Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Това сякаш съм го казала аз! И на мен това ми е постоянно в главата! Но поне за момента изчакваме с правенето на бебче поради същите причини!  :girlsigh:

Ей, Наталийка, станахме цяло клубче с еднакви проблеми.
И ние така всеки ден си казваме колко много го искаме това бебче, но на мен ми е едно объркано :girlsigh:

Наистина само това ми се върти в главата, но за сега предпочитаме да се установим и да се подсигурим финансово и тогава. Няма начин, такова ние положението в момента!

Ох, момичета, като гледам колко момичета се събрахме с един и същ проблем, май ще трябва и ние да си направим клуб на "изчакващите с бебеправенето"

 :laugh: Няма проблем, направете си темичка, ще е интересно!!! *THUMBS*

Миличка, господ ми е свидетел, че точно това предлойение исках да дам. ей как мислим еднакво :dance:

И на мен все това ми е в главата.Ние не се пазим вече пък каквото стане.Две месеца вече като наближи момента да ми дойде съм с противоречиви чувства.Хем ми се ще,хем си казвам по-добре да поизчака бебето да се устроим.Оставила съм нещата на случайността.А иначе психически съм готова и съм сигурна,че ще се справя.Всички казват, че много ни отива на тази снимка /това е детето на девера и етървата/
http://www.bgphoto.net/request/photo/28687/103999/5635402/.jpg

ех, Марианка - ти си по-напред от нас.
браво на вас, аз съм със смесени чувства точно преди кулминацията на любобния акт:laugh: и си казвам по-добре да поизчакаме :girlsigh:

Смело се нареждам в клуба на Изчакващите с бебеправенето  ;) И ние искаме да си имаме двечки поне, дори и близнаци, но ни се иска и да си оправим първо къщурката /все още е на груб строеж/, иначе няма къде да гледаме бебче. В момента сме временно на квартира .... Искаме и да спестим малко парички, че когато изляза в майчинсктво, доходите силно ще спаднат и може да изпитаме криза ..... и такива неща ни притесняват. Явно е обща болка, което пък ме успокоява до някъде  ;)

Ето, момичета направих ви новата темичка!!! *THUMBS*

И с пожелание скоро да се запишете в "Клуб на БЕБЕправещите", а после и в "Бъдещи мами" *THUMBS*

Момичетаааааа, направих ви темаичката: Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето" (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,3983.new/boardseen.html#new), можете да пишете там!!! *THUMBS*

тълмо щях да питам къде ни е темичката :P

Булечка, а ще ни преместиш ли постовете, ако и другите момичета са съгласни разбирасе, за да не се повтаряме:)

Аз се записвам в клуба на "Изчакващите с бебеправенето"!  :girlsigh: Надявам се скоро да се запиша в "бебеправищите", но май ще поизчакаме доста.  :cray: 

Добра идея за новото клубче! И аз се разписвам засега тук  :P

и ние изчакваме заради моите проблеми но се надяваме скоро да се запищем в другото клубче :DANCE:

Ей, момичета и аз се записвам в клуба, вапреки че имам голямо желание за бебче

И аз се записвам!!!  :) Но тайничко се надявам по-кратко време да съм тук :)!

Записвам се и аз!Засега изчакваме.Надявам се още малко разбира се!

 Готово!!! *THUMBS* Мисля, че всички постове са преместени!!! ;)

и аз се записвам в това клубче  ;) за сега в близките 1,2 години ще сме в това клубче  ;)

За съжаление и аз се записвам тук, но се надявам да не е за много дълго  ;)

и аз съм тук   :mad_girl:

 ohmy доста форумци имало като нас! Горе главите и не се притеснявайте скоро един по един ще се запишем и в Бебеправищите и после в Бъдещи майки! На всички ви го желая, както и на себе се разбира се!

Аз си мислех, че сме само 2-3 момичета в целия форум, а то имало доста момичета, които изчакват. При нас проблема е не само финансов, но е свързан с готовност за цялостна промяна в начина ни на живот. В смисъл, че със всичко ще трябва да се справяме съвсем сами, защото няма да има около нас баби и дядовци, които да помагат. Това ме плаши като че ли най-много. Появи ли се веднъж бебчето ще трябва един от двама ни винаги да е закован вкъщи с него. Няма да можем да излизаме с приятели, а за ходенето на университет за дълъг период от време съвсем ще трябва да забравя. Много го искаме, ама не ни стиска, дето се вика. Освен това във финансово положение, така сме я вързали, че направо сме цъфнали!  :(

Мен не ме притеснява това дали ще ни помага някой или не, все ще се справим някакси, макар че малко помощ не е излишна на никой. За момента най-големите ни опасения са свързани с финансите и това че все още не сме се установили някъде за постоянно. Искаме да се върнем в България, да си купим къща или апартамент, но за това е нужно време и пак средства.  :girlsigh: Така че в момента на "голите ни задници" само бебе ни липсва. А така ми се иска...  :cray:

Благодаря на Булечка за хубавото ни клубче, аз лично ще се надявам на съжети от нея и дръгите мами:)
Милички Принчипеса и Наталия, имам подобни терзания на вашите.
Ние с милото сме завършили образованието си изцяло в БГ, а сега сме се захванали да си довършваме етажа на къщата, която татко построи на груб строеж, и за нас има един апартамент от 120 м2, така, че имам чувството, че всичко с надеждите за специализация в чужбина, което идвамата винаги сме искали отпадат.
Малко ви завиждам, че поне това ще успеете да свършите.
Имам обаче примера на девер ми и жена му - те живеят във Франция, девер ми се дипломира като доктор и вече работи, а жена му още е студентка. преди година и половина като разбрахме, че е бременна дори се скарахме с тях - не сте си уредили нищо и т.н. и т.н., дори не са сключили брак.
Но сега бебо ще стане вече на 1 годинка, и двмата ни казват, че се справят добре, работят, взимаха си детегледачка, бабата ходи да помага, и много се радват, че са се решили на тази стъпка.
И въпреки това аз за себе си най-много се страхувам как ще се развия професионално,ако скоро забременея. Просто не се чувствам стабилна в работата си - искам да постигна едно по-добро ниво, преди да отсъствам.
Ох, стана дълго.
А колко много искам бебче - имаме вече детска стая налепена с тапети на мечета :[

Айде и аз да се разпиша в тази тема - за мое голямо съжаление  :'(но се надявам да не е за дълго!  *THUMBS*Явно с много момичета имаме сходни проблеми - и финансови, и психологически!  :(Но се надявам в близките месеци и аз да се разпиша в темата за "Бебеправещи"! Пожелавам на всички момичета да не се отчайват и скоро в тази тема да не остане никой!!! @}->--

момичетааа, аз май също съм за тази темичка.... :girlsigh:
много ни се иска бебче, но пък и сватба ни чака юни месец и не ми се искаше да съм бременна, защото съм много емоционална и незнам как ще ми се отрази вълнението... :\, също и апартамента чакаме да ни стане готов, после обзавеждане...но в същото време ХИЧ не ни се чака повече... :mad_girl:

Хайде и аз се включвам тук, какво да се прави!  :girlsigh:
Аз също се надявам да не е за дълго, но каквото времето покаже  =]

А, Мария и ти ли?
Аз си мислех, че си в Бебеправенето :)
е, добре дошла @}->--

Ами аз бях там, но сега нещо вече не бебеправим и затова реших да се запиша тук!  =]
И при нас са същите горе-долу причини, но най-вече финансова сигурност  :girlsigh:

Хайде още едно попълнение  в клуба! Да ви кажа честно и аз си мислех, че са малко момичетата, които изчакват по различни причини, но......Ама важното е ние да сме щастливи, а бебо рано или късно ще  се появи.  *THUMBS*

да,
ще дерзаем заедно и ще обменяме опит и накрая - и ние ще си срещнем бебетата:)

Момичета и аз искам да се запоша в тази темичка - и ние сме в клубът на изчакващите , до кога и аз незнам , но за сега поне до пролетта сме тук  =]

ехеее привет и от мен,аз сигорно ще съм тук дълго време,защото както казва prin4ipessa  не ни стиска и на нас и това е основната причина,иначе и момента вообще не е потходящ.

и ние сме тук, поне до момента в който не се преместим !!!! :)

леле, колко сме много.
направо взех да се плаша :\

Аз също се записвам в тази тема,преди не искахме бебе ,защото не ни се нравеше да мъкнем едно сладко бебенце като куфар по квартирите,но вече си имаме къщичка и просто незнам какво чакаме :[ може би по навик от преди :laugh:

eeeee ohmy момичетаа, ние в този клуб сме повече отколкото в БЕБЕпращите  P-( но какво е това нещо...
айде, една по една пожелавам да се срещнем в другия клуб  :P

ох Дени - де да беше толкова лесно  :girlsigh: :girlsigh: :girlsigh: :girlsigh:

След сезона на сватбите си мислех, че ще има по-голям интерес в бебеправищите, но явно тук е по-посещавано! На нас нищо не ни пречи да си направим едно бебче сега, но как да го направим като не сме му осигурили нищо, та ние все още живеем ден за ден!  :girlsigh:

Наталийка,
като се появи бебо всичко се променя, целият ни живот.
аз съм му осигурила една стая с детски тапети :laugh: :laugh: :laugh:

Да, така е! Вие поне вече си имате детска стая, ние какво да кажем имаме само една гарсониера, но искаме сега да я продадем и да си купим къща или апартамент, някъде където да живеем.

И ние сме в гарсониера, но бебо си има стая!!! ;) *THUMBS*

Ние не живеем там и мъжът ми е категоричен, че трябва да я продадем и да си купим нещо по-голямо. Само че не виждам как и кога ще стане това.  :hysteric: Но като краен варият ще си останем в гарсониерата де.  =]

и аз мисля, че е по-добре да се понапънете и да се вземете нещо по-сериозно и ние сега сме в нещо като гарсониера(2 малки стаи с боксче). Хем си давахме пари да си я стягаме, хем правехме и големия етаж в новата къща.

При тези цени на недвижимите имоти и както скачат всеки ден направо не ми се мисли.  :girlsigh: А ние и нямаме никакви спестени пари като за начало. Затова ми се иска поне да видим сега какво ще правим, ще купуваме ли, ще продаваме ли и тогава да правим бебета. Не ми се иска нещо след като вече имаме дете и тогава да се местим, да правим ремонти и т.н.... Но от друга страна ако така мислим постоянно това значи да нямаме деца, защото все нещо ще излезе и пак децата остават на заден план. Направо не знам.  :cray: За това не ми се мисли, ще ми се пръсне главата вече!  :girlsigh:

Сладурки, малко взехте да се отклонявате от темичката!!! ;)

Тук като гледам най-големия ни мотиватор в темичката е Ивето. Иве, аз май усещам как ти първа ще напуснеш темичката и ще се присъединиш към бебеправещите, щом вече даже си имате готова детска стая, усещам че няма да издържите с изчакването още дълго.  :girl_wink: Хайде обявявам награда за първата напуснала клуба - въздушна целувка  :* или усмивка по радиото  :D - което от двете си избере!

хехе, миличка Принчипеска, права си, че сме напред и наистина ви мотивирам да си пишем по въпроса. Но не защото скоро ще станем от бебеправещите, въпреки, че така ми се иска :'(
Булечка, не се отклоняваме от темата, разнищваме причините за изчакването и възможните решения на проблемите. Ако мислиш, обаче, че е против правилата, казвай какво да поправяме ;)

За съжаление нашият проблем е изцяло в мен, аз съм тази, която страда, че не се е установила и доказала професионално, обществото все още дискриминира жените и им поставя разни правила - кога да родят, ако родят не ги взимат на работа или не ги повишават - ужасно е и не знам как ще го превъзмогна :cray:

Та, Принчипеска, затова ви пиша, за да видим как са нещата при всяка една и дали това, което си мислим е общовалидно или има начин да се промени. ОХ само ако знаето колко много ми се иска един малък бебо, като племенника ми.
Вижте го

Мдааааа, гледам аз сега тука няква нова тема и си викам, ми че то все едно ме вика направо Ина, Ина ела тук.  :laugh: :laugh: :laugh: Ха, ми ще дойда ми, как няма. И аз съм в клуба, ама всъщност знам ли и аз вече в кой клуб съм. Освен съвсем да омажем положението и да спретнем и трети "Между изчакването и бебеправенето" .  ohmy ohmy ohmy
Мацки, тука съм и аз засега, не защото нищо не правим по въпроса, а по скоро защото нито си го слагаме на сърце нито нищо. Просто не се пазим.
Но като че ли ми е по комфортно да съм в изчакващите отколкото в правещите и шашкащите се защо, мамка му, пак не стана нищо.

аз ще кажа само едно "евала", миличка ина.
Браво на вас, на мен не ми стиска дори да си помисля и за миг, че няма да се пазим и видиш ли ще се случи нещо, което не е на 100% планирано.
Абе ужас, направо като си гледам само колко са ми противорецхиви постовете се хващам за главата - луда работа *crazy* *crazy*

Абе честно да ти кажа, ние сме заедно от 4 години и няколко месеца и сме се пазили винаги. След сватбата и то не веднага свалихме Господин Презерватив, :bravo: :bravo: :bravo: и сега каквото и когато сабя покаже. Но като се замислиш и двамата имаме постоянна работа, живеем в собствено жилище, аз съм почти на 30год. ohmy, вече съм и госпожа и няма за къде да се дърпам още. Обаче мамка му, все още се радвам на гостите от Червения бряг и просто каквото и да стане на датата все ми е готино. А ако и сега ми дойде пак ще е супер, защото ще мога да си празнувам Нова година както си му е реда - с пиенето на корем с цигарите и т.н. Ако ли пък не ми дойде - пак добре, ще имам лятно бебе. Ха ха ха. Луда история съм и аз ама айде.

И аз съм като Ина в междинния клуб.Пък каквото стане.

прави сте,
но аз имам чувството, че от първия път ще стане, направо дори от една капка и после ще има O_O

Еееее, чак пък  O_O едва ли ще има. И ако ги има ще са от радост. :) Но както каза Ина - каквото и когато стане (макар ние още да се пазим). :[ Причините бих казала са много - нямаме собствено жилище още, на работа (поне при мен) не е мнооого сигурно, малко егоизъм от моя страна и се в този ред. Но рано или късно ще се предам. Макар да ми се иска и на мен един сладък бебо, поне за сега се радвам на чуждите. :P

Немога да повярвам,че съм пропуснала тази темичка!!! ohmy
Е, както и да е и аз съм в този клуб по ред причини и терзания от моя страна!!!Съпругът ми няма никакви колебания по въпроса и даже преди няколко вечери като се прибирахме той ми каза "Мило,айде като се приберем да си направем едно бебе!!!Какво ще кажеш?" Миличкият ми той... :* :girl_in_love:

Деска, и моят така говори, много ми е сладък :girl_in_love:
нооо...
ще видим

ей че съвпадения, много са сладки нали !!!! моят пък като види някой съученик че има вече 4- годишно лапе и казва "малееееееееее на този , колко му е голямо лапето, а пък ние още нямаме" !!!! и ми става едно такова милоооо !!! до скоро не мислеше така, а все повече го хващам в бебешка крачка, даже миналия ден както си се гушкахме и си призна, че иска бебе !!!! :) за което много се радвам !!! явно така да се каже е узрял вече :))))))))

Май, нашите мъжлета са по-готови за бебчовци от нас ;)

Като се замисля май и моят мъж е по-готов от мен!   =]

Моят със сигурност е по-готов,защото винаги той ги подхваща тези теми!!! :[ Ох,а пък ако знаете колко е смешен като иска да си играе с малко дете-хем има огромно желание и му светват очичките като види бебе,хем е един такъв непохватен!!! *INLOVE* :girl_in_love: :)

Е това е късмет, момичета! Заговорило е бащинството в нашите момчета :girl_in_love:

 *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Аз съм още в този клуб, щото ми дойде през уикенда и какво означава товаааааааа ......  *crazy* *crazy* *crazy* че ще си празнувам Нова година както си трябва.
Освен ако нещо междувременно не стане, но аз винаги мога да направя теста и прегледа при доктора след празниците нали така  :bravo: :bravo: :bravo:  :laugh: :laugh: :banana: :banana:

Ние уж на майтап ама май вече сериозно си говорим да започнем с правенето на бебче след нова година! Не знам направо!  :girlsigh: Ще си помислим още месец два и твърдо решаваме!

и ние това говорихме през уикенда, ама аз май не съм за ще изчакаме още малко до следващата есен може би *crazy*

И ние мислим напролет да се захванем по сериозно :)

Бебенцето за нас все още е като забранения далечен плод, за който само можем да си мечтаем.  :girlsigh:

а на мен последният ми цикъл ми закъсния с 13 дни и така се зарадвах *YAHOO*обаче се оказа фалшива тревога  :\ :girl_cray3:иначе ако мъжа ми не настояваше и аз още щях да си намирам основания че не  е точно сега момента :girlsigh:

MIXAELA,
ще се получи, добре е, ч вече сте го решили твърдо.
при мен сега има сериозниразвития в професионално отношени и двамата решихме, че момента хич не  е подходящ :'(

Ами Ива и аз правех планове за кариера ,но когато срешнах съпруга си нещата отидоха в съвсем друга посока.Мъжът ми пожела да отида при него в Италия /по това време още бяхме гаджета и то се познавахме от 4-5 месеца/и отидох...т.е.прекратих всякаква кариера и професионално израстване...завършила съм финанси и съм работила като счетоводител в банка и после като счетоводител в голяма фирма.....но въпреки това реших че за мен е по важно да съм с мъжа си .Когато тръгнах за Италия знаех че ще ми е ужасно трудно поне 2 години ми трябват да науча добре езика и никога няма да работя по специалноста си......но пък мъжа ми реши че докато домакинствам в къщи тои има възможността да се грижи за мен и за едно детенце и сега наистина го искам и аз и дано Господ Бог да ме дари с тази радост професията не е всичко....сега разсъждавам така .......а преди 5-6 години мислех по друг начин, :computer: но живота учи и променя плановете ни или както някои беше казал живота е това което ти се случва в момента .......докато ти си кроиш планове  ;)  :computer: :clover:

Чудя се просто как съм пропуснала тази темичка! Момичета, и аз съм в този клуб, запишете ме... въпреки че много често напоследък се улавям с умиление да гледам малки деца и бебенца, разни играчки и фантифлюшки за дребосъците...  *INLOVE*
Разбира се, че искаме дете и май повече съпруга ми, отколкото аз. При нас за съжаление аз съм проблема - все нещо не ми е наред и не мога да се реша на тази стъпка. Исках да имам стабилна работа и добри доходи, че като съм в майчинство примерно да имаме достатъчно, че да му осигурим необходимото. И двамата имаме постоянна работа и живеем в апартамента на милото, макар и той да се изплаща в момента.
Наскоро като се прибрахме у дома и милото вика - "Виж сега колко е скучно, ех сега да имаше тук един палавник и да тичаше напред-назад"  :boy: А той вече е на 31 и му е време наистина. Осъзнавам го, но какво да направя. Понякога той ме упреква, че съм кариеристка и може би има право. Аз просто искам да си стъпя по-здраво на краката. Може би да си намеря по-доходна работа и да се преместим в новия апартамент, който се строи. Обаче така като се замисли човек, то винаги ще има нещо, което ще пречи...за това не трябва много много да се мисли,а направо да се действа и каквото стане...

да трябва да се деиства иначе все ще си викаме че сега не е момента а докато се усетим забарзани за работа, апартаменти, по високи доходи сме изспуснали всякави моменти ...Момичета мъжете могат да правиат бебета и след 45-50 но при нас нещата не стоят така .....след 35 е доста трудно за зачеване :\

олеле, summer_sky,
май много момичета сме с еднакви проблеми.
MIXAELA, браво, успяла си да намериш истинкия смисъл в живота.
аз съм много объркана и не знам какво ще правим :huh:

Мдааа, всеки мъж може да започне да изтъква доводи "за" бебето..но не е той този, който ще трябва да се лиши от работа и още куп неща в името на детето. А и винаги може да каже колко много работа има за следващия ден и ей така да прегвърли топката в твоите ръце...малко са мъжете, които наистина участват с физическа сила (ако щеш) в отглеждането на детето...те идват от работа играят си с наследника 1-2 часа и с това се изчерпва учатието...е то ако е така и аз бих искала дете...сега и веднага.
Мисля, че жената трябва наистина да е готова за дете и да е узряла за този момент, защото повечето компромиси ще трябва да направи тя. Пък и отдавна не живеем във времената, когато от жените се е искало само това..днешните момичета са амбициозни, успешни, кариеристки (ако щетее) и аз не виждам нищо лошо в това...но някой да ме упреква за това, че съм кариеристка....хммм...няма да се разберем така... =]
Така че момичета първо наистина се убедете в желанието си за бебе и не позволявайте някой да ви налага определено мнение...и едва тогава, когато наистина сте готови...станете майки и се отдайте на всичко вълнуващо и прекрасно , което ще преживеете покрай появата на малките човечета....(лично мнение)

Момичета едва сега откривам темичката. Пишете ме и мен/нас в клуба на изчакващите. Мислех, че има само няколко момичета като мен и всички останали са се юрнали да работят за бебе, а аз едва ли не като някоя заблудена, че бъркам реда.  
И ние изчакваме по ред причини - парички и сега до никъде, а после съвсем ще я окъсаме. Живеем всички заедно в нашето голямо италиянско семейство и уж сега започваме да обзавеждаме единия етаж от къщата и да живеем там, но да видим как ще стане, а в професионален план - едно бебе сега означава след отпуската по майчински да започвам всичко отначало. Тъкмо започнах практика, да имам самочувствие, че и аз поназнайвам нещичко и пауза за година-две.  Ако изчакаме някоя годинка вече ще се наредят нещата или поне ще ни стане ясно, че не можем да наредим както сме искали  *ROFL*
Само че милото взе все по-често да говори сериозно за бебе и да се заканва, че ще ме забремени без съгласието ми и няма да ме чака да се оправдавам. Добре че предпазните средства са под мой контрол /противозачатъчни/   :laugh:, че иначе може и да изненада.  

И аз така мисля. Може да звучи много егоистично и грубо, но най вече майката е тази която трябва да е на 100 процента сигурна, че иска точно в този момент да има бебе /няма нищо лошо и ако е с лек елемент на изненада появата на бебчето/ Може да не е готова още да пожертва свободата си и личното си време, може да е заради кариера, може да не се чувства още готова физически, но трябва да има възможността Тя да реши /И двамата решават, но тя е последната инстанция./ без да я притискат разни роднини, познати, баби, кандидат татковци, а дори и други мами.
Да споделя нещо леко встрани от темичката   :offtopic:, но преди време една леко вманиачена мама, дето деня й започваше и приключваше с детето, въпреки, че детето ходеше на детска градина ми каза какво съм си губила времето да работя, ами да се женя и да раждам едно-две деца.

наскоро четох ме с милото бебешките темичките във форума и изведнъж и двамата в един глас "Не искам да става така" с тестове,термометри  и други такива,просто решихме че ако стане стане  и това е,без вманиачаване и стресиране.Много съм доволна,че и двамата мислим еднакво *YAHOO* и някак си тайничко се надявам да прескоча "клуба на бебеправещите" и направо от тук да се запиша в темата за бъдещите мами :P.Но все още някак си не се чустваме готови и двамата за бебчо :huh:

И аз съм в клуба:)Всеки около мен пита,чака,дори и моето момче все за това си говори.
И пак тази финансова несигурност-немога все при мама и тате да тичам,като моите парички не ми стигнат.
Но ако чакам да стана финансово независима-надали ще дочакам.
Ако зависи от мен-ще има да чакам. Не се чувствам готова да бъда нечий идеал.

Аз много се радвам на малки сладури, обаче като ревнат или се заинатят и престават да са ми сладки...дори не мога и да си представя да дундуркам бебе в следващите поне 2-3 години. Преди все си мислех, че е ужасно, че не ми се помисля за деца, но мои колежки споделиха, че и те са се чувствали по същия начин в първите няколко години след сватбата. Така че засега ще се пазим и ще чакаме да му дойде времето, когато се почувстваме готови за деца.

мдааа
на мен пък много ми се иска, и си представям и да дондуркам бебче и всичко останало, но просто ми се струва, че доста ще се отделя от работата и бизнеса много.
и аз като Маслинка се надявам от тук да ида направо в бъдещите мами, но за сега ще се пазим :'(

И аз така! Аз също мился да си спестя всички тези стряскащи тестове и какво ли още не, ще действаме направо, а пък когато дойде - Добре дошло!

Момичета, мъничко завиждам на сладките бъдещи майчици от другото клубче.
толково възвишена е емоцията около бебчето,  че целият ми живот в сравнение с това ще изгуби смисъл. :[
как ми се иска и аз да изпитам тази емоция. :pqz:
много щастие им желая @}->--

Искам да ви споделя нещичко!Незнам дали точно тук е мястото,но понеже съм част от това клубче в момента реших,че ще го направя тук!!! :[ Проблемът ми е следния-в неделя сме на погача на бебето на една приятелка!Не че не ми се ходи,но се чувствам толкова не на място напоследък по такива мероприятия!!!Всички си говорят за бебета естествено,за памперси,бебешка козметика,кое плачело нощем или капки за колики,гелчета за по-лесно пробиване на зъбчетата и тем подобни неща!!!Не че не ми е интересно,но по никакъв начин немога да се включа в подобни разговори просто,защото все още нямам бебе!!!Какво да правя? :'(Как да обясня,че нямам желание да ходя на място,където три часа ще се чудя в кой ъгъл точно да гледам?Просто не се чувствам добре и на място! :'( :'( :'(

Много добре те разбирам Деси. И аз се чувствам по абсолютно същия начин в обкръжението на майки. Дори като ходим на гости на едни познати, които имат вече доста голямо момиченце (на 3 годинки) основната тема на разговор е дъщеричката им. Направо имам чувството, че за друго не могат да говорят и вече ми е страшно неудобно като се срещнем. Сякаш всички други теми на разговор са ни изчерпани...а лошото е че се опитват и на нас да наливат акъл така да се каже. Все ни юркат, какво сме били чакали още, дъщеря им имала нужда от другарче и тем подобни подхвърляния, които уж са на шега, но понякога наистина ми втръсват. Не знам може би и аз ще стана такава някой ден и ще втръсвам на приятелите и познатите си с говорене за деца, но на този етап се чувствам много сконфузно в присъствието на хора с деца.  :[

ами не ходи!!!щом не се чустваш на място не се насилвай да ходиш там където ще ти е неудобно и криво!!!ти не си мазохист все пак!!радвай се за приятелката си но не се затормозявай сама себе си! *THUMBS*ти ще си прецениш но аз не бих отишла на твое място все пак това не значи че не държиш на дружбата ви и че не се радваш на майчинството и  @}->--

Момичета благодаря ви за разбирането!!!Клео мила,определено не съм мазохистка,но положението е следното-поканени сме и аз,и свекърва ми и етърва ми!!!Как по-точно да се измъкна при тази ситуация? :\Незнам,съвсем се обърках вече!!! :'(

И на мен ми е много познато това чувство! И на нас постоянно ни се натяква това, какво още чакаме, няма ли вече да си направим 1 бебче, на децата на нашите приятели им липсвали приятелчета, братовчедчета и т.н. И постоянно всеки ме пита да не си бременна вече?  :huh:

Ей Деска я не се кахъри за такива нещо - отиди,  виж, може пък и да е забавно - говори си спойконо нищо че нямаш бебче, тъкмо ще понатрупаш опит и за твоето ще знаеш!!!  :kiss: *THUMBS*

и аз съм съгласна със Сабинка,
порадвай се малко на малкото съкровище и се забавлявай @}->--

Благодаря ви момичета,но ще си помисля!!! :girlsigh:Била съм вече на такова парти и знам какво ще стане!!! :'(

Момичета от клуба, незнам защо така сте се настроили против хората, които имат деца или говорят на такива теми.Всеки се вълнува от различни неща и това е.И никой не ви насилва да раждате щом не сте готови!Това че много приказки се изприказват от близки и приятели е нормално и то не само по тази тема....Просто не им обръщайте внимание!Радвайте се на щастието си и любовта си и когато сте готови действайте!Успех на всички в борбата, която всяка от нас води по един или друг начин! @}->--

А и още нещо....Чудя се защо след като сте в клуба на изчакващите все пак повчето от вас са активни в останалите теми за бебета?Явно някъде скришно вътре във вас нещо тръпне в очакване....

didi_vla1983 сигурна съм,че всяка жена(е почти всяка :girl_wink:) е създадена да бъде майка!И съм сигурна,че всяка една от нас в тази тема(макар и аз да не съм активна тук-чудя се за коя тема съм :girlsigh:) ще бъде чудесна майка и каквото и да говори вътрешно си мечтае за бебче,но всяка си има своята причина да изчаква....Аз разбирам и двете страни...Защото от една страна много искам да си имаме бебче,но от друга и аз съзнавам,че вече нищо няма да е същото и каквото и да си говорим жената е най-потърпевша....(извинете ме за израза).Аз вече съм "на възраст"-26 и половина и съзнавам,че ми е време....но от друга страна и аз се ядосвам на пискащите и глезени деца....И се питам дали и моето ще е такова,а аз погълната от него ще стоя с доволен поглед и ще казвам "моето е най-най...." =]Освен това съзнавам,че в професията също ще изостана....в моята професия всеки месец у дома е голяма крачка назад...Но пък в момента и без това съм у дома и би могло след 2г. примерно да започна сериозно след като детенцето вече поотрасне,защото иначе какво-сега да напредна и после съвсем няма да е надобре! *crazy*Така че въпросите са много и всеки съди по собствения си живот!
А и тъй като очевидно още не съм бременна ще потвърдя и аз размишленията на момичетата за темите на бременните и майките...И мен ме смущават =]Разбираемо е да се вълнуват и да говорят предимно за това,но май не е много редно темите да са САМО за това....Все пак животът продължава и земята все още се върти!НО.....може би и ние мили момичета ще сме същите.... *crazy* :girl_wink:Дразня се и от друго!Наистина вече незнам докъде ми дойдоха всички въпроси от сорта "бременна ли си?а защо не си? а кога ще си?а работите ли?а как го правите?" 8PНа първо място не е тактично!А ако имаме проблем?Ако сега не желаем?Ако си е наша работа? :P
Та Диди за това много добре разбирам момичетата и това наистина си е мястото където да си се подкрепим и успокоим,че не сме луди или неспособни и некадърни само защото още не сме бременни,но това не ни пречи да се радваме и да подкрепяме вас-тези,които вече изпитвате трепетите на майчинството!И не го правим от лицемерие,а защото знаем колко сте го искали и колко се вълнувате сега!
Без лоши чувства! @}->--

Мили момичета, мисля също като Тонита, че всяка една от нас е изживяла подобен философски размисъл. И ако това ще ви успокои - хората винаги питат! Нормално е това да ни дразни, защото  се отнася за нашият вътрешен мир. На мен лично ми е много досадно да ме питат на всяка крачка, хайде кога ще имате второ. Или  да питат синът ни " Ти не искаш ли братче" или пък директно са питали мъжа ми в мое присъствие " Ти работиш ли въпроса". И макар че вече имаме едно дете, усещането по време на такива въпроси е меко казано отвратително. Веднъж дори ме принудиха да бъда груба и отговорих че не съм крава за разплод, за да ми задават навсяка крачка този въпрос. Зная че това е много много грубо, но от тогава въпросната жена не ме е питала.
Разбира се че всяка една от нас иска да бъде майка, ако питат мен искам да имам 5 деца  :) но това не винаги е възможно :). Родих синът си на 22 и тогава всички си мислеха че е твърде рано, защото все още  учих и двете си образования. НО се справих и то съвсем сама, защото в София нямаме роднини. Сега съм на 30 и все се успокоявам че има време, но май истината е че децата трябва да се появат когато им е писано и когато майката е настроена че трябва да посвети поне 1 година от живота си на бебето. И да не забравяме, че появата на нов живот си е Божа работа и колкото и да работим по въпроса детето се появява тогава когато трябва :)

На мен също ми става мега тъпо от позобни въпроси отправени към мен. Имам колега в работата, който не спира да ми повтаря, че е време да ми се променяла конфигурацията на тялото в овална посока и мен от третия път когато го каза вече ме дразни  }:-> }:-> }:->
А по повод това, за изнервящите приказки ще ви дам пример с мен самата, по точно с нас нали. Преди почти 3 години когато си обзавеждахме с Петър апартамента, в цялата негова компания имаше само една семейна двойка - кумовете ни -. Ние бяхме на вълна обзавеждане, ремонти, мебели, едно друго всички знаете как е.  *db* *db* *db*Това беше нашия период, в който ние бяхме НА ТАЗИ ВЪЛНА. Година две след като това за нас вече беше минало, всички други си купиха апртаменти и се почна същото нещо.Но ние вече бяхме минали по този път и не ни беше интересно че само за това се говореше и изобщо, загубена история.
А сега пак почти всички вече имат бебета, :baby_girl: :baby_boy: и като се съберем навън на кафе става един авто-бебе-парк с колички и само приказки за кремчета, попари, хумани, памперси и квото се сетите, от което на мен ми писва, но не защото ми е противно, а защото това Е ТЕХНИЯ ТАКЪВ ПЕРИОД. Аз съм далеч от това още и не ми е интересно след първите 20 мин вече. Събрали сме се да се видим а не можем.  :! :! :!
Та така.
Всичко е въпрос на периоди в живота на човека и на двойката и за всеки един това което му е на дневен ред е нормално да го вълнува най много и да обсебва всичките разговори, защото това му е на сърце, това му е на уста. :angry: :angry: :angry:
Егоистично е от моя страна примерно да искам да не се говори само за това, понеже, видите ли на мен ми е тъпо, обаче , мамка му, нека съм егоист, отколокото умряла от скука.
Да си говорят за бебетата по скайпа и по телефона.

Знам Тони, за всичко си права и напълно съм съгласна с теб!Всички сме различни и както казах всеки сам решава за себе си и никой никого не насилва докато най-после човек не се почувства готов!Съжалявам ако съм прозвучала грубо или нетактично......Напротив исках да подкрепя момичетата от клуба, че те имат право на свое решение кога, как и защо!Никой на никого не трябва да се меси....Както споделих вече в другите темички ние също не го бяхме планували, просто стана........А това за говоренето е нормално и всеки ще го изпита.Жалко, че така дразни околните.Но всеки живее в свой собствен свят.Аз също не мисля, че е подходящо да имаме бебче сега или когато и да е, защото не виждам никаква добра перспектива за бъдещето и аз незнам накъде да се обърна и погледна.Аз също незнам сега като спра да работя и като не съм натрупала никакъв смислен опит какво ще стане с мен след 2 години?Страх ме е много сега и после и винаги ще ме е страх, защото нямам богати мама и татко и съпруг и разчитам много на себе си.............Малко се отвлякох от темата, но мисълта ми е ВСЕКИ САМ ИМА ПРАВО НА ИЗБОР И ПОДКРЕПЯМ ВСИЧКИ ОТ ТОЗИ КЛУБ, защото те са преценили ,че така трябва да е за момента!Дано не съм обидила никой.

Ина, не им се сърди. Знаеш ли, усещането е особено. Майката се идентифицира с детето и обратно. Промените, които настъпват са не само във физиката но и в психиката ( а това е по твоята част  :)). Правят го несъзнателно. Най-хубавото е че процеса е обратим :).

напълно подкрепям ina_lemon,не можели да си говорят за памперси като са си с други мами и мен ме интересува как се развива бебето на приятелката ми но само първите 20минути,още съм далеч от кашички и сокчета.и наистина всеки си изживява периода  в който се намира и аз като си подготвях сватбата само за това говорих,но само с майка ми,мъжа ми,агентката и Вас естествено(нали е сватбен форум) на приятелите си не съм им говорила за сватбени истории,освен ако не ме попитат нещо,защото знам колко  е досадно да ти говорят за нещо което не те вълнува  =]

Ей Диди аз поне не съм се обидила,споко!Ама просто не разбрах кога и дали някой тук е упреквал и обвинявал бременните!? =]Може и да не съм прочела всичко де....но едва ли някоя от нас си мисли,че може да се меси в избора или съдбата на другите :girl_wink:Естествено,че всеки сам си решава,затова е и тази темичка!А и за приказките-сигурна съм,че и ние много ще четем и ще говорим на тази тема(все пак и със сватбите ни беше така),но просто сега не ни е тема номер 1 и мисля,че знаеш как е...Все пак всяка бременна преди това е била "небременна" нали? 8P
Така че споко-никой не обвинява бременните или майките, дори напротив-поздравяваме ги и им желаем успех!Но нека и вие да разберете нас-все още изчакващите.......
Успех! @}->--

Естествено, изобщо не искам да развалям добрият тон и приятелски отношения, които царят на www.svatbata.bg Никъде другаде не срещам такова разбиране и добро отношение и подкрепа!Затова поздравявам всички тук! :girl_in_love:

didi_vla1983 не знам защо си останала с такова впечатление, може би заради моето изказване и изказването на Десиславка на предната страница, но мисля че просто погрешно си интерпретирала думите ни. Аз не съм се настроила срещу никого, просто споделих мнението на Десиславка, че се чувствам сконфузно в присъствието на майки, които говорят единствено и само за децата си. Но първо искам да отбележа, че не всички майки са такива и второ - това че не намирам обща тема за разговор с тях не означава, че съм настроена срещу тях или пък че не споделям радостта им. Напротив - споделям я и дори си мечтая съвсем открито и мен да ме сполети такава радост някой ден, но просто още не съм готова да направя тази стъпка поради една или друга причина. Не си мисли, че тук сме се събрали защото сме против бременността или бременните жени! И ние като всички нормални жени мечтаем и копнеем да ни сполети тази радост, но просто сме възспрени поради ред причини и обстоятелства. И именно поради силното желание, което на този етап не можем да осъществим, сме активни и в темите за бебета, за да съпреживеем емоцията с всички вас, които я изживявате в момента, а също така и за да придобием опит от вас, които сте изминали вече този път. Моля те, не си мисли, че някой е настроен срещу когото и да било, защото е абсолютно невярно! И не мисли, че нас "изчакващите" не ни вълнуват форумските теми свързани с бременността и бебета, защото това също не е вярно! Вълнуват ни даже много! Надявам се този път да не съм засегнала никого с думите си и да не бъда разбрана погрешно!  @}->--

Вероятно съм изтълкувала някои думи погрешно, но напълно ви разбирам и вас  :P Абе дето се вика така или иначе всички сме в кюпа, родили сме се жени..... Поздрави! :)

На 100% съм съгласна с prin4ipessa  и се извинявам,ако някой се е почувствал обиден от думите ми!!! :[Така или иначе аз страшно обичам деца,въпреки,че все още нямам свое!!!

Наистина някои майки са прекалено обсебени от децата си и единствената им тема за разговор е само и единствено детето-чудо. Това ще да е търпимо и разбираемо /макар и леко досадно/ ако не поставяха нямащите деца, а не дай боже да кажеш, че на този етап не планирате да имате скоро, в една доста обидна категория на втора ръка хора, които нищо не са постигнали и си пропиляват живота. Ужасно да усетиш, че си попаднал под кръстосания огън на някоя-друга маниачка, смятат че никоя градина, баба или който и да е не би могъл да гледа отрочето й, и на жената основна цел в живота й е да се посвети само на детето/децата и сигурно ако не беше задължително училището щеше да го гледа до пълнолетие у дома. Имам приятелки с деца, с едно, с две, кумата има бебе на четири месеца - винаги знам кага са били болни, на кое кога му е поникнало зъбче, каква задача имат за домашно от детската градина, но в същото време разговорите и за други неща не умрели и те са същите приятели както преди, просто с децата темите стават повече, по-разнообразни, но не се взаимоизключват

И аз се включвам в "изчакващите"... смятаме след месец и половина два да се захващаме, причината е че януари ще ходим в Белиз, и трябва да взимаме таблетки против малария и ще трябва да се поизчисти организма от химикалите...

Но колкото се може по-скоро след това се захващаме...

Във връзка с обсебването от идеята да си имаш дете, аз съм леко тръгнала на там... решихме с мъжа ми че като родя за една година ще се приберем в България, и в момента очакването ми е на половина от това че искаме дете, и от това че ще си бъда във Варна за по дълго от седмица  *YAHOO*... все пак ще гледам да не ми става фикс идея.

така, така и тук съм изпуснала голямата дискусия.
 :[
вярно е това с периодите, но човек трябва да е адаптивен според мен. Аз като се срещна с приятелка, която говори само за бебето - поизлушам, поизслушам и "нежно" се опитвам да бутна темата на друга посока, която пък ми е на мен на сърце 8P

момичета да не би всички да преминахте в другите клубчета и да съм останала самичка тук.
аз реших да започна едно допълнително учене от февруари - още една причина за изчакването :)

Иве не се безпокой - не си сама тук - и аз съм все още в тази тема, надявам се да не е за дълго!!!

Ето ме и мен да се разпиша...Откривам още момичета, които като мен са с много смесени чувства... Аз май не се чувствам много готова, малко страшно ми звучи. Знам, че като му дойде времето, чувствата ще се променят,но засега...
И ми е много неприятно,защото всички около нас само за бебе ни говорят. Един път даже ми стана толкова криво,че казах на милото, че се чувствам като инкубатор, в когото всички са вперили очи кога ще излюпи нещо! Е аз съм не само бъдеща майка, в крайна сметка! Сякаш забравят, че съм и човек, жена, бъдеща съпруга, дъщеря...

Не е уреден и въпросът с жилището..ужас просто...а като се замисля и за финансите като изляза в майчинство, с тая масова практика на осигуряване на минимална...А ако сменя работата не върви след 1 година да кажа-ми излизам в майчинство.. Неясно ми е много...

оле авичка, всички имаме подобни терзания.
И все си мисля, че ще му дойде времето и нещата ще се наредят от самосебе си =]

спокоооооооо и ние сме все още тук !!! :)

И аз съм тука бе, мацки.... Къде нарочно, къде защото още няма с какво да се похваля, но съм си тук.Това по-го чувствам като мой клуб, отколкото бебеправещия  }:-> }:-> }:->

Ех, ти с философията на моя мъж, че нещата от само себе си... :girlhide: Аз не мога така-свикнала съм да планирам всичко! =] А как да планирам подходящия момент за бебе?!  :girl_impossible: А и годинките си текат. Даже ми се иска близнаци-направо наведнъж, не 2 пъти да минавам през това!
Мислим след сватбата да теглим кредит за жилище-чака ни апартаментът на дядо, но човекът да си е жив и здрав, няма да го чакаме да... не ми се споменава. O_O И сега представям си вноски по кредит и аз на майчински ohmy...и разходи за ремонти и обзавеждане... ohmy и като добавя и спирането на професионалното ми развитие и година и половина залостване у дома... :girl_impossible: Ще се побъркам. :girl_impossible: И си мисля-тъкмо ще си опресня немския, или ще си сложа брекети на зъбите /не ми се смейте-много са криви, от години им се каня! :[/ и някакви такива.
А милото толкова силно го иска. :girlhide: Даже като съм неразположена и ми се надуе коремчето,той само му се радва, че е като във втори месец, и само го гали и целува...да ти дожалее направо. *INLOVE*

хей, авичка,
ти да не четеш мислички, бре мила. 8P
точно както и аз си ги мисля нещата.
ние вече теглихме кредит и както се похвалих в една друга темичка се нанесохме на Коледа в новата къща.
и тия неща с развитието ме тревожат и какво ли още не, но ми се струва, че като се случи, колкото и да ми се иска да го изпланирам, нещата ще се подредят сами.
Имам си детска стая и всяка сутрин я поглеждам с малко тъга, но за сега не мога да се реша

avva_stz на твоят бъдещ съпруг май му се иска да има бебче....Не се притеснявай мила, всички сме на кръстопът и се чуим как да свържем двата края, и жилището, и финансите....и т.н.За съжаление а така в "нашата Майка България"

михаелка,
права си миличхка, че можеш да го оставиш, при мен не може да е на мама, но не е въпроса само в парите, а и в развитието - изобщо как ще реагира работодателя като кажеш, че си бременна.
ще бъдеш ли все така високо ценен кадър или ще те измести някой - а това си е проблем *crazy* *crazy* *crazy*

Михаела, никой няма да позволи да оставя бебо на 1 месец, ане съм сигурна, че и аз го смятам за правилно-АКО ИМАШ ИЗБОР,разбира се! Аз се радвам, че милото поне дойде на моята, че като порасне бебо за детска ясла-да отива на ясла! Не да ми става лигоч от баби и дядовци, като се покаже навън да се разболява, щото няма изградена имунна система, и да е антисоциален/на, щото не е ходил/а на детска градина! Гледам, че с племенника на милото се случиха точно тези работи! /Мале,какви глупости пиша... :girl_impossible: :[/.

Ивайва, абе и аз това си казвам, ще помисля още малко, поне до някаква насока да стига, да видим с апартамента какво ще стане, пък ще спрем да се пазим и квото дойде-такова. =] А за работодателя-ама моля те,на поредното интервю ме питаха деликатно и заобиколно нали няма да постъпя и след година да забременея  ;) Един такъв работодател го направих на сол, такава лекция му изнесох за патриотизма и демографския срив, че взе да се изчервява, да сумти и заеква  ;)

Диди, мъжът ми иска не, ами направо си умира за бебе! Той обожава деца и децата него-даже някъде бях казвала, че на морето вместо да зяпа голите каки, той се втренчил в дечицата и се закача с тях, и те му се радват....за племенника си пък умира!А с тия пари..знам, че всеки ще помага, но не искам да сме зависими! За грижи да помага някой-да, ама не и да се гърчим ние и да чакаме на финансова помощ от родителите си. :\

Аз да ви кажа честно не знам ние вече в кой клуб сме !  :[ Много ни се иска бебче! Спряхме да се пазим, а пък ако стане - добре дошло!

Същата работа сме и ние, Наталия, едно към едно. 8P 8P 8P Не се пазим но не целим и дните, които са най-благоприятни а да не говорим пък , че като чета по разните теми за тези базални и незнам си какви температури се чувствам като адски тъпо парче, защото идея си нямам какво е това.  *crazy* *crazy* *crazy*

хаха,
надявам се и при нас да стане от самосебеси и да не се налага да правим разни "замервания".
Но ще поизчакаме малко, аз имам чуството, че спрем ли да се пазим ще стане веднага.
то какво пазене, ние и секс не правим вече от напрежение и работа:)

Ава аз дадох този пример за всички който искат хем да работят хем да имат бебетато разбира се детето не е само и единствено с баба си,но тя помага докато стане на възраст за детска градина например.Но след като искаш да няма баби дядовци около теб или трябва да прекъснеш с работата за извесно време или чудя се направо хем бебе хем работа. :girl_impossible:А и да ти кажа сестра ми беше като теб в началото цитирам я - аз баби не искам детето сама ще го гледам но.......ето този сладък малък мъж на аватара ми е на 9 месеца и сестра ми ми споделя сега че ако не е майка ми просто ще откачи .Малкия и грижите за него те обсебват и добре, че е майка ми да я отменя поне за следобедите,  а понякога и вечерите.

Момичета, изчакваме ли още  =] или вече действаме?! Гледайте какво става тази седмица - две мами :) - Диди и Мира  :bravo:.

мда...изчакваме :angry:
много неща трябва да променя, за да се преместим в другата темичка..но всичко с времето си...  =]

аз съм на изчакването.
дори тази сутрин ми дойде и съм толкова крива. 8P 8P 8P 8P 8P

Милото обаче е нетърпелив, снощи като си лягахме, и знаехме, че скоро ще ми дойде и той пита:
- мило хайде да рискуваме тази вечер и да пробваме бебче!, аз хем знам, че ще ми идва и нищо няма да стане, казах - не, не, още поне годинка да изчакаме, и той се съгласи.

Ще видим обаче дали ще издържа година :'(

Ооо,дааа, изчакваме...като мине сватбата съм решила с милото да седнем по-сериозно да поговорим по въпроса..а аз дотогава ще мисля... *crazy*Че сега, честно казано,ми се ще просто да мине сватбата,да мога да си поосвободя ума за други сериозни теми. +:-) Така че засега ще правим само любов, после бебета  8P

хехе,
добре си го казала това

Ей момичета като гледам тук настана направо бейбибум....сериозно трябва да помислим или по точно да поработим и да напуснем тая тема.На мен миналия несец ми закъсня с 2 седмици и се зарадвах ,но се оказа фалшива тревога ,а вече много ми се иска да напусна темата ама когато Господ е решил[/color]

аз засега не смятам да я напускам ;)

MIXAELA, абе ти защо не идеш при Бебеправещите @}->--

ами да, нали се опитвате,
значи бебеправите.

А ние тук се помайваме =]

михаелче,
спирам да ти пиша тук, зашото ще ни изтрият за  :offtopic:
Но според мен не бижа да се тревожиш: 34, не е толкова късно, ще стане, важно е и да си спокойна @}->--

Ехее,да се запиша и аз някъде :P И ние изчакваме....бяхме започнали да бебеправим преди около два месеца,хапчетата спрях преди около три и започнах фолиевата...обаче спряхме с опитите,защото малката се разболя,по болници ходихме,аз също изкарах грип....добре,че не беше станала работата,че....Може би напролет ще напусна темичката и живи и здрави-дано имаме късмет!Ще пиша обезателно :)

и ние сме тук за сега !!! много искаме и все си намираме причини !!!! авно още не ни стиска хи хи хи :)

ехе, Роси,
значи малката сладурка Стели има планирано братче или сестриче.

Е хайде - добре дошла при нас, макар и за кратко :girl_wink:

е крайно време е да се разпиша и аз тук... по скоро ако зависи от мен бих се записала в клуб за "Много искащи бебе точно сега..."  :'( но както беше писала някоя от нас по надолу " си намираме" причина да чакаме и да отлагаме... искренно се надявам лятото да се махна от тази темичка и да си пишем с бъдещите мами

аз ви желая колкото може по-бързо за прескочите от тема в тема както се казва!!!а за изчакването това е въпрос на личен избор и съображения *THUMBS*

блаодаря ти, да да дано по скоро прескоча, а да личен е избора но колкото и много да искам бебе еи сега толкова и много се съобразяваме с много други неща и въопще пълна каша  :) но това е поне до лятото няма мърдане от тук

Да и аз съм така, има доста неща, които трябва да се променят преди да предприемем тази толкова важна и голяма стъпка да станем родители. Това за мен е една от най-големите отговорности в живота на човек и трябва да е много добре премислена и преценена, ако не искаш и вие и детето ви да страдате за в бъдеще.

Съгласна съм с вас момичета, само ме е страх от много чакане да не изпусна момента.
вчера бях на погача, на един сладък мамин Адриан, толкова е моличък и така сладко заспива и плаче.
ох, как ми се иска и на мен такава радост :'(

Защо те е страх да не изпуснеш момента? Та ти си все още толкова млада, ако нямаш никакви гинекологични проблеми заради които да трябва да бързаш, можеш съвсем спокойно да изчакаш докъм 35 години. В днешно време е абсолютно нормално да родиш първото си дете и на по-голяма възраст. Все пак родиш ли го веднъж това дете не само че се отлага кариерата ти, но ти просто никога няма да имаш време за нея, защото живота ти ще се е центрирал върху грижите за детето, които никога няма да намалеят. Освен това от самото начало до мига, в който детето ти стане самостоятелно (да речем на 20-годишна възраст), ще трябва вие с мъжа ти да го издържате и му осигурявате всички неща от които има нужда. Това включва не само храна, играчки и училищни пособия. Някой ден когато се осъзнае детето ви ще започне да иска маркови дрехи, GSM и разни други скъпи екстри, за да не бъде сред съучениците си аутсайдер. Не е казано че трябва да се угажда на всяка негова прищявка, но може би и на самите родите ще им е гадно ако нищо от допълнителните неща не могат да му осигурят само защото не са мислили когато му е било времето. Да, може би ще кажете, че с годините докато отрасне детето може би родителите вече ще са успели да изградят финансова стабилност, но лично аз предпочитам да изчакам първо да си стъпим здраво на краката с душито във финансово отношение и когато вече мога да видя едно сигурно бъдеще, тогава не бих се поколебалаа да имаме и деца. Без основни неща като финансова сигурност, дом и психическа готовност не бих искала да обърквам живота си и този на бъдещето си дете.

ами миличка,
страх ме е точно поради тези неща, които изброи.
това, че ще сме изчакали до 30 или 35, не е никаква гаранция, че няма да наруша нормалния ритъм на кариерата си.
Просто човек никога не може да е сигурен, че следващите 20 год ще ее финансово стабилен - това е абсурд, а за мен най-важното е да се избере подходящите 4-5 месеца, в които да се откъсна от работата,  за да съм с детето. :huh:

ivaiva , напълно съм съгласна с теб! Не можем да бъдем сигурни, че даже и да изчакаме до 30-35г., вече ще бъдем материално осигурени. Едно е сигурното - вече ще сме доста престарелички за първо дете :(.
А prin4ipessa , твоето описание за децата ме разби - "Това включва не само храна, играчки и училищни пособия. Някой ден когато се осъзнае детето ви ще започне да иска маркови дрехи, GSM и разни други скъпи екстри, за да не бъде сред съучениците си аутсайдер." Истина си е, че децата искат, но това оправдание по-скоро ми звучи като "Дай първо ние да си поживеем, да задоволим всичките си капризи и тогава да му мислим". В крайна сметка ще родим на 35, докато стане детето на 17-18 ние ще сме на 55-60г. И детето вместо да има свежи родители, ще има млади баба и дядо....
Абе, всеки сам си преценя!!! Пък и щом сме в този клуб..........

Не знам как точно този извод си успяла да извадиш от думите ми. Факт е, че в днешно време децата искат много повече от това, което сме искали ние като деца, и също така е факт че в днешно време повечето родители не могат да задоволят много от желанията на децата си и тази финансова невъзможност ги гнети и тормози. Това беше посланието на думите ми. Последното, което съм имала предвид е да се оправдавам че искам да си поживея, но щом повдигаш въпроса не мисля че е толкова лошо човек, който е на 22 години да иска да си поживее.  O_O Все пак с дете малко или много се "заробваш" с грижите около него, така че всеки сам си преценява колко иска още да си поживее и кога е готов да се "зароби".

мммда,
принчипеска, с раждането на дете - животът не свършва, нито пък в момента, в който вземем решение за дете, можем да предвидим всички житейски превратности в следващите 20 год.
няма как, трябва да се опитваме да осигурим необходимото на детето си, и това си е ангажимент за цял живот, но не значи, че нашия живот ще приключи.
съгласна съм с теб, че човек трябва да се осигури, преди да започне да осигурява дете и съм на мнение, че истинското щастие е когато можеш да осигуриш необходимото на бебчето.
Колко хубави моменти има с детето, е има и доста трудности, но без тях не може.

добре е така да се подбере момента, че да успеем да оделим временце за бебчето, защото то ще е бебче много кратко време и после миговете си минали докато се обърнеш O_O

Не, разбира се, далеч съм от мисълта, че с раждането на дете живота "свършва". Единственото, което  свършва е досегашния ти начин на живот и това, което се опитах да кажа е, че за да се предприеме такава стъпка човек трябва да е поне малко наясно с бъдещите си планове и да се чувства готов. Все пак ако беше толкова лесно да се вземе решението за бебе ние всички нямаше да се колебаем и да изчакваме, нали така?  :girl_wink: Просто изказах доводите, които възпират лично мен и мъжа ми. За нас най-силния довод е финансовата стабилност, но всеки гледа нещата през неговата призма и това, което за нас е важно, на вас може да ви се струва нелепо и смешно. Мисля че всеки си има своите причини и доводи и все пак трябва да има разбиране и към доводите  на останалите.

да миличка, напълно съм съгласана.
това решение е твърде индивидуално, аз разбирам доводите.
просто си коментираме, в обсъждането на всеки идват разни идеи.

браво, за това, че мислиш в перспектива и планираш така, това е добре.
Миличка, ти все пак си още на 22 и е нормално и аз така разсъждавах на 22, но аз съм на 26 и при всеки преглед гинеколожката ми ме предупреждава, че е време и да не прехвърлям 30.

пък и моето мило, което се чувства финансово стабилно, но аз искам и аз да се почувствам така, а не да разчитам на него, много иска бебче - та аз за това така си се терзая :[

prin4ipessa, ти си права за себе си! Изобщо нямам против, човек да иска да си поживее :). Ние с мъжа ми вече го правим - аз 28г., а той почти 34 :). Идеята ми беше, че ако чакаме подходящ момент, той никога няма да дойде. Сега ще събираме пари за телефони и маркови дрехи, но след 20 години децата вече може да искат самолети и т.н.
В един момент здравия разум бива побеждаван от желанието и тогава някакви такива доводи избледняват....

Мили момичета позволета на една млада мама да се включи във вашата дискусия. Разбирам напълно желанието на Ивето да гушне бебче, аз също много бих искала да направя това, напълно подкрепям Принцеска и се надявам ДаниеИа да не ми се обиди но намирам мненията и за годините за много крайно. Първо момичета не забравяйте че колкото и да го планираме бебето се появява тогава когато иска. А това че на 30 - 35 сме позакъснели никак не го мисля. Нашият син се роди когато бях на 22 и да ви кажа отгледох си го съвсем сама, докато завършвах едното си висше образование и ми оставаха още 2 години от второто. Беше ми адски трудно, но емоцията която ми даде детето е несравнима!  Въпреки това сега когато вече съм на 31 ми е много по-трудно да взема решение за 2-ро дете поради всичките причини които е изредила Принчипеска и най-вече тяхното психологическо отношение върху нас. Пари винаги се изкарват, но въпросът е на каква цена! И по-скоро не за пари а психическата готовност да станеш майка е въпросът. Защото животът ни не свърша, но мнооого се променя. Тази промяна носи много хубави моменти и но и много ограничения и то основно за жената. В никакъв случай не искам да кажа че не трябва да раждаме, а по-скоро че трябва да го направим тогава когато жената иска и може да отдели поне 1 година от живота си на това прекрасно преживяване! Аз лично ще го направя отново веднага щом усетя това дори и да съм 35, и не се притеснявам че ще ме вземат за баба му, така както не притеснявах че преди години ме мислеха за кака му  :)  - сеге вече си личи кой кой е  :)

ехе, Вержи,
много мъдро казано!
права си за всичко, както и за желанието ми да "гушна бебче" - огромно е *INLOVE* *INLOVE*
миличка, за съжаление хич не мога да си определя, кога и как ще я почувствам тази готовност и се надявам тя сама да ми подскаже :girl_wink:

По-мъдро и по-смислено май никоя от нас досега не успя да го формулира. Благодаря на darling, че сподели опита си като майка с нас нуждаещите се от съвет и подкрепа. Много е различно да чуеш доводи от някой, който е извървял пътя, по който ти се чудиш дали да тръгнеш. Мисля че darling наистина е права, че вземането на това решение си има своите позитивни и негативни страни, просто човек трябва добре да го премисли и да прецени кога е готов.  :)

прочетох всички ви мнения по дискусията !!! дарлинг съгласна съм с теб !!! :) тази дискусия може да продължи още много, но аз съм на мнение, че бебетата наистина са си божа работа  и ще стане не когато ние искаме, а когато си трябва !!!!!!! всеки си има върхове и падения и никой не може да гарантира, че след време ще има пари и кариера и бебе ??  всеки сам за него си знае и сам ще почуства кога е готов да стане родител !!!! а пречки и спънки винаги има !!!! :)

Ех, че мъдра ме изкарахте ...  :[ чак ме засрамихте  :) Просто мили момичета вървя и по двата пътя едновременно - на направените бебета и чакащите, изпитвам същите терзания като вас, но и осъзнавам че никой няма право да ме съди какво и да реша .... Затова и не бих искала да се определяме или  квалифицираме с различни думи в зависимост от избора ни !

ааа, ама пак казвам - ние само си приказваме.
всеки си има терзания и теории споделяме ги, за да си помогмен, а Вержи си е мъдра 2 мнения няма :girl_wink: :girl_wink: :girl_wink:

Амииииии, аз докато се чудех дали съм в изчакващите или бебеправещите направо отивам в бъдещите майки, мацки сладки!  8P 8P 8P Ха ха ха , малко така съм бременна се оказа. :banana: :banana: :banana:

Поздравления Ина!!!!!! Чудесна новина   :bravo:
Успех в новото приключение  :good_luck:

Аз засега съм в изчакващите   :'(
Но искрено се радвам на напускащите клуба!

миличка, fidanka
добре дошла в клубчето.

И без сълзи - ние си имаме достойнства :girl_wink: :girl_wink:

Благодаря ivaiva !
Освен това си имаме и причини!
Ние живеем на квартира и все още не сме женени. Просто не ми се вижда много удачно да "мъкна" бебчето по разни квартири и после, когато имаме наше жилище ще тряба да се правят ремонти и т.н.
Знам, че никога няма удобен момент, но поне някои неудобства могат да се преодолеят преди да се премине към тази важна крачка.
Но, както всички тук казват, ако вземе че се случи неочаквано, ще сме много щастливи   :[ (пък тогава ще му мислим как ще се справяме  :girl_wink: )

ей, Наталийка бързо е прескочила през клубчетата.
останахме ли тук хора @}->--?

май останахме само ние с теб :[

И аз съм още тук  =]

Има, има още изчакващи, не се безпокойте!  :P Много са, ама не си признават, че то при такъв бейби-бум, всеки го е срам да си признае, че изчаква  8P

И аз съм още тук :(, ама хич не искам..... Тоя моя мъж е голям смотльо  *crazy*.

 за Принчипеската знаех, че си тук - ти си още бебче *INLOVE*


ааа, Даниелче, не така за момчето }:->
днес трябва да се обичате :girl_wink: *INLOVE* *INLOVE*

Аз в тая тема поне още година и половина ще стоя, така че се подготвям вече психически да посрещам и изпращам много хора, които са се включили и тепърва им предстои да се включат, но така е в живота...трябва за някой неща да се изчака подходящия момент, независимо колко дълго  =]

тъй, тъй - хубавите неща стават бавно  8P 8P 8P

поне след година ще сме вече експерти в областта *YAHOO*

Аз също съм тук, още си пия анти-малерийните хапчета после месец и половина да ми се изчисти организма, и може би след това... както каза свекъра ми - още само се упражняваме :girlhide:

И ние сме още тук, но напоследък се пазим все по-малко.. да не каже, че не се пазим изобщо, но и не сме толкова сериозни в бебеправенето.. Казваме си, че както е писано така ще стане  :)

Ох, поуспокоих се малко!
Такъв бейби бум и тук, и на работа *YAHOO*.....и започнах малко да се притеснявам за себе си :hmmm:. Да са живи и здрави бъдещите мами и ние, като му дойде времето да черпим опит от тях. ;)

И ние ще сме тук до май месец и после се захващаме по сериозно  :girl_wink:

И аз съм тук...доколкото зависи от мен, че милото ако може-да сме почнали досега :no: А аз искам да поизчакаме.Още повече сега с тая нова работа. А и честно казано, аз не се чувствам готова-и колкото повече ми говорят всички, толкова повече се дразня- още малко график ще ми сложат и крайни срокове! :angry:
Е, да, ама аз искам да си поставя основите на стабилна и добре платена работа, не да чакам мъжа ми да ми дава 10 лв за през деня! }:-> А няма как да постъпя на такава работа и след 6 месеца да заявя-ми,аз такова..малко съм бременна!!! Така че-изчакване от мен! Ако иска да се жени за мен в крайна сметка, ааа-ма-хааааа! }:-> И все пак съм на 27, не на 37, въпреки че все по-често започва да ми се говори на колко години съм! ohmy Егатииии хората! }:->

Ава, не се ядосвай. Аз също необичам такива напомняния (на мен рядко ми се случва, предполагам, защото съм по-малка - на 23 г., но много пъти съм ги чувала за други хора). Според мен всеки може да си прецени кога е момента и външна намеса в това решение е крайно неподходяща. Лично аз не се чувствам готова. Мисля, че ми трябва още малко време докато наистина поискам да ми се случи. А и така се е получило при мен, че нямам близки, които да са с малки деца, освен братовчедка ми, която не живее в София. Някак си се чувствам много неподготвена и мисля, че не осъзнавам какво точно е да имаш дете.

и аз се надявам да успея да си сменя работата, защото тук вече няма развитие.
и като авичка смятам, че не мога да отида на новото място и да съм бременна след няколко месеца.
за нас изчакването с бебеправенето ще е поне година и половина :'(
и аз искам да съм стабилна, просперираща и  независима по време на бременността, а и смятам, че така и за беби ще е по-добре :[

и аз ще се присъединя към вас,защото аз много искам ама тоз моя неще и неще не бил готов  :'(

Щом така се усеща, значи наистина е по-добре да изчакате. Бебето е сериозна крачка и променя целия живот на човек. Затова трябва да е 100 % сигурен, че го иска и кога точно го иска  :)

абе знам ама и той постояно ми повтаря че иска а пак ми казва има времв има време много ме нерви с това има време и понякога се караме доста щото сам доста нахална за това и само припирам P-(

Запишете ме и мен тук.
Моето мило обаче как му се иска... Ама честно не мога да си го представя още простооо... Някак си първо ми се иска да завърша този университет и после, не си се представям с коремчето по упражнения и после да се чудя да уча ли, да гледам бебо ли.
Ама напоследък много ми се иска, сякаш искам следващите 2 години да отлетят и вече да мисля за бебчето. А по въпроса за кариерата - мисля, че една майка има повече шанс да изгради страхотна кариера, но това е лично мое мнение.

завиждам ти да знаеш nina-nikol меото мило пък не иска а аз искам ама то само с мен няма как да стане бебо  :'(

не се натъжавай, аз бях в твоето положение и много добре те разбирам ...но изведнъж той просто ми каза "от днес почваме" сам без да му казвам нищо, ще видиш че много скоро и твоя мъж ще озрее и сам ще поиска @}->--имай търпение

чул те господ мила дано тез маже защо винаги трябва да объркват нещата

Ами моят например се притесняваше от това, че съм още малка и не бил сигурен дали осъзнавам сериозността на това мое желание. Аз съм на 20, с 1 годинка по-малка от Дидето  :[ Но от известно време спряхме да се пазим просто. явно съм му доказала, че съм достатъчно зряла за това  =] Даже милия той изчислил, че ако сега забременея на сватбата ще съм в петия месец и понеже съм слабичка нямало да ми личи много  :girlsigh:
Та може твоят мъж да има същите мотиви  =]

Аз на моето му казах, че до сватбата не искам и да чувам за такова нещо, а след това вече ще видим, не че се пазим много и в момента, но все пак... Иначе аз съм на 22, ще стана на 23 през август и пак си мисля че ми е раничко...

причината на моя мъж е че не бил готов още.Той също иска след сватбата ама аз все му припирам и така го нервирам допълнително

аз си го знам тогава ще измисли някаква друга причина такъв е и така само ме баламосва ще направя салто когато деня дойде и ми каже мило хайде да си направим бебо 

Мила те мъжете почти винаги не са готови, я за сватба я за бебче...Моят мъж уж се дърпаше и му беше рано да се жени ама изведнъж се престраши!А за бебе все казваше - "Да и аз много искам, но ме е страх още, рано ни е, не съм готов....", а един ден просто сам сякаш реши да го направи, без да го карам, просто си свърши "работата..." :[, при което аз го питах "Но нали знаеш, че спрях хапчетата вече", а той "Ами да знам много добре..." и ето го сега резултата в корема ми...... *YAHOO* Без да сме го решавали и планували, просто в един момент явно и той сам поиска, за което съм много щастлива!Пожелавам на всички, които много го сиакт, но има много пречки все пак да стане без да осъзнаете как и без да хабите нерви... *THUMBS*

диди имам чувство че като говориш става въпрос за моя абсолютно по сащия начин мисли и той и з така си го представям да ми каже някой ден ей така ще умра от щастие  *YAHOO*

Диде, сега просто се обичайте и те нещата сами ще се случат  @}->--

Ами пожелавам ти го мила!То най-вероятно так и ще стане, дано да е по-скоро! ;)

Тук отдавна никой не се е записвал :P Аз държа фронта здраво още и само на мен не ми се е приискало бебе :sarcastic: Не само на мъжете им трябва да се престрашават май...

И аз мисля, че още не ми е времето!  :\ Нека мине сватбата първо, защото не искам да съм бременна булка и догодина, лятото като идем на почивка някъде, ще почнем да мислим и за бебче! Но за сегсъм твърдо НЕ!

И аз все още съм тук. Първо ще гледаме да уредим жилището, после сватбичка и.... Но то си е Божа работа кога всъщност ще се появи. Аз ако можеше още сега щях да съм с големия корем  :P

И ние с душито си чакаме още, но нещо много странно се случи този уикенд. Бяхме в Париж за рожденния ми ден и не знам какво му стана изведнъж - дали беше от атмосферата на града, от романтиката или от прекрасното шампанско, което пихме - но ме погледна нежно и каза, че иска да опитаме за бебче веднъж докато сме в този приказен град. По принцип той е по-върлият защитник на каузата по изчакването, защото аз понякога бях склонна да се поддам на изкушителната идея за бебе, особено като беше големият бебе-бум във форума. Първоначално се разсмях, защото помислих, че се шегува, но май беше напълно сериозен. Но аз така и не се съгласих. Знам че може би щеше да е много романтично, но решението ни щеше да е подвластно на някакво временно настроение, а не разумно обмислено, както и двамата искаме. Но все пак такава промяна да се случи с душито...не вярвах че е възможно...явно Париж наистина променя хората, дори замалко.

Аз също съм още тук  8P Може след месец два да се преместя но за сега изчакваме.

 prin4ipessa според мен си подходила много отговорно а и като гледам колко много обичате живота с твоя любим мисля че е много добре да изчакате да се насладите на пътувания и един на друг и после да мислите за това.

И какво лошо ако е плод на емоция...... То пък с тези планове и сметки виж колко хора се докараха в положение,в което датата на мес.цикъл е черна като смъртта от желание да не се състои. Съгласна съм,че все нещо не  е наред, че все нещо иска още да бъде дооправено, финансите да се стабилизират и т.н и т.н. ...... обаче за какво тогава питам аз са се състояли сватбите ни, ако не заради тжова.Едва ли на някой му е пречело семейния живот без брак, нали.Може да ми е крайно изказването, не е с цел някой да бъде засегнат, сори ако се е получило, но просто аз наистина, мамка му, мисля че така единия иска, другия не, после ще стане обратното и в крайна сметка винаги единия от двамата ще бъде този, който "подхожда отговорно" и така докога?

Ами отговора е лесен: докато се почувстваме И ДВАМАТА готови. Аз лично не съм се оженила с мисълта, че веднага след това ще почна да бебеправя. Всеки има различни причини да се жени - някой заради изненадваща бременност, други заради чуждо гражданство, трети поради финансова стабилност се чувства готов да направи тази стъпка. Относно коментара защо трябва да се жени човек, щом и съвместно съжителство без брак е достатъчно, бих казала, че на мен психологически не ми беше достатъчно. Исках да сме най-официално семейство, исках да овенчаем любовта си с брачен съюз, да отпразнуваме любовта си заедно със семейства и приятели (може да ви звучи глупаво и тривиално, или пък да ме помислите за луда), но това беше причината да поискам брак, а не огромното желание да се разплождам. Всяка двойка сама преценява до кога да се продължи с изчакването, но не смятам, че изчакването и "отговорното подхождане" към тази МНОГО ВАЖНА СТЪПКА е нещо осъдително, за което трябва да се чувствам неудобно от хорското мнение. Така че кой каквото ще да си приказва, това си е наше решение и не смятам че едно семейство трябва да бъде считано за такова само когато има деца. Едно семейство може да се състои от двама човека дори цял живот (на някой хора им се случва, независимо колко много искат деца)

Ето, че се засегна. Такаааа. Сега никой не коментира решението ти или вашето такова да не правите бебе, естествено че разплождането си е ваша работа.Имах предвид, че след като твоят човек ти е предложил да правите бебе, може и да значи, че в този момент той е бил готов.Това имах предвид, в общи линии, не се връзвай толкова, излишно е. А че семейство и от двама души може да има, разбира се че може, и разбира се, че има, това не е нова информация за никой.Нито пък някога съм казала че детето е нещото, което осмисля живота, прави човека по истински и бла-бла. За мен да има човек дете изобщо не е въпрос на живот и смърт, факт е ,че щастието може да бъде намерено и в други неща. Дано не си навиеш на пръста сега, че съм против изчакваките и това, всеки да усети момента сам за себе си, защото ще сбъркаш.Имах предив само и единствено това, което момчето ти ти е казало. Май по-обстойно го споделих обаче, сори за което...  *crazy* *crazy* *crazy*

Не, разбира се, далеч съм от мисълта, че си против изчакващите или против нещо друго. Не мисля че тук във форума има хора, които да са против едните или другите (кои всъщност са едните и другите - и аз май се обърках  *crazy* ). Просто не знам, страх ли е, какво е, ама готовността за бебе още никак не ни е цялостна и затова предпочетох да отклоня спонтанното предложение на душито, за да не се поставя после в позиция за която самата аз не се чувтствам готова - позицията на бременна, която няма нищо против да е бременна, но не се чувства готова да бъде майка. Всъщност ако трябва да съм съвсем честна, повече ме стресна внезапната промяна в позицията на душито, отколкото самото му предложение. Някак си ми дойде като гръм от ясно небе и не знаех как е правилно да реагирам, но това беше най-адекватната реакция, която успях да измисля. Просто много държа да обсъждаме обстойно такива важни решения преди да ги вземем (може би съм твърде педантична в това отношение, но съм такава, какво да се прави  =]). Някак си като че ли загубих способността си да вземам спонтанни решения след като се омъжих, защото вътрешно знам, че вече решенията ми не засягат само моят живот, но и нечии друг. Страха да "оплескаш" (казвам го само илюстративно) само собствения си живот е много по-незначителен, отколкото страха да знаеш че има някой "вързан за теб", който също ще трябва да търпи последствията от решенията, които вземаш. Не знам дали въобще успях да го обясня...  *crazy*

Здравейте и от мен момичета :)
и аз реших да се запиша във вашия клуб д надеждата да ми помогнете и аз най накрая се реша :)
Аз напоследък само бебе ми се върти из главата и това е  =]
ь и на милото само да му кажа ХАЙДЕ и веднага готов
Само че ние сме в чужбина,на милотоработата му върви много добрер,а моето следване е в застой
Планираме ад 1,5 -2 год да се прибереме в БГ и всъщност сега би бил идеалният момент за едно бебче -тъкмо ще е поотраснало вече малко и ще мога и аз да започна работа
Напоследък все по често си говориме за това хммммм да почваме и ние с опитите след сватбата
но все още не съм 100% и затова реших да си споделя д вас :) :[

Ами maj4eto , щом сте решили да почвате с опитите след сватбата, значи тъкмко ще имаш 3-4 месеца (на линийката ти пише толкова) да се начудиш и хубаво да си помислиш и после можете да действате  :[ . А и вече ще сте "бракувани" и най-вероятно идеята за бебеправенето ще се избистрила още повече  *THUMBS*

И аз се надявам да е така  :)
а и винаги съм искала да съм млада мама =]
а ако чакаме най-подходящия м омент да дойде-то май никога няма такъв

И аз все това си повтарям, но въпреки всичко чакам "по-подходящия" момент  *crazy*
Но поне си мисля, че няма да е зле на бебчо да му осигурим първо къде да живее  :girl_wink:
Честно казано, ако имахме собствено жилище, сигурно щях да съм в другия клуб   =]
А другата причина е, че ми се иска да пообикалям малко по екскурзийки :girlhide:

да права си
но толкова много двойки чакат и чакат и така години минават
 :\   хмммм искам да се събудя една сутрин и да кажа ХАЙДЕ МИлО!!!!!

Пожелавам ти да ти се случи! И вярвам, че точно така ще стане. Надали има хора, които са си насрочвали дата по календара и са се подготвяли от години за точно този определен момент. росто ще го почувствате  *THUMBS*

нашето изчакване или по-точно на милото изчакването беше докато ми предложи :[ :[мисля че донякъде решението за бебе беше взето еднолично от него  :girl_impossible:просто в един момент ме постави пред свършен факт и каза "не искам вече да се пазим" и докато аз кажа гък/защото в такъв момент не знаеш как да реагираш/и беше свършил работата :[ :[ :[това беше преди година и така се реши въпросът че няма за къде да се пазим...не е инало обсъждане въпроси "ако" или "ама" имаше само "ако стане и когато стане добре дошло"ее то не ставаше и за това решихме да посетим лекарския кабинет и добре че! *THUMBS* но идеята ми е че всеки сам за себе си трябва да прецени кога се чувства готов кога го иска и кога най-вече може да го направи!както казва Принчипеска това е много важно и отговорно решение не може да се вземе с лека ръка!но пък от друга страна е и много интимно и лично когато стане спонтанно!!има жени които казват"оо аз искам докато съм млада да си родя дете/деца и да приключа и да си живея вече с отгледани деца а не да ми е тепърва на главата когато най ми се живее :girl_impossible:други пък искат стабилност сигурност и т.н но пък така изпускат момента защото реално винаги ще има "но" "ако" и тем подобни пречки!!и все няма да сме "готови"пак казвам всичко зависи от двойката!всеки сам за себе си може и трябва да си реши кога е настъпил момента!!ето аз ще бъда "млада майка"и не не чувствам напълно готова за това което ме чака!!зная че всичко ще се промени коренно но до там тепърва ще има да се уча и да се приспособявам!!! *THUMBS*

Ти си сладурка, Клео, и знам, че ще се справиш. А то всеки така или иначе трябва да се научи, дори и да не е млада майка, щом е за пръв път винаги ще е малко странно и непознато.
А ние, котио изчакваме все още, когато се решим, ще се учим от вас, които вече ще сте минали по този път. Въпрос на време е кога и на нас ще ни се случи  *THUMBS*

Здравейте, ние с милото искаме мн бебче...но засега ще бъдем в тая тема,защото и на двамата ни предстой защита на дипломни работи, а и се надявам смяна на моето работно място и сватба...но мн искаме...и моето мило отначало ми викаше не съм готов..но сега вече и той мн иска..и само ми показва разни бебчета....така че момичета не се претеснявайте...все някога и вашете момчета ще кажат хайде миличко да си направим бебче ... :girl_wink:

ох момичета, аз съм на нова работа от май.

това ме радва от една страна, но от друга... ще останем тук още поне година :'(

ivaiva, честито за новата работа! А за изчакването - може и по-малко да е, мисля, че и 6-8 месеца вършат работа (поне законово, за да можеш да излезш в майчинство), така че споко, ще мине много бързо и няма да усетиш. А и покрай новата обстановка, колеги и т.н. ще си доста заета и няма да ти остава толкова време да мислиш  @}->--

да, фиданка, няма да мисля за това няй-вероятно,  а иначе за работата ще трябва да изчакам наистина поне година - много е отговорна позицията и няма да мога да прекъсна дейността.

Но ще разкажа за работата в някоя друга темичка, че да не ме бият модераторчетата :offtopic::)

иначе бебчето много го искам и като се установя малко направо мисля да говоря с работодателя и да го планирам с тяхно знание и одобрение:)

Здравейте момичета,
от колко време съм във форума вече, а чак сега видях, че има такава тема. Мечтая за бебе повече от две години, минах вече през всякакви фази. До моменти на вманиачаване, мерене на температури (ето така пробно), четене на всякаква литература, форуми. Често ми се е случвало да ми се плаче от нежелание да чакам повече. Първо моята половинка беше много далеч от тази идея, допреди година и малко беше на мнение, че ако забременея ще правя аборт :-О. После реших да сменя работата, да изчакаме малко, сега чакаме да мине сватбата. Въпреки, че го искам толкова много и се чувствам все по-зряла и подготвена, все има някаква бариера вътре в мен. Но сега ролите са сменени и половинката ми изгаря от нетърпение да дойде момента и да започваме с опитите  :).

Здравей gingerina,
Може би е по-добре, че сте "сменили ролите", защото колкото по-малко го мислиш и се измъчваш дали ще стане, толкова по-трудно ще се случи. А и щом ви предстои сватба, можете да поизчакате до тогава, и вече след това ще му мислите  *THUMBS*

гингерина мила не съм само аз и ти си се вманиачила като мен ама нищо неможе да се направи когато стане и така аз сам голям песимист за тези неща :'(

Еййййй, тази тема тотално е замряла.Не считате за нужно да потвърждавате че още сте в този клуб ли,мацки, или вече не останаха момичета тук?  *crazy* *crazy* *crazy*

О, Инче - тук сме си :P
все още сме в клуба "Господ ние пази, но и ние му помагаме"
Просто не пиша, защото нищо ново - ако не си сменя работата, бебе преди октомври - ноември 2009 няма как да стане.(нямам застраховка за раждане) Е то ако стане случайно - няма да го върнем де, но може и в БГ да се наложи да раждам, а не ми се пътува с корема в n-ти месец 12 часа в самолет и после обратно с бебе на ръце...та за сега това ми е Небременлийския отчет   =]

Ами хайде тогава аз да се запиша колкото и да е чудно,че правя такъв обрат 8PНо понякога в живота се случва така,че се завърташ на 360С :girl_wink:Та и при мен стана малко "каква я мислех,каква стана" :girlhide:
Та аз се записвам тук(не за много дълго надявам се), защото първо се наложи да поизчакаме по някои мед.причини с бебеправенето и второ започнах нова работа,която много ми харесва и смятам малко да поработя върху себе си и кариерата,а после с кеф да си почина и да си гледам бебчето! :girl_wink:
Така че ето ме официално при вас момичета! :[

Тоничка  @}->--
Добре дошла и се надявам за малко да си при нас и да си те изпратим по живо по здраво  *THUMBS*
Най-важно е да си направим бебешорите с любов един ден, пък то когато е писано ще стане!
Винаги ще има все някаква причина за отлагане, просто трябва да разграничим основателна от неоснователна и да познаваме себе си + партньора си, за да знаем кога е дошло "времето"...и да не ни притеснява факта, че еди кой си имал 5 деца...да са му живи и здрави - ние също ще имаме - няма къде да избягаме... :P
после дупе да ни е яко :girlhide:

Мерси Ани! @}->--Определено гледам само себе си и моя си живот и нямам никакви притеснения!То само си знае кога да дойде,а до тогава е най-важно да се чувствам добре и да не си вкарвам филми в главата 8PПоложението в момента напълно ме удовлетворява,така че споко!А и времето е пред нас,та ние  сме едва на "16" 8P

хаха, Тони  8P
Вярно, че сме на "16" ! :danceg:  Аз бях забравила! e аз след 5 дни ставам на "17"... :[ но и това не може да ме стресне! след "22", ако закъснея вече ще се притесня...май... *db* моят ще е на 27 - тамън "ще е пораснал вече" :P

Аз също съм тук  :P

Тук няма сякаш какво да си пишем... може би трябва да се обменяме историйки за пиянски вечери или какви противозачатъчни взимаме... или пък как напредваме в кариерата че то май това е главната причина повечето да сме тук  8P

Аз съм твърдо тука и крепя темата!  8P Няма мърдане още поне 1-2 години, защото сме се нагърбили с работа, учене, доброволни активности и направоооо  :insane: %)
Rou, голям смях ме напуши, иска ми се да можех да споделя опит за пиянски вечери, но някакси и за това не ми остава време   =]...

сега малко по-сериозно и от моя страна по темата. =]
както написах в по-горния си пост - всеки си има своите значими причини.
аз си мисля, че при мен не е кариерата (но май се лъжа?!?). :\  предполагам никой няма да ми повярва, че си мечтая за нормална работа с всички бенефити - здравни, пенсионни и тн. и само това.
НО за съжаление реалността е, че трябва да си стегна четирибуквието за кариера, за да ги получа тези неща, за да мога спокойно да си позволя да родя дете, а не да се шокирам от сметката от раждането като старт - от 10 000 до 100 000$, ако недай си боже станат големи усложнения (на никой не пожелавам, но е възможно)

и аз съм май на сух режим - в събота моя мъж си излиза на бар с наши познати без мен, защото аз си останах да си доработвам частния проект...идваше ми леко да се гръмна, но гонех срокове...следващия път и аз ще изляза! }:->

Май съм позакъсняла и аз да се регистрирам в темата :girl_impossible:
За съжаление,аз си имам всичко,но поради здравни проблеми не мога да бъда активна "бебеправеща" =]
Но дай Боже след някой друг месец и ОСНОВЕН гинекологичен преглед и евентуално недай си Боже лечение,се отписвам от тази тема *YAHOO*
Когато искаш нещо наистина много и силно,нищо не може да те спре-аз съм на това мнение }:-> =]

И аз съм в клуба на Изчакващите!
Първо, защото сего подготвяме сватба и не искам да съм бременна булка и второ, защото и аз смятам да сменям работата на есен!
Ако случайно стане - няма да го върнем, но в близките 2 години не смятаме да се местим от тая темичка! 8P

И аз съм тук  =]
Надявам се догодина да си направим сватбата, да отидем на сватбено пътешествие в Рио или на Карибите (ама колко съм скромна) и тогава да действаме  :girl_wink:
Но най-важното е в близките месеци да си купи жилище!!! Защото все пак това наистина трябва да ни е подсигурено.
Иначе като гледам снимките на форумските бебчета или като чета за бременноста и майчинството и много често си поплаквам  :[
Но да сме живи и здрави, всичко ще ни се случи  ;)

ами айде момичета и аз да се запиша тук  :[ има приказка, че за бебе никога няма подходящ момент, и винаги може да се измисли причина. психически не съм готова да стана майка, има толкова много тривиални неща да оправим в живота ни (сватба, жилище, работа, университет). може би е най-добре просто да се случи и да си имаме бебче без да се обвързваме с такива неща, но пък времето ще покаже :)) засега съм твърдо в клуба на изчакващите, макар че с радост ще отписвам всяко момиче от тук   :beddybye:

fidanka ако питаш мен отидете в Бразилия, 1000000000000 пъти по-хубаво е от Карибите. Бразилия ми е едно от любимите места които съм посещавала... Карибите са нищо в сравнение. Ако все пак решите да са Кариби, отидете в Белиз много по-хубаво е там, няма чак толкова много туристи, по евтино е и много по-интересно.

Anichka тези суми звучат доста фрапиращо... в Англия е безплатно но не се знае какво ще ти се случи... аз съм решила живот и здраве като ми дойде реда да се прибера във Варна и там да си родя, майчето да е до мен, а и наш семеен приятел бил главен в АГ така че съм заформила план на действие но да видим аз си падам доста по "планирането" но Господ само знае какво ще ни си случи. 

 :offtopic: Rou, и аз предпочитам Бразилия, това ми е мечтата :girl_in_love: (а за Крибите се запалих от твоите снимки  :girl_wink: )
Ако си имаме бебче преди да отида, ще трябва да чакам поне 2 години, за порасне бебчо. Е то аз ако стана мама сигурно изобщо няма и да ми е до екскурзии в началото  =]

Дааа и аз го мисля много този момент с пътуването и с това да съм майка, и си мисля че може да се възползвам от моята майка да ми го гледа ако ми се мръдва на някъде... но кой знае майчинския инстинкт може да е по-силен и да не мога да си го оставя.

Жалко че не знам къде са ни снимките от Бразилия там да видиш каква красота беше.

Не мисля, че като си имате бебче,а може и две  *YAHOO* трябва да спрете да пътувате и други приятни за Вас неща *THUMBS*
Ние поне така мислим :twohearts:

Разбира се, че не трябва да се отказваме от пътувания, кариера и т.н. Просто доколкото познавам себе си, аз няма да искам да се отделя от бебо, а не върви докато е съвсем мъничко детенцето да го "мъкнем" на големи разстояния.

Аз също съм съдласна с мнението,че светът не свършва с едно дете,живота не спира.
А за пътуванията-едно дете е много по-здраво и му се изгражда имунната система,когато сменя климата
Естествено че първите година две може да се поограничи излизането от страната,но на по-къси разстояния може и дори е препоръчително

Rou - не мога да кажа точни суми със сигурност, но това, което съм се интересувала и питала от познати - такива са сумите, ако нямаш застраховка за раждане.
Ние и двамата работим на чекове (не работим за себе си само, за да можем да намалим доходите си) и минаваме границата за доход, която е за одобряване за безплатно раждане.
Поне в Илинойс не е задължително работодателя да ти плаща здравна застраховка. Работим в много малки фирми и самия работодател ни дава пари на ръка за застраховка, но тази застраховка е лична и не покрива раждане.
може да се направи лична застраховка, която покрива раждане, но ако да кажем я започнем Септ. 2008, то не може бебето да се роди преди Септ 2009, защото няма да ти платят раждането, въпреки, че си плащал парите за точната застраховка. след това не можеш да я спреш веднага самата застраховка, а трябва само на годишнина. а и не е хубаво да се спира здравна застраховка, защото може после да ти откажат такава. Личната застраховка с раждане е два пъти по-скъпа от обикновената.
И накрая - пак зависи от фирмата, в която работиш, но май по закон имаш право на 45 дни преди раждане и 45 дни след раждането на отпуска. След това работодателя има право да те уволни.
За нас алтернативите са 3:
- аз сменяма работата с такава, в която има поета здравна застраховка (тогава раждането ти е или частично покрито или изцяло) и чакам майка ми да се пенсионира след година и 8 месеца и да поеме бебето, за да мога аз да ходя на работа (тя за сега отказва да дойде)
- напускам работа да кажем в 7-ми месец, раждам в БГ...гледам детето в БГ, докато мога финансово да си позволя да не ходя на работа и или се прибирам с детето и майка ми или оставям детето на майка и татко в БГ...
- печелим от лотарията и аз не трябва да работя 2 години  8P
Много ще се радвам да греша в проучването си и някое от момичетата от САЩ да даде съвет за друго разрешение на моята дилема....леле...много дълго стана...извинявам се... :[

относно пътуването - според мен е много добре детето да излиза на въздух и да се калява. *THUMBS*
  :offtopic: Просто трябва да се внимава, че едни познати качиха малката си с лифт на еди коя си планина и налягането не се е отразило добре на детенцето и то се върна глухо..сега е с апаратче и е ок.

Ние малко отклонихме темата  :[ , но по въпроса за пътуванията, проблемът не е само по отношение на това дали ще се взема и бебето на екскурзии, но и финансовата страна. Все пак след раждането бюджетът съвсем се променя  =]

Anichka, при вас изобщо не е лесно положението с бременността и раждането. Винаги съм си мислела, че здравната система в САЩ е много добра  =]

Момичета, на мен ми мина сватбата, би трябвало вече да се отдадем на бебеправенето, ние може да се каже, че сме започнали, но незнам дали ще сме толкова смели и другата седмица като наближи времето за овулация. :girl_haha:
Дали е заради дългия период на изчакване и многото мислене, но постоянно си измислям причини, поради които да чакаме. Искам да поотслабна, да отида на гинеколог, да си отпочина от сватбата, да мине още време в работата. Това последното ми е и най-притеснителното, след 3 седмици правя една година, но още не се чувствам на мястото си и знам, че всички биха реагирали положително, но все пак се притеснявам дали не е много скоро.

момичета, да не сте се изписали от клуба ;)
ние следсватбено имаме бебешка концепция - ще поизчакаме поне до дипломирането ми (февруари), но не много след това... и трябва малко да поспортувам, за да заякна и да кача някой друг кг...  :\

тук доста сте отклонили темичките, но това е различни са причините за изчакването.

Аз съм си твърдо при вас и то заради новата работа - поне до следващото лято съм тук - а после живот и здраве ще видим.
Все повече и повече мечтаем за бебе, но и двамата мислим, че е по-добре да изчакаме - а иначе не се притеснявам, нито за пътуванията след това, нито за нищо смятам, че беби няма да пречи за нищо, само искам да има поводи да се гордее с родителите си :)

Здравейте момичета май и ние се решихме :[ исмятаме след около месец да започваме ;)
Само да мине сватбата че да не оплескам роклята  *db*

 :[ ами и аз съм тук, ама половинчо не знае  :girlhide: не искам в следващата година и половина да забеременявам, а той казва, че така планове не се правели, защото детето е чудо, магия и не знаем кога Господ ще реши да сме възнаградени с него..и сега само и само мир да има съм казала ок, като ти се оправи статута и дойдеш при мен, намериш си работа и почваме с бебеправенето..но май ще гледам да избягваме дните на овуто..знам, че е подло така, но и той като не ме разбира  :'(

аз не искам защото ми предстоят доста пътувания и престой в друга държава където ще съм сама...вярно, че държавата ми е втората "родна" и медицинското им обслужване е перфектно, но все пак..ако ми се случи нещо няма да си го простя  :\ а и по самолетите в един момент вече спират да взимат бременни, мисля след 6тия месец, но не съм го проверила и ако ми се наложи все пак да пътувам какво ще правя?!  *crazy*  :girl_impossible:

Майче,

И ние сме като вас значи, чакаме сватбата да мине и започваме.
т.е. от понеделник  *YAHOO*
И после вечеее - Божа работа

Малее didda ми то не останало и вечи ще те пращаме при бебеправещите :bravo: и дано и там не се задържяш дълго :girl_wink:

За съжаление след като преминах през клуба на бебеправещите и този на бъдещите майки сега трябва да се запиша тук :'( Казаха ми след миседа да се пазим от 3 до 6 месеца, въпреки, че след абразио много лесно се забеременявало. Аз самата след всичко, което преживяхме имам нужда малко да се отърся от случилото се, защото ми нанесе голяма травма на психиката имам чувството, че ако не го забравя може да  рефлектира по някакъв начин върху евентуална бъдеща бременност.

Zahira няма да се притесняваш :) Ще видиш че всичка ще се оправи и ще ни се похвалиш скоро ;)
Моя приятелка и тя беше преминала по твоя път но след само 2 месеца бебка беше вече на път :)
Ще ти стискаме палци *THUMBS*

Здарвейте сладурки може ли и аз да се запиша в този клуб въпреки че май няма да се задържа в него  :[защото смятаме още на медената седмичка да почваме с бебеправенето *YAHOO* пък и да се успокоим след сватбата  @}->-- пожелавам успех на всички и като гледа май много станахме тези които чакат да мине сватбата :girlhide:

Захира, мила, болката ти е голяма, сигурна съм, но трябва да продължиш напред и да дадеш живот на едно, може и две дечица, които ще те радват, ще ти се усмихват с беззъби усмивчици и ще ти помогнат да забравиш..ако не напълно, то поне да притъпят болката ти  @}->--
моето мнение е да не го отлагаш много, една нова бременност би разсеяла тъгата ти и би ти вдъхнала нова радост  :good_luck:

Zahira, пожелавам ти много късмет и здраве! всичко ще се оправи, ще видиш, и няма как, трябва да продължаваш напред! Дано бързичко да те изпратим от този клуб към една щастлива и здрава бременност с най-прекрасния край!

Здравейте и от мен. Моята сватба мина точно преди месец, но за съжаление се присъединявам към бебеизчакващите. Въпреки че аз съм готова вече да си имаме бебче, съпругът ми настоява да изчакаме и то с около 2 години, което на мен ми се струва доста :( Причините са, че все още нямаме собствен дом (живеем при родителите му). Но според мен това не е истинската причина - мисля си, че не е напълно готов ... Малко кофти се получава така, когато единия иска, а другия все още не - и двамата се чувстват неразбрани. Аз за сега съм все още търпелива, запълвам си времето с любими занимания и гледам да не мисля за това. Как се справяте вие с подобни ситуации.  :girl_impossible:

Здравейте и от мен в това клубче!
И аз съм от тези, които чакат ама и те не знаят какво чакат. Сега чакаме сватбата да мине. Това е последното измислено оправдание. Реално погледнато и ремонти и работа и каквото и да било друго са все оправдания, а времето си лети... В един момент почвам да се притеснявам за възрастта и дали няма да окаже някакво негативно влияние върху бременноста или преди това за забременяване... :huh:

привет светли, и да не се задържаш дълго в тази темичка.. :) това с ремонтите ми е до болка познато, сватбата мина, а се плаша да не ме обхване някакъв работохолизъм.. много приятелки забавят плановете за бебе докато не "свършат този проект, онзи проект", а времето си тече.. сами ли си го правим сложно... уф  :P

Ъъъ..здравейте..и аз пак се появявам тук...  :[ :[ :[
За това с чакането-ами сега..не можем да започнем преди октомври,защото тогава планираме да теглим кредит за жилище, после следва обзавеждане, после пък не е желателно да раждам преди другото лято, че отскоро съм във фирмата..и като се замисля, то цял график се получава!  :girl_impossible: :girl_impossible: А то така с графици май-май...  :\ :\ :\ И не знам кога ще дойде моментът да си кажа "Хайде, дойде му времето." Вие поне знаете какво чакате...  :[

Fenix   , сладурка то никога не идва ред да кажеш: "Вече съм готова, искам бебе." Винаги изниква нещо, което трябва да се оправи, дали ще е жилище, работа или нещо друго. Аз си мисля, че нещата ще се наредят от самосебе си. И ние сме с едни планове, кога да започне, след кое и т. н. Но в крайна сметка - както дойде. Но и аз си оставам тук за сега.

Аз май скоро ще се преместя в бебеправещите :[ *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Въпреки че сега ни се строи жилището,смятам,че не би било причина за отлагане на малкото съкровище :girlhide:

renka вярно, че е трудно, ако не всичко е наред с жилището, а бебето дойде, но пък много родители гледат деца в студентски общежития и пак се оправят. По-скоро успех в начинанието, ако решите да е сега, а другото ще се нареди само.

   Цоп, и аз в този клуб. Чесно да ви кажа нямам търпение да започнем да работим по въпроса за бебчо, но засега сме решили да мине сватбата, да мина през доктора и .... започваме. Постоянно се заглеждам по колички, ровя се за кошарки и бебешки нещица. Дори с интерес следя бебешките теми на нашите съфорумки и така се вълнувам.... Е, момичета пожелавам на всички  късмет, за да се сбъднат плановете ви и в най-скоро време да нападнем съседния клуб на бебеправещите!!!! Прегръщам ви силно :girl_in_love:

Късмет и на теб Оля и наистина дано скоро се преместим в другите темички, че там ще е доста по-забавно. 8P

Здравейте, мили момичета! Регистрирах се наскоро в сайта и днес реших да пиша за първи път. Реших да пиша в тази тема, защото напоследък често мисля за бебче, а в момента така сме цъфнали и вързали, че нямам думи да опиша. Аз съм без работа -готвя се за конкурс за младши магистрати - а милото само подхвърля, че не иска да чака да стане на 30, за да имаме дете и това ме тормози! А за себе си мисля, че не е сега времето, въпреки че ми се иска, защото за момента професионалната ми реализация е на първо място. Общо взето ми е каша като на всики вас, но ще се справим!

Моля, не пишете само с главни букви!

Добре дошла Summer,

И все пак за правенето на бебе няма подходящ момент.....винаги ще има нещо, което ще те спира.....

И все пак.....за едно бебе трябва и двамата да сте съгласни...така че си помисли, кое е по-важно за теб!

Мила Summer, разбирам че сега не е подходящия момент за теб, но повярваи за едно бебе сметки не трябва да се правят, и ние бяхме така уж аз трябаше парво за завърша магистратуеата си и после ,ието вече колко време се опитваме а нестава. АКо питаш мен не си правете планове а се отдаите един на друг и всичко ще се нареди :)

Ехоо здравейте  :new-user: Приемате ли ме във вашия клуб  @}->--
И аз като всички тук искам да изкачаме от финасова гледна точка. А и живеем в таванска гарсониера, две стаички, без тераса, с малки прозорчета  :[ Абе на нас двамата ни стига,защото почти не се задържаме в къщи, но за едно малко ангелче би било немислимо в този дом :( А милото изплаща заем, голям, което значи че посмъртно неможе да се нагърби с ипотечен, а и е съмнително че ще му дадът ипотечен при толкова голям заем  :'( И незнам....майка му и баща му са на първия етаж в 3-стаен апартамент с трапезария и куненски бокс и две големи тераси...там искам да гледаме бъдещ бебо  :'( Уж обещаваха че като се оженим ще си сменим местата (демек те ще се качат на 4-ти етаж, а ние ще слезем на пърия, но изведнъж им се стори много високо и немогат да се качват по стълбите) ... }:-> И незнам какво чудо трябва да стане за да се оправим и да си купим наш дом, голям, уютен и просорен...
Слънце и аз като теб често чета в Бебеправещите и си поплаквам....но наистина мисля че това е правилното решение за момента  :'( Милото и той иска бебе и то много... и го виждам че му се плаче , когато неможе да направи нищо за да осигури нормален дом за семейството си  :GROAN: :GROAN: :GROAN:

Добре дошли в клуба на summer и Гери!!!! :welcome: Уважавам личните ви причини да сте именно в този клуб, а не онзи на действащите! Но, въпреки това напълно подкрепям казаното от a_iordanova - бебетата не ги носи щъркела по график и няма такова понятие като подходяш момент. Да, за съжаление все ще се намери нещо дето да куца...
Гери, мила, на детето няма да му е нужна собствена стая в близките няколко години, така че хубаво си помислете колко добре ще стои до леглото ви една кошарка....
Summer, щом си заложила на кариерата, може би сама ще усетиш кога си готова за голямата крачка....
От все сърце желая успех и на двете ви!!!!!

summer, когато ние решихме да бебеправим, аз също бях без работа =] , нотова не ни попречи, решихме, че така ще сиизкарам една спокойна бременност живот и здраве и така и стана, сега си гледам детенцето и сме щастливи, е не сме в идеалното финансово състояние, но се справяме *THUMBS* Но вие си решавате! Точен и идеален момента за бебе никога няма!! Успех!!! *THUMBS*

Гери, нашият дом също не огромен, нямаме и тераса =] в гарсониера сме, кухнята е на балкон аизнесена, голямата стая е всикчо - и хол, и гостна, и всекиднесвна и спалня, а малката направихме на стая за бебо, сега още не спинка там, но си има негова стая, та искам да кажа, че не е толкова важно колко е голямо жилището за едно бебче, а да е обградено с много любов, грижи и внимание!!! *INLOVE* *THUMBS* Успех и на вас!!! *THUMBS*

Таня е права че ако чакаме идеалния миг за бебе-то няма и да го дочакаме!!Много уважавам хората,които искат стабилност и увереност че ще се справят с бебе преди да се заемат с него!Аз лично не съм от тях!!Нито съм на  *db*допустимите години *db*нито имам финансова независимост но прецених че ако първо завърша,после започна хубава работа и докато се издигна в нея и всички фактори са налице.....ще мина 30те и може така и да не дам на себе си и мъжа си толкова обичаното,желано и чакано бебе!!Разбира се всеки сам преценява за себе си!!Ето ние живеем в 60квадрата имаме една стая,хол и кухня!!Справяме се!Не сме цъфнали и вързали материално,нямаме автомобил/няма и да имаме/но мисля,че на бебка ще и осигурим няй-най-най важното,което могат да датат едни родители на детето си-любов!! *INLOVE*Защото и най-богатия да си като детето ти не усеща топлина и обич за мен не си добър родител!!Извинявам се че се намесих разсъждавам на глас!!Всички вие ще си прецените колко да чакате!Но за мен няма по-прекрасно нещо от това да усетиш малкото същество а след това да го прегърнеш *INLOVE*

ами и аз де се запиша в клуба на изчакващите :) , ами да ви кажа незнам какво искам и аз, значи моето мъжле само ми дава зор, сега бил момента, но аз все се дърпам. Първо защото пия едни хапчета които не мога да спра изведнъж , а ако ги спра се страхувам да нямам пак кризи  / нервни / и да навредя на детето, и второ пустото му не съм готова, но то май никога не идва този момент когато ще съм на 100% готова, абе ще видим. То си е божа работа всичко, но за сега мисля да изчакаме.

Хайде и аз да се оправдая...
първо сега ми предстой да уча за АКУШЕРКА *YAHOO*
Второ покрай сватбата останахме без една стотинка и сега милото така е заглъзнал с тоя заем, че работи само за него (това е 100% истина) ..да кажем това са неща които до няколко месеца ще са влезли в релси ;)
Другото коеото много ме подразни е че майка му и баща му предлагат да си продадат апартамента за да си купим къща и да живеем с тях O_O На което аз казах "не"  :no: Сега изниква вариант да си купим къща на три етажа, като примерно и моите родители си продадът апартамента и така всеки ще си има етаж от къщата а и ще имаме двор! Аз много се зарадвах на тоя вариант, но милото каза, че не му харесва :( Стана ми много обидно, че настоява да живея с неговите родители, а той с мойте неще! Както и да, това май не беше за тая тема  :) Иначе нито годините ми ме притесняват (21), нито това че ще уча (мога да прекъсна и после да продължа), но повярвайте ми наистина искам за нашето бебе нещо сигурно! Искам да мога да му купя всичко от което ще има нужда! Искам нормален живот , а не бохемски....неискам да трупаме милиони, просто искам да имаме пари за днежните човешки нужди на ...ТРИМА  :)

Благодаря ви момичета за топлото посрещане в клуба и за милите думи! @}->-- . Много ви благодаря за бързите отговори, предизвикахте доста размисли, които ще споделя с милото. Още веднъж благодаря ви, вие сте страхотни!!!!! :bravo:

Герганче, моят съвет по отношение на живеенето с родители е -  :no: НЕ. Самички е най-добре, казвам го от личен опит живели сме сами, а сега живеем с неговите родители и извода е ясен, нали! Но всеки има  право на мнение.

И аз се записвам в този клуб с надеждата в най-скоро време да се преместя в "клуба на бебеправщите".Изчакваме не защото  нямаме финансовата възможност да отгледаме едно бебе,не защото нямаме условия...-да нямаме,но няма и да имаме и както казва Bulechka:"Точен и идеален момента за бебе никога няма!" все нещо ще те спира.Ние изчакваме с бебеправенето по здравословни причини,утре съм на гинеколог и ако той каже,че всичко е ок-започваме с опитите *YAHOO*
Така,че мили момичета,не губете ценно време,защото колкото повече чакате повече трудности ще срещнете,а точният момент все няма да идва и по-трудно ще се решите на тази стъпка :\
Поздрави и прегръдки на всички @}->--

Добре дошли на Аничка и Мимето!!!!
Аничка, много добре те разбирам! Само човек, който си е имал проблеми с нервите знае какво е. Много силно се надявам твоите лекарства да са от по-безобидните и да се оправиш много скоро. Отпусни се и не го мисли много, много, защото (поне до колкото съдя по себе си) страхът винаги го има. Абе каквото и да е - депресирани или нервни трябва да се държим заедно, за да вървим по-лесно напред! Успех Госпожо!!!! :girl_in_love:
Миме, а на теб ти пожелавам хубави резултати и скоро заедно с теб да се запишем в темата на действащите двойки!!!! @}->--

Оля благодаря за топлото посрещане, само да кажа че си абсолютно права за това, че само човек който е преживял същото може да ме разбере, а страха наистина винаги ще си го има, като цяло тази година да чукам на дърво съм много по добре, миналото лято беше ад под небето, та се надявам нещата да се нормализират, за да мога спокойно живот и здраве да си изкарам бременноста, ако разбирасе успеем да си имаме бебче, защото то си е божа работа, много се надявам всичко да е ок.

Дано миличка Оля дано да са добри и аз ще се радвам за теб ако и при теб всичко е наред когато посетиш лекаря.Желая ти весела сватба и незабравим сватбен ден *INLOVE*

добре разбирам за какво говориш - когато решите да си имате бебче се посъветвай с лекарят ти. Той ще реши какво кога и как да пиеш без да вредиш на бебчо. Да не говорим, че радостта от бебето и бременността със сигурност в голяма степен ще изместят страховете ти. Всичко ще е наред.  :girl_wink:

Е, момичета отивам по-нататък. Да ви кажа честно май никога няма да има подходящ момент.... затова решихме да вървим смело напред, пък детенцето да си дойде когато му е писано!
Целувам ви всички, ще ви чакам в съседното клубче!!!

за решението  :bravo: дано скоро си имаме още една бъдеща мама, успех  @}->--

Оля браво за решението и от мен!  :bravo: Успех!

Хей мацки вие кво се мъдрите и чакате още я бързо в другата тема :witch: 8P

Мацки, аз не че много време бях в темата, ама все пак да кажа, че изчезвам в другата... :[ В толкова планове и "ако"-та се омотах в един момент, че си дадох сметка- така не става..с толкова условности до 40 ще се кумя кога е най-добрият момент.  =] И реших- смело и безотговорно /условно,де  :girl_wink:/- спираме да се пазим, пък каквото стане  :girlhide: И когато...

На вас- късмет и до нови срещи в другата тема.  @}->--

Феникс успех и да не стоиш дълго в другата тема! Браво за решението!  :bravo:

Момичета,здрвейте!Реших и аз да се запиша тук. :)
На този етап и ние изчакваме,защото минах едно лечение за сваляне на групата. :(
Следващата седмица съм на преглед и ако мине всичко наред-остава още едно тримесичие и започваме и ни е с бебеправенето! *YAHOO*

Писе, извинявай, ама каква е тази група, че нещо не ми стана ясно... :[
Успех и дано по-бързо се прехвърлиш в другия клуб!  @}->--

Еми за цитонамазката,мила!Бях 3-та група,което беше опасно и минах лечение един месец на процедури,та вече съм първа група. *YAHOO*Ходя контролно на цитонамазка на всеки три месеца и ако трите контролни са ок,можеме да почване с бебеправенето! :)
Така,че стискайте палци! *THUMBS*

Боже, въобще не се сетих, че може да е за това...  :[
Миличката, 3-та група, направо  :'( ти съчувствам, аз бях 2-ра, уж нямало проблеми, ама скоро не съм правила, а ти щом си стигнала до 1-ва -  :bravo: :bravo: :bravo:, много се радвам за теб.
Като коментирахме в "Клуба на бебеправещите", се оказа, че първа група имат едва ли не девствените жени, т.е. среща се много рядко и затова 2-ра се считало за нормално, а щом при теб е 1-ва, мисля, че нещата са повече от добре!  *YAHOO*
Дано и следващите ти резултати да са такива!!!  *THUMBS*. Стискам палци. 

Аз май ще пиша паралелно и в двата клуба, защото уж, не се пазим много-много, ама не сме и много активни с бебеправенето, нещо взехме да не се чувстваме готови :(, дай, Боже да стане, ама не сме решили твърдо, че почваме активно да бебеправим.
То никога няма всичко да ни е наред, ама като че ли имаме някаква писхологическа бариера да преодоляваме и двамата, знам ли... :(

Интересното е, че аз като бях на 25-26, страшно много исках дете, независимо, че моментът сега е много по-подходящ в сравнение с тогава, така силно ми беше проговорил майчинският инстинкт.

Обаче напоследък изведнъж изчезна :(, чудя се да не съм се повредила нещо психически  *crazy*, ама никаква следа не остана от майчинския ми инстинкт и това огромно желание да имаме детенце, което изпитвах преди.
По-скоро осъзнавам, че трябва да почваме заради възрастта - в края на този месец ставам на 29  :[, а милото миналия месец направи 30 (то при мъжете това не че е проблем, де).
И някак си може би това, че стрелките на биологичния ми часовник неумолимо тиктакат, ми се струва като някакво задължение и това може би ме кара да се чувствам така :(
Така искам пак да ми се възвърне прекрасното усещане от желанието да имаш дете, този майчински инстинкт, ама засега нищо такова няма...:(

Kiksi ,мила,професорът при който ходя,каза,че нормално е да си първа група,втора не е!Не искам да те плаша,но това каза той... =] И аз от много места съм чувала,че втора е също добре,но след,като професора ме излекува-вярвам на това,което той казва! :girl_impossible:  *db*

Кикси според мен не бива да се притесняваш за липсата на майчински инстинкт. Сигурна съм, че като забременееш всичко ще си дойде на мястото.  *INLOVE*  *INLOVE*  *INLOVE*

Eхооо само аз ли съм още тук?  :'(

Гери,не си сама,споко! :P

Изобщо не си самичко, Гери. Май сме доста момичета, но не всички пишем. Аз съм една от тях....защото причините да чакаме са като на повечето от вас....Но днес направо останах като втрещена. С едни приятели от години си имаме ритуал събота или неделя да си пием кафето заедно. И днес сутринта пак ни заюркаха за бебе, какво сме чакали още, до кога и накрая като се изцепиха..:"давайте, защото да не вземем да ви изпреварим!"  ohmy ohmy ohmy Паднах....не знаех, че това е някакво състезание! хайде горе главите моичета и на която й дойдете времето, спокойно!!!
Kiksi,  и какво като ставаш на 29? Да не би да си стара за деца? Я стига моля те! Поживейте си като семейство малко и то бебчо ще се появи. А за майчинския инстинкт...може би като забременееш, ще се появи..знам ли. И аз уж искам, ама не съм много сигурна и така........

Ми разбира се, подкрепям напълно това мнение.
Аз родих на 30 първото.Смятам около 33-34 най-късно да се "обзаведа" с второ ,живот и здраве.Така че ... възраст за това няма, стига всичко да е наред. Споко, пийкай си биричките, дето ги обичаш и другото не го мисли така черногледо, че ще има критики  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Аз не че не искам да имаме бебе, ама искам и да уча, искам и да работя и бебе да гледам и никак не ми се връзват тия три неща  *crazy*

я, каква темичка имало:)
я да се запиша и аз. милото много иска да си има едно малко човече на което да щипе бузките, но като че аз май не немога да се престраша...макар че направихме първата крачка, спряхме с презервативите, но противозачатъчните останаха. може да ме сметнете за луда но аз си пия противозачатъчните ( с цел да ми идва редовно, като ги спра се появават кисти) а се пазехме и с презерватив. но още известно време изкам да почакаме по няколко причини: първо да си се поналюбуваме малко като младоженци и аз от миналата година имах проблем с обмяната на веществата и пия едни хапове които не е хубаво ад се пият като съм бременна( е не е проблем да ги спра ако забремениея) но така или иначе съм на намаляваща доза и скоро ще ги спра напълно( декември като ходя на контрола ще разбера още колко време ще ги пия). та си мисля чак след това да ходя при гинеколожката и да я мислим как ще забременявам.

:) Аз мисля, че няма какво да му мислите. Щом мъжът ти е готов и иска бебче, действайте. Вероятно повечето жени изпитват някакъв страх, но щастието е по- голямо. Дано бързо се оправиш с тия хапове и скоро да ги спреш.  :)

Мила много се надявам доктора ти да не е на 100% прав, защото аз ходих на преглед и излезнах 2ра група и докторката ми каза че 1во и 2ра са добри резултати, а и като четох на повечето места мисля че е така...
Това е малко :offtopic: сори, но малко се стъписах като го прочетох..
А за бебеправенето, наталия е напълно права всеки изпитва някакъв страх, колкото и да го искаш дори понякога вътрено шубето си го има...

ani4ka1710 ,мила,не съм искала да стресна никой от вас! :) Само написах това,което ми беше казано на мен-вярвай ми,че положението  ми не беше никак добре... :( Благодарна съм на проф. Пранчев от все сърце и вярвам в него! :)  :offtopic:

Много се радвам че нещата са се оправили за теб Писетата, айде стискам палци скоро да излезнаш от този клуб... *THUMBS*

ani4ka1710 ,благодаря,миличка!Подобно и на теб!
Аз в сряда ходих за резултатите и всичко е наред-I-ва група съм си! *YAHOO* Остават още сам отри месеца! 8P

Момичета, най-накрая се престраших и аз да се запиша в клуба..ние до сега не сме се пробвали, но много искаме, но решихме взаимно че ше изчакаме до края на март и оттогава ще започнем.
Желая успех на всички и скорошно преместване в другата темичка @}->--

Kristinka ,добре си ни дошла тук,но не се задържай много. ;)
Надявам се,че изчаквате не по здравословни проблеми,нали? =]

Да, точно така Писе.Просто не искам да забременявам преди сватбата, но все пак решихме да започнем от март, пък ако стане-още по-хубаво...много искам да стана мама в края на 2009..незнам поради каква причина.ще видим..времето ще покаже, а на теб..успех и търпение в последните 3 месеца и дано после да стане *YAHOO*

Kristinka,благодаря,миличка!Живот и здраве,колко са три месеца-ще минат неусетно! :P

И аз като гледам за сега съм за тази темичка  8P С милото имаме планове да правим бебчета в чужбинско, та за сега изчакваме. Мнооого се надявам скоро да стане ясно кога ще се придвижи кандидатстването, за да си правя план за останалите неща  :girl_wink: Като за начало ми се иска преди да започнем да 'бебеправим' да си направя пълен набор изследвания, за да съм спокойна, че всичко е ок. Пожелавам на всички скоро да се местим в другата темичка  :PREGQ:

И аз да се запиша! Като цяло, може и грубо да звучи, хич не ми се бременее! Обяснявам защо, преди години имах 3 спонтанни аборта, такова психическо натоварване не пожелавам и на най-големият си враг! Така, че при нас бременност без подготовка няма да стане! Съпругът ми е доста свестен и разбран, лекар е и уважава липсата ми на нагласа за бебе! Принципно правенето на бебе трябва да е най-вече удоволствие, а за мен би било истински ад! Така, че се записвам тук! Поне в близката година не мисля да бременеея, но пък Божа работа, чудеса се случват... ако стане няма да го връщаме!  :[

И аз да се запиша в клубчето  :P .  С милото искаме бебче, но ни предтои голям ремонт на къщата, по точно пълно преостройване и мислим , че няма да е много удачен момент за правенен на бебо, така живот и здраве след ремонта  ( който почва март или април ) почваме с бебеправенето, но засега смятам да съм член на това клубче....

И ние, ако може така да се каже, сме в период на изчакване.Имаме още довършителни работи по апартамента и изплащане на кредит.Вярно е, че неможе всичко да ни е на 100% идеално за да  си направим бебче, но поне малко да си стъпим на краката.Да ви призная иска ми се вече да гушкаме рожба в ръцете си, но ще почакаме още малко......

Оххх, за жалост засега и ние сме в това клубче. При нас пък проблемът е с образованието - октомври догодина ми предстои защита на дипломна работа за магистратура и дотогава хич не ми се иска да започваме с бебеправенето. Не че бих го върнала, ако стане, но все пак ми се иска да сме на по-добре уредено ниво, преди да подхванем тази крачка.

Ами колкото и да сме зле в много отношения и колкото и да е неподходящ момента аз се местя в темата на бебеправещите :danceg:

 :banana: :banana:Айде от кога те чакаме давай давай

Искрено ти стискам палци съвсем скоро да се преместиш в темата на Бъдещите майки :):):)

Здравейте момичета! Аз с огромно закъснение виждам тази темичка, но бих искала да ме запишете и мен :)
Ние с моя мъж отлагаме бебто проради ниаколко причини- да си стапим на краката,т.к изплащаме студентските заеми на съпруга ми,нямаме си все още собствено жилище,но това не е проблем. По-претеснителното беше, че аз около половин година бях на противозачатъчни лекарства и исках да се изчистя добре от тях.Но пък реших да тръгна на училище тук и се оказа,че трябва да ми се бият 2 ваксини( за жълтеница и заушка) и лекарката ме предупреди да не си правим бебе в следващите 3 месеца,т.к е опасно за плода.Освен това ни предстои прибиране през май до България и не ми се иска да съм бременна и да пътувам цели 22 часа. Но пък плануваме да започнем правенето му още в Бг :), такаче се надявам през следващата година да се преместя в другата темичка.

Герганче, супер сте го решили  :bravo: Ти тъкмо ще имаш и медицински познания по въпроса  :girl_wink:
Мира, и на вас пожелавам по-скорошно преминаване в другата тема  *THUMBS*
Аз май още съм тук, въпреки, че нон стоп мисля само за бебче, ама постоянно  :[ Но ще почакам поне до сватбата или малко преди това  :girlhide: Има разни проблеми от битов и служебен характер, които ме притесняват, ама ще се справим някак си  =]

 :) Здравейте, мили дами.
Аз също изчаквам. Принципно и двамата сме приели идеята. Иска ми се, обаче тя да "узрее" хубаво и в неговата глава.

Здравейте, момичета!  @}->--
Записвам се  в тази темичка засега. Май всички тук имаме сходни мисли или проблеми, относно бебеправенето. Кой има здравословен проблем, кой финансов, кой с уреждането на дома... И ние изчакваме за сега. Просто не мога да си представя да имам дете и да живея на квартира, да нямаш сигурност. Живота ни е доста труден на всички и изпълнен с голямо напрежение, а не бива да е така.

Е, хайде и аз да се запиша тук. Засега изчакваме, нещо някакси не се виждаме с бебе, въпреки че се улавям по-често да си мисля по въпроса. Обаче имам и малко здравословни проблеми, които трябва да се оправят, а това ще стане догодина. Лекарката ми всеки път ме пита кога ще го правим, че годините ми не били малко (а пък аз милсех, че 28 не са толкова много), а аз само се подсмихвам. Абе нищо не се знае, в крайна сметка. Ако стане, няма да го върнем, я! :)

Я, аз чак сега я виждам тази темичка, ама май и аз съм за тук... За момента мислим да изчакаме с бебето,  защото искаме първо да си завършим магистратурите и да си стъпим малко на краката, пък после живот и здраве, дето се казва, то само ще си дойде.  :girl_wink:

Аз се включвам тук с идеята да не стоя много, много... :)
Януари месец ми предстоят разни здравни манипулацийки и ще трябва на мине малко време да се възстановя. Иначе живот и здраве след това мислим да започнем така съвсеееем невинно да мислим за бебе  :[... Ще видим, то Божа работа.... Но пък за сега се записвам тука, да не пропусна и аз нещо  :sarcastic:

за жалост аз още ще си стоя тука, защото заради "финансовата криза", защото след обещание да премина на трудов договор с всичко както си трябва, се оказа, че вече си нямам работаа... а вие знаете как е, осигуровки и всичко...  :'(

Блясъчко, аз също съм на твоето положение. Без работа съм от 2 месеца и съм в усилено търсене. Пуснах толкова много кандидатури, а от никъде нищо. Но все още не се отчайвам, млади сме, имаме време да си намерим нова работа и да си направим бебе. Така че, горе главата!!! Всичко ще се нареди.

Мила Звезди, прегръщам те силно и ти пращам голяяяяяяяяма доза от моя оптимизъм, че не може все на зле да върви, в един момент стигаш дъното и щеш, не щеш, ще се оттласнеш нагоре.
Катрин, и на теб искам да кажа същото.
Така е млади сте, има време, ама толкова ме е яд, че според мен преекспонираха малко нещата с тази криза и работодатели, и банки взеха да изпадат в истерия, без да е много нужно според мен  }:->
Само плашат наляво и надясно каква безработица се задавала, а работни места има, при сестра ми даже хора напуснаха и не могат да намерят още нови. Според мен се създава изкуствено напрежение и всеки работодател в очакване на най-лошото, гледа да "затяга колана", преди още това лошо да е дошло. :(

Все пак времето е пред вас, ако сте като мен на 29 и виждате как биологичният часовник неумолимо тиктака и почва човек да се пита, ще стане ли, ама скоро ще прехвърля 30, ами ако не стане и т.н.
Какво не бих дала сега да съм на 25 примерно да знам, че имам време пред себе си, а сега вече много не ме интересува, че парите освен за храна и сметки и кредити май за друго не стигат :(
Казала съм си, че ако Господ ме дари с дете някой ден и нямам пари, ако трябва хляб и сол ще ям само, ама пак ще го отгледам.
Ама тая песен я запях сега чак, преди си виках - има време, да се стабилизираме финансово, а то какво стана, както казва милото: "Преди работехме много по-малко и имахме много повече пари, а сега е обратното :( "

В смисъл, че ако преди 4-5 години се бяхме решили на тази стъпка , животът не беше толкова скъп и доходите ни бяха доста прилични и щеше да е много по-лесно. Но финансовите причини не са за подценяване и докато човек може да отлага заради това, трябва да го направи. Но лошото е, че в един момент се намесва и факторът "възраст" :(

Катринка, Кикси, дано наистина се постабилизират нещата :) все пак съм оптимист, въпреки някои неприятности... вярвам, че когато сме истински готови, най-голямата радост ще се случи на всяка от нас  @}->--

и аз трябва да се запиша тук колкото и да не ми се иска  :'( това да бъда бременна булка ми е най-малкото притеснение, но май ще изчакаме след сватбата. Първо нямам работа, не се знае и кога ще започна защото статута ми в САЩ е никакъв в момента и ми е ужасно нервно и напрегнато а с нерви бее не се прави. Второ предстои ни сватба и уж се оправдаваме с това че голям разход ще ни е и събираме пари за нея. Трето милото ми май не е мн готов за бебе ама не се и дърпа много та вероятно няма да го питам повече. Четвърто - най големия ми страх, преди около 4 години имах стряскащи гинекологични проблеми, напоследък уж всичко е наред, но като се прибера май месец в БГ ще трябва да си направя пълни изследвания и дай Боже ако всичко е наред ще се местя в другото клубче. И най - накрая искам да кажа и да се помоля:"Дано Бог ни помогне да си имаме едно здраво детенце, другото не ме интересува, пари се намират и деца се гледат и по квартири и на всякъде, важно е да има много любов и разбирателство" Подходящия момент и финансов, психически и какъвто и да било то може и да не дойде скоро, но за мен децата са истинското богаство, затова стискайте палци до лятото най много да се местя в другото клубче на бебеправещите. :danceg: Колкото за пътването на децата мисля че това не е проблем, имам приятелка кято и с двете си деца пътуват в годината по 3-4 пъти със самолети, влакове, коли и всякакви транспорти, страхотно мобилно и щастливо семейство са и аз си мечтая за такова.

Честита Нова Година на всички! Аз продължавам да си стоя в тази тема и с настъпването на новата година, макар че много упорито от баницата ни се паднаха всякакви късмети с увеличаване на семейството. Спрях противозачатъчните преди 1 месец и трябва да изчакам около още 5 месеца да се изчистя и живот и здраве ще се местя в другия клуб през лятото. Психически не съм готова за "другия" клуб, но се надявам да се подготвям мислено. Честно да си кажа, определено не ми е дошъл акъла да бъда майка и може би не ми се поема тази отговорност засега, но годините си минават и трябва да се действа. Казахме си, че тази година ще се съдерем от пътуване, защото след това ще трябва да се закротим за известен период.

Аз се връщам в този клуб, тъй като се оказа много вероятно да заминем в Англия на бригада. Ще изчакам за да видя дали ще заминаваме, ако заминем ще съм в този клуб поне още година  *THUMBS*

Браво ellie_bellie добре си решила че си спряла противозачатъчните, а от много пътувания, приятни емоции и отпускащата атмосфера на почивките най неусетно се правят бебчета, имам една приятелка която все през патуванията си ги прави бебчетата. И не се притеснявай, то нека стане бебче пък ще имаш 9 месеца да се настроиш психически, леко полеко и това ще стане. Успех ти желая спокойствие и много прекрасни емоциии през Новата година!
Честита Нова Година и на всички други момичета, кой каквото си пожелае да му се сбъдне!

Здравейте и от мен. Аз също ще се запиша в този клуб, въпреки че страшно много искам бебче, но... мъжлето ми не иска. Той има едно дете (плод на младежка "грешка") и смятам, че то е главната причина сега да отлага тази стъпка в живота ни. Криво ми е и усещам, че с всеки изминал ден се вманиачавам все повече. Мъжа ми твърди, че трябвало да изчакаме известно време, да си стъпим на краката финансово (предстои ни ремонт на жилището), да завърша университета и т.н., но според мен това са чисти извинения. Виждам ужаса в очите му, когато например пропусна хапче (на противозачатъчни съм) и от това ме боли. Виждам го как се ядосва, когато ме "хване" да се ровя из "бебешките" форуми. Както и да е... Изгледите са да се задържа доста дълго време тук, въпреки че тайничко се надявам да прескоча в някой от съседните клубчета  =] Стискайте палци !  :girl_wink:

Габито съжелявам, че си в този клуб не по твое желание и ти пожелавам нещата да се променят като по чудо и да имаш желаното бебче.

Габи а не си ли говорили тези неща преди сватбата, защото лично за мен това би бил голям проблем  *crazy*  Не е като да сте на различно мнение за това какво ще вечеряте, все пак говорим за дете - една от най-сериозните стъпи в живота на двама души, няма как да сте на различно мнение по този въпрос  *db*

Говорили сме и той казва "Разбира се, че искам дете от теб, но всичко с времето си. Нека първо да си завършиш образованието (аз съм 2-ра година в университета, остават ми още 4 :( ), пък и да си "поживеем" малко". Аз обаче усещам, че не това му е проблема. Виждам страха в очите му. Преди да се запозная с него не исках и да чувам за дете на този етап, но... обичам го много и някак от самосебе си желанието се появи и то толкова силно, че чак се плаша. Все се надявам, че нещата ще се оправят и в един момент той ще се почувства по- сигурен и ще се реши на тази стъпка. Той детето си почти не го вижда. В началото много го подтиквах да се бори за него, поне да го вижда по- често. От както обаче се запознах с него (детето) нещо в мен се пречупи. Не знам дали е ревност или нещо друго (не си го обяснявам), но се чувствам ужасно само като си помисля за това дете. Спира ми въздуха. Ужасно е. Както и да е, смятам, че любовта ми е по- силна и ще се справя с този проблем, но отказа му от бебче ме убива.

Хей, Gabito, разбира се, че ще се справиш с това, което ти наричаш проблем, а аз вярвам, че е етап на напасване между вас.  *THUMBS*
Понякога ми се струва, че ние по-често се ръководим от емоцията, а нашите половинки са по-обвързани с логиката. Може би за това той иска да ти е по-леко – да си завършила, да сте имали вашите си моменти само двамата.
Наистина, както ти самата казваш, има един момент, в които позицията им по този въпрос се обръща – ей, така изведнъж, даже често неочаквано и неразбираемо за нас.
Имам представа за какво говориш в предния си пост. Аз също съм чувала думите, че съм превърнала тази тема във „фикс идея” и „хайде да си поживеем малко”.  :) Сега от този момент като се сетя, дори ми става забавно как го хващах в крачка, докато брои таблетките в опаковката. Имаше етап, през който всеки опит да се говори по тази тема, завършваше със сърдене от негова страна и обида от моя. До последният път, преди няколко месеца, когато бях решила, че няма да допусна да се стигне до спор, че ще бъда спокойна и ще сменя темата, когато усетя, че обстановката се нагнетява.... Не се случи нищо от това и за моя изненада разговорът завърши с „Ами, добре.” от негова страна. Толкова бях изненадана, че дори от начало не разбрах какво ми казва. Май не бях особено подготвена какво да правя, когато стената на съпротивлението му падне. На следващия ден естествено бях много щастлива.
После обаче трябваше да се справям и със себе си – също много настоявах да започнем опити за детенце, но 1-2 месеца се настройвах да спра таблетките. Не вярвах, че ще ми е трудно да се реша, при условие, че аз настоявах да започнем.
Сега изчакваме да минат 2-3 месеца по препоръка на гинеколога, за да може организмът ми да влезе в собствен ритъм.
Gabito, бъди спокойна, нещата ще се подредят и при теб. Имаш стиснати палци от мен да запазиш спокойствие, да бъдеш търпелива и да се радваш на моментите, когато сте двамата.  :good_luck:

Много благодаря за разбирането и милите думи. Искрено се надявам да си права и един ден да чуя "Ами добре". За сега се опитвам да запазя спокойствие и да разчета "сигналите", които ми дава, за да разбера къде е проблема. Може би и аз ще се  O_O когато (ако) се съгласи, но... до там да се стигне. Ще бъда най- щастливата на света  *YAHOO* . Мисля си, че повече ме притеснява факта, че той има вече едно дете, което ми е адски трудно да приема, още повече че нямам свое. Тези две неща в комбинация ме убиват. Ама... какво да се прави... Обичам го и ще си наложа да бъда търпелива.

Само аз ли останах в тази темичка ?  :'(

Габито, не си само ти останала. и аз си седя тук. но в края на месеца съм решила да ходя на гиноколог и да видим как ще спираме противозачатъчните и какво е станало с тези гадни кисти

И аз съм още тук  :(

Ей Гери сладурче аз тъкмо се зарадвах че ще те следя в другата тема ти взе че се върна  :(

И аз съм тук поне до лятото, т.е. до след сватбата, може и малко повече  :girl_wink:

Gabito, я виж колко сме - не си сама  :)
Gergancheto, bubka здравейте. Това е единствения клуб, към който принадлежа в този форум за сега и се радвам на компанията ви.
echy_ , дано всичко е наред в края на месеца.

Аз също все още съм тук.
echy_, дано здравословните проблеми се решат и да нямате други пречки  *THUMBS*

здравейте и от мен,момичета!и аз се включвам,макар да не ми се иска!предстои ни сватба юли месец и желаем да изчакаме да мине.не искаме да го плануваме,но след нея имаме намерението да си имаме още един член на семейството!а аз лично нямам търпение!

galeto, нашите планове са досущ като вашите  ;) Да видим живот и здраве какво ще се случи  :) Че то не става по поръчка, а и дано поне с работата да си реша проблемите  =]

Както сватбите ни са по едно и също време приблизително, дано всичко стане по план и може да си бременеем заедно  :girlhide:

И аз съм туккк :P
и нашите планове са като вашите-след сватбата..та да видим каква ще я свършим, макар че ще почнем с опитите от края на март, дано да станееее , а идеята на Бубка хич не е лоша- да си  бременеем заедно *YAHOO*

и аз съм туккк и съм за да си бременеем заедно от лятотоооо  :danceg:
echy_ дано всичко е наред и скоро да те пращаме в другия клуб
Gabito всичко ще се нареди от само себе си, само недей да обсъждаш тази тема много често, защото като че ли мъжете колкото повече се говори толкова повече се отказват и стават по нерешителни, живейте си, забавлявайте се то само ще си дойде момента. аз на моя бях почнала да му говоря всеки ден, ама някаква мания ме беше обзела и той все повече се притесняваше и все повече се дърпаше, една приятелка ме посъверва да спра да говоря и така направих, нямаше и седмица две и той ми изтърси: май ще е добре ако след сватбата сприраме хапчетата и почваме да си правим бебе пък то когато дойде и аз  ohmy ама ето че сам поиска и той, и аз му викам ми добре така да го направим и тогава и той по спокоен стана и даже няколкото пъти ми говори самия той пък какво щяло да бъде пък как щял да си играе, как ще го гледаме и така.
Успех ти желая и търпение!

И аз съм още тук :) Ние плануваме започването на бебеправене след май,когато ще си ходим до Бг.На мен лично не ми се пътува бремена по сумати и часове,затова изчакваме със старта.Успехи желая на всички ви!

Cinderella, благодаря ти за подкрепата и съвета. Ще опитам и по- този начин, пък каквото стане. Момичета, стискам палци час по- скоро да направите скок в някоя от другите теми (напр. Очакваме нашите съкровища през...)  *THUMBS*

Gabito , как си сега? По-спокойно ли е положението?  :good_luck:

Другите девойки в клуба - някакви проблясъци?  8P

Да бе да, останала самичка - глупости.
Виж колко хора има тук, барабар и аз :):):)

аз си записах час при гинеколожката в понеделник да видим какво ще каже тя и ще докладвам

Ечи искаш да провериш дали всичко е наред за започване на бебеправенето ли? Че нещо съм изпуснала  @}->--

нещо такова. аз пия противозачатъчни заради поликистозните ми яйчници. и ще трябва да видим какво ще трябва да се прави че да не пия противозачатъчни( а аз ако не ги пия повече от месец се появяват гадните кисти) и в същото време да нямам кисти и да се местим в другата тема.

При мен всичко си е постарому. Опитвам се да не мисля по този въпрос, за да не се побърквам.
Ечи, стискам палци всичко да е наред и да ни напуснеш. Момичетааааа, хайде бегом към другите темички...  ;)

Gabi само едно изречение малко извън темата, имам едни много близки приятели, заедмо са от 3 години и тя много искаше да се оженят с всичките му церемоний и т.н, той не искаше сватба. Сега когато тя няколко месеца въобще не говори за това, даже плануват бебе, той й падна на колене с пръстен и предложение за брак  *THUMBS* Тъй че след разказаното исках да ти кажа точно да спреш да му говори за това, естесвено хубаво е да си поставиш някаква граници, в смисъл колко точно време си готова да чакаш да реши (примерно година, две...?) и ако мине пак почваш да му пилиш на главата  *db* Но като казвам да не говориш означава, не само да спреш да му казваш "айде да си имаме бебе" ами и да спреш да се умиляваш пред бебешки дрехи, колички и чужди бебета  ;)
Стискам ти палци да не се налага да чакаш дълго и господинчото да се реши  *db*

Гери, благодаря за подкрепата. Аз точно с тази "стратегия" съм започнала от няколко дни. Дори му намекнах, че вече и аз съм се разубедила, а пък той скочи "Как така, нали много искаше, какво стана та се отказа...". Надявам се тази стратегия да помогне, ама малко ме е страх времето да не превърне лъжата в истина  :'( .

и аз да се отчета след вчерашния ми преглед. кистите ги няма, яйчнците и матката са добри и когато решим спираме хапчетата и почваме с много  :gu6: :twohearts: :gu6: . че има вероятност след месец два без хапвета пак ад се появат кисти и пак с лечението отначало. но докторката ме посъветва да пия един месец фолиева киселина и чак след това да спираме и да се местим в другата тема.

Ехх, супер, много хубаво  :bravo:
На мен доки ми беше казала, че е добре 6 месеца  :huh:  да пия фолиева киселина, и то така като смятам, ако дай боже всичко е наред и смятаме да се местим в другата тема след сватбата, май трябва да я мятам вече фолиевата киселина :[

Еchy_, това са страхотни новини.   *THUMBS*
Кой знае - може да ми хареса да съм с теб в един клуб и да те последвам в следващия  ;)

Браво echy_  много се радвам за теб, аз си пия витамини комплекс някакъв и фолиева киселина още от сега, после трябва да минавам преглед и аз, исках да те питам каква марка хапчета си пила и не трябва ли да се почива известно време след като ги спреш, така съм чувала само, може би в твоя случай не трябва, за да не се появят пак проблемите
Поздравления обаче, дано всичко е наред и скоро да те гоним от тук  :danceg:

Cinderella, от 2 години пия Диане 35 без прекъсване. преди това,  10 години пиех различни Диане, Микрогинон и още някакви ( всеки лекар различно ми изписваше) и с почивки през 1 година, но сегашната ми лекарка каза че това е грешно, защото тъкмо ми свикне организма на един ритъм и като ги спра го стресирам, кистите пак се появат и се почва пак всичко отначало. И аз си мислех че трябва да има някакъв период в който да се "изчисти" организма от противозачатъчните, но ми каза да дестваме веднага след като ги спра, защото има голяма вероятност(склонна съм) пак да се появат. а ти колко месеца по рано почна с фолиевата?

cherry_tea, кой знае :) ще се радвам ако е така.

bubka, те различните лекари различно казват. при тези които не са го планували им го изписват когато разберат и го пият до третия месец на бременноста, поне така ми каза на ме.

echy, много се радвам че нещата при теб се развиват положително. Надявам се скоро да се похвалиш и с други новини :) Фолиевата киселина не мисля, че трябва да се пие точно определено време преди бебеправенето. Тя не се натрупва в организма и все пак е витамин (постъпва в организма и чрез храната).

echy противно на ширещото се мнение за изчистване след противозачатъчните и моята лекарка ми каза, че 1. няма нужда от почивки всяка година, защото новите препарати са достатъчно изчистени и леки и 2. няма нужда от друго пазене след като се спрат, а напротив, желателно е веднага да се почне с бебеправенето, защото в повечето случаи яйчниците работят дори по усилено след спирането на хапчетата и един вид може да се използва момента  8P
Стискам ти палци всичко да ти е наред!  :loving:

Благодаря ти echy_  за разяснението и аз знаех че не трябва да се почива, но тук прочетох на няколко пъти че се прави и се обърках, ще видим какво ще каже и моята лекарка, но мисля че няма да почивам понеже пия най-леките уж - Ясмин.
Колкото до фолиеата киселина, пия Б комплекс + фолиева киселина + други витамини желязо, калции и един куп, стана мн инцидентно, понеже мъжа ми видял че пише витамини само за жени на опаковката и ми взел сладура, та от около месец ги пия, някой ден ги забравям, но като цяло съм редовна.

Смятаме да започваме с бебеправенето след сватбата-25.07, не знам до кога трябва да ги пия витамините, а след забременяване - Дай Боже ще пия едни други, но не ги знам как се казват, етърва ми е много доволна от тях.
За мен има време ще поседя още половин годинка тука, на теб успех echy_ пии фолиева както ти е казала лекарката и айде към другата темичка  *THUMBS*

Cinderella, аз също пиех тези хапчета и по време на приема не съм почивала (освен в седмицата на цикъла).
Лекарят, при когото се преглеждам, веднъж беше споменал, че функциите на яйчниците се засилват след спиране на хапчетата и че тогава се регистрират често случаи на заченати близнаци и ме посъветва да изчакам известно време. Като през това време е желателно да започна да пия фолиева киселина.

ммм разкошно, че аз точно близнаци искам, колко е това известно време за изчакване. ще говоря аз и с моята лекарка като сеприбера в БГ, но ако няма опасност за бъдещите деца и ако знам че има шанс да станат близнаци, ммммм супер ще е, няма да чакаме изобщо  *YAHOO*

Cinderella, в упътването на Ясмин (малката книжчица, която е във всяка опаковка) на стр.52 се казва, че "...можете да прекратите приема по всяко време. Ако желаете да забременеете, препоръчително е да изчакате появата на нормалния менструален цикъл, преди да опитвате да заченете. Това ще помогне да изчислите термина."
 :) А по въпроса за близнаците, не знам дали има научни доказателства за връзката между приемането на контрацептивите и зачеването на дву- и три- яйчни близнаци. В тези сайтове има малко информация, сигурно може да се намери и още в интернет:
http://bglog.net/bebelog/5799 (http://bglog.net/bebelog/5799)
http://blitz.bg/article/1712 (http://blitz.bg/article/1712)   (предпоследната точка)

Аз лично предпочитам да съм бременна с едно бебе, а не с две или три наведнъж.  ;)

Благодаря ти мила cherry_tea аз уж съм я чела книжката на хапчетата сто пъти ама не ми беше дошло на ума да погледна пише ли нещо по този въпрос, все пак ще си направя и един профилактичен преглед като се прибера и след сватбата може да ги спирам.
Иначе по въпроса за близнаците и аз самата не знам колко съм сериозна, пък и ако ставаше така лесно по поръчка  :funny: иначе се умилявам безкрайни когато видя две еднакви сладурчета ммм и много ми се приисква и на мен, но това си е двойна или тройна грижа, което не е малко, от друга гледна точка пък си решаваш въпроса наведнъж, но със сигурност е двойно по-трудно във всяко отношение. Ама Божа работа, важното е да имаме дечица пък другото се нарежда. Благодаря ти още веднъж и за линковете с интерес ще прочета статиите.

И аз неискам близнаци, първо заради ДВОЙНАТА ГРИЖА, достатъчно ще съм изтръпнала от притеснение с едно, а какво остава за две, а и искам по отделно да изпитам тази радост веднъж и след няколко години пак  :P
Ние вече решихме края на тази година да започнем, а така не ми се чака, но няма начинм така е най-добре от всякаква гледна точка  :[ Та евентуално октомври месец се местя в бебеправещите и надявам се скоро след това във "честито"  :P Дано времето мине бързо  *db*

Cinderella  и аз бях последните 2-3 години на Ясмин, а като цяло бях на хапчета от 9 години. Спрях Ясмина средата на август и точно както са казали момичета изчаках една нормална менструация и започнах да действам  :). За съжаление първите два месеца пътувахме доста но декември месец беше спокоен и резултата е налице  :P.
Пожелавам и на теб бърз резултат, а останалото си е Божа работа  ;)

Олеее darling супер, всичко най-добро ти пожелавам, спокойна бременност и най-здравото и сладко бебче, чул те Господ, дано се нареждат така добре нещата за всички желаещи да си имат бебчета.

аз май ще поостана в този клуб още известно време. много съм объркана. Гинеколожката ми каза че веднага след като спра Диане-35 да правим опити за бебе защото ако нестане първия месец след това може пак ад се появат кисти и да не стане бебе. а вчера ендокриноложката ми каза че в първия месец след спирането на противозачатъчните неможе да стане бебе защото организма се пренастройва, даже спомена че и менструацията може да прескочи не от кисти а от настрокката на организма след като толкова години е бил на хормони. според нея високото ниво на инсулина което съм имала е причина за нарушаване на метаболизма и появата на кисти. тя иска да спра диането още сега, след 2-3 месеца да си направя някакви хормонални изследвания а през това време нищо не ни пречи да правим опити, но първия месец нямоло да стане. но си мисля че ако трябва да ми изследва хормоните трябва да е преди да забременея.много го мислихме снощи. коя от двете е права. коя да послушаме.
накрая решихме да спра с противозачатъчните, да се пазим 2 месеца за да си напрая хормоалните изследвания и след това да действаме с бебеправенето ако ендокриноложката е била права. ако ли пък не и се появят пак кистите ще трябва да ги лекуваме отново.
според вас коя от дветелекарки е права?

еее echy_  много ме е яд така, единия казва едно другия друго, кой да слушаш накрая, нали са лекари да решат твоя случай  }:->. Мисля че правилно сте решили да спрете сега хапчетата и да изчакате да си направиш и хормоналното, трябва всичко да е наред като тръгнеш да ставаш майка и тогава след изследването дано всичко да е добре и да си започнете да опитвате. За диането съм чувала, че са по-силнички и дават отражения странични, така че може да е права че трябва да се пренастрои организма от тях. Какво да кажа, стискам ти палци, в крайна сметка ако виждаш че те мотаят ще смениш едната пък ако трябва и двете лекарки, то така до безкрай не може да се продължава. Късмет ти желая, дано всичко да е наред

echy не съм лекар и не мога да бъда сигурна коя е права, но ще ти кажа какво казва моята гинеколожка - и тя смята, че трябва да се почва с правенето на бебе още същия месец, в който се спрат противозачатъчните. Възможно е да няма овулация наистина, защото организмът е свикнал, че не трябва да я има и му трябва време да превключи, но пък това означава, че няма да стане абсолютно веднага бебето. От друга страна никой не може да бъде сигурен кога тялото ще реши да я пусне тази яйцеклетка или яйцеклетки и за това логиката е, че трябва да се пробва.
Относно инсулина - знам, че се прави един много прост тест, при който ти взимат три пъти кръв през три часа - на гладно, пие се глюкоза, след един час и след два часа - така определят до колко панкреаса се справя с производството на инсулин и изследват за т.нар. метаболитен синдром. Не виждам пречка да ти го направят веднага този тест.
Това е, което аз знам и дано ти е от полза!  @}->--
Успех, каквото и да решиш!

Това ми хареса  :)

Аз се промъквам тук в обедната си почивка да ви кажа само, че и в изчакването има тръпка.  ;) Желая ви да сте здрави и спокойни (и на себе си го пожелавам).  ;)

Аз все още незнам до кога ще изкчакваме , защото както писах в друга тема според моя горд мъж, който не приема помощ от никого "няма да се справим финансово с отглеждането на бебе"  }:-> Тоооо бебето се нужда от милиони просто, ако не знаете, питайте моя мъж  }:-> Много ме разочарова с това негово решение, ама аз ще си го изчакам, до октомври месец има време, ама трябваше да почнем да внасяме осигуровки, ако решим да си правим бебе......  *db*

Gergancheto, не се ядосвай. Може друга мисъл да му дойде на твоя човек. Както казваш до октомври има време. (но нещо ми се губи - защо точно октомври?)  :)

Ми аз не съм точно казвала, но първо до тогава има време да се водя някъде на работа за една година за да вземам после по сериозно майчинство, друга причина е че искам бебето да стане октомври-ноември-декемви, за да може да се роди лятото (сигурно логиката ми е тъпа за всички дето бебеправят от година и повече), ама мен само този вариант ме устройва за да не прекъсвам обучението си (уча си в града във Враца за акушерка и уча редовно) и ми се ще последните дни от бременност и първите дни на бебо да не съм на лекции, да съм във ваканция, за това така съм си направила сметката  *db*

 :girl_impossible: как не съм видяла тази тема до сега?
И аз се записвам в нея, защото и ние изчакваме като много други да подредим нещата покрай нас и тогава.Най- важното нещо е жилището и сигурната работа на мъжът ми.Иначе желанието и от двете страни го има и двамата искаме бебче :[. Сигурно някои ще ни изкритикуват,защото в наши дни сигурност няма в нищо.Ако качаш подходящият момент той може никога да не дойде, но за наше спокойствие ще подреждаме нещата както сме решили пък каквото стане.Знае ли човек съдбата може и да ни изненада :[

Всяко семейство само си решава и определено е по-добре ако по доброто устройване-дом, работа дойдат първо и после детенце. Но ако тези неща са далеч в бъдещето както нашия случай не съм съгласна.
Ние за сега живеем в САЩ, понеже мъжа ми учи, остават му още 2 или 3 години, най верочтно няма да останем да живеем тук, в БГ имаме малък апартамент, който може да свърши работа на първо време, но се нуждае от основен ремонт  :no: аз напуснах добре платената си работа в БГ, за да сме заедно с любимия, имам още 3 изпита да взимам за да завърша в БГ, имаме сватба да правим юли месец, не съм осигурена нито в БГ нито в САЩ и по груби сметки, за да има всичко което се води за сигурност и ако здравословно всичко е наред, дай Боже, ще можем да си имаме първото ни дете след 4-5 години най-рано. Ами аз тогава ще съм на 30, кога ли ще можем да имаме второ.  :'( :'( :'( :'( :'(
В такъв случай седнахме и поговорихме с мъжа ми понеже и той разсъждаваше също като твоя Gergancheto напълно удобен момент за бебе никога няма да има, все излиза нещо-училище, ремонт, малко жилище, уволнение или напускане на работа и т.н. Най- важно е да сме живи и здрави, бебето не иска милиони, както си казала, вярно е трябва да имаш пари за основните неща и не дай си Боже да се наложи лекар, ама те растат толкова бързо и дрехи не им трябват толкова много, имам приятелка която е купила има няма две бодинца за своето, всичко и е от бабите, от приятели. Имам предвид че дете се гледа и с много и с малко пари, важно е любовта и възпитането което ще му дадеш. И така не знаем какво ще стане, лесно ли ще ние е, трудно ли, дано сега на пролет си взема изпитите и мине после сватбата и почваме с бебеправенето, той Господ си знае работата.
Всеки сам си решава, но времето си лети, за мен това е най-голямото щастие на земята и съм готова да го гледам сама, мъжа ми да работи, аз да работя през ноща когато мъжа ми си е в къщи, или там както се измисли, решение винаги има, не искам да се лишавам от такова щастие заради страха от неизвестното.

Gergancheto,   :) ти си си направила страхотен план. Докато го четох едновременно ми стана забавно и респектиращо. Забавно ми стана, защото казваш и отсичаш и толкова :) А респектиращо, защото се иска смелост да поемеш две такива сложни задачи наведнъж - учене и бебе.
Пожелавам ти да си сбъднете плана и да имаш силите и увереността, които имаш сега.
Diavalo, и аз съм съгласна, че най-подходящият момент е когато и двамата се чувствате сигурни.
Cinderella,  *THUMBS* дано след сватбата да се премистиш в другата темичка.

Амии никак не ми се чака 4 години  :P Мисля че ако стана така както искам, или по точно тогава когато искам - лятото, няма да имам проблем, после бабите ще го гледат за тия 2-3 часа докато съм на лекции  *db*

Гери що не вземете да си го направите бе стига с тез уговорки и работи я си правете бебето пък ще идиш как бързо ще ги съчетаеш чак песен ще пееш :DANCE:

Диде как да се бутам по тролейте последните месеци.....знаеш ли каква лудница е, ще вземе да стане някоя беля и после ще съжалявам, а лошото при нас е че примерно ако по програма ни е заложено да имаме 30 часа анатомия, това означава че ще ги вземем за два дена понеделник и вторник по 15 часа /естествено никога не седим реално 15 часа/..... тъй че два дена да отсъствам и няма да си взема заверката по анатомия  :[ Разбра ли какво исках да обясня  @}->--

Гериии , при това нещо планове няма мила  =]
Ти искаш едно ,а  живота прави съвсем друго  :girl_wink:

Аз в 9 месец съм ходила на контролни с големия корем  по маршрутки , рейсове и т.н. , а пътя ми е 1 час от нас до университета . Няма какво толкова да се случи  :girl_wink:

Не бъди предубедена за такива неща още от сега  ;)

 :girl_wink: не много ама како казава Теди няма планове или или :)

Еми ако не заради друго то поне заради осигуровките трябва да изчакаме, че не ми се гледа бебе с 220лв. майчинство  *db* Ама ще видим......каквото стане, но ще е след лятото "старта"  :P

Аз ти пожелава какро казват да стане белята =] скоро

мен ако питате почвам още днес и се местя в другата тема, ама си поръчах роклята вече за 1000 зелени гущера и цял живот съм си мечтала да се видя в такава принцеска рокля, може да почнем 1 месец преди сватбата ама не по-рано :)
А Гери искам да я защитя, изчакай си до лятото както си го мислиш, специалността ти е много сериозна и не допускат отсъствия, винаги ми е изглеждала много страшна материя за учене, а бременността на всяка жена си има ралични дискомфорти, по-добре да ти е по-спокойно пък после се впускайте и когато стане, все ще го наредите  *THUMBS* баби ще помагат и вие ще си гледате, начини много

Наистина немога да си позволя да отсъствам, няколко дни отсъствие и може да означава и да прекъсна.....да си рискувам цяла година, абе ще видим  :[ За мен е важно, че мъжа ми се е отказал от заминаването за чужбина за сега  :bravo:

Гери, радвам се, че мъжът ти се е отказал от чужбината и ще си продължиш образованието!!! И дано плановете ти да са успешни, че по моите сега трябваше да съм в шести месец и пролетта да бутам количката, а в действителност сега съм редовния посетител на лекаря :(. Важното е да се успокоиш и да не си разиграваш толкова сценарии, защото в крайна сметка нищо не е сигурно и не си заслужава човек да се затормозява с разни вероятности. Когато си сигурна какво искаш ще ти стане доста по-леко :), дори само с това, че ще знаеш къде да пишеш - в Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето" или в Клуб на "БЕБЕправещите"   :funny:
Успех на всички!

Момичетааааа, аз ви напускам,местя се в бебешката тема, е на правещите де.. :P
Надявам се скоро тая тема да бъде празна и на всички пожелавам много здраве и късмет!  @}->--

Хихииии, браво Kristinka страхотна новина  *YAHOO* много се радвам за теб, пожелавам ти скорошни резултати и бързо в темата на бъдещите мами. Дано всичко да е наред и да сте много щастливиии.  @}->--

Хайде, Kristinka, до скоро виждане в някоя друга темичка  ;)
(http://s4.rimg.info/69854f9ce39e25612ab4f3b8afa3fc45.gif)

момичета, с мъжа ми решихме да се местим в темата на бебеправещите.
до нови срещи там :)

 echy_ Честито!Много се радвам за вас. И хайде скоро да се похвалите с резултат : :stork-gurl: :stork-boy:

echy, и аз стискам палци скоро да се прехвърлиш към темите за бъдещите мами  :good_luck:

Echy_, това е хубава новина!  :)
Дано това, което сте си пожелали и към което се стремите да ви се случи съвсем скоро.  *THUMBS*

Аз съм с единия крак все още тук, а с другия - в другото клубче, но не съм направила окончателния скок   :girl_wink:

Ечи, страхотна новина. Чакам регистрация в нашата темичка, за да ти честитя официално.

Бравоооо echy_ за решението и успех, дано скоро се похвалиш с още по хубава новинааааа  :bravo:

Ние, живот и здраве, август месец се местим в другата тема. Изчакваме вече по здравословни причини, че имах раничка на шийката, но миналия месец ми я гориха и сега трябва да изчакам април месец да ми мине контролния преглед. После ще имам още един, някъде преди сватбата се пада, и после...и двамата се молим всичко да е наред, защото чакаме с нетърпение да почнем да работим за бебче.... @}->--

Хайде и аз да се запиша тука...,от 4 месеца в клуба на бебеправещите,май е по-удачно да съм в това клубче,поне засега :) От февруари месец си пуснах по високи усигоровки и малко ще трябва да поизчакаме...

Добре дошла, preslava_82.  :) Остани колкото ти се иска и дано преходът към мечтаната тема после бъде бърз и приятен.

А то и изчакването може да бъде приятно  ;)

Предполагам 2-3 месеца,ще е застоя с бебеправенето,но това не означа че пак няма да е приятно :girlhide:
А и другото,което е ми се иска малко да се повталя :[,защото само като си представя какво хипопотамче ще стана и се отчайвам....Всички ми казват-спокойно ти след това ще отслабнеш искаш,неискаш,но....

ох и аз за сега съм тук  :( миналият месец правих аборт поради жестоко отлепяне на плацентата  и сега изчакваме,а така не ми се чака....а и си нямам на идея колко ще се наложи да отлагаме с бебеправенето,сега си чакам цикълът и ще ходя на преглед

Не се притеснявай kikolina , дано да е било в по ранен месец аборта, защото една моя приятелка с отлепена плацента изкара до 7 месец, накрая се усложни и получи някакво вътрешно натравяне, за малко и нея да изпуснат а бебето почина  :'( :'( :'(, беше абсолютна трагедия, все пак си беше полуготово бебче  :'(. Гледай сега да се закрепиш ти и да си засилиш организма, ако трябва пий някакви витамини или други добавки, ходи си на лекар виж как стоят нещата и само горе главата и позитивни мисли, веднъж щом е станало пак ще стане. Успех и всичко да е наред!

kikolina, мила само от твоя организъм зависи колко време ще трябва да изчакате с бебеправенето. Поелавам ти да си много силна и съвсем скоро да те приветстваме отново в клуба на бебеправещите и този път всичко ще е наред. Убедена съм в това. Късмет и много положителни мисли ти пожелавам.

kikolina не го мисли сега колко ще трябва да изчакате с бебеправенето. важно е ти да се успокоиш, да си засилиш организма и с нови сили да подновите бебеправенето. но трябва да си спокойна, да не мислиш за аборта а за тов а как ще се взстановиш и ще си имате едно здраво бебче при следващия опит.

Благодаря момичета за подкрепата  @}->--

Здравейте и от мен момичета. Отдавна ви чета и реших, че и аз сам за тук  :danceg: И ние като повечето тук нямаме жилище и живеем на квартира, но главната причина поради която изчакваме е че чакам да мине сватбата, която е Август. Иначе финансовите причини ги пренебрегваме, защото никога няма да сме достатъчно добре за да се решим.

HaT  :welcome: във форума.

как сме в отбора на изчакващите? Да се похваля след дълго чакане лелката след аборта ме навести,тия дни отивам на преглед и ще пиша пак.

Чудесно! Браво, Кikolina, ето че нещата започват да се нормализират.  @}->--

cherry_tea  с Теб какво се случва,няма ли да влизаш и с другия крак в другата тема?Хайде гоним Те  :P
момичета хайде пишете как сте,с пукването на пролетта  не Ви ли се засили желанието да не седим тук,аз съм много нетърпелива,искам времето да лети,поне за в момента де  ;)

Ами аз ще седя тук поне до сватбата. А може и малко след това - зависи как ще се развият нещата служебно. Само се чудя дали не е време да започвам фолиевата киселина  :huh:
kikolina, пролетта наистина май влияе така, но за съжаление не е само тя като фактор  =]

Благодаря!  :) Ще скоча скоро, то ще се чуе  :P Няма да пропусна да ви се похваля.  ;)

Бубка,  относно фолиевата киселина, едва ли ще ти навреди, но моят съвет е да изчакаш и когато спреш с контрациптивите, тогава да я почнеш.

И ние още изчакваме да понатрупам малко месеци с новата заплата  *YAHOO* смятам че три са достатъчно, че да стане една година с повечко пари. А и сватбата да мине...
Приятно изчакване на всички и скорошно напускане на темата  :P

Момичета, аз излизам от клубчето.  :)
Направихме такава засилка, че направо скачам в "Бъдещи мами". Аз като че ли не спазвам никакъв ред (ако може да има ред в тези неща изобщо) и първо ще се подвизавам в бебешките теми, а не в сватбените. Всичко е наред, само да сме здрави.

Прегръщам всички тук и ви пожелавам спокойствие и много късмет.  @}->--

cherry_tea   много се радвам за Теб,прегръщам Те и Ти пожелавам всичко да е както го желаеш до финала на бремеността,а на края едно малко сладко бебонче @}->--

Нещо не те виждам в Бъдещи мами?! А исках там да ти честитя за да не ни обвинят пак че разводняваме темата  ;)
Но след като не те намирам ще кажа тук - Честито! Спокойна бременност и леко раждане ти желая от все сърце  :danceg:

Я и аз да се запиша тук  :[
Чесно да си призная, аз чакам да мине сватбата и да действаме за два броя, ако е рекъл господ  :baby_girl: :baby_girl:

Това ми е мачтата  @}->--

[X]didi85 добре дошла,като гледам и аз ще изчаквам горе долу докато мине сватбата Ти  *THUMBS*

Благодаря за посрещането  @}->--
Ами успех ти желая  :kiss:

Първо, честито и от мен на cherry_tea. Пожелавам лека бременност и малко сладко пухкаво бебче на финала :)
Охх, само като пиша и ми идва такова желание...ама, защо ли още стоим на фазата с изчакването, незнам.
Сега сме луднали по търсене на подходящото жилище. Та няма време (тц тц тц, какво оправдание само...).
Много се надявам и ние както kikolina да се решим поне до началото на сватбата на [X]didi85 (какво мерило само си имаме ;):):) ). Пък то естествено ако стане по-рано определено няма да го върнем :)
А kikolina, с теб какво става? Ходи ли на преглед? Какво казаха?

п.с. Какво общо има фолиевата киселина? Аз нещо изтървах нишката? Защо се пие и кога?

Stassi  ходих на преглед да ,кръвните изследвания  са ми добре,сега чакам цитонамазката,но ми каза до август да не си правя илюзии :( Вие за къде чакате,то нали знаеш подходящият момент за нищо никога не идва почти  :girl_wink: (да Ти имам оправданието  :P )

фолиевата се пие преди да забременееш,хубаво е месец два,демек пий я като започнете да бебеправите ;) а се пие  " да понижи риска от появяване на увреждания на мозъка на бебето (anencephaly) или на гръбнака му (spina bifida), ако жените имат достатъчно фолиева киселина в тялото си преди да забременеят......"
цунки Стаси  @}->--

Благодаря за подробното разяснение.
Е, дори и след август месец да е, лошо няма...Тъкмо бебенцето ще се роди пролетта-лятото  :P :P  ;)
Е, да, права си - няма идеален момент. НО (винаги има едно голямо "но"...) все пак ще си изчакаме малко, поне да се стабилизират нещата. То ясно, че няма всичко да е идеално, но поне да е перфектно  :DANCE: :laugh: :P

Кikolina, благодаря ти и ще те чакам в някоя от другите темички  ;) Надявам се всичко при теб да се подрежда по най-добрия начин.


Благодаря, Герганче.  @}->--  Не успях да се запиша веднага там, пък и като попрочетох видях някаква дилема за целта на темата и т.н. ... и се отказах.  8P (до преди малко)

Stassi, дано нещата се стабилизират при вас.  *THUMBS*

Ето я и втората част (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,18503.new.html#new) на тази темичка!

Пожелавам пишещите в нея да са все по-малко! *THUMBS*