Фииби, за пореден път, най-безцеремонно ми крадеш мислите буква по буква ;)

Радвам се че имам съмишленици като теб  silverarrow  :girl_wink:

Споделям мнението ви момичета. На мен с всеки изминал ден ми се ще все повече и повече да изпитам това щастие. Аз да си гледам децата, а той да ходи на работа и като се върне да съм му сготвила и да си изкъпем бебчето ииииииии май се отплеснах  :[

И аз за това си мечтая :girl_in_love: и то толкова реално си мечтая, че чак го виждам този момент като на цветно филмче :girl_in_love:

А как се чувстват сега бъдещите мами -кариеристки :girl_wink:?Казвайте че аз с тая кариера,направо незнам мъжлето като си дойде как ще ги съчетавам неща.А трябва да помислим и за едно малко зверченце вкъщи  :[ :[ :[

Мисля, че това за успешното съчетаване на двете и за идеалната съпруга и делова жена, е така само по филмите!!  :girl_impossible: Винаги едното е за сметка на другото. Аз искам да поставя на първо място семейството, а за осигуряването на децата - най-голямата им действителна нужда е нашата любов и присъствие. Повярвайте ми, израснала съм без родители, материално не ми е липсвало нищо, но нямате представа какво е да няма кой да те насърчи или успокои, а дори и да ти се скара!! Така че, Фииби е права: по-малко парички, но повече време за семейството  :love_together:

Ние точно заради това отлагаме децата засега-пътувам до работа един час на отиване и един на връщане-просто не мога да си помисля как да се грижа в такъв случай за едно дете. Докато се прибера от работа--и е време за сън и приказка ohmy а така деца не се гледат.

Дидииии, но това значи, че ще трябва да напуснеш работа. Кога иначе ще си позвилите да имате дете? А и не може вечно да отлагате. Все пак годините минават. Ти си на моите по принцип имаш още малко време, но не отлагай дълго. После е по-трудно да се гледат.

Ами, Фийби, при мене определено още отсега се отразява на кариерата, в смисъл че вече не съм така мотивирана (god forbid, вече не ми се работи до късно и от рано, и уикендите) и не работя като машина. Сега работя с един тийм от хора, дето са работохолици, и днес пак отидоха на работа, но аз казах, че няма да я бъде и си останах в къщи. Разбира се, никой няма да ми се кара, но малко или много ще се отрази на ревютата ми и съответно на кариерата. Това е съзнателен избор, който правя за да съм по-спокойна и да ми е по-спокойно бебчето и не съжалявам. Когато му дойде времето, пак ще намеря начин съм сигурна.

това е най-важното
то4но така

Аз личномисля , че винаги може и да се съчетят и двете, но за съжаление не винаги времето стига за всичко. Предполагам един , когато имам деца ще се опитам да отделя време възможно повече за тях, но от друга страна кариерата ми е много важна, защото както каза silverarrow работата ти дава да осъществиш някои мечти,  а помага в отглеждането на децата и ги подсигурява, за да не се мъчат те така, както ние сме се мъчили да осъществим нашите мечти. И все пак смятам, че едно майчинство не би трябвало да се отрази пагубно за една жена, тъй като тя има достатъчно време , което да инвестира, примерно с допълнителни курсове по нещо или някаква магистратура и т.н. Аз лично мисля след 1-2 години, когато плануваме с милото да създадем поколение да започна да правя PHD , защотот тогава ще имам най-много време да се занимавам с това , което винаги съм мечтала от гледна точка на кариера. Но в крайна сметка всеки преценява за себе си, но все пак смятам, че една жена трябва да е независима , та дори и мъжът да е водещия в семейството. Поне да го направии за собствено удовлетворение, за годините , които е прекарала в учене.

Ох момичета, аз от около месец съм си у дома в майчински и срам -не срам да си призная -работата изобщо не ми липсва. А в продължение на четири години така и се бях отдала, болна-здрава не помръдвах от бюрото и бремеността почти цялата там я изкарах, обаче ето сега-хич и не се сещам за нея. Мислех си, че вкъщи ще скучая, обаче няма такова нещо-то времето не ми стига, какво ти остава да скучая. Питат ме-ами ти сега какво си правиш цял ден-и аз отговарям -ами какво ли не! Като знам, че съм свободна всеки ден имам нещо (няколко неща) планирани за правене и даже времето не ми достига за всичко, пък какво остава да скучая. Явно просто човек като е по-динамична личност и не се спира на едно място все ще си намери занимание. Това го казвам в смисъл, че дори и да спрем работа за известно време и да сме си вкъщи, който си е тип "луд умора няма" винаги ще намери на какви занимания да са отдаде, пък ако са свързани с това да възпитава и прави щастливо детенцето си-какво по-хубаво от това!

Браво, мила!!  :bravo: Напълно съм съгласна с теб. Лошото на нашето време е, че жените все повече се опитват да бъдат мъже, а после се сърдят на мъжете, че не струват като мъже. Ами какво да правят, миличките, ние им изземваме функциите и за тях е лесно. Аз лично смятам, че най-успешната кариера за една жена е да отгледа и възпита здрави, щастливи и добри деца.

Момичета аз имам дете вече почти на 3години грях ми е но малката беше на 6месеца когато аз започнах отново да ходя на работа .Повярвайте не е толкова трудно да съчетаеш и двете-просто трябва да обръщате огромно часто то времето си на детето-да го възпитавате и храните докато не порасне,домакинските задължения никога няма да свършат.То сега е прибирам се от работа,добре че свършвам на време към 18ч. вземам я от ясла,газ към вкъщи -готви ,пери,глади,слагай салати с ракийки.Моята половинка като се прибере убит от път иска само да хапне ,да се окъпе и да заспи-за друго няма време,а тойй иска да имаме наше дете,защото дъщеря ми си е само моя,е и негова но нали трябва да е и от неговата кръв така че незная а аз съм само на22 почти на 23

BEBO_SN трудно ти е мила,но няма как.А и ще трябва да имате още едни детенце.Но наистина въпрос на желание е да успееш да съчетаеш всичко.А и на теб сигурно някой много ти помага в отглеждането на детето..........

Е вече ми помага бъдещата свекърва като я взема от яслата докато свърша работа тя я гледа,но иначе преди мога да кажа че сама се справях с всичко,нали знаете човек като има желание намира начин.Не е болка за умиране сигурна съм че всяка една от вас може да се справи с всичко.Мен ме притеснява това че тук на работа вече съм се доказала като човек който може и знае а ако се отделя за 1 година - трябва много да се наваксва но аз предпочитам СЕМЕЙСТВОТО отколкото кариерата,ако шефът те цени после пак ще те вземе на работа

аз мисля, че всеки предпочита семейството пред кариерата, но няма как да си щастлив със семейството ако не си му полезен, т.е. за мен е добре да просперирам в кариерата за да съм полезна за семейството :girl_wink:

Имам познати,за които кариерата е по-важна за тях.И само привидно говорят че правят всичко за семейството си ,но не е така!Здравото сенейство е такова дори когато нямаш пари,кариера и т.н.За мен кариерата в много голяма доза е задоволяване на собствения егоцентризъм.
За мен кариерата е много важна също.Работата е като наркотик.Направо не мога без нея,но ако остане без работа човек поне за малко и се размисли ще стигне до тази тема (http://forum.svatbata.bg/index.php?topic=499.15)
Щатливци са тези , които намират баланса!

До скоро мислих повече за кариера, за да можем да си обзаведем жилището, както искаме, и да живеем добре, но сега все по-често се хващам, че мисля за едно "истинско" семейство, и страшно много искам да си имаме бебе. Смятаме да го направим веднага след сватбата, живот и здраве ако всичко е наред.
Кариерата много помага за самочувствието ни, но много често ни ощетява от много по-важни неща, като например важните моменти прекарани с близките. Един ден когато имам дете, съм решила да си го гледам вкъщи самичка докато тръгне градина, защото за нищо на света не бих пропуснала как расте детето ми.Имам позната, която остави детето си когато беше на 2 месеца на бабата да го гледа, и която изобщо не се интересуваше от него и мислеше само за кариера, и по скоро за пари, и така сега тя не познава детето си, което вече е на 6 години и не иска да стои при нея и да ходи някъде с нея, защото тя постоянно му викала, защото тя просто не знае как да се държи с него /това разбира се е до човека,има хиляди майки, които ходят на работа за да изхранват децата си и пак се грижат за тях/ Мислех, че никога няма да бъда готова за такава стъпка, но явно човек "узрява" и за всяко нещо си има време, сега толкова много го искаме и двамата, че постоянно си мисля, че няма какво повече да ми се случва на този етап в кариерата, а и като няма разбиране и признание...

Да мила така е аз също оставих моята дъщеричка когато беше на 6 мес. и започнах да работя до пролетта и преди да се усетя от работа до яслата и вкъщи-тя вече е на 2г.и11мес.-времето лети,но нях избор сама си я гледах трябваше да работя за да имаме какво да ядем и да не бъде лишавана.От осмия месец докато не навърши  1 и 3 месеца и преди шестия месец аз бях плътно до нея.Възпитавам си я и тя много си ме слуша,на разбира се ако имах възможност и сега щях да си стоя вкъщи да сия гледам.Има и друго децата като стигнат опр. възраст -около 2години,вече започват да си създават контакти и съм много доволна че я пуснах на ясла защото тя там стана по-самостоятелна и доби едно детско самочувствие,вече не дава на другите деца да я бият/примерно/а тя им обяснява по детски да не я бият и че така правят само лошите деца

Семейството на първо място :dance:

Да мила BEBO_SN, аз затова казах, че си зависи от човека, а не от това кой кога тръгва на работа, и се надявам да не ми се налага да ходя първите 2 години, за да мога да се радвам на всяка реакция на малкото човече.Евала на майките като теб, които успяват да съчетаят двете неща.

И аз мисля, че е хубаво да се намери баланса между двете неща, макар че е МНОГО, МНОГО трудно!

Съгласна!!! *THUMBS*

българките са способни, и това го можем , щом с 300лв заплата(примерно) можем да сме и сити и елегантни, същото важи и за семейството и кариерата> 8P Когато приятелят ми работеше по-малко но и получаваше скромно, бяхме заедно постоянно, но не можехме да ходим дори на гости, сега като работим и двамата, е аз не толкова колкото него, имаме средства, но не и толкова мн свободно време, нооооооо определено сега живеем по-весело и динамично! :dance:

Ами да ви кажа и ние като работехме по-малко, бяхме заедно много повече време, докато сега се виждаме доста по-малко. Когато нямахме достатъчно пари много се радвахме на всичко, което си купувахме, дори и да беше дребно. Вече има чувството, че каквото и да си купим не се радваме толкова, ето например така беше с колата, все едно си купихме нещо съвсем обикновено, така беше и с къщата. Само ще кажа, че парите не правят щастие, но без тях не може.

ами, не знам как е при другите, но аз все още продължавам да се радвам като дете на всяка дрънкулка за 2 лв с която ме изненада! Знам колко ни е било трудно докато го постигнем това и не че се скрънзя, но всяка малка придобивка ме радва както преди!

За всеки този въпрос е строго индивидуален , поне според мен.
Има хора който поставят семейството на 1-во място, а други кариерата ..Смятам че е добре да се намери баланс между двете .За да не се получи рака , че след  време да се съжалява за това че семйството или пък кариерата са били на първо място :)
Аз имам съвсем пресни наблюдения   и от двата случая :)

А не е ли най-добре да създадеш семейство,след кото вече си изградила прилична кариера =]?Хем си спокойна,че не си само домакиня и имаш самочувствие на успяла жена,хем знаеш,че ако(НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ!!!!!!!!!!)на мъжа се окаже,че не може да се разчита P-(,имаш финансовите възможности да си гледаш сама детенцето(или дечицата).Аз лично бих се постарала максимално да направя точно това.Въпреки че никога нищо не се знае,де,но пък не е лошо да имаш планове  :[.

За мен СЕМЙСТВОТО  е на първо място!!! :girl_in_love: Поне за сега!!! :dance:

За сега? ohmyТова е принципен въпрос.Искаш да кажеш че някой ден кариерата ти ще бъде на първо място?

По-скоро се опитва да каже,че сега е доволна и нищо друго не й трябва,аз така разбрах.Което си е хубаво усещане от където и да го погледнеш  ;)!!!

Правилно си ме разбрала!!! :bravo:

Знам си аз  ;) .Пък и как човек би могъл да мисли за работа,когато ще си има бебе  *INLOVE* :bravo: @}->-- ???То си е направо невъзможно  ;) .

 :offtopic:
Diavolinkata, писах ти на майл, защото ти е пълна кутийката 8P


а по темата - трябва да се мисли и за работата и за бебока, нещата да си вървят ръка за ръка @}->--

ivaiva, съгласна съм с теб, че нещата трябва да вървят ръка за ръка. Аз да ви кажа честно имам чувството, че и докато раждам колежките ще звънят да ме питат по телефона кое как да направят :idea: :idea: :idea:, защото миналата година така изкарах морето -  на телефона и тая година съм се зарекла да го изключа /ама сама се заричам/

хехе, голди,
няма начин, ама като го няма тоя ритъм на работата за мен е зле :huh:

хе аз от 29.06 вече ще съм безработна :'(

Petkova, мила и аз 2 месеца и половина преди сватбата остонох без работа и плановете бяха след сватбата да започна някъде.Но ноли знаеш "живота е всичко онова което ти се случва докато кроиш планове".Че и при нас така стана, две седмици след сватбата разбрахме че ще си имаме бебче и до там с дългосрочните планове.Но пък изобщо несъжалявам че не бях на работа допоследно, тъй като бях толкова свежа и отпочинала и си организирах всичко както го исках.Така че успех и само напред *THUMBS*

А на мен работата ми липсва даже съботи и неделя, а като има четири почивни дни направо откачам. Въпреки че понякога ми се иска да се махна и да си почина и да се наспя едно хубавоооооооо

защо  :(
аз заради сватбата и подготовката отказвам толкова много предложения заработа :(,дано има такива и след сватбата.явно поставям на първо място семейството,въпреки че си мислех друго.

да много странно се получи и при мен, без ни най-малко да се съмнявам в нещо такова че ще остана без работа
в понеделник ми го съобщиха че ме съкращават, а вчера си получих предизвестието, дано е за добро

а аз си мислех че тук ще се пенсионирам *crazy*

Е, на мен пък един месец след сватбата ми казаха да напусна!!! При това без никакво обяснение защо :cray: Малко след това разбрахме за бебечо и сега съм си вкъщи, но за мен семейството винаги е било Номер 1!!! И аз си мисля, че всяко зло е за добро!!! *THUMBS*

воообще незнам как ще издържа да не работя, верно писвало ми е но.....незнам как ще си стоя по-цял ден в къщи
е вече имам и предложения но не ми допадат
мисля си да поизчакам и след сватбата да започна да търся усилено, е освен ако не стане като случаят на sabeva_07
но ако ми допадне някоя оферта до сватбата може и да започна,но ме притеснява факта че едвали ще ми дадът отпуска за сватбата

живот.....
даже мислех да давам поканата на шефа утре ама нямаааааааааааааааа P-(

дано, дано

съкращават ме по чл.328 ал.1 т.3 КТ, което означава поради намаляне обема на работа, което воооооообще не е вярно
в цялата работа има нещо, но ще видим
дано е за добро
туку виж и PETKOVA се е записала в темата за бъдещи мами

неведоми са пътищата господни! шефката ми твърди, че няма да ми "даде" повече от 6 м майчинство, щото "не може да диша без мен", но ще поживеем и ще видим! Моя живот винаги се е развивал напук и обратно на това което си решавам и вече не правя планове!

да, да аз съм вече 3г в тази фирма и уж никога нямаше да ме съкращават, но уви
вече и аз не вярвам на никого и хем знае че ще правя сватба }:->
многоооо ме е яд
е поже ще имам доста голяма отпуска за приготовленията по сватбата, така и иначе още нищо не съм подготвяла, а така ще имам на разположение 1м и нещо си

Петкова, надявам се да си знаеш правата, а ако не знаеш се чувствам длъжна да ти кажа какво трябва да направиш. Значи пишеш че от 29 юни вече не си на работа. Понеже те съкращават поради намаляване обема на работа, имаш право ако до 29 юли не си намериш друга работа - да отидеш при вече бившият си работодател и да ти плати обезщетение една брутна заплата по чл. 222 от КТ. Ако обаче си намериш работа например на 15.07 пак имаш право на обезщетение от бившия си работодател само че за 15 дни. Надявам се с това да съм ти била полезна и не ги оставяй да си правят каквото искат, което ти се полага по закон си го търси. Успех

goldi
много ти благодаря
нали знаете че след като ни се наложи тогава си разбираме правата
от 4 дни само такива неща проверявам и вече съм в час, но всичко зависи от шефа да ли ще ми плати, да аз знам че се пада по-закон, но се надявам да бъдат коректни към мен така както аз съм била към тях, цели 3г

ще видим какво ще стане и ще ви пиша

тук темата стана много тягосна
Петкова, съжалявам, но дано наистина това за теб е едно ново начало.

аз също най-много се тревожа да си сменям работата около сватбата и евентуалната бременност, но имам желание за промяна и това е основната причина да искам да отложим бебето.
първо да видя дали ще сменя работата :girlsigh: :girlsigh: :girlsigh:

тук май се оформя тема за безработни и предстоящи безработни

аз точно исках да я изкарам от нюанса на безработните към идеята за промяна на работата 8P

Извинявам се, че излизам от контекста на темата, но трябва да кажа на Петкова, че работодателят, ако откаже да плати обезщетението трябва да сезираш Инпекцията по труда, то ти се полага по закон и няма кво да го щадиш

Със сигурност семейството, но дано да не ми се наложи да избирам. И аз мисля, че двете неща могат да се съвместяват.

Петкова мила, изобщо не се притеснявай, ние с милото работехме на едно и също място и преди две седмици напуснахме и двамата, писала съм в седмичната тема защо.Не губи кураж, погледни на нещата от дгуг ъгъл, явно е дошъл момента да избереш семейството и може би биологичния ти часовник тиктака и е  време за семействооооо :P Така че, отдай се на подготовката и не мисли за неща, които те притесняват, пък може и след сватбата да не ти се наложи да работиш 9 месеца и после още някоя и друга годинка ;)

е момичета без да искам си намерих веднага работа
тук във старата фирма съм до 29.06 а живот и здраве от 01.07 съм на нова работа то без да я търся - просто ме намериха
кофтито е обаче че несъм им казала че ще правя сватба защото това ме притесни много от мислълта че ще си кажат "охоо след 2-3 месеца тя ще излезе майчински" и затова
какво ще кажете згреших ли че не съм им казала
мислч да им кажа 1-2 седмици след като започна работа

Като се замисля, сигурно и аз не бих казала в началото поради същите причини  =] Всеки си мисли, че се жениш, за да раждаш веднага след сватбата  *crazy*
Но наистина след като почнеш работа, трябва да ги предупредиш, за да не останат изненадани като им кажеш "Искам отпуск за сватбата"  ohmy :laugh:

Работохолизмът уврежда семейния и интимния живо�

все едно чета за себе си в някои от тези редове. Тази седмица не станах кума заради служебен ангажимент. Причината е, че жената на която щяхме да кумуваме искаше подписване през седмицата, но не ни беше предупредила предварително за датата и казва 3 юли, а аз вече имах командировка в Бургас. Не че шефът ми не би ме пуснал, но беше за важен клиент на агенцията и трябваше да отида. Плюс това ме хвана яд, че тя не ни каза по-рано особено когат остава въпрос за работен ден - ни е с милото и двамата работим и не е редно да отсъстваме без да сме поискали разрешение.
Днес пък получих интересно предложение за работа - една дълбоко желана от мен промяна. Шефът ми не го порие добре. Още не съм решили финално, но клоня към смяна. Много ми е трудно, защото с него сме доста близки и знам че това ще промени отношенията ни, но за пръв път в живота си съм егоист - и това е защото усещам огромната поддкрепа на съпруга си. Чувствам се страхотно от това че е толкова до мен и ме подкрепя безрезервно. Аз съм една щастлива жена.... :) определено

И аз смятам че двете могат да вървят ръка за ръка!
Ако ми се наложи да избирам ще предпочета семейството!
Иначе около мен има няколко работохолици , на които въобще не им пука в колко часа ще си тръгнат след работа /може да останат и да 22:00/.Те за това нямат личен живот!
Питайте ме кога един мъж ще търпи една жена да се прибира всеки божи ден с часове по-късно от края на работния ден с оправданието , че имала много работа , която не е могла да свърши на време!ПОВТАРЯМ ВСЕКИ ДЕН!
Това е ненормално и се нарича работохолизъм и пречи да водиш и личен живот успоредно!

Семейството, разбира се!!! :twohearts:
Да ви кажа честно, бях решила на всяка цена да правя кариера - кандидатствах и за международни компании и т.н., а иначе си имах много хубава, кротка и ниско платена работа. Но сърце "юнашко" не търпи. Исках да работя, да се развивам професионално. И какво стана - отидох да работя в чужбина и се оказва, че сега страдам всеки ден по-малко за старата си работа, както и за това, че си зарязах хубавия си дом и мъж да отида в чужбина да живея под наем  :mad_girl:  *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* Е, мъжът ми дойде при мен след 6 месеца и сега чакам се нетърпение да ми свърши договора и да се връщаме в Бг! Сега упорито работим за бебче, че от такива кариеристични тъпотии станах на 26 г.  *crazy* Е, не съм престаряла разбира се, но ме е яд, че с този чужбински опит забавих най-важното нещо - раждането на бебче!

Спокойно isabel

съвсем на време си се сетила!26г. не е късно! :bravo:Успех!!!!! *THUMBS*

Мила isabel,
на 26 съвсем не сме престарели имаме още временце за кариера.
ние сме решили да изчакаме още 2 годинки и тогава бебенце.
за 2 години (майчето - аз) ще се утвърди като специалист и спокойно ще се радва на бебо.
ех мечтиии :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:

isabel, мила, спокойно, всяко нещо с времето си!!! ;) *THUMBS* И аз съм на 26 и не мисля, че е късно за бебче, а напротив!!! *THUMBS* Успех!!! @}->-- :girl_in_love:
Аз винаги съм казвала, че за мен семейството е на първо място!!!

Аз си мислех ,че не бих жертвала кариерата си, но тези дни бяха малко изпитание за нас и бях готова да зарежа работата си, ако шефа ми днес не ми беше разрешил да свърша една неотложна работа, която ако не я свърша с милото трябва да живеем разделени 2-3 месеца.

За да си пълноценен в семейството си..трябва да имаш своята кариера, или поне работата която вършиш да те удоволетворява и да те прави щастлив...обратното важи с пълна сила... :girl_wink:

И аз съм за семейството на първо място   :girl_in_love: За мен е по- важно да сме си живи и здрави с милото и да си имаме дечица, отколкото да правя кариера на всяка цена. Има си хора всякакви- работата е важна, без нея не може, но семейството е по- важно  :girl_in_love: За какво ми е кариера като на 30г ще се обърна и ще съм сама  :girlsigh:

Много съм съгласна с теб, veselyshko, направо си ми взела думите!!! ;)

Семейството според мен е по-важно от всичко

@}->-- :girl_in_love: :girl_in_love: Да миличка радвам се че си мислим по един и същ начин! Всеки си подрежда сам приоритетите в живота  :girlsigh: На милото брат му и жена му са обратно- кариера на всяка цена и бебенца не се знае кога- е на мен не ми харесва така- аз така им се радвам на малките сладурчета  :) :) :) И си искам няколко вкъщи  :girl_in_love:

И аз съм съгласна с написаното!Много точно си го казала veselyshko! :bravo:

Мерси миличка  @}->-- Просто казвам каквото мисля  @}->-- :girl_in_love:

Момичета,  @}->--  :girl_in_love:
Благодаря за подкрепата!

и двамата с моето мъжле поставяме семейството на първо място, кариерата е след това. :dance:

Аз споделям мнението, че една жена трябва да се чувства реализиран човек, преди да се почувства реализирана като съпруга и майка. Което не означава, че до 35 трябва да мисли само и единствено за кариера. По-скоро да се намери баланс.
Затова много ми се иска да поработя още 1-2 години /сега съм на 26/, докато стана майка. Но милото се е уплашил, че НЕ ИСКАМ НИКОГА да ставам майка,което не е вярно. =]
Виждала съм жени, които нямат професионална реализация и това ги поставя в някаква подчинена позиция спрямо мъжа в семейството. И знам, че няма да се чувствам пълноценна, ако не съм се стабилизирала в някакъв аспект професионално. И в същото време знам, че нещата в живота не могат винаги да вървят в някакви графици и разчети,нали така?!

Напоследък все повече се замислям за баланса “семейство и кариера”. Големите натоварвания от работа и при двамата рефлектират доста отрицателно. От една страна сме млади, енергията е повече, шансовете за реализация също.
Според мен добре трябва да се избере точния момент, нито по-рано нито по-късно. Тук става сложно, този момент трябва да е пресечна точка на двамата.
Тази пресечна точка в съвременния живот е някъде към 29-30 години при мъжете и 27-28 при жените. Статистиката го показва, а и тази възраст всяка година се измества по нагоре всяка година.

Ох, Тео, напълно съм съгласна с теб, но да го чуеш милото: "Каквооо, аз на 30 години ли ще ставам баща за първи път!"  ohmy Сякаш каза "50"... А аз също намирам за нормално да родя на 28-29 за първи път,после, дай боже, на 32-33 за втори...И това е основният проблем- да се пресекат вижданията на двамата. :\

Аз също искам да изчакаме 2-3 годинки с бебето. Май милото нещо се мръщи, че и родителите наливат масло в огъня като все ми казват, че ще бъда стара майка. Какво да направя, че искам да натрупам достатъчно опит, да се почувствам професионалист и едва тогава бебе. Просто на този етап желанието за работа е по-силно от това за бебе, а и дори тогава нямам желание да отсъствам много дълго. Нали в едно семейство трябва да има компромиси и от двете страни, така че и милото може да направи някои отстъпки, а и тъкмо намерих идеалната работа и вече втора година дори една сутрин не съм отишла с нежелание на работа. Като се има предвид , че досега на шестия месец ми доскучава, писва ми от шмекерлъците я на шефове, я на колеги и решавам и си тръгвам и никога не съм правила компромис с отношението на работодателя към мен, а тук да не дърпам дявола за опашката, но до момента всичко е повече от идеално Вярно е, че работата ми позволява да поработвам и по време на майчинските, но доста в по-малък обем. А и при мен към момента има много работа, но все още не е толкова, че наемем още един човек и ако не работя дори и три месеца, шефа ми ще се наложи да вземе още един човек и после като се върна ще имам по-малко работа, съответно парички  

Това означава, че той е готов за това. Аз си мисля, че по-важно е жената да е готова. На нея се пада по-трудната част.

И ние много искаме бебче, и проблема не е в работата ни с милото !!! аз съм студентка и в това не е проблема почнах 4-та година все ще избутам някак си, моите колежки родиха даже по две деца и пак си учат !!!! човек има ли желание се постига !!! НО това което ни спира в момента е че правим ремонт в бъдещото ни жилище !!! което ще стане сигурно лятото догодина !!!! и искаме да сме си там и поради финансовата част, тъй като все всичко струва ПАРИ и много хора се ограничават именно заради това !!!!

същата причина - ПАРИТЕ, поради която хората избират кариерата, за да сигурни, че ще могат да устоят на ударите на живота !!!! не може едно семейство да има дом и да са що-годе нормално без да се притяснява как ще изкарат до края на месеца когато ще им дадат заллата от 200 лв. просто явно всичко опира до средствата погледнато от всичките му ъгли !!!  ohmy

И аз да се включа в тази тема. Аз съм на 26, а милото на 30 г., но той все още не му се иска много много бебе, то и на мен май така. Свикнали сме да живеем само двамата, на спокойствие и май най-много ни притеснява, че едно бебе ще ни наруши спокойствието, но пък докато не се роди няма как да разберем. Може би защото от много години живеем само двамата и като идват приятели с децата си шума ни дразни, но пък то като си е наше сигурно няма да е така :[. А относно работата ми шефовете са на тръни дали няма скоро да забременея, направо изпитват ужас от мисълта и даже ми намекнаха, колко отговорен човек съм била и предполагали че цитирам дословно"няма ди си оставиш магарето в калта" ohmy, че имало баби еветуално да гледат бебето и т.н. А моя колежка сега е в майчинство и си го кара цялото 2 г., а дай аз като съм на по-висок пост да се лиша от това удоволствие да си гледам детето. Да ви каже честно все съм разсъждавала, че е по-добре да се роди дете на възраст 26-30 г., когато човек е завършил образованието си, намерил си е подходяща работа, но сега съжалявам, че не родих когато бях например на 20 г., все щяхме да го гледаме докато уча, още повече, че учех задочно и сега когато започнеш да правиш кариера детото ти вече ще е пораснало и няма да има никакви проблеми.

И аз мисля като goldi, че бебче е най-добре или на 20 и да можеш докато следваш да го изгледате и родителите като помагат. И тъкмо като тръгнеш първите години да работиш, да правиш кариера то ще на няколко годинки и вече на детска или на училище или както аз  като поработиш някоя друга година събереш достатъчно опит и после бебе. Иначе много далече отива работата, защото трудно ще си намериш с малко дете и ще чакаш да поотрасне примерно 3-4 години най-малко и тогава да започвам за работя и да навлизам в професията.... Като не я свършихме работата навреме преди 7-8 години  :stork-boy: :stork-gurl: сега ще почакаме още малко и пак всичко ще се нареди.   

Има и нещо друго,момичета. Аз милото като го видя как си играе с дечицата, как ги закача, как му се пълнят очите и изглежда неземно щастлив, докато играе с 4-годишния си племнник...и ми става едно такова мило и особено. :girl_in_love:

Вие представяте ли си като отидохме на море- милото не зяпа мадамите по прашки и по монокини /лежахме до две такива красиви създания/ ohmy, а се забавлява с щуротиите на две хлапета пред нас,като ги е зяпнал и се залива от смях  :laugh: А пък те като видяха, че им се радва- и два пъти повече пищене, при което той с глас започва да се смее и очите му блестят...  :girlsigh:

Последната година в университета забременях, съответно прекъснах, и когато детето беше на 4 месеца си взех последните изпити и държавния. Аз съм на 25 сега, забременях на 22 и на 23 родих. Когато забременях работех от 1 месец в една агенция за недвижими имоти, но напуснах защото не се чувствах добре. Сега когато детето ни е на 2.5 започвам да мисля за това как ще започна работа. Според мен е невъзможно да има баланс работа-дете, едното винаги е за сметка на другото. Нашите баби са млади и работят, не могат да бъдат ангажирани с детето. Но дори да има някой, който да помага, отново работиш  вместо да си с детето си. След като родиш, ако имаш желание можеш и 2 седмици след това да се върнеш на работа, оставяш бебето при бабата/детегледачката/, или си оставаш вкъщи в чудния свят на коликите и памперсите =] За себе си преценям, че след около 2-3 години, ще мога да работя без да се чувствам гузно че не съм с детето си.
Не мисля, че майките на 28-30 са стари, или е рано на 20, просто и едните и другите ще се изправят пред въпроса кариера или бебе. :fish:

Не съм съгласна с това. На 20 още учеща трудно бих си представила да започна да градя кариера, още повече че тогава съм  била и на друг акъл, по-малко нервна и раздразнителна. Но всичко е индивидуално. Тъй като съм изпуснала подходящият момент сега ще търся баланс между семейство и кариера ohmy

Да но баланса се постига наистина трудно!!! Аз винаги съм искала да мога живот и здраве да си гледам детенцето спокойно и нормално, а не от 3 месец и хоп да тръгна на работа и да не мога да му се радвам постоянно :girlsigh: Искам да ви кажа момичета, че в нашата фирма  въпроса с майчинството стои много гадно. Шефа казва така "във Франция майчинския е 4 месеца" (той и жена му са живяли там и работили като естествено са си позволявали без проблем детегледачка, което не можем да кажем че ще стане в България точно така), следователно ние да си правим сами изводите ако решим да ставаме майки  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:
Какво да ви кажа положението е много гадно!!!!

veselyshko как може така да ви казват  ohmy Ами нека си ходят във Франция като не ги устройват тук законите или да ви дават заплати като във Франция, за да можете да си позволите детегледачка  =] макар че аз съм на мнение, че майката трябва да си гледа детето, а и ако го кърмиш как само 4 месеца майчинство - на работа ли да ти го носи жената, която го гледа на всеки 3 часа, за да можеш да го нахраниш  *crazy* Това са пълни глупости! Ние живеем в България, а не другъде, така че какво значение има какви са законите във Франция или където и да било!  :\
Аз съм имала доста странни изказвания от шефката в това отношене също! Първо ми бяха забранили да се женя  *crazy* защото се предполагало, че след това ще забременея и къде на майтап, къде наистина ми подмяташе, че искала нотариално заверено обещание от моя страна, че скоро няма да се женя и раждам  *crazy* :laugh: Аз на това не съм обръщала никакво внимание, но не мисля, че тя е тази, която ще решава какво ще правя с живота си! Понеже тя е счетоводителката на фирмата и разбирате ли, не е в крак с всички документи, които трябва да се подаваят и изготвят за майчинството, не искала да се занимава, ама аз какво съм виновна, че е изостанала в нейната област  *crazy* Абе луда работа, но на сватбата официално пред всички, когато обикаляхме по масите и дори се чува на камерата се чува как ми казва, че вече мога да раждам  :laugh: и аз я питам "Ама, може ли вече?"  8P :laugh:
Така че шефове всякакви! Важното е да правим това, което на нас ни харесва и да не им обръщаме много внимание на изказванията от този род  *THUMBS*

Ама кави са тия шефове  ohmy  Той и моя шеф се притеснява да реша, че бебета искам сега, но казва, че дори и да реша или да стане без да сме го планирали /нали знаете то по хората ходи  :laugh:/ ще се оправим по някакъв начин и все пак, че имам още време и ако само за това няма смисъл да бързам.

Веси те нека си определят и броят както искат, то си е написано в закона колко се полага и как, а те през това време не могат да те пипнат  Миме аз ако бях дори щях да й разпиша пустата декларация и после да й гледам сеира как ще ме съди и ще става за смях в съда. А тя няма ли да ти разпише нотариално заверено разрешение да правите секс без предпазни средства с мъжа ти с риск да забременееш?!  :laugh:  :laugh:   

аз лично съм от тези които може и да имат дете на 21 *db* от опит казвам че за тази възраст определено  въпросът кариера или семейство не фигурира в списъка със дилемите *THUMBS* вярно е че в момента ситуацията в милата ни страна е такава че човек не смее и да си помисли за дете преди да се уреди във работата с жилището и така нататък.и в един момент се обръщаш и виждаш колко много време си загубил и на по 28 30 и нагоре години жените решават да имат деца!понякога се оказва че за съжаление са изпуснали момента и тук стигаме до съжаляването че толкова време не сме се осмелили и че в желанието си да растем в службата и сред обществото сме се забравили и сме пропуснали най-важното и красиво нещо което може да ни се случи *crazy* може би наистина е по-добре да родим по -млади да мислим си "как ще го гледам не не мога сега не трябва"но начини за всичко винаги се намират когато се разбираме с половинката когато ни подкрепя и обича значи можем да се справим то си става ей така от само себе си!а после след няколко години няма да сме стари или нещо подобно същевременно ще имаме детенце и няма да ни попречи да си потърсим работа и щом кажем че имаме семейство и отгледано дете никой няма да има задни мисли че ще се затрием по майчинство след няколко месеца :\така ги виждам аз нещата но може би защото съм на 20 не зная *THUMBS*

Клео няма какво много да му мислиш, ами започвайте бебеправенето :dance:

щом вече имам зекена светлина от теб  :DANCE: @}->-- :danceg: :yes: :laugh: да мине еуфорията покрай сватбата и да заминем на медената седмичка *YAHOO* :offtopic: извинете ме за което 8P

оххх разбихте ме от смях  !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :))))) :))))) :))))))

моят шеф пък ми каза следното: "ако забременееш някой ден (дай боже) да си кажеш навреме, че да търся човек да си го обучаваш да те замества"
и Клео права си, че хората вече предпочитат да наемат жена, вече омъжена с дете, тъй като е едно да се обучи човек, да мине през курсове и т.н. и да излезне в болнични, отколкото тъкмо си го научил и вече имаш някакво доверие и хоп в майчинство 2 години !!! много от шефовете вече така разсъждават !:)

според мен повечето работодатели не одобряват служителките им да забременяват, въобще в България по-никакъв начин не се толерира от държавата, законите, даже и от обществото, което е за голямо съжаление забременяването. ДОбре че влязохме в европейският съюз та да дават 90% майчинство от държавата. Ама като свършат полагаемите месеци, какво да правят майките? Ни хубави детски ни нищо, как да раждаме ... Аз моето бебче един ден живот и здраве искам да си го гледам поне 2г. но с голямо съжаление ще кажа че за мен сега е кариерата на по-предни позиции... дано един ден се промени това.

Много си права, за съжаление. Моето момиче е на 2.6 до сега я гледах аз, от 1ви е в една ясла /частна/, всичко много хубаво, днес питах учителката какво обядват, а тя ми вика "кебапчета, кюфтета, пица ...." Повечето от вас може би няма да ме разберат, освен майките.
Нищо не е уредено, няма места в яслите и градините, ако пък се вредиш детето боледува, а пък ако не боледува трябва в 16.30 да го вземеш, а нали се сещате че няма такова работно време до 16.00, че да успееш да го вземеш. Много се отплеснах, извинете :)

разбирам те  *THUMBS* въпреки че не съм майка все още, толкова болна тема ми е "отглеждане_на_дете_в_българия"  P-(  до такава степен са ми ясни нещата, че това е първопричината да не искам още да гледам дете  :girl_impossible:

Сигурно ще бъда порицана от много от вас, но май кариерата за мен е на първо място. Вярно, че работим за бебе, но самите шефове ми предложиха да си работя от вкъщи, когато (дай Боже) изляза в майчинство, което е перфектен вариант за мен.  *THUMBS*
А и аз работя с мъжа си в един екип и общо взето си водя семейството на работа :laugh: (или по-скоро той мен)
Честно казано знам, че няма да издържа единственото ми задължение да е да сменям памперси и да готвя. Да не говорим, че ако изоставя работата си дори и само за половин година, ще трябва после да започвам от начало.
Разбира се когато се появи малко човече може рязко да си сменя виждането, но поне засега мисля то този начин.

Мила, никой няма да те порицае! Всеки има различна гледна точка, а и щом би могла да работиш от къщи и с мъжа ти сте си екип... звучи ми чудесно!!! :bravo:
Но определено поне малко нещата ще се променят след появата на малкия човек!!! *THUMBS*

Да си признач честно и аз предполагам, че вижданията ми тогава доста ще се променят  :[, но ще поживеем и ще видим.
А какво става с твоето малко човече, не иска ли да се показва на мама и тати вече?  *INLOVE*

Ами за сега не иска!!! :( Но това е по друга тема!!!! ;)

Ще дойде,сега просто иска да се погушка на топличко още малко ;)

По темата,наистина не е лесно да се реши човек да си има дете.А понякога жените стигат до ситуацията дете гледа дете просто от желание да родят(или от подмятания на родата за това,че станеш ли на 25,видиш ли,вече нямало време,защото си стара мома  *crazy* ).Имам една такава позната,тя е на 22 и е бременна,но честно да ви кажа не знам как ще го гледа това бебче,като още мисли само за кафета,дискотеки и дрешки  :\  Голямата й сестра е на 30 и е на същия акъл,а майка й е по цял ден на работа  :huh: ...
Наистина има момичета,които дори на 19 са достатъчно зрели да бъдат майки,но човек сериозно трябва да се замисли дали е от тях,ако иска бебче на тази възраст.Освен това е много важно да можем да понесем натиска на обществото(+родата!),което не си поплюва да критикува с повод и без повод,и да не позволяваме те по никакъв начин да повлияят на решението ни  *THUMBS* !Всеки на това място ще си каже "Да,ОК,аз изобщо не плащам данък обществено мнение",но стигне ли се до това маминка да ни пили на главата,че вече ни е крайно време/още ни е много рано,изведнъж се оказва,че това мнение има значение за нас и започваме да се замисляме дали пък не е права  :huh: ...Така че независимо от всякакви обстоятелства,честно трябва да си преценим какво искаме и за какво сме готови,след което да го отстояваме без да ни мигне окото.Трудно,трудно  :\ ...........

що се касае до положението с детски надбавки и изплащане на майчинство аз също съм потресена! O_O как може да дават някакви си 200 лв(или поне така бяха преди)и то за няколико месеца на колко го  намалиха тоя срок на 6 или на 9 месеца е оки де ама аз как да си отгледам дететто(оставете парите то е ясно че държавата иска раждаемост но не роави нищо за да подтиква младите хора и изпобщо кои да е хора да създават деца)за толкова малко време!и какво аз да тръгна на работа и да се скапвам по цял ден и като се прибера нито къщата да не мога да си оправя нито детето си да видя и да се порадвам а за възпитание да не говорим и един ден детето ми защо е такова и има такова проблеми в детска градина или училище и в общуването като цяло "еми смаорасляк "ще каже някой и няма да сбърка!как едно семейство да отгледа и възпита добре малкия човек който за страната ни един ден ,може да е много важда личност като тя собствената мила страна не го позволява!ако не работиш как ще си позволиш да му купуваш дори неща от първа необходимост!!ето за това мнгоо хора предпочитат да имат деца след 25 6 и нагоре години и разбира се таткото да е и по-голям и зрял....а едно време нашите майки на колко са раждали и са ни гледали и сме станали хора ама времето е било друго!и държавата е била по добре устроена може би надявам се!!! *THUMBS*

При нас положението е малко по-различно. Първо сигурно ще ме сметнете за стара :\, за6тото съм на 27 и бъдещия ми мъж, също. До сега за бебета сме говорили само принципно, той все повече иска. Аз също, но на мен основния ми проблем, е че за момента още съм във Франция и честно да ви кажа, нямам никакво желание да си раждам и най-вече, гледам детето тук. Ние бяхме студенти тук и такова ходене по мъките беше, че просто нямам думи. И сега, когато вече (пак с 300 зора) работим, ни се иска малко да си "поемем въздух"...
Иначе искам да родя преди 30, на 28-29, така, че има още малко време.


Моля не използвайте 4 и 6 вместо букви!!!

а по отношение на нашата темичка - в момента за мен проблемът е кариерата или детераждане.
Имам усещането, че ако сега забременея трайно ще се откъсна от работата.
Valentinka 27, не си стара, аз съм на 26 и милото също.
и двамата много искаме бебче, но се тревожим за моето развитие.
много ми е трудно и се чудя как да постъпя:(

ivaiva,ако по принцип сте материално стабилни и ти искаш повече бебче от кариера,посвети се на семейството,но ако нямате възможност без ти да работиш,изчакайте малко.Пък и ти си още млада,не си на 40 че да се притесняваш за бебче.Въпросът е да се чувстваш сигурна и спокойна,когато забременееш,а не да се притеснявате,че нямате условия за бебето.

Diavolinkata, въпросът не е само в паричките.
иамам нужда да се развия стабилно и да се реализирам в живота - тъй, че не знам кой е най подходящия момент да изляза 4-5 месеца извън работня процес.
просто ще откача - сутринта пак и двамата си казахме колко много искаме бебче.

 :girlsigh: :girlsigh:

Ако вече си се утвърдила в работата си и не си нова във фирмата,можеш да си поговорисш със шефовете,за да видиш дали известно време отпуск по майчинство ще се отрази зле на бъдещето ти там.А за да си в крачка с новостите,се чувай с колегите,или примерно можеш първоначално да движиш някои служебни дела от вкъщи(ако характера на работата ти го позволява).Но наистина защо не поговориш с началството си по въпроса?

Винаги съм слагала семейството на 1 място ,кариерата на 2,но понякога взависимост от обстоятелствата колкото и да ми е гадно :\заради работата пропускам много моменти в семейството....но така е,винаги трябва да правим жертви колкото и да не ни е приятно.За жалост това е животът  :girlsigh:

 Семейството винаги трябва да е на първо място!!! :weddingday: :baby_sleep:

Напълно подкрепям казаното от вас, момичета!! *THUMBS* *THUMBS*!

Семейството е на първо място! Ние за сега нямаме деца, но нали двамата пак сме си семейство  *db* И мисля, че ако всичко в семейните отношения е спокойно и се разбираме, това се отразява добре и на работата. Както казват хората зад всеки успял мъж, стои една жена! Обратното важи с пълна сила... *THUMBS*

Естественно семейството трябва да е на първо място :bravo:За каква кариера говорите...

Тази тема все повече и повече ме вълнува...

Според мен зависи много от човека и също от кариерата... Аз имам прекрасна кариера, трудила съм се адкси много за нея и не мога да махна с ръка и да кажа, разбира се семейството...

Явно доста съм се побъркала на тази тема, тъй като онзи ден сънувах, че раждам, успях да сместя раждането в обедната си почивка... дори беше някъде на близо до офиса, на другия ден отидох на работа и към обяд се сетих че имам дете, и се обадих на мъжа ми да го питам дали той се е сетил да нахрани детето преди да отиде и той на работа...  :girl_impossible:

Какво да ви кажа, адкси бях стресната от тези си сън... много искам дете, но искам и кариера, смятам да пробвам и двете, но не съм сигурна че хората успяват, винаги има нещо което е по търпевшата... иска ми се да бъда толкова добра майка каквато майка ми е била, но тя ме е гледала по комунистичексо време когато институцията "майка и дете" е била на първо място... също тя не е била кариерист, имала си е работа, но и доста свободно време...

Аз смятам да продължа по течението и да чакам развитие защото отговор на този етап не мога да намеря...

Мисля, че сама за себе си осъзнаваш какво означават двете неща, както и че не става с двете едновременно.
Според мен, постъпваш правилно като се пускаш по течението. Нещата обикновенно се нареждат, просто се вслушвай в себе си и имай търпение.
Освен това, едно дете не означава край на кариерата! Дори и да си в страни от събитията за няколко години, след като си се преборила с толкова много неща, пак ще успееш да си върнеш позициите.

Ох, въпросът найстина е много деликатен.

Балансът е най-доброто решение, но, разбира се, за всеки той се изразява по различен начин  :) Едно занм със сигурност, винаги се стремя към баланса и ще продължа да го правя! Не е редно едното да" страда" заради друго ... И аз като вас искам и кариера и хубаво семейство  :girl_wink: за сега имам и двете и съм спокойна и на двете места, нооооо ......  зададе ли се бебчо на хоризонта, ще наруши сегашния ми баланс и ще настъпят промени със сигурност. Разсъждавам от позицията на все още дори небременна работеща жена, но ако всичко се развива така, както сме си го подредили в главите, догодина ще настъпи и този момент. За това за сега поемам това, което сегашната ми позиция позволява и не искам повече, защото както казва Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече" ... в случая отговорности ....  :) След майчинството ще се впусна по по-високите върхове ... тези мечти трябва и да се реализират ;)  Поне аз така мисля  :)

Във фирмата където работя, често се случва да работя денонощно и през почивните дни. Успелите жени в офиса, често четат приказки на децата си по телефона... за мен това е един много ужасен вариянт.

Свекърва ми е била кариеристка и мъжа ми и сестрите му са отгледани от детегледачка, която са обичали адски много и той казва че това е позволявало на майка му и баща му през почивните дни, часове те наистина да се занимават с тях... все пак аз за нищо не бих заменила вечната упора и присъствие на майка ми...

И мен въпроса вече ме вълнува живо!!!! На този етап, колкото и да мисля - не мисля да съм си по цял ден у дома с детето повече от 9 м. Вярно, че когато го оставям в ръцете на бавачка или на бабите няма да съм спокойна, че съм се погрижила за него достатъчно добре.... Но от друга страна имам пресния пример на етърва ми - която сля две майчинства и вече 3 г. и нещо си у тях с децата!!!! Е вервайте ми нервната и ситема понякога е пред рухване, страшно изнервена е, изкарва си го на всеки за щяло и не щяло, просто защото се чувства страшно непълноценно!!!!! Значи мечтата и е била "да имам 2 деца до 30 г." , е да успя, но сега все по-разочарована се връща от интервюта за работа, защото макар и не винаги гласно работодалите дават да се разбере, че не биха желали служителка с 2 малки деца...
Та моята работа може и да се извършва без да вися по цял ден в офиса, мога да поработвам и у дома, мога да се пробвам първоначално на половин ден, преди да се върна окончателно.... И аз се надявам някак си от само себе си да се подредят нещата  *THUMBS*

Привет и от мен в тази темичка  :girl_wink:, смятам, че семейството е най-важно, на този етап от живота ми моят бъдещ съпруг е това заради което бих жертвала дори кариерата си. Надявам се скоро да се появи и едно малко сладко бебче, което да изпълни сърцата ни и да ни превърне в едно прекрасно пълноценно семейство. Човек трябва да подрежда приоритетите си, но не смятам, че трябва да се жертва семейството. Понякога и работа и семейство е поносимно съвместимо. Зависи кой как приема работата. Ако си напълно отдаден и си болно амбициозен то е ясно, че не би могло да ги съвместиш. O_O

Мисля, че е трудно да се поддържа баланс и двете неща да бъдат на ниво. Аз лично избирам семейството, но в никакъв случай не бих се оставила само това да ръководи живота ми.

За мен на този етап от живота ми на първо място стои семейството, тъй като все още не съм се себереализирала що се отнася до образование и т.н. Но си мисля, че това е продиктувано и от факта, че си нямам работа, която да е истински сериозна, отговорна и с подобаващо заплащане.  Имах една учителка в средното, която все ни казваше, че най-подходящия момент да се раждат деца е докато се следва, защото после като завършиш деца ли да гледаш, професия ли да упражняваш, на работа ли да ходиш, а и много сериозно отчиташе фактът, че много фирми предпочитат необвързани жени поради това, че нямат деца и семейство за които да се грижат и евентуално не им предстои да раждат деца поне за определен период от време.

Даа.. много деликатна тема е това. :huh:
Аз примерно завърших образованието си, но скоро започнах да уча отново. Едновременно с това и работя по специалността си. Трудно ми е да си представя как ще успявам със семейните си задължения след като заживеем заедно с моят съпруг. И двамата обожаваме децата и искаме да си имаме едно веднага. Още повече, че съм почти на 28 години и нямам много време да чакам...  :\
Помислете си, няма ли да съжаляваме след години, когато сме вече негодни за работа, заместени от млади и амбициозни кадри, че не сме прекарали достатъчно време със собствените си деца? :( А дали и те няма да ни се отблагодарят със същото внимание и любов?  :(

Не само деликатна, но и много сериозна, защото направиш ли избора и хванеш ли се на хорото трябва да продължиш. За дъжаление този въпрос в 99% от случаите стои пред жената. Наистина е много трудно да се избере едно от двете, а как става точно баланса между семейството и кариерата не ми е ясно. Сега ми предстои да започна по-сериозна работа, а също така и да продължа с магистратура, а толкова много ми се иска след около година и малко да има и едно мъниче за което да можем да се грижим.

Хммм много бях изненадана от това което е съветвала учителката на Zahira според мен това да родиш докато следваш е най-не-разумното. Първо че едно дете ти отнема от студентските години, и не споря че за някои това въобще не е важен момент, но за една учителка е безотговорно да дава такива съвети защото това не важи поне за 75% от хората. Също една жена има много повече възможност да се останови в кариерата си ако започне без деца и има възможност да работи до късно да е концентрирана главно над работата си, а не да се раздвоява. След като се докажеш имаш много по-голяма възможност да излезеш в майчински и да се върнеш и да имаш кариера.

Въпроса е че като се върнеш към работата може да не си способен да се раздвоиш, или пък да се отдадеш изцяло на едното или другото...

Най-големия проблем според мен е че например аз обичам и съм свикнала да давам 100% от себе си в каквото и да било, когато (дай боже) дойде детенце аз няма да мога дам 100% нито в работата нито в семейството, тъй като двете са в директен конфликт. Друг е въпроса че голяма част от хората се справят като дават много по-малко от 100% и в семейството си и в работата си без да го имат този конфликт.

И на мен не ми се нрави идеята на учителката...
Аз още като казах на работа, че сме решили да правим сватба, и всички почнаха да ме питат кога ще забременявам :). Шефката само разправя как след няколко месеца като изляза по майчинство ... и вече ми търси заместник :). Даже сега неофициално достигна слух до мен, че вече е намерен такъв, а ние даже и опити за бебе не правим?!
Не съм от тези, които ще бързат веднага да се връщат на работа след като родят. Реално друго такова време за семейството и детето си няма кога да намериш. Харесвам си работата и фирмата, в която работя, макар че много ме изнервя, и си мисля, че след няколко месечно отсъствие от там, ще бъда наясно дали искам да се върна там, дали си заслужава и ще ми е по-ясно какво искам.

Rou, абсолютно съм съгласна с теб. Студентството е период, в който младите хора тепърва засрещат живота, има стремеж за себедоказване, научаване на много нови неща, при някои започва и професионална реализация... И според мен би било грешка насред всичко това да станеш и майка!  :\
Защото едно дете изисква 100% себеотдаване. От опита на сестра ми знам, че контактни и социално активни хора изпитват трудност при адаптацията от забързано ежедневие към безсънни нощи и памперси. Но аз смятам, че си заслужава и бих се отдала на това! Не бих постъпила като моя позната, която реши да започне работа, доста по-ниско платена от предходната, на четвъртия месец от раждането на детето им... :girl_impossible:

Мисля, че детето би било като окова за майката по време на студентските години само ако е свикнала да води активен социален живот. На мен този "студентски живот" не ми се нрави особено. Ходя си на лекции, упражнения, но самият студентски град ми е доста противен заради цялата разюзданост, която съм виждала със собствените си очи.  Честно казано колегите ми се забавляват на доста примитивно ниво, тъй като тепърва са се откъснали от родителското тяло и за тях да се напият с евтина водка и да играят на шише в някое задимено общежитие от което дънят бясни кючеци е върхът на удоволствието. Съжалявам за тази ирония, но мисля, че съм ги надрастнала отдавна тези неща и за мен детето е нещо много по смислено, което може да ми се случи на този етап. Иначе всеки човек сам усеща кога му е дошъл моментът в зависимост от обстоятелствата в които е поставен.

Определено , студентството и за мен не е време за раждане и отглеждане на дете!!!! имах колежки, които родиха по време на следването - е вервайте ми не им беше много комфортно да висят по опашки за плащане на семестри или да идват на изпит с кенгуруто!!!!! За всичко си има време, за мен определено студентските ми години не бяха време за семейство.... Макар и на "примитивно ниво" прекарани не бих заменила студентските си години.... То и тогава нямаше как да са на ниво - с финансите всички сме били на червено, нямало е как да си позволим забавление по-така, а сега когато можем да си го позволим я няма същата тръпка  ;)

Фанимира то е ясно, че никой не разполага с кой знае какви средства в студентските  си години, обаче те могат да бъдат прекарани далеч по смислено. Имам колеги, които съм виждала само и единствено на изпити - през останалото време са в пълен алкохолен делириум.

Но с дете няма да можеш да се забавляваш на каквото и да е ниво! Не знам какво учиш но не мога да си представя аз да бях завършила с добри резултати ако имах и дете, дори и да не водех активен социален живот.

Малко е  :offtopic: но студентските години са за учение и за създаване на социални контакти... било и това как да избягваш и как да се справяш с хора които се забавляват само на примитивно ниво... Едно дете отнема от това напълно! За нищо не бих заменила студентските си години освен за това да се върна и да ги повторя...

Това е много сериозен въпрос и определено всяка една от нас си го задава в определен период.
Лично моето мнение по въпроса е - ако имам възможност да живеем с едната заплата с удоволствие ще си остана вкъщи поне докато тръгне на градина (около 2,5 - 3 години). Но......едва ли. Гледам колежките и слава богу, че шефката поне в това отношение е разбрана и не им създава никакви проблеми за отсъствия от работа, заради децата. Според мен е много важно каква е работата, която работим, шефа ни, колегите. И не на последно място да не оставяме в семействата си усещането, че не мислим за тях, дори да работим много!

Plamik,напълно съм съгласна с твоето мнение...Ние все още нямаме детенце,но живот и здраве като дойде,мисля,че няма да съществува нищо друго на света освен него и бащат му за мен.Семейството е много ценно нещо и не би трябвало да се пренебрегва под никакъв предлог,но всеки има право на избор и мнение, и всеки сам може да прецени за какво си струва да живееш...Нали,знаете,че сме на тази земя,за да създадем семейство и наследници,а не за да градим кариера.Но това е лично мое мнение ;)

Напълно те подкрепям!А и в България никаква не ти е гаранцията, че ако имаш висше образование или работа и в един момент излезеш в  майчинство после дори и с ''изградена" според теб кариера няма да те уволнят или фирмата няма да фалира и да почнеш пак от никъде...Семейството е най-голямата упора!

:bravo:И още един човек ни подкрепи... :bravo:

Разбира се, че семейството пред кариерата.  *THUMBS*

момичета, точно защото семейството е на първо място, някои майки се връщат на работа по-рано отколкото биха искали, за да има детенцето им всичко необходимо! Спомням си как една приятелка прехвърли майчинството си (по това време можеше) на майка си когато бебето и беше на 4 м. Смятам, че е прибързано да се отсече семейстово на 1во място и оттам нататък бащата да се спасява - по цяла нощ ли ще работи какво ще прави длъжен е да изхранва семейството. Колкото и добре да се разбират членовете в дадено смейство липсват ли финансите рано или късно то се разклаща... Надявам се да ме разбрахте, днес нещо мисълта ми не тече  *crazy*

fanimira аз съм напълно съгласна с теб, дори не е само от финансова гледна точка а и от развитие на мозъка, ежедневие и т.н.

Преди време бях пускала че не мога да отсека толкова рязко: семейството е на първо място. Истина е че ако трябва да избера кариера или живота на членове от семейството ми ще избера тях  =] Но мисля че повечето хора които са се трудили много за кариерата си не могат толкова бързо да я отхвърлят. Затова мисля че зависи много от човека и колко енергия и желание е хвърлено по кариерата.

Именно  *THUMBS* може би повечето от бъдещите майки ще ме укорят, но мисля наесен когато бебето е на 3-4 м. да почна да поработвам по 2-3 ч. (аз водя вечерни курсове за възрастни и мисля, че мога да съчетавам двете неща за няколко вечери от седмицата) И на мен не ми е толкова за парите, колкото курсистите ми, започнала съм с дадени групи, дала съм всичко от себе си и сега когато вече започвам да виждам резултатите от усърдната ми работа просто не мога ди ги изоставя... Мисля си, че ще е един вид разообразие за мен, да не се чувствам непълноценна и по цял ден прикована у дома

Една от клиентките ми беше бременна видяхме се след това и я питам за бебето майчинските и т.н. и тя каза нямах търпение да се върна на работа умирах вкъщи без да ми работи мозъка... Това разбирасе е другата крайност.

А едва ли бъдещите майки ще те укорят, защото никой няма точно твоя мозък, развитие и отговорности. 

Мила,fanimira,естествено не мога да отрека,че в ,,дадено смейство липсват ли финансите рано или късно то се разклаща...,,Не съм казвала  :\,че ако си семеен не трябва да  работиш и само бащата да мисли за всичко-просто трябва да се подкрепяте и да гледате в една посока,така нещата ще станат по-лесно.Има хора,които са болни на тема кариера и докато я градят животът просто преминава покрай тях и късничко се усещат какво са изгубили и разбират,че само с тази кариера не става *crazy*Просто не трябва да се вманиячава човек,а да се постарае нещата да бъдат на кантар.Това е моето мнение. ;)

Аз съм и за двете неща :girl_wink:
 Човек е истински удовлетворен от живота когато има добра професионална  кариера и човек с който да сподели успехите си в нея!

Семейството не означава , че трябва да се лишиш от кариера. АЗ не бих се лишила от такава... все пак уча цял живот и все още уча именно за да постигна нещо в този живот, А семейството е част от моята кариера , защото аз се боря не само за славна кариера , а и за достатъчно добра заплата да мога да отгледам дечица и да помагам на мъжа до мен.
 Изключвам разбирасе домакините за  цял живот , те може би мечтаят за високи постижения в професията домакиня. :) Всеки има ценности в живота. Семейството е на първо място, на косъмче от нея е и професията и постиженията в нея. Да стоиш цел ден в къщи пред фурната и мивката е малко.... скучно поне според мен.  :girl_wink:

аз съм и за двете  *THUMBS* и смятам, че ако мъжа е наистина опора на жената, номера се получава! с моя мъж като сме го обсъждали той дори няма нищо против да си вземе "бащинство" за да помага за бебето в началото или пък да ги обгрижва повече от мен, ако на мен ми се налагат отсъствия или повечко работа имам в даден момент!
мисля, че децата са щастливи, когато имат удовлетворена майка и предпочитам да им отделям два пълноценни часа (примерно) на ден, пред това да имат майка истеричка, която само вика по тях и е недоволна от живота си  :)

ей, милчка Wienerin, колко хубаво си го казала, подкрепям те с 2 ръце, аз отдавна не съм се разписвала и то точно, защото работя по въпроса с удовлетвореността на майката :laugh:

Не съм привърженичка на тезата, че майката трябва да си стои постоянно вкъщи, за да гледа децата. Хем тя самата не се развива особено като личност и в професионално отношение, хем децата се разглезват. Трудно е да се намери баланс между двете, но едната сфера не живота не бива да бъде занемарена за сметка на другата. Крайностите не са полезни на никого. За себе си съм решила да се стремя към някакво средно положение, при което успявам да отделя пълноценно време за децата ни И да се чувствам удовлетворена в работата ми.

Аз пък не виждам защо трябва да избирам между семейството и кариерата. Според мен за да е щастлив човек, трябва да е пълноценен и реализиран като партньор, професионалист, родител, личност... и всичко останало. Както се казваше в една реклама - всичко е от значение ;) Сигурна съм, че ще намерим баланса във всичко :)

ние с бъдещият ми мъж много често я обсъждаме тази тема,аз мисля да си ползвам само няколко месеца майчинския и да се връщам на работа(да сме живи и здрави,ако всичко е наред..)той ме подкрепя напълно че да прекарваш по 24 часа в къщи с едни плачещо детенце може да те изкара от равновесие.и така ще се редуваме,ако се наложи ще си вземем и бавачка,но по този начин ще си имсме детенце и няма да се налага някой да се откаже от кариерата си.

От както споделихме, че искаме да се женим, все срещаме един отпор от страна на половината приятели - ама как ще се справяте финансово, защо не изчакате да направите кариера, повече пари, и тогава да мислите за такива неща..е, според вас трябва ли да си достигнал до сериозен финансов актив, за да се решиш да се жениш? защото ние не сме особено напред фианнсово, но и не намираме това за особена спънка..

Хубава тема, според мен колкото и да се подобрява финансовото състояние, толкова се повишават потребностите и идва момента, в който никога няма да сме доволни, колкото искаме. Щом смятате, че може да се оправите не виждам защо да не се ожените. В крайна сметка има една приказка, щом човек е здрав пари се изкарват. Така, че направете каквото чувствате за правилно и не слушайте другите хора, защото всеки си има свои възгледи.

ами, и ние сме на такова мнение ;) искаме малка сватба, честно казано най-важното за нас е да се оженим, не държим на големи официалности и тежки сватби, ние щом се обичаме - това е важното.
Радвам се, че темата ти харесва, надявам се да чуя мнението и на останалите ;)

Дам и аз съм на мнение, че човек се постира според чергата си. Колкото повече, толкова повече.....Подобри ли се финановото състояние на човек, се повишават и изискванията.
Мисля, че не толкова финансовото състояни определя дали една двойка е готова да брак, а това до колко възприемат отговорността на тази стъпка. А ако чакате да градите кариери.......може и да стегнете сватба с първата пенсия.  8P Пак опирам до колкото повече, толкова повече, но като потигнеш едно стъпало вече си поставил друго като цел, така че и кариерата няма край........
Абе най-важното е вие да го искате...да се обичате, да сте здрави, а другото зависи от вас самите  :girl_wink:

Много вярно! Според мен бракът няма нищо общо с финансовото състояние. Можеш да сключиш брак и без големи разходи. Той по-скоро зависи от любов, разбирателство, готовност да споделяш всичко с другия... Парите днес ги има - утре не. Другите неща са по-важни.

Точно така-кви са тези глупости,че трябвало първо кариера да се гради! :\Щом се обичат младите-да се вземат! :PПари,като вестници-трябва само да се абонираме за тях... *THUMBS*Давайте смело напред!Успех! @}->-- @}->-- @}->--

Здравейте момичета! Много интересна тема сте заформили, четох я с интерес открай до край! На мен все още ми предстои семейното живеене, но сме обсъждали не веднъж какво ще правим с работа, с домакинство, с пари.. чак за майчински не сме говорили, но аз съм си го мислила.

Не видях никой да споделя едно много важно нещо и много ми се иска да добавя още една гледна точка. Не е много разумно да поставяме нещо толкова променливо и непостоянно като кариерата за основна цел в живота си. Моят опит поне това показва. Кариерата има пикове и спадове. Животът се върти - един ден имаш, един ден нямаш, един ден си шефче, на другия фирмата тръгва с главата надолу. Работя вече от 11 години, само в сериозни фирми, водещи в бранша, наистина, в началото само като фрилансър, или на половин ден, но съм видяла много неща. Докато си наемник, какъвто ще мениджър да си, дори дял във фирмата да имаш, нищо не е сигурно. Утре ще те погледнат съдружниците накриво и ще изхвърчиш преди да си се усетила какво става. А колкото по-високо си се качила, от по-високо падаш и повече боли.

Не знам какво е фирмата да си е твоя, тогава със сигурност си по-ангажиран.

За момента обаче аз съм на принципа - кариера добре, но с едно на ум. Все пак, ходиш там за пари - отдаваш си труда и получаваш заплата. А семейството ти, близките ти, те са винаги до тебе. Ако някъде си струва човек да влага безрезервно всичко от себе си, това са близките му. А за дечицата - според мен това е смисъла на човешкия живот. Има ли по-голямо постижение от това да направиш от онова малкото като животинче, дето е съвсем безпомощно и само на тебе разчита, от него да направиш човек. Коя кариера, коя работа може да ти даде такова предизвикателство?

Видяла съм съдбата на някои мои колежки (жените явно сме по-глупави) дето спяха в офиса и се биеха в гърдите колко обичали работата и как милеели за фирмата. И като дойдеше време за повишения, знаете ли какво ставаше? (викали са ме за мнение и затова знам) Шефовете казват - ами тя е добра работничка, обаче е доволна от позицията си, работи си, мотивирана е, не се оплаква. А тая другата е с единия крак навън, ако не я повишим ще я загубим, нека опитаме с нея. И някойсе обажда - бе те са жени бе, утре ще родят (или ако имат деца - с тия деца утре ще се юрнат нанякъде) дайте тука има един нов, нищо че нищо не знае и не може, да го направим шеф на отдела па той ще се научи.

Хайде, мили дами, правете кариери! Такава е БГ действителността..

BASTET,  с огромен интерес изчетах поста ти. Преди много време искаха да се отдам и аз на кариерата, дори да нямам семейство, сега като се замисля е било в пубертета. Но вече 28 годишна мога да застана плтно зад казаното от теб. Обичам работата си, колегите, не мога да си представя да си седа в нас, но не бих се отказала за нищо на света от свободното си време, прекарано с моят бъдещ съпруг, а един ден и с децата! Обожавам деца, искам да имам скоро деца, искам да имам време за тях, мечтая да мога да работя на половин работен ден. Съзнавам, че не бих могла да се отдам единствено на тях, защото порастват и отлитат от семейното гнездо, но много си права и ми хареса как сравняваш възпитанието на децата с предизвикателството на живота!!!Пожелавам ти много незабравими мигове със семейството ти!! @}->--

Аз лично предпочитам кариерата, защото семейството винаги може да почака, работата която ми предстои да работя като завърша не е свързана нито с фирми нито с повишения така че... а относно БГ е много зле що се отнася до работа по принцип, когато бях в пубертета не обичах децата ( и всички ми казваха, че като порасна ще ги заобичам, но уви не стана така ) и сега съм си на същото мнения за тях ( да уточня на 21 съм ) , така мисля, защото много си обичам работата ( имам възможност да ходя на практика и съм запозната ) и не си се представям да гледам деца, вместо да върша нещо, което просто обожавам  :girl_wink:

Ами MTRA, мисленето ти е такова, защото си просто на 21. След 10 години обаче със сигурност ще мислеш на 180 градуса. Човек не може да живее сам и нищо не дава по-голям смисъл в живота от децата. Разбира се, всеки има право на мнение не оспорвам твоето....в момента мислиш така. Това си твое право!
А моето  изказване и основано на личен опит! *crazy*

И аз покрепям a_yordanova и то св две ръце... *THUMBS*
А ти мила,MTRA все още нищо не си видяла от живота за тези 21 години.Само да не се обидиш,но исках да изкажа и моето мнение. @}->--
BASTET е написал нещо много поучително и бих те посъветвала -да го прочетеш още веднъж и да го осъзнаеш. ;)

Здравейте,
С моя приятел често спорим относно кариерата и семейството. Аз поставям работата си на първо място и по този начин пренебрегвам връзката ни и така прекарваме по-малко време заедно. Единственият недостатък е, че когато се посветиш на кариерата не ти остава никаво време за семейството. За мен нещата се промениха когато той ми подари годежен пръстен  :love_together: Това се случи скоро и все още не мога да повярвам. Сега мисля само за бъдещето семейство, което ще създадем. Но имаме толкова много проблеми...  :'( Не можем да решим много неща, ето защо моля за помощ. На първо място не можем да решим в кой град да живеем, аз съм от Русе, той от Монтана, а се запознахме в София и не искаме да останем в София...

Аз също съм съгласна с BASTET, заставам зад написаното с две ръце, също както Vanilly и Pisetata *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

А относно годините няма значение дали човек е на 18, 21, 30 или повече години, когато се почувства готов тогава създава семейство!!!

Тук има няколко момичета на по 21, които съвсем скоро ще станат мами - предпочели семейството пред кариерата, но всичко е въпрос на личен избор!!! *THUMBS*

Семейството определено е по-важно от кариерата, кариера винаги можеш да започнеш, да я прекъснеш и пак да се върнеш към нея. А семейството винаги си е до нас и има нужда от внимание, грижи и любов. *INLOVE*

За мен няма такъв избор - и двете неща са важни. Просто във времето едното (временно) отстъпва пред другото, после обратното. Естествено,че когато си бременна или си родила, ще загърбиш временно кариерата. Но с нея винаги можеш да си наваксаш. А със семейството не.

Akdea, честито първо за годежа! Това за градовете е много сложен въпрос, моето мило също е от Монтана, а аз от Лом, запознахме се като студенти в София, ако не го бях срещнала щях да живея сигурно във Варна, но той иска в София, та така проблема е решен, но аз лично мразя София, с удоолствие бих живяла в Монтана, Лом е прекалено малък, но и на двете места няма преспектива. Изходете главно от това, къде ще имате хубава и добре платена работа, за да се чувствате добре! Аз вече съм се примирила и гледам положителната страна. Успех!!

Bulechka е права, вижте с колко млади майки е пълен форума, което не означава че те не искат кариера. За едни ще бъде първо кариера, после семейство за други обратно, зависи от човека. Аз се чудя кога разбираш, че е дошло времето за семейство, не само полагането на подписа пред длъжностното лице, ами и решението да се отдадеш на едно малко създание, което разчита само на теб. Как ми се иска да дойде този момент и за мен.

Аз сега ще стана на 21...през септември де, и напускам добра и престижна работа, защото с този стрес, колкото и да си обичам работата, нямам сили дори на Жоро милия да обърна внимание, камо ли да мислим за семейство. Да, харесва ми динамиката на работата, но тя няма да ми създаде семейството...така че ...сори..още повече че с този стрес ще е мн неприятно и вредно за бъдещото бебче, което се надяваме да дойде бързо бързо като се оженим догодина  @}->-- @}->-- @}->--

beb4eto_na_me4o поради същата причина и аз избрах да гледам семейството си пред това да работя!!Излизах след мъжа ми сутрин и се прибирах след 22 вечер!!И така всеки ден!!Рядко с почивка,която НИКОГА не можеше да е събота или неделя!!А това бяха свободните дни ма мъжа ми!!Не можех да го видя камо ли да домакинствам или нещо такова-прибирах се скапана от работа!!Веднага щом взех решение,че здравето ми на първо място,и семейството ми са по важни всичко се подреди а и взех че забременях-нещо което в този стрес и умора беше немислимо.
Аз съм на 21 и не съжалявам,че съм предпочела да бъда майка и съпруга!!Това е една от основните роли на жената!Разбира се няма да пренебрегвам и другата страна на медала,но при мен има още време докато се обърне *THUMBS*

И аз съм на същото мнение като вас момичета :girl_wink:винаги съм имала доста забързан и динамичен живот,работя от 17 годишна и започна доста да се замислям,дали все да върша работата и кефа на други хора??Мисля ,че е съвсем нормално на 23 години съм и май вече ми е време да създадем с милото поколение :P,но ако продължаваме в същиет дух едва ли ще стане скоро,та и ние като вас не можем да се видим ,а камо ли да правим деца.Прибираме се капнали от умора и като се замислиш ....за какво за едни кирливи пари ,от които ти зависи всичко.Така ме е яд,но вече съм се задействала,сега като започна работа при м илото ще е малко по друго все пак ще съм жената на шефа :DANCE:

ВИНАГИ семейството на първо място!

За мен семейството. То ти остава за цял живот... работата е преходна има я, няма я, но хората, които обичаш и те обичат са винаги до теб...

И точно защото семейството е за цял живот трябва малко да се обърне внимание и на кариерата!Неможе винаги да седиш долу в ниското и да работиш за мизерни кинти!Трябва и да се искачиш в иерархията и да почнеш да печелиш повече!Така семейството ще бъде много по-добре финансово и децата няма да бъдат лишавани от нищо!!!Малко е трудно да се съчетая двете неща но винаги има начин!

За мен и мя съпруг най важно е семейството а работата или кариерата, това е нещо относително един ден си на върха на другия кой знае каде. Сега работим за увеличаване на членовете на нашето семейство :)

През 27-годишния си живот съм виждала хора, които забогатяват или обедняват, но всеки се оттърсва и продължава напред, ако до себе си има съпруг или съпруга за подкрепа от една страна, и две мънички очички, които да разчитат на него и да му дават хъс и амбиция за живот и борба. От друга страна съм срещала и немалко кариеристки, говоря предимно за жени, които са изживели своя професионален апогей, но личностен никога-защото дори и да си шеф, вечер прибереш ли се в празна къща, без деца, без семейство, да няма кой да съпреживее с теб успехите и радостите ти? За кого и за какво го правиш? Много често такива хора остаряват сами, озлобяват се, нямат хъс за живот, изпадат в депресии. На последната ни екскурзия имаше 2 такива лели, които само си мереха "пишките" коя на какво била шеф, и какво от това? Само се чудеха към кого да се присламчат за компания, имат пари, но са личностно неудовлетворени, защото аз не съм видяла досега една доволна от живота кариеристка на 50 год.
Уважавам хората, които искат да постигнат определено ниво жизнен стандарт и тогава да създават семейство, за да има какво да предложат на децата си. И ние поради тази причина сключихме брак след 8 годишна връзка на 27 години. Имам познати, които правят деца, а нямат с какво памперси да им купят, това ме възмущава.
Но както казват старите хора всяко нещо с времето си. Ако трябва да избера едно- СЕМЕЙСТВОТО, няма по-трудна и по-благодарна кариера, от тази да си майка. И в нея най-много си струва човек да инвестира и време, и хъс, и амбиция и цялата си любов.

Не мисля, че семейството пречи на кариерата или обратното!
Поне примерите, които имам от мои приятели и познати са такива! Надявам се, че и при мен ще е същото *THUMBS*. Радвам се, че вече спрях да се вживявам толкова в работата си. Сега съм на принципа, че 5 минути след работното време вече трябва да съм забравила за всичко свързано с работата :).

danieIa, успех мила.Най-накрая и аз да намеря съмишленик  ;) И аз се надявам да продължа да се развивам в професионален план, дори и след като имаме деца. Най-малкото дори и човек в един момент да няма финансова нужда да ходи на работа, трябва да се занимава с нещо извън вкъщи, за да има интереси, стимули и да не досажда на децата си с постоянно присъствие.

Момичера и аз мисля като вас.Не мисля, че едното пречи на другото.Аз искренно се надявам и след като имаме деца да мога да се развивам в професията си.
Даниела и аз като теб, вече след работа, не мисля за миналия ден  *THUMBS*

 *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Мисля, че за децата ще сме много по-добър пример, ако се занимаваме с нещо, отколкото да се заробим в къщи. Наистина по-скоро ще бъдем досадни и незабележими за семейството си, отколкото полезни.

доста пъти ми се е налагало да правя такъв избор...когато си в чужбина...чужденец...на никого не му пука дали има6 семейство и дали има6 нужда да си с човека до себе си...знаят само да изискват от теб работа и ни6то повече...
ние с половинката ми обаче не отстъпваме пред никого...и винаги сме гледали на6ите си взаимоотно6ения да са на пурво място..и да имаме по малко време за себе си...за6тото  когато веднъж се добие навик да си отдалечен от човека до себе си и да се губи комуникацията...става жалко...
та аз определено не бих поставила кариерата пред брака...за мен семейството е най-най-най вайното...и най незаменимото не6то...и красиво...  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Смятам,че мъжът трябва да гледа повече кариерата и реализацията....

Много добре казано, Elean.
Аз също смятам, че в определен момент кариерата е по-важна и на "преден план" и това е обяснимо - аз също съм вложила време, средства и усилия в образование. Инвестирала съм в себе си, колкото и колегите ми (мъже). Много ясно, че ще се старая към определена възвръщаемост. На даден етап обаче нещата се преподреждат и друг приоритет застава в началото на редицата - семейството и свързаните с него въпроси.
Кога ще се обърнат нещата зависи от мен и от вътрешното ми убеждение, от разума (както казваш), от други фактори, свързани с мен, но в никакъв случай защото такъв е стереотипа.
Ето тук вече мога да откача... Случи ми се на интервю за работа девойката, която провеждаше интервюто, да се опита да "мисли" вместо мен и да ми заяви, че след като аз съм на Х години, значи до n-брой години щяла съм са искам да родя. Да ви обяснавам ли, че побеснях...  }:-> Кротко и обясних, че семейство може да се направи и на 18 и на 40 години и че това, което тя прави в момента е дискриминация по признаците пол и възраст. Тя кротко каза: "Да"...  (сега, когато ви разказвам това в мен отново се надига една мощна вълна на ярост). И такааа....Не ми се продължава повече. Схванахте идеята, вярвам.  ;)

Според мен не трябва да се избира така генерално, а да се съвместяват двете неща, доколкото е възможно.

Нормално е, човек да иска да се усъвършенства, да се образова и специализира, да намери хубава работа- да се развие като индивид.

Естествено е, че вътрешно знаем, че семейството е най-важното. Всичко, за което се борим "навън" е в полза на най-близките хора. Семейството обаче не замества работата, както и най-добрата кариера не замества семейството.

Предвид обаче всички неизвестности- защото човешките взаимоотношения са сложно нещо- бих ви посъветвала да не очаквате само и единствено от мъжа да гради кариера, да се развива в нея и да носи пари вкъщи. За съжаление, дори и най-безоблачната връзка/брак може да се разпадне. Ето защо, трябва да сме готови във всеки един момент да разчитаме само и единствено на себе си.

  Повече от добре казано ! Каквото и да ни чака в бъдеще трябва да можем да се справим и сами ! Около мен има две жени , които целия си живот посветиха на децата ,мъжа, къщата и сега развод ! Нито професия ,нито среда, нито младост за да започнат тепърва нещо да градят самостоятелно !

ами като човек,който е силен и в двете неща казвам,че е толкова трудно да вървят ръка за ръка,че някой път ми се иска да захвърля всичко!Но винаги едното страда за сметка на другото.Както и не мисля,че само мъжа трябва да гради  кариера!!

Съгласна съм със това ! Но във крайна сметка всички искаме кариера ,защото когато има добра кариера има и добри доходи а добрите доходи  водят до по добър   стандарт  на живот във семейството !

да,в крайна сметка всички искаме по-добър стандарт за себе си и за децата си,а за това се искат жертви *THUMBS*

Така мисля и аз ! Или поне така се успокоявам !

Мили момичета изчетох ви с интерес, мн убава темичка, да споделя и моя опит: преди време работех много и усилено и до късно през ноща, живота ми беше само работа, чувствах се повече от машина студена гадна кариеристка, сега не работя по разни причини, справяме се само със заплатата на милото. Дано скоро започна да работя, но не за кариера а просто за лично самочувтвие и да не съм по цял ден в къщи. А когато си имаме бебче вече мисля да му отдам и 2 години ако имаме финансовата възможност и дай Боже, мисля че няма по приятни и запомнящи се мигове от това да проследиш всяка стъпка на твоето маниче. Изобщо не ме интересува вече кариерата, искам да работя нещо което да не ми е противно и като се прибера в къщи да не съм затормозена и изнервена и да не мога да обърна внимание на семейството си. Живота е толкова кратък а може да се живее и с по малко пари  8P, нека му се насладим, нищо не се връща и не се повтаря затова не искам да пропусна нищо заради поредния срок, доклад или отчет.

Леле колко си права... 8 тодини от живота ми минаха в преследване на срокове.Вярно е постигнах много в професионален план, но в личния поизостанах.Замислих се, че няма нищо по-лошо от самотата и че едва ли успехите ми във фирмата в която работя ще ме стоплят през дългите зимни нощи или пък ще ми напълнят дома с радост и ще ми отговорят с обич равна на тази от семейството.За мен работата е срдство за достигане на един по-висок стандарт на живот на моето семейство, а не заместител на него. 

точно така и трябва да бъде, да работим за по - висок стандарт, за нормален живот, но не и до отдаване, семейството е най важно и нощо друго не може да ти даде тази топлина и обич

за мен работата е начин да помогна в семейния бюджет, така че да живеем добре. Давам всичко от себе си и не се скатавам, когато работя, но в никакъв случай не бих предпочела кариерата пред семейството  :) За мен то си остава на първо място  :)

Попринцип съм с две ръце и за двете! Има начини да се съчетават! Но ако се наложи да избирам, дори няма да се замисля - :-*СЕМЕЙСТВОТО!!!!! :-* :-*

Кариерата ествствено. Деца - ужас.

абсолютно ДА!!!  :judges: :judges: :judges:

Кариерата е хубаво нещо, но не е всичко на света! Какво удовлетворение би ти носила, ако няма с кого да споделяш успехите си, освен това е преходно нещо, не можеш до края на жовота си да правиш кариера! Само обичта на и към семейството е непреходна! А пък и човек живее за да остави нещо след себе си. Постиженията прегарят и бързо се забравят! Дакото децата ти винаги ще те помнят и част от теб никога няма да изчезне! :)

Хубава темичка, иска ми се да знам че е така- кариера и семейство да са съвместими, но според мен не винаги е възможно такава комбинация!
Надявам се да не ми се налага да избирам, защото кариерата е важна от гледна точка на това да има достатъчно доходи за семейството и децата! Но и не само....

Да, понякога се налага да избираме! Тогава е хубаво да има кой да ни подкрепи в решението, което сме взели *THUMBS*! Много дини под една мишница не може- то се знае, затова задачките се разпределят. Така ще има и средства и внимание за всеки член от семейството! :bravo:

Семейството преди всичко. Да имам прекрасно семейство и добре възпитани,умни и здрави деца ще е хиляди пъти по-голямо постижение от издигане в кариерата.
 Разбира се, както са споменали по-горе- семейният бюджет зависи пряко от работата...така, че и тя трябва да върви без грешка :)

Според мен семейството е от първостепенна важност! Но изкуството е в способността да умееш да балансираш достатъчно добре и на двете поприща

Именно, трудно постижимо но не и невъзможно :bravo:

много е трудно да се лавира между двете чак понякога е невъзможно все още търся златната среда

 Семейството е най-важното нещо, което човек трябва да построи в живота си. Човешкият живот е много кратко явление в природата и то за съжаление. Човек се създава, ражда и израства в семейство. Човек умира като член на създадено вече семейство.
 Кариерата е нещото, което е присъщо само за човешкия индивид. Тя се гради и развива само в 1/3 от нормалния да речем 70 годишен период на съществуване. Всичко останало са семейни отношения.

Аз пък въобще не мисля, че съществува такъв избор, напротив, двете неще си вървят ръка за ръка и не си пречат в никакъв случай. не мога да си представя да не работя, тоест мога защото е имало периоди , през които съм била без работа и е ужасно, човек се депресира, няма пари, няма какво да прави дори по цял де, ужасно е, деградиращо, а и когато не работиш нямаш доходи и стандарта на живот доста се понижава, откъдето и е трудно да издържаш семейство.
 и двамата с мъжа ми имаме добри работи, които ни носят удовлетворение и във финансов и във духовен план, правим това, за което сме учили и което ни носи удоволствие.И държа да подчертая, че добрата кариера не значи непременно оставане след работа и преумора, а точно обратното. моето мнение е че този, който остава след работа, просто не може да си организира добре времето. на мен ми се налаг ада оставам само когато имам приерно срещи и то е 1-2 пъти месечно.

О, roumyana, зависи от професията, повярвай ми. Аз затова се отказах от моята, защото исках да имам семейство, а не ставаше :(

Руми, и аз ще си позволя да не се съглася с теб. Много зависи от работата, много зависи и от самата компания и културата на компанията и естеството на работния процес. На всички места, на които съм работила, ми се е налагало постоянно да работя извънредно, да нося работа вкъщи, да стоя дълги часове и това, повярвай ми, не е било моя вина. Не са ми плащали допълнително за това в повечето случаи, защото съм била на твърда заплата. Практиката навсякъде, където съм работила е, да наемат недостатъчен брой хора, за да могат всички да работят на повече от 100% в по-голяма част от времето. По този начин рядко се случва дори и в най-незаетите моменти някой да няма работа и да се чуди какво да прави. Но това е една друга тема на разговор.

Мъжът ми работи по минимум 60 часа седмично, доста често и повече, понякога и събота и неделя работи, понякога му се обаждат и в 3 сутринта. Същевременно прави и магистратура. Но работата е там, че още когато те наемат на работа, ти казват, че ще се работи по толкова, не е като да не го знаеш. Така че понякога въпросът наистина опира до избор между семейството и кариерата и ако не можеш да ги балансираш, а искаш и двете, до сменяне на работата, особено ако става въпрос за това да бъдеш майка и съпруга.

Ако имаш 3 деца и съпругът ти има възможност да издържа цялото семейство, може би ще избереш ти да възпитаваш децата си поне до определен етап, вместо някой друг. Друг вариант е работа на непълен работен ден или ако професията ти го позволява - работа от вкъщи или нефиксирани часове.
Аз мисля, че тичането покрай децата е доста и едва ли би мислила, че е ужасно да не ходиш на работа.

не съм искала никой да засегна с моето изказване, че който остава след работа неможе да си организира добре времето, това е мое лично наблюдение от работите , които съм работила, а и съм обсъждала тази тема с приятели и наистина сме достигнали до този извод. В предишната фирма , в която работех, работата беше толкова много и супер интензивна и повечето колеги оставаха всеки ден поне по 2 4аса и вършехме еднакво количество работа, че аз дори вършех повече. Но като цяло аз съм човек, който се концентрира добре и предпочитам да работя по концентрирано , но по-малко.
 същото важи и за мъжа ми , той работи супер много, върши два пъти повече работа от колегите си за много по-кратко време, което се видя във фирмата и го повишиха и сега е заместник директор, а фирмата му е от тези старите предприятия, я които всички са връзкари.
Нямам превдид работи,в които по принцип е практика да се работи over time предлагали са ми такава работа, в която ми казаха, започваме в 9 и няма фиксиран край на работния ден, докато има работа, еми аз отказах, въпреки че заплатата беше доста висока и позицията беше добра с хубави перспективи.
Смятам, че трябва да се намери баланс, защото ако работя всеки ден по 12 часа няма да съм щастлива и тогава действително живота ми ще бъде само кариера, а какъв е смисъла от това?
 има разбира се и друг момент в тази криза е трудно човек да намери добра работа и понякога трябва да правиш компромиси , особено ако имаш деца. Но в един момент живота ти ще е минал и каква ще е равносметката- съсипани нерви, никакво време за семейството и дали си е заслужавало?Едва ли.
Според мен по-натоварената работа , стремежът към кариера и оставането след работа са неща които по-скоро мъжът в семейството трябва да прави, това съсем не значи, че съм от тези жени, които смятат , че мъжът трябва да ги издържа, не съвсем не е така, освен това и аз съм амбициозна, но в умерени граници.

Много е спорен въпроса за баланса, но наистина предполагам, че трудно се сколасват и двете. Зависи от работата, разбира се, но аз примерно съм на дежурства и ще имам нощни смени и съм убедена, че ще ми е трудно, но е рано да се мисли още. Като ми дойде на главата, ще му мисля :girlhide:

Аз мисля, че двете неща могат да вървят ръка за ръка, много е трудно, но баланс се постига. Всичко е въпрос на времева приоритизация и добра организация.

Като чуя кариера и се сещам за наперените мацки с бизнес костюми по филмите, които нямат други амбиции освен това да стъпчат всичко и всички, за да са на върха, от тези без личен живот, приятели или каквото и да било. Тук в България според мен нещата изобщо не стоят така - сигурно има такива жени в големите банки и в политиката да кажем, но във фирми - едва ли. Ние тук сме друго тесто хора, така си мисля аз. Там са сами в големия град, няма майка и татко, няма семейство в ежедневието им, затова работата им може да се нарече кариера.
А мъжете - при тях колкото и важно да е семейството, водеща е работата - кой мъж ще се чувства пълноценен, ако жена му печели повече от него?

 Филмите са нещо хубаво, но много далече от реалността. Те и с такава цел се "измислят", създават и т.н. Подчинени са на единственото нещо - печалба, от тези, които ги създават. А друг е въросът - как се тълкуват, от кого и с какъв "багаж". Българинът по нищо не се различава съществено от себеподобните в други държави. А също и жената! Аз може би ще съм първият мъж в България, който ще бъде доволен от факта, че не работи, а жена му е тази, която "изнася всичко". Трябва да Ви кажа честно, че ще бъда най-щастливия мъж. И за нищо няма да се сърдя, дори на жена си. "Да, ама не!" - фраза на журналист от близкото минало.

винаги съм държала изключително много на кариерата, даже много пъти сме се карали, че си "нося работата вкъщи", че много закъснявам и т.н.
но откакто се омъжих като че ли започвам да виждам нещата различно, някак си ми идва музата за семейство, деца и ... абе все хубави работи. странно нещо е бракът  :twohearts:

Преди и аз поставях работата на преден план, сега се опитвам да балансирам, но когато дойдат децата определено те и милото ще са най-важни ;)

като гледам май при доста хора така става  :bravo:
проблемът е че трудно се балансира, но човек когато има желание винаги намира начини  :bravo: @}->--

Определено съм съгласна с atsuki,че когато някой има желание винаги намира начини за каквото и да било,а в този случай най-вече за своето семейство да е на първо място! *THUMBS*
Незнам и немога да си обясня как някой ще предпочете кариерата си на първо място пред семейството,защото колкото и да обичаш работата си вечер си се прибираш при семейството си,което те чака в къщи и което те подкрепя и знаеш,че винаги можеш да разчиташ на него.Докато работата много често е нещо временно и непостоянно.Поправете ме,ако греша,но за мен е така,аз го виждам по този начин! :)

семейството на първо място

За мен семейството стои над всичко.Опитвам се да обгрижвам милото,въпреки че работата ми е доста напрегната.Но тя и неговата не е по-хубава.Аз съм счети, а той ченге =]

И аз поставям семейството на първо място, но и от кариерата не се отказвам.

Всеки трябва да се развива и да се чувства удовлетворен от себе си и от живота си. Кариерата дава самочувствие, което пренасяме у дома, а в къщи развиваме способности, които пренасяме на работа.

Винаги може да се намери баланса, но това зависи и от двамата партньори, поне според мен. Дори и давамата да се развиват професионално, ако поделят грижите за смейството, така че да имат повече време заедно и на никой да не му липсва внимание и обич, то всички ще са щастливи.

Тук не съм писала, но при мен/при нас въпроса с кариерата се пада на мъжа ми - просто ако и аз го ударя на кариера и ще трябва да се разделим.
Така че 1-во семейството е при мен  *THUMBS*

все пак кариерата си е кариера- неможе без нея, но след това винаги се връщаме към семействата си.
Да, на първо място е семейството, но пък е редно тези две неща да вървят ръка за ръка. Едното без другото неможе  =]

Аз определено избрах семейството - за да бъда с мъжа си се преместих от София във Варна и ужким работя същото нещо, ама хич не е същото и се чувствам напълно занулена като професионалист. Не съжалявам. Определено е по-важно да съм с човека когото обичам и да си имаме колкото си решим ужаснички хлапенца, но се хващам, че, понякога, изпадам в тъмната страна на характера си като си помисля какъв потенциал (собствен) съм захвърлила. Но, сега ( живот и здраве догодина) ще си правим хлапенца и няма да се чувствам безполезна и некадърна.
 И двете са важни. Малко като приказката "И да се ожениш, и да не се ожениш, след 20 години все ще съжаляваш" - тя е за мъже, де :girl_wink:

Може би темата е по-скоро за това,дали бихме жертвали едно за другото. Аз имам приятелка, с която сме си говорили на тази тема, много интелигентно момиче и затова ме учудва начина и на мислене. Та според нея най-важното е кариерата и тя предпочита да остане неомъжена , но не би направила компромис с кариерата си. Много странен начин н амислене. Аз съм имала кариера, имала съм моите върхове и падения и единственото , което ме екрепяло е било подкрепата на семейството. Така, че винаги бих направила компромис в полза на семейството.

И за мен семейството е на първо място, не казвам, че трябва да си стоиш вкъщи и да домакинстваш само, трябва и двете неща да се съчетават, работа плюс грижата за семейството :girl_wink:

Аз пък не виждам защо трябва да се избира между двете неща. И аз, и мъжът ми се развиваме доста добре професионално, имаме си и хубаво семейство, което живот и здраве скоро ще се увеличи. Мисля, че при подкрепа вкъщи и добро желание, макар и много трудно, може да се постигне баланс. Всичко е въпрос на добра организация.

Никой не е казал, че трябва да се избира, но реално погледнато има много професии, в които не може да направиш кариера ...аз съм педагог...кариера няма как да изградя осен добро име. Аз разбирам темата по-друг начин. В момента съм в среда в която кариера значи много, например познавам шефа на голяма банка в САЩ, жена му, също кариеристка - работи във финансова борса ... кой има гледа децата детегледачката, те си виждат децата за по 2 часа вечер , защото трябва да спят. Ето това се вика кариера ... или си там или си със семейството. Няма средно бременна. Но в БГ трудно може да се говори за кариери, така че ... аз избирам семейството.

Имам примери в семейството си как е избрана кариерата за сметка на семейството. Аз лично за нищо на света няма да го направя. Винаги съм мечтала и съм искала семейство. Наскоро исках да уча и да си имам професия, но се отказах. Сега стигнах до момента,  в който се сбъдна мечтата ми и неискам да я убия. Който както е щастлив

Подкрепям написаното от Tweety bird *THUMBS*
Има много нюанси, които не са за пренебрегване. Има професии, свързани с командировки нон стоп - и в страната, и в чужбина. Ще кажете, че ако половинката ви обича, това не пречи на командировките. Е, да, той може и да ви обича и да търпи, но до кога? И какво семейство се създава така - хармония, деца, филм изгледан заедно, ще ги има ли...?Това са нещата, които правят семейството.
Моята професия (преводач съм), ако искам да покорявам наистина високи върхове, означава да не съм в България въобще. Тук обаче и двамата сме на мнение, че чужбина никога не може да ти стане роден дом. Езиковата бариера не съществува за нас.
Хубавото е че и двамата работим донякъде по специалностите си. Заплащането е много добро и на този етап това ни устройва - все пак гледаме в перспектива :P

Не си се представям да стоя само вкъщи, да готвя и гледам деца. Естествено, докато те имат нужда от моите постоянни грижи, ще съм вкъщи, но амбициите ми не са свързани само с домакинството. Може би в една по-зряла възраст, когато децата ни са на градина например, ще се замисля за нещо по-сериозно като професионална реализация. Може би частен бизнес. Но засега това не е на преден план. Просто в живота на всеки приоритетите се променят през различните етапи. Преди 5 години исках само да работя и работя. Сега искаме дечица. След 5-10 години ще е друго, животът е кръговрат :)

Естествено- подкрепям velvet. И двете са важни и както тя казва- в различно време. При нас има малка възрастова разлика в негова полза. Освен това той има професия от типа, който по-бързо се реализира, а аз напротив- при мен трябват повечко години учене, специализации и пр., за да съм конкурентноспособна. Хубаво е да се разминаваме според мен. Така докато ще трупам познания ще съм по-отдадена на семейството, а нататък- на кариерата.. Със сигурност не искам професия домакиня, но и не искам да съм 24/7 на работа и да нямам време за децата си, един ден..

onedream , много добре си го казала. Ние с моя съпруг имаме малко различни виждания за професионална реализация. Имахме малко спор , но един ден седнахме и поговорихме открито. Казах му че ако не опитам тук да се реализирам с мояата специалност , цял живот ще съжалявам, че поне не съм опитала. За съжаление реализация в моята специалност може да наложи преместване в друг щат, което той въобще не харесва, но е съгласен да направи компромис, даже веднага направи план как всичко би протекло. Остава само аз да завърша магистратура и да взема гражданство. Естетсвено сега с бебето кариерата ще се отложи за малко, но жертвата си заслужава. Според мен трябва да се намери баланс. Има жени , които предпочитата да бъдат домакини, няма нищо лошо в това, даже им се възхищавам, че могат да се отдаадт 100% на семейството, но аз не съм така и искам да работя. Но ако трябва да направя компромис ще предпочета семейството, защото в кариерата имаш върхове и спадове, но семейството е това , което те крепи в трудни моменти.

Определено семейството е на първо място за мен  *THUMBS* Професията, която съм си избрала, е много благодатна за кариеристи, но докато се стигне до момента, в който да се избира между кариерата и семейството предстои един дълъг периода на обучаване, специализиране и т.н. Издигането в кариерата може да стане много по-късно, когато нямаш малки деца, и просто няма да се стига до момента, в който трябва да пренебрегваш семейството си заради работата. Имам и жив пример пред себе си, а именно моята шефка, която постоянно ми доказва, че избирайки семейството си, правя най-добрия избор. Нейните деца (скоро ще станат 3), биват гледани до 2-3 месечна възраст и след това се оставят на детегледачката, на която казват "мамо"! Децата нямат елементарно възпитание, въпреки че учат в частни детски градини и училища, изключително разглезени са, тъй като детегледачката не смее да им се скара, и си личи от километри, че не им се обръща внимание вкъщи. Ако това е цената, която трябва да платя, за да мога да кажа, че имам кариера, то "Не, благодаря!". Предпочитам да имам сплотено семейство и щастливи и обгрижвани деца и съпруг, макар и без главозамайваща кариера!

Преди няколко години си мислех, че кариерата е много важна за мен - давах всичко от себе си на работа, на моменти съм пренебрегвала половинката си заради работата и на моменти дори съм мислела, че работата е по-важна. Радвам се, че с времето стигнах до извода, че работата не е най-важното. Разбира се, аз никога няма да бъда изцяло отдадена на семейството, за мен е важно да се развивам професионално, както и да съм относително самостоятелна финансово... Но ако трябва да избирам в даден момент, ще избера семейството. Шефът ми никога няма да ме обича така, както съпругът ми, а ако не дай боже се разболея, семейството е това, което ще е загрижено за мен, докато работодателят ще го интересува единствено кога ще се върна на работа...

Може би в намирането на баланса между кариерата и семейството се крие част от щастието на една жена.Мисля,че човек каквото и решение да вземе винаги ще му липсва това ,което е пренебрегнал.И двете са много важни - семейството ,за да имаш опора ,утеха,спокойствие,уют .....,кариерата ,за да имаш успех,самочувствие,сигурност.Именно затова се борим в живота си ,за да имаме всичко ,но нали няма как това да стане?В такъв случай просто избираме с какво да направим компромис.Но както казват старите хора :"Всяко нещо с времето си"Има време и за кариера и за семейството и за деца.Заедно двете и всичко да бъде идеално?Все пак сме хора ,не мисля,че е възможно .....

Подкрепям, макар и не напълно!  *THUMBS*
Какво става, ако сам си си шеф, т.е. имаш собствен бизнес, който искаш да развиваш и подобряваш. Това го правиш и за себе си, и за семейството.... И някак се променя отношението ти към работата. Едно е да имаш шеф, друго е да си работодател. Думата кариера придобива малко по-различно значение..

Аз не съм кариеристка, но понякога си мисля, че ако човек се справя добре със семейството, трябва да си направи фирма, защото самото семейство е като малка фирма, справиш ли се в семеен план, то е много вероятно да се справиш и с ръководенето на фирма  8P

И колкото повече опит събирам, толкова повече си мисля, че всъщност хич не е зле да си имаш самостоятелен бизнес - не само че можеш да развиваш собствените си идеи, но можеш да го правиш по най-професионалния начин, а не така както някой ти е наложил да го правиш.
Изискват се много усилия и самодисциплина, за да съчетаеш успешно такова нещо със семейството . Според мен, ако една жена се реши да развие собствен бизнес, трябва да порови малко за литература на тема бизнес+семейство, със сигурност има много интересни теории и практики, които могат да са от полза, не е казано, че трябва да откриваме топлата вода в такива случаи. Особено американците и западноевропейците пишат много на тази тема.  :girl_wink:

Когато имаш собствен бизнес е друго - тогава въпреки че като цяло си по-натоварен, отколкото на 8-часов работен ден, разполагаш сам с времето си, сам решаваш как да го разпределяш и можеш спокойно да комбинираш личните ангажименти със служебните. Но колко жени могат да се похвалят с успешен собствен бизнес? Развиването на бизнес не е толкова лесно, особено ако нямаш много средства за инвестиране и разчиташ нещата да се случват лека-полека. На мен това ми е мечтата - да работя само за себе си и сама да разполагам с времето си. Поради тази причина от 2 години съм стартирала собствен бизнес, но за съжаление все още не съм постигнала достатъчно стабилни доходи, за да се откажа от постоянната си работа /а в сегашните времена определено не е време за рискове/ и се получава един затворен кръг - хем искам да се отделя от работодателя, хем заради постоянната работа не ми достига време. Да, прекрасно е да работиш за себе си, но за съжаление в България няма достатъчно стимули и улеснения, за да можеш да започнеш от нулата.

Тук ще поспоря. С времето си разполагат свободните професии - фризьори, трньори, маникюристи и т.н., които записват часове с клиенти, когато на тях им е удобно.Това е моето наблюдение.

Познавам много хора със собствен бизнес, вкл. и майка ми. Точно това са хората без лично време, почивки, безсънни нощи и т.н. Време за лични задачи няма, защото е от една среща, на друга, зареждания на стоки и т.н, колко приятели са ѝ се сърдели, че и за 5 мин не може да им отдели време за кафе. Че тя няма време тока да си плати *crazy* Тя мечтаеше да поема нещата от нея, но имайки този и много подобни примери в живота си категорично отказвам да се поробвам така. :\ Сега имам 8 часов работен ден/ 5 дни в седмицата и 20 дни почивка годишно. Прибирам се и спя спокойно.

Аз не твърдя, че собствения бизнес те прави по-свободен, напротив, напълно ми е ясно, че е свързан с повече от 8 часа труд. Имах предвид, че когато сам си си шеф, няма нужда да молиш някого за разрешение, ако трябва да излезеш за 1-2 часа да си свършиш лична работа в работно време и си свободен да изведеш децата в 4 на разходка, пък после да си напишеш доклада в 10 вечерта, да речем. Например имам много познати, които всеки ден са подложени на стрес, защото трябва да приберат детето си от детска градина/ясла до 5-6 часа, до когато им е и работното време и ако работодателят ги задържи малко, хабят сума ти нерви. Ако сам си си шеф, ще си свършиш семейните дела когато ти е удобно и ще си свършиш работата когато ти е удобно.

А това дали ще станеш роб на бизнеса си зависи най-вече от теб. Аз бях в ситуация на безсъние и липса на лично време преди 2 години, без да съм собственик на бизнес, без дори да получавам прилични доходи за това /бях просто влюбена в работата си и шефът ми се възползваше от това/, добре че се осъзнах навреме, че си вредя и напуснах. В същото време познавам и много хора със собствен бизнес, които не се преуморяват чак толкова - сегашният ми шеф идва на работа в 9, тръгва си в 6, взема си дълги отпуски /повече от оскъдните 20 дни, които се полагат на средностатистическия служител/ и бизнесът му върви доста добре. Естествено, понякога работи извънредно, естествено че на главата му са хиляди неща, но явно успява да балансира. Друга позната - има собствен бизнес, 3 деца, разпределя си служебните ангажименти според личните такива, не се лишава от почивки със семейството. Значи има начин, стига да знаеш кога да спреш със служебните ангажименти /а най-хубавото е, че когато си си шеф, това зависи само от теб :)/. Според мен ако бизнесът ти докарва безсънни нощи, значи просто трябва да се промени нещо - да се наемат допълнително служители, да се направи по-добра организация или пък да се откажеш от някаква част от доходите си в името на спокойствието и семейното щастие. Нали идеята да си си сам шеф е да си независим, в този смисъл, ако бизнесът ти те заробва, или нещо куца, или не е подходящият бизнес за теб.

Mного съм съгласна, според мен една от тайните рецепти за успех на собсвения бизнес е да знаеш как и на кого да делигираш задачите!  *THUMBS*

Момичета ще ме извинявате ама малко говорите в сферата на възможностите.Собствен бизнес е точно това което е описала Нинка.Адски трудно е, за всичко ти си виновен и отговорен.Няма на кой да се сърдиш и караш ако нещо не се получи.Ближеш гъзове на тоя и оня, за да има праи и за теб, правиш всичко, за да си конкурентноспособен, а ако си съвестен шеф, се чудиш как всичко да е ОК и с фирмата и с теб и с работниците.Там няма почивкам поне психическа никаква.И дори да делегираш задачите на някой ти ще си този на който му пука най-много за задачите и ще си под  напрежение това дали ще стане, а работника ако не успее просто ще напусне работа и ще намери нова.

магито, повярвай ми, много добре знам какво говоря и съм наясно какво е собствен бизнес и как се управлява. Всичко, което казваш е така, но тези нерви и т.н. често ги има и на работа, а в случая със собствен бизнес поне знаеш защо го правиш и имаш свободата да си по-гъвкав. И това, че повечето собственици на фирми се скапват от работа и нерви, не означава, че е невъзможно да се намери баланс, аз имам около себе си няколко примера за постигнат баланс между бизнеса и семейството /както и 10 пъти повече примери за описаното от Нинка, но пък това не ме спира да вярвам, че аз мога да съм от другите/. Ако нещата бяха толкова черни, никой нямаше да се захваща със собствена дейност, нали? За съжаление в България точно малкият бизнес е максимално затруднен от непосилни изисквания и бюрокрация, но това е съвсем друга тема.

Частният бизнес не е лъжица за всяка уста.Искат се определени качества и определен начин на мислене.Има хора,които се чувстват по-добре на 8 часов работен ден при работодател и след това спят спокойно както се изрази някой по-горе.Други не.Собственият бизнес не е лека задача,но само той ти дава възможност да просперираш,да се развиваш и разрастваш,да сбъдваш мечти.Ако ходиш на държавна работа или работиш за някого нямаш този шанс.Можеш да имаш спокоиствие,сигурност и рутина,но толкоз.Нямаш шанса да развиеш нещо голямо,да постигнеш нещо в живота.

След спора, който се развихри тук последните два дни, пак стигаме до извода, че всеки сам избира на какво да се отдаде- кариерата или семейството  :girl_wink: Ако психически позволим работата да ни завладее, независимо, дали сами сме си шефове или не, то никой друг не може да ни помогне.

*THUMBS*  *THUMBS*  *THUMBS*
Много добре казано! Моят съпруг си има собствен бизнес, който му върви доста добре (да чукнем на дърво), но не се е оставил работата да го завладее. Аз съм на първо място за него. Никога собствения бизнес не ние пречил да пътуваме и да се забавляваме. Може би схемата при него е, че когато работи е отдаден нан работата и успява да свърши еща в рамките на работния ден, без да се налага да доработва у дома.

Не мисля че е нужно да се прави избор  ,стига да е достатъчно организиран човек всичко може да върви достатъчно добре и в кариерата и в личния живот.

Аз искам да стана мама на много бебчета, които да гледам с любов. Майка ми винаги е давала да се разбере, че на първо място в вижота и сме ние с брат ми и не мисля, че съжалява за това. Децата на много майки кариеристки израстват или отчуждени от тях или крайно разглезени и разхайтени. Мисля, че една жена може да има деца и кариера, но не трябва да забравя, че ако пренебрегва семейството и децата си най-вече, това се отразява на най-близките до нея същества. В крайна сметка като остареем, дали ще ни кара да се усмихваме огромната, но празна къща или смеха на внуците ни?

Мацки имам питане към вас, няма да се впускам в подробности, ще се опитам накратко да разказжа за какво става въпрос, че вече 5 дни с мъжа ми спорим на тази тема и не стигаме до никакъв консенсус. просто искам да чуя обективно мнение от някой , който не ни познава и няма да заеме ничия страна, просто от симпатия.
Преди два месеца мъжът ми почна да свири (китара) за бенда на църквата , където ходим(протестнатска църква, християнска рок музика). Той ме попита , дали съм съгласна и аз сътветно се съгласих, стига да може да балансира между бизнеса, музикатаи семейството, като семейството му е приоритет номер 1. И така той почна да свири за тях всяка неделя. Месец по-късно започна д аговори за изяви на професионално ниво, тъй като получил подмятания от хора в църквата, че напарво са рок звезди (наистина са много добри). Аз не го приех на сериозно и просто казах, може би би било вълнуващо да обиколиш света по този начин. Само да спомена ,че става въпрос за концертни изяви в мега църкви, в коиот се събират над 10000 души всяка неделя. И така за мен това ми се стори нереално и така това приключи до преди 5 дни, когато пак се започна ,че иска да се занимава професионално с музика, което включва писане на песни, запис и след това обиколка за промоция на албума. Аз му казах ,че незнам дали мога да приема това, защото него няма да го има у дома 5-6 месеца от годината и за мен това е недопустимо, защото все пак очакваме и дете. Естествено ние бихме могли да го придружаваме, но колкото и да обичам да пътувам , обичам дома си и не искам 6 месеца да бъда по пътя и да спя по хотели. А каквъв живот би бил това за детето ни. Казах му ,че малко са семействата , който оцеляват по този начин. Ярък пример са моите родители. Но той твърдо е убеден ,че аз убивам мечтата на живота му. Явно музиката з анего по-важна от семейството му, защото твъро е решен ,че трябва да бъде на неговото. До година след като взема гражданство имам реален шанс да работя по специалността си, но за сметка на това трябва да се преместим във Вашингтон, а той не иска да се мести. След един ден умуване аз реших ,че семейството ми е по-важно и няма д апреследвам моята мечта и че е егоситично от моя страна. Имах възможност да влеза в армията(търсеха лингвисти) , той се възпротиви (включваше 2 месеца казрма, 6-18 месеца обучение) аз и това отказах. Реших ,че ще има алтернатива и в Колорадо, няма да е същото което искам да правя, но все пак ще е близко до мояата специалност.Кажете ми как да постъпя, защото ми се правят открити намеци ,че не съм достатъчно добра съпруга, тъй като не подкрепям мечтите му , шъпреки че аз се отказах от моите заради него. Станах много дълга, дано не съм  :offtopic:, но незнаех в коя тема точно да поставя поста си.

Miri ами аз също подкрепям твоето виждане по въпроса , аз никога не съм била на мнението че когато човек обича другия безпрекословно го следва където той поиска, защото ето че важи същото и в обратен вариант , но той не те е подкрепил.Но хайде дори и пак да си кажем че в едно семейство трябва да има компромиси и че ти си направила компромис с работата си , но сега ви чака бебче което трябва да е на първо място когато си правите някакви планове.Винаги трябва да се помисли дали това ще е подходящо детство за него , дали ще му донесе повече позитиви или негативи ,защото детството си е много важно за всяко дете.Вярно е то ще е  и с двамата си родители , но дали тази постояна смяна на места ,хора , приятели ще му се отрази добре.Трябва да се помисли за него най -вече, като изключите вашите амбиции , да може би ще кажете че той ще е твърде малък в началото , за да му се отрази толкова каквото и да е , но аз не мисля е така.Също така зависи колко ще сте щастливи и вие като родители в този си начин на живот ,за да му давате това от което се нуждае.Не бива единия да живее за сметка на другия поне това е моето разбиране , може и да не съм права , но това вече ще решите вие.

  Ето това е отговора за мен . Вярно е ,че работиш за децата си и правиш всичко за да ги осигуриш ,но всичко с мярка . Това не значи ,че упреквам хората ,които работят в чужбина и са оставили децата си при баби и дядовци . Понякога и да искаш нямаш избор .  *THUMBS*

Пламъче, именно за това говоря. Моя живот е преминал от ранно детство в пътуване поради работата на моя баща. Знам че за някои може да звучи вълнуващо, но не е най-доброто за едно дете. Не случайно аз нямам никакви корени, не се чувствам ,че принадлежа някъде. Аз съм взела решение за себе си, но за съжаление моят съпруг смята,че му убивам мечтите по този начин. Каквото и решение да вземе , аз съм губещата.

Мири, разбирам те много добре, защото и моят годеник започна да се занимава с музика, преди месец беше първото им участие на сцена, харесаха ги много и сега отново ги канят след седмица да свирят в клуб. Вероятно при теб случаят е малко по-различен, но иначе и аз имам същите мисли като теб - ами ако станат много известни и започнат да ги канят навсякъде, а времето му за мен е все по-малко, ами ако не мога да съм с него навсякъде, ами ако животът ни тотално се промени, това ще повлияе ли на отноешенията ни... При нас все още няма дете, а и той е близо до мен, поставя ме на първо място, но  главата си човек може да измисли милион лоши варианта. Оттук изглежда лесно да каже човек: я му се скарай и това е, но да не забравяме, че всеки човек си има амбиции и желания и колкото и да се различа избора на мъжете от този на жените, все опира до компромиси. Според мен имаш два варианта: първият е да му кажеш, че след като иска да продължава с музика, то поне трябва да изчака да се роди детето и да стане малко по-голямо, а той ако е талантлив, няма да му избяга музиката - нито църквите ще спрат да функцонират, нито музиката ще се загуби. Вторият вариант е да го оставиш да направи каквото иска и да му показваш, че го искаш до теб, а не по пътищата. В крайна сметка, след като имате дете, не можете да сте като чергарите, още повече желанията и над двама ви са важни, нека си прави музика и записи, но да не пътува къде ли не. Всеки случай, опитай да му покажеш, че не само отговорността към детето трябва да го спира, защото никой не обича да се чувства притиснат, пък било то и от собствените си действия. Мисля, че трябва да обясниш, че искаш да е близо до теб, защото го обичаш и защото да сте заедно е приоритета, а всичко друго трябва да се реди според това. Иначе на мен ми се вижда супер неприемливо да имаш съпруг, който е далече по 6 месеца в годината, не виждам как ще оцелее семейство при такива условия.

Пробвай с внимание, с разбиране, макар че сигурно не ви е лесно. Стискам ти палци.

Без да те засегна-нашето семейство е оцеляло вече 30 години. Не е приятно, но се свиква. И се възхищавам на майка ми,че успя да отгледа две деца-татко все още пътува,тя продължава да чака. Аз не бих успяла, и бих подкрепила Мири. Още повече,че неговото е като хоби-има стабилна работа и доходи. Но ако е искал промяна в живота,  е трябвало да помисли преди бебчето.

На много млади семейства им се налага да живеят разделени по 6 мес. ,че и повече . Хората са принудени да работят в чужбина за да издържат децата си . Пресен пример от снощи с наши роднини .  Имат бебенце на 1 мес. и половина и сега мъжът заминава за чужбина . Тя сама в къща извън Пловдив без кола и без транспорт по всяко време . Пълен кошмар . Но просто нямат избор . 

Miri, явно двамата правите различен избор. Ти поставаш на преден план семейството, а той-кариерата. Дори с разговори да го склониш да остане, рискуваш цял живот да ти се натяква за пропиляния шанс, а ако и ти отговориш с кариерата, от която си се отказала - като двойка сте свършени.  :\
Кажи му ясно какво е твоето виждане и го остави сам да гради бъдещето си, било то и без вас. Може пък да пробва месец-два и да се откаже после. =]

Деничка, аз съм показла ,че го обичам и искам да съм с него и да имам нормално семейство. Но той някак си е решил ,че това му е призванието (наистина е много добър) , проблемът е че все още си носи багаж от предишния брак, където нищо не му е било позволено да прави. Продължава да твърди ,че приоритет номер едно сме ние с детето , което очакваме, но действията и реда мисли  показват точно обратното и той не иска да го види. Но смятам да му кажа,че трябва да изчака да се родии детето и след това ще решава какво да прави. В крайна сметка , ако предпочете кариерата, нищо друго не ми остава , освен и аз да реша да преследвам моята мечта и да се преместя във Вашингтон. Както Лионелса е казала, може и да сме свършени като двойка, но в крайна сметка , ако наистина ни обича с детото ще ни последва. Знам ли !!! Последните седмици се замислям все повече и повече за семеен консултант.

Мири прочетох терзаниата ти и се замислих....живота е просто нещо защо си го усложняваме ?!? Всеки от нас има мечти , по някога имаме възможност да ги осъществим по някога трябва да избираме между две мечти /ако мога така да се изразя/ Щом сте се оженили , създали сте дете , следвайте тази мечта заедно , защото общото начало е поставено и вече сте тръгнали по един път и в една посока . Не е прав съпруга ти , съжалявам за това но ...ами ако утре реши да сбъдне стара своя мечта да живее на Марс например ?!? Ще се откаже от мечтата за семейство и дете ли ? Същото е и с музикалната кариера просто трябва да избере между две мечти , коя иска повече, а не да ти натяква че си лоша съпруга , най малкотот е несериозно за зрял човек с един провален брак зад гърба си . Успех миличка , и караи кротко до колкото можеш за сега бебето е най-важно !

Хубава е златната среда, но за жалост е рядко срещана...Все някой трябва да направи компромис. При нас усещам, че доста често неговата работа се превръща в единствената му тема на разговор  *crazy*

Мири,

много хубаво си го измислила да обсъдите пак нещата като се роди бебето. Дано сам да осъзнае, че е невъзможно да размъкваш малко бебе/дете по пътищата дори страшно много да ти се иска да си осъществиш мечтата.

И двете неща могат да се съчетаят съвсем успешно стига, човек да го иска. Нужна е малко организация и разбиране от страна на половинката и нещата се получават съвсем успешно.

Семейството!
И кариерата разбира се, но винаги бих избрала семейството пред нея :) Работата е за изкарване на пари, а не начин на живот, няма начин да избера нея ....

Работата не за всеки е само начин за изкарване на пари, а удоволствие и удовлетворение. Трудно е да се съчетаят двете, но кой е казал, че бабите и дядовците не могат да бъдат добри възпитатели и да отглеждат внуците докато родителите се развиват? Аз съм гледана от баба ми и дядо ми и за мен това беше най- хубавия период от живота, изпълнен със спокойствие и топлина. Понякога родителите са изнервени,именно поради трудното балансиране между кариера, дом,финанси, възпитание и не осъзнават как не се справят в качеството си на такива. Сега след години осъзнавам колко сме елементарни възрастните и дребнави и колко по-интелигенти са децата.

Момичета няколко години след като за първи път писах в тази тема ще ви кажа от личен опит,че хармония между семейство и кариера няма.Ако разбира се говорим за истинска кариера,а именно 10-12 часа труд на ден ,с един почивен ден в седмицата и т.н.Значи в България кариера се гради или с много труд или с много връзки.Средно положение няма.А ако градите кариера и двамата ?Ако и той работи по 12-14 часа на ден ?.И въобще някой замислял ли се е ,че семейство е аналог на НИЕ ,а кариера е аналог на АЗ.Да знам,че ще кажете,че когато една жена постига успехи в работата си се чувства по полезна за самата себе си ,съответно за съпруга си и за децата.
Много ми хареса.Да така е.Дори и в един момент да имаш пари ти не можеш да ги похарчиш,защото нямаш време за това.
Мисля,че една жена ще се чувства добре ,ако работи полезна и интересна работа ,макар и не толкова доходоносна .А мъжа трябва да умее да релаксира и да краде от времето си .Защото стреса в днешно време е много голям.Трябва да можем да го изхвърляме от себе си ,а не да го задържаме и да го носим вкъщи.

Наистина е много трудно да балансираш между двете. Лошото е, че тук в България трудно говорим за кариера, а наистина обикновено за изкарване на пари. Аз лично предпочитам да се грижа основно за семейството си: съпруга, децата и дома, но ако има жени, които съчетават и двете и се справят ги поздравявам искрено! :)

Според мен и двете са много важни и човек трябва да търси начин да ги съчетава. Но за да се получи това, трябва да се изчака със семейството, докато завършиш образованието си и си намериш работа, с която да можеш да го издържащ..

Според мен една жена трябва да има кариера преди семеиството. Не говоря за някаква самозабравяща се кариера и на 35 още да искаш. Имам в предвид,че жената трябва да е завършила образованието си, да поработи няколко години, един вид да е способна,ако се наложи и сама да издържа деца. Всичко се случва, жените се по любов, раждаш 2 деца и в един момент недай се боже се обърква всичко и се разделяте, ако нямаш образование и стабилна работа, доста трудно ще е ... Хората се променят, има и бащи които след раздялата нехаят за децата си, и да го осъдиш....- 50лв издръжка- смешно е.

Точно на същото мнение съм и аз  :)

soulless

Добре си го измислила със спестяванията и аз съм го обмисляла това,но в момента не сме на тази вълна. Всичко спестено отива по екскурзии в момента искаме да си поживеем преди децата  :) Но определено жената трябва да се посигури финансово колкото се може повече. На мъжете им е лесно след раздяла почват нов живт на чисто , а жената кой ще я иска с 2 деца...трудно е.

soulless,  :goodpost:
За мен също е така! Аз обаче не работя, а още следвам. Смятам да завърша и по-натам да работя по специалността си, но ако това ще ощетява семейството ми няма да го направя. Просто както казва soulless за мен то е основна ценност.
По отношение на това колко ще съм осигурена, на бъдещия ми мъж имам 100% доверие, че няма да ме остави! Просто го знам и е факт! Освен това семейния бизнес, който планираме, както и новия апартамент, който искаме да купим (дай боже!  :god:) ще бъдат на децата. Така че всеки си има начини и приоритети. :girl_wink:

Много хубави планове правите и ние гледаме да спестяваме ,защото си правим планове за бебче и аз съм на мнение че човек винаги трябва да има отделени пари ,защото както за хубаво ,така и за лошо все те трябват.Въпреки че съм без работа , когато се налага се лишаваме , но сега това ни е приоритет и за това правим всичко възможно да го осъществяваме.

Според мен семейството винаги трябва да е на първо място. След това идва всичко друго.  :)

и двете! аз немога да допусна да съм зависима от някой!

Според мен, когато двама души създадат семейство, те по един или друг начин неизбежно стават "зависими" един от друг!  =] А друг е въпросът дали ще си го направите като тежаща зависимост или просто като обвързаност!

За мен семейството е на първо място. Никога не съм искала да правя кариера и всъщност изобщо все още не знам какво искам да работя. Уча нещо колкото да уча и да имам някаква хартийка в ръцете с която, ако се наложи да работя, да мога да си намеря работа. С годеника ми сме решили аз да се грижа за уюта на дома и децата ни, а той да изкарва парите. Майка ми и мъжа й са така и и двамата казват, че им е много по-спокойно. Той е спокоен, че детето им (сестра ми е на 8) е с майка си а не без надзор или с някоя баба, а тя има достатъчно време да обърне внимание на сестра ми и да се погрижи за къщата. Годеника ми каза, че иска същото и за нас. Аз съм на мнението, че мястото на майката е при децата й и че те поне през първите 3 години имат нужда от нея. Не мисля че повечето жени биха се върнали на работа скоро след като родят ако имаха възможност да си останат вкъщи. За съжаление в днешното общество е трудно семейство да се издържа само на една заплата. Годеника ми учи за професия която се търси доста и е добре платена, а и той е много добър, така че не се притеснявам. Надявам се нещата да се получат така както си ги мислим... При всички случаи аз няма да родя дете, ако не съм сигурна, че поне първата година ще мога да си стоя вкъщи. За мен важи 100% семейството преди кариерата! Не мога да си представя нищо по-хубаво от това да се грижа за дома ни, да прекарвам време с децата ни, да готвя вечеря на съпруга си, да го посрещам с усмивка след тежък работен ден, готова да изслушам проблемите му. Старомодна съм що се отнася до тези неща...

Има 2 типа хора. Тези който ще изберат семейството пред кариерата и тези който ще изберат кариерата пред семейството. Правилния въпрос който трябва всеки да си зададе е с какъв човек би живял.

Иначе по темата, поне за сега бих избрал кариерата :)

Има време и време, винаги съм знаела, че искам да съм юрист и станах, съдбата така се стече, че до сега работех много и съм доволна от това, сега на 32 години ще сключа брак и колкото и да си обичам работата, смятам да се отдам на децата живот и здраве.
Няма черно и бяло в живота, важното е да намериш твоя път *INLOVE*

 Отговорът на този въпрос в съвременни условия и то в нашата страна е безсмислен, дори клоня към становището, че няма отговор на въпроса. Съвременните млади хора нямат стремеж към създаването на семейство, а по чисто икономически подбуди или физиологически съществуват заедно. Дори секса се приема като забавление. Много се пише по тази тема, дори днес има статии в нета, които са на тази тема. Така, че като се налудуват им идва идеята да създадат семейство и поколение.
 От друга страна за каква кариера говорим в страна без икономика . А и не съм съгласен, че работата непременно е свързана с кариера на човешкия индивид. Много хора забравят, че съществуват много професии, които чисто и просто е начин на препитание. Не всички имат възможност да завършат някаква степен на висше образование, а от друга страна като го завършат са безработен контингент. Пред много бъдещи булки изобщо не стои въпроса за кариера, просто условията са такива, а и те самите нямат потенциала да градят такава. В този случай говорим за професия. А за онази част болна на тема кариера.....мога да кажа само, че семейството трябва да е на преден план. 

Съгласна съм с Пачоран!  :( В днешно време, особено в БГ, нещата стават все по-трудни и правото на избор е ограничено. Не случайно тинейджърите искат да напуснат училище, защото искат да правят пари! Страшно глупаво, но разбирам защо се получава.

Аз избрах да се докажа първо в кариерата и след това да сключваме брак, да имаме дечица и т.н. Но нямам вариант изцяло да се отдам на семейството, това ще бъде може би само периода, в който ще съм в майчинство и дотам. Ще трябва бързо да се връщам на работа, защото професията е такава, че не мога да си позволя да си седя вкъщи :( даже и сега, когато е подготовката за сватбата, всичко правя в движение, вечер след работа или почивните дни и като се има предвид, че сама подготвям цялото събитие, просто съм на ръба на изтощението. Но няма начин, работата си е работа и няма как да е на заден план!

Много позната ситуация, сватбата ни е в събота аз днес съм на работа и така до четвъртък включително, трудно е, но не е невъзможно, важното е да се опитваме да съчетаваме нещата и да сме заедно, с хората които обичаме *INLOVE*

drazena, доколкото разбрах и ти си колежка- юрист :) малко е кофти с тази наша професия, толкова натоварване, в петък например бях на прага да се разплача, защото планувах в събота да обикалям за рокли и в един момент обаче, изскочи нещо със срок и трябваше да се работи. Е, не работих в събота, но неделята ми отиде! Както и да е, това ми беше мечтата, да съм адвокат и сега, след като я постигнах, най-малко трябва да се оплаквам :) пък и си обичам работата, нищо, че се изнервям понякога!

soulless,  :) съгласна съм! И аз искрено поздравявам жените, които са постигнали успешен баланс! Но това съвсем не може да се постигне от всеки. Аз например, не знам дали бих могла.  =]

аз също ги поздравявам, но все пак за мен лично семейството е по-важно и би трябвало да стои над всичко. Но всеки сам преценява и си определя приоритетите. За мен най-добрата комбинация е да гледаш на работата не като на кариера, а като хоби или нещо, което ти доставя удоволствие да правиш и от което изкарваш пари.

:goodpost: Това е моята мечта, но за съжаление нашата, българска реалност, не го позволява винаги.  :(

Напоследък си дадох сметка, че съм изпадала дълго време в заблуждение относно това, което е най-важно за мен. Винаги съм мислела, че семейството ми е на първо място, засега семейството ми е моят любим спътник. Последните няколко години преминаха в много интензивна работа и когато почувствах особено силна нужда от промяна и напуснах, осъзнах, че може и да съм си мислила, че семейството и личният ми живот са на първо място, но в делата, в реалността е било точно обратното - почти всичко от себе си като време, усилия, мисли и ангажименти е отивало за работата. Сега продължавам да мисля върху това и разбирам, че за да съм щастлива, трябва да постига баланс, обаче не по едно и също време. Като че ли културата на западната цивилизация, в която и ние се наместихме, иска всичко веднага - едновременно майка, съпруга, професионалист, обществено отговорна личност, приятел и т.н. Тези роли си съществуват едновременно, но не бива всички да са приоритетни по едно и също време. Сега отивам към друга професия, тази, в която съм вложила много години учене и много пари, обаче в същото време в семейството ми идва време за дете, защото съзряхме достатъчно за това, сега разбирам, че с двете дини под една мишница ще се оправя, обаче резултатите ще са посредствени и в двете, а аз изнервена и неуверена в това, което правя. Смятам, че в първите години на детето най-важни са родителите и поне единият от тях (вместо бавачки и краен случай баба) и ще се опитам да остана по майчинство колкото ми е възможно повече. Надявам се, че ще се окажа права, че в първите години не са необходими толкова много пари (с уговорката, че не съм от тези, които "не искат детето им от нищо да не е лишено", защото имам други разбирания). В същото време ми се иска и да работя моята си професия и вероятно все повече ще и се отдавам толкова, колкото повече расте детето и става по-самостоятелно. И в един момент обаче средствата за образованието му ще са приоритетни и това ще са годините, в които ще се отдам на работа, защото какво друго да правя? И естествено, аз си правя планове, но животът е това, което ми се случва, докато си ги правя, та ще видим. Във всеки случай, всеки живот е различен, но едно по-умерено темпо и редуване и степенуване на нещата ми се струва разумен вариант и дано да мога да го реализирам.

 :goodpost:

напълно описва моите виждания и изживявания....  *THUMBS*

 8P Здравеите всички за мен каквато и кариера да имаш,кокото и да обичаш работата си никога ниама да запълниш празнината в себеси ,нуждата от семеиство с което да се радваш на облагите си от работата си......8P

За мен е много важно да се реализирам професионално . Уча право , малко ми остава до завършването и нямам търпение да започна да практикувам . Не мога да направя избор между семейство и кариера , ще ги съчетавам нещата , няма как :)

Двете неща трудно се комбинират. И двете са много важни. Поради тази причина исках първо да завърша висшето си образование и чак тогава да се омъжа и евентуално да имам деца. Сега ще завърша магистратура и след това обмислям доктурантура, така че дори след сватбата бебчо може да почака още мъничко, за да мога да си стъпя стабилно на краката и да мога да му предложа дори повече.  ;)

Аз завърших специалност Право миналата година. Колежки сме, успех на държавните изпити. @}->--
За мен кариерата е много важна, но в моята сфера, докато направиш кариера минават доста години (специално в това, към което аз съм се насочила). Надявам се да не ми се налага да правя такъв избор, но ако се наложи, бих загърбила за малко кариерата в името на семейството. Хората казват, че двете могат да вървят успоредно, но много зависи каква кариера прави човек. Има разлика между това да правиш кариера и да работиш. Аз съм видяла примери, при които кариерата е първа, а семейството е на доста заден план. Това ощетява децата, а в много случаи и половинката.

Мерси  :) Ще съчетаваме нещата , няма как

семейството за мен

трябва да ги съчетаеш по някакъв начин

Какво да кажа...
Според мен е по важно семейството, но когато не вървят добре нещата с кариерата се появяват конфликти в семейството.

Мисля че са важни и двете. :)

 И при мен е семейството естествено  =] Предстои ми едно заминаване отвъд океана за да бъдем заедно с моя съпруг, естествено зарязвам работата си тук, която много харесвам и обичам, но за жалост вече е много трудно да се реализираш в иначе прекрасната ни България  :'( Но предпочитам да съм щастлива с него пък ако е рекъл Бог и там ще продължа да работя същото  *THUMBS*

За мен беше важно първо да постигна успех в кариерата и след това да мисля за семейство. Взех си висшето образование, работя по специалността си и чак сега оставих местенце за сватбата, а после евентуално и за бебе. И смятам че така ми се получи перфектно. не мога да бъда по - доволна :)

и аз съм така като теб :) Вече с кариера, а скоро и със семейство, дай боже и с дете...

И двете, като се опитвам да ги съчетавам. Пък и с милото правим компромиси, когато и на двамата ни се налага да работим извънредно след работа или в почивните дни  ;)

Здравейте,

Нека и аз споделя моя опит  ;)
Омъжих се и родих трети курс студента :) Единствения компромис, който направих беше да се прехвърля задочно :)
Завърших бакалавъра и то успешно (без поправки дори), кърмейки и учейки :)
Докато другите майки обикаляха градинките на групички, аз се усамотявах на някоя пейка с учбник или лекции  :P
Сега завършвам и магистратура дистанционнон *THUMBS*
Мога да кажа, че съм имала доста перипети, но все пак успях и с училището, съпруга и бебето  :girl_wink:
Компромис правя и сега, тъй като се съгласих на по-ниско платена работа с удобно за мен работно време, за да мога да водя и взимам малката от градина :)
Но за нищо не бих заменила часовете, прекарани с прекрасната ми дъщеричка  *INLOVE*

Аз да споделя какво мисля по въпроса :) Още сме сгодени и нямаме деца с моето злато, но мога да кажа, че и за двама ни семейството е най-важно! Хубавото е, че не сме кариеристи и работата за нас е начин да изкараме парички да живеем, а не най-важното нещо в живота ни. Много пъти сме си говорили на тази тема и знаем, че няма да се правят компромиси и винаги семейството ще е на първо място  *YAHOO*

Браво на момичета, който се справят с всички тези отговорни задачи като майчинство,учене,работа,съпружество... Аз уча,работя и мисля да успея да съчетая и семейство един ден, живот и здраве! За мен най-важно е семейството, но в трудните времена, в които живеем нямаме кой знае колко много избор...  :huh:

Твърдо и двете! Детето си много го обичам, ама като стане на 18 аз все още ще продължа да живея... Аз съм много динамичен човек, просто не мога да си представя да стоя по цял ден в нас и това да ми е занапред.

Иначе ако трябва да избира между двете, много ясно семейството, но дано не ми се налага да правя избора...

П.П. Аз вече съм завършила отдавна, преди да имам дете и т.н, но пък правя евала на тези момичето, които се справят и с двете!

И двете са важни разбира се, но ако трябва да избирам само едно от двете - аз съм за семейството. Да правиш кариера без да имаш семейството е безсмислено според мен, къде и за кое ще изхарчиш спечеленото? Ще има ли смисъл всичко?...

Аз съм за това-семейството заедно да си върви с кариерата! Ама ако го няма семейството - няма кой знае какво ценно..  :yes:

Според мен кариера и семейство могат да вървят ръка за ръка.
Зависи вече за каква кариера става дума.
Моята се развива в рамките на нормалното - 8 часов работен ден, но давам всичко от себе си и се старая да развивам. В момента съм на работа, но от вкъщи. Днес успях да сготвя и да оправя къщата, сега се трудя. Като ми свърши смяната, ще изпия едно вино с любимия на дивана и така... =)
Е, като се появят деца живот и здраве нещата със сигурност ще се променят и нямам намерение да прекалявам с работата =)

Според мен, човек може да бъде истински пълноценен, само ако се реализира и на двете места, т.е. и в личен и в служебен план. Когато майката е ангажирана, освен в семейството, и в работата е много по-полезна и за себе си и за семейството. Излизаш от омагьосания кръг на битовизмите, имаш по-реален поглед върху нещата, не задушаваш децата и партньора си. Но това е лично мнение. Аз имам две деца, и двете ги кърмих почти до годинка и не съм спирала да работя, макар и дистанционно от къщи. Не съм и лишавала децата си от внимание, напротив, всяка минутка съм със семейството си, но не съм се вманячавала. Дали заради това, мога да кажа, че децата са чудесни, много самостоятелни. Това е може би и причината и аз да балансирам и да не се побърквам. Успявам да се справя доста добре и със семейството, и с работата си.
Като цяло, не мисля, че изобщо е удачно да се избира между двете. Ясно е, че ако трябва да се избере само едно - това ще е семейството, но мисля, че никой интелигентен човек не би поставил някого пред подобен избор.

erusinova :)
хареса ми това, което си написала. Чудесно е, че успяваш да балансираш между двете. Не загърбваш едното за сметка на другото. Според мен не са много тези, които смятат така.
Все повече хора в стремежа си да се развиват и доказват изключват семейството за сметка на кариерата си.
Все още не съм омъжена, но имам приятел от 8 години. В началото на кариерния си път съм. Това, че с приятеля ми сме от толкова време заедно, за мен е равносилно на едно семейство. Аз така го възприемам и знам, че и той мисли по същия начин.
Винаги съм смятала, че за мен семейството винаги е и ще бъде на първо място. Ще е хубаво ако успявам да балансирам между двете, но ако се наложи да избирам, винаги бих избрала Семейството.
Не виждам нещо друго да има по-голям смисъл от него.

Ако трябва да избирам - семейството.
Кариера не съм сигурна, че правя. Да речем, че работя пълноценно и изкарвам достатъчно пари, за да се чувствам напълно независима финансово. Човек има нужда да работи - не само заради парите, а и заради удовлетворението, контактите. Нормално е.
Но принципа ми е - никога не пренебрегвам семейството си заради служебни задачи. Ако е нещо, което сама трябва да организирам кога да свърша, ще е по късни доби, когато всички спят. За да не губя от времето, прекарано с тях, което не е толкова много, за да го разхищавам.

Важно е да вървите заедно и да гледате в една посока. За мен за един интелигентен човек, свикнал да изразява себе си, този въпрос не може да се постави по този начин. Всеки е личност, и следва, освен да е посветен на семейството, и да върви напред. Макар, че, ако трябва да избирам, и наистина това е въпрос на или/или, разбира се, че бих избрала семейството.  :) Но моето искрено мнение е, че човек наистина е по-полезен на семейството си, когато има и друго занимание. Понякога ме възмущават майките, които умряли от скука в градинките, крещят по децата си. Те дори не се и занимават с желание и пълноценно с тях. И какво като не работят, а си мислят, че са отдали живота си на семейството?! Не вярвам в тези неща. И винаги ще твърдя, че една жена е истински полезна и дава прекрасен пример и на децата си, когато има и друго поле за изява.  :girl_wink:

Напълно съм съгласна с това.
С това, което написах по-горе имах предвид тези, които избират да градят кариера, пред това да създадат семейство, изобщо. Иначе напълно нормално е един човек да иска да се развива професионално, като разбира се не загърбва семейството си.
Надявам се никога да не ми се налага да правя подобен избор, но все пак е ясно какво ще избера.
Има много хора, които в името на караиерата си, все чакат и чакат да дойде подходящия момент да създадат семейство, но това се оказва все по-трудно.
За това смятам, че има хора и хора. Всеки е с правото си да прави своите избори в живота и най-вече да нарежда приоритетите си според своите собствени усещания. :P

За мен тряабва да има примерена равонопоставеност!

Стремежът към любящо семейство и успешна кариера е неразривна част от човешката нагласа. Двете неща са напълно допустими и съвместими, като всичко се свежда до правилна организация на време.

И аз съм за това и двете неща да вървят заедно. Но не винаги така се получава. Няма значение, каква е последователността, важното и двете неща да ги има в живота на всеки човек.

Според мен и двете са важни, за да се чувствам пълноценна трябва да имам  и семейство, и кариера

За мен не само, че може ами е необходимо да се съвместяват двете едновременно. Моето мнение, че всеки трябва да има собствен живот, да не забравя мечтите си и нещата, които е искал да постигне, за да може да е напълно щастлив.

Иска ли питаме? Разбира се, че семейството е най-важното и на празниците като днешния е времето да докажем това и да бъдем до тях.

Аз подкрепям, че да имаш едното, не изключва да имаш и другото. Друг е въпроса какво разбирате под кариера. Въобще да си работеща жена - подкрепям с две ръце. Но за мен кариера е да си проспериращ лекар, адвокат, този род сериозна професия, нещо доходоносно  или личен бизнес. Аз досега не съм се реализирала с висшето си образование и работата ми е далеч от каквато и да е смислена кариера...пък колкото и да я искам.

Една жена може да направи със сигурност по-добра кариера от мъжа, да върви по-бързо напред и пр., но от момента в който се появят децата в живота и вече има нещо по-важно и това неминуемо оказва влияние на кариерата.  :girl_wink:

Определено съм на мнение, че кариерата и семейството могат да вървят ръка за ръка. Стига цялата отговорност и грижа за семейството да не лежи само на жената, а и мъжът да я отменя. В крайна сметка В България сме и тук не семействата не могат да се лишат от работната заплата на жената, а щоп работи несъмнено по един или друг начин гради някаква кариера :)

Аз съм учителка и заклет преводач, момичета. Координатор съм на няколко европейски проекта, последния от който е сред топ 5 на образователните проекти във Франция. Имам 2 деца, семейна съм от 9 години, заедно сме от почти 14 г. Съпругът ми е на път да стане директор в чужбина на международна фирма. По образование е машинен инженер. На 33 години съм. Вие ми кажете? Кое е било по-важното за мен? Семейството или кариерата? Най-важното според мен е да намериш верния човек! И заедно да си определяте приоритетите. А те се менят с времето...

Фани, ти си жив пример, че няма невъзможни неща, просто сте уникален екип. Но аз бих добавила, че горната максмима е валидна, когато и двамата са активни хора, които не се плашат от работа, защото нека не се заблуждаваме, резултатите не падат от небето.

И аз съм съгласна, че най-важно е какъв човек имаме до себе си. Ако е правилниият, всичко е възможно и можем да намираме вдъхновение  във всичко  :)

Здравейте, за жалост аз все още нямам деца :( Преди да срещна мъжа до мен винаги съм си мислила, че кариерата е много важна, за да можеш да се оправяш сам в живота. Сега като имам неговата подкрепа....мнението ми се промени :) Видях, че не е нужно да правиш всичко сам. Вече съм на мнение, че ако има хармония в семейството и подкрепа, всичко е възможно :)

Да, така е - много окриляващо и стимулиращо. Любовта има страшна сила.

Опитвам се да балансирам,колкото и да е трудно.И едното и другото са важни...  :)

И двете са важни, но семейството е на 1во място!  *INLOVE*

Помниш ли .. ЖОЗЕФИНА!  *db* в тихия двор ..  *INLOVE*?
жозефина и наполеон :twohearts: такива има с хиляди в света?
летенето на жозефина в джунглата  :writer: сетна памет?

Според мен трябва да има баланс между двете, така както трябва да има баланс за повечето неща в живота/

Да балансът е труден, но постижим