Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Как казахте на родителите си и на вашите приятели за годежа и сватбата?
Как реагираха те? Тъщата, свекървата?
Имаше ли интересни моменти, претеснения?  =]

Много хубава темичка!!!  :hiphip:

Ми, как? Ние това го решихме на 15 май 2006г., за годежа и аз казах на нашите по телефона! Мама се разплака  :'( O_O, а баща ми не повярва, както че ли, та трябваше да му повторя! ;) Същия ден случайно се видяхме, а те милите бяха шашнати, все едно не ходеха по земята от щастие!!! :danceg: Мног се зарадваха!!!

А на свеки милото каза по-късно, общо взето тя беше от последните, на които казахме, защото много приказва и щеше да изпонапокани кой ли не? :( Та за това!
Приятелите ни не можахме да изненадаме кой знае колко, даже никак :(, но така е, защото ние доста време живяхме заедно и това си беше естествено, някак си... Но много от тях ни питаха дали аз не съм бременна, че ще се женим  P-( Хм...!  *YAHOO*

Но емоцията да кажеш на близки у приятели, че ще се жениш е прекрасна!!!

Ха ха, ние първо казахме на приятелите ни, приеха го съвсем естествено, така или иначе бяхме заедно от 5 години и от една живеехме заедно. Но виж родителите ги оставихме малко по-назад, че трябваше да се поподготвим  :D
Най - смешно беше със свекърва ми, защото мъжа ми се въртя, кумри и накрая изцепи, че ние "сме направили една работа"-имаше предвид, че сме се сгодили, обаче тя познайте какво разбра и ги опули ей такива  O_O Добре, че бързо и разяснихме.
А пък на майка ми аз казах сама, защото младоженеца щеше да си умре от притеснение и тя веднага-ау ами как така, ми мене няма ли да питате, я да идва да те иска от мене. Честно казано малко ме изненада реакцията и, защото тя иначе е една такава съвременна и разбрана майка, пък сега нещо се ошашка, едва ли не първо нея да питал, преди мен. В интерес на истината очаквах родителски сълзи поне на сватбата, но нямаше, явно ни бяха прежалили отдавна  8P Пък баща ми питаше дали не съм бременна  ohmy

Булечка, ние пък се сгодихме на 15 ма�

Чудесна дата е тази!!! ;) :danceg:

Ние казахме първо на мойте родители- те като че ли не останаха много изненадани, между другото ние живеем заедно от 1,5 година и те и преди това са питали-хайде, няма ли да се жените, и може би за това така нямаше сълзи. Поканихме и кумувете- наши близки приятели, на чиято сватба се запознахме с моята половинка,кума и той малко се препоти, пи една ракия, а през това време кумата само повтаряше-не, не вярвам, верно ли бе- за около половин час сигурно го каза 100-тина пъти и след това и двамата в един глас казаха че са съгласни да кумуват. А скъпата свеки- разберете ме, още не сме и казали или по- точно половинката отлага- не се е решил още, защото тя много се меси :loving:

Оооо, миличка, всички си имаме по една такава "скъпа" свеки, дето ни съсипва живота!!! Но.. P-( ;)

Важното е вие да си се обичате и да сте щастливи!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Здравейте!
Ние пък първо поканихме кумовете.Още на другия ден след като ми предложи любимия.И си мислехме да кажем на нашите някъде след седмица,защото изискваше пътуване,но милото не издържа.Обхвана го една треска не яде,не спи.И аз се притесних за него и отидохме бързичко при нашите.Отидохме и аз започнах отдалече , но оставих любимия да се поизмъчи,сам да си каже.Криех си пръстена в ръкава и само се подсмихвах и той накрая пое дълбоко дъх и го изстреля каквото искаше да каже.А мама веднага възкликна : " О горкия той!Как се е притеснил."Голяма любов са с тъщата. :\Абе голяма радост падна.А свеки си нямам.И свекър също.Иначе приятелите бяха суууупер изненадани , но ни подкрепиха  :hiphip: :hiphip: :hiphip:Само дето им беше тъжничко , че трябва да се преместя от София в Стара Загора.Но си беше много приятничко *YAHOO*

Най-големият майтап беше, като трябваше да ме иска от баща ми.  *ROFL*
Как се беше ошашкал горкия, един притеснен такъв, да не му откажат.   :[ Баща ми голям мъж, го изслуша сложи си ръката на рамото му, въздъхна тежко (в този момент физиономията на милото беше толкова смешна  %) ) и му каза -  "А тя иска ли?". Той - "да". "Ми добре тогава, твоя е, да я пазиш." :girl_wink:
При останалите нямаше изненада, като че ли някой им беше казал вече. 8)

Само дето не мога да разбера при другите как е било  O_O :'( или  P-( P-( P-( или  :partytime:

Моята бъдеща половинка беше казал на всички- на родителите си, на братята си, и на най-близките си приятели, че е решил да ми направи предложение. Така че само аз май не знаех какво ми предстои през въпросния weekend. На следващия ден след предложението за женитба, се обадих на родителите ми в БГ и майка ми от шок даже забрави да честити. След половин час обаче пак ми се обади и тогава се беше посъвзела. ohmy
А приятелите ни като че ли не останаха толкова изненадани- освен ние, още 5 приятелски двойки се сгодиха миналото лято, и на всички ни предстоят свтби през 2007. :marriage:

Ние след като решихме да се оженим, на другия ден аз се обадиш на мама и й казах потелефона и тя милата :'( , тати и той малко беше в шок, но много се раздваха!!! Бяха на седмото небе!!! После след като получих и официално предложение и пръстен, нещата бяха съвсем ясни и сериозни!!! Но на всички останали казахме по-късно, милото искаше да запази всичко в тайна, незнам защо? O_O

Доста по-късно започнахме да казваме на приятелите, роднините и близките!!!
И за почти всички не беше особена изненада!! *THUMBS*

Но ПЪРВИ знаеха моите родители!!! :girl_in_love: :-#

Ние решихме 2005 декември да се сгодим,даже искахме да е за Коледа,но ни казаха,че не е хубаво,а и нали е края на годината оставихме за другата.После милото ме изненада с пръстена и на 11.02.2006 направихме годежа,родителите ни знаеха предварително,а приятелите научиха на следващият ден :girl_wink:

За Коледа си бяхме отишли на село /с любимия селото ни е едно, от там се и познаваме/. Той ми даде пръстена на 24.12. Вечерта на Бъдни вечер се събрахме у нас - аз, той, баба ми, дядо ми и неговата майка. И решихме да им кажем. Той като попита баба ми и дядо ми дали ме дават, никой не го взе на сериозно. И няколко пъти така. Тогава се намесих аз и казах, че говорим сериозно и че имам пръстен. Много се зарадваха. Скъпият им целува ръка  *ROFL*
След това казахме на повечето познати.
Два дни се карахме кой да се обади на родителите ми, за да им каже. Накрая аз се обадих. Обикновено телефона го вдига майка ми, този път вдигна баща ми. Майка ми е по-лекият вариант. Аз щях да й кажа, а тя да каже на баща ми. Но уви.
Аз: Аз се обаждам да ви кажа нещо, то не е за по телефон, но да не би да разберете от друго място и да се получи така, все едно на вас последни сме казали..... Илия ми подари пръстен.
Баща ми: Какъв пръстен?
Аз: Годежен.
Баща ми: Какво искаш да ми кажеш!?
Беше много весело. Бях пуснала на спийкър, за да слушата баба и дядо. И те много се веселиха като слушаха на сина си реакцията.
После повторих и на майка ми. Те каточели останаха малко пообидени, че не сме споделили първо с тях.
На другата сутрин майка ми се обади рано, рано да говори с баба ми - да раздуе клюката  :LAUGHTER: Обаче телефонът вдигнах аз  %)

Много интересно е било при вас!!! :bravo:

Нашите приятели т.е. моите бяха много изненадани,защото ние с моя любим се познавахме от месец и нещо.Кумата ми и досега ми вика,че не може да свикне с мисълта ,че съм се омъжила.Иначе никой не вярваше,че ще си зарежа кариерата в Сф и ще отида да живея в провинцията.Добре,че милото е дущичка и на всички им влезе под кожата,даже сега като ми звънят първо за него питат.Иначе си заслужаваше да се видят лицата им като им казвахме че ще ставаме семейство.Имаше даже някои ,които доста си поплакаха.А няма нужда да уточнявам,че всеки питаше дали съм бременна!

Аз ви се възхищавам на куража да се решите на брак толкова бързо! :bravo: :bravo:

Ние като решихме да се женим и милото вика дай да не казваме още на никого да мине малко време. Не му се вярваше на човека.  *happy* Ние преди време пак така бяхме решили, но имаше причини поради които отложихме за неизвестно време сватбата. Обаче аз като нямам търпение и раздувам на всички отиваме на гости и аз не издържам и изцепвам : " Ние ще се женим. Решихме датата да е 07.07 и вие сте поканени." Милото седи и ме гледа, а аз се хиля.  *happy* Ами не мога да пазя такава тайна, какво да се прави.  =] . А нас само 3 пъти ни питаха дали съм бременна, за сметка на това пък ни питаха дали няма пак да отложим пак(никой не знаеше причината за първото отлагане). На кумовете казахме пак така. Не можахме да направим предложението както е традицията, но за това пък се получи много хубаво. Те не спираха да повтарят, че за тях е чест и са много щастливи.
 fiibi_bg  при вас е било май любов от пръв поглед. Много красиво. Ние като мислихме 2-3 години накрая стигнахме до същия извод като вас: Ще се женим!

То и аз така като теб Юле!Първо викам на милото:"Няма да казваме на никой,докато не кажем на мама и татко" и той съгласен,обаче като се видим с  приятелите или ми се обадят по телефона не издържах и им казвах.И после казвам на милото на кого съм казала,а той:"Е,нали нямаше да казваме на никой?" ohmyА аз :"Ами......... *crazy*"Е кажете как да се сдържа като при нас беше голяма лудост пък и приятели от 10 год как да си затрая пред тях,те си ми знаят всичко...... :PИначе и той изпревари и побърза да каже на сестра си или май по-скоро да и иска съвет как да не иска от мама и татко! :girl_wink:

fiibi_bg, при нас беше обратното!!! :love_together: Казахме само на моите мама и татко!!! :dance:

А после милото, даже на майка си не  искаше да казва!!! :girl_impossible: Искаше всичко да е в пълна тайна, даже се бях притеснила по едно време!!! :cray:

Но след като си взехме халките и  %) нещо май му стана и започна да казва на всички!!! :look: :love_together:

Аз не исках да казваме като ми предложи. Някак си исках още малко да го запазим за нас си. После (още в Троян) не издържах и когато сестра ми се обади първо на нея казах. Тя много се зарадва. После звъннах на мама и я оставих да каже на татко. С него се чухме вечерта и единственото, което ме попита беше: "Щастлива ли си?" Аз казах "Да", а той "Значи съм зад теб и напълно те подкрепям".
Майка му и баща му на милото бяха много радостни.
На другия ден събрахме приятелите в тях на гости. Аз се криех, а те си мислеха, че ще ги черпи, защото си е купил нова кола. Когато аз влязох в стаята всички онемяха, а когато си показах пръстена не можеха да повярват.

Radostina, наистина е било прекрасно!!! :dance:

Като чета всички тези истории, изпълнени с толкова мног любов и вълнение :cray: ... сещам се за нас, сякаш беше вчера!!! :CHEERS: :love_together: :love_together:

ние пьк се бяхме прибрали вкьщи и моето сльнце ми направи нещо като романтична вечеря на свещи и ми предложи. след това решихме веднага да идем до нашите и тои да ги попита дали ще ме дадат :))).взехме едни наши приятели за кураж и отидохме кьм 12 вечерта,защото аз на другия ден трябваше да пьтувам. нашите не бяха изненадани от решението ни, но се изненадаха от кьсния час.

МОИТЕ НЕ СЕ ОЧУДИХА,ЗАЩОТО ТЕ ОЧАКВАХА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА РОДИТЕЛИТЕ НА МИЛОТО СЕ ИЗНЕНАДАХА ВЪПРЕКИ ЧЕ СМЕ ЗАЕДНО ВЕЧЕ 7г.  :danceg:

 Аз не мога да държа такива емоции в себе си.Щом решихме кога точно ще е сватбата първо казахме на мама  *INLOVE* -то е ясно.А аз едвам дочаках сутринта,за да звънна на всичките си приятелки и приятели да им се похваля.Те го очакваха,защото ние много пъти сме говорили за това,но въпреки всичко много се зарадваха и сега споделят всички наши трепети и вълнения покрай подготовката с нас.

и аз така за приятелите ни  :danceg:

На мен милото ми предложи вечерта срещу имения ми ден и така, когато ми се обаждаха да ми честитят, аз им съобщавах, че имам подарък пръстен!  :offer:
Всички много се зарадваха  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Само сестрата на милото не се досети, че това е именно годежен пръстен  ohmy и каза "Това не е присъщо на брат ми!" (имаше предвид да ми подари толкова скъп подарък)  *blush*
След няколко часа ми се обади и ме пита "Абе само аз ли не съм разбрала, че ще се жените? Майка ми ме пита какво мисля за постъпката на брат ми, а аз - ми нищо, какво толкова е станало!"  *ROFL* *ROFL* *ROFL*

Хахахаааа, тя милата не се е сетила!!! [:}

 *blush*

PETKOVA, и моите родители останаха много изненадани. Все едно никога не са го очаквали! :[

Въобще не се беше сетила наистина, а аз се чудех защо не се зарадва като й казах  :ohah:
След това разбира се се зарадва  *YAHOO*

Е, по-добре късно, отколкото никога!!! :girl_wink: *THUMBS* :DANCE:

Права си  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* а и аз не съм се съмнявала, че ще се зарадва, но се чудех какво й е станало в момента :ohah:

Добре е че се радват,че има разни дето...... P-( "Ни на живо се радват,ни на умряло плачат"

Видях, че има вече тема родители, но тази е по-различна. Става въпрос за вашите родители, а именно как приеха новината за предстоящото събитие?

ами мойте родители не се изненадаха много понеже ние с милото сме от 7г. заедно и се о4аква6е и все нипитаха "айде кога 6те тропаме?"
на моите родители и на милото им съобщихмети при свър6ен факт в смисъл 4е ние ве4е си бяхме записали дата в ритуалната зала и направо им казахме кога 6те е сватбата  *ROFL* и адцки много се изненадаха особенно неговите родители
мама се разплака от радост, а тати замъл4а и се усмихна след което запо4наха приказки ама наистина ли, кога ре6ихте,кое,къде,и т.н.
а свекито възкликна: "еее време бе6е.."
и така

И ние ги поставихме пред свършен факт.С милото живеем вече почти 4 години заедно и те напоследък все ни питаха няма ли да направим по-сериозната крачка.Милото ми предложи(в една друга темичка съм описала точно как) и ние отидохме вкъщи и съобщихме директно че ще се женим, но още небяхме определили датата.И те невярваха ама много се зарадваха, а свекърва ми и свекър ми реагираха по друг начин.Според тях няма нужда от сватби и е излишно, можело само да се разпишем.Но сватбата вече е факт и остават броени часове до нея(21.04.2007 год) :danceg:

да и според брат му на милото, моят бъдещ девер е така,нямало смисъл да се пръскат толкова пари за ни6тото, а той самия прави 2 сватби в България и Украйна

да си гледат работата и да не се месят

при нас съшо нямаше изненади - живеем заедно вече 3 години, а сме гаджета цели 7 год.
даже като казахме , че сме се сгодили нямамше никаква реакция.
само свекъра каза, че сме се сгодили, за да не останем по-назад от брата на милото, който един месец, по-рано каза, че ще си имат бебе.
ама това не е вярно, разбира се!
общо взето никой не му пука за сватбата считат го за нещо супер нормално, което чесно да ви кажа малко ме дразни - ще ми се да се вълнуват повече :girlsigh:

и нашите не се изнедадаха защото сме заедно от почти 6 години.
но за сметка на това супер мн0ого се вълнуват около подготовката.

ние сме заедно от 8 години и си беше редно,но когато казах на майка тя не вярваше,защото вече веднъж не стана(тъй като на милото не му дойде визата и не можа да се върне за сватбата %)),после когато си дойде толкова спонтанно, само сключехме брак и никой повече несе надяваше за сватба.миналата година август месец им съобщихме за датата и те :"ааааааааа сигурно ли е?" не ми повярваха докато неказах на майка да отиде да запази датата в църквата *YAHOO* :DANCE: :bravo:

При мен нещата бяха доста сериозни. Майка ми всъщност знаеше , че нещата вървят на там, но се изненада на датата 1юли и каза "А защо не септември или октомври", все едно нещо ще се промени. Баща ми (той живее в чужбина) му казах по телефона , но той някак не го възприе сериозно. Така че миналата седмица , когатоси дойде за малко се наложи майка ми да разясни , че нещата всъщност мноооого сериозни. След като си замина в неделя ми се обажда всеки ден казвайки, че имал лошо предчувствие и че нищо нямало да излезе и ме моли на никой да не казвам все още ,а да изчакам да се върнем от Щатите и тогава да реша наистина. Но аз вече съ взела решение , така че това пътуване нищо няма да промени. Но така е когато си единствено дете, а и баща ми е много ревнив. Стискайте палци той да си промени мнението.

Мойте родители, пък много се изнедаха, тъй като ве4е сме заедно от 9 гони и пове4е и изобщо не се надяваха да правим сватба, пък и години наред все я отлагахме по ред при4ини. Но тази година е нашата  :CHEERS: :dance: и съм на седмето небе  :witch:

и при нас нямаше изненадани, защото 1 месец преди това бяхме казали, че ще се женим през 2008г. Имаше известно учудване, когато сменихме годината , но то беше не повече от 5 секунди  :P

При нас изненадата беше пълна,но не в смисъл  ohmy , а просто не се очакваше,че нещо такова ще се случва.Мамето много се зарадва,но май тя подозираше нещо  :P ,то беше гушкане, и малко сълзички :'(, че " детето сега като замине..." , защото ние с нея сме много ,много близки и тя вика "какво ще правя без тебе..", но аз я успокоих - ами то ние ,ако сме добре и родителите ни ще са спокойни,и нищо,че ще съм далече,пак ще се виждаме, и то често,и те ще ни идват на гости...Ами няма начин, мами да свиква *KISSED* Татко,той много странно реагира, и до днес се чудя дали се зарадва,какво ли... :huh: Сестра ми (тя е  малкичка -на 12) много се зарадва, нали знаете децата колко са непринудени и неподправени, и така се вълнувааа :girl_in_love: Таткото на мъжлето много се зарадва,едни целувки ,прегръдки, за майка му-на друго място съм писала  :girl_wink:, но аз в същност сега като се замисля-ми аз си имам 2 свекърви,таткото е женен втори път, а тя-втората свеки  %) много дейна и жизнена,само тича да организира там тържеството(и там да отчетем факта,че сме вече семейство),обажда ми се - тя също много се радва,  :CHEERS:

Момичета преместих темичката,защото мисля че тук е мястото,където се обсъжда този проблем. :good_luck:

Здравейте всички! Казвам се Михаела Савова,на 23 години съм, от Русе и съм сгодена от 8-ми март, а сега предстои да кажем на родителите ми   :scratch: Те много харесват приятеля ми,но все пак... :) Те са пенсионери, аз съм единствено дете на мама и татко :momy:
И много ми е интересно какво ще стане.
Дали някой би ми помогнал със съвет-например как да се превъзмогне мълчанието след като има кажем или нещо подобно :)
Чао засега!



Използвай само кирилица за постовете си!!!

Добре дошла във форума, Михаела! Направо не зная как си издържала до сега да не кажеш на родителите си. Аз им съобщих по телефона още на следващата сутрин след като получих предложението. Ех, имаше го елемента от шок  ohmy (без него май не може), но то се очакваше. Според мен няма защо да се притесняваш, особено ако родителите ти познават и харесват бъдещия ти съпруг. Най-добре е да сте заедно двамата, когато им съобщите. Късмет!

Михаела, ние също изчакахме със съобщаването на родителите (просто защото сме в различни градове, а аз много държах да им го кажем лично и на живо). Разбирам опасенията ти за неловкото мълчание  =], и аз имах такива, но в края на краищата всичко мина добре. Аз лично се бях подготвила предварително за говорене. В смисъл: казваш каквото имаш да казваш и ако усетиш, че ще настъпи мълчание продължаваш с нещо по темата, което ще ги разсее малко, но ще е в същата насока ;)

Например, когато казвахме на майка ми, исках да види пръстена първо. и след няколко минутно подрънкване, почукване, сресване на бретона и всякакви видове размахване на ръце пред нея, най-накрая се засмяхме и й казах. Естествено е в първия момент да не може да каже нищо, затова ние продължихме да си говорим за това, как съм се перчила, а тя не забелязва и т.н. глупости. Просто за да й дадем време да се окопити и да не е достатъчно тихо за да започне да мисли някакви сериозни неща...

Извинете за дългия пост  :[ дано някой да е разбрал какво имам предвид  :huh:

Моята майка много странно реагира. :) Казах в петък преди Великден.Тя започна да ми разказва за някакви,че ще правят сватба в този ресторант,където и ние иска ме и аз и казах,че и нашата ще е там Септември.То и моето съкровище беше с нас.Майка ми нищичко не каза,все едно нищо не е чула. *crazy*Аз и го повторих няколко пъти да се уверя,че е разбрала.Но нямаше никаква реакция. Е сега вече го е осъзнала и говори само за това.

Здравейте! Ами стискайте палци, защото днес ще кажем на нашите, в смисъл приятелят ми ще идва да ме иска @}->-- Днес баща ми има рожден ден и ще му направим подарък  :) Свекървата пък има рожден ден на 29 май, така че и на нея ще и правим подаръче   *THUMBS*
Благодаря за милото посрещане  :new-user:
Като имам време на работа с удоволствие ще се включвам във форума  :) Утре ще пиша за подробности от вечерта  :)
Чао засега на всички!




Използвай само кирилица за постовете си!!!

mvsavova,
успех аз мисля, че ще се зарадват
все пак нали знаеш - Като се обичат младите да се вземат :bravo: :bravo:

Здравейте! Мога да се похваля,че вече официално съм сгодена,вчера нашите много се зарадваха  :bravo:
Милото ми беше страшно нервен,потреперваха му краченцата,но се справи подобаващо *THUMBS*
Сега на 6 май предстои да кажем на неговите родители  :good_luck:  :)
Чао засега!
Ако имам възможност ще вляза пак следобяд!

Честито mvsavova !
Нормално е в такива моменти да му треперят краката на милото, и мъжа ми беше така на годежа  :girl_wink: %)

Нелка, и моята майка имаше почти същата реакция--аз и казах по телефона, а тя все едно нищо не чу. След половин час ми се обади отново и тогава бяха едни честитения, едно чудо. Обаче честно казано, не очаквах първоначалната и реакция--все пак с бъдещата половинка сме заедно от 4 години, родителите ми го познават, и би трябвало да очакват рано или късно новини за сватба, но... =]

 И аз да разкажа!! :DANCE:
Веднага след като приятелят ми ми предложи се обадих на сестара ми. Тя беше на вън с нейния приятел и тъкмо бяха решили да се разделят, но след като и съобщихме новината те се сдобриха  :[(за няколко седмици, но все пак).
 След това се обадихме на майка и татко и има казахме, а те в първия момент не ни повярваха. Дадох им приятелят ми да им разкаже, а те толкова се зарадваха, че татко чак се разплака от щастие, а след това и майка, а след това и аз, и най - накрая Петър. Стана доста мелодраматично и сълзливо, но все пак родителите ми очакваха този момент от доста дълго време.
 На следващия ден събрахме най-близките ни приятели и им съобщихме новината, обаче и те не ни повярваха. Опитахме се да ги убедим, някой от тях още не сме успяли...
 Нищо тъкмо повече ще се зарадват на поканата ...  :girl_wink:

screwball_squirrel, сигурна съм че с любовта си ще докажете на всички намеренията си да прекарате живота си заедно. Пожелавам всички да се зарадват на поканите за сватбата и да си прекарете едно щастливо тържество с приятели и роднини!

при нас се получа така че всички постоянно питаха кога ще се женим тъй като се сгодихме преди 2 години а сватбата е чак сега *THUMBS*когато им казахме че най накрая ще има сватба и точната дата те не бяха чак толкова изненадани понеже очакваха това цели 2 години.приеха го с думите:"най-накрая се решихте........"

Didibaby, явно това е нормалната реакция. И ние сме от близо 5 години и живеем в къщи заедно около 3 год.,но явно колкото и да е очаквано, като го кажеш е изненадващо.И приятелките ми и те се изненадаха много.Еи такива физиономии направиха  ohmy А пък аз много се забавлявах на реакциите им.  :DANCE:

Ние от шест години и половина живеем заедно, а ходим от осем и сега като започнахме да казваме на приятелите и те ohmy.  :DANCE: В първия момент като канихме кумовете и те помислиха, че се майтапим. Защото винаги сме се бъзикали на тази тема. А и ние го решихме много инпулсивно и неочаквано за всички. И родителите се зарадваха много.

тук от доста отдавна не е писано,а е много вълнуваща темичка :'(
След като милото ми предложи,беше четвъртък и празнувахми петата си годишнина,много исках да се обадя на мама,но милото ме спря и каза"тази вечер е нашият празник,утре ще им кажем".На другият ден се обадих на майка ми и се оказа че са отишли на село,а не ми се искаше по тел.Реших ме да отидем там,но за да накарам брат ми да дейде с нас/ние радко ходим с него на село/трябваше да му кажа новината,и той остана като вцепенен  O_Oчистити ни и толкоз.Тръгнах ме ние и през цялото време майка ми,как така решихте да дойдете какво е станало и т.н аз и казвам ми така/понеже бяхме пазарували/да почерпим за годишнината ;).Вечерта се събрахме да вечеряме и милото се обръща към баща ми "ние сме се събрали за да попитам,дали маже ръката на дъщеря ти"мълчание и баща ми ме пита,а ти съгласна ли си,и аз да,еми тогава всичко е о.к. :danceg:Майка ми неможах да я успокоя :'(.А за приятелите и неговите родители всички знаеха,още когато ми е купил пръстена,такаче нямаше изненада.

Ах, като чета разказите ви ... много ревливи майки :'( Не, не го казвам с лоши чувства, съвсем нормална реакция си е. Много вълнуващ момент е това  @}->-- Ние най-напред казахме на неговите родители, след това на моето семейство. Всички са много развълнувани и щастливи  *YAHOO*

никой от родителите ни не рева, много спокойно го приеха, може би някак очаквано, защото сме заедно от дълго време. всъщност всичко се случи достатъчно бавно, за да може всеки да свикне с мисълта за сватбата :) все пак всички се вълнуваме, не толкова от решението ни, колкото от самото събитие.. приятелите ни също го приеха като очаквана новина, докато доста от роднините ни бяха изненадани и имаше доста забавни реакции  =]

Ние живеем заедно от 3 години, за сватбата нямаше емоции, но през есента на 2006 г. им сервирахме, че искаме да се сгодим и тогава бяха големите възгласи :) . Всъщност предстоеше на родителите ми да заминават да живеят в чужбина, а не искахме поради тази причина да бързаме да се женим и затова решихме просто да се сгодим преди да заминат. Никой не вярваше, защото сме отдавна заедно и всички изпаднаха в див възторг. Големи емоции бяха, нямахме много гости на годежа - 12 човека бяхме, но се чувствах като на малка сватба - то искания за булката, въпроси "За какво сте дошли?" и т.н. от баща ми, то пръстени, то торти, подаръци, пари, голямо шоу падна. И така миналата година на Йордановден се сгодихме, пазя много хубави спомени. После нашите заминаха и оттогава все се говори кога биха могли да се върнат, че да нагласим сватбата, ние така и така не бързахме след годежа, затова понеже се знае от година и нещо и се съобразява с това планирането на сватбата, вече няма такива сърцераздирателни моменти.

Ха-ха,наистина хубава темичка :bravo:
При нас така се получи, че горе-долу аз разбрах последна за годежния пръстен. Родителите знаеха, приятелите също... Нямаше много изненадани... :)
И все пак може би моя баща най-много се разчувства... :)

ей сега се сещам, че поканих на сватба няколко човека навръх 1 април   :funny: :funny: лошото е, че изобщо не се усетих, после трябваше да им обяснявам, че не е майтап и стана по-зле
:laugh: :laugh: :laugh: :laugh:

много интересна тема :bravo: и аз да разкажа как милото ми предложи.понеже жижеем заедно от 3 години, просто бе6е въпрос на време.наи интересното е 4е милото е купил пръстена заедно с ба6та ми и маика ми, които изоб6то не са се досетили за какво е, сестра ми само го е питала дали няма повод но тоииии е казал 4е е само подарък.. :danceg: ина4е първи разбраха неговите родители а аз горки4ката треперех като лист докато кажем...сега сме в процес на подготовка *YAHOO*

  Не знам дали точно тук трябва да пускам тази тема ама  все пак ми е интересно да ви попитам бъдещите булки...
Каква беше реакцията  когато казахте на приятели и познатите , че ще се омъжвате, защото на мен ми писна да повтарям , че не съм бременна , а ще се омъжвам защото се обичаме много и имаме нужда да си кажем „Обичам те завинаги”  :gu6:пред всички приятели и роднини.
   Скоро правихме среща с класа 5 години от завършването ни и там може би защото сме само женски клас , ме побъркаха „как може да се омъжвам .... нали сме били от 9 години заедно нямало смисъл”. *crazy*.... Та само на мен ли ми се случва това нещо ми е интересно. :girl_impossible:

Миличка, не обръщай внимание на такива подмятания!  Приятелите ти със сигурност още не са срещнали голямата си любов @}->-- Важното е, че вие се обичате и скоро ще се ожените - няма нищо по-хубаво от това една макар и толкова дълга връзка да прерасне в брак. Това за мен е естествения и нормален развой на нещата...още повече, че всяка една от нас иска да се види в бяло  :weddingday:, а това повярвай ми ще бъде най-щастливия ви ден!
И ние имахме дълга връзка, но приятелите ми го познаваха и много го харесваха и само ме питаха: "Няма ли да се жените вече?"  :girl_wink:, а аз само намирах оправдания, но ето че и това се случи... *INLOVE*
Пожелавам ти една приказна сватба с много приятни емоции и танци до зори!!!  :banana: :banana: :banana:

Благодаря ти :) за пожеланията :) *INLOVE*

_MuMeTo_, добре те разбирам, аз още обяснявам, че не съм бременна, макар че минаха три месеца от както казахме на приятелите,че ще се женим. Ние имаме връзка вече три години и  почти от самото начало си живеем заедно. По принцип е имало моменти, в които сме се карали и приятелите ми знаят за тях, може би затова ме питат дали не избързваме. Не мога да разбера само, защо  колежка от работата ми (с която се познавам от 7 месеца и която не познава мъжа ми) всеки ден като ме види ме посреща с думите "Отменихте ли сватбата" *crazy* Била съм млада, живота бил пред мен, защо бързам като не съм била бременна, знаела ли съм колко гадно ставало след като кажеш "Да" , а после разводите били скъпи....и всякакви такива гадости :!
Тъпото е, че след всичките тези приказки почнах да се замислям дали не правя грешка *crazy* Естествено,че ми мина бързо и вече не обръщам внимание на такива неща. Важното е, че вие сте взели  решението да се обичате завинаги и да го заявите пред всички тези ваши приятели. Аз нямам нищо против двойките, които живеят заедно без брак, но съм сигурна, че те нямат достатъчно кураж да се врекат за винаги един пред друг и живеят с мисълта "какво ще стане ако срещна утре някой друг"? Свободата да прекратиш едно съжителство, без усложненията, които ти дава брака, според мен кара днешните млади семейства да са толкова против женитбата.
Така че поздравления, миличка за най - важната стъпка в живота ви, сигурна съм че няма да съжеляваш и секунда за това взето решение @}->--

Той ми предложи в писмо и аз му отговорих с картичка. Вечерта ходихме на ресторант, а аз бях напълно шокирана и въобще не можех да реагирам, защото той винаги е бил против брака и бях убедена, че никога няма да стигнем дотук. Та тъй като бях в тотален шок, не смеех да кажа на никого. Вечерта започнах да осъзнавам, че е истина това, което се случва и викам "Еми, сега ще трябва да се обадим на родителите". А той "Ааа, ами аз вече им казах на моите". "Кога?" "Еми веднага като видях, че си казала Да". "И те какво казаха?" "Казаха "Най-сетне !""
На другия ден се обадих на майка ми (нашите за разведени) и тя въобще не се зарадва, а с адски сериозен (почти ядосан) тон ми каза, че за мен на моята възраст (!) имало само един приоритет-да се върна веднага в България и да родя дете  *crazy* ohmy *crazy* Исках да я попитам дали тя ще ме забремени, но се въздържах. После й пратих смс да й кажа, че не й се сърдя, но ми е станало мъчно все пак.
А пък баща ми е адски щастлив и много се вълнува.

Никой не ме пита дали съм бременна.

Ох, и мен ме подпитват да не съм бременна, чак един братовчед на милото казал на баба му, че със сигурност е така, иначе нямало да се женим. Горката жена, взела, че се вързала. А аз много се ядосах, направо щях да го  }:-> P-( P-( }:->
Понеже ние сме от 8 години (почти) заедно, а живеем заедно от 3 и не сме се оженили досега, много им е чудно как изведнъж сме решили, без да съм бременна. Дай Боже и това да стане, ама още не е и не им ли е малко неудобно на някои хора да се месят в такива деликатни теми, не знам.  :\
Други път направо ми казват колко се радват, че сме се решили след толкова години на тази стъпка и т.н., но това са основно приятелите ни.

А и още нещо се сетих да допълня, дано не съм  :offtopic:

Много хора (най-вече познати разни, не близките) като чуят, че ще правим сватба казват: за какво ви е тази сватба, безсмислено е, пари на вятъра, вие луди ли сте, я идете и разпишете, после се почерпете с приятели най-много и с парите за сватбата отидете на пътешествие.

Аз акъли не обичам да ми дават и ги режа такива, ама вече ми писна да ми задават въпроса: "За какво ти е тази сватба?" Толкова ли е трудно на някои хора да разберат, че просто го искам и не съм длъжна да се аргументирам за желанието ми пред никого и че предпочитам сватба пред пътешествие.

Ако само бях разписала, щяха друга песен да пеят - ама как може без сватба и т.н.
Защото една дружка като се ожени, понеже хич не си пада по сватбарски работи, реши да отидат с кумовете да подпишат по дънки, после се прибра, облече едно костюмче и отидохме в един ресторант 20 човека приятели и родителите да се почерпим, имаше и ди джей и голям купон стана. Та за нея пак имаше приказки - ама как можело така, така не се правило, трябвало поне малко да прилича на сватба, как поне една рокля не облякла, ами с панталон (а тя просто никога не носи рокли, нито поли) и т.н.

Та каквото и да направиш, те все разни познати ще са контра - така не можело, инъче било безсмислено и не разбират, че всичко е въпрос на гледна точка и кой както си го реши. Аз дето си падам по сватбите, да не би да съм казала на тази приятелка, ама направи си сватба. Нито сега тя на мен ми е казала, ама за какво правиш сватба, безмислено е. Просто всеки трябва да уважава гледната точка на другия.

Ние първо казахме на бъдещите си кумуве веднага след като решихме в 11:30 посред нощ по-телефона, а на другия ден и на родителите ни. Нямаше някаква особенна реакция. Приеха го някак нормално и естествено. А на приятелите не сме казвали директно, сякаш те трябва да знаят =] Покрай разговорите за приготовленията лека полека май вече всички знаят.
По веселото е че са много изненадани ohmy, че не сме казали, а ние реагираме  :huh: Ма не знаете ли???

И нас постоянно ни питат - защо, не е ли много рано, не е ли много бързо, бременна ли си... Все пак имаше и хора, които искрено ни се зарадваха. А на родителите още не сме казали :)

Подготвяте им изненада в послединия момент O_O

Kiksi на хората устата е ОГРОМНА и не мож я затвори. Каквото и да направиш, ако го правиш за другите все си крив. Не че не го знаеш, но потвърждавам просто твоето мнение  :)
Затова най-добре човек да прави всичко за себе си и за своя радост, и удоволствие, пък коментарите просто да ги пропуска покрай себе си...

Точно така, Инка, абсолютно подкрепям мнението ти, за това вече не обръщам абсолютно никакво внимание на никой от познатите, най-много, ако някой ме издразни супер много, го срязвам директно и му затварям устата. Не че искам да съм груба, ама то не се издържа някой път... :(

Да и аз като тебе правя, но последния път, толкова ми беше дошло до гуша, че нямах сила даже да срежа, едно особено неприятно изказване, от което много ме заболя и от човек, от когото не съм очаквала подобно. Просто въпросната персона вече не е в социалния ми кръг.
Пак по реакциите за сватбата става въпрос, но понеже нямам сила и да коментирам се оставям  :offtopic:

Ох, то не знам вече в коя тема му е мястото, дано не съм и аз  :offtopic:, ама не мога да не споделя:

Не знам аз ли имам странни представи за "приятели" (може би защото много трудно наричам някой приятел), ама смятам, че човек има страшно близки приятели и такива, не чак толкова близки, по-скоро нещо като добри познати, пак е един вид приятелство, имате се страшно много, излизате насам-натам, споделяте си туй-онуй, но не могат да "влязат" супер надълбоко в сърцето ти, както определени хора, които аз наричам "истински приятели".

Ама и аз как го обясних, дано ме разбрахте, примерно аз имам точно 6 момичета, които наричам истински приятелки, следват в личната ми класация пак приятелки, тип " доста добри познати", но не чак толкова близки до сърцето ми, както тези 6.

Та след тези сложни обяснения, да кажа за какво иде реч - една девойка от 2-та категория - голяма дружка ми е (особено за плажче, кафенца, дискотечки, шопинг и обсъждане на мъже :)) ), но определено не е в категорията "най-добрите ми приятелки" леко ми се поразсърди, като й казах, че май няма да мога да я поканя на сватбата... }:-> P-( Представяте ли си....

Понеже нейната сватба е през септември, а моята в края на юли, от доста време обсъждаме "сватбени подробности", кой докъде я е докарал и т.н. Тя ми спомена, че щяла да ме покани и дали съм щяла да дойда, аз й отговорих, че бих направила всичко възможно и т.н. Само че аз също мислех да я поканя, ама изчаквах да видя как ще съм с бройката и в крайна сметка тъй като сватбата щеше да мине 100 човека, а таванът ни е 80, трябваше да съкращаваме и естествено го направихме от роднини и приятели, които не са супер близки, независимо че се имаме и се виждаме с тях. От категорията приятели, тип "много добри познати" оставих само тези, които наистина са ми помагали в трудни моменти и мога да разчитам на тях. Та казах й какво е положението на въпросната дружка и че за съжаление няма да мога да ги поканя нея и половинката й и тя каза, че малко се сърди и от тогава не ми се е обаждала...

Интересно как другите ми приятелки (най-добрите, повечето от тях са ми от детските години) ми казаха да не се притеснявам, ако преценя, че няма да имам финансова възможност да каня много хора (но специално за тях съм била твърда, че ще ги поканя, защото наистина са ми едни от най-близките хора), а други като въпросната дружка (умишлено не я наричам приятелка) се сърдят. Ами толкова се ядосах, че директно й заявих, че не мога да не поканя приятелките си от детските години, а да каня други...

Сори за дългия и объркан пост, ама не го бях очаквала просто ...Все си мислех, че това, че не те канят, не е повод да се сърдиш и че ако наистина се пишеш приятел на някой, основното е да проявяваш разбиране към него ... Така поне си изясних кой наистина ми е приятел и кой си е струвало да поканя и за кой въобще не съжалявам...

Явно принципът в описаната ситуация е следният - аз като я каня и тя трябва да ме покани, което е адски тъпо според мен. Защото аз например каня и хора, които не са ме канили на техните сватби, но смятам, че не трябва да сме на принципа "на ти, дай ми". Ситуациите са различни и трябва да се съобразяваме с обстоятелствата.

Например една друга моя приятелка (не е от детските години като другите, но определено мога смело да я наричам приятелка) като се женеше, беше изпаднала в моята ситуация сега. Тъй като тя пък съвсем малко гости щеше да има, ми сподели, че ще кани еди кои си и еди кои си приятелки от детските години и не може да си позволи повече. Аз не бях сред поканените, но нито за миг не ми е минавало през ума да се сърдя. Знаех, че съм в "резервите" и като се оказа, че някои от най-близките й приятелки няма да успеят да дойдат, в крайна сметка ме покани. Това нито ме обиди, нито засегна, напротив - зарадвах се, че в крайна сметка ще мога да присъствам. Но това е приятелство - да си честен докрай с човека срещу теб, да можеш да му споделиш всичките си притеснения и съображения и да знаеш, че той ще те разбере.

Ако съм  :offtopic:, май мненията ми трябва да се преместят в темата за отсяването на поканените...

Kiksi,твоето положение ми е много познато.Много се чудих дали да поканя една "приятелка" на сватбата.Още в началото когато решихме,че ще правим сватба случайно се видях с нея ,но не и споменах нищо .Много скоро тя научи /май още същия ден доколкото си спомням,но не от мен/,тя беше повече от 100% сигурна  ,че ще бъде  поканена.Аз все се чудих какво да правя,докато един ден така яко ме издразни с думите си,че това преля чашата и реших ,че няма да я каня..От друга страна милото въобще не я харесва,а и голяма част от компанията ни. От сватбата до днес почти не сме се чували.И все повече се обеждавам ,че съм постъпила правилно.Защото ако ми е била приятелка в истинския смисъл на думата щеше да остане такава и след сватбата. Но уви!
 Ако твоята позната искаше,щеше да се постарае да те разбере,а още повече ,че и тя организира сватба и знаят как стоят нещата!Горе главата миличка и успех в подготовката! @}->-- @}->-- @}->--

Благодаря ти, vanessa , за хубавите думи. Точно покрай сватбата наистина се разбира кои са истинските ни приятели, така че спирам да се ядосвам и гледам на случката като на урок и един вид "прозрение", за което съм благодарна, че го получих.
Защото в началото ми стана едно съвестно, едно кофти, че така постъпвам, почнах да се оправдавам като ми реагира така, а сега мисля, че не е имало смисъл...
Успех и на теб и повече положителни емоции!

Не знам дали точно тук е мястото да попитам,но приятеля ми още не ме е поискал официално от нашите и в най-скоро време се кани да го направи!
Та въпроса ми е като им ходим на гости да ми иска ръката какво е прието да се носи,неговата майка трябва ли да идва с нас ит.н.?

не съм 100% сигурна, че вече няма подобна тема - моля за извинение, ако има. видях една, която се касае за това как сме казали на близките и приятелите, но все си мисля, че родителите заслужават малко по-специално внимание.
на нас моментът с казването на родителското тяло тепърва предстои и мислим да им поднесем новината по някакъв по-специален начин, а не с традиционния годеж - да ги поканим на ресторант и да помолим да сервират в чиниите им или пък примерно с десерта някакви специални картички или нещо подобно, с които в текстче с рими и по забавен начин да ги уведомим за намерението си и да ги помолим отново, както и до сега да са до нас в този важен момент, да ни окажат подкрепата и помощта си ...нещо такова..какво мислите?

Да супер !! Много яко ! Бих го направила по този начин, ако бях имала тази възможност. Те вероятно ще заподозрат веднага какво става, освен ако не излизате редовно двамата плюс родителско тяло  ;) но е прекрасен начин за съобщаване на чудната вест.  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

ние живеем в нас за сега - така че те си знаят, че и това със сватбата ще дойде..точно за това ни хрумна тази идея да е по-оригинално  :)

 Аз още не съм казала на наще  :huh: Не мисля, че ще са очаровани. Майка ми е твърдо против брака по принцип и не знам как ще я увещавам. А църквата, ресторанта и гражданското са капарирани вече, поканите са поръчани... Родителите на мъжа ми го приеха нормално. Майка му се панира може би повече от нужното и успя да притесни и мен, но иначе с тях всичко е наред. Приятелите ни пък изобщо не се впечатлиха. Явно си го очакваха. Но наще... Тези дни ще ходя при тях за да им съобщя. Стискайте палци всичко да мине гладко  :girl_impossible:

 *THUMBS* аз пък ги оставих всички пред свършен факт.......мислех че ще е по трудно с баба.....ма то за сега минава по леко отколкото с мама.....тя още е в шок.....още не е офицялно....сега ще се сгодяваме офицялно както му е реда.....и изобщо не се притеснявам.....и мен почти всички ме питаха дали не съм бременна щото много сме бързали....ма май ги обедих че не съм все още......повечето ми приятели на който съм казала още не вярват мислят че се шеувам......ма си е факт......милото без проблеми мина и при него.....стреля кто мене.....цветенцето идва да си живее при мен.....и като го питали и после какво
той ми какво през май се женим......и двамата сме много доволни.....мисля че няма място за притеснение все пак това си е вашия живот и вашите решения така че .......другите нямат никакво значение .......едиственото важно е да се обичате.......наште го приеха техните също и сега....само да свърши ремонта и идва да си ме взима :danceg: :danceg: :danceg: :twohearts: :twohearts: :twohearts: :twohearts: :twohearts:

Ние бяхме на екскурзия в Париж и съкровището там ми предложи *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Решихме да изчакаме да се върнем и тогава да кажем на родителите, като първо отидохме в нас и аз все си крия пръстена, а те хората са го очаквали, но не смеят да питат :) :) :) Накрая много се зарадваха. после по същия начин бяхме в приятеля ми и нито баща му нито сестра смееха да ни попитат, но ни гледаха подозрително докато им кажем. На майка му по телефона казахме, но всички много се зарадваха. *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
След това първо виканахме момчето което искаме за кум да му кажем, после и моята приятелка - за кума и те останаха като гръмнати, въпреки че сме заедно от 8 години. Беше много смешно. На всички останали приятели казахме на рождения ми ден и до тогава го пазихме в тайна, за да е изненада. И стана много хубаво. сега на коледа направихме и официално годежа :)

и аз да споделя!когато милата ми предложи на бях на себе си от щастие!дори на първите хора на които искох да кажа бяха родителите ми,но за жалост не успях,защото не можех да говоря от вълнение!та милото им съобщи!а за приятелите и познатите най-вече,защото и аз съм на мнението че приятелите са малко,а и аз от скоро се замислям дали изобщо са ми останали приятели!някои много се зарадваха,а други за които очаквах да щастливи за мен реагираха странно!питаха ме дали съм била бременна и да не сме бързали,да сме си поживели заедно!на мен ми стана кофти и не здържах и им казах-първо не съм бременна и ако бях щях да изчакам да родя и след това ще се женим!а другото е че ако бях нямаше да правим сватба чак след 7 месеца!ужас!бях много разочарована!но това ми даде още по голям повод да се радвам!защото единствената причина някои да говори за теб и да не споделя радоста ти е ЗАВИСТА!никога няма да позволя някои да диктува живота ми ,особенно хора които те търсят само когато си им нужен!

и аз да се разпиша тук.
Как им казахме ли? Ами ние се сгодихме на Коледа, и като им се обадихме да им честитим им казахме :
"Хайде сегакажете честито" а те "честито за какво?!" и ние тогава им казахме че сме се сгодили.  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* а и родителите ни започнаха едно звънене едно чудо, беше еуфория голяма. Сълзи сополи, и така... Повечето неможеха да повярват на думите ни,  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* сестра ми се разплака, майка ми и тя баща ми... всички роднини, приятели всички много се вълнуваха... и така...  *YAHOO*

На приятелите , поне на повечето, смятаме да кажем като им връчим поканата. Не , че ще ги учудим особенно :\, но поне да гледаме малко физиономии :funny:  :funny: :funny:За сега като ни питат "кога ще се жените" им казваме работи от сорта на "има време" ," то ще се чуе" и т.н.

При променените обстоятелства, мислим направо да им се изтърсим на родителите, да им занесем подаръците и да ги информираме изневиделица, че сме се бракували.  :P

Другият вариант е, ако случайно успеем да си надвием на харчовете около двете сватби, да идем на корабчето няколко дни преди сватбата на брата на милото. После, ще се правим на ни лук яли, ни лук мирисали и като дойде време за букета и жартиера... "Ама айде де, вие защо не ставате?!?!?" ... "Аааа, то е само за неженени, пък ние не сме в тази категория вече." Хихи, представям си какво ще стане, голям купон. На мен този вариант ми е фаворит, обаче...най - вероятно няма да можем да се класираме.  :(

Родителите ни заедно с брат му и сестра ми ни бяха на гости-поканихме ги под предлог,че искаме да си покажем новите придобивки за дома.
Казахме директно,че сме избрали дата и искаме да чуем и тяхното мнение.Не очаквах 2 години след годежа ни да има изненадани,обаче се ляха сълзи от радост.
На една от приятелките ми и казах да минава на диета за да се вмъкне в най-официалната си рокля.
На братовчедка ми й предсказах бъдещето-казах и,че ще играе хоро през септември.
На голямата компания на милото беше интересно-седяхме си в едно кафе и ги попитахме какво ще правят на есен.Всеки започна да си прави сметки,защото подобен въпрос се счита за оферта за почивка при нас.А ни - ще правим сватба!
Всички се зарадваха.
Все още има наши близки,които не знаят-тръпна в очакване на реакцията им.

Хмм....
ние подшушвахме от раничко, че скоро може да "удариме" по един подпис....
В последствие само ей така подхвърлихме "абе ние казахме ли ви, че сватбата ще е на 10-ти май?" и така на повечето....
Пък как смешно го изтърсих на бъдещата кума... изобщо не съобразих че е важно и т.н. ... отивахме на разходка в един мн. горещ ден... и сме седнали на една пейка и си чакаме автобуса... и слънцето ни пече право в лицата и мн. неприятно....
и си говорехме нещо и аз изведнъж и казах, че сме си решили те да ни кумуват и тя като заподскача - жена, тогава бременна в 6 или 7 месец.... та като се зарадва.... беше мн. развълнувана... ама как така... ама може ли така да ми кажеш... ама тва... ама онова.... и така.

Казах на мама "Ще се женя"! Тя  ohmy нищо. На другия ден ме пита верно ли е. Казвам "да"- тя не вярава :huh:! На другия ден пак пита и пак не вярава :huh:. След една седмица и казвам на 6 септември, след два месеца ще се женя и си показам и пръстена, а тя пак не вярава! На следващия ден и казам, че в събота ще идват да ме искат тя :huh: ohmy :'( :'( :'( :'(Идват и ме искат, а тя :'( :'( :'(пак пита верно ли и :'( :'( :'(Ама много се радваха де. С :'(векърите от раз повярваха и  8P 8P *YAHOO* *YAHOO* и двамата...

vanessssa, 5 минути се смях на поста ти!!  :funny: и моята майка беше така ама и свекето също  :sarcastic:

Еми смешно си беше ;) Питаш ли ме мен, докато обясня, че е истина :angry: До ден днешен майка си казва: "Ама ти верно се ожени!" :P

 Това за мен беше на-забавната част.
Макар че всички знаят вече официално от вчера . Тъй като той ми предложи пред мама ,преди това беше информирал вече родителите -и двете страни ги изненадохме толкова колкото и го очакваха защото сме дълго врем езаедно - но много се радват . След като на 27.12 се събрахме вкъщи и те вече на 28.12 разпространиха новината и се почна едно звънене да ни поздравяват роднини . А при тях има една традиция незнам момичета при вас как е ,но при милото роднините идват на честито. Та се почна от снощи ,днес продължава с други чичовци и лели......те са голямоооо семейство  *YAHOO*
Вчера казахме на приятелите ни и те пък изобщо не очакваха точно това ,но пък много се зарадваха  8P
Аз все още не съм казала на мойте познати но то време не остава  :) А и съм отпуска и като отида на работа на 04.01 ще разказвам още  . Моята баба беше най-доволна  милата толкова се зарадва  @}->--
Всички много се вълнуват с нас ,радват се и емоцията е голяма  :danceg:

Да споделя и аз :). Седмица след предложението от милото не бях на себе си и не можех да повярвам, че е истина. Затова не бързах да разгласявам радостната новина, въпреки че много ми се искаше да споделя с моите най-добри приятелки. А те милите някак си ме усещаха и постоянно ме питаха има ли нещо, което крия от тях. Е, не издържах, поканих ги на кафе и съобщих добрата новина. Най-емоционалната от тях, започна да крещи от вълнение, беше доста забавно. След това милото каза на родителите си по телефона, а те приеха новината като нещо съвсем нормално,нямаше я емоцията, която очаквах, но като се замислих - нормална реакция, тъй като те са по хладнокръвни. Но да видите моите родители :) Толкова много се радваха и повтаряха наистина ли, наистина ли. А най-много от всички се радваше скъпата ми баба. Да ми е жива и здрава.
След това милото каза и на общите приятели. И те много се радваха за нас.

И аз да кажа. То при нас стана малко объркано  =] Бяхме говорили много пъти по темата, но само до там. Решихме август да правим кръщене на малката, понеже майка ми работи в чужбина и щеше да си идва и да мине и това от ред. Един ден бяхме на вечеря в свекърите и милото излезе да пуши с майка си и й казал, че ще се женим, а аз дори не знаех. Излизам и аз при тях и тя ми казва честито  ohmy, а аз седя като тресната и я питам за кое и тя ми казва за сватбата  O_O и аз какво да кажа - ами благодаря  *crazy*. Та така разбрах, че ще има сватба. На другия ден майка ми ми пише, че ми е купила рокля за кръщенето и аз й пиша, че сме решили вместо кръщене, първо да направим сватба и 1 месец след това кръщенето. И като се почна едно конско  :angry: че толкова време сме заедно и дете имаме, един подпис нищо не променя  :angry: но после и тя беше много ентусиазирана и участваше дори и от растояние в подготовката. Та при нас все така стават нещата, неочаквано  =]

Ние като казахме на приятелите и те масово - да не си бременна. После абе вие хора луди ли сте, за кво ви е, после и по отделно - не си съсипвай живота, млад/а си, поживей си хахахах и тн. Родителите много се зарадваха, но ни се скараха защо ще чакаме 1 година и ние се измъкнахме с : Искаме да е пролет :)
Яко, яко, нямам търпение :)

На родителите им казахме по телефона. След като ми предложи половинката на 04.12 и аз съответно приех :), се обадихме първо на татко и милото ми поиска ръката от него, после и от мама :). След това се обадихме на неговите родители, на кумовете ни. И после явно и родителите ни са звънели да се похвалят и се започна едно лудо обаждане от роднини и поздравяване :). А на повечето ни приятели казахме няколко дни по-късно. Бяхме се събрали да празнуваме 8 декември и ние занесохме бонбони и пиене да ги почерпим :). Не бяха кой знае колко изненадани всички в интерес на истината, от години ни чакат да се решим :), но се зарадваха много.
При нас само една братовчедка на милото пита дали съм бременна, защото много "внезапно" сме решили да се женим (внезапно, внезапно, колко да е внезапно след като сме от 7 години двойка, а от 4 години живеем заедно) и ми стана доста криво, честно казано... Но здраве да е, който каквото иска да си мисли, важното е, че ние сме щастливи :)

Я и аз да се разпиша тук. Нашата датичка е доста далече, но като запазихме ресторанта и започнахме да разпространяваме новината  :girl_wink: Повечето ни приятели много се зарадваха, но имаше и някой, от които не получихме никаква реакция ( а точно там очаквахме такава  :() Още не сме казали на всички, някой май ще бъдат изненадани като получат покана  =] Родителите ни много се зарадваха  :danceg: При нас нямаше "проблем" с това дали съм бремена защото ние вече си имаме една малка и непослушна принцеска  :DANCE:

Мен никой не ме е питал дали съм бременна и Слава Богу! От нашите приятели никой не се изненада кой знае колко на новината, защото всички знаеха колко е сериозна връзката ни. Изненадата беше по-скоро, че сме решили да се оженим толкова рано.
При нас се получи много странно, защото годеникът ми е чужденец и с него комуникираме на английски, който и за двама ни не е роден език, но го владеем перфектно. Той обаче не съобрази, че същото не важи за родителите му и когато ги бяхме поканили на гости, той взе, че им съобщи новината на английски. Не само това, но и го каза доста засукано като изречение, вместо да им каже в прав текст.  *ROFL* Те естествено в първия момент не го разбраха и решиха, че това е пръстен за рождения ми ден!  :funny: После обаче когато се изясни неяснотата, майка му много се развълнува, чак се разплака. Но най-лудата реакция беше на сестра ми, която не спря да крещи по телефона "Сватба, сватба" и за малко да ми спука тъпанчето...  :goody: Моята кума също реагира много запомнящо се, макар тогава да не знаеше, че ще е кума!  :[

На майките ни и на сестрата и зетя на половинката съобщихме на специално организирано семейно събиране. Беше традиционно, както по принцип правим, само дето им бяхме купили цветя и на двете. Съобщихме им и ...всички са разплакаха, настана една страхотна суматоха, после еуфория. Майката на половинката ми подари пръстен, който е бил купен точно за тази цел още преди много години от покойния му баща.
На колегите не сме съобщавали, някак си ни се струва...изкуствено. Ако стане дума, или попитат нещо за пръстена - да, казваме, но не и ей така от нищото. Е, след толкова месеци вече поне по-близките ни колеги знаят, но полека лека така става.
На приятелките ми казах сама, похвалих се тоест 8P

И така.

Ние казахме на родителите по скайп, а на кумовете - по телефона както и всъщност ги поканихме да са ни кумове, понеже живеем извън БГ, и след като поканите бяха готови кумовете ги раздаоха на останалите приятели. Най- неприятното беше че когато кума им дал поканите някой веднага са попитали бременна ли съм че ще се женим, от което ми стана много кофти, защото хората не се женят само защото са забременели, а най-вече защото се обичат, но явно новината за сватба е предпоставка да тръгнат приказки от този род.

Гледам, много хора е трябвало да се обясняват дали са бременни или не...
На нас никой не ни го зададе тоя въпрос по простата причина, че когато им съобщихме, оставаха около 8 месеца до сватбата и явно всички са решили, че не сме толкова луди, че да се женим, когато ще съм в 9-ти месец примерно...  8P
Ние казахме полека-лека, първо на кумовете, когато ги поканихме неофициално и на един-двама приятели, които са покрай нас. Родителите трябваше да изчакат, тъй като не живеем в България, а искахме да им кажем лично все пак. Е, имаше възклицания "ама защо не казахте по-рано", но решихме, че това е по-добрият вариант.
Полека-лека научават и колегите, и останалите приятели. Но искахме първо да се приберем, да кажем на родителите и да задвижим нещата, преди да разгласяваме твърде много.
А баба ми и дядо ми примерно ги питах дали им се играе хорце... така отдалече  ;) На баба ми веднага и светнаха очите, защото отдавна ми намекваше, че "ѝ се играело хорце на сватба", но на дядо ми му трябваше малко повече време да се ориентира в обстановката...  :funny:

На приятелите ни новината я съобщи приятелят ми.Доакто си говорят нещичко той се включи.Думите му бяха : "Сега рязко ще сменя темата- ние ще се женим!!!" В първия момент всички само ни гледаха и мигаха  :D Ох,довечера ще съобщим новината на родителите му и съм малко притеснена .... Стискайте палци :)

Bademka, кажи как мина, че ми стана интересно.  ;)
Твоят човек явно е по директния подход...  :)

Всичко мина много добре.Бъдещите свекър и свекърва много се зарадваха.Нормално,само дето се притеснявах толкова   :[  Всичко се подреждааа  :bounce:

Е то си е за радост!  :)
Браво на вас и успех с подготовката!

Внашето семейство още се смеят как майка и татко са съобщили за бъдещата си сватба.
Баща ми към бъдещите си тъст и тъща-"Ние с Диана мислим малко да се пооженим."
При,което те  :insane: "Ама,колко малко???"
Ние още не сме съобщили,че мислим за сватба,но при нас никой няма да се учуди , защото си имаме бебче вече

Милото беше казал на майка си предварително за намеренията си, а след като ми предложи се чухме с нея по Скайп. Отделно тъй като родителите ми са в друг град, той държеше да не им казвам, за да е пълна изненадата като ходи да ме иска. ;) Иначе искането се получи и пред леля ми, свако ми и братовчед ми. =] На приятелите си казахме по нормалния начин, нямаше изненадани, все пак сме от 4 години заедно и очакваха. А иначе на работа ме "подпитаха' дали не съм бременна  P-( Ей това много ме дразни - за да се ожениш явно трябва това да е поводът!  }:->

На нашите веднага след като слезнахме от покрива.
На техните на др ден с кутия луксозни бонбони. След като чуха новината такъв скандал ни вдигнаха, че имахме чувството, че сме убили човек. :! И на тия традицията повелява да им казвам "майко" и "татко" :! :! :! ще има да мечтаят.

скандал?  ohmy

Най-близките ни приятели ги събрахме в една кръчма и жената го изтърси ни в клин, ни в ръкав.
Нагледахме се на физиономии.  O_O

Здравейте на всички!
Наскоро раздавахме поканите за нашата сватба и някой от хората ни питаха направо: "Абе вие защо ще се жените?" "Ами обичаме се" - отговаряме. При което ни гледаха сякаш сме някакви извънземни. Излиза, че ако булката не е бременна, сватбата не е съвременна....
И се почва едно...ама сега толкова пари ...абе вие луди ли сте, защо ще си харчите парите за един ден.
Като се има предвид, че наистина сватбата не излиза евтино и като ти кажат така...направо се чудя защо се захванахме. Но както и да е, вече е твърде късно. Раздадохме поканите.
При вас как беше?

При нас някои питаха дали не съм бременна, но никой не ни е казал защо се женим. Това е един от най-прекрасните моменти в живота и мисля че само когато го изживееш можеш да разбереш какво са имали предвид останалите, които са го преживели. Не обръщай внимание на хората, винаги ще има някой който ще изрази мнение по въпроса, понякога дори от завист. Успех в подготовката и весела сватба.

mila06,  при нас също имаше супер неадекватни реакции. На едни роднини като казахме, че ще правим сватба и едната ми каза - ами, ти пък - каква такава дебела булка ще бъдеш, имаше хора, които ни казваха - ами, щом  до там сте стигнали, други, които сякаш скръбна вест им съобщаваме, а не радостна.  Много  *crazy* ... разновидни реакции изтърпяхме.
Обаче пък имаше и такива, които скачаха и викаха и толкова емоционално изживяваха новината и щастието им личеше от реакциите им. Хора всякакви. Аз поне от цялата тази история разбрах едно - важно е ние да сме щастливи. Разбира се, погрижих се хората на нашия празник да им е хубаво и весело, но... Погрижи се вие да сте щастливи - всеки сам кове собственото си щастие! 
А и имаше и такива на които съобщихме януари месец за сватбата (която беше през август) и те до последно си ме гледаха в корема - дали не расте, дали бебе няма да има. Нямам думи...  ohmy
:good_luck:

Момичета, аз потърсих и има подобна тема тук:

http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,437.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,437.0.html)

Най-добре е там да пишем.  *THUMBS*

Идеята ми беше по-скоро да видя дали има и други луди като нас, които се женят просто от любов. По-скоро причината, а не как сме казали на близките и приятелите си.
Също и желанието да има празненство, да облечем бяла рокля. На мен ми харесва идеята да се повеселим с близките и приятелите си.

По реакциите им започвам да мисля, че сме изключение. На днешно време се женят, ако булката е бременна или ако заминават за чужбина например и там им е по-изгодно да са семейство. Сега като се замисля, от моите познати само едно семейство познавам, които са като нас :) Женени без конкретна причина :)))))))

Ами това е, ако ви се пише по тази тема, давайте. Иначе за съобщаването на новината...ще пиша в другата тема.

темата тотално замря след преместването...което ме навежда на мисълта, че не беше добра идея да обединявате темите. Но все пак решението си е ваше.
Поздрави

И ние се женим, защото искаме. И защото Ванката каза, че не искал  хората да си кажат, че ме взимал ,защото съм бременна.И затова септември сватба и след това почваме да правим бебе. Иначе никой не ме питал дали съм бременна защото казахме на всички декември, че сватбата ше е септември -така че и най-несъобразителните да се сетят, че не бременност е причина за сватбата.

Иначе най-смешно беше като казахме на нашите родители. Свекървата знаеше, защото е избирала пръстена. Та изкачаме на 25 декември сутринта в 6 часа в хола и аз казвам :"Вижте какво ми донесе дядо Коледа" и те щяха да паднат. А Ванката като измънка под мустак на баща ми :"Давате ли ми ръката на дъщеря ви?", а пък баща ми къде чул, къде не и вика:"Нищо не давам", майка ми побеля . Ама после се разбрахме де, даже предложи и майка да взима, освен мен  :)

В днешно време една бременност не може да е причина за сватбата, мисля аз. Хората си съжителстват спокойно, с деца и без сватба.
Вероятно някой от по-възрастните хора може да си го помисли  :)

На най-близките ни казахме по телефона, а много от приятелите ми първо разбраха от "настроението" ми в скайп или забелязвайки пръстена  :bravo:.

Никой не се е опитвал да ме разубеждава, а и да беше едва ли щеше да успее  8P

Ние пък като казахме на повечето познати реагираха едва ли не ,вие сте луди!?Даже свекър ми вика ,за какво ви е това ,като толкова време сте заедно ,а и имате дете :\ Досега не сте се оженили ,ами сега ohmy
Трябва да ви кажа ,че повечето хора разсъждават ,че не е обходимо да се дават излишни пари за сватба.
Около нас повечето се женят и след което се развеждат и едва ли не ни посъветваха да не го правим! *crazy*

Казахме по скайп,по фейбук, по телефона. Хаха .. Всъщност всички ни се изкефиха. Никой не ни е казал - недейте или нещо такова. :)  ;)

Малко е деликатна темата наистина. На родителите казахме на живо - първо бяхме при едните, после при другите на гости. На кумувете още се гласим да кажем, че да е удобно за 4мата  (различни градове), а и да не се усетят. Дано се съгласят, че само тях искаме. А на приятелите още не е казано, само някои знаят, като предвиждам да кажа първо на тези, които ще са поканени и да не сме на маса с такива, които няма да са. Някак ми се вижда неудобно иначе....

Почти на всички казахме по скайп, защото сме далече  =]
Честно казано чуждите хора ни се зарадаха повече, от колкото близките ( може би си мислеха, че ще ги ангажираме или че ще трябва да ни дават пари за сватбата  :girl_impossible: )

При нас освен родителите, никой друг не се притесни, ама е нормално. Те си мислят леле сега ще трябва да плащаме всичко.. Приятелите умират от кеф, само повтарят, че нямат търпение..  :yes:

Ние се постарахме да кажем на всички лично - на родителите, на събиране с приятели. Само на приятели и роднини в чужбина пратихме по една електронна покана за изненада, а след това им изпратихме и официалните покани.
Интересното е,че родителите и роднините не се зарадваха толкова или поне не го показаха...
Учудващо, баща ми е по-ентусиазиран от мама, даже си купи костюм преди 3 месеца.  *crazy*
Разни хора, разни идеали...

nansita И при мен се получи нещо такова с родителите. Като казахме на баща ми очите му направо светнаха, изражението му се промени толкова,че имам чувството,че пред мен се откри някакво друго негово АЗ,много се зарадва и се опитва да ни помогне с каквото може. А майка ми пък се направи на изненадана когато определихме дата, даже се възмущаваше,че нищо не сме били съгласували с нея *crazy* и на всичкото отгоре искаше да отложим сватбата,защото не била подготвена :(, а единственото нещо от което се интересува е дали сестра ми ще бъде шаферка,с каква рокля,какви обувки и т.н. Част от приятелите се зарадваха и постоянно ни звънят да питат до къде сме стигнали, друга час се отдръпнаха от нас. Още не сме раздавали покани,но всички по-близки и не чак толкова са уведомени за датата,кой по телефона,кой лично.

Здравейте! Тази година нашето семейство( живеем 8 г заедно и имаме дъщеричка) , ще стане официално СЕМЕЙСТВО :) Смятаме да поднесем изненадата чрез известие-вестник .Определено всички ще са изненадани, защото ММ се дърпаше за брак  :) От утре започваме да го раздаваме,топъл топъл :) http://media.snimka.bg/s1/4477/035198791-big.jpg (http://media.snimka.bg/s1/4477/035198791-big.jpg)

Много яко  :bravo: :bravo: :bravo:

Не збаех, че сьществува подобно нещо, обаче е супер идея и ЧЕСТИТО !!!

 :welcome-2: Колийн, идеята наистина е много добра  :bravo: :bravo: Успех с организацията и нямам търпение да споделяш за всичко останало  *THUMBS*

Колийн, много свежа идея! Браво за хрумката и изпълнението  :bravo:

И на мен идеята за вестника много ми харесва!
Ние казахме на всички,които имат значение за нас,лично.Не сме правили годеж и т.н.,но сме се срещнали с всички близки и сме почерпили.Приятелките ми ги събрах вкъщи на шоколадово парти (ние често го правим и те не очакваха),други съм поканила на кафе,трети сме водили на заведение и така.Едва когато всички най-близки разбраха лично от нас (не по телефона или по друг начин),си смених статуса във фейсбук :funny:

Момичета, привет! Всички броеве на нашия сватбен вестник вече са раздадени.Уникално бе чувството с възникването на идеята, фотосесията и създаването на това толкова специално вестниче.
Всички близки и приятели бяха толкова развълнувани и изненадани , когато ги получиха.Най- интересното беше срещата с моята най- добра приятелка. Имахме среща в Happy и аз предварително бях се уговорила със сервитьора да ни поднесе Сватбения вестник.   И така седнахме с нея, той ни предложи вестници и списания, тя категорично отказа- " Та нали сме дошли да се видим, не да четем!" Каза тя. Викам си" Край, този ме забрави!". Ето го след малко идва и казва" Момичета, ето нещо да се посмеете!"  и и бута вестника в ръцете, тя едва го взе и се оцъкли   O_O  Изненадана извика" Ано, тук за теб пишат!!????"    ohmy  Хахаа, и като се осъзна голям кеф. Е, имаше и не толкова позитивни реакции. Една приятелка( която отдавна мечтае да се оженим) като видя вестника каза, че не е истина, несериозно е, трябвало е да съберем всички приятели на ресторант и да кажем така новината. А видите ли ние  в кафето зад блока, пийваме биричка, и толкова лажерно. :popcorn: Е, осъзна се и на следващия ден имаше извинително съобщение.  :danceg:

Сигурно й се иска да направите 2 сватби, на едната да съобщите за следващата  *crazy* :funny:

alexandrova_90 , аз и казах, че това е НАшия начин. Питах я как аджеба трябва според нея- трябвало в ресторант да съберем всички, почерпка и реч - ohmy Абе много кофти ми стана и подпалих с това отрицание, че видите ли постъпката ни била несериозна. Пускам си я в левия джоб. ТРябва позитивно да се мисли и действа  :danceg:

Колийн (Ани), много весело се е получило в Хепи  :bravo:
На другата девойка просто не й обръщай внимание....някои хора не се усещат. И ние съобщавахме на всички в кварталното кръчме или по кафета из града, че сме решили да се женим. Чак пък вечеря в ресторант да организирам *crazy*...много филми гледат някои хора :D

Да, ако искат и репетиция на сватбата, както я правят в хамериканските филмови продукции  *db*

Това което е имала предвид девойката е Годеж..

Когато официално събираш цялата рода като на хабитурентски бал , черпиш, сменяш 1 -2 тоалета и така съобщавате на всички... Това в днешно време го правят по ромските сватби, най вече защото там сватбите са по 3 дена и гостите подаряват злато и съответно трябва повече време за подготовка. Годежите траят по година минимум...
Така че ако ще се жениш след 2 години направи годеж, иначе ... може да кажеш на мацката че верно много филми гледа...

Ей това много ме дразнеше - всеки решава че може да ти дава акъл, независимо трябва ли ти или не :)

Ани,изобщо не се връзвай и не позволявай на никого да ти помрачи настроението...Все пак се радвам,че си го пропуснала покрай себе си ;)
На мен ми стана много неприятно,когато казах на приятелките си и една от шаферките ми не реагира по никакъв начин!Не се зарадва изобщо...Бъдещата ми кума пък се разплака от щастие!В такива моменти по емоциите на човек можеш да прецениш кой какво наистина ти мисли,или поне това е мое мнение.