Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Бракът не е на мода
Всеки се стреми да открие своята половинка. Днес младите не бързат да се женят, но повечето двойки живеят като семейни. А всъщност какво е бракът, ако не съжителство между мъж и жена, свързани от интимен съюз?

Проблемът не е в това, че двойките не се сключват брак, а в налагането на обществен модел, който лансира безотговорно отношение към партньорството.

Прехвърчането от връзка към връзка задълбочава неудовлетвореността на човека, чувството му за самотност, а в същото време той вярва, че следващата връзка ще е по-добра. Но това е просто една заблуда, чиято цена е липсата на стабилна връзка и емоционален комфорт.

Постоянно си мислим, че следващият партньор ще ни угоди на капризите и ще е по-добър от предния, и така постоянно отлагаме взимането на решение за брак.
По този начин никога няма да прозвучи марша на Менделсон, а годините си летят.

Много мъже и жени, прехвърлили 30-те, са несемейни не защото не искат да имат свое семейно гнезденце, а защото не се е появил "подходящият човек".

Днес все повече двойки сключват късно брак, но това си има своите предимства и недостатъци.

Ранният брак предполага, че по-лесно ще отгледате децата си.
Младият човек е по-силен физически, по-издръжлив психически, но не толкова склонен на компромиси. А в семейния живот без тях не може. Ще се наложи и на единия, и на другия да отстъпва.
Склонността към изневяра е една от "клопките". Дали защото "е обичайно" да имаш "богат" сексуален опит, младите без много да му мислят се впускат в авантюри. След време изневерилият разбира, че е наранил дълбоко любимия си, но е късно. Ако пък и двамата започнат да кръшкат, семейството се разбива.

В браковете, сключени след 30-годишна възраст, двойката има по-реален поглед върху живота. По-малко са финансовите проблеми, по-зряло е отношението към другия.
Проблемите обаче натежават на жените, които трябва тепърва да се реализират като майки.

Ако във връзката точно се регламентират ролите, съпрузите успяват да я съхранят въпреки конфликтите. Но за това се изисква повече търпение и вяра в ценността на семейството - качества, които днес не се лансират.

Бракът е свещен съюз, в който в името на любовта поемаш отговорност към другия да го подкрепяш в трудни моменти и да не му причиняваш болка.

www.rozali.com

При нас е така. *THUMBS*
И аз мислех така,но ето че той се появи малко преди да навърша 31.Бях се отдала на работа и си мислех ,че никога няма да го срещна!
Искам само да кажа,че жена ,която казва,че не иска да се омъжи - лъже!Всяка жена иска да се види в бяла рокля! *THUMBS*

И аз мисля,че жената,която казва че не иска сватба-лъже. Та ние се "виждаме" в бели рокли
от 10 годишни.
Лично аз мисля по-късния брак за по-успешен. 26-28-30 е нормална възраст за брак.
Смисъл такъв- изучил се, поработил, пробвал се да успява сам-сама,разчитащ на себе си
човек. С успоредно връзка
Но и другата страна не е маловажна- казват,че колкото човек остарява,повече започва да избира
и изискванията му стават по-големи.

А мен най-много ме притеснява О познавам хора,които и до ден днешен си търсят половинките и са си самички.Според мен обаче напоследък брака е на мода.Мисля че хората,които чакаха да потекат реките на благоденствието и да живеят охолен живот разбраха че това скоро няма да стане.Така,че по-добре да се усетиш  да създадеш семейство навреме,защото чакайки идеалният партньор или идеалното финансово положение,може и да си останем сами!

Момичета, съгласна съм с вас!!! :girl_in_love:

Разбира се, че брака е на мода, ако можем да кажем, че това е мода :girl_wink:, та само в София з аминалата година са сключени 6331 брак, фактите са красноречиви!!! :dance: :love_together: *INLOVE*

здравейте момичета!и момчета  :bravo:
не мисля,че изобщо трябва да се говори за мода тук!освен когато става дума за рокли,костюми,обувки...
преди година и няколко месеца кумувах на момче и момиче съответно на 21 и 20 години!!! и когато попитах момчето защо се жени,той ми отвърна "ако сега не се оженя за нея,никога няма да се оженя!".нито е грозник,нито е глупав,нито е агресивен,т.е. според мен нищо не му пречи да си намери момиче дори след 20 години! а булката е красавица!  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:
все пак всеки има право да прецени-много мои приятелки живеят с половинката си без да са женени и за тях сватбата не е нещото,което да гарантира щастие за цял живот! много други пък са женени и в студени зимни вечери разглеждат сватбените си албуми в уютния си дом-малък,голям,богат,беден-няма значение! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
а ние двамата искаме на сватбата си да поканим най-добрите си приятели и да покажем за пореден път колко се обичаме! и като че ли това е още един повод да се съберем всички(ама всички),да пеем с пълно гърло и да се поразкършим! *DRINK* *DRINK* *DRINK* :CHEERS: :CHEERS: :CHEERS: [:} [:} [:} :danceg: :danceg: :dance: :dance: :dance:
могат да се напишат още мнооооооооооооооого думи за това,но след като сме в този форум,надали някой би се съгласил,че бракът е мода! :*

bulyov4e, съгласна съм, с теб!!! :girl_wink:

Разбира се, че точно за "мода" няма смисъл да говорим, но темата ми хареса и затова!!! :love_together:

1.Моите притеснения относно майчинстовото са големи.
2.Относно бялата рокля,истина е но не всеки си го признава *blush*

vanis, и за мен притеснението от майчинство и деца е на първо място. Това беше единствената причина, заради която не се решавах на брак. Но пък децата винаги могат да се планират, ако се вземат необходимите мерки.

Според мен не е до мода-или се чувстваш щастлив при мисълта да се ожениш/омъжиш за съответния човек или се чувстваш по някакъв друг начин-и съответно не го правиш-по-добре така, отколкото брак за идеята. И аз за друг мъж не знам дали щях да искам да се омъжа-възможно е и да не бих искала-няма как да знам. Затова избягвам да говоря по принцип за и против брака-всичко зависи от хората, времето, обстоятелствата и т.н. А това за жените над 30 за огромно съжаление е вярно-колкото и да не ни се иска и да е несправедливо обстоятелствата понякога са против нас. Но не бих се омъжила за кой да е само защото времето минава, а за съжаление познавам тавива жени, поддаващи се по-скоро на натиска на роднини, близки и т.н.

Ако знаете колко хора си помислиха,че съм се омъжила от отчаяние!Първо,защото се оженихме след 45 дни познанство и бурна любов  :girl_in_love: :dance: :love_together:.И второ,защото бях на 30 преди да се омъжа.Колко подигравки съм срещала,когато кажа че съм на 30 и необвързана.Да не ви казвам,че и в работата не ме вземаха на сериозно по-големите шефове.Сега откакто се омъжих голямо уважение срещам,няма що....Истина е обаче,че аз се омъжих за моето незаменимо мъжле.Не от мода,не от суета,не от скрупули ,а от любов! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

На мнепък ми казваха за къде съм се разбързала да се женя!!!  O_O Че съм била много малка (омъжих се на 25г.), че всичко щяло да се прмени и животът ми нямало да е същият и куп други от този сорт!!!
И аз така!!! *INLOVE* :girl_in_love: :loving:

Дааа, няма как да разберем това! А аз и не бих искала да пробвам НИКОГА!!! *THUMBS*

Ооо и аз на 24 години им се виждах много малка-непълнолетна направо. Пък младоженеца горкия на 25-той пък направо малолетен  8P Бе то хорското мнение ако го слушаш си за оплакване.

На 30 години и подигравки???? Абе вярно, че удивително много хора в този форум са в техните ранни 20 преди сватбата, което ме кара да си мисля, че в БГ явно това е нормално, но да ти се подиграват, че не си женен на 30???????????? Никой ли не е  гледал "sex & the city" -повярвайте ми, това не е само филм. Апропо, и повечето ми приятелки са неомъжени  - никой не бърза! Фииби, сигурна съм , че ще сте супер щастливи цял живот и ще им натрииете носа на тези "доброжелатели"

Ами, да, направо ужас!!! :\

А да не ви разказвам, че точно верта преди сватбата ми, най-добрата ми приятелка ми се обади и ми каза, че още имам време да се откажа и че това не бил човека за мен, аз бях ohmy :cray: А после, след сватбата ми, същото това момиче (познаваме се и сме приятелки повече от 15 години) не ми говори изобщо по никакъв начин!!! :cray: И на мен ми е толква мъчно, ама аз не съм виновна, че тя още не е женена, а сме на едни години =] :girl_impossible:

Така, че относно това:
Много е гадно, но има всякакви хора!

silverarrow, съгласна съм с теб!!! *THUMBS*

ееех,момичета,ами значи аз да се считам за късметлийка-на 26 съм,милото ще стане на 27 докато се вземем,всички ни се радват,даже майка ми вика-"искам да гледам внучета,докато не съм се съсухрила"!
нямаме никакъв отпор от никъде :[ :[ :[ :[ :[от година и половина сме заедно(май че и повече) и сякаш това си е в реда на нещата! :girl_wink:
но завистта...ох,от това няма оттърване! и как да тръгнеш да обясняваш на някой с нещастна любов,че хубавото се случва,когато най-малко го очакваш и търсиш!!!???!!!
дано всеки да намери половинката си!дори и по-късно да е! :girl_in_love: @}->-- *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

И моята мама така казва!!! :girl_in_love: :puppets:


Да, това е трудно, да не кажа невъзможно!!! :\ Аз винаги това съм казвала, радвам се, че срещам още някой, който мисли така!!! :curtsey:


Дано!!! :girl_in_love: *THUMBS*

О да ще им натрием носа и още как :P.А най-смешно ми беше като ми кажат:"Леле ама ти след 30 г не можеш да забременееш!"А такива отзиви се получават в БГ защото повечето девойки се омъжват по сметка,гледат ако може да не работят и колкото по-рано мъж с пари толкова по-охолен живот!Такива като мен дето правят кариера са почти неразбираеми.А иначе точно вчера успях да видя бившите си колежки,които коментираха годините ми и сега ме питат все в кой месец съм бременна.Не им се вярва на горките,че човек може да се ожени ей така от любов.Щастливки сме ние момичета! *INLOVE* :girl_in_love:

Трябваше да отговарям на подигравките ето така:
Как да накарате хората да престанат да ви тормозят с разговори за женитба
*Възрастните лелки идваха при мен на всяка сватба, ръгаха ме в ребрата и кикотейки се, ми казваха, "Ти си следващия.". Този кошмар престана след като започнах да правя същото с тях на всяко погребение.

Мила и мен всички това ме питат, а съм на 25! :look: Ама и така да е, какво им влиза в работата? :-#  P-(Явно сега повечето двойки се женят заради бременност? :-# Но няма лошо, щом се обичат и искат да са заедно, какво значение има причината за сватбата??? :girl_impossible: :dance:

Ха-ха-хааа, това е чудесна идея, браво на теб!!! :bravo:

Момичета, възрастта въобще не трябва да ви притеснява. Медицината е напреднала достатъчно много, че все по-възрастни дами стават майки. Аз например въобще не съм се забързала за деца и с моята половинка сме решили да се порадваме на живота заедно поне 5 годинки след сватбата, и оттам нататък да мислим за поколение. Така че подхвърляния за деца въобще не трябва да ви притесняват. Майка ми също си мисли че след като сме се решили на сватба, това означава че и децата са планирани. Но нали затова има мерки против бременност... :girl_wink:

хахахахахаха,дааааааа,добре си се сетила фийби!!!!!!!! :danceg: :danceg: :danceg:

ама това е редовно и при мен,бе! макар че всички се радват,всеки ме пита! :mad_girl:ма и аз съм си виновна-имам мъничко коремче! :Pабе да не ви пука-наистина сме щастливки да се омъжваме по любов! :girl_in_love:

Може би точно поради приказки от този род.. по въпроса за възрастта и раждането и то с години наред са ме накарали да се притеснявам.Моите притеснения не са от рода дали ще се справя с бебе,а по скоро дали ще забременея лесно...Винаги се сещам за един филм в който родителите ходят с детето си на кино с 3 билета с намаление-два пенсионерски и един за деца под 7 години, и ми е хем смешно, хем плачевно.Освен това имам колежка която е родила второто си дете по късно, и в първи клас след няколко посещения и родителски срещи, то й беше казало:Мамо пък на другите деца майките са им едни такива младички,само ти си стара.... :girl_cray2:

Дааа, това е най-важното!!! :love_together:

Макарче има и много бракове по сметка... *blush*

[:} [:} [:}
Ох то и аз така.А на сватбата всички ходили при милото да го питат:"Ваня в кой месец е бременна?",а той само мога да си го представя горкото........... *db* =]

Много гадно, ама какво им влиза в работата и така да е, не разбирам! *blush*

При на смилото като кажеше на някой, че ще се женим и отсреща се казваше: "А, Таня е бременна ли?" или "Защото, Таня е бременна ли?" :\

А пък мен ме поглеждаха към корема и казваха: "Ааа, много хубаво има ли нещо?" или "А, бебче ли чакат?" :\

Направо ми ставаше много нприятно!!! :hysteric:

Абе я да си гледат работата   :girl_wink: . Много мразя такива въпроси.  :angry: Да не е казано, че за да се омъжиш трябва непременно да си бременна. Не може ли просто да искаш да го направиш? При нас е така, аз държах да се оженим преди бебето. Дано да устискаме  :P

Ние ходехме 6 години преди да се оженим и една година живяхме заедно.Когато рразбраха че ще се женим всички ме гледаха в корема...мнооого внимателно.Вече обаче изгубиха интерес,явно доста време мина и няма развитие..Не ми пука какво говорят честно казано,нямат си работа приказват си.Да са живи и здрави!

и аз много го мразя този въпрос.сега обаче като се замисля не се сещам някой да ме е питал дали съм бременна.обаче ние като се сгодихме май месец  и барзахме да кажем че сватбата ще е на 22.септември и те може би затова не са питали ;)

ами аз от всичките си женени познати само две момичета се омужиха без да са бременни.всички други се решават като стане работата :P,и май затова хората парво това си мислят че щом се жениш значи си бременна  :LAUGHTER:

Може и да е така!!! =]

Ние се сгодихме юли месец и казвахме, сватбата ще е праз септември, но пак ме/ни питаха!!!

Но дори и така да е не им влиза в работата!!! P-( Според мен! Но както и да е! :CHEERS:

vanis има и по-лошо-да си мислят, че си бабата на детето  }:-> Чак дотам не вярвам да се стигне, пък и за самото дете и майка му не мисля, че има значение, те само околните обръщат внимание на тези неща, но както знаем-на нас не ни пука за тяхното мнение  %) Иначе и аз съм се замисляла преди, че ако към 30 не мога да забременея, дори и да не е от това, сигурно ще ми е много криво и ще се обвинявам, че съм го отлагала толкова  :girlsigh: Но все не ми се вярва, че дали си на 26 или 30 е от решаващо значение, може би жените с някакви проблеми просто трябва да си обръщат повече внимание, това е по-важно от възрастта.

И такива познати имам,ти бабата ли си,ти дядото ли си,единствено се надявам да изгледжам все така младичка и да не ми дават годините 8) и да не ме упреква детето ми че има стара майка!Живи и здрави!

Ехееее, от къде тръгна тази тема и до къде стигна!!! :girl_wink:

ау извинете :offtopic:

та направо....

Онзи ден като прочетох изявлението на сгодената Лили Иванова
"Сгодена съм, но нямам намерение да се омъжвам, защото от това няма никакъв смисъл"  :huh:

Взех да се замислям по темата. Направи ми впечатление думата смисъл. Хм!!!  O_O


Какъв е смисълът..... ?!

Явно не намира смисъл в думата дом и семейство.  :!
Колко ли са хората, които мислят по този начин?

За мен има много СМИСЪЛ в семейството и дома!!! *INLOVE* "Моят дом е моята крепост" :girl_in_love: А милото казва: "Колко е хубаво като се пробираш да знаеш, че едно любимо същество те чака в къщи... :loving: или, че любимият човек все момент ще се прибере :girl_in_love:..."

Това е смисълът на живота!Семейството!Не че работата не е от значение...но все пак,трябва да работим за пари и да живеем за удоволствие......Удоволствие да си с любими хора,това те прави щастлив!Да създадеш човешси живот,нещо което е част от тебе и което ще продължи да живее и след тебе!
Ако за баба Лили това няма смисъл много жалко!

Здравейте момичета !
Ще пробвам и аз да се включа в темата.
По въпроса за брака - мисля, че не е мода. Това си е нещо, което съществува от векове и ще продължава да го има, независимо от това колко модерни ще стават времената и ние, и колко разкрепостени ще бъдем.
Ние се сгодихме през 2005 г. и оттогава живеем заедно. А сме заедно като двойка повече от 10 години. Изчаквахме с брака, тъй като в началото мислехме, че не е необходим. Но като поживяхме малко заедно започна да ни се иска да бъдем семейство и пред закона. В днешно време е модерно да се казва, че подписа нищо не значи. Но за мен не е така. Говоря не за подписа на една хартия, а за самият ритул, за чувството след това. Не съм го изпитала, но така са ми казвали мои приятелки, които бяха върли противнички на брака.
По въпроса за възрастта - аз също сам на 30 г. И около мен се говореше - защо трябва да чакате като сте заедно от толкова време, на туршия ли ще ви правят вашите и т.н. Беше ми омръзнало.
А за бебето да не говорим. Същото като при болшинството от вас.

Наистина тръпката, изживяването и самата емоция са невероятни!!! :girl_in_love: *INLOVE* :loving: :CHEERS: И самия момент на подписване и много, ама много, много повече от подпис!!! *INLOVE*

Ами надявам се и аз да го изпитам това чувство. Вече нямам търпение да дойде май месец.

Ще, ще, после да разкажеш!!! :girl_in_love:

И мен ме питаха , когато раздавахме поканите дали не съм бременна  *crazy*. За мен брака не е решение на проблем или мода. Това е много свято нещо. Брака за мен е съюз между двама влюбени , които искат да заявят пред света колко се обичат и да отпразнуват началото на семейният им живот. Има хора за които брака е просто един подпис или сигурност за други , но не и за мен. И все пак всеки има право на мнение.

dgudge, казала си го много точно!!! *THUMBS* :bravo:

абе аз си мисля,че съм в крак с модата като чета всички какво пишат!  :girl_wink:всъщност "мода" значи последни тенденции! и последните тенденции са да се омъжваме по любов;да сме над чуждите и остарели представи;да не сме бременни,за да се осмелим на сватба;да сме бременни и да се омъжваме без да ни пука кой какво ще каже! 8)
така че дерзайте момичета!!! *THUMBS*

ЕЕЕхе много добре казано  :bravo:

И на мен много ми хареса поста на bulyov4e! :bravo:

 Подкрепям с две ръце!!! *THUMBS* *THUMBS*

Мода или не аз съм вече омъжена.И всички тук рано или късно ще бъдат такива.Явно модата не е главният ориентир.А тези които се женят за имидж или да са модерни пък едва ли изграждат стабилни семейства.Истина е обаче че има ръст на сватбите-явно на хората им омръзна да чакат да забогатеят.Важно доказателство за това са дългите 5-6-7 год. връзки.Това е ,ако може някой да ме подкрепи с малко статистика ще бъде добре!

Неофициално те подкрепям защото наистина има увеличение на браковете.А От 2006 насам има бум на бебета. :baby_girl: :baby_boy: :baby_sleep: :girl: :momy:

Е, какво по-хубаво от това?! :girl_in_love: Сватбите се увеличават и бебетата също!!! :love_together: браво, че има такива смели хора, каквито сме и всички тук!!! :dance: *THUMBS* :bravo:

много искам наистина да се увеличат и браковете и бебетата,а след като не е на мода бракът защо хората продължават да се женят,та дори и след като се е родило бебето???????

Модерно или демоде,всеки сам си избира.Аз не одобрявам никоя крайност,а тези,които заклеймиха брака като отживелица явно просто ги е яд,че няма за кого да се оженят  8P  :laugh:!За себе си знам,че искам да се омъжа,а дали това ще стане,само един Господ знае.Когато поискам да прекарам живота си с някого и съм достатъчно потготвена за това,получа ли предложение,бих се омъжила :CHEERS:,пък ако ще да ме обявят за ретро-кралица,все ми е тая. :danceg:

Diavolinkata, много съм съгласна с теб!!! :bravo:

Дяволинка, напълно съм съгласна с теб. Тези, които го отричат просто намират извинение за пред себе си, защо не са омъжени @}->--

ами как няма да намират,явно няма кой да ги хареса достатъчно или да ги изтърпи.Според мен бракът нищо не променя във взаимоотношенията,това може да го потвърдят вече бракуваните

без да съм стигнала до края на тая тема, ще кажа че и аз въпреки че бях на 24 на една сватба в Сливен, булката на 20,младоженеца на 26 всички баби и чичковци,лелки и прочие ме гледаха пренебрежително и ме сочеха с пръст, и за букета да не ви казвам че бяха все 16-18 годишни наредени... и ме побутваха и мен сред тях "айде, даринке, айде и ти отиди че ти е време"  :hunter: грозно нещо  *crazy*

а що се отнася до брака дали е на мода или не, ами не е според мен от всичките ни приятели, които са все по двойки ние сме първите и то по любов се взимаме, не щото ни насилват или ще си имаме дечко, всички чакат нещо ама какво никой незнае  *crazy*, "а брак, глупости и така ни е добре" да ама повечето жени го искат, т.е едно 99% го искат, айде 99,9% го искат,  но от мъжете си зависи, те сякаш искат повече дете отколкото брак, аз не ги разбирам тия хора... ние наистина сме смели хора, момичета, заедно с нашите още по-смели половинки  :girl_in_love: .. защото сигурно е ужасно да чакаш с годинии 5,6,7 човека до теб да се сети че все пак брака не е настъпване на края на света... то даже и такива хора вече не се и обичат достатъчно за да го направят а само са свикнали ей така междудругото заради навика... едните двойки не се женят защото с аси омръзнали и го карат на навик,другите щото мъжа няма смелост  P-(, трети защото смятат че един подпис няма да промени нищо, четвърти кой знае...

много добре казано,Мандаринке, :bravo: ако някоя жена ми каже, че не си е мечтала да се види в бяла рокля, няма да и повярвам!!!!! *crazy* Определено си мисля че в последните 2-3 г. хората отново почнаха да се женят, за разлика то преди 7-8 г. например!!!!

повечето от тия нещастни момичета които казват, че не са се даже и представяли в булчински рокли, имат до себе си пъзльо и той им е избил от ума мисълта за сватба и е пробудил у тях неприязън към всичко свързано с нея до такава степен, че биха отричали собствените си чувства само за да му угодят...  *crazy* и в един момент даже си вярват че наистина не са си мечтали нито за миг за рокля, за мига, за празненството...

но определено Фани си права, че в наши дни хората се женят повече, изключвам моя кръг от хора, те като видят колко е готино  ;) след нас ще им повлечем крак и ще тръгнат по нашия път, ама това е една друга тема :girlhide:

и все пак брака е нещо към което не бива да се подхожда без умисъл и сериозност...

Така си е mandarinka. Нямам какво да добавя.
Според мен не може да има по-прекрасен спомен от преживяването наречено сватба. Празника на вашата любов. *INLOVE* И въобще не бих казала, че е отживелица. Не че нещата се променят кой знае колко след брака, не че ставаш по отговорен или ...бла, бла... някоя друга измислица, просто е прекрасно да отпазнуваш любовта си в един приказен ден и пред целия свят да се превърнете в едно цяло - едно семейство. 

Много хубаво казано!!! :bravo: Подкрепам и аз!!! *THUMBS*

НАПРОТИВ!!!

напълно съм съгласна и аз !!!!

естествено че съм за брака според мен дори де сте живяли заедно и да не ви се променя кой знае колко положението сватбата е един незабравин спомен и дори само за това си заслужава да се омъжиш :P

И аз определено смятам,че брака не е отживелица!Макар повечето ми приятелки да не са на моето мнение.Много хора ме смятат за луда,затова че искам да се омъжа и да създам семейство на 20 години.Но на мен не ми пука.Важното е,че обичам човека до себе си,ценя го безкрайно много и искам да прекарам живота си с него!От почти година живем заедно и само чакам мига, в който ще бъдем законни съпруг и съпруга!Знам,че един подпис нищо няма да промени ,но така ще се чувствам по-сигурна,по-спокойна и уверена в съвместния ни живот.

Не прочетох назад да видя дали има две мнения по въпроса!
Незнам дали е нормално една жена да мисли , че сватбата е отживелица!Според мен всяко нормално момиче си е мечтало поне веднъж в живота да се види булка!
Аз с моето съкровище като заживяхме заедно и майка ми беше много против да живеем без брак защото я е било страх да не би той да се успокои , че вече сме си заедно и да се откаже да правим сватба!
Но уви моето момче се съобрази с някои работи в течение на годините / казарма, собствен дом , събиране на парички и т.н./ и не ме лиши от това да се видя булка ,а и на него му беше много гордо , че прави сватба / макар и с помощта на родителите/.
Ние живеем от 6 години заедно и въпреки това цялото време , не се отказахме от сватбата.
Сватбата е едно прекрасно изживяване , което всеки трябва да цени , че е имал или ,че му предстои!

Искам и аз да споделя своето мнение по въпроса,защото преминах и през двата периода-живот без и с брак и мнението ми преди брака беше противоречиво,но сегаааа съм твърдо За брака и ще ви кажа защо...
Ние сме заедно от точно 8г.-навършихме ги на сватбата си.И като казвам заедно,наистина заедно!Не сме се разделяли за повече от по ден,два и то ако е много наложително и сме преживели страшно много неща за този период,но тъй като аз все мислих,че сме малки за сватба нещата си вървяха така и като че ли наистина си става навик и си казваш така и така сме си семейство,с или без подпис все тая!Не,че нямах предложения за брак!Напротив-дори няколко и мъжа ми наистина искаше да ме види в бяла рокля!аз също винаги съм си мечтала за това,но си казах,че май по-лесно е да направиш сватба в началото на една връзка,когато всички летят в облаците,а ние някак станахме по-сериозни и ежедневието ни погълна!НО.....Един ден аз просто разбрах,че вече няма на къде да протакаме и че накрая ще стане като много други двойки -или се разделяме или се женим...а и периодът беше един такъв за мен!Както и да е,та един ден излязохме и милото ми каза:"искаш ли този път ти да си избереш пръстен и да ти е годежен?"И аз просто се съгласих и си избрах нещо,което наистина много ми хареса и ми залепна на пръста и от там се започна всичко,за което съм писала тук и продължи 2 месеца.И от 1 седмица сме семейство! *YAHOO*
И ето го изводът ми сега:Да има голяма разлика за мен от преди и сега!Мъжът ми е много горд с мен и много щастлив от всичко,което се случи,аз също бях много щастлива да се облека в бяло и то с такава красива рокля,да се повеселим,да получим много подаръци и да носим гордо своите халки-символ на нашата дългогодишна любов!Получи се едно прекрасно освежаване на нашата връзка и сега съм спокойна и мога да си мисля за детенце...Абе чувствам се наистина страхотно и не съм очаквала въобще,че ще е така!Така че ако някой има колебание(но се съмнявам,щом е във форума :girl_wink:) да действа смело! :girl_in_love:

Тони на 100% е еярно това, което казваш/пишеш. Колкото и дълго време да си с един човек, дори от години да живеете заедно нещата се променят, връзката се развива в една или друга посока. Просто може би заради времето, в което живеем личните ни взаимоотношения се развиват с различно темпо от преди, но важното е че все пак се развиват.Така беше и при нас преди няколко години аз му казах на милото, че нещо трябва де се промени, защото етапа на срещите и "гаджелъка" отдавна е отминал и вече зацикляме на едно място, и трябва да направим крачка напред или назад, тоест или да заживеем заедно или да се разделяме. Та и се събрахме да живем заедно . След време почувствахме, че вече не става да бъдем само двама души, които са заедно, а трябва да изградим семейство, да станем едно цяло и така дойде и решението за сватбата. Въпреки че още отначалото ми предложи къде сериозно,къде на шега и още от началото знаехме, че ще се оженим и не се притеснявахме да говорим за това, но нито един от нас не препирал да стане на първата или на втората година и ни беше спокойно така. Милото в началото дори се шегуваше, че на десетата година ще се оженим и аз сега го майтапя, че съм майсторка - десетилетката я преизпълних за осем години като по Татово време.

 mandarinkе наистина има много момичета, които се правят, че не искат да се женят или на много стреснати като споменеш нещо такова, само защото мъжа до нея не се усеща, а нея я е страх да постави директно въпроса. смятам, че ако решиш, че искаш да се омъжиш и още повече усещаш, че го искаш сега и за човека до теб, то трябва да ги кажеш тези неща, и ако не дай Боже тотално ви се различават желания трябва да прецениш, кое си готова да пожертваш и колко голям компромис да направиш. А има и друга крайност, за която аз останах малко озадачена, мъжът да предложи, момичето се прави на цапнато и казва, че не иска да се жени, тя нямало да прави такава глупост и не искала деца. И това го изръсва в разговор със свекито докато обсъждаме подготовката за сватбата - май някой без да иска и глупачка ме нарече/ , но пък аз ако тръгна с всяко мнение да се съобразям.......
Просто исках да кажа, че бракът не е отживелица, но дори да е нали казват, че всяко ново и модерно нещо е добре забраве старо, така че модата му ще се върне пак и всеки сам усеща кога му е дошъл момента да се ожени - дали още в началото по младежки лудо или по-късно, когато е по-спокоен и разумен /доколкото някой е виждал спокойна и разумна булка/. Признавам, че някои може да имат основателни причини да не се женят въобще и уважавам това им решение, но всички останали, които не могат да дадат някакъв отговор на въпроса "защо не"  само се правят на интересни и това съжителство беше модерно преди години, но сега то май стана демоде. 

Според мен за нещо толкова прекрасно не може да има мода... ;) Бракът е съюз между двама, засвидетелстван пред обществото.
На мен ми се струва чудесна идея, независимо че в последно време има различни мнения, че подписът не правил нищо и соътветно нямало нужда от брак... *db*
Въобще не смятам, че е отживелица *THUMBS* Това е едно от най-хубавите неща :DANCE:

Здравейте! Аз бях една от тези, които твърдяха, че никога не са се представяли в булчинска рокля, но мнението ми се промени рязко след сватбата - сега искам още :))))))

Според мен брака не е отживелица,но може и без него,има много по важни неща от подписа!Имаме дъщеря на 5 години и все още сме без брак :) Това не пречи да се обичаме и да се наричаме семейство!Решихме се на тази важна стъпка зареди тръпката,която винаги със радост в очите ще си спомняме.
Много се дразних преди на въпроси "Айде бе,кога ще се жените???"Всеки това питаше,накрая вече на майтап отговарях,че ще се ожениме тайно  :danceg:

Преди не ми е правило впечатление, но сега забелязвам ,че много хора се женят. Все някой познат казва ,че ще ходи на сватба. Мисля,че не е отживелица, просто се е променила възрастовата граница.

И аз съм на това мнение  ;) Бракът за мен никога не е бил старомоден. Възможно е много хора да са го приемали като отживелица, но който не е опитал - той е пропуснал  :girl_wink:

за ме лично не е отживелица . Ката гледам ,че няма свободни часове за ритуални зали ,църкви , и т. н. за еди си коя дата и час и, че трябва ти лично да си промениш твоята избраната  дата или час ,щото някой те е изпреварил ... е определено се женят хората значи.( мое мнение)
Лично аз съм с две ръце за брака  *THUMBS* , щото този ден може да е един път в в живота (е може и да не),но остава надявам се топъл спомен завинаги :wedding:

И аз като вас момичета винаги съм била за брака,за мен винаги е бил от значение ,въпреки че имам много познати ,които нямат брак и пак са си сплотени и влюбени :girlhide:но аз никога не съм смятала брака като вид *db* окови *db*,все пак всеки си диктува сам начина на живот като семейство и всеки възприема брака по различен начин ,но нека се обичаме а другото е по желание на клиента ;)

АЗ също съм за брака :) , то е нормално щом си в този сайт да си за него.
Но не съм много сигурна дали се женят младите хе хе, не че аз съм стара :) . От моите приятелки никой няма брак, но всички имат деца , те не искат да се омъжват поне така ми казват , търсили други мъже или по лесно било да зарежат бащата на детето си , което е  O_O супер странно за мен, щом си решила да родиш дете от този мъж какво му прече да си кажеш "да" пред всички важни хора за теб
За тях брака нямало значение.... O_O , а за мен е доста важна част от живота, един етап, който всяка жена и всеки зрял мъж трябва да мине, да се видиш в Бяла красива рокля, да преживеш тези красиви емоции, някой казва, че храниш само хора, които виждаш на годината единпът, но тези хора са роднини, твоя кръв и негова Имам една приятелка, т.е. позната, която от време на време се разделя с "мъжа си" и отива при друг с детето , това е ужасно да нямаш семейство и да мислиш само за ........ нещо по животинско, детето да казва "татко " на друг мъж
За мен брака не е само да кажеш "Да" пред Бог и закона  :weddingday:и да потанцуваш Еленено хоро(Това ми е любимото :danceg:). Това Да означава , че си напълно сигурна, че друг няма да има, че децата ще са от него ,че приемаш всичките му минуси и плюсове, , че този човек до теб те прави щастлива, подкрепяте в всички твои дела, Това Голямо ДА е любовта, уважението, подкрепата ,бащата на децата ти , компромисите, всички трудни и щастливи моменти.
 И както казва един психолог и философ:
Незрялата любов казва : „Обичам те, защото се нуждая от теб”. Зрялата любов казва „Нуждая се от теб, защото те обичам!” „Изкуството да обичаш” Ерих Фром  :twohearts:

(невероятна книга препоръчвам я на тези които са загубили вярата си във вечната любов! :)

За Бога хора -ЖЕНЕТЕ СЕ! Незнаете какво изпускате ..........

 :svatba: :svatba: :svatba: :weddingday: :weddingday: :weddingday:
Да се жените повече ей не ги слушайте какво приказват заслужава си
Единственото нещо което смятам вече за старомодно имисля че скоро ще исчезне е подписването в ритуалната зала смятам че е излишни сега може да се направи толко по вълнуващо и красиво *THUMBS*

Аз съм за брака...но според мен, за да стигне човек до там трябва да е убеден, че иска да го направи. Ние живяхме без брак 9 години и след това решихме да се оженим. Направихме го, защото исках да съм булка и да изживея тази емоция. Моите родители се разведоха, когато бях на 9 години  :girl_cray3: и го преживях много тежко, затова изчаках...до известна степен се страхувах да сключа брак. Реших първо да поживея с този човек, дори дете родих и чак тогава си казах - мога да живея с него и нищо не пречи да озаконим връзката си...

и аз съм твордо ЗА брака,събира хората, дава до някаква степен сигурнас
а и спомена от свадбеното тържество е неповторим *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
 *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
:svatba: :svatba: :svatba:

И аз съм категорично "ЗА" брака. Не мисля, че е формалност или прищявка. За да се стигне до подписа се изисква истинска увереност в чувствата, отговорностите, вяра в общото бъдеще.
Самият факт, че тържествено и категорично декларирате любовта си към един човек пред закона и бога, родителите си, всичките си близки и приятели говори сам по себе си.
А самото тържество и емоциите са незабравими  *INLOVE*

НАТАЛИЯ много добре си го казала - абсолютно съм съгласна с теб! *THUMBS*

Като се има предвит ,че във другите държави хората масово не се притесняват и 2 и 3 пъти да се женят и то всеки път със сватба ,защо ние да не го направим поне веднъж във живота си ! *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Аз също съм с две ръце за брака, но най-добре е да има съжителство преди това, за да се види дали ще се получи нещо, защото има много хора, които заживяват заедно едва след като сключат брак и не могат да си напаснат навиците и т.н. Много е различно да излизаш на срещи и да преспиваш понякога при гаджето или да живеете заедно и да делите едно домакинство!  =] Но всичко зависи и от характерите на двамата - дали с склонни към компромиси или искат само с тях да се съобразява другия!  :\

Аз също съм "ЗА" брака, но смятам, че двете институции - църквата и съвета - трябва да се обединят и да се сключва само един брак. Не знам дали го обясних правилно, но ми се вижда излишно да се тича и в съвета и в църквата. Не виждам причина да се сключва само църковен брак, защото за мен той е ИСТИНСКИЯТ. Подписа за пред държавата има по- скоро юридическа тежест, която може да се уреди с предбрачен договор или нещо подобно. Не виждам защо хората да не могат да избират и трябва да са задължени да "подпишат", за да се венчаят.  :\

Все си мисля, че ако човек е готов да се венчае, гражданският брак няма да му се вижда излишен или плашещ. Ако църквата поддържа единен и стриктен регистър, за да се вижда кой е венчан - има смисъл, но иначе ако има едно официално, юридическо съжителство и 2-3 венчавки?... Хора всякакви. За мен гражданският брак си е най-удачния вариант. 

Абсолютно съм съгласна за регистъра и съм много далеч от мисълта за няколко църковни брака. Явно обаче има начин да се направи така, че желаещите да сключат само църковен брак да имат тази възможност. Идеята ми е двете да се обединят в едно. За мен църковният брак е с много по- голяма тежест.

И аз съм абсолютно ЗА!

И аз съм на мнение, че църковния брак трябва да се узакони! И всеки да си прецени какво иска и кое за  него е по- важно.

ЗА брака, стига всичко да е истинско, а не преструвка...

Аз съм на 21 години. Навсякъде където кажа, че искам да се омъжа ми се смеят. Немога да разбера какво лошо има. Всеки скача срещу мен и ми казва " не е вече на мода". За мен (без да се обижда някой) това е важно и аз искам да имам мъж живот и здраве, който да мога да кажа "законен". Преди си мислих, че това е от обкръжението ми  :mad_girl: , всъщност не е!

Всеки сам избира как да живее, но защо все почесто се живее без брак?

Дано не ми се обиди някой, но според мен няма жена , която да на иска да се омъжи!!! Всяка жена иска да бъде пожелана за съпруга, за майка, иска да изживее прекрасен сватбен ден с любим човек до себе си!!! А това кога ще стане зависи изцяло от това кога ще срещне подходящия!!!

Аз също съм "ЗА" брака, както и за щастие милото, даже повече и от мен  :). Обаче и ние  имаме приятели, които са против брака, даже имат дечица и пак не искат да се женят. Има и такива жени, които не искат да правят сватба, аз лично познавам 3 такива. За тях не е важно дали ще са омъжени, а мъжа до тях да ги обича, разбира и цени. Аз уважавам тяхното мнение, защото хората са различни, чувстват се по различен начин, искат различни неща. Но все пак аз си мисля, че те тайничко искат да се омъжат и да споделят момента било то само с най-близките си хора, въпреки че не го показват  ;).

Jiji аз също съм на 21 и съм вече г-жа от 14.02.2009г. Браво че не те плаши мисълта за брак защото повечето хора ги плаши именно подписа.Няма възраст за това, кога ще създадеш семейство и ще обичаш един мъж.С моят съпруг сме заедно от 5 години и се обичаме, решихме да си имаме детенце и да сме семейство.Твърдо съм ЗА брака. :girl_wink:

И аз като Jiji не разбирам защо толкова двойки живеят на семейни начала и имат деца без брак? Аз също лично познавам и съм чувала за толкова много... Даже за някакъв термин "съжителство" което било признато като алтернатива на брака? Това, което не разбирам, е: ако живеете заедно, имате деца, и така или иначе споделяте всичко, защо не се ожените? Каква е разликата при това положение? Нали винаги можете да се разведете - не е като да е завинаги... Някои хора и псевдо-сватби правят с бяла рокля, но не подписват. Не разбирам къде е разликата и защо "съжителството" е толкова популярно...

Мисля че причината някой хора да не сключват брак е, в това че немогат  да поемат отговорност или не са сигурни в партньора си. До колкото се отнася за тези които са против брака като цяло.Просто им е рано и не са узрели.Рано или късно всички тръгват към олтара. Просто трябва да им дойде акъла. Или както казва един човек.Като му дойде времето. Това  са част от причините да има все повече застаряващи булки. Скъпи дами!!! не забравяйте че нищо не е така хубаво и красиво както на 20.  :P :P :P

Бракът винаги ще е на мода...Много двойки не сключват брак, защото единят от партньорите не е готов, или не иска по някаква друга причина, а другият просто се съгласява и се надява някога мечтаното предложение да дойде.

Има някой хора, които са много пресметливи. Например не им се дават пари за сватба, после като се роди дете, майката се води самотна и получава социални помощи, нищо, че живее с бащата на детето и то е припознато. Хора всякакви, познавам такива.

Пред известно време в тази темя няколко човека изказаха мнение, че хора, които живеят заедно, но не се женят, не поемат отговорност и че детото няма да има семейство без да има брак между родителите му.  *crazy* Затова искам коментар по приложената по-долу статия. От ваша гледна точка как точно бракът е направил двама души семейство  :girl_impossible:

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1277002 (http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1277002)

68 години, 23 брака, 7 деца - представяме ви Линда Улф
25.02.2009 17:48
Това е жената с най-много бракове в света според Книгата на Гинес. През годините Линда е била женена за едноок затворник, проповедник, бармани, водопроводчици и музиканти. СТАТИЯ размер на шрифта: 

Колко брака са прекалено много? Този въпрос изобщо вече не стой пред 68-годишната американка Линда Улф - жената с най-много бракове в света.

Тя се е омъжвала 23 пъти, включена е в Книгата на рекордите Гинес и в момента е в търсене на съпруг № 24, пише британският в. "Сън".

Улф не може да изреди имената на съпрузите си поред, но признава, че е пристрастена към романтиката на сватбената церемония.

Тя се омъжила за пръв път през 1957 г. за 31-годишния Джордж, когато била едва на 16 г. Бракът им продължил седем години и бил най-дългият и щастливият от всички.

След това обаче нещата тръгнали на зле.

През следващите десетилетия тя се омъжила за едноок затворник, проповедник, бармани, водопроводчици и музиканти. Двама от тях се оказали хомосексуалисти, двама й изневерявали, а един я биел. Друг сложил катинар на хладилника й.

Един от браковете й продължил само 36 часа, защото "нямало любов".

Освен това Линда се омъжила три пъти за един и същ човек, Джак Гърли, който бил най-добрият й любовник.

Най-странната й венчавка била в затвора на Индиана.

Тя има седем деца от различните си съпрузи и е мащеха на много други.

За последно Линда се омъжила преди 10 години, а благоверният й, Глин Улф, е мъжът с най-много бракове в света - 29. Той починал една година след сватбата им на 88 г. Поради това в момента тя търси съпруг номер 24.

"За последно минах по пътеката към олтара преди години. Липсва ми това усещане", споделя Линда.

Серийната булка, която в момента живее в старчески дом, твърди, че никога не е изневерявала на съпрузите си и заявява, че ако можеше да върне времето назад, никога не би се омъжила отново толкова много пъти.

Дори и лудите разбират когато вършат глупости.Въпреки всички бракове не е могла да получи това щастие както с първия си мъж.Факт. Питай старило и патило. До колкото съм чувал Чали Чаплин е имал 42 жени но дали е бил женен за всичките ,незнам.Явно не е щом рекорда на гинес е 29. :girl_impossible:

за мен няма модно и немодно в чувствата брака е нещо което трябва да се почувства и от двете страни в определен момент

 От няколко дни пресата тръби наляво и надясно за пълните абсурди на новия семеен кодекс. Включвам се, защото имам чувството, че се намирам в сайт за дрънкулки, запознанства, торти  и т.н., т.е. все едно потребителите на този форум не ги касае тази полемика. Поне не го показват по някакъв начин - пасивен или активен. Все едно нищо не се случва.

Не, очевидно не ги касае. Форумът е за СВАТБАТА, което значи, че потребителите на този форум вече са направили избора си.
Може ли поне веднъж да напишеш нещо, което не е назидателно, заядливо и грубо?

 Аз съм добър човек, с добро възпитание и положение. Вие госпожо сте един патологичен пример за липса на поне едно от изброеното. Ако имате някакви проблеми дори след брака се обърнете към специалисти. Темата е съвсем друга и съжалявам, че се занимавам с Вас и е лошо да занимавате околните в една много сериозна тема, която явно не Ви касае - преди или след сключването на Вашия брак. Аман от специалисти в брака !

Той Пачо като не си пие хапчетата и изтрещява - започва да вилнее по форумите  :girl_impossible:  :P :danceg: :danceg:

Според мен (Това е личното ми мнение) бракът винаги ще бъде на мода... И както е в истинската мода не всеки се води по нея...
Това което искам да кажа е че вече стана ужасно трудно да вдигнеш сватба ... Преди години са се правили сватби по 200 - 300 човека, а сега повечето сватби са с по 50-70 гости и то не защото нямаш повече приятели ,а защото нямаш достатъчно парички за да покриеш разходите по многобройните гости... Според мен ( и само според мен) не е въпрос на мода, а на възможности...

 @}->--

 Бракът не изисква задължително сватба в смисъла на българското мислене и поведение. И никой не трябва да се подценява като личност, заради това, че не може да вдигне сватба. Брак и сватба са две много различни неща. Бракът е отговорност, сватбата е иху-аху, WC и всичко, което следва. Разумният човек /не стиснатият или пестеливият имам в предвид/, винаги ще постъпи по начин, който отговаря на неговото положение в настоящия момент. Съжалявам, но има сватби и от 4 човека. И хората на тези сватби имат същите ритуали както при тези от 100. Има сватби от 8, 12, 20, 30 човека присъстващи. Те не се различават от останалите. Но да правиш сватба за 100 човека и да вземаш заплата 350 лева нето, и да се возиш на джип, на който за пръв път се качваш... Не това е важното. Важното е, че има законово основание за съжителство между два разнополови индивида. Има отговорност! Не само по време на сватбата, а и в останалата част на техния съвместен живот.

Колега..Този път съм съгласен с тебе но не си заслужава този спор. Аз вече съм го водил. И нямах особен успех.Винаги се намира някой както сам ще видиш,който да ти извади от девет краденци вода и да ти разправя колко познати имал дето живеят с години без брак и даже и деца имат пък не са бракувани.Тази тема за отговорностите вече не се котира.За съжаление. Можеби щото ние сме от друго поколение и така ги разбираме нещата.А иначе много пъти се получава както ти каза излишно изхвърляне и даже после не могат да си платят сметката. Това не е сватба.Това са двама луди и двеста гладни на едно място. :P :P :P

 :offtopic:
Не съм съгласна с коментарите.Не! Какво значи в днешно време брака?Каква институция точно представлява?Каква е разликата да живееш с един човек и да носиш същите отговорности както и женените, но без брак?Значи ли, че ако не си се подписал някъде ти си по-безрасъден, по-малко обвързан и по-малко влюбен в човека до теб?
И какво като се ожениш(омъжиш)?Какво става след това?При неразбиране в семейството и бъдещ развод институциите са толкова тромави и не си вършат работата, че направо полудяваш.Ако пък не дай си боже някой е подложен и на физически и психически тормоз по време на този брак вероятноста да ти се помогне е минимална.И какво печелим с брака?Какво?
Това не е задължение, това е усещане на хората.Всеки разбира по различен начин съвместния живот, всеки го усеща по различен начин.И ак оси мислите, че брака може да промени нещо в живота на двама души то жестоко се бъркате.Защото ако разбирателството го няма и пред Папата да се венчаеш все тая.

Аз вода няма до нося.Няма да казвам колко народ живее така.Все е тая.Това е до начин на разбиране и начин на живот.И недейте с поучителния тон.Ние не сме хлапета на 5г. това го пробутвайте на децата си.Тук сме хора с мнение, което и да ни ви харесва го има.Нека всеки живее живота си както го разбира за правилно.

Истина ли е ????
http://izpoved.com/lust/lust26595.asp (http://izpoved.com/lust/lust26595.asp) :no: :no: :no: :SUICIDE: :GROAN: *STOP* :cow-boy:
За някой хора със или без брак нямя знячение.За тях обета явно нищо не значи.Поредния пример за двама луди и двеста гладни.Само дето тука има и разгонени. P-( *crazy*

 Аз предлагам форума или най-малкото тази тема да бъде закрита. Не е нормално във форум за сватби да не се уважава бракът като акт. Така и така живеем както си поискаме и мисля, че форумът за сватби е излишен. Защо ? Защото сватба без акт за граждански брак все още няма. И няма защото тази българска традиция не е опорочена. Но и това ще стане скоро, в което не се и съмнявам. Иначе всички по някакъв начин живеем съвместно с брак и без брак. 

Пачоране, има сватби без граждански актове, имаааа... Преди няколко месеца бях на лов за сватбени агенции в София, и те какви ли не варианти ми предложиха само за сватба, без брак. И от общината казаха, че правят хората такива неща. Отначало бях шокирана, но ако държавата не се грижи за "бракуваните" семейства, разбирам ги хората защо избягват да подписват. В моя случай брака ми ще се консумира в САЩ, сгодена съм за американец, и откакто започнах да се интересувам от законите им, много ми олекна. В САЩ е много по-добре да си подписал, отколкото не - намаляват ти данъците драстично, и за всяко дете родено в брака спадат още повече. Покупки на имот, кола и т.н. също много се улесняват при наличие на брак. Абе държавата насърчава хората да се женят и да правят деца - нещо, в което България е доста назад, и по което трябва добре да поработи... ако не иска да изчезне като народ  :(

В сащ  мисля,че няма майчинство.Не всичко е само пари. :P Или оставаш без работа или си наемаш детегледачка, и зарязваш детето на нея.

Това не е вярно, има майчинство. Но много зависи от работодателя и е различно на различни места. Напълно платеният период наистина е много кратък, което ме вбесява, но поне ти запазват мястото, или пък в някои компании (като тази в която работя) ти дават да работиш от вкъщи докато гледаш детето, на частичен работен ден или колкото часа на ден успееш да събереш (плюс неограничени платени болнични). Колкото до "не всичко е пари"... а майчинството какво е? Да ти дават пари докато си гледаш детето. Доколкото разбирам главният проблем на родителите в българия при отглеждането на деца е точно парите, и най-често поради финансови причини не могат да си позволят повече от едно дете. За съжаление точно до пари опират нещата в края на краищата. Никъде не е идеално, но в САЩ според мен поне е по-поносимо, защото въпреки недостатъците на майчинството, с две средни заплати и данъчните помощи ще можем спокойно да си позволим поне две деца.

Точно за това иде реч, политиката на съответната страна така е направена, че насърчава сватбите и раждането на деца.Тук обаче не е така.Има някакво данъчно облекчение, но то е при теглене на ипотечен кредит и е доста трудно да накараш счетоводителите ти да ти оправят това, защото е така написано в закона, че по-добре да се гръмнеш.Много още има какво да се желае, за да се женят хората и да има по-вече деца.Аз имам приятели с две деца горките направо им е адски трудно.Повечето са с едно и трудно се оправят.Искам да напомня на знаещите Пачоран и Айвън да не мислят само за хората в столицата.Все още има хора живеещи и в останалите части на България и мога да кажа, че в малките градове положението е отчайващо.

Маги ,,може би си права че в провинцията е много по-трудно но имам чувството че 60% от населението е вече в София.Специално тези които мислят за деца сигурно са повече и от 60%. Иначе за щатите колкото познати имам там всеки вика баби дядовци и.т.н от тук за  да им гледат децата,защото повечето ги грози опасноста да останат без работа.

 Маги, аз не мисля само за хората в столицата. Самият аз съм роден и отрасъл в много дълбока провинция на тази страна. Там все още живеят моите родители, част от приятелите ми, част от роднините ми. Често пътувам в различни части на страната и то страшно отдалечени - къде по работа, къде от удоволствие. Но тъй като се отплеснахме доста от темата искам да отбележа един факт. Процентът на младите двойки живеещи съвместно без брак в селата е почти нула. Такъв е приблизително и процента на същите в градове до 10-15 000 души население. Защо това е така? Да не би тези двойки да притежават много по-висок морал и отговорност към институцията наречена семейство. Аз лично не се сещам за такова съжителство в споменатите населени места - не мога да дам дори един пример. Причини-много. А защо тези млади двойки идвайки в по-голямо населено място пренебрегват брачната институция и заживяват съвместно. Какво ги променя ? Коя е тази важна причина за това тяхно безотговорно отношение към семейството.
 Не е възможно да съществува такъв дисбаланс, ако той не се подхранва от пренебрегване на традициите във всяко ниво на родствените отношения. В селата и малките градове традициите се спазват и всичко се "контролира" от по-възрастните - къде правилно и неправилно. В този смисъл искам да кажа, че новоизградената семейна еденица /с брак или без брак / в България тотално отрича връзката си със семейството, от което произхожда. Тя на всяка цена иска да заживее сама и със собствени сили да гради нещо ново. Да но това е тук, а не в Испания, Португалия, Гърция и т.н. Всички родове в изброените страни държат на традициите и всякакъв уклон на младите членове се наказва "жестоко". Поради тази причина имаме и добро благосъстояние на родове от столетия. Малко консервативни нации, но сами погледнете, когато пътувате насам-натам. Просто разберете, че в рамките на един човешки живот със заплата на сервитьорка и заплата на мениджър не в собствена фирма не можеш да създадеш, това което е създадено от столетия.
 Бракът не е само форма за съществуване, начин на живот и продължение на рода. Бракът е и договор за управление на всичко това, което са постигнали бракосъчеталите се много преди Вие да сте се родили- вашите близки. За това тези нации са си уредили добрият семеен живот, а авантюристите като нас им берат маслините, портокалите и аспержите, сменят чаршафите в хотелите им, работят в малките и средните им цехове и заводи и т.н. и т.н.

AIVEN - не виждам каква е връзката на това дали ще си загубя работата, ако не викна майка ми или свекърва ми да ми гледат детето. Ако твоите варианти са детегледачка, която ти наблюдава детето и баба, която го отглежда с любов и желание, какво би избрал? Ако живеех в България пак бабите щяха да ми го гледат. Разликата е единствено покупката на самолетен билет.
В САЩ майчинството е 6 седмици. Всичко повече от това вече опира до компанията, за която работиш. lyubopitka е в благоприятна позиция заради това, което предлага работодателя и. Това не е стандарт тук обаче. Обща практика е майките да си пазят и годишната отпуска и да я прибавят към майчиството и ако работодателя им разреши да си вземат неплатен отпуск и по този начин периодът се удължава. С това съвсем не казвам, че този период е достатъчен. България пък е другата крайност и затова системата е на този хал.
Пачоран, като цяло има доста истина в това, което казваш, но не съм съгласна с това, че новоизградената единица отрича връзката си със семейството. На запад също има много голям процент двойки, които живеят на семейни начала без сключване на брак, а тези, които сключват брак, го правят съвсем не прибързано. Говорим за съвместен живот 2-3 години и повече преди впускане в брака. Това, че те живеят самостоятелно и без брак, не ги прави изкоренени от семействата им. Единствено със сватбите бързат изключетелно религиозните двойки, защото не могат да "консумират" любовта си, ако може така да се каже. Не е честно да хвърляш вината върху това как се е изменило българското общество. Този феномен съществува навсякъде в съвременния свят. Да, има нации, които насърчават встъпването в брак, но не трябва да се гледа на това еднозначно. В общия случай на един американски младеж да предложи брак му трябва доста солидна инвестиция в годежен пръстен. Съответно след това и на заплащане на сватбено тържество, което излиза около 1 средна годишна заплата и нагоре. Ако сметнеш възвръщаемостта ти от данъците след това, едва ли ще покрива разходите по-горе. Винаги има и изключения, разбира се.

Искате да ми кажете,че колкото повече прекараш с един партньор преди брака,толкова по-сигурен ще е той.Така ли????? Според мен е точно обратното...Колкото повече си с един човек преди брака толкова по-голяма е вероятноста да НЕ останете заедно.Житейския опит и статистиката го доказват.Един човек не го ли разбереш в началото.Няма и да го разбереш.За какви 2-3 години става въпрос.Ако прекарваш по толкова време със всеки мераклия,каде ще ти излезе края.това е страшно много време загубено от живота ти.И най-вече от младоста. Както се казва акъл не ти ли дойде на време ,не го и чакай. Друг е въпроса че на много хора им идва на време но предпочитат да се самозаблуждават,което им излиза доста солено накрая. Кой каквото си направи сам,друг не може да му го направи. А на кандидат емигрантите прав им път и без това много глупаци се народиха в тая държава. :P :P :P

Пачоране почваш да ми харесваш *THUMBS*

AIVEN, тъй като между твоите 2 последни мнения сме писали само аз и Пачоран, смятам, че това е насочено към мен, но не виждам къде съм казала, че трябва 2-ма човека да живеят повече време заедно и това ще направи брака им сигурен. Такова заключение аз не съм правила! Просто споделям какво се случва с младите хора. Не съм взела нито отношение дали според мен това е правилно или не, нито пък съм казала, че аз съм минала по този път. Моята история е съвсем различна и съвсем не претендирам за асоциация с останалите. Това по колко време живеят без да сключат брак си е тяхна работа. Аз излагам наблюденията си.
Не ми стана ясно и кого визираш със заявлението за кандидат емигрантите  8)

 Аз като данъкоплатец на тази държава се интересувам много от това да ли лицата Х и У имат сключен граждански брак. Искам парите, които плащам като данъци да отиват при моето дете и децата на сключили граждански брак родители. През 2008 г. 20 000 бащи не са дори припознали своите деца. При 70 000 новородени и 50 000 аборта този процент е близо 25. Данните цитирам по памет от информацията в медиите, която рядко се различава от официалната. Не желая да издържам децата на безотговорни към живота и закона родители. Тези пари могат да се предоставят на нормални семейства. А тези семейства, които се опознават да си намерят друг вид финансиране на опознаването. Щом могат да се издържат сами, нека издържат и своите деца. Издръжка не 1,2,3,4,5-10 години, а толкова колкото е нужно за отглеждането на един човешки индивид.
 В твърденията си изобщо нямам в предвид расовата и религиозна "обремененост" на подобни семейства. Мисля, че ме разбирате какво искам да кажа.
 AIVEN е много прав в твърдението си, че 1,2,3,4,5-15 години са много голям период за "опознаване". "Опознаването" днес е чиста проба съжителство по чисто икономически причини и много слаб контрол на родителското тяло. Нищо друго ! Съжалявам, но аз не бих позволил сина си да се опознава 5 пъти по 1,2,3 години. Ако синът ми не знае, че животът на човека е много кратък - аз ще му напомня. Ако по начина, по който Вие се опознавате, навремето аз никога нямаше да се оженя. И тогава беше криза, и тогава аз и моята съпруга нямахме работа и пари, а бяхме студенти.
 И пак повтарям - съвместното съжителство без брак е налице само в "големия град".

 Извинявам се че в предният ми пост бях малко груб но някак си в повече ми идват някой неща.Като например. Миячи на чиний да ми се хвалят колко добре си живеят на запад като пържат картофи или продават пуканки,шото повечето вишисти за друго не стават. Интересува ме защото покрай сухото гори и суровото. Покрай многото малоумници замина и доста читав народ надявайки се на по-добър живот.И още по лошото е че си продават имуществото и после и да искат няма къде да се върнат.И поради тази причина само им остават хвалбите които в повечето случай са далече от истината.Не бих искал и мойте деца да станат жертва на подобни приказки от 1001 нощ и да оставят доста по-добрия си живот тук за да слугуват на други народи без история.

 На ЕЛИ БЕЛИ бих отговорил с цитат от нейния пост: 
На запад също има много голям процент двойки, които живеят на семейни начала без сключване на брак, а тези, които сключват брак, го правят съвсем не прибързано. Говорим за съвместен живот 2-3 години и повече преди впускане в брака. Това, че те живеят самостоятелно и без брак, не ги прави изкоренени от семействата им. Единствено със сватбите бързат изключетелно религиозните двойки, защото не могат да "консумират" любовта си, ако може така да се каже. 

Ето тук ми се струва че се толерира точно това което не ми харесва а именно съжителсвото без брак. Но нали за това е форума да изказваме мнения.

Да отговоря и на МИСКАТА:
Вече почти 11 години живея със съпругата ми без да съм живял и един ден с нея преди сватбата ни. Резултата е щастлив живот, 2 деца , и живот и здраве чакаме трето :P :P :P
 Като данъкоплатец също искам да ми се намалят данъците защото искам с тези пари да отглеждам своите деца а не чуждите на тези дето се пробват по няколко години и после децата страдат а аз им плащам здравните осигуровки и учението,с мойте данъци. :yes: :yes: :yes:

Avien, радвам се за теб и съпругата ти, но това че при вас е проработила тая схема изобщо не значи, че по принцип е успешна за всички. Всеки съди от собствените си изживявания, но все пак при всеки ситуацията е индивидуална, и не може всички да се слагат под един знаменател. Например родителите ми също не са живяли заедно преди сватбата, познавали са се само от един месец, и брака им е пълен провал. За един месец изобщо не можеш да опознаеш нов човек, и така е и станало. Баща ми има много комплекси, които са излязли наяве чак когато са възникнали първите проблеми - деца, финансови трудности, загуба на работа. В началото всичко е романтика и рози, но истината излиза наяве когато опрете до проблемите, и тогава брака зависи от това дали можете да ги разрешавате заедно. Всеки може на хубаво. Разбира се, няма как да се тестват всички възможни трудности предварително, но е много полезно поне да се опознаят партньорите както в добрите си дни, така и в лошите. А за това трябва време, прекарано заедно. Съжителството според мен е важно, за да се изпробва битовата страна на връзката. Не всеки приятел става за съквартирант, както казвахме по студентско време. Някои хора са просто несъвместими в битови условия, особено модерните двойки в които жената иска равноправие и помощ в кухнята, а мъжа се дърпа с това че кухнята не била мъжка работа. И така нататък.

Не подкрепям нито съжителството без брак, нито това със брак. Просто не мисля, че брака без добро познанство между партньорите е рецепта за успех. По-скоро лотария.

Съжалявам Айвън, но не съм съгласна.Да в много от случайте на съвместно съжителство се получава бързо изхабяване на връзката и прекратяването и, но това щеше да се случи между тези двама души дори и да се бяха оженили.А и аз сега имам пресния пример на хора оженили се без да прекарат и един ден изцяло заедно, без да живеят и една седмица само двамата и да ти кажа бяха много влюбени, но това беше преди сватбата.Сега майко мила, по добре да не приказвам.Въпроса им е къде ни е бил ума и защо не се пробвахме взаимно, защото ак оот едно съвместно съжителство се излиза лесно, то от брака не е така.

Момичета.... благодаря за смислените и коректни постове. @}->-- Трябва да призная,че имате право.В днешно време наистина така се получава и тези като мен са рядкост. Въпроса е обаче,защо това е така,и защо само до преди 100-ина години тези като моето семейство не са били рядкост а точно обратното. да не говорим че до преди 120-130г. В голяма част от семеиствата младоженците не са решавали сами за кой ще бъдат венчани. Това е решавано в голяма степен от родителите.От там идва и думата сватба. От сватове,Сватосване.Сродяването на два рода и най вече родителите на младоженците когато станат сватове тогава има сватба. Младоженците кой ги пита.?......
Мислите ли че по онова време хората са били по-малко щастливи? Аз мисля че даже е било обратното.
Били са доста по-щастливи въпреки че сме били под турско робство и.т.н. разводи почти не е имало.
В днешно време това което ни пречи да сме щастливи заедно е егоизма и липсата на любов. От там идват и липсата на компромиси и.т.н. Добрината на хората вече не е същата,за съжаление. :love_together: :-*
Също така, по онова време не се е гледало много на парите, защото те не са били толко важен фактор.За това се е обръщало внимание повече на личноста. А сега повечето жени гледат повече в портфейла а не в душата на мъжа. До някъде съм склонен да оправдая тази меркантилност,защото в днешно време наистина парите са голям фактор. Но останалото с поред мен продържава да е по-важно въпреки реитинга на портфейла. Както казвате вие това се вижда едва когато заживеете заедно. Но защото повечето хора тогава обръщат внимание на душата а не когато е трябвало.По същият начин мъжете грешат като си избират жените по-красота а не по душа. После друг им виновен. 8P Но това последното аз нямам право да го казвам защото е казал народа -хубавата жена е дар от Бога.- И аз за това съм Му брагодарен. Но не на всеки е дадено. За това първо се гледа душата а после красотата. Аз се ожених за три дни защото прозрях вътрешната красота а не външната. При положение че и двете са налице не беше нужно да се мотам. За това най- важното е това което обикновено не се вижда с очите.Въпреки че понякога виждам как много хора се самозаблуждават виждайки очебийните различия помежду им и въпреки това се самонаказват сами с този човек. А такива мазохисти в днешно време колкото искаш. Та така скъпи дами и съфорумци това е от мен. *THUMBS*

Да съгласна съм, че хората не са същите и нравите също.Едно време развода е значел да си заклеймен за цял живот.Това е било нещо невиждано и са можели да си го позволят само богатите и ексцентрични хора.Тогава младите не са имали думата.Сега всеки е самостоятелен, а и "аз обичам прекалено много себе си, за да ме е еня какво ще кажат хората" така мислят почти всички.Аз мога да дам пример с моя живот с мъжът ми се познаваме от мнооооооого време мисля че 13 г вече, от почти 6 живеем заедно от няма една сме семейство.Когато заживяхме заедно аз имах желанието да го изхвърля.Битовизма мили мой може да убие и най-голямата любов.Ние стиснахме зъби и издържахме, някой се разделят на първия месец, а други след години.Та да предпочитам да го пробвам, да видя дали ще стисне зъби и ще издържи, дали ще работи каквото и да е, за да издържа семейство, дали ще ме уважава по същия начин след като заживеем заедно има много далита.Защото аз не мога да разчитам само на голата дума, че майка му и баща му са го възпитали добре.Имам прекалено много примери който са обратни.

Та накрая след многото писане и умуване, важното е да се обичаме, УВАЖАВАМЕ един друг и зачитаме желанията си.Жененни или не това налице ли е то тези двама човека ще са добре заедно, а това значи че и близките им ще са добре. *THUMBS*

 Манталитет, възпитание и образование са точните думи, а не битовизъм. Аз съм също млад човек и когато се ожених познавах своята половинка във всяко едно отношение. Ходихме 5 години, но никога не сме живели съвместно и един ден / с малки изключения - море, на гости ... /. Опознахме се твърде много - ние двамата, нейните и моите родители и роднини, приятели, съученици, състуденти. Когато се събрахме почти нищо не научихме един за друг. А се оженихме твърде млади - тази черта в съвремието е не много характерна. Може би опитите днес отлагат бракът към 30 -те години на човешкия живот / половината от него е минала /. Днес обаче след 15 години брак при мен нещата не са същите - нещата се промениха, защото и ние се променихме. Ето днес аз започвам да опознавам партньора в живота ми.
 Едно много лошо явление, което пречи за т.нар. опознаване днес е интернет / в частност мобилните телефони / или по-точно комуникацията чрез различни софтуери. Просто вече младите хора не комуникират основно само "на живо", а превес има дистанционната комуникация. Последната няма как да представи определени качества на партньора и естествено ние трудно ги забелязваме. Истината е, че вече много по-малко говорим един срещу друг, а повече си пишем или говорим от определено разстояние.

Да де,ама каква е гаранцията че ще издържи и после когато е по-важно. За някой хора е много трудно да мислят трезво когато вече са прекарали няколко красиви нощи заедно. Така се правят най-големите грешки. И като цяло съм на мнение че това с пробването е поскоро в сексуален план а не в душевен. Нямам в предвид конкретно  а по принцип. Нищо не пречи да се опознаят и без да си лягат заедно. Ако искат и 10г. Тогава ще се изумите колко прозрачни са хората,когато всичко е извън секса.Защото никой не се съмнава че това е хубаво нещо,и е нормално следствие от брака. За това не бива да си мътят мозъка предварително точно когато имат най-голяма нужда от трезво мислене.
Отговора ми е за предишния пост
МАГИ, много се радвам за вас че така сте се намерили,но не при всички е така както вече някой каза.Изложих няколко довода против това съжителсво и от всички мисля че най-важен е последния.
Спокойно,,,, вече съм залегнал мятайте. :P

Интересна дискусия сте заформили... За мен лично брака не е нещо, което е на мода или не - брака е решение, което се взима за цял живот. Харесва ми това, което се казва при венчавката в някои църкви: взимам те за свой законен съпруг / съпруга в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ни раздели. Няма колебания и съмнения, а по-скоро взаимно посвещение и решение да сме заедно, независимо през какво ще минем. С бъдещият ми съпруг не живеем заедно, ще започнем съвместния си живот чак след сватбата. Сега имаме възможност да се опознаваме като характери, разбирания и ценности, да разговаряме за всичко, да спорим понякога, да искаме мъдрост и съвети от семейства с по-голям опит... с две думи, да се подготвяме доколкото можем. С Божията помощ се моля да се справим.  *THUMBS*     

Според мен няма такова нещо като "Бракът вече не е на мода"!С моя приятел решихме да сключим брак и когато тръгнахме да си търсим ресторант всички дати бяха запазени с месеци напред,а да не говоря за църквите.Ние сме заедно от 7 години и живеем заедно и винаги сме си казвали ,че все някога трява да се омъжим,въпреки ,че един подпис не променя отношенията и нещата в една връзка.Това ,което забелязах е,че двойките не се женят по простата причина ,че нямат пари за една сватба  :'( .

ДАРИ, абсолютно си права.Липсата на пари е фактора който в повечето случай предопределя нещата.Обаче сватба може да се направи и с малко пари. Важното е да се обичате. Какво ще стане ако не поканите родата или ако не е като в приказките? "голяма работа" Помислете върху това. @}->--

Мислите ли, че след брака отношенията между двамата се променят. Една приятелка ми каза, че след сватбата вече няма да съм толкова усмихната като сега  :girl_impossible: Всички щяли да се месят, трябвало да понасям гостита и т.н. А аз съм много свободолюбива и самостоятелна и не знам дали бих ги издържала тези неща... За сега не усещам опити за намеса от страна на роднини, да поясня, че живея на семейни начала с моя приятел. С една дума има ли го това "те сега като се ожениха са в кърпа вързани и дай да си правим с тях каквотот на нас ни изнася". Сериозно се замислям вече, че ще се откажа от идеята да се видя в бяла рокля някога доброволно  :'( И все повече ги разбирам тези двойки, който избират да живеят без брак. Странното е, че пиша в сватбен форум за такива неща, и всеки ще защити брака, но ми се ще да чуя мнения  @}->--

Юлия всичко е както ти си го направиш и границата е където ти я сложиш.Много е важно нещата между теб и мъжът ти преди и след брака да са еднакви.Ако се подкрепяте и разбирате не мисля, че ще има някакъв проблем.Ние живяхме доста време без брак и аз бях против сватбата е оженихме се и да ти кажа същото е.Всичко зависи от вас двамата и доколко ще позволите на околните да ви се бъркат.

според мен няма такова нещо като мода на брака...след като си срещнал правилния човек защо да не свържеш живота си с него и пред света...бракове винаги ще се сключват по един или друг начин важен е самия живот а не дали ще носиш фамилия на някого или не има ли обич другото няма значение поне за мен а колкото до бялата рокля всяка жена би искала да се види в такава.. но аз лично предпочитам парите които ще ги дам за рокля да отидат за нещо друго което ще ми  върщи работа и за напред а не да го сложа в гардероба и край...с бяла рокля или без нея тръпката ще си я има

Според мен след брака всеки добива някакво чувство за притежание.В това е разликата. Аз след 3 месеца брак вече мисла  за развод :no:

Може и така да ми се струва, но сега май нещата не са както бяха. Не че ще тръгна да се развеждам де.

*THUMBS* направо ми олекна. Нормално е нещата да не са същите, вече официално сте смейство, отговорностите растат, малко или много подписа променя нещата. Не можеш простоо ей така примерно "да си събереш нещата и да си тръгнеш", а и вие инате детенце *YAHOO*
Обаче когато има любов и уважение всичко се оправя ;)

Абсолютно съм съгласна с petrova83 - уважението и любовта са в основата на щастливия брак. А иначе за мен сватбата беше най-вълшебният момент в живота ни досега! Това, да се вречеш на любимия човек пред всички и пред Бог, ражда толкова позитивни и силни емоции, че оставя красота в отношенията ви с любимия човек за цял живот. Аз определено не бих се отказала от тези емоции и не смятам, че бракът някога може да стане отживелица *THUMBS*

При нас милото ми обясняваше, как нямало смисъл да правим сватба, нали сме живеели заедно, но аз си мисля, че точно бракът те прави по-сериозен и отговорен към семейството. Отношенията се промениха, но към по-добро. Сега и двамата знаем, че имаме ангажимент, че сме длъжни да се съобразяваме и да съградим това, което сме започнали. И двамата не обичаме да се проваляме, а аз се моля да сме заедно и да се уважаваме. После разбрах, че зад тези негови мисли се криеше притеснението, че няма да имаме пари за сватбата, пък и той и аз създадохме много големи контакти, приятелите са ни все някакви някъде и не можехме да правим просто сватба...но аз успях да компенсирам нещата и така, сега не съжаляваме...

По въпроса за съжителството на семейни начала,ще разкажа един виц,който много точно илюстрира същността на това съжителсво,поне според мен:
Една двойка живеели от дълги години без брак.Един ден жената попитала мъжа:"Ех,кога ли и ние най после ще се оженим?"А,той отговорил:"Ами не знам,вече не сме млади,едва ли някой ще ни вземе!"  =]

 :funny: :funny: :funny: Тоя виц направо кърти мивки. *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* скоро не се бях смял така. :laugh: :laugh: :laugh:

  Ха ха ха ха stefanel разби ме ! Хареса ми много . Сигурно защото и моето положение е малко такова ! Хиххихихихх  :funny: :banana:

Аз съм на мнене, че една връзка за да оцелее, трябва да се развива на всеки две години - дали ще е нов дом, брак, деца или дори един ремонт. Двамата трябва да вложат сили в нещо заедно. Това го пиша във връзка с тези многогодишни съжителства без развитие. За някои хора подписът не променя нищо. Живеят си заедно, имат деца, общо имущество и т.н. И повечето от тях са много по-здрави семейства отколкото тези с подписа.

Определено ми прави впечатление, че броят на браковете нараства. Дори много двойки с деца слагат подпис. Четох изследване, че повечето двойки на семейни начала към 5/6 година озаконяват връзката си.

Според мен съвременното съжителство вече не е на мода. То по-скоро е преходен етап.

Преди няколко години май имаше нещо такова.Много двойки предпочитаха да живеят без брак  с оправданието, че при евентуална раздяла, нещата ще са по-лесни (което за мен е пълна дивотия).Напоследък , обаче, наистина има увеличаване броя на браковете.Когато ходихме в началото на Януари да запазим ресторант, имаше запазени дати чак за Август.Освен това всяка седмица през т.нар активен сезон на сватбите, виждам поне по 2-3 булки.Както във всичко, старата мода се връща. :)

Според мен, понеже бракът съществува, от както съществуват и хората, той ще е с "вечен живот", докато има любов на планетата :sunshine:

На мен вече ми омръзна като казвам, че живеем заедно да ме гледат странно и укорително. Българинът е страшно патриархален, нещо с което не мога да се примиря. Готов е на всякакви глупости и циркове, само и само защото традицията е такава и трябва да угоди на нечии капризи. Щом и толкова му се нравят турските сериали, където тези отношения са крайно изявени и са като в затвор. Още повече, че срещам тази черта и в млади хора, което за мен е необяснимо. Гледат ме като последната.....

За мен достойно е двама души да са заедно и да се уважават, да са равнопоставени и да допринасят за общото благо. Нари1ат семейство отношения, базирани на неуважение, да не кажа по-груба дума, а такива без подпис са нищо. Но аз не мога да вържа мъж с пръстен, да му родя едно две деца, да му слугувам цял живот и да го гледам в очите.

Има много мъже, предлагащи брак без изобщо да се зрели и осъзнати, подхранвайки егото си. Има много подведени и лесно манипулативни жени, много хора не разбират и после съжаляват. Трябва да мине много време преди човек да предприеме нешо такова. Както и животът не се дели на преди и след брака. Много са ни криви и повърхностни разбиранията. Съжалявам

Интересно, къде те гледат като последната............ Щото мен никъде не ме гледат така.

Според мен много хора са отрицателно настоени към брака заради огромното количесто разводи.. За съжаление, в днешно време повечето бракове завършват именно по този начин..

А не сте ли се замисляли защо е така с разводите? Ако се женя с идеята, че ако не тръгнат нещата, развода е най-лесната опция... ако не съм готова да работя върху брака и отношенията си... ако всеки си търси своето и правата... ако смятам, че брака е 50:50, а не да давам 100% от себе си... за съжаление няма как да тръгнат нещата. Аз затова много харесвам следните думи: "Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада."

Причините за разводите са много и най-различни. Има случаи, когато наистина е по-добре да се откажеш и да се разведеш. Не винаги трябва да се стараеш да оправиш нещата, понякога те са непоправими..

Аз пък нямам нищо против развода, колкото и странно да звучи. Даже напротив - доволна съм, че в днешно време това е опция и ако я избереш не се жигосан , както е било навремето и като кажеш: Еди коя си е разведена се приема като нещо нормално, а не както по времето на нашите родители, когато едва ли не е било срам за целия род. Смятам, че едно време също би имало доста разводи, ако не беше така цененото от всички чуждо мнение и страха "какво ще кажат хората".

Аз съм твърдо "ЗА" брака, традиционалистка съм, нямам против хората които живеят без брак, все пак това е въпрос на личен избор всеки сам преценява за себе си.Незнам дали има разлика в съжителството с брак или без, не съм опитала все още от брака, но си мисля че връзка и съвместно съжителство без брак е някак си егоистично и безотговорно.Егоистично от страна на всеки от двамата в тази връзка, тъй като според мен по този начин ти му казваш "винаги мога да си тръгна" или "ти ще си поредния/та с който съм бил/а".Може да в извучи твърде класическо или старомодно, аз така ги рабирам нещата, а и всяко малко момиченце някога си е мечтало да стане булка. Защо да се лишаваме от това преживяване, и не е задължително да се стига до развод, за да направиш една толкова сериозна крачка като встъпването в брак ти трябва да си сигурен в човека до теб, да го познаваш, да си прекарал достатъчно време с него за да бъдеш сигурен и в себе си, да се увериш че той е човека с който искаш да бъдеш и че ти дава всичко от което се нуждаеш!

Аз също подкрепям брака, имаме приятели дето имат брак но повечето живеят без имат и деца, ние като решихме да подпишем даже ни питаха някой дали не сме полудели...това са глупости за мен а пък и никой няма право да ме съди щом така сме решили  :twohearts:

uliaulia много хубав пост,подкрепям. Преди години влязох в този сайт с надеждата за сватба, но ми се изпари-няма да мога да избягам от общоприетите представи за сватба и съпровождащата ц....я. Имаме дете, живеем си мирно. Нищо няма да се промени,ако се подпишем на хартийка. Пък и нима се обичаме по-малко от другите с брак?

Каква е тайната на увенчаната любов? @}->-- Когато двама души сключат църковен брак, те получават благословията на Цълквата и Нашия Бог. Много съпрузи се разделят,защото всъщност никога не са били заедно. Младите хора не желаят да се женят, защото широкият път на блудния живот ги мами повече отколкото тясната пътека на благословеното съпружество. Жените не искат да раждат. Вместо живот, тяхната утроба ражда смърт - смъртта на безбройните деца, убити в майчината утроба! Мъжете разпъват женската чест - честта на собствените им майки, сестри и съпруги, на позорният кръст на блудството, прелюбодействието, порнографията, мръсния бизнес... Съпрузите не обичат жените си. Съпругите не се покоряват на мъжете си. Децата не слушат родителите си. Родителите не възпитават добре децата си...
От къде тази апокалиптична анархия и потъпкване на добрите нрави? Не от там ли че сме прогонили от домовите си Бога на мира и всяко благополучие - Христос? Не от там ли, че в продължение на половин век браковете не се благославяха от църквата, не се освещаваха от светото тайнство на венчанието?
Но какъв трябва да бъде християнският брак и какво е значението на тайнството венчание? всичко което ви интересува по този въпрос ще намерите в една малка книжка. "Тайнството на увенчаната любов" от Иван Николов, от чиято корица цитирах няколко слова. Всички ние се цупим като стане дума за традиции, особено що се касае за покорство на съпругите. Но именно в спазването на определени правила се крие ключът към щастливият брак. Не може да служите едновременно на дявола и на Бог. Няма как вълкът да е сит и агнето цяло. Не забравяйте думите на Св.Ап. Павел до коринтяни, които станаха модерен цитат напоследък в много кумски речи. - Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. Тези думи към днешна дата са толкова актуални и истински колкото са били и преди двадесет века когато са били изречени. Можем да се замислим над тях когато понечим да прекрачим прага на църквата. @}->--

AIVEN, хареса ми начина, по който си се изразила. Съгласна съм с това, което си написала. Само ми идва малко крайно, понеже не всички са такива. Не всичко е на 100% черно. Винаги има и бяло.
Забелязвам, че доста хора са против брака. Но повечето от тях имат един поглед... копнеят за истинска връзка. Много дами си мечтаят да се видят булки, но не се получава, и това ги озлобява. И понеже са безсилни, най – лесно за тях е да започнат да отричат този вид на обвързване.
Ще дам пример с една моя колежка, която е много симпатично момиче, но все не може да си намери човек за нея. Това доста я е озлобило, веднъж стана въпрос за сватби и бебета, кой се жени, кой дете ще му се роди и тя се ядоса и каза: „ Айде стига сте се сватосвали и раждали... писна ми”...
В този миг си помислих, че наистина е против тези неща, но в съзнанието ми мигновено изплуваха думите и отпреди няколко месеца как казва на една позната „ Добре дошла в клуба „... като заговориха за неуспешни връзки и въздишаха тягостно.
Ние не можем да съдим хората за техния изобр. По – добре така, отколкото да създават семейства, които после да разбиват. Но ми е чудно кое ги прави такива, кое ги кара да не са готови за тази важна стъпка?
Хората се променят. Дори толкова бързо, че на моменти си мисля, че съм се събудила от някакъв сън и съм пропуснала всичко важно, което се е случило.
И все пак не искам да им се бъркам. Но нека и те на нас не се бъркат за избора ни.
Аз лично съм за брака, за църковния брак, да се обрека пред Бог. Тук сме се събрали все такива хора, което ме кара да вярвам, че света ще продължи...

:goodpost: :goodpost: :goodpost:

аз не мисля, че когато говорим за толкова важна стъпка в живота ни, можем да говорим за мода... За мен това трябва да се почуства истински и двамата да го искат или пък да не го искат, да са си добре, живеейки заедно на семейни начала, без подпис и сватба... Това е много важно решение и не мисля, че тук трябва да се водим по това дали е модно или не, а дали го искаме, дали ни е необходимо или пък не... Всеки сам решава за себе си... Всяка двойка е индивидуална и има индивидуални потребности ... За мен е важно не толкова да има сватба, колкото двама души да се разбират, да живеят в хармония и да им е хубаво на двамата, да се забавляват, да има за какво да си говорят дори след 5-10 години и повече... а другото са вече формалности... 

Чудно ми е как ги правят тези статистики,които гледаме по новините. Скоро по национална телевизия казаха,че статистиката сочи,че повече хора предпочитат да живеят на семейни начала без брак. В същото време в домовете няма свободни дати и часове. Кое е вярното не е ясно. Колкото до модата не мисля,че някой стига до брак следвайки някаква мода.  *THUMBS*

Аз мисля, че "бракът вече не е на мода"-обикновено са думи на жени, на които все още не са предложили брак, или на мъже, които ги е страх да предложат. Поне в повечето случаи.

Vivid, съгласна съм с теб.  *THUMBS* Едно е да имаш някакво мнение и отношение към нещо, друго е да го отричаш, просто защото не можеш да го имаш или се оправдаваш.

На мен пък ми прави впечатление, че много млади хора, не само в България, наистина виждат брака като мода. И не толкова брака, колкото сватбата. И много хора сякаш не правят разлика между БРАК и СВАТБА. Също както много момичета не правят разлика между ДА ИМАМ БЕБЕ и ДА БЪДА МАЙКА - коренно различни неща. Много момичета искат да се видят в бяло, да са принцеси за един ден и всичките останали пресилени изказвания, но има голям процент от тях, които дори не са се и замислили, че то сватбата е един ден, но бракът е за цял живот или поне би трябвало да бъде. И затова според мен са такива и процентите на разводите днес. Дали бракът е мода - за много хора ми се струва, че е.  :\

Ariel, и ти си права. Не се бях сетила за това, но и според мен е така! Давам и пример - когато момичета около мен разбраха, че ще се женя се започна "Ох, и аз искам сватба, и аз мисля с моя вече да се женим...". Ето така от нищото, без да са помислили, а не се сещат, че тази сватба ние 2 години я обмисляме. Сега с бременността е същото. Пак чувам "Ох, и аз искам бебе вече...". Обаче нито една не чух какво иска да даде на това дете, защо го иска и т.н. Просто някои хора наистина виждат в брака и детето само "модата" и щом някой друг го има, искат и те!

Ariel, Monikamaria :goodpost: Напълно съм съгласна с Вас, но най - трагичното е че тези хора, които подхождат по този начин към брака и това да създадат семейство, не осъзнават факта, че точно "да направим сватба" и "да имаме бебе"  са най - важните неща в живота на човека и  с това мислене, ако отноженията помежду им се променят задави "модата" опропастяват своя живот, този на партньора и най - важното живота на едно невинно детенце.

Аз мисля, че не става дума толкова за мода, колкото до "зараза" :)
Мисля, че една сватба, която се прави от двойка, наистина влюбена и обичаща се, отдава страшно много позитивна енергия около себе си и някак заразява околните с това.При нас се получи точно така.Имаме приятели, които от страни погледнато не са съзрели още за брак, но сякаш се бяха зомбирали :)Щяха да се женят, но им мина скоро и бързо :)

Абсолютно си права!

Бракът винаги ще е на мода, но хората нямат пари и не искат сватби, нито деца... таква ни е Държавата... кофти!

Хора, които много искат но нямат средства, винаги намират начин. Вчера имах среща с един младоженец, чиято сватба ще се състои от 15 човека.  :bravo: *THUMBS*
Все още се колебая, дали да не им направя всичко без пари, въпреки че им взех капаро. Освен това сватбата ще е през седмицата, и няма да загубя кой знае колко.Такива хора са достойни за уважение. Нямат пари хората и за това правят всичко без излишна показност. По добре така от колкото да теглиш заеми, които да се чудиш после как да връщаш или да разчиташ на постъпленията от гостите, само за да хвърлиш прах в очите на някой. @}->--

Здравейте на всички:)
аз сам нова тук..днес се регистрирах и все още проучвам сайта..та стигнах до тази тема,която наистина ми е интересна(изчетох я цялата).И такаааа,реших и аз да кажа моето мнение.
Имаше едно момиче,което след разни неща които му се случиха,реши че "брак,любов и чувства" са мръсни думи.И си подреди живота според нейните правила.Намери спокойствие,разкош,възможности,много време за себе си и начин да не се съобразява с никой и нищо.Любовта и брака освен мръсни,станаха и смешни думи..не съвсем реални..Доста неща и се случиха,много неща получи и разбира се че беше доволна от себе си.И разбира се че на всеослушание заявяваше себе си,и мнението си и недоумението си от хората около нея които правеха това странно нещо "сватба"..Та такова беше това момиче..
А сега забравете за въпросното момиче....ако знаете какво му се случи  ohmy,ами т'ва..дето беше "смешно"..даа май любов му казваха..а да знаете същото това момиче какво иска най-много сега..а,изненада..онова другото "смешно" нещо..даа,за сватбата става въпрос.Амииии,май това е засега..стискайте палци..
И,нали,т'ва момиче е "една приятелка"

Аз лично съм против брака в смисъла, който му придават масово хората. Може да Ви звучи странно и аз съм известна с такива съждения из форума, но за мен той е договор. И като всеки договор всека страна има права и задължения. Дали е модерно...според мен не е! Но масово хората си мислят, че брака променя взаимоотношенията между двама души и от страх, че нещо ще се промени не се женят.
Ако някой се интересува, защо след като съм против брака съм женена. Отговора е съвсем лесен, исках сватба. А за мен сватбата си е един купон, малко цирк и прекрасен спомен. А брака няма нищо общо с това!

Вече не е на мода - да. И това се забелязва сред новото поколение - нашите тийнейджъри, които след няколко години ще са на наше място и няма да искат да правят сватби. От 100 тийнейджъри само 2 искат сватба, което е странно, но факт. След години сватби все по - малко ще се правят май.