Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Хайде да си имаме и темичка за не чак толкова розовите неща, които съпътстват семейния живот  :P
За какво спорите или се карате с половинката? Дребните неща, важните спорове...
Дълго ли се сърдим и за едни и същи неща ли се сърдим ние, жените?
Как се сдобряваме? Кой прави първите стъпки? Можем ли да избегнем някои караници и как? Сексът начин за сдобряване ли е?
И вярно ли е, че ние, жените, трябва да се научим да бъдем актриси, за да "ни е мирна главата" с мъжете /това последното го чух в един ден от 3 приятелки и около 1000000 пъти преди това от семейни жени/?

И аз да се включа. Ние се дърпаме за глупости. Аз се дразня като му видя чорапите скътани в ъгъла до компютъра и празните бутилки от бира до тях. Ах направо полудявам като го видя това, но какво да се прави, обичам си го такъв  *INLOVE*

аз съм за и мисля, че темата е страхотна
убедена съм, че това е вярно, но на мен ми е невъзможно да го прилагам, защото характера ми е един такъв особен, абе ХАРАКТЕР и като се сърдя една гордост ме обвзема и само мълча, а вътрешно само чакам отсреща мъничка крачка отстъпление и се усмихвам... и грейва слънце, направо му се чудя на моя мъж как ме изтрайва понякога ама сигурно наистина много ме обича
та убедила съм се че е много по-ефективна тихата дипломация, ама не е за всеки да я прилага

Аз хич не обичам конфликтите и даже когато се сдърпваме си говорим така: " Пиленце ти защо....еди какво си?" Аз съм много докачлива и когато се обидя за нещо няма да викам, да крещя, просто млъквам и не му говоря. Почвам да си се самонавивам, да плача. А него това, че не му отговарям просто го влудява може би много повече отколкото, ако му се развикам. Минава ми бързо и следващата фаза е да почна да се самообвинявам защо се сърдя за такива глупости.

Ние, по-точно аз правя малките проблемчета понякога огромни !!! той от своя страна адски много забравя и понякога сериозни неща и това много често става причина за спор. Сега 'работим' по въпроса да не забравя, прави си напомняния , пише си бележки и т.н.

а относно големите проблеми, имали сме много за 7 г. винаги сядаме и говорим и стигаме до ОБЩ консенсус, аз съм голям инат, но винаги си признавам когато съм виновна както и той и най-важното при нас е , че никой на никой не мъчли, аз съм на мнение - каквото има или тревожи другия да се казва и да се говори, не една малка пречка да тсане повод за много словестни атаки насъбрали се за дни или седмици!!!!!!!!! иначе не ме дразни нищо в него, винаги ми помага и когато му направя забележка се усеща и повече не я прави !!!!!!!! сканадали имаме, но никога не са траели повече от няколко часа, никога не си лягаме скарани или убидени, винаги говорим и се справяме със ситуацията , и това нещо е градено с годините. В началото аз се мръщих и си тръгвах, ставала съм от масата на механата, карали сме се пред хората и когато разбрах, че това него го дразни, си казваме всичко на 4 очи, не пред хората да стават панаири !!!!!! бих казала, че заедно пораснахме и се познаваме когато на другия му има нещо !!! :)

И аз хич не обичам да се карам с никого,но понякога направо не издържам-прибирам се от работа,той на обяд какво правил-ял,спал....и ала бала.Сякаш бомба е паднала-нахвърлени дрехи по столовете,по гладачната маса,мивка прелива от чинии,купички и т.н.Ако имахме повече одеала и възглавници сигурно и те щяха да са омотани с останалите на леглото.А чорапи може да се видят навсякъде по всяко време на денонощието-в тоалетната,в коридор,в кухнята под масата,до възглавницата му или кучето ди е набарало от някъде и ги размотава

Абе кошмар е.Понякога не ми прави впечатление и оправям всичко,но има моменти в които ми писва и започвам истерично да викам,докато не разбере че така няма да я караме-да съм му слугиня и следва великото ми мълчание,което адски много го вбесява,но като се поизмъчи малко и ми минава
И така всяко чудо за три дни =]Но го обичам

Ние сме в лоши отношения от Неделя.Разбрах,че ме е излъгал за нещо важно.Според него не е излъгал,а просто е премълчал и решил,че въобще няма да разбера.В момента съм много разочарована.Отделно ме дразни постоянно с някаква разсеяност и безотговорност.Писна ми да мисля аз за всичко.Вчера преглеждам документите и виждам фактури,които не е занесъл на счетоводителката,а са от миналата година.направо се вбесих.Казах му че за нищо не става и като не може да се справя със собствен бизнес да ходи да работи на някой. паралелно с това ми е много мъчно и имам нужда от неговата нежност,да ме гушне,да ме цунка.А за лягането скарани го правим най редовно.И секса въобще не сдобрява.Аз като съм му бясна не мога да го гледам,камо ли нещо друго.Сигурно е от дългото време през което сме заедно,почти 9год.Понякога се чудя дали постъпихме правилно като се оженихме или го направихме просто по инерция?!

При нас аз основно си чистя, но и основно разхвърлям така, че не се сърдя за такива неща. Иначе и двамата сме големи инати и нито той ще си признае, че е сбъркал нито аз.

Винаги аз се цупя и сърдя и то за глупости, ама какво да се прави  :[ Най-много се дразня като нещо не е на мястото си или като любимия нещо е забравил или не е помислил достатъчно. А той иначе толкова много ми помага!!!!!!!!!!!!!! И чак ми е гузно, че му се карам за дреболии.
А иначе сериозните спорове ги разрешаваме с разговори и винаги се разбираме и постигаме общо решение.
 :offtopic: Но аз наистина да взема да пусна едан темичка за разсеяността на мъжлетат ни, ако вече няма такава. Само трябва да разбера как става :[

Да се разпиша и аз, като направих цяла тема ... 8P

Ние, понеже не сме от кой знае колко време заедно, все още се караме доста в процеса на напасване. :[ Може би заради това,че сме големи инати, и че вече сме изградени личности и по-трудно отстъпваме и променяме това,което сме.

Караме се и за сериозни неща- за отношения,поведение, и за дреболии- кой къде оставил бутилката и защо тя стои ден и половина там... :[

Онзи ден например се скарахме, защото мивката беше пълна с чинии, на мен ми писна и избухнах- защо нямам миялна машина, в кой век живеем, та мия както е мила едно време баба ми. P-( Че вместо да ухая на хубаво, аз мириша на готвачка в стол, щото след работа се завирам в кухнята и после директно за пране дрехите ми а аз-в банята. P-( А той стои на компютъра през това време и си играе футбол!
И милото като се изряза, че нямало да имам пълна мивка, ако миех съдовете след всяко ядене и аз като избухнах с двойна сила- аз слугиня ли съм,чистачка ли.. }:->

И, забележете- той поне 100 пъти ми е казвал,че не държи да готвя всеки ден, особено през седмицата! А аз хем се напъвам да готвя,хем мрънкам... :[

Ама мъжете понякога не си подбират думите и наливат масло в огъня, вместо да тушират ситуацията...И ние като наберем скорост и хич не чуваме какво ни се казва... :[

Марияна и ние се карахме за това, че е забравил да ми каже за подробности относно кредита, но поне си призна грешката и се извини и си взима поука от това !!! Той постоянно забравя да се обади на някой, аз му казвам и след 5 мин просто е забравил и за това доста често се дърпаме, докато един ден не му казах, че ми списва от неговата безотговорност и да се вземе в ръце !!!! има телефони тефтери да пише, да наглася аларми, човек иска ли прави го и за две-три седмици да кажа, че се е оправил ! още повече че като се обилизира и като знае, че няма кой върши всичко идеално, но като се отпусне малк ои забравя куп задачки, които са важни и бознеса му !!!!

сдобрете се !!!!!!! :) направи първата крачка ако трябва !!!!! дай му разбере, че не може така и, че сте семейство и ще трябва да се справяте с всеки проблем :)

mariana, не мисля, че сте сгрешили като сте се оженили O_O , просто когато някой те разочарова почваш да виждаш само негативните му черти, а съм сигурна, че мъжа ти си има и страшно много положителни. Аз когато съм много сърдита на милото (когато е наистина важно нещо) не оставям нещата, докато той не  осъзнае, че въпросното нещо е мноооого важно за мен и че той наистина е сгрешил. И го карам да си признае (осъзнае) че с това си действие/дума ме е наранил - но за целта трябва да му обясня как се чувствам и аз и защо това ме наранява.
Опитай и ти, обясни му, че за теб въпросните неща за от значение и че например това, което мъжете смята за "премълчаване" за нас си е чиста проба лъжа и че е глупаво да го правят.
Надявам се , че ще ти мине и ще се сдобрите скоро. Пожелавам ти само усмивки @}->--

Марианка, ето това е парадоксът- хем казваме тежки думи, хем сърцето ни се къса, хем ги мислим, когато ги казваме, хем ни става мъчно след това и искаме нежност.Тезата на моя мил е, че не трябва да му възприемам за верни думите, които ми е казвал по време на скарване, защото не ги мисли! Но аз не приемам тази теза! Аз обидите ги мисля по сума време! Помня като слон лошата дума! Три пъти ме е нариал истерична! Е после и 100 пъти да ме целунеш,как да забравя това определение? Или репликата "Абе ти нормална ли си, не си ли?!"?


Същото е- при нас се е случвало 2-3 пъти така да се сдобряваме,ама отвътре ми е буца и ми е гадно след това-не ми минава. А той вече е забравил, и ми се усмихва....

При нас нещата са много странни - той просто има такова дар слово, че винаги успява да завърти нещата в своя полза и с подходящите аргументи и доводи да ме убеди, че е прав, дори да не е. А пък аз дори да искам да кажа нещо в своя защите не мога да намеря подходящите думи, тъй като съм разстроена емоционално и да се обоснова правилно. Така в словесния двубой винаги съм надвита.

Ей Марианче недей така да говориш че и аз да се замислям понякога дали по инерция ще се женим

Лошото е че явно не мога да го променя-такова му е възпитанието-майка му го гледа като писано яйце,"а" да каже и тя веднага скача.Или реплики от рода на-донеси ми това,направи ми онова...
А най-голямата изцепка беше-Аз ако те бях взела за слугиня,досега да съм те изгонил.Обувките ми кални,няма кой да се сети да ги изчисти.... ohmy ohmy ohmy
Той добре ли е.... *crazy*Знаеш ли кога ще му изчистя обувките-когато оближе моите
Аааааааааааааа

Ей това ми е адски познато...

В интерес на истината в момента,в който го "хванах",той веднага каза,че съжалява,но от това въобще не ми е по-добре.Как да му вярвам за вбъдеще.Той всеки път съжалява и разбира като му обесня,ама какво от това.

ох и ние се караме за глупости но сериозно най за вече за неговата отвеяност,постоянно забравя нещо(ето последното -забравил да заключи входната врата,и като видях котката беше избягала,слава богу я намерих и имаше супер скандал,защото човека бил заспал и аз не мога да му се сърдя че той не е станал да търси котката а си спял,а ако беше влязал някой да ни ограби или да ни изплаши само е достатачно :offtopic:)
е за този случай имаше голямо сърдене,аз не му говорих 3 дни ама и той нестига че е виновен но и пак нищо не прави да се извини :angry: ама накрая пак се умилква като котка да спра да му се сърдя 8P

а за това "донеси това,онова" май и двамата го правим и така взаимно се глезим и не сърдим :P

Ние с моя мъж сме заедно от близо 9 г. и аз също си мислех трябваше ли да се оженим, но в крайна сметка това си беше естествения ход на нещата. Караме се най-вече заради майка ми у баща му, защото вижда, че не са прави, но ги оправдава. Всъщност то не може да се кажа каране, а просто аз си изливам яда върху него, което не е правилно. Инче за битовизми си правим забележки - за чинии в мивката, за чорапи разхвърляни навсякъде, ама то без това не може. Но пък заедно се чувстваме така да кажа непобедими, защото сме свикнали всичко сами да си правим. Но и на мен като на Марияна ми дотежава да бъда силната в нашата връзка. Даже вчера се бъзикаме, че съм била жената с трите ССС - СЪПРУГА, СЧЕТОВОДИТЕЛКА и СЕКРЕТАРКА }:-> и после що съм съскала. По някога до гуша ми идва аз да ходя да се разправям по мъки въпроси, ама кво да се прави и в неделя се бях много ядосала и казх, че имам мъж само за крастота и той като се бъзна как съм можела така да кажа, как той правел всичко вкъщи, а аз просто се чувствам изморена всичко аз да мисля. И на всичкото отгоре има дар слово и все мен изкарва виновна, а на мен ми идва на ума какво съм можела да му рекна чак след два часа, когато вече ми е минало. Аз колкото и да съм ядосана, наспя ли се вечерта и на другия ден все едно нищо не е било

И ние като всички вас се караме постоянно за глупости.  =]
Обикновено като се прибере от работа и се е изнервил от нещо или някой и на мен си го изкарва, така да се каже. А когато е много гладен, направо не се говори с него.  :\ А ако случайно още не ми е готова манджата или там каквото готвя, направо.... може да те изнерви максимално!  *crazy*
Но въпреки тези малки неща, които страшно ме дразнят и всеки път е едно и също, аз си го обичкам много!  *INLOVE* Винаги ми се извинява много и подмазва след като се поскараме, но си е такъв бърза винаги да реагира и е страшно нервен по принцип.

Мацки, като чета май всички сме инати и всички се караме общо взето за глупости 8P
То и при нас е същата история. Аз обикновено като се нацупя или сърдя за нещо първо крещя и после млъквам, а има и моменти когато само едното. Милото се вбесява , когато мълча. А това се случва примерно когато ме е обидил по някакъв начин и нито ми се вика нито нищо, просто ми става криво, плаче ми се и не ми се говори. Той направо полудява и все ме пита сега защо се цупиш и аз мълча и понякога му казвам не ме питай просто помисли, и той е аз ако знаех нямаше да те питам. Е добре де, ама незнаеш щото не можеш да си признаеш, че си виновен }:-> И винаги ми казва предпочитам да викаш,отколкото да мълчиш :laugh: Сериозни скандали за важни неща сме имали 1-2 пъти, другите са по-скоро глупости и битовизми. Ааа пък като ми каже, че съм малка, а той видиш ли бил по-големия и повече разбира нещата направо полудявам }:-> Като ми казвал, че съм малка не ме обиждал, просто така..той повече ги разбира нещата.. Да ама не.. за някои неща е прав, но за други и много ме дразни това "малка"  }:-> Въпреки че като ми каже "ей лапе" и ми минава :[ А аз изобщо не съм злопаметна и много бързо прощавам. Паля бързо, но и много бързо ми минава. Да ме гушне,цунка, да се извини когато не е прав и това е.. забравям!
А иначе това с чорапите и чиниите и при нас се случва :laugh: Ама да ви кажа повече с усмивка ги приемам тези неща и нещо си го бъзна и така. Ама какво да го правя по-разхвърлян е от мен. Аз много обичам да чистя, навсякъде да е чисто и подредено, но обикновено се задържа подреждането ден - ден и половина и после я чорапки до леглото, я бутилка бира до дивана..
Ама обичам си го такъв какъвто е! С всичките му плюсове и минуси! *INLOVE*

Ние откакто се сгодихме по рядко се караме (да чукна на дърво  :insane:) Но по принцип основните ни проблеми се въртят около няколко неща:

1. Той постоянно играе фитбол на компютъра, а аз се цупя, че не ми обръща достатъчно внимание. Все пак вместо да играе може да ме гушка  :gu6:  :zaglejdane: :love_together:
2. Има дни, в които съм много изнервена и си го изкарвам на него, въпреки че няма никаква вина.
3. Преди се карахме и за колата, но сега той ми купи и на мен и всички са щастливи и доволни.
4. Той е супер спестовен, а аз съм със широки пръсти и често се разминават мненията ни. 
5. Трупа си всички дрехи на стола пред компютъра, което мен страшно много ме вбесява. Не можах да го науча, че дрехите трябва да са или в коша за пране, или сгънати в гардероба  =]

И общо взето след леко повишаване на тон от моя страна, осъзнавайки че не съм права за всичко решавам да замълча. Отивам в другата стая. Минават от 10 до 30 минути и единя отива при другия и всичко е забравено. И така до следващия път. Но не може без тези малко спорове. дори смятам,че са полезни  :[

Моето мило се шегува, че ако не се караме от време на време ще ни е прекалено хубаво, а прекалено хубаво не е на хубаво  *db*
И ние се дрънкаме за глупости ама аз все на издържам и тръгвам да си го гушкам и докато го гушкам пак му мърморя. Последното беше след като си взехме нова спалня - подреждах дрехи и глупости до никое време, на следващата вечер той си игра с компютъра - аз пак подреждам в спалнята и накрая  удовлетворена че всичко си е на мястото отивам да го извикам. Влизам в банята и докато си измия зъбите той беше успял да се съблече, да си разхвърля дрехите по скрина, чорапите не знам си къде си и да си легне, ех като влязох и като я видях тази картинка, не знам какъв поглед съм вкарала ама скочи като ужилен да си прибира дрехите  :laugh: :laugh:

Ами аз така като гледам май кавгите и споровете на всички ни са еднотипни и се успокоявам,но като се прибера довечера и като видя пейзажа ще ми падне пердето сигурно :girl_impossible:

Важното е,че се обичаме и си прощаваме.Бели кахъри,нали? :girlhide:

като се замисля май почти винаги аз съм повода за скандалите и проблемите помежду ни!!голямата разлика определено се забелязва в общуването ни!почти никога не сме на едно и също менние!аз все си мълча когато нещо не ми харесва и така задълбавам и става голям проблем!!понякога и аз се замислям дали не сбъркахме като се оженихме макар че това за всички беше логичен завършек той на 32 какво друго да направи ако не да се ожени за гаджето си все пак 5 години заедно!!но за нас дали не беше съвсем различно от логич1ното??той ме е питал"дали не сбърках като ти предложих"и отговора е бил "а аз като приех" =]по някога сме толкова уморени един от друг че даже не си говорим!!аз от него определено особено напоследък се чувствам уморена омръзна ми през 10 минути да се звъни да ме пита как съм ама добре ли съм ама ям ли защо не ям!първите дни ти е едно хубаво че се грижат за теб но после писва!!не с екараме защото е мръсно някъде или нещо такова оо неее той ще си живее в кочинката щом му е кеф и се усеща за това!едно време ми се искаше да се махне брат му за да сме си сами и да си се наредим сега се хващам да си мисля че ми е много по-весело и приятно като и той е тук защото е още един човек смеем се забавно е което ме плаши!толкова ли съм се отегчила от присъствието на мъжа до мен  O_Oбили сме и разделени излизала съм и с други момчета няма какво да си кривя душата и все съм се връщала при него и ето че сега се чудя дали не направих мъъничка грешка!ние не се караме просто не си говорим или поне аз на него той си дудне там аз кога го слушам кога не!!понякога си мисля че сега единственото около нас което е важно и което е преди всичко и сме двамата е детето!а ние нямаме значение един за друг може би така става като се пови трети човек в живота ти не знам по опитните да споделят @}->--какво обаче стана с тази голяма любов дето я изпитвах преди години инерцията ли я премачка не знам  *INLOVE*

Клео определено любовта след време се трансформира. Всяка връзка си има фази - първо е влюбването, трепетите, очакването на любимия, после вече любовта се задълбочава и това е нормално. Би станало с който и да си, не само със съпруга ти. Аз говоря от почти същата позиция като твоята...знаеш... Просто нещата се трансформират и преминавате в друг етап. Има една приказка не мога да я префразирам точно, но гласи, че: Истинската любов идва тогава, когато и двамата мълчите и това ви е приятно." В смисъл, че дори в мълчанието си сте щастливи заедно и се чувствате двете половинки на едно цяло. нормално е ти като по - млада да си по емоционална, а той по - улегнал. И въпреки изрчените тежки думи съм сигурна, че не ги мисли реално, а просто ги говори в момент на афект.

Ей, Клео, недей така. Мисля, че всички понякога се уморяваме от постоянното присъствие на хората до нас. Но помисли си колко е хубаво всъщност, че има някой до нас, дори и за да има на кого да се скараш или расзсърдиш. Все пак той е твоята подкрепа. А и ти е направил най-хубавия подарък - вашето бебче! Със сигурност, когато се появи детето, за жената всичко и всички други остават на малко по-заден план. Но опитай да го въвлечеш повече в твоите вълнения и радости и тревоги. Все ще намерите теми за разговор. Може би това е просто период, в който и на двамата не ви се общува много.

А това за постоянното глезене на бременната мама - мисля, че при всички бъдещи майки е така. Близките  ви го правят от любов. Нищо, че ви дразни толкова. ПРобвай да го отучиш, а ако не успееш то тогава се възползвай  }:->  - искай си разни неща, поразкарвай го насам натам  :P

Целувки на теб и на коремчето ти  :kiss:

А и Клео може би в момента така се чувстваш заради промяната в хормоните... Самият факт, че вече сте семейство говори много. Винаги ще го има въпроса дали не сбърках, но той може да е за всеки един мъж, който избереш.

е аз знам че ги мисли! ;)съдя и по себе си!!!все пак сме големи хора и осъзнаваме тежеста на думите си!!така е тази приказка е вярна!ама когато се мълчи защото няма какво да се каже не е приятно много!!та за това и моята позиция по темата е че преди се карахме и то заради мен сега нямаме поводи не спорим не говорим няма за каво да се караме всеки си върши това което знае че трябва (става за домакинството)и никой не се бърка в нещата на другия  :Pвинаги идва момент в който нещата се изчерпват!и тогава всичко става мирно кротко и спокойно

Клео, на нас миналата зима ни стана много,ама много скучно-предимно на милото, че той е доста активна личност. И не спря да мрънка,че сме като пенсионери,че само гледаме телевизия. И..отидохме и си купихме Монополи! Както сте трима у вас, пък понякога и приятели могат да дойдат и е много весело!

Аз по същия начин все нещо искам да си говорим дори и да са някакви глупости и като мълчим се чувствам пренебрегната, а милото е уморен след работа и въобще не му се говори, вадя му думите с ченгел от устата. Той иска да спи, аз все нещо дърдоря, само и само някакъв диалог да се заформи. В много от случаите си водя монолози и накрая се чува само едно: "А, какво каза?"

да така е права си!!обаче аз си мисля друго че вече не се обичаме както преди и по скоро че проблемът е в мен!той ме обича просто малко по различно показва емоцията си за разлика от мен (не е тайна за никого че съм кълбо от емоции  8P)аз малко се промених по отношения чувствата ми към него и малко съм се стресирала от този факт но какво да се прави

Хей мамче, я горе главата, мисля, че малко забавления няма да ти дойдат зле. Излизай, виждай се с приятелки, от кога не си ходила на дискотека? Според мен се затваряш в себе си и вкъщи и това те навежда на черни мисли. Трябва да имаш и личен живот, защото срещането и ограничаването на общуването само с един човек наистина води до скука.

даа а това е за друга тема  :girl_cray2: :girl_cray2:искам дискотека и приятелки!наистина според мен еднотипния начин на живот разваля отношенията и води до проблеми

Оф толкова ми е познато - прибираме се в къщи след работа и той на компютъра аз в кухнята да сготвя, после аз пред телевизора - той мие чинии, до тук добре, ама после аз заспивам, щото съм си голям сънчо, а той пак на компютъра и се случва да се разсъня към 1-2 той да се ровичка нещо и аз да го карам да си лягаме :( е това ни е свободното време  :'(

Съгласна съм, че любовта се променя.Но при нас пък се променя към по хубаво с всеки ден.Значи ние сме заедно от 4 години и половина и трябва да ви кажа, че все още тръпнем като наближи да се видим в нас или навън някъде.Все още си пишем мейли през деня такива готини, все още се обичаме така тръпкаво и готино и мило както в началото.Минахме си през етапите на опознаването, на съвместния живот и на напасването, вече сме и семейство, живот и здраве и трима ще станем нали скоро.Всеки един етап си идваше и отиваше с неговите си проблеми и скарвания и конфликти,но винаги а били градивни. Днес с чиста съвест мога да кажа, че да, няма грешка в тва че сме заедно.Нищо не е умряло, напротив засилва се все още и още.Предполагам че не е за подценяване факта, че ние се запознахме в една по-зряла възраст,в която всеки си имаше зад гърба връзки и приключения и някак си според мен, на базата на опита който имаш можеш да оцениш по-добре това,което си срещнал. Така е според мен.Неизбежно е да се трансформира любовта,както казва Захира, но въпросът ев какво. В рутина, в паркиране в коловоз без изход или в готина и стабилна отвсякъде връзка, където недоверието е непозната дума.А това налице ли е, всичко друго е без значение.

Така е... Напълно съм съгласна. Но ти можеш да промениш нещата. Карай го да излизате, да се виждате с общи семейни приятели. Нормално е да срещнеш известна съпротива. Все пак той е малко по-голям от теб и може да му се стой повече вкъщи  :) Но това не ти пречи да се виждаш с твои приятелки. Дари и да не е дискотека, една кафенце с близка приятелка също би ти разнообразило деня и би те ободрила. Тъкмо ще има с кой да си споделяш емоциите и няма си тормозиш милото да те изслушва (поне за моето мило това е голям тормоз  8P)

За моя радост сега и при нас е така. И си мисля, че то е затова защото сега се познаваме много по-добре, зная какво го изнервя, какво го прави щастлив и как да го успокоявам,също и той за мен. Много по-спокойни сме, минаха проблемните месеци на "свикването един на друг".
Клео, и ние близо една година след сватбата имахме доста нерви и напрежение, особено от моя страна, бях изпаднала в депресия и понеже бях в чужда страна, не познавах никого, по цял ден си стоях сама в къщи и се самонавивах, и какви ли не черни мисли ми минаваха през главата, "защо съм се омъжила толкова рано?", "защо съм напуснала държавата си, близките си и всичко мило заради него?", "защо съм зарязала кариерата си"... и ред други глупости, а милото като се върне вечер уморен и изнервен от работата, аз допълнително го натоварвам с моите глупости и накрая се спречквахме. Добре, че милото обаче има правилото "Никога не си лягай да спиш, преди да сме си оправили отношенията", и ме е държал по цяла нощ, докато не "изчистиме" проблема... колко нерви и търпение е имал с мен незнам, и най-лошото беше че на другия ден като остана сама, отново изпадам в депресия и отново всичко се повтаря, докато накрая стигнахме до заключението, че трябва да си намеря занимание и хора с които да общувам да се разтоварвам, и така лека полека намерих си занимания, приятели, започнах да помагам на милото в работата, и си намерих цел в живота, сега чакаме и нашето съкровище и нещата доста са се успокоили. Нормално е да ги има тези спадове и възвишения в една връзка, само важното е да се има правилния подход към решаването на проблема. Незнам дали вече има в България семейни съветници,или къде могат да се намерят материали за семейно консултиране. Понеже милото се занимава с психология и съветване, има доста книги, материали а и знания и опит в семейното консултиране, което помага за доброто решаване на проблемите ни, ще е добре ако намериш някой добър семеен съветник (ако е възможно в бг) или поне някоя книга в тази насока, но най-важното е и двамата да сте свестни да постои проблем и двамата заедно да се опитвате да го разрешите с много тръпение и разбирателство. Не се предавай!  *THUMBS* Любовта не е чувство, а е решение - решение, че ще дадеш всичко от себе си да направиш човека когото обичаш щастлив!

Ние също като повечето двойки  ;) се караме за пълни щуротии понякога, но с течение на времето, някак си вече си знаем табиетите и се стремим да не си създаваме караници за глупости.
Винаги обаче възникват конфликти, това е неизбежно. Със сигурност най-вече аз се стремя да си го "надвия", защото от мен идват поводите за повечето такива дрязги, от които в крайна сметка няма нужда :\. Само дето се караме, после и лека нощ не си казваме. Чувствам се ужасно в такива моменти :'( :'( :'(



Клео, миличка, не така! Трябва да си говорите, трябва да общувате, не може да не се слушате. Според мен като говорите има по-голям шанс да разрешите проблемите помежду си *THUMBS* *THUMBS* @}->--

Виждам,че сте се опитали да направите тема,която след три страници е съвсем различна от идеята на Ава.Доближавате се много до темата Да или Не.Да не казвам че почти се сливате с нея.Или се върнете към първоначалнта идея на темата или я сливам с гореспоменатата тема.

Хммм... за много неща, повечето са глупости но главно за неговата работа  =] понеже работи с хора и те го натоварват с тяхните проблеми, а аз се опитвам да му спестя психическото натоварване... ама май само допълнително го затормозявам...  =]
Друго за каквото спорим са неговите родители  :[ ако ви кажа, че той ме ревнува от тях, няма да ми повярвате  :\ често твърди да те са ме "осиновили", а него са го "разосиновили" ... не приема никакъв съвет от тях, а аз виждам че са прави... и става проблем  :girl_impossible: още повече когато имаме спор и неговите родители са на моята страна, това го убива...  :( и с право като се замисля, но от друга страна хората наистина се трудят да му дадат добър съвет и да помогнат, незнам дали му е заради професията или просто всички мъже са такива, но трудно приема съвети, свикнал е той да съветва а не да приема съвети...  =] затова съм намерила една малка хитринка: когато искам да постигна нещо, единствения начин да стане на моята, по мирен път е да го убедя да това е "негова идея"  *db* и работи!  *THUMBS* Тези от вас които са гледали My big fat Greek wedding знаят какво имам впредвид  :girl_wink: така, че по мое мнение - да, ние жените трябва да се научим да бъдем актриси, да се научим да маневрираме по характерите на половинките си, да им влезем под кожата...

Облека се "сладко", сложа една тъжна физиономия, отивам в кабинета му и го прегръщам, казвам му че съжалявам за начина по който съм казала дадено изречение, напомням му че много го обичам и се опитвам да му помогна, сгушвам се при него и го питам мило "ще ми простиш ли?"  :vivasvat: тогава и той ми казва, че съжалява задето сме се спречкали, и започваме разговор около проблема, обикновено и двамата правиме по някакви отстъпки и се стига до решение. Друг път, като ме хванат инатите, или съм убедена да няма за какво да му се извинявам, милото идва и ми носи малък подарък или ми прави някаква изненада,извинява ми се сладко, прегръща ме и как да не му простиш! А и истината е, че никога не е само той или аз погрешил, така, че и двамата се извиняваме един на друг, и цуни-муни нещата се оправят. За досегашния ни семеен живот с гордост мога да заявя, че не се е случвало вечер да заспим, а да сме били скарани! То е основното правило да се помириме преди да заспим.

Разбира се, че може! С малко женска хитрост  :girl_wink: Като видя, че в момента е страшно изнервен и знам, че няма да постигна нищо - просто замълчавам и оставям проблема за по-късно когато съм го предразположила и съм му "влязла под кожата", направя любимото му ядене, или го изненадам приятно с нещо което дълго е искал, и така, намерим все нещо  :[ след което карам по същество...   =]

Според мен в някой случаи доста добър метод за разрешаване на проблемите :girl_wink: след гушкането обикновено вече нямаме проблеми  :twohearts:

Според мен не е. С един секс не се оправят нещата, които те човъркат или измъчват отвътре. Да, може би сексът успокоява нещата за момент, но поводът за караницата си остава (освен ако не е бил проблем от сексуално естество). Сексът е само начин да се отложи за момент бурята, която обаче ще връхлети с още по-голяма сила, когато отново се повдигне проблемният въпрос. Така че решението на проблемите не е в правенето на секс, а в разговорите.

Искам да подкрепя Шейла че никога не триябва да си лягаме сърдити един на друг. Сега си спомням ж едно предванията на Море от любов имаше една доста възрастна двойка баба и дядо коята искаха да изненадат техните деца и внуци.Та когато ги питаха каква е рецептата за дълъг семеен живот дядото каза-Никога не си лягайте сърдите вечер. Та значи ако тва е важало преди 50 години и все още има хора които вярват в него все пак има някаква истина.

И принцепеска е права че секса не решава проблемите а просто ги уталожва до следващия път.
Мисля че с кротък тон и разумни разговори всичко се постига но не знам дали е необходимо да се манипулираме,да се обличаме миличко да говорим мили думи.Аз гледам да виждам нещата и от неговата гледна точка и как той се е почуствал ж определената ситуация и сама се усещам че ставам по разбрана и отворена за диалог.Но хората са различни, важното е да се намери златната среда и да се уважаваме защото това е човека който сме избрали да бъде до нас и в добро и лошо.

ооо сексът определено не е начин за сдобряване поне личното ми мнение е такова!!то е временно решение за час два  :Pи след това какво проблемът решен ли е  :[не е решен само е притъпен и от там партньорите се научават че каквито и проблеми да имат секса ще ги оправи което е голяма заблуда!!ние лично когато сме скарани е ансурд да правим каквото и да е!!за това се радвам че напоследък не се и караме!!за мен е излишно губене на нерви  =]

Ами компромисите, за да има сдобряване все някой трябва да направи компромис. Ние обикновено почваме такива преговори, че накрая избухваме в смях и ... но нещо ми е трудно да определя кой прави повече компромиси

За компромисите определно на душито шапка му свалям. Обикновено като се скараме той прави повече компромиси, за да се избегне следващ скандал.

И аз му свалям шапка на Матиас.
Преди да се запознаем аз си знаех че като се нацупя и като млъкна и тва оправя всичко.Само чаках другия да направи първата крачка -пък аз виновна ли съм, не съм ли маи не ме вълнуваше много. Ама с Матиас тия номера хич ама хич не минават. Аз нали си правех програмата- мълчене комбинирано с цупене и чакам да дойде да ми се омилква ама Не. И така като чаках два три пъти и се усетих че нещо не е както трябва. Започнах да си казвам какво ме мъчи какво не ми е харесало,започнахме да говорим и да се ИЗСЛУШВАМЕ и провървя ама честно казано съм убедена че тои е много по склонен да отстъпи в някои спор.Ще трябва аз да поработя малко върху тоя пуст инат беее. Ама поне се опитвам и тва е нещо.

Така е.. гушкането и целувките не могат да решат проблема.. Единствения начин са разговорите, споделянето и изслушването. така заедно ще стигнете до правилното решение.

Аз пък не мисля, че Ние много често се караме и обикновено колкото повече задълбаваме и обсъждаме - по-лошо става. По себе си съдя, че дори и да се съглася за нещо, то в повечето случаи не е защото съм наистина съгласна, а защото не ми се спори и знам, че в крайна сметка няма да си променим мненията. Затова съм по-склонна да се съглася с Ава, че жените трябва да са актриси и дипломатично да предотвраряват евентуални караници.

Ние пък напоследък не се караме за нищо и дай Боже така да е... *YAHOO* Разбира се, случвало се е да стават и скандали, но според мен човек трябва да даде нещо от себе си и да прави определени компромиси в името на това караниците (поне) да намалеят... Вече много добре знаем кой какво не обича да се прави и да се казва и избягваме тези неща. Вече почти 6 год. сме заедно, но с нетърпение очакваме да се приберем вкъщи и да останем насаме и ако някой закъснее, на другия му е супер скучно...Явно просто сме свикнали един с друг и не можем да сме разделени... А животът е толкова кратък, за да го прекарваме в караници и сдобрявания! Просто трябва да се обичаме... @}->--

И при нас е така... И така трябва да бъде по принцип. Вие си въздавате ваш собствен свят, по-добър и по-красив от реалния, подкрепяте се и се чувствате сигурни... Магията на семейния живот  :girl_in_love:

И ние почти не се караме вече!!! Пък и знаем си и кътните зъби вече, всеки приема другия със всичките му недостатъци без да се опитва да го промени.... трудно ми беше в началото като исках от милото разни неща като например да говори (не с мен, а по принцип, не си пада от най-общителните и някои общи наши приятели все още си мислят, че има нещо против тях), да не бъде толкова потаен и да не крие мислите си, да не планира всичко с такава точност  и т.н. докато в един момент не осъзнах, че това е той и е на 30 и аз не мога да го променя, свикнах с тези неща и вече не правят впечатление  ;) само дето милото все още не може да свикне с моята разхвърляност и разсеяност и често ми се кара за това, но аз му отговарям с усмивка и го обръщам на бъзик и така... по принцип никога не сме се карали повече от 5 мин и не сме били сърдити един на друг повече от 10 мин.

При нас това важи за мен! Аз съм по-отстъпчива и правя компромиси!

Все някой трябва да го прави. Ако и двамата сте инати ще има  :gthouh: :tomatowar: >:O :ANGRY: Така се постига някакъв синхрон и равновесие.

Хе хе! :) Хубава темичка, може да бъде и полезна освен любопитна.

Ние в началото много се карахме, направо се бях видяла в чудо - колкото силна и бурна любов, толкова и караници зааааа .... "разделяне на територията". Всеки гледаше да се наложи, да си покаже номерата и все от този род. А мечока най го беше страх от онзи лаф "с памук да му извадиш душата" (любим на баба ми) и все беше нащрек  :bravo:, много беше сладък и смешен.
Та по този въпрос съм съгласна, че жената трябва да е малко "актриса" и да "завърти мъжа". Това се налага поради общоприетото мнение, че мъжа трябва да си тежи на мястото, да е т.нар. силна страна ... и за да е "вълка сит и агнето цяло" има нужда от малко хитринки, кото не смятам че са унизителни. Просто си прокарвам идеите по мил, дипломатичен начин в подходящия момент и т.н. Дори става от само себе си. Наистина никой не обича да го командват и юркат.

С течение на времето се кротнаха нещата, научихме какво не харесва другия и гледаме да се съобразяваме, но разбира се няма точно определена граница на компромиси. Това, което най-много ме дразни е егоизма!!! Много от мъжете сякаш ги възпитават, че те са най-важни, че трябва да се чувстват добре и т.н. независимо от половинката. А жените са по-всеотдайни и съобразителни.

Авичка, тво

Авичка, твоя разказ за чиниите ми напомни за какво се караме периодично.
Аз също винаги съм си казвала, че няма да се превръщам в слугиня и чистачка, в даденост и т.н. Но това е почти неизбежно за съжеление  *crazy* Какво ли не опитах, то разговори и чудо, но магарето си е магаре. Той смята домакинската работа едва ли не за унизителна, у тях нали много не се чисти, а чиниите се мият винаги и само от майка му, та ... трудна работа. Сега може би се примирявам за да няма скандали за битовизми, но веднъж месечно се вбесявам и казвам, че е негов ред (разбрали сме се от време на време да помага, но това е много размито понятие)... чиниите се трупат няколко дена (страхотно ме дразни това) и накрая той с голямо нежелание се захваща с тази "непосилна" задача. И тогавааааааааа  :bravo: идва моето време!!! Сядам на дивана, разпъвам вестника и лекичко се усмихвам скрита зад него  *YAHOO*

Ей, да ви кажа вчера как се скарахме по въпрос, който може би е обичаен при повечето семейства-отношения с родителите и подкрепа. }:->

Бяхме в свекитата и коментирахме за сватбата. Ясно ми беше, че по повечето въпроси милото не е на моето мнение- аз искам по-малко гости и без родителски приятели, милото мисли, че си е в реда на нещата. Аз искам по-изискана украса, милото не харесва такива неща. Аз искам изчанчени работи, той- традиционни.

Та...подхванахме темата за сервирането, чиниите, бутилките, салатите и украсата- че първите неща обезсмислят украсата. Никой не ми каза 'Откажи се от нея", даже напротив, но ми отрязаха всички опити да предложа да се изнесат подложни чинии, салатите да са в по-големи плата, бутилките да са на помщна маса и сервитьорите да носят по желание и т.н.

И свекър ми и свекърва ми ми повишиха тон- не с цел да ме обидят или нещо такова, просто спорът стана емоционален и всеки се опитваше да убеди другия. Повиших тон и аз. И станахме двама на един! Защото познайте какво правеше милото през цялото време- М-Ъ-Л-Ч-Е-Ш-Е! }:-> :hysteric: :battle: :tomatowar: :gthouh: :bqsnasym:
Като се прибрахме аз избухнах, защото вече 2-3 пъти се случва да влизам в противоречие със свекъра или свекървата, а милото мълчи! Като пън! Вместо да каже нещо, да ме подкрепи. Ама той не бил на моето мнение! Ами като не си-обади се, кажи нещо, което да тушира ситуацията!
Мълчи им като първокласник и сега това продължава и за моите отношения с техните.Ми мъж си ми, трябва да си зад мен!  :mad_girl: :bqsnasym: :lacnl8: И направооо..много ми е криво! Никаква подкрепа! :'(

Авичка, сватбата си е ваша. Не виждам защо изобщо родителите трябва да се опитват да си налагат мнението. Като твоят мъж иска други неща, обсъдете ги двамата и измислете компромисен вариант. Не им се връзвай. Повечето спорове идват от разликата в поколенията и различните им възгледи по въпроса.

Ами неее, мен не ме притеснява отношението на свекитата-то е ясно-различни поколения, манталитет и т.н. Ама милото не застава зад мен! }:-> Не чувствам подкрепа и разбиране! Това не била само моя сватба, не можело всичко да е както аз го искам! ohmy

Авичка, все пак това си е предимно твоя сватба  :girl_wink: Винаги жената е тази, която си мечтае, вълнува се, предимно тя подготвя, а и както казваш ти - по-добре половинката ти да си изкаже мнението, дори и да е различно от твоето, но поне въпроса да си е между вас двамата. Но трябва да го разбереш, сигурно му е трудно да се противопоставя на родителите си, на мен също ми е трудно, в смисъл, че не искам да ги огорчавам. Но ако милото не ме защити мен аз сигурно цяла вечност след това ще  :gthouh: :lacnl8: :bqsnasym:

Абе то хем е така хем не, като вземеш двете майки дето почват да изживяват разни копнежи и неща които не са се случили на тяхната сватба. Аз какво да ви се оплача. Поканихме свеки у родителите ми уж да си говорим, ама за сватбата беше - каквото кажете това и цяла вечер други приказки, да ама като знам майка какъв списък е приготвила и свеки какъв ще извади и май компромисите тепърва предстоят

Дааа, и аз мисля, че трябва само двамата да решавате какво ще има/няма на сватбата. Поне при нас беше така и почти не се опитаха да ни се месят. Но за съжеление някои родители са на мнение "който плаща, той поръчва музиката", затова ние двамата си плащахме и направихме каквото си поискаме.

А това за р-т Железник ... с помощните масички и т.н. трудна работа. Като ги знам там какви са гадняри и управителя и персонала, по-скоро ще умрат от смях като им кажеш. Това е ресторант средна хубост (какъвто беше и моя) и такива неща са им сложни и непознати. Подобна украса на масите е по-възможна в Извора или Армира, защото там гонят класа, но не ми беше по джоба ...
Затова не си троши нервите!!!

А това, че милото не е застанал зад теб ... той вероятно не го приема точно така. За мъжете нещата са черни или бели, ако е на твоето мнение ще каже нещо, ако не - не си усложнява живота, стои и чака да отмине бурята. И аз бих се издразнила, но повечето мъже са такива!!!
Докато жените имаме дар слово и все ще вмъкнем някоя обща приказка, която да не позволи прекалено нажежаване на страстите и т.н. или дори конфликт.
Но мъжете са различнииииииииииии!

Лелеее, Авичка, ако знаеш колко позната ми е само твоята ситуация. Все едно слушам за мен и душито - абсолютно същата история, ама едно към едно. И честно да ти кажа, понякога сякаш ме разбира и се опитва да ме подкрепя, но имам винаги вътрешното усещане, че е по-склонен да застане на страната на родителите си, като че ли те са бедничките и уязвими същества, които имат нужда от подкрепа, а не аз!  :girl_impossible: Пък и не знам какво толкова съм ги нападала, аз просто се защитавам, когато те ме нападнат и въпреки това пак аз бивам изкарвана лошата. Абе ужас...ама хайде да не философствам вече че се приближавам твърде много до темата за свекървите.

Авва , Принчипеса ,много добре ви разбирам.Много от мъжете,които познавам,изобщо не си отварят устата пред родителското тяло.Такива са си,умират си да се правят на големи мъже навън,обаче не могат да кажат 2 думи напряко на майка си или баща си.Поне успокоението е,че не го правят,защото не ви обичат,а защото по непонятни за нас причини им се връзва езикът  ohmy И с милото съм го забелязала това,обаче не мога да си го обясня...  =]

Ние с милото се познаваме от 8 години и между нас прехвърчаха искри, но попаднахме в различни компании и така и не припламна пламъка. До преди година и половина, когато лумна пожар! :) Не мисля, че си познаваме всички извивки на характера, ноооо..... както казва maya_bunny всички ние трябва да се научим да им вадим "душите с памук" - тихо и кротко... ;)
Според мен, момичета, единственото от което се нуждаем понякога са конски дози търпение и хладнокръвие! Иначе сме си страхотни и половинките ни го знаят! *YAHOO*

Ох и от памук ми писва и от търпение!!! Особено това с търпението е ужасно трудно, искам всичко сега и веднага, знам че съм добър организатор, предвиждам напред какво ще стане, какво може да се обърка, как да го избегнем, какво да направим и т.н. ииииииии на моменти давам "съвети много настоятелно" т.е. взимам ръководната роля  *YAHOO* както съм правила винаги, но тук не ми минава номера  :\
Уж си търсих мъж с характер, а като го намерих голям зор  :girl_impossible:
Актьорското майсторство явно се учи с мнооооооооооого години.

Малеее, Майче,  :girl_impossible:ставаме две- и аз така планирам, предвиждам и наставлявам. Винаги съм попадала на мъже, които само ме гледат в очите и викат "Да, мило" и ми беше писнало-исках мъж! }:-> Мъж на място, със собствена воля и характер.
И си го намерих,ама баш както си трябва 8P Това поражда караници- два силни характера  *crazy* Колко пъти съм чувала от милото, че съм се държала като мъж  ohmy Че съм се правела на шефка  ohmy Явно трябва ...де да знам...да съм по-кротка ли, кво ли... *crazy* Но чак такива актьорски заложби нямам  :[ Може би с годините ще се научим?

Амии то и аз съм към вашата групичка :[ Милото даже ми вика честичко шефке  8P Хаха и пред други хора..примерно "питай шефката" 8P ама сме такива инати и двамата ... :[ И милото и на мен все ми вика.. винаги искаш на твоето да става, ти да ръководиш нещата, ама няма да стане :P ама в повечето случаи става }:-> 8P

Хе хе! Здравейте пак шефки! :)

Първо - "Внимавай за какво мечтаеш, че ще вземе да се сбъдне!"

Второ - със силни характери е по-интересно!!!  *YAHOO* Ако се съгласява за всичко с теб ще стане като онези предните мекотели дето им се качваме на главите и горките момчета ...
Освен да се опитаме да остъпваме особено за по-незначителните неща. Аз, например когато много искам нещо, стройно и подредено си казвам аргументите и после вмятам онова клише "Ама както решиш", а не е баш както реши! :)
А като отстъпя за нещо, за което преди това много съм се надъхала ... много странно се чуствам, едно такова неестествено, аз ли съм, не съм ли ... голям майтап. Абе порасваме малко по-малко, неможе за всяко нещо да се тръшкаме като деца.

Оооооох, тази фраза как я мразя  }:-> . Душито от време на време се мъчи да ми я пробута, ама не е познал, че ще му мине номера, виж го ти - тръгнал на краставичар краставици да продава. Даже понякога го бъзикам къде е тръгнал с тези женски номера, че то ние жените сме ги измислили и сме шампиони в употребата им. Най-мразя някой да ми пробутва идеите си с недомлъвки и да ми маже очите, че уж ще стане както аз искам, ама на "куков ден". Като иска нещо човек най-добре да го каже право в очите на другия и да си държи на позицията (ако не е готов на компромис), а не "хем аз искам така, хем както ти решиш!" Не знам, май в това отношение се държа и разсъждавам като мъж, ама винаги съм мразила повечето женски номерца. Самата аз не прибягвам почти никога до тях (само в много крайни случаи заради хора, които са ми много неприятни) и честно казано адски се дразня когато някой се опитва да ги прилага на мен. А душито понеже е ужасен актьор и хич не го бива в лъженето и номерцата, когато реши да ми мине с някой номер от селски вечеринки, ама на секундата го улавям. Не знам аз си мисля, че за компромисите и отстъпките трябва да се редуваме, а не само еднта страна да ги прави и мисля, че това е най-важното, което трябва да накараме мъжете ни да разберат. Че независимо кой е "силната" половинка, компромисите трябва да идват и от двете страни, а не всеки да си тропа като магаре на мястото или да се лъжем и мамим. То така до никъде няма да се стигне...  :\

 Е браво на вас. Аз като кажа на милото "Ами както искаш" и все едно не съм го казала...
В повечето случаи той решава наистина както той иска и аз трябва да му се нацупя хубавичко, за да спре и да се замисли поне малко.
Аз много често обаче се опитвам да се поставям на мястото на другата страна и малко се обърквам, защото знам, че с неговия начин на мислене е прав за себе си.
Но аз нали съм си  }:-> и все гледам да е на моето.
А относно силните характери - двамата сме зодия ЛЪВ - сещате се какво става

E при нас определено не е така. Затова търся подходящата форма на общуване според характера на човека.

Май не ме разбра правилно. Изобщо не мисля, че това за което съм разказала е говорене с недомлъвки, даже напротив - изразявам си позицията, убеждавам, но по по-деликатен начин, защото ако кажа директно "Искам това, това, онова, тук да идем, това да направим и т.н.", той ще отговори: "Чудесно, искай си!".

Просто всеки е различен и номера е да намериш правилния подход към него, за да са доволни всички и да няма "аз командвам, ти командваш" и т.н.

Олееее, доста ставаме в отбора на шефките!  *YAHOO* Аз примерно имам много заето и забързано ежедневие и по навик мога да се организирам бързо и стегнато за пътуване или някакво друго събитие, докато милото малко се бави.. Отдавам го на липсата на опит в това отношение и се надявам да свикне бързо   =] Иначе достойнството му е недосегаемо и не ми е казвал директно, но усещам, че той смята моите "заповедчета" за леееко излишни! 8P
100% съгласна съм, че в съвместния живот трябват компромиси и от двете страни, но си мисля че без женски хитринки и търпение не може! Както казва баба ми: "От две мили приказки няма да ти се претърка езикът", а аз добавям: " ..и от "както ти си решиш, миличко!"  - също"  *THUMBS*  *THUMBS*  *THUMBS*

ОТ НАЧАЛО Е ПЪЛЕН АД СБЛЪСАК НА ХАРАКТЕРИ,НО ТРЯБВА ДА ИМА И КОМПРОМИСИ И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ ИНАЧЕ СДОБРЯВАНЕТО Е МНОГО ГОТИНО =]

..и ще добавя- взаимно учене на кой докъде му стига пределът на търпението! }:->
Направо съм бясна. :gthouh: :battle: :bqsnasym: Не знам дали вашите мъже дрънкат глупости, но моят няма равен в това отношение понякога!

Чудех се къде да пиша- дали в темата за ревността, но мисля, че случаят ми я надхвърля.

Моят мил /малеее,мил лиии.... :gthouh: :battle: :tomatowar:  }:->/постоянно има работа с разни институции. И ми беше казал как веднъж едно момиче /което той нарече "тая"/ от една институция му вършела много бързо работите и се занасяла с него-казала му,че още по-бързо ще стават, ако излязат на кафе.  P-( И аз тогава-нищо,какво-хубав ми е мъжооот, нормално е.
Преди няколко дни обаче намирам листче у нас с написан скайп- от сорта на "сладкото пиленце" /подобно е,да не конкретизирам просто/. Аз чистех и питах това за хвърляне ли е и какво е. И той- ми на онова момиче, да си говорим по служебните дела/почеркът-не не моя мъж/.  P-( Викам е какъв е тоя служебен скайп- сладко пиленце! ohmy,няма ли поща, егати ника-моят служебен е с фамилията ми-криво ми стана,ама аааайде след 4-5 реплики кротнах. Какво толкова. =]
Оооообачееееее...вчера седи нашият на компа,аз минавам зад него и гледам-пише с някой /виждам снимкат/-една полуразсъблечена мацка на аватара. ohmy Викам "кой е това?" ohmy А той-ами онова момиче... Мацки, това става в 22.30 снощи! P-( P-( Аз пак с кротко почнах-е,тая нормална ли е по служебни дела да ти пише в 22.30 и т.н.
И той пак като ми се изребчи O_O, като започнахме едни спорове кое било нормално,кое-не, аз го обвиних, че не прави разлика между служебни и лични взаимоотношения, той ми разтяга локуми,че трябвало да бъде любезен, за да му върши работа, че тя като флиртувала това било в негова полза... P-( P-( P-( Ама нищо не било станало.
И аз му казах-защо никой не си позволява с мен да се държи така-да ми звъни,не знам си кво-защото всеки поставям на мястото му,ако не се държи професионално с мен.Тоест го обвиних,че той не е поставил границата. И,моля ви се, нашият ми заяви, че аз не съм разбирала- сложил бил границата, защото ако не бил женен, щял да спи с нея вече! ohmy ohmy ohmy Амайкоооооо :gthouh: :gthouh: :gthouh: >:O :tarzan:
Няма да казвам какво последва от моя страна, той после ми се извинява-напук ми бил говорил, а аз му казах да не е посмял да ме докосне! Да се маха! Спах в хола. Направо ми е черееееннн пред очите! Дрънка глупости, толкова е несъобразителен!И според него нищо кой знае какво не е казал или направил-даже напротив!!!

Оххх,извинявам се за дългия пост,ама направо ще гръмна от ярост! :hysteric:

Ава постъпила си правилно, тъй като на пръв поглед не е нещо чак толкова, но при положение, че тая го е сваляла един вид какви са тези разговори по нощите  }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:->

уупс, твоя мъж сериозно е сгазил лука, дай му да се разбере, че тая е сложена там, за да си върши работата, а не да закача чужди мъже  P-( P-( P-( P-( P-( P-( Ех много ги мразя разни такива, дето се правят на велики, само защото са някъде ниско долу в служебната йерархия на някоя тъпа държавна администрация и като няма на кой да си го изкарат си го изкарват на тези, които обслужват.

АВА много правилно си постъпила дай му един хубав урок на твоято мъжле }:-> }:-> }:-> ауууу като четях чак мен ме хвана яд на него камо ли на теб какво ти е P-( P-( P-( я му свий сърмите ааа ама какво си мислят бе тия мъже P-( P-( ние сме с теб и те подкрепяме мила давай ти си на ход *THUMBS*

Авичка и аз мисля, че си постъпила правилно!
Такива разговори по никое време по служебни дела, я чакай малко.. P-( P-( P-(
И още нещо да ти кажа от личен опит. Понеже предишното ми гадже ми пише от време на време..В смисъл там историята е много дълга, ние от колко време сме разделени , но той още си ме обича и знае че съм омъжена и т.н., но продължава да ме търси от време на време. В началото разговорите бяха все поредица обяснения как още ме обича и т.н., сега напоследък не.. говорим си за нормални неща като приятели, макар че аз усещам, че още ме иска..Както и да е малко отплеснах от темата..Та той човека все ми пише или звъни по едни такива часове..21:00-22:00-23:00 и милото направо пощурява и последния път пак получавам смс към 22:30 от него и милото }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> и аз се оправдавам че в крайна сметка не ми пише нищо освен как си що си..нищо повече, в което няма нищо лошо, но милото я погледни колко е часа, какво ми се сеща по никое време, той изобщо не се съобразява..нямам против да контактувате, но всяко нещо си има граници и т.н. и наистина беше прав и ми стана кофти, защото знам ако е обратна ситуацията как ще реагирам аз }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> P-( P-( P-( P-(
Та твоето мило според мен ще осъзнае днес че е постъпил много много глупаво..а за тая въпросната...кво да кажа просто нямам думи за такива  P-( P-( P-(

Авва, напълно те разбирам. Преди няколко месеца имах подобен случай. Намерих в служебния му телефон някакви смс-и от някаква М..... Бяха нешо от сорта "Погледни през прозореца...бла бла бла... красив бил снега..." и някакви такива. Имаше и още няколко, но не ги помня вече  *crazy*. даже в изпратените му открих и смс до нея. Обръщаше се към нея със скъпа ohmy ohmy ohmy >:O :tarzan: СПОДЕЛИХ му откритието ми и той почна.. тя била клиентка на фирмата, много голяма, била го харесала и му се сваляла, а той не я искал и се дърпал, но тя била упорита и му пращала смс-и, а пък обръщението "скъпа" било ирония  ohmy тогава не си говорехме цяла седмица, чувствах се ужасно. той ме убеждаваше, че ако имал да крие нещо щях да изтрие смс-и те  :\
Уж го преодолях, но на Нова година тя пак му изпрати смс и той като го питах от кой е той акза М-тел му пращали разни рекламни съобщения, а аз бях зад него и видях от кой е  ohmy ohmy ohmy Не знам какво да мисли
А Авва, виж в хронологията на скайпа какво са си писали. Може наистина да е било по работа  =]

А така,мацки,радвам се,че сте на моя страна! P-( Защото си има граници на всичко! P-( P-( P-( И не оная пикла е виновна- мъжът ми е! :angry: Ама тя го била питала сега по скайп "как си" и той какво-да не й отговарял ли?! ohmy Ами естествено,че няма,бе!!!! }:-> }:-> Защо на мен не ми пише някой,дето ме сваля, защо не ме кани на кафе- тоест канят ме,ама аз им отговарям подобаващо! Никоя жена /или мъж/ няма да тръгне да се държи така, ако не и/му се дават аванси и е поставен/а на място! P-( P-(
Побеснях, ви казвам-варти трясках, пръстени хвърлях P-( Той ми вика- не тряскай вратата! и аз два пъти по-силно- тряяяяссссс! }:->
А спах в хола, защото дойде и легна при мен в спалнята- и ми се извинява,че не бил прав, че и за него не е нормална ситуацията,просто искал да ме ядоса,щото съм му била поставила ултиматум и му станало криво. Еми много ясно-казах тая да не я виждам повече в скайпа му след 17.00- работно време!Какво ми се прави на ударен! И не го е срам да ми заявява,че ако не бил женен щял да спи с нея!!!! }:-> И той-ами именно,бе,мило,ама аз съм женен и затова поставям граница-не ме разбираш нещо,не съм се изразил както трябва! ohmy ohmy Абе направоооооооооооооооооооооо ми иде да го У-Б-И-Я!!!! }:->

Ава щом се е извинил, значи е осъзнал все пак !!!!!!!!! дала си му да разбере , че не е прав !!  и си напълно права това момиче не е виновно, тя сигурно е свободна и си прави каквото си иска, тя няма да тръгне да се съобразява, че е точно твоят мъж, той трябва да се съобрази с това и да и покаже точно и яясно че е обвързан, нека се държи приятелски, но както казваш до 17 ч. след това край на работния ден !!!!! има си граници !!!! но прости му -осъзнал е грешката си !!!!!! :)

avva_stz и аз съм на твоя страна, но не само като женска солидарност, а защото на мъжете наистина им е слаб ангела и наистина не е сложил бариерката, където и когато е трябвало .... Ако без нея не може да си свърши работата и тя примерно му я спъва, само защото не й "връзва", има си и други начини за справяне със ситуацията. Подава жалба където трябва и да се вземат мерки със съответната служитела. Все пак е на работа и трябва да си я върши. Ако не тя, то друга на нейно място .....

Като чета и другите мацки са имали подобни ситуации .... и моя предишен приятел беше сътворил подобно нещо. Нямам навика, а и не искам да ровя в чуждите телефони. Считам, че това е лично пространство, което трябва да си останетакова .... Веднъж си бяхме разменили телефоните за седмица и както си ровя в неговия, търся име от същата буква в тел.бележник и попадам на име Слънчице, като очаквах срещу него да стои моя номер, а той се оказа друг  *crazy* Тогава попитах кой е това и отговора беше безумно глупав ... както и да е, уж изтри номера през мен, а след време виждам същия номер и вече под името СПОРТ  *crazy* то си беше ясно  *crazy*.... въпреки хилядите извинения и обяснения, всичко приключи по бързата процедура с доверието ....

Хубаво е, че сме разумни поне  ;) avva_stz успех  *THUMBS*  дано изясните ситуацията и той си вземе поука  :good_luck:

Прошка лиииии??????  :battle: :hysteric: :mad_girl: :gthouh: :lacnl8: :bqsnasym: Поне една седмица няма да му проговоря! С..с няма да види скоро! И изобщооо..не съм на себе си! Няма да го погледна! }:-> P-( Ако ще 10 пъти да ми се извинява! Такива неща да говори на жена си! Направоооооооо...
За такива работи 'Извинявай" не се приема толкова лесно! Ами той следващия път пак ще направи същото! Като ми вика- след 4-5 дни, като ти мине, ще осъзнаеш, че не съм го направил нарочно,ако знаех, че така ще реагираш, щях да спра, не исках да те нараня..Абе на кого ги говориш,беееееееее, затова имаш глава на раменете!Охх..наистина ще гръмна. }:->
А хронолигии и смс-и не чета, не ровя, не гледам- не приемам такива неща. :\ То ако се почне така, няма край с подозренията. =] Той беше честен- "това е същото момиче, мило, пита ме само "Как си", аз й казах, че съм добре и лека вечер..." И аз му вярвам!Въпросът е той да осъзнае, че поведението му е анти! Спрямо мен!И да започне най-накрая да си мери приказкитееее :girl_cray2: :gthouh:

Авичка, много си права за границите. Винаги се усеща от противоположния пол докъде му позволяваш да стигне. Аз също съм получавал покани, които са били тактично и в същото време категорично отхвърлени.Така че на отсрещната страна й става ясно, че няма да мине номера. Явно нашите мъже не са направили точно това  P-( P-(

Това с ровенето си беше чиста случайност. аз също много мразя такива изпълнения. Някакви номера му се били объркали, не знаел в сим-а ли са  или в телефона. уж ми даде да видя какво става и аз и смс-ите прегледах, но не очаквах да видя подобно нещо  ohmy

е добре , човека е сгрешил - вярно е, не го защитавам !!!!! НОООООООО Ава ако се държиш по начина по който казваш, цяла седмица сърдене и не говорене, просто го правиш на себе си и на теб ще ти е гадно, а на мего може би някой ден ще му писне - да се извинява по няколко пъти за еддно и също нещо !!! пак повтарям не го оправдавам, но при положение, че е бил искрен с теб и не е скрил няма за какво да се притесняваш и да се сърдиш с дни ! при положение, че вече се е извинил и исъзнал обаче !!!!!!!!

от опит то го казвам, че с нашето постоянно сърдене и мръщене не се оправят нещата, трябва да се говори и осъзнават грешките и ако той осъзнава добре !!!!!!!!!!!!!! не го прави от женски инат !!!!!

била съм като теб и съм се сърдила като теб, но един ден милото ми каза, че му писнало и ако не се поправя няма да изтраем много, тъй като след като си е осъзнал грешката и извинил, значи е направил необходимото, и аз трябва да направя компросим и необходимото - да отстъпя, както той го е направил и да се оправят взаимоотношенията

Браво, Ели!!! Мъдра както винаги  :bravo: :bravo: :bravo: Подкрепям мнението ти напълно !!!

Аз също! :bravo:

Аууу какъв нахалник!  }:-> И аз се вбесих!!! Това  пак ми напомня за онази увереност у мъжа "На мен всичко ми е позволено, ако нещо се обърка, ще се измъкна някакси!" Ама наистина не мислят!!! Защо така? Може би защото знаят, че ще последва скандалче, сърдене и после ОК. Ето и той казва: "като ти мине след няколко дена" Абееее не ни взимат насериозно като се сърдим, ц ц цц ц ц цццц ц

Мисля, че разбирам защо те държи дълго ... просто мислиш и анализираш ситуацията: Ако те обича защо те дразни след като знае, че сам си е виновен за ситуацията??? Вместо да се извини веднага. Просто да не пада по гръб, нали е великия мъж.

И на мен така ми се наложи да се извинявам веднъж и ми беше за урок. Един следобед на работа ми се включи един итал. по ICQ и започнахме да чатим - той бил в БГ, айде на кафе, аз казах, че имам сериозна връзка и много обичам приятеля си и т.н. И малко след това кой се появява на хоризонта на проверка - приятеля (който на всичкото отгоре е страшно ревнив и работи в съседна постройка с офиси). Упс!  *crazy* Аз все твърдях, че това е просто един глупав чат, в който ясно съм заявила, че съм обвързана, нооооооооо и на мен би ми било неприятно, ако някоя го кани на кафе.
И така, сърдене, драми, както си му е реда, но запомних и едно негово изказване от рода: "Вие жените понякога сте много наивни!!! Ако не си забелязала мъжете не са много по приказките и дар словото, философстването, и т.н. тогава защо ти се включват в чата???! За сладки приказки?" И е прав до известна степен. Чата е развел доста сем. .... и е събрал де, ама все пак.

Аз мисля, че дори за малки неща трябва да сме нащрек...........

така е,но може да му стане навик и после да си казва ще се извиня и ще и мине,трябва да има баланс и да се изясните-сложи картите на масата,кажи какво ти харесва и какво не,какво одобряваш и какво не-все пак ще се жените и трябва да има доверие и разбирателство,криенето и детските работи със скайпове,смс и т.н. са за лапетата в училище не е ли така...покажи му,че си обидена до толкова доколкото да те разбере и да осъзнае ,че така не може да я кара ,но не прекалявай.... :*

Абе за какви служебни разговори през скайп по късни доби става въпрос бе!?  }:->  }:->  }:->
Ако моето момче го сгащя в подобна атмосфера простоооо:  :boxing: :cow-boy:  :cow-boy:
Авва, мила, според мен ти сама трябва да прецениш доколко далеч може да стигнеш с цупенето, защото ти го познаваш най-добре. Не е хубаво времето за това да превишава времето, в което той е готов да съжалява - а то не е нескончаемо за нито един мъж! Вярвам че ще намериш верния път.. Иначе, браво че си спала на дивана!!  *THUMBS* И аз бих постъпила така.. плюс тряскащите се врати!!

Явно това е всеобщия начин ние жените да изразим недоволството си. И при мен беше така. Но след тази нощ, в която спахме отделно поне имах време за размисъл и следващата ми стъпка беше един дъъъъъъъълъг, откровен и зрял (доколкото е възможно) семеен разговор  :mad_girl:

За това съм напълно съгласна! И аз винаги се цупя много, но истински мога да простя и да ми олекне, когато сме говорили по въпроса и сме се изяснили, и най-вече да сме изяснили,ч е въпросният проблем е наистина важен за мен и наистина ме наранява. В такъв случай на половинката му става ясно и поне се опитва да разбере и да не повтори същата грешка. Но просто трябва да се говори ид а им се обяснява на мъжете -  какво да ги правим като са толкова недосетливи и нетактични и несъобразителни  :girlhide:

Да се изкажа и аз, че и мен ме хвана много яд като чета такива работи. Авва, много хубаво си решила да се сърдиш и да му покажеш, че си бясна - напълно си права и те подкрепям. Това че се е извинил не го оправдава и освен това не трябва да свиква, че с едно "Извинявай" нещата ще се оправят, ти ще му простиш и той пак ще може да си прави каквото си иска. Трябва малко да се постресне и твоето сърдене ще му дойде като един студен душ, да разбере че е прекалил. Колкото по-дълго се сърдиш, толкова по-ясно ще му стане, че не само не е поставил никаква граница, не само я е прекрачил, ами дори и отишъл доооооста по-надалеч отколкото е трябвало, така че недей да се огъваш бързо пред извиненията му. Едно е - да се извиниш на мига, когато осъзнаеш, че си сбъркал, съвсеееем друго е - да осъзнаваш, че си виновен и въпреки това не само да не се извиниш, но и да наговориш още куп безсмислени глупости и чак когато нещата излязат от контрол, тогава да тръгнеш да се извиняваш, както е направил той. Баща ми има една много вярна приказка за такива ситуации: "Хем насран, хем голям"...всичко си има граници.

Това все едно аз съм го писала. Напълно съм съгласна с prin4ipessa в конкретната ситуация. Трябва да му покажеш, че поведението му е страшно обидно за теб и с извинявай нещата не винаги се оправят.

аз след една такава караница и спане на дивана от моя страна си докарах схващане и главоболие...  =]

Авва ,това неговото е не за бой,ами за здрав кютек  P-( P-(
1.Аз точно с тая реплика го научих милото да се бие в гърдите всеки път,като нещо го загледа някоя,така че СПРИ С НЕЯ,казвам ти,до нищо добро не води  ohmy ohmy
2.Заради това не очаквай да си постави някаква граница,само защото и ти го правиш.Няма такова нещо като мъж с "граници" ,уви  O_O
3.Бие се в гърдите,ама и той е наясно,че говори глупости.А ги говори,защото според него си му навлязла в личното пространство и му се бъркаш в служебните дела.Мъж мисли-без коментар  *crazy*
4.А защо ти????Него да го натириш там  }:->

уфффффффффф, повръща ми се от цялата ситуация! Но знам едно- 'Извинявай" не е достатъчно! }:-> Не знам какво искам да чуя, какво искам да направи, за да му се отсърдя, но каквото и да е то-не го е направил! }:-> Аааамааахааа- ми че той утре още по-лошо нещо ще направи какво-извинявай, и ще ми мине???!!! P-( И го усещам как просто си седи, живее си животеца и чака да ми мине!  ohmy

А за натирването в хола-никакъв шанс- ако легна в спалнята, нашият ще легне при мен- аз съм сърдитата, нали помните!  :girl_wink: И като легне, аз ще се ядосам, ще стана, и пак ще ида в хола да спя! Той като сме скарани ляга и търси да ме гушне, да ме погали по лицето.  =] Пък аз не ща да го усещам, че е наблизо!  =]

1.Авичка ,той не знае какво да направи.Не знае с какво точно трябва да си изкупи вината.Повярвай ми не му е лесно да си живее живота като си му толкова бясна,само се прави.Сигурно има усещането,че седи върху вулкан.И...не искам да съм зла,нооо...така трябва.Точно от това усещане той си дава сметка,че яко е сгафил  }:-> А гледа да си трае,защото знае,че е виновен,ама не знае какво да направи,а му е ясно,че ако направи дори 1 погрешна стъпка,вулканът ще изригне и ще го помете.
2.Плах опит да оправи нещата,тип фразата "Хайде де,нали знаеш колко се обичаме,сега защо така правиш".Вбесяващо е,ама поне е нещо.

И аз искам да ви се оплача  :'( Милото ми каза,че се държа като мъж  :'( Че съм го командвала,че съм искала да се налагам  *crazy* А аз кога съм искала да се наложа-когато го виждам,че прави нещо не както трябва и че може да пострада после и понеже ще ми е мъчно да го видя пострадал или огорчен от нещо,му казвам да не се занимава с глупости,а той какво???Реакция стил "Аз на тебе бъркам ли ти се,не нали,тогава и ти недей!"......И ми се прави,моля ви се,на мъж,рекъл и отсекъл  *crazy* P-( И като му кажа "Що не се правиш на мъж когато трябва,когато се иска от тебе да бъдеш кавалер,да се погрижиш за мен,а сега намерил характер да показваш?!" а той "Е сега какво искаш да кажеш,че не се грижа за тебе ли?" И го казва като сам знае,че нямам това в предвид,обаче иска да ме дразни  *crazy* *crazy* *crazy* Е не мога,казвам ви,тия мъже сбъркани ли са,какви са,ти го гледаш да му е хубаво,обичаш го глезиш го,пазиш го,защитаваш го,подкрепяш го......И колкото повече правиш тия неща,само и само да му е добре,той толкова повече на главата ти се качва и разправя,че му се бъркаш  ohmy ohmy И като се дръпна от него за малко,направя се на желязната лейди,защото си викам,че може верно да има нужда малко да подиша и да не му обръщам внимание,и се почва "Ама ти сега защо ме избягваш?Ама аз нещо обидил ли съм те?Ама от нещо нужда имаш ли?" Ами да,имам-да разбереш накрая какво искаш!!!!!!
Извинете за фермана  :[

Авва мила, всички сме имали подобни случки и подобно държание от страна на половинките.
Яд ме е на него, но и ми става мъчно като не си говорим 2 дни. Обикновенно започвам разговор, за да си изясня нещата и да се успокоя, когато си говорим като зрели хора и виждам, че той наистина съжалява и е осъзнал, че ме е наранил.....прави сте че с едно Извинявай нищо не се решава, но и да се сърдим по 1-2 седмици, не мисля че е решение, защото не наказваме само него, наказваме и себе си. Мъжете нали знаете че от намеци не разбират, трябва да им се говори в прав текст, за да вденат за какво аджеба става дума!!!
По-добре поговорете, за да си изясните цялата ситуация и най-вече ти да се успокойш.
Нали за това сме двама все пак да решаваме всичко заедно както хубавите неща, така и тревогите, болките и нещастията!  @}->--

Дяволинка, ами ти защо не му го кажеш някой път точно ей така в прав текст. Тогава със сигурност ще спре да се умилква и да се прави на разсеян, че не знае за какво става въпрос, сякаш ни лук ял, ни лук мирисал. Кажи му го ей така и да видиш как ще разбере, че наистина трябва да взима нещата по-насериозно.

Аввичка, а ти какво точно очакваш да направи той, за да разбереш че наистина съжалява и че е разбрал грешката си? Вярно че едно извинявай не решава проблема, но какво би го решило според теб?

Очаквам нещо повече от "ИЗВИНЯВАЙ"! Това, което чух, беше само "Извинявай, не съм искал да те нараня, не мислех нещата, които казах, казах ги само напук, защото ми постави ултиматум. Ако знаех, че толкова ще те засегна, щях да спра по-рано. Не съм искал!"
Срещу това изказване имам:
1. очевидно поддаване на флирт /тя го е канила на кафе/
2. лъжа /"Това, че тя ми даде скайпа си, не значи, че аз съм й дал моя"-ха, ами как тогава се свързахте,бе! }:->/
3. пренебрегване на чувствата ми /аз се сърдя и викам, обидно ми е, той се хили и говори глупости/
4. несъобразителност и неотчитане на повишената ми емоционалност покрай сватбата /имаме 3 седмици, а на мен определено ми се насъбра/
4. отказ да признае веднага вината си /един куп глупости и нерви, докато чуя "извинявай"/
5. очевидно изчакване просто да ми мине /"Като ти мине след 4-5 дни..."/, вместо настоятелност да се разреши въпросът /изнесе ми завивките в хола сам/


Заключение: ВИНОВЕН, МНОГО ВИНОВЕН!

Какво ще бъде достатъчно за мен? Я да видим.... *crazy* Цветя, извинения, подреден апартамент, приготвена вечеря, масаж, искрено разкаяние и посипване на главата с пепел, придружено от тържествени вричания, че аз съм смисълът на живота му!!!!  }:-> }:-> }:->

Звучи много добре обосновано и логично - напълно съм съгласна!

Ава седни и погови с мъжа ти тогава, едва ли той приема това което е направил както ти !!!!! не одобрявам сърденето ти, аз се сърдя максимум два часа, но аз не мога да търпя и това не означава че прощавам, просто започвам да нервнича и каквото имам си му го казвам и вдигаме патартия до небесата, но поне сме се изяснили и осъзнали грешката, не мълча и не стискам зъби като теб !!!!!! не го защитавам напротив виновен е , но като не си говорите и спиш на дивана се отразява на вашите отношения и връзка като цяло, и ако той така или иначе не предприеме никакви действия до кога смяташ да спиш на дивана ??????? все ще му простиш и той ще знае за другия път, че рано или късно ще се оправите !!! ГОВОРЕТЕЕЕЕ / ако трябва да му го изпратим всичкото това на мейла да разбере човека аджаба за какво си сърдита/ защото повярвай ми едва ли ще се сети за всичко това  *crazy* мъжете винаги си мислят "е какво толкова направихххх "

и пак казвам не го оправдавам или защитавам, просто гледам реално на нещата и така си мисля аз

Напълно съм съгласна с Ели. За да осъзнае грешката си трябва да говорите. Само с цупене не става, защото така единственото, което можеш да постигнеш е следващият път да не ти каже, че си говори с нея. Така че седнете и поговорете, кажи му какво мислиш, че това не е нормално да си говориш по скайп късно вечерта с няква си, че ти е обидно и т.н. Не си мисли, че го оправдавам, напротив. Твърдо против съм такъв род комуникации, скайп, смс-и, кафенца и т.н. с някви си познати. Е, когато е по работа - ясно, ама работата не е късно вечер. Но, мъжете са такива - обичат някой да им обръща внимание, да се чувстват харесвани и т.н.
Та терапията е разговори, не само цупене. Защото той се е стреснал в началото като си се нацупила, ама после със сигурност му е дошло в повече. Така че - седнете и поговорете.

Авва всичко, което си написала е много точно и ясно за една жена. И повярвай ми, изцяло те подкрепям. Но факта си е факт, мъжете са си тъпи парчета и в 90% от случаите не могат да осъзнаят какъв точно е проблема и защо им се сърдим.

Как изглеждат същите неща от гледна точка на мъжа(според мен):

1. очевидно поддаване на флирт /тя го е канила на кафе/ - това че чужда жена го кани на кафе му повдига самочувствието и след като не ти изневерява той не вижда проблем

2. лъжа /"Това, че тя ми даде скайпа си, не значи, че аз съм й дал моя"-ха, ами как тогава се свързахте,бе! diablo/  - писал и е пак с цел повдигане на самочувствието. Може и да не те излъгал. Той не и дал неговия скайп, после я е открил по нейния. Реално крайния резултат е същия, но е различен начина по който се е стигнало до него.

3. пренебрегване на чувствата ми /аз се сърдя и викам, обидно ми е, той се хили и говори глупости/
Нормална реакция, повечето мъже като се притеснят и не знаят какво да кажат обикновено говорят глупости с цел да ни разсмеят и да ни мине, пък дано се разминат нещата

4. несъобразителност и неотчитане на повишената ми емоционалност покрай сватбата /имаме 3 седмици, а на мен определено ми се насъбра/
Ами те това не го разбират, обикновено се чудят защо толкова си даваме зор, че кой ще гледа дали има панделки на столовете или не, така си мислят те. Не си дават реална сметка че жената се подготвя за този ден от 4-5 годишна.

4. отказ да признае веднага вината си /един куп глупости и нерви, докато чуя "извинявай"/
Ами явно е инат и не иска да се предаде така лесно. Особено ако често се карате, в един момент може скандалите ви да са преминали в борба за надмощие в къщата и той да си мисли че ако каже извинявай, така ще признае че ти си по-силната.

5. очевидно изчакване просто да ми мине /"Като ти мине след 4-5 дни..."/, вместо настоятелност да се разреши въпросът /изнесе ми завивките в хола сам/
Ами човека си има гордост и ти прави напук. Нормално след като ти не му говориш и той да ти се надуе и да се прави на интересен.

Разсъжденията са въз основа на личния ми опит и в никакъв случай не са валидни за 100% от мъжете. За съжаление жените са тези които в повечето случаи поемат инициативата за разговор и изясняване на нещата в подобни ситуации. Жената е тази която създава семейството, неговите традиции и го поддържа живо, ако ти се откажеш от тази си роля, като седиш мълчиш и чакаш нещо да се случи по-добре се откажи от сега. Не казвам, че трябва да му простиш лесно и да премълчаваш проблемите, а напротив: ГОВОРИ  с него и му обясни ако трябва не един път, много пъти. Мъжете бавно загряват за това трябва постоянство.

аз четох ли четох и само едно бих могла да кажа!не се връзвай прекалено защото от това губиш нерви време и сили само и единствено ти *THUMBS* той не го приема както го приемаш ти и за него е безумие че се сърдиш толкова време амиии.........мъж те всички са такива!не мислят като нас не чустват като нас за какво да си хабиш нервите за нещо което той даже не отчита като грешка!и ако ти се мазни и извинява не означава че съжалява(защото според него няма за какво такъв е мъжкия манталитет)ами че просто иска да спреш най-сетне тая глупава сръдня *THUMBS*
аз лично изобщо нямаше да се подразня нямаше да се разсърдя или каквото и да е все пак ще съм на ясно че той не ми е изневерил нека си пише по скайпа(и аз го правя)нека ходи на кафе(и аз го правя)за какво да се ядосвам нали в крайна сметка е мой мъж не на Таня Блага Драга и т.н. от сърдене само аз ще загубя в случая!той е достатъчно зрял трябва да се е научил ако сега тръгна да го превъзпитавам само ще го отблъсна от себе си защото просто е късно!
това че си изнервена покрай сватбата......... оооо мила ме очаквай да го разбере и още по-малко да обърне особено внимание та той както вече се разбрахме е мъж и освен ако твоя не е някаква особена порода  :P значи е като всички останали ;)
може моето мнение да е различно и да не се покрива с ничие друго или пък да ми се чудят много хора ноо ао съм в тази ситуация няма да ми пука!отварям широко вратата и му казвам "както прецениш ако искаш ходи твоя воля никой на сила не държа ако ли не стой и ако мислиш да си разиграваш коня много те моля поне не пред мен защото е неуважение към съпругата ти/бъдещата съпруга"казвам го защото съм му го казвала и на него!има карт бланш нека прави каквото му душа и гащти искат когато е навън но прибере ли се в къщи всичко останало оставя пред вратата и аз ставам автоматически най-важна!нека ходи по тая и оная стига да не страда от това семейството ми  *THUMBS*

Ама той наистина е прекалил с това демонстративно изнасяне на завивките. Видите ли един вид иска да ти каже "Щом ще се сърдиш, дай да налея още малко масло в огъня". Това е чиста проба нахалство. Хем виновен, хем нахален. С това си действие според мен той откава да приеме каквато и да било вина и изкарва Авва едва ли не виновна. Наистина, Авичка накарай го да седнете да поговорите и му кажи, че това е безумие и няма никакъв смисъл да продължава да те дразни, защото от това наистина страда връзката ви. Защо ще ти прави напук, вместо да се държи като пораснал човек и да се осъзнае малко. кажи му в прав текст всички тези неща, които си написала и му кажи да спре да се държи като калпазан в детската градина, а като пораснал и здраво мислещ човек. то иначе до никъде няма да се стигне. и му кажи, че в случая ТОЙ е този, който трябва да направи компромис с гордостта си  да спре със това правене демонстративно напук, защото той е предизвикал цялата дандания.  :angry:

Оффф, аз какво се точих-това ще направя,онова ще направя...нищо подобно не направих снощи. Ами си се прибрах и си мълчах,ама нямаше кой да ми обърне внимание...разплаках се-пак никой-все едно ме няма в стаята... :'(
Ейй, като ми стана гадно, като се разхълцах...дойде да ме успокоява милото, аз на вълни-ту рева и се гуша, ту му крещя и го обиждам...какво ли не си казахме,малеее  :girl_impossible:
Завършихме с гушкане и любов, обаче...още ми е гадно...не ми е приятно така. А той се опита да води нормален разговор с мен- със спокоен тон уж, ама тезата си му стои-той не ми е изневерил, че да реагирам така, плюс това ми се е извинил! ohmy
И пак ми обяснява как всичко било казано напук-сякаш е нещо нормално да ми говори напук и това обяснява всичко! ohmy И ме пита колко пъти искам да ми се извини и какво съм искала от него още да направи? Да ми посипе леглото с рози ли? И аз казах- ДА! Това искам! И като не съм ти приела първия път извинението, 10 пъти ми се извини,докато те чуя! А не ме оставяй сама да се боря с болката си. И той ми каза, че все едно чете любовен роман-егати драмите,ама...
Та такива разговори се редуваха с гушкане и успокояване, после с плач от моя страна..
Абе изобщо..сутринта ми купи пастичка и ми направи кафе, преди да ме докара на работа. А на мен гадното чувство си ми горчи... :'(

Ава, изчетох внимателно всички мнения и искам да ти кажа следното:
понякога е наистина хубаво да му спретнеш едно хубаво цупене, по-дълго  и по-сериозно от обичайното, за да може да разбере за в бъдеще каква ще е реакцията ти в подобна ситуация, така, ако наистина те обича, няма да си го позволи повторно
от друга страна - и на теб ти е ясно, че тази история със сърденето в един или друг момент трябва да приключи, щом все още искаш да сте семейство(нали искаш?!)
според мен смисълът е в това всеки да си извлече поука от случилото се, да му обясниш(може би след седмица ще ти е по-лесно да се върнеш назад и да осмислиш ситуацията), че това не е "поредното"сърдене, а нещо, което те е засегнало много по-дълбоко, но ти все пак му прощаваш, защото всеки има право на първа грешка(не и на втора обаче) - та така ще изглеждаш и особено великодушна в неговите очи
а това, че ти горчи - само с време ще мине, с нищо друго!

Ех, Авичка, радвам се, че сте направили стъпка към стопляне на отношенията! И стига ти е горчало, от мненията на всички момичета трябва да си разбрала, че просто така се държат мъжете и така разсъждават. Но важното е, че все пак се е кротнал твоят малко и се опитва да внимателен и нежен - кафенце, пастичка...
И аз съм същата! Като се нацупя и като взема да го гоня и да му викам да се маха. И той опитва, опитва и се е случвало наистина да се дръпне и да стои настрана. И аз тогава подивявам, защо не е при мен да ми се моли и извинява  *crazy* Абе и ние сме едни, хем ни боли, хем ни сърби  *db*

все пак сме жени
те мъжете ни трябва да са свикнали с нас вече
понякога съм сигурна че и самите ние не се траем но от пусти женски инат не отстъпваме.
авичка при тебе се е получило хем той виновен хем ти гузна

Ох, Ава, какви са тези изпълнения  от страна на мъжът точно преди сватбата? *crazy*
Относно горчилката......скоро няма да изчезне! Колкото и да си посипва главата с пепел, колкото и пъти да каже "Извинявай" (което в случая никак не помага, напротив, според мен), колкото и цветя да подари тази горчилка ще си остане, да не казвам за винаги, но доста дълго време. Евала, че не ровиш и т. н. - за мен това е доверие. Но всеки път когато му звънне телефона, когато отиде до въпросната институция или влезе в скайп, костата ти ще се изправя заради тази случка. Всеки един от постовете е прав за себе си, но най-редно ми се струва ДА СЕДНЕТЕ, ДА ПОГОВОРИТЕ (ако можеш без да се ядосваш) И ДА СТИГНЕТЕ ДО НЯКАКВО РЕШЕНИЕ.
Като се познавам що за идиотче съм, колкото по-дълго се сърдя, толкова повече се навивам и нещо вътре в мен се къса и КРАЙ!
Щом сте заедно, предстои ви сватба (надявам се все още е така!) искате да остареете заедно, трябва да се научите и да говорите. Хайде опитайте се да поговорите и да се насладите на миговете окло сватбата.
И не си мисли, че го защитавам - постъпката му и най-вече ДУМИТЕ, които е каза са непростими. Нали знаете приказката за мечката и ловеца. От думите боли ужасно.....!

Напълно съм съгласна с теб misskapriss ... "факта си е факт, мъжете са си тъпи парчета и в 90% от случаите не могат да осъзнаят какъв точно е проблема и защо им се сърдим"...
бих добавила, че мъжете по принцип никога не знаят за какво става въпрос, дори да им го кажеш, да им посочиш къде точно са сбъркали, да им кажеш как точно могат да решат проблема, те милите пак няма да разберат ...
Сигурно сте чували за книгата "Мъжете са от Марс, Жените - от Венера" на мен много ми допадна и лично изпробвах някои "тактики" описани там  ;) но няма ефект когато само единия полага усилия да разбира другия ... много е изморително и идва момента, в който се питаш дали всичко си заслужава ...
При мен този момент дойде ... незнам дали защото сватбата наближава или защото сме скарани от два дена, но незнам какво да правя и как да постъпя. Когато се скараме за нещо, независимо глупост или нещо сериозно, винаги аз правя първата крачка дори да съм била права ... за сметка на това ми се отвръща с цупене понеже съм си позволила да бъда ядосана или сърдита ... и така независимо, че съм бла права в дадената ситуация, когато ми отмине гнева, после се чувствам виновна за това
мисля, че не бих издържала това цял живот ... и ако е така няма смисъл от тази сватба ...

Довечера ще имаме сериозен разговор по тази тема и се надявам да изясним нещата, докато не е станало късно ...

Вие какво бихте ме посъветвали?

Това ми е до болка познато - уж аз права, пък се чувствам виновна, все едно аз съм предизвикала караницата.

Ами - ти сама си си дала съвет - ПОГОВОРЕТЕ!!!
Понякога, когато напишем това, което ни тежи отговорите и съветите сами изкачат. *THUMBS*

в нашата връзка аз бях тази която се сърдеше независимо кой е виновен и кой не, и милото винаги идваше и ми се извиняваше дори и когато е виновен, и така няколко години, докато един път не дойде да ми се извинява и вече около 2 часа скарани ( повече от това никога не сме били скарани) и аз тогава осъзнах, защо се държи така, беше студен,  груб и каза, че му е писнало виновен не виновен винаги да поема вината и така като че ли порасна и когато съм си виновна се извинявам, при мен имаше ефект дано и при мъжете ви има ефект или просто поговорете !!!!! :)

балгодаря ви за подкрепата ...
хубаво е когато има на кого да споделиш и да разбереш, че някога и друг се е чувствал като теб и се е справил ...

точно това се опитвам да направя ...  *THUMBS*

Браво Наде - много вярно и на място казано!!!   *THUMBS* ;)

Ех, тези мъже значиииии, направо ми иде да го хвана и  :slap : :gthouh:
Снощи се скарахме жестоко и не си говорим. Не вярвам скоро да се сдобрим! Много съм разочарована и незнам какво да правя. Единственият ни почивен ден през изминалата седмица беше вчера (неделя). Пазарувахме и после цял ден шетах из къщи - пусках перални, простирах, чистих, вдигах пътеки, обирах прах, търках баня и тоалетна, готвих  :!. Той каза, че излиза по работа, както и да е. Дойде и седнахме да хапнем. През това време аз пуснах още една пералня. След като приключихме с вечерята, измих чиниите, повъртях се още за нещо в кухнята и го помолих, ако може да простре, защото съм заета. Никаква реакция. След малко каза, че като си почине тогава  :hunter: Е питам какво си правил, че си изморен? Човека най-спокойно си гледа филм, помолих го за помощ, а той не се мръдна!!! Откачих  :hysteric: :bqsnasym: Изкарах прането и излязох да го простирам. Когато бях към края нашия хубостник се появи на терасата  :\ Попитах го за какво идва??? Но вече бях избесняла....Писна ми само аз да върша тъпата домакинска работа и когато помоля за помощ да не срещам разбиране!!!  :angry: :angry: :angry: Как да му обясня, че не съм домашна прислужница???!!! }:-> Все пак и аз ходя на работа и аз имам нужда от почивка!!!
Истината е, че много мразя този тип битовизми, но ми омръзна да му чакам кефа - всичко при него е свързано с проклетия телевизор и филмите, които нон-стоп гледа!!! Сигурно му се събира повече време да гледа ТВ-то, отколкото мен!!! Не издържах и повиших тон, той също - нямало да ни слушат съседите и стана една раправия - голям скандал! :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY:
Легнахме да спим като разбира се не си говорехме. След малко започна да хърка - казах му да се обърне. След малко пак и пак му викам стига си хъркал, щото имам много лек сън и не мога да заспя. Като стана, взе си възглавницата и се изнесе - отиде да спи на дивана в хола!  O_O O_O O_O Знаел си той, че ми бил голяма пречка в живота!!!  :girl_impossible:
Това беше първата вечер откакто сме женени, в която не спахме на едно легло....И съответно мен сън не ме хвана, а той най-спокойно си хъркаше в хола....
На всичкото отгоре с цялата си наглост сутринта стана и излезе, запали колата и си тръгна за работа сам щото закъснявал! А до сега винаги сме тръгвали заедно.....
Цял ден мисля за това и не ме свърта...чувствам се отвратително  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible: Но поне си излях мъката пред вас и ми олекна малко...

не ги учете на това,вие да правите първата крачка,научете ги,че виновният прави първата крачка и той се извинява първи *THUMBS*[/font]
[/quote]

Много хуабво, но някои нямат научаване или отучване!!!  :girl_impossible: Освен това кой е виновния и кой невинния? Понякога е очеизвадно, но ако кажа "ти не ми обръщаш внимание, не си достатъчно нежен, грижовен и т.н." той дали ще се съгласи, че е виновен??? Или пак ще си помисли "Женски глупости!"

И аз доста често отстъпвам и после не че се чувствам виновна, а по-скоро прецакана! Еми немога да се сърдя!!! А той е страхотен инат и може 5 дена да си крета така ... Остава ми само успокоението, че въпреки че съм отстъпила, все пак съм обяснила какво имам предвид, защо се е стигнали дотук и т.н. Но дайте да не се лъжем - колко от нашите сериозни и премислени монолози стигат до главите на мъжете???! Ако има 50% пак добре.

Много ми хареса коментара на Мис Каприз по повод случая на Ава, накара ме да погледна "мислите на мъжа" под друг ъгъл, както се опитвам да правя понякога. Например ти си мислиш "той не ме уважава, не ме зачита", а той просто незнае какво да каже човека, не му се мисли (те нямат нашето дар слово) и затова го избива на майтап ... например, понякога като съм за разпалила и обяснявам/карам се, на него явно му е ясно какво ще кажа и започва да се забавлява човека, аз говоря, а той превежда моите думи от БГ на английски, ама смотан английски и в някой момент няма как да не се разсмея ....  8P
Така че може да продължим да си говорим, но какво стига до тях не се знае  :girl_impossible:

точно това имах предвид ... хем виновни, хем след това те наказват с поведенито си ... голям  P-( заслужават тия мъже

довечера никаки разговори с моята половинка ... първо  P-( после ще питам защо?

Вярно е, че диалогът е единственият начин за изясняване на проблемите, но много често се получава така, че "говорим на различни езици". Опитвам се да обясня нещо и оставам неразбрана!  :\ Истината е, че мъжете и жените мислят и усещат нещата по различен начин...за съжаление това е и причината за конфликтите...

Summer, summer, току що описа това, което е случва на поне 90% от жените ... освен да си мрънкаме тук, не виждам какво друго може да се случи ... Може би миялна машина и сушилня?

И аз върша почти всичко вкъщи, за да не се караме за битовизми, а като помоля за нещо дребно се започва "Аааааа сега не ми се прави, после, друг път, някой път и става почти никога". И нататък е както си го описала.

Особено това "той хърка, аз се притеснявам и ми е тъжно и мъчно" Завиждам им на спокойствието, ами ние жените защо сме толкова гламави незнам???!

аз нали бях болна два дни и събраха 4 дни да съм си вкъщи и разбира се свеки се възползва и в четвуртък нищо не правех тъй като ми беше много зле и в леглото и нашата ми звъни в 18 ч. и ми вика " какво ще ядем ?" и аз :\ "ами не ми се яде, лошо ми е оправяй те се" !!! така добре ами в петък станах пуснах пархосмукачка и си викам хайде довечера ще направя спагеттки !!!!! пак добре, когато съм на работа свекървата винаги намира време да изчисти, сготви и изпере ( работят със свекъра и мъжа ми за тях си и нямат раб. време) !!! мой ред е в събота и неделя !!!!!

и аз в събота станах изчистих, сготвих, изпрах !! милото когато си е вкъщи винаги ми помага, но се принра нашия на обяд да ме види за малко и реши да яде, а пък аз бях изчистила мивката тъкмо я подсуших и нашия се наяде и туп чиниите в мивката еееееееее подивях !!! казах му докато не си измие чиниите и оправи така както си беше да не си мисли, че ще си тръгне, че вместо да съм на работа съм в болнични после ще ми одрязана заплата и вместо да оздравявам и пчивам, аз слугувам и майка му никва не се вясва да помогне, а само намеци ми прави и бях побясняла, после самичка си плаках от яд !!! и той милото оправи си всичко отиде да работи и каза да не правя повече нищо, ние ще хапнем навънка те да се оправят !!!!! офффф така ми олекна и едни от най-честите ни караници са за това, надявам се до два месеца да живеем вече в нашата си бърлога, нямам търпение

summer  а за теб , Наденцето виж какво те е посъветвала !!!! и аз съм на принципа човек да се постави на мястото на другия !!!!!!! :) и съм му казала на мъжа ми , че когато си остана вкъщи и не работя, тогава няма да изисквам нищо от него, но приположение че работя, може поне след вечеря да измие чиниите, тъй като ккакто той е изморен така и аз !!!!! :) така че действай, ако не стане с  разговори то тогава с действия, няма да се даваме я

Наде, и това съм пробвала, не става ... Ядосах се и казах, че е негов ред да измие чиниите (веднъж месечно, зебележете) и нищо няма да пипна - издържах около 4 дена, но когато започна да понамирисва ... от целия куп в кухнята, се отправих много ядосана натам и започнах да действам, след малко той дойде да помага, защото явно усети, че се задава не буря, а ураган  }:->

А това за 200-300лв. заплата - веднага ще се съгласи!!! :) Неговата философия е, че той ще печели пари и ще издържа изцяло сем. (аз също работя), и няма да се занимава с дом. работа. А той действително много работи, развива се, чете а аз видите ли го занимавам с глупости! Еми и глупости има в живота, не само умнотии.

Наде, твоя мъж явно влиза в положение, а нашите не че не схващат, а са по-егоистични и така им оттърва.

За мен решението наистина клони към миялна машина и пералня със сушилня.

Наде, той и без това ще си ги даде тези 200,300лв. (нищо не ми се отказва), така че няма смисъл да се набутвам :) ако официално ми се дават за тези "услуги" съвсем няма да мога да мрънкам  =]

Явно наистина има значение как са ги научили мамите вкъщи - аз вече съм споменавала, че у тях в Сф (той също е от Сф) почти никога не се чисти, а чинии се мият само и единствено от майка му (това поне редовно). Така, че няма какво да се учудвам  :angry:

аз специално за домакинските задължения нямам претенции ... живяхме почти година в софия само двамата, чистеше, готвеше, миеха се чинии и се пускаше пералня ... всичко за което съм го била помолила се свършваше ...  *THUMBS*
откакто живеем във Варна с родителите му ... няма такова нещо ... само лежи пред ТВ-то и се провиква като му трябва нещо  ...  P-( а да не говорим да го помоля да свърши нещо ...

затова от няколко месеца стачкувам ... не готвя, не чистя ... не си давам много зор ... но да ви кажа няма голям ефект ... нали маминка е на линия за всичко ...

отначало се ядосвах, но знам че след време когато живеем сами няма да е така ... стига да уточним другите си проблеми  :\

ето тука маминка играе голяма роля !!!!!!!! моята като види милото да мие чинии "оставих ги мамо аз ще ги измия" и то пред мен !!! о щееее мие къде ще отиде, за това най-добре сами

да така е ... но незнам скоро дали ще имаме възможност да живеем сами  :huh:

Моето мило много ми помага. Негово "задължение" са миенето на чиниите и оправянето на леглото. Но като цяло аз си върша всичко останало, не защото той отказва да го върш, а защото аз държа всичко да си става по моя си начин (с точно определена гъба, с точно определен препарат, от този ъгъл, сгънато по този начин и т.н.) той милия като се захване да прави нещо и аз само почвам да му се карам, че не го прави както трябва  *crazy* Много съм лоша, хем ми помага, хем имам безброй претенции  :[
Караниците идват, когато като го помоля нещо и той ми каже, че ще го свърши "след малко"  P-( Мен даденото нещо ми пречи и искам веднага да се махне/оправи/прибере, а той понеже постоянно работи (той работи от вкъщи) и иска да не си прекъсва работата. И така =], но като цяло винаги гледам да се извиня, когато съм се развикала без да е необходимо -  е след като ми мине  :huh: А преди аз да му се извиня, той сам ми казва, че съжалява и свършва това, за което съм го помолила  *crazy*
Надето е права, че както ги научим в началото, така си продължава. Ние понеже живеем отделно от родителите и няма трети човек, който да се намесва във възпитателния процес  ;)

Момичета, чакайте малко, какви са тия приказки за 200-300 лв. и тогава да си лежи пред тв-то  ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy Това компромисен вариант ли някакъв трябва да е или какво??? Не мога да си представя една съвременна жена, която има добро образование и работи (е не за 1500 лв на месец), но все пак работи и мъжа и да и дава 200-300 лв. на месец, за да чисти в къщи. Ами наемете си чистачка тогава и ще имате време да си лежите и двамата пред тв-то.
И за да не се отплесваме от темата, която е и за компромисите, мисля, че един мъж трябва да прави такива. Още повече не мисля че е компромис да помогнеш на жена си да държте къщата чиста.

Здравейте...незнам дали съществува такава тема,но реших да пусна една такава..Семейните скандали и недоразомения ги има във всяко семейство,макар че не всички си признават....От малките спорове до големите скандали има тънка граница и ми е интересно как се справят всички с този проблем..И дали е необходимо винаги да се стига до големи разправии от незначителни на пръв поглед спорове,закачки и недоизяснени ситуации.... :zaglejdane: :hysteric: :ANGRY:

Споровете и скандалите безспорно ги има във всяко семейство.Просто не може без тях.Мисля, че не е редно да отстъпва само единия, а другия да се инати и да чака да стане на неговото.Проблемите трябва да се решават с взаимни компромиси докато са малки, а не да се стигне до грандиозни скандали, за които даже и комшиите да разберат и после да се чудим как да се сдобряваме.Това за мен е рецептата-един път единия отстъпва, друг път-другия.  :girl_wink:

Всичко е до взаимните компромиси, иначе не става работата.
За да има рабирателство единият път ще отстъпи единия, другия път - другия, дори понякога е нужно да се затваряточите за някои дребни неща, а не да превръщаме от мухата - слон.

Някой някога беше казал: "Животът е прекалено кратък и не искам да го прекарам ядосан на най-любимите ми същества, защото няма време... Това би било ужасно тъжно". И аз се старая да живея според тази максима!  :) Човек трябва да преценява умно кои битки си заслужава да води.

Преди бяхме като куче и котка...такива скандали ставаха че пушек се вдигаше, сега положението от доста време е доста спокойно...странно но почти не се караме, ако евентуално има някакъв проблем се решава с разговори и компромис от една от страните  ;)

Ние чак скандали не сме имали. Само защото мъжът ми е твърде уравновесен и ми търпи всички настроения. Да, карали сме се. Особено по телефона, защото като не ми е пред очите да го виждам колко го обичам, а само му слушам безумните доводи защо не трябва да има плочки в кухненския бокс и просто не мога да си удържа характера. Сега, като живеем заедно, някой като се понацупи и на другия му става съвестно и се смекчават позициите и от двете страни. Ама ние сме такива, Камен най-ми се притеснява като му млъкна. И това може да е наситено с доста повече чувства от един прилично мощен скандал на по-експресивния тип хора.
 Та, всички си общуват различно. Ако не остава задълго лош дъх от скандала/скарването, не смятам, че е проблем, стига съседите да не стават част от играта.

Ние засега не сме се карали хич, ама живеем заедно само от две години. Може би, защото и двамата сме зодия Близнаци и съответно е много трудно да се достигне до конфликтна ситуация. Но от друга страна и това си е сложно, защото като трябва да се измисли вечеря ситуацията е следната "Мило какво ти се яде?" ..."Амиии, ъм... а на теб какво ти се яде?" "Ама не, ти кажи..." и така до края на света. Хихихихи! Но пък и съвсем без спорове не е, ние още не сме се разбрали по въпроса за произхода на човечеството. Аз държа за чичко Дарвин, а милото за марсианците. Лошото е, че тъщата е съгласна със зетя и са образували коалиция срещу мен.  :P

Истината за гладкото семейно съжителство според мен е във взаимните компромиси и незадълбаването в незначителни детайли. Също така и в оставянето на лично пространство за всеки от двамата.

Преди време по телевизизята интервюираха двама души с много дълъг семеен живот , мисля, че празнуваха златната си сватба. На въпроса каква е тайната на дългия и щастлив семеен живот съпругът отговори: "Тайната е във взаимния  компромис. Когато мненията ни по даден въпрос са различни се взема предвид нейното, а когато са еднакви моето...."   ;)

винаги трябва да има компромис без тях пончкога нещата могат да са доста трудни  без спорове не мойе това всеки го знае но има ли компромиси нещата се оправят

Има винаги спорове, навсякъде се случва малко или много. Според мен има един момент, от който натам положението или се овладява, или става по-страшно. Значи аз съм по-избухливата по принцип, мъжа ми е по-спокоен, и много често споровете стават още по-страшни, защото не успявам да се овладея и казвам някоя дивотия. :[ *crazy*

Компромис, но и от двете страни.  *THUMBS*

И ние и двамата сме зодия Близнаци!И при нас ситуацията е сходна (незнам дали има нещо общо със зодиите  =] )
За мен лично формулата  когато трябва да се направи компромис е ,той да бъде двустранен.Всеки да отстъпи по-малко, за да има равнопоставеност.

И ние с милото имаме проблем, той не може да сдържа гнева си, като се ядоса веднъж, после става страшно, като лавина е, гневът му само се уголемява и уголемява... от по-малко от година сме заедно, имаме 3 месеца до сватбата, а аз не знам кога би трябвало да прилючи периода с напасване на характерите. Той казва, че аз се държа зле с него, моят проблем е, че колкото и да внимавам, поне на 2 седмици по веднъж има страшен скандал, който завършва с думи от негова страна: "Защо ме мъчиш, защо, искаш да видиш къде ми е лимита ли?" и т.н., а аз не знам какво съм направила  :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(, в събота взехме халките и бяхме толкова щастливи и двамата, вчера пак имаше драми и той в пристъп на яд каза: "В момента не искам да се женя!" - не искал да прекара живота си с човек, чиято единствена цел била да го дразни... не знам какво да правя, вярно е, че в живота ни има доста стрес, но това не е оправдание... уфф кажете какво мислите... лош период, стрес или сериозен проблем???
Само за справка 10 мин след това ("В момента не искам да се женя!" ) дойде, гушна ме и каза, "Спокойно, всичко ще е наред, обичам те и т.н., ама аз днес съм на валериан, зле ми е, направо съм се побъркала.  :'( :'( :'( :'(

franzelkata , в кофти положение си! Лошото е, че е едва ли някой може да ти даде рецепта какво точно да направиш. Предполагам сте говорили за избухливостта му, но едва ли и той харесва тази си слабост. Теб пък едва ли ти е достатъчно да знаеш, че десет минути след скандала той ще съжалява. Тормоз е да се живее в постоянен страх кога точно ще се вбеси, кога ще се ядоса, кога нещо ще му хареса и кога няма.
В началото на нашата връзка и аз имах подобни проблеми. Първият път, когато избухна бях в шок и даже мислех да се изнасям. Няколко месеца по-късно ми предложи брак и отказах, точно поради тези страхове. Честно казано сега не знам дали той или аз се промени повече, но такива драми няма. Бях си поставила като цел въобще да не се трогвам и да игнорирам опитите за скандали. Когато виждах, че не става - ставах и излизах. Първоначално се опитвах да се правя на безразлична, после наистна станах такава относно караници. Мъжо видя, че сам не върви да си се кара. Аз пък станах пълен непукист и вече много трудно някой може да ме изкара извън нерви. Та игнорирането при мен реши този проблем!
Успех и не прави много компромиси със себе си.

Аз съм опитвала да го игнорирам, ама май не помага, лошото е, че той си позволява такива неща само с близките си хора, виждала съм да се държи по същия начин с майка си, като оставим това настрани, във всичко останало е повече от страхотен - мил, роматичен, помага вкъщи, грижи се за мен страшно много, но ядоса ли се... лошото е, че аз се панирам и става още по-зле, един ден бях на ръба и му казах, че ако продължава така, ще си остане сам, тогава уж се стресна, започна с едни: "не искам да ме напускаш.." и т.н., най ми е криво, че паралелно с това подготвяме сватба и тези скандали ми убиват желанието около подготовката, иначе баща му е същия като него, имаше един момент, в който си мислех да ходя да питам майка му, как се оправя с изблиците на баща му :)

Според мен, щом и баща му е такъв, значи не е само около сватбата. Колкото и да ти е приятно с него сега, представи си да е обвързан целият ви живот, нима искаш да трепериш всеки ден, дали няма да избухне, според мен, колкото и краино да звучи отложете сватбата и го помоли да отидe на психолог. Всяка една жена мечтае да се види булка, но не бива заради един ден радост, да си обричаш живота. Ако те обича наистина, ще отиде на терапия, особено след като е видял колко ти пречат изблиците му  *THUMBS*

 franzelkata, сега ще ти пише един човек, който много лесно се ядосва(макар да се старае да го контролира). Ще те питам направо-какви са причините за вашите скандали? Думи, казани от теб, твоя постъпка, ситуация, в която сте и двамата? Или неща, които нямат нищо общо с вас двамата?
 Ако е първото, опитай се да разбереш защо точно тези думи или действия провокират подобна реакция? То се знае, че по-нервните и избухливи хора често се хващат и за съвсем дребни неща. Но понякога имат право. Случва се да изречем глупост, да обидим, без да го осъзнаваме, да извършим нещо, което да нарани човека до нас. Често не разбираме какво е и точно като теб се питаме:"Ама какво направих?"
 Вие двамата сте една още много "млада" двойка. Говорете си повече и с възможно по-спокоен и деликатен тон. Има начини без сълзи, молби и викове да се разберете. В случай, че нямаш никаква вина за гнева му спрямо теб, опитай да запазиш спокойствие и да му го кажеш. Ако продължи да задълбочава скандала просто не приемай ролята на жертва-с големите уплашени очи, трепереща и плачеща. Става по-лошо. Бъди силна и заяви позицията си. danieIa ☼  е много права!

Обикновено първоначалната причина е нещо малко, което аз съм направила, но тя го вкарва във фаза, в която вече всичко го дразни, като пример мога да дам Защо да речем не съм премерила картофите в Карфур там, където има мъже дето мерят, а съм отишла на свободната везна и т.н. след това вече той просто не е същия човек, нещата стигат до там, че започва да ме убижда, може би не по общоприетия начин, но се започва с едно, че аз не мисля, че единственото, в което вкарвам усилията си е да му правя напук и т.н. за правенето напук мога да дам пример, търсим един магазин в един от моловете, на партера сме, той предлага да се качим на 1, само, че аз реших, че е на -1, слизаме надолу, магазина го няма, и от там вече започва скандала, как му правя напук и как да трябва да се радвам от резултатите, които постигам (т.е. че вече е нервиран), просто става др. човек, а с този другия, аз не знам какво да правя. А за ролята на жертва, може и да си права, защото аз досега все се опитвах да го успокоявам, един вид дори може да изглежда, все едно признавам вина. Опитвала съм се да му давам примери, за случая с търсенето на магазина, тъсехме един др. и той не успя да го намери, и тогава се опитах нашега да подхвърля, че сега аз трябва да побеснея, да викам и да се карам, един вид, че ако ролите бяха разменени, той това щеше да направи и той дори призна, че съм права и т.н., но това е само докато не дойде следващата ситуация.

Уфф, май не трябва да съм толкова черногледа, благодаря за отогворите, ще се опитам да гледам по-ведро на нещата, пък дано всичко е наред, все пак сватба ни предстои :)

 franzelkata
 докато четях това ,което си писала ,все едно аз разказвах някоя от моите случки!На моменти се чудя ,как може да ми се случват такива неща и подяволите само аз ли се чувствам толкова кофти?Уви не!Днес се изпокарахме ,защото човека решил да пусне пералня (тъмни дрехи) и измежду тях хвърлил един мой чисто нов бял сутиен.И познайте ,като го извадих от пералнята на какво приличаше беше добил един странен цвят между сиво,синьо и черно. :tomatowar:
Стана ми криво и той ми каза ,нищо ще си купиш друг!
Реших да го изхвърля и той ми заяви ,че нищо не ми пречи да си го нося и да не го хвърлям :girl_impossible:
казах му ,че не го искам и това е ,и стана скандала.Още не си говорим :(вече цял ден
На моменти ,като се ядоса и се държи много грубо с мен и се опитва да ме превъзпитава ,за нещата ,за които той смята ,че са правилни.
Моето мнение ,никога не е важно :(
Той винаги е прав ,аз винаги съм тази ,която съм грешна.
Даже напоследък ,се чудя дали изобщо искам да се омъжвам ,но не знам!Обичам го ,но на моменти много ме боли.Ако някой ми даде някакъв съвет ще съм много благодарна. :lacnl8:

Здравей мила,
и ние и двамата сме близнаци и нито аз нито той се даваме лесно ,като стане напечено става страшно.
Компромиси ,компромиси,компромиси ,ама така докога
все си се дъвчем за нещо, а и аз съм си малко злопаметна и подхващам разни болезнени теми ,за което знам ,че не е правилно ,но какво да правя такава съм си.

Ние и двамата сме везни, аз не точно, ама нека да е везни, и какво от това, не са важни зодиите за брака повярвайте ми!!! Родителите ми са везни и дева и се разведоха, неговите също са везни и дева и са страшно стабилно семейство, така, че семейството е това, което вие и само вие направите! Иначе аз често слагам нещата на кантара :) но все още са в негова полза, ако везната натежи на др. страна ще му мисля тогава :P

Момичета, моето мнение е, че е хубаво да се разберете за тези изблици на ярост още в началото, и задължително преди брака. Убедена съм, че ако е имало проблем във връзката преди брака, той със сигурност не се оправя след него, напротив - изостря се. Подсъзнателно, приемаме, че другия вече ни е вързан (знам, че не е така, но съзнанието ни е такова) и си мислим, че можем да си правим каквото си искаме. А в крайна сметка никой не е длъжен да търпи истериите и обидите на друг - колкото и да го обича. Спорове възникват във всяка къща - това е ясно и никога не е едностранно. Всички сме хора, всеки греши - дори и да сме сгрешили обаче, редно е да получим подкрепа от отсрещната страна, а не скандал, защото мисля никой не греши умишлено спрямо човека, с който (ще)дели живота си.
За мен поне, важното е да се поставя другия човек на пъво място, а не някой битовизъм, предмет, някой друг извън семейството - въобще, всичко, извън вас двамата.

да съгласна съм с bubka ,затова че проблемите трябват а се решат,но при нас нещата за момент се оправят и в следвищият момент пак се получава същото!Скандали ,разправии и всеки един от нас се опитва по -всякакъв начин да надделее над другият. :battle:
: franzelkata и при мен е така мила- така ,че знам какво ти е !По същият начин издивява и става кълбо от нерви не може да се спре по-никакъв начин и каквото и да правя не мога да го успокоя.Обижда ме ,и вижда ,че ме наранява и след известно време идва да се извинява или се държи сякаш нищо не е станало!!
На моменти ми омръзва да правя компромиси и се питам ,така ли ще е все занапред?! :girl_cray2:

Намесам се в темата, защото не се сдържах. Какво  значи: "обижда ме, вижда, че ме наранява....." , или пък за момичето дето отишло да мери на друг кантар ,ми не дето принца бил посочил? Вие осъзнавате ли,че няма да се променят? Ми утре други ден ще вземат и да ви удрят (дано не позная) , тогава какво? Чакаме да му мине, да се извини и си купуваме гримове ,за да замаскираме пораженията.
И ние се караме, като живееш с някой е въпрос на време да се скараш с него. Но чак такива изблици на гняв, айде моля ви се ............. Не знам, за вас, но аз лично не бих могла да живея в непрекъснат страх да не стъпя накриво, за да си живеем спокойно

Ето го ,днес пак се скарахме :'( :'( :'( :'( :'( направо не мога повече :( Постоянно ме изкарва мен виновна за всичко.Искам да се махна и да изчезна някъде далеч  :'(
Решението ,което трябва да взема е много трудно ,или да съм постоянно нещастна и да се разправяме,заради детето ни да останем заедно.
Или да се махна...

Ще те посъветвам само едно, седни и поговори с него, още повече след като имате дете, ако трябва обясни му, че обмисляш раздяла, аз моя май успях да го стресна, само времето ще покаже, но скоро не си е показвал рогата (да не чуе дявола), Успех!!!!!

panteryx, имаш нужда от почивка и промяна на тая среда. Малко време за теб да отдъхнеш и да се успокоиш, щото с такива "емоции" човек не знае къде е. Не знам възможно ли е, но може би просто сте в лош период и това ще мине... Помогни си. И говори искрено с който трябва. Имаш стиснати палци от мен, вярно, не се познаваме, ама ги имаш. :friends:

Благодаря ви момичета за съветите -Наистина благодаря!
Много е трудно просто ,предстои не сватба ,а честно да ви кажа не знам ,какво да правя.
 :'( Дано само да не стане по -зле ,но ще видим! :'( :'( :'(
Всичко се съсипа изведнъж !

Мацка, при вас има разни съпътстващи фактори, дето ви тормозят, четох те и в другите теми. Мисля, че до голяма степен отговорността е и на половинката ти. По-възрастен е, има опит, освен това има дете, което е резултат от негов брак и е в трудна възраст. Нормално е да ви се обтягат отношенията от време на време, но пък заедно трябва да правите компромиси, особено този, който има от какво да се учи след един брак вече. Действително, както казаха и по-нагоре момичетата, трябва да си поговорите честно за тия неща. Нито ти си вързана завинаги за него, нито е добре за някой от двама ви да се делите, след като имате връзка, дете и планове занапред. Очевидно щом 4 години сте заедно, не идват от лошо напасване на характерите скандалите, а от нещо по-сериозно. Вярно е, че ви предстои сватба, но може би трябва да се абстрахирате от тая мисъл за малко и да си обърнете внимание на отношенията, мислите, плановете... Не се отчайвай. Всичко в живота ни е някакъв момент, след който идва друг.  @}->--

Деничка Звездичка
Благодаря ти за хубавите думи,дано всичко се оправи ,просто напоследък има едно огромно напражение между нас и стават скандалите.Ще седнем да говорим (стига да се прибере днес) и ще го видим. :'( :'(

Извинявам се, че наливам масло в огъня, но този същият, който обвинява приятелката си, че единствената й цел е да го дразни, защото не се е ориентирала в мола (животът ми да зависи от това не мога да открия конкретен магазин дори в мол, в който съм ходила стотина пъти) ми звучи като героят от разказите на жените, които прибягват до фондациите за защита от домашно насилие. Все другите са им виновни, виж, какво ги карат да правят, как те не искат да са лоши, ама щото онази, пребитата, е просто ужасна, и те какво да направят?!!
 Сега, да не си помислите, че раздавам диагнози. Не и съзнателно ;). Смятам, че у всеки мъж е старателно изградено съзнанието, че само той от двамата има логически ум, възможност да разсъждава ПРАВИЛНО, способност да взима ПРАВИЛНИ решения. Ролята на жената е друга, много важна -  да живее за да му е удобно на него. В по-интелигентните мъже върху това има изградена доста стабилна стена от разум, възпитание, любов и уважение, но все пак, тази основа си я има и рано или късно си оказва влияние. Въпросът е докъде си позволява да стигне. Дали е повече добър или повече мъж.
 Та, за лошите мъже - и между нас преди сватбата имаше напрежение. Разбрах за него по нирваната, която ме (ни) обзе като мина сватбата. Може тази раздразнителност да е период и външна. Но може и да е нещо лошо и определено си мисля, че има нужда от размисъл по темата.

Трябва да си призная, че в повечето случаи отстъпва той. Аз съм мноого голям инат!

 :offtopic: Факт. И най-добрите са така  8P.

Според мен има и много жени, които мислят по същия начин.

При нас отстъпваме и двамата....иначе сме си инати и особено на мен ми е доста трудно да се извинявам,но във брака трябва да се правят мн компромиси и аз съм на ясно с това }:->

Ето ме и мен пак  :'( :'( отписвам се от редиците на булките ,роклята ми така и няма да бъде облeчeна някога ( поне не от мен )! :'( :'( :'(
Скарахме се и се разделихме ,той се изнесе  :\ защото очевидно е че между нас няма да се получи.
Лошото е че иска да ми вземе детето и ме заплашва да ме съди  }:-> ,но аз няма да се дам  P-(
Компромисите при нас се изчерпаха напълно ,просто на моменти той забравя, че е милият грижовен съпруг и баща и си избива агресията върху мен.
Не искам да съм боксова круша за нерви и какво ли още не ,разбарх че той не ме оценява и не м обича  :'(

Мила, дълбоко ти съчувствам и ти желая кураж да преодолееш ситуацията и да вървиш напред. Потърси помощ от най-близките си - родителите, опитай да поемеш дъх и да оцениш добре всички обстоятелства и колкото и да е трудно - да видиш и добрата страна - все пак не си обвързана с човек, който очевидно не те оценява и уважава достатъчно. Пиши ни как се развиват нещата при теб.

panteryx, недей така, вероятно нервите са ви дошли в повечко. Успокойте се и двамата, седнете, обмислете положението. Ако решите, че все пак още се обичате, трябва да поемете отговорност и двамата за връзката и детето си. А след като сте планирали сватба, не може да няма поне малко обич....

Не съм го казвала ,но той никога не е искал истински да се омъжи за мен!Знам го защото ми трябваше 2г. и половина да го моля да се разведе с бившата си жена ,с която имат 12г. дете и бяха разделени от 5 години?
Накрая ,когато аз забременях,бившата му жена намери адвокат и му каза -Абе ,ти какви ги вършиш,чакаш дете ,хайде да се разведем? :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:
Не знам какво повече да кажа ,предложи ми да се оженим аз приех и всичката организация падна на плещите ми ,него изобщо не го вълнува,само мрънка това е много скъпо,онова е много скъпо :huh:
Един ден побеснях,защото той не се вълнува изобщо и му казах ,че е очевидно,че не иска сватба ,а той ми заяви че ако не било така,нямало да ми подари годежен пръстен?!
Е,и?!
 :'( :'( :'( Какво да правя с такъв човек?

Аз мога само да кажа, че насила нищо не става, а в света мъже много.Боли сега боли много, но по-добре късно отколкото никога.Ти имаш дете мисли за него, не само за себе си.

panteryx, мога само да те поздравя, че си толкова силна и че си взела правилното решение. Този мъж, който описваш до себе си не заслужава нито теб, нито детето ви. Ти си млада и имаш целия си живот пред себе си, за да бъдеш щастлива, а едно дете израстнало в семейство, в което има насилие към майката, никога, никога не се чувства добре (казвам го, защото за жалост имам доста близък такъв пример). Надявам се да успееш бързо да се отърсиш от случилото се и да продъжиш напред.  :flower:

 panteryx, честно си отговори сама за себе си дали го обичаш този човек и дали му имаш достатъчно доверие, за да създадете семейство. Уважавате ли се взаимно достъчно? Трудно е да размисляш върху подобни въпроси сега, когато си под влияние на силни емоции, но няма как.
 Разбирам, че няма къде да отидеш-нито при роднини, нито при приятели. Там, където живееш в момента, колко време можеш още да останеш?
 Оставам с впечатление, че не работиш. Ако имаш повече от няколко дни на мястото, където си в момента, почни да действаш по въпроса да си намерите временен дом с детето от типа на центровете за самотни майки, макар че ти няма как да имаш такъв статут, понеже бащата го е припознал, нали? Въпреки че на твое място първо бих се обърнала до достатъчно близки приятели. Като знам колко е сложно с настаняването в ясли и детски градини в София, не знам по какъв начин да си издействаш приемане. Освен като майка с нисък доход(социалнослаба)?
 Според мен трябва да си по-внимателна и резервирана със социалните служби засега. При положение, че детето има работещ баща, както и баба и дядо, които го искат, внимавай да не решат да го пратят при тях. Затова по най-бързия възможен начин си намери работа. Имаш достъп до интернет-търси. Детето може да остане за някой и друг час при приятелки, докато си по интервюта.
 Можеш да се справиш. Просто за момента ще ти се наложи да си много силна, упорита и борбена докрай. Няма да имаш време за емоционална почивка дълго време. Въпреки всичко мисля, че цената ще си струва. Един ден детето ти може да е само с майка, но да расте усмихнато в спокойна среда. А не с двама родители, които постоянно се карат и са в напрежение. Бори се и за двама ви!

michelle да не работя,защото съм по-майчинство 2 ра година..
Не знам ще го мисля и по най-бързият начин ще си търся работа,защото искам да се изнеса.В момента живея при него в неговото жилище ,и няма къде да отида :'( :'(но ще се стегна и ще се задействам бързо да се оправят нещата.

 аз те съветвам да не се изнасяш от неговото жилище, все пак имате общо дете и е добре то да живее в семейното жилище. По принцип при съдебни дела ( разводи, родителски права и др0 съдът почти винаги отсъжда детето да живее в семейното жилище заедно с този родител на когото са дадени правата, дори и да е индивидуална собственост. Ти и детето ти имате права. Ако трявба се консултирай с познат адвокат, но това е моя съвет.

panteryx явно сте се сдобрили с годеника ти защото съм те забелязала да пишеш и в други теми за подготовката, така ли е?

Да сдобрихме се ,дадохме си още един шанс  @}->-- Надявам се всичко да е наред.
Все пак ще има сватба  *YAHOO*

браво на вас, само така, когато се обичате ще се справите с всичко!
пожелавам ви всичко най-хубаво, много се радвам че ще има сватба  :chee:

panteryx, прочетох постовете ти до сега и изживях емоциите, през които си преминала в последно време. Искам да ти кажа, че в караницата винаги се изважда най-лошото (било то дали показваме най-лошото от себе си или виждаме най-лошото у другия). А самата караница е моментно състояние, първично. Никой не иска да бъде в лоши отношения с половинката си. Съвета ми е да започнеш да гледаш на бъдещия ти съпруг с повече усмивки, все пак го обичаш! Да спреш да виждаш в него човека, който избухва, който ти се кара, който повишава тон и т.н., защото замисли се, 4 години не би била с човек, който е само това! Сигурна съм, че нещата, които обичаш в него и заради, които си му дала още един шанс са много по-голяма част от сърцето му. И още един съвет - разговора, не спора, е разковничето на по-добрите взаимоотношения! Защото, когато изкрещиш на някой колко не харесваш дадено негово качество, той бива наранен и обиден, а когато му до кажеш като съвет с мил тон, тогава сам се замисля над него и се поучава, защото и той обича! :) Желая ти успех!

Благодаря ви момичета за прекрасните думи  @}->--
От както стана целият този ад ,сега е направо приказка,даже се чудя ,че много хубаво не е на хубаво....
Ама гледам да не се обръщам назад и да не ровя в раната и всичко някак се нареди от само себе си!
От тогава моят годеник много се промени ,или поне се старае да се сдържа ,аз също гледам да не го предизвиквам по-някакъв начин и всичко е прекрасно :danceg: :danceg:
Чак не мога да повярвам *YAHOO*

Ние си имаме цял ритуал.Караме се той хвурля бомбата и излиза някаде а като се върне аз обидената подвивам опашка и му казвам колко не е прав тои се съгласява извинява се и всичко си е ... като по старумо....  *crazy* абе шантава двойка сме  :laugh:

Честно казано като за мисля за цялото време от както се познаваме никога сме нямали кой знае какви караници , а просто сме спорели , обикновено някой от двамата отстъпва , май по често той,въпреки че и аз не мога да се позная на моменти, защото доста съм се променила от както съм срещнала този мъж.Обикновено спорим ,защото той не е от много споделящите , съответно аз трябва понякога телепатично да разбера какво мисли и след като не съм нацелила точното стават малки недоразомения, но естествено с времето започва да свиква с комуникацията повече. :girl_wink:

И двамата мразим караниците и се стараем да ги избягваме. Понякога не се получава, но хубавото е, че бързо ни минава. Хич не мога да се сърдя дълго време. ;) Ако обаче караницата е за нещо голямо и е виновен предимно той (почти не се случва) и не се извини, може да ме държи и няколко часа, но през тези няколко часа съм много нацупена. :lacnl8: И двамата не сме с лесни характери, но се стараем да се нагодим един към друг с повече компромиси, отколкото с разправии. Иначе много се обичаме. *INLOVE* :gu6:

Във всяко семейство има и караници и компромиси няма съвършени хора.Ние отначалото когато се събрахме да живеем заедно се карахме постоянно .С течение на времето си напасвахме характерите  докато стигнахме на този етап да има компромиси от двете страни и да избягваме караниците и споровете,да говориме спокойно без викове .По принцип моя съпруг е дете на разведени родители и е много отстъпчив аз съм по нервната.Но помнете един брак се крепи на много разбирателство уважение и компромиси търпение и умение да се изслушвате един друг.

В една връзка без караници и кумпромиси не може важното е да цениш компромисите които прави половонката ти и тч да ти отвръща със същото ......ОБИЧАИТЕ се :)