Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Айде, Минче!! Бързам да върна жеста  :bravo: . Честита тема! Първо да кажа, че не мога да повярвам, че все още нямаш такава! ;) Чак се притеснявам да не се повтарям и някой да ме е изпреварил :girlhide: ;) .
Дано да съм уцелила по спомен нещата и поне горе-долу да са в духа на твоята сватба. Разказвай, моля те, колкото се може по-подробно - как се запознахте, как върви организацията, както и снимки, снимки, снимкииии! На всички нещица, които те кефят и искаш да споделиш с нас!
Уауууу, остана само месец! И аз се вълнувам толкова, колкото и ти! (защо ли  ;) ;) :danceg: )

Честита тема! Много положителни емоции и спокойствие ти пожелавам :)

Честита тема!!! *YAHOO*
Чакаме да разказваааааш...

Честита темичка!  :girl_wink:

Честита темичкааа,нека я напълниш само с положителни емоции покрай остатъка от подготовката ти. Чакаме да споделиш всичко с нааааааааас  *YAHOO*

 Честита темичка, Минааа! Ще споделиш ли подготовката и трепетите си преди големия ден  *YAHOO*

Честита тема!
Разкажи ни малко  за сватбата - какви цветове ще е украсата,кой е ресторанта?  :girl_wink:

Честита тема и от мен  @}->--
Пожелавам ти много леко да мине оставащия месец до сватбата и без тревоги и безпокойство  :girl_wink:
Поканите, чашите, късметчета, каквото имаш снимано ще се радвам да го споделиш.

Благодаря ви много момичета! Много е готино да си имаш темичка! :bravo: Хехе Много ти благодаря мила ivanjelina! И най-вече ти благодаря, че ти се е занимавало да сглобиш снимката, която си качила със снимка на моята рокля!!!  *YAHOO*  @}->--
Организацията върви, но вълнението вече е в големи дози! През последните няколко нощи заспивам едва след като уличното осветление изгасне и съответно през деня съм като зомби... :angry: А милото и кучето си спят най-спокойно, че даже и сънуват. Но така е като се разбрахме, че аз ще организирам сватбата, а той медения месец - всеки със своите задължения. Това, което леко ме притеснява е, че остава месец до сватбата и аз вече не мога да спя от вълнение, усещам се, че започнах да пропускам и някое и друго хранене. Та, щом от сега съм така, как ще изкарам последната седмица от подготовката, когато вече ще сме в България и лудницата ще е пълна...? *crazy* :))

Разбираемо е така да се чувстваш, mina, вълнението е голямо и прекрасно, наистина!! Но не забравяй, че и физически трябва да си силна, доста неща предстоят и доста танци и търчане!  :danceg: Така че си хапвай спокойно, здравето е на първо място.
А имаш ли снимки от пробите на роклята вече?? Много ми е любопитно да те видя, роклята е толкова нежна и елегантна...сигурно си като фея в нея.  @}->--

Нямам снимки :( Умишлено не снимах, че да не стане така в последните дни от подготовката милото да види някоя снимка в телефона ми... На втората проба мой много близък приятел, който за съжаление не може да дойде на сватбата, беше с мен и той направи няколко снимки, но още не ми ги е изпратил. Но повярвай ми - на живо роклята е в пъти, ама в много пъти по-красива отколкото на снимката! Всеки път като я облека и започвам да треперя от вълнение :DANCE:

Аххх, нямам търпение! Точно така, пази я, не поемай рискове.
Вярвам ти, моделът е толкова прекрасен, на живо сигурно спира дъха...! Той ще полудее като те види, гаранция! Уникален момент ще бъде в деня на сватбата.  :bravo: *THUMBS* *THUMBS*

Такааа, сега малко разказ за това как се запознахме. Не беше нищо особено, нито вълнуващо. Преди почти 3 години дойдох в Португалия по програма Еразъм да изкарам последния семестър от магистратурата си. От нашия университет заминахме заедно две момичета - една и съща специалност, но тя бакалавър, а аз магистър. Настанихме се в една голяма къща (с 5 спални, голям двор с малка градинка и портокалови дръвчета), която наехме по интернет. Съквартирантите ни (3 момчета) решиха да ни организират вечеря за добре дошли и поканиха няколко техни приятели, които говорят добре английски и така той дойде в нас. Пристигна заедно с една девойка (с която сега сме много близки) и незнайно защо аз реших, че те са двойка. Е, не бяха :) След вечеря излязохме, ходихме и в една дискотека, която има тераса над реката, с меки диванчета (и спящи тийнеджъри по тях :)) ) и изглед към единия от мостовете (този, който прилича на Голдън Гейт). Та, в един момент се усетих, че не знам къде са останалите 10 човека от компанията, а ние сме седнали двамата на едно диванче и (като най-възрастните в компанията) водим философски разговори за живота :))
Но аз през цялото време нямах никакво намерение за каквото и да било. И в продължение на известно време се виждахме и разговаряхме само когато той идваше у нас, за да се види със съквартирантите ни. По едно време май взе да идва все по-често и по-често, но аз съм си малко дебил в тази област и изобщо не ги забелявам тези неща. След това се сприятелихме и във фейсбук и там започнахме лека по лека да си пишем от време на време. И аз пак - нищо! Девойката, с която заминахме заедно от България (която е и едната ми шаферка) взе да ме убеждава, че той флиртува, но аз тъпо и упорито "да бе, ти луда ли си?! Няма нищо такова!!!" Докато не излязохме на вечеря в навечерието на рождения му ден. След това отидохме на един плаж (на около 40 минути път с кола) и той измъкна от раницата си хавлии, одеала, бутилка вино и... стъклени чаши!  O_O Тогава беше и първата ни целувка и за това си смятаме и рождения му ден за наша "годишнина"

Аз все се шегувам с него, че като ме види да влизам в църквата ще пусне някоя и друга сълза, но той все още не иска да ми повярва :))

Хахаха, егати сладура!!! :D
Историята си е супер, няма нищо обикновено в нея, но и случайно. Виж само как е трябвало да отидеш там, за да срещнеш мъжът на живота ти :danceg:
Сподели ни за роклята, дреболийките...

честита тема и от  мен @}->-- нямам търпение да те видя с тази прекрасна рокля

Хахаха Feli, аз отидох там да се уча, той ме намери :))
Роклята няма нищо общо с това, което първоначално мислех, че ще си взема (каква изненада?!). Идеята ми беше за лека, феерична рокля, най-вероятно от шифон и със sweetheart деколте и БЕЗ ВОАЛ! Реших да използвам, че тук имах време да пообиколя, за да разгледам и да се ориентирам кое ми стои добре и кое не, за да знам какво да търся като се прибера в България. Дотук добре, като идея. Само че магазините, които посетих за да се "ориентирам" бяха на Проновиас, Роза Клара е Айре. Първоначално много си харесах този модел на Проновиас http://www.pronovias.com/wedding-dresses-2014/collection-atelier-pronovias-yeray но реших, че е безумие дори да си помислям за рокля, чиято цена е 4400 евро! Изглежда, че тогава се влюбих в този допълниетелен, разкошен, дълъг шлейф... Намерих почти същата рокля, но във версия Русалка в Алиекспрес и цената ако не се лъжа беше около 230 долара. И започна дилемата - да я поръчам ли, да не я ли поръчам. Дори вече виждах как роклята пристига вкъщи... Почти можех да я докосна... Все пак реших да изчакам да се прибера в България и да разгледам с мама.
Един следобед бяхме на поредната обиколка за събиране на инфомрация с кумата и решихме да отидем до магазина на Айре. Нямах запазен час, но за щастие точно тогава имаха свободна пробна. Пробвах две-три рокли и нищо не ми хареса. Роклите им са страхотни, но така и не успявах да се възприема с дантела, а голяма рокля не можех да си позволя, тъй като младоженецът и нисичък и слабичък и не искам да се "изгуби" до мен... Жената три пъти ми предложи да ми покаже моята рокля, но аз все отказвах, тъй като не исках затворена рокля... На третия път ми стана неудобно да й отказвам на жената - беше много мила и отзивчива и се съгласих да видя роклята. Като я облякох, цялата се разтреперих, зачервих се, не можех да си поема дъх! И пак си казах "много е скъпа!" и реших да не взимам емоционални решения.  ;) Прибрах се вкъщи все още трепереща, обсъдихме бюджета и решихме, че все пак можем да си я позволим. Но аз пак - утрото е по-мъдро от вечерта, ще реша като се наспя. Да се наспя ли!? Почти не мигнах цяла нощ, а когато успеех да затворя очи все роклята сънувах... И така ето я моята рокля: http://airebarcelona.es/es/vestido/2014/402-ORNELA-280.html Затоверна, адски тежка (буквално) и с воал, по-дълъг от шлейфа.
Онзи ден бях на последна проба и на 20.08. ще си я взема!!!
Така и не стигнах до проби с мама на рокли в България, но мисля, че нито една от нас не съжалява за избора, който направих :)

Супер тема, супер рокля, изобщо всичко е супер! Роклята наистина изглежда толкова нежна, стилна и сякаш дори от снимката мога да си представя каква е на допир.. искам да я погаля направо!!

mina_ Роклята е много красива и различна  :bravo: Гърбът и е направо.... Прекрасен  *THUMBS*
Не се притеснявай, че е тежка, хората казват, че когато има много силни емоции и преживявания не усещаш нищо физическо друго, нито неудобни обувки, нито умора...

Ооо, роклята е много красива! Такава изчистена линия!!! Представям си те направо с нея и дългия воал *YAHOO* Какъв ще е бъде грима? Сякаш тя "носи" по-силен грим с тази изчистена линия? Предполагам прическата ще е с вдигната коса?

Така ми се иска да можех да те видя, но няма да съм си в Русе :'( А имате ли църковен брак?

Radiant, всъщност ще имаме само църковен брак. Граждански сключихме още в края на миналата година тук, в Португалия, но без никакви формалности и тържества. Дори без официални свидетели и родители. Сега ще бъде само църковен брак и веселба! И тъй като искахме да комбинираме техните и нашите сватбени традиции, а и кумовете също са католици, ще се венчаем в католическата църква в Русе. Та, взимане на булката и такива истории няма да има. Младежът ще ме види едва в църквата, когато вляза с тати под ръка. :DANCE: Даже в момента милото си тренира произношението на български език на обетите. Много му е трудно значи, горкичкият...Ударенията са все там, където той си мисли че не са... Но ще се справи много добре, знам аз!
Мисля, че тук е моментът да кажа, че от всички хора и фирми, с които общувам по мейл вече почти 9 месеца, откакто решихме, че искаме да направим сватбата в България, отчето от католическата църква е човекът, който ми отговаря винаги най-бързо и ясно на зададените въпроси! Много съм впечатлена! Е, не съм във възторг от факта, че държи венчавката ни да е с литургия (т.е. един час), но поне в католическата църква всички гости, включително и ние ще сме седнали.
Feli, да, косата ще е вдигната, но не искам да е опълната по главата. Нещо като това на снимката ми се иска. Фризьорката каза, че няма проблем да го направим, та ще видим какво ще се получи като отида на пробна прическа на 05.09. Гримът ми се иска да е в лилавата гама - като декорацията на сватбата. Вече даже си купих червило и молив за устни, които са в кавяфо-розово-лилавата гама. Аз съм с жълтеникав тен и кой знае колко розово кожата ми не носи, та това ми харесва как ми стои.

Моля, моля...само че съм абсолютен новак в сглобяването на снимки, иначе щях по-добре да се справя!  @}->--  А за къде е планиран медения месец? Извинявай, сигурно си писала вече, не си спомням... То и Португалия си е прекрасна дестинация :)) . След това там ли ще се установите за постоянно?
Твоят разказ много ме разчувства...браво на момчето, евала....добър вкус има!! Вече го харесвам  :bravo: *THUMBS*

Милата, екстра си се справила, не се притеснявай изобщо! А и най-важен е жеста!
Ами, ние вече сме се установили тук и за сега не планираме премествания. :)
Меден месец ще имаме и вече нямаме търпение да дойде и това време, но първо искаме да си изживеем сватбения ден на макс :)) Та, планът е следният - от България заминаваме за Истамбул - там ще прекараме една нощ, но имаме почти един цял ден на разгледаме част от града. Аз вече съм била там два пъти, но милото до сега не е бил никога и решихме да минем от там, за да го разгледа и той. От Истамбул летим за Дубай - и там една нощувка и почти ден и половина време за разходки. Следва полет Дубай - Мале, и от там директен трансфер към нашия остров/хотел. Следват 5 или 6 дни (не знам точно) релакс и меден месец както си е по филмите. И на връщане имаме още 3 или 4 нощувки в Истамбул, когато ще имаме вече достатъчно време да разгледаме града на спокойствие, с всичките му много и красиви забележителности!
Докато сме на Малдивите планираме да си направим и след-сватбена фото сесия, тъй като след сватбата няма да имаме време за такава...

Ехааа, вече завиждам, да знаеш! :P Страхотно пътешествие! В Исатбул и аз съм ходила вече и не ми е интересно, в Дубай само на летището съм била... но Малдивитеее!!! Ихаааааааа *YAHOO*

Еее, браво, чудесни и много романтични дестинации сте избрали. Аз също я умувам фотосесията....може би на морето. Но при вас на Малдивите ще е уникално! Надявам се да споделиш с нас някоя и друга снимчица ;) .

Благодаря ви много! Надявам се да имам какво да споделя от след-сватбената фото сесия. Преди малко получихме мейл с оферта от фотограф там. Цената, която ни обявиха е 300 долара/час!!! Та, решихме, че ние сами ще си направим фото сесията. Миналата седмица си купихме нов фотоапарат, тати ще ни заеме неговата стойка и ще се снимаме сами. За крайния резултат не знам как ще се получи и дали ще има нещо особено за показване, но със сигурност така ще се забавляваме повече. :)
Да се върнем сега към организацията... Аз съм ги споделяла и преди, но това са нашите халки! След няколко месеца обикаляне, пробване и избиране, след няма и 5 минути в магазина се спряхме на този модел (същия като на Radiant). Бяло злато, моята е цялата с камъни, неговата е без камъни; и двете са 4 мм широки. Той искаше тънка халка, а на мен този вариант за тънка халка с камъни ми хареса. Халките всъщност са ни подаръкът от кумовете.

И като споменахме кумовете да разкажа и за тях. Не са семейство, но са двойка от почти 8 години. Прекарваме много време заедно и реално това е двойката, която ни е най-близка. Моето разбиране за кумове е че те са наставници на младоженците и им служат за пример. За това и аз лично си държах нашите да са двойка. По принцип, при венчавка при католиците, всеки младоженец има своя "двойка" кумове. Ние обаче решихме да си имаме едни и същи кумове и за двама ни. :)
Поканихме ги по малко нестандартен начин. Тъй като нашата сватба е третата сватба, на която ще присъстват тази година им подарихме една малка адженда, на която на нашата дата бахме отбелязали "Кумуваме!" и един пост-ит на страницата. Тъй като беше малко преди Коледа, бяхме я опаковали като коледен подарък и те нищо не подозираха. Кумата помоли да си отвори подаръка на момента и да не чака до Коледа и ние казахме, че нямаме нищо против. Като прочетоха какво пише скочиха и двамата и започнаха да се радват и да танцуват :)) В следващия момент кумата изпадна в паника (разбира се, типично за нея) че трябва да обикаляме за рокли, костюми, не знам си какво... Бяха много сладки!
Тук имат традицията, че роклята на булката се купува от кумата! Готино да те поканят за кума, а?! Така една моя приятелка миналата година трябваше да купува рокля за 5000 евро! Добре че поне булката си беше избрала да има още една кума, та двете си разделиха разходите. Аз реших, че не искам да ангажирам моята кума с такъв разход, за това пък тя ме изненада с букет от любимите ми лалета за гражданския брак - аватара ми :)
Друго, което също е различно тук - младоженците не поднасят специален подарък на кумовете си. Те смятат, че кумовете трябва да подпомогнат младоженците с един от най-големите разходи (рокля, халки и т.н.) и че се губи логиката ако младоженците "върнат жеста". Така, нашите кумове не искаха и да чуят да ни дадат предложения какъв подарък да им изберем. За това решихме, че ще им подарим същите чаши като нашите (тъй като няма да имаме граждански ритуал ще ги използваме само на първата наздравица по време на уелкъм дринка), които да им останат за спомен. Чашите, които избрахме са комплект от 4. Нашите са надписани със същия текст, който е и на халките ни, а тези за кумовете имат само пожелание за "Щастие..." и "... И Любов". В допълнение към чашите ще имат и "романтична" изненада в стаята след сватбата. От агенцията за декорация ще аранжират стаята им с розови листенца, бутилка изстудено шампанско и разни такива "глезотийки", с които да се почувстват специални. :)
Все още нямаме украса за чашите, но ще я направим като се приберем в България, тъй като те са там

mina_  страхотна история за кумовете и много различни традиции. Добре сте им измислили разни хубави неща за вечерта, за да могат да се отпуснат и насладят на момента и те. Замислям се дали да не го открадна от теб и ние така да направим за нашите кумове, много ни помогнаха с всичко и все още не сме им измислили подарък, защото и те не искат нищо.  :[  Все пак ще пообиколим магазините и нещо за спомен да им вземем.

Много интересни традиции :) И явно се стараят да ги спазват, а не като нас... започнахме повече "западните" да тачим :)
Чашите са много интересни и това, което ще направите като жест към кумовете е супер! :bravo:

Много съм впечатлена от вашата история.
Роклята ти е доста уникална. Халките,годежния пръстен са просто върха - мечта за всяка жена!
Традициите с кумовете са много интересни и сте големи късметлии.
Искаше ми се и в България да е така.
Тук младоженците си поемат всичко,е поне в нашия случай беше така. Дори нямаме подарък от кумовете и те нищо не са ни купили за сватбата.

Ех, Минче, тези португалци, страхотни традиции!! Уаууу, да имаше и на мен кой да ми купи една рокля Проновиас примерно.... :))
Все повече се убеждавам, че сватбата ви ще е уникална. Като влезнеш в църквата с баща ти...толкова романтичен и специален момент ще бъде....При нас липсват тези традиции, не че нашето влизане в църквата е лошо, двамата заедно. Но аз може би ще направя и западното, на втората сватба. Хехе
А така с камерата вие да се снимате ще е много по-яко!! Хем по-естествени и весели ще са снимките.  *THUMBS* :)

Благодаря ви много, момичета! Само да отбележа, че моята рокля не ми е подарък от кумата. Тя беше с мен когато обикалях да разглеждам, както и когато отидох да я капарирам и да ми вземат мерки, но не съм я ангажирала да я плаща. Те още в началото заявиха, че искат да ни подарят халките и дори изчакаха да се изясним какво искаме и чак тогава ни дадоха таван на бюджета си за тях. Бяхме се разбрали, че ако халките ни излязат по-скъпи, от това, което те са определили като бюджет ние ще си поемем разликата (тук по-модерните модели халки се правят само от злато 19 карата и съответно цената на едната халка започва от около 1200 евро!!!). В крайна сметка си поръчахме халките в България и излязоха по-малко от половината от предвидения бюджет. :) Та, решихме, че с този разход ни помагат достатъчно и не искаме да ги ангажираме с никакви други харчове. В крайна сметка не сме ги поканили за кумове, за да помагат финансово, а за да бъдат до нас. Дори вече взаимно си се смятаме за едно семейство с тях и е много готино! :)

И да се върнем към подготовката и разните дреболийки за самия ден. Вече почти всички тейбъл картички са готови, остават само няколко, които ще завърша днес. Не са нещо особено, но са в тон с поканите и с поставките за менюто на масите. Аз по принцип изобщо не харесвам сърца (каква такава булка съм дето не харесва сърца и аз не знам... :)) ) но решихме да ги включим, тъй като все пак, както сме писали в поканите "празнуваме любовта през граници". И тъй като много ни хареса идеята, която някой тук беше споделил със създаването на хаштаг, който гостите да използват евентуално за снимки от събитието, решихме, че този е най-подходящ :)

Ето и варианта на тейбълка за чужденците. Младоженецът предложи идеята да напишем имената им и на кирилица, но в последствие реши, че ще е по-забавно ако вместо имената напишем прякорите им.
На задната част на картичките им ще сложим "Речник на българската сватба", където ще включим "Горчиво" с транскрипция, как да си поръчат още бира и още няколко забавни, но и полезни съвета :)

Мина, това с хаштага е супер готино! Много се чудих дали да не измислим и ние нещо, но като че ли тук, в България, не е толкова разпространено. Или поне сред приятелите ни.

Това, че си чувствате кумовете за семейство е много, много хубаво! Чакам с нетърпение сватбата ви и разказа, и снимките, и всичко :)

Много оригинални и интересни са тейбълките. Много обичам точно такъв нюанс на лилаво. А за сърчицата - ех, ако не сега, то кога!  :danceg:
Да, за роклята, много добре, че не си натоварвала кумата...И аз не бих. Мойте също не искам с нищо да ги натоварвам, не съм ги канила, за да съм им в тежест. Но кумата настоя да принтира поканите и все настоява и за други неща. Ако закъсам, сигурно ще се възползвам.
А, сетих се, коя ще ви бъде сватбената песен? Ако не е тайна?....

mina_ Роклята е фантазия просто!!! Следя с огромен интерес не само темичката ти, а и всички твои постове. Изобщо смятам, че ще имаш приказна сватба и ти желая да имате приказен и спокоен съвместен живот :)

Много ви благодаря! Всички сте много мили!  @}->--
ivanjelina, доста време се чудехме коя да ни е песента за първия танц и дали да направим някаква по-забавна хореография, защото и двамата сме скарани с танците... В крайна сметка мисля, че ще се получи нещо оригинално, но предпочитам да го споделя след сватбата, тъй като е изненада най-вече за гостите ;)
Ето я и преправената книга за пожеланията. От няколко дни ме глождеше, че има възможност да се стане по-красива, отколкото беше и мисля, че се получи :)

Много е хубава книгата, стилна и в тон с всичко останало.  *THUMBS*

Нямам търпение да ни споделиш танца след сватбата, много харесвам такива quirky решения :)

Момичета, не очаквайте чудеса... Все пак ние сме двойка "дървени дъски" що се отнася до танцуване... :))

Не вярвам аз  ;) . Сигурна съм, че танцът ви ще е чудесен. Какви ти дървени дъски...щом се обичате, значи ще имате най-романтичния и прекрасен танц!

Минче, как върви подготовката, как са вълненията? Дните се изнизват...още малко!  *YAHOO*. Останаха ли ти много неща за вършене? И кога летиш към БГ?

Ванче, да ти кажа тези дни съм супер спокойна... Чак ми е странно. Миналата седмица не можех да спя от вълнение и притеснение, а тази седмица съм адски спокойна... Чак ми е леко нервно заради това :))
Иначе преди малко окончателно завърших тейбълките и мисля че вече всичко е подготвено. Прибрала съм всичко в един шкаф и мисля да не го отварям докато не започна да стягам багажа... Иначе все измислям какво да променя...
След няколко дни заминаваме на малка "почивка" на родния остров на милото и след това към България. Тези дни трябва да си взема и роклята. Смених и копчетата на резервната риза на младоженеца... Направила съм си списък със задачките, които трябва да свършим като се приберем, надявам се да не пропускам нищо  :)

Минче, за пореден път синхрон...хаха, уникални сме. И мен такова спокойствие ме обзело последните дни, чак да не повярва човек. Но истински му се наслаждавам, дано да продължи. Явно е от датата, вървим в един ритъм ;).
И аз направих списък на задачките за София, бая неща има за вършене. Добре сте го измислили, сега да си починете малко, че после предстои истински маратон.  :girl_wink: Сигурна съм, че островът е прекрасен. Имах колега португалец, който твърдеше, че най-добрите места за сърф и почивка са в Португалия. И му вярвам :). Насладете се на отдиха.  *THUMBS*

Честита темичка, много ми харесва роклята ти, уникална е :)) Халките и нещата, които си сътворила също са много красиви.

Благодаря ти, helennna! :)

Момичета, да ви кажа, аз преди малко "украсих" и консервените кутии за украсата на колата и вече официално съм готова да стягам багажа за България!!!
Е, остава само утре всичко да е наред с роклята и да си я взема :)) Но вече нямам търпение, въпреки спокойствието, което ме е обзело в последните дни :)

Бравоо!! Охх, представям си колко се вълнуваш! Сигурно няма да покажеш роклята, нали??....Нищо, поне разкажи как е, дали си доволна от крайния резултат. Минче, вече съвсем малко останаааа!!!  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Още не съм я взела :( Малко по-късно ще ходя и искрено се надявам всичко да е наред, макар да съм сигурна, че няма да ми позволят да я пробвам за последно...
Снимки няма да кача преди сватбата, а и няма как да я снимам - не искам да рискувам да я вадя от калъфа преди пътуването, защото шлейфът е огромен! Наистина! И не искам да го тъпча после обратно и да го мачкам... ;)
По-късно ще пиша пак да кажа как е минало "вземането" на моята рокля-мечта :))

Е защо няма да ти дадат да я пробваш преди да я вземеш?  :scratch:
Пожелавам ти успех и чакам с нетърпение да видя снимки от сватбата!!! :)

Ох, аз настоях мойта да я пробвам за последно, да съм сигурна, че не са оплескали нещо. Но аз не съм с дизайнерска рокля, при теб със сигурност всичко ще е наред.  *THUMBS*

И аз моята няма да й правя нова последна проба :'(.. Няма време просто. Бях при шивачката за последна проба преди няколко седмици, всичко беше супер. Тя я е занесла обратно в магазина, където да й направят парно гладене и да я съхраняват, в петък в обедната почивка колежка ще ме закара до магазина, където роклята опакована в "самолетна" кутия ще ме чака и аз само я грабвам и чао.. Така че само стискам палци и се надявам всичко да е ок.. А да и - и 'рупам моркови, че тази ми ти рокля е тооооолкова тясна, че лесно може да стане издънка. Не се смейте, ама се меря с метър всяка сутрин :[

Успех, mina_! Твоята как ще я пренасяш? Аз исках да не е кутия, а калъф, но съм с нискотарифна, където 99% не правят "услуги" и "концесии"....

Хихи и аз се тегля всяка сутрин, познато ми е  =]

Мислех, че няма да ми позволят да я пробвам, защото след последната проба и последните кореции е почистена и изгладена... Но ми разрешиха! Разкошна е!!! Моята си рокля!!! И вече си е вкъщи!  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Ето така изглежда калъфа на леглото - огромен е и супер тежък! Radiant, не ми дадоха право на избор дали да бъде в калъф или в кутия... Да ти кажа, мисля си че бих предпочела кутия - след като сгънеш калъфа, за да го носиш, роклята се смотава на топка в единия му край и ме притеснява, че ще стане на нищо :(
Имахме малко недоразумение с отстъпката, но това защото в последните две седмици търговския център си сменил политиката за отстъпка на туристите, но както и да е... Хората от самия магазин нямаха никаква вина... Всичко е наред, де. Получих си уговорената отстъпка, но вместо да е директна отстъпка (както беше преди - аз понеже съм турист, разбирате ли... ;) ) вече се акумулира в карта за отстъпка и имам една седмица да я изхарча. И какво да правим, какво да правим... Еми, купихме часовник на младоженеца! :)) Много готин, той си го избра и ще му бъде подарък за сватбата от мен. Някъде бях споделяла, че тъй като халките са ни подарък от кумовете бяхме решили да си направим по един подарък един на друг, който да ни остане за спомен... Та, аз като си бях последния път в България му подготвих една сребърна плочка с гравирани всичките (до сега 5) важни за нас дати и географските координати на мястото, където са се случили събитията ни - навигацията е много силно свързана с ежедневието му и реших, че ще е нещо различно. Естествено, тук като си говорим аз се правя на ударена и все мрънкам, че нищо не съм му измислила... :)) Миналия месец иначе си купихме нов фотоапарат и решихме, че това ще ни е общия подарък за сватбата и така отпадат индивидуалните подаръци, за които бяхме говорили преди това... Е, да, ама като трябваше да изхарчим тези пари днес...

На последната проба си мислех да си взема обеците, които си направих, за да мога да ги сложа, като пробвам роклята. Да, ама съвсем изключих в цялото си вълнение. Днес обаче се сетих и ги взех с идеята, че ако не ми хареса как стоят с роклята, после ще мина през магазина на Сваровски да си купя онези, които първоначално си бях харесала. Е, харесах си моите. Супер семпли са, но са си мои и специални - много исках в деня на сватбата си да нося нещо, което съм направила сама... Не че обеците бяха супер трудни за направа - сглобих частите и за 5 минути имах готов чифт обеци, но все пак... :)
Ето ги и тях, диаметърът на камъка е 1.2 см

Йееее!!! Много се радвам, че си останала доволна! Какви хубави емоции само...и покрай роклята, и часовника, и всичко.  :danceg:. Браво! И обеците са много хубави, разбира се, че са много по-специални, щом са направени от теб.
И моята рокля е в калъв...същите притеснения имам и аз, дали няма да се повреди в куфара. Но ще гледам да слагам много меки и пухкави неща около нея...пък оттам нататък, Божа работа.
ЛЕЛЕ, Минче, вече как нямам търпение да те видя в тази рокля! Пък на теб и особено на младоженеца какво ви е, представям си!!  :danceg: :girlhide: :danceg:

А твоят подарък с гравюрата е уникален...дано само да осъзнава това момче какъв страхотен късмет има с теб  :girl_wink: . Как само го глезиш и с какви хубави подаръци се радвате един друг....еееххх, супер, направо много ви се радвам, да знаеш!  :bravo:

Прекрасно, всичко е прекрасно! Много се радвам за роклята @}->--
Обеците са ти много красиви, а и специални, щом си ги правила ти :bravo:
Със сигурност много ще зарадваш младоженеца с подаръка, който го чака в България :)
Желая ви лек път и се включи, когато можеш, за да ни разкажеш как вървят нещата :girl_wink:

Ох като знам какво бижу си избрала за рокля,нямам търпение да ни я покажеш,облечена на теееееб :)) Сигурна съм,че ще се чувстваш неповторимо в нея. Малко останаааааааа.
И обиците ти са страхотни!

Благодаря ви, момичета! Много сте мили! Вече сме на летището и отиваме на почивкааа!  *YAHOO* Е, "вкъщи"-то на милото, но все пак е различна обстановка.. И имам намерение през тази една седмица почти да не мисля дреболиите около сватбата.
Ванче, нямаш ли начин да си пренесеш роклята като ръчен багаж? Ние роклята, костюма и всички дреболии ще ги пренасяме като ръчен багаж - да не стане някоя издънка с багажа и да си оса нем без рокля, костюм и т.н. Мисля че преди няколко години имаше акър случай с една българска булка пътуваща от чужбина... А и калъфите ще ги пренасяме "на рамо" - да се мачкат колкото се мое по-малко...
А относно глезенето - не си мислете, че той не че глези  :P

Аз си пренасях булченската рокля като ръчен багаж в чанта, в която беше само тя. Но моята беше къса, а и ние все пак пътувахме с нискотарифна компания. Иначе някой ми разказа миналата година за окачена булческа рокля в пилотската кабина по време на полета.

По принцип, зависи от самолета, но повечето самолети имат гардеробиер за cabin crew-то и за бизнес класа... В някои самолети е по-просторно, в други е доста ограничено пространството, но ако не се лети с ниско тарифна компания, дори и да не си настанен в бизнес класа, като обясниш на съюардесата, че е булчинска рокля ако имат място, знам, че обикновено влизат в положение и закачат калъфа там... Но си зависи от човека, както за всяко нещо. Ако не ние мислим калъфите да ги сложил легнали горе, върху куфарите

Полета ни има закъснение...  P-( Горкото ни кученце, пътува с нас и след това ще остане на Азорите, докато се върнем от сватбеното пътешествие... Надявам се да й дадат поне водичка...  :(
Иначе, роклята и костюма през тази една седмица ще си правят компания ето така :))

Страхотни емоции! Нямам търпение да ти видя роклята! Хихи звучи много интересно това, което си подготвила за младоженеца- различно и много лично, сигурна съм, че много ще се зарадва! Моята рокля се понамачка от цялото това транспортиране, дори сега е в калъф. Като се прибера не ми се мисли, трябва да си намеря много добро химическо, за да не ми съсипят роклята. Направо не знам...

Охх, почнах да де шашкам за носенето на роклята...Ами аз няма как да я взема на гръб, защото съм на работа и оттам на летището. Няма как да мъкна на гръб калъфа и едновременно да влача сама два куфара. Ще трябва да я набутам в куфара така или иначе...Пък щом ще е вече смачкана, има ли смисъл да я вадя тепърва са ръчен багаж...ох, Не знам, ще го мисля.

Ох аз в твоята тема писах за кутията, ivanjelina, тя дискусията била тук.. Изобщо пълна неориентация! Значи моето мнение за транспорта да се чете там :[

2та калъфа един до друг стоят уникално сладко, mina_ *INLOVE* Идеята за местоположенията е много роматична, което ми напомня, че трябва да измисля текста за нашата украса свързана с места.. Уфффффффф!

Няма проблем, Radiant, и аз трябваше там да пиша първоначално  :) ...Еххх, Минчето сега сигурно се пече на някой прекрасен португалски плаж...блазе й  :girl_wink: :danceg:.

Момичета, не съм влизала известно време, но откакто сме пристигнали ни грабна "вълната на фестивала", който се провежда всяка година тук... Бяха три дни и нощи, в които се забавлявахме адски много, почти не сме спали и дори имахме ергенско и моминско парти изненада!
В късния следобед на петък момчетата организираха jam session точно пред гаража на къщата ни, насред улицата и докато аз взимах душ издебнаха младоженеца и насред улицата го преоблякоха в женски дрехи, сложиха му дълга руса перука и каубойска шапка и ботуши! Когато излязох на улицата да го видя чак ли стана жал за него... :)) след вечеря го накараха рака да отиде на фестивала и миличкият, изкара така цяла нощ! Всички много му се радваха и постоянно се снимаха с него. (Все пак острова е малък - населението е около 4000 човека и всички се познават) Може да се каже че и аз имах моминско парти същата вечер - не знам от къде намериха хавайска гривничката и герданче и че окичиха и мен и всеки път кап ходихме до бара за напитки момичетата крещяха с ентусиазъм на бармана, че ще съм булка и имам нужда от шотове водка!!! Определено беше супер забавна нощ! Това русо "парче" в младоженецът!

Ето ме и мен с "хавайска корона" хахахаха :)) :)) :))

Снощи беше последната вечер от фестивала и аз се надявах, че приятелите ни са се наситили вече на ергенско/моминско парти и че махмурлука от предишната вечер няма да позволи разни щури идеи да се родят в главите им... С две думи - надявах се че ми се е разминало! Определено пристигнах със страх на острова, защото знам че местните (почти всички наши приятели са от тук) са си лудички и в забавлението си понякога стигат до крайности. Пример - на сватбата на една двойка от компанията в края на вечерта е имало обърнати маси, за да се предпазват от прелитащите кубчета лед, тъй като щурите "островитяни" решили да се замерят с лед! Както и да е - определено имаше от какво да ме е страх! Но миличките бяха много нежни с мен - след като един от концертите приключи изведнъж много бавно всички ни заобиколиха в кръг и аз и милото се озовахме с средата му. И изведнъж ми връчиха една торбичка - аз си помислих че е подарък! Хахаха нали обичам подаръци?! Но не - като бръкнах да видя какво има вътре се оказа, че има воал и пола от бял и син тюл! Толкова се смях! Бях прекрасна! Разбира се след като се премених като булка всички момичета (включително майката на милото) отидохме до бара за да пием шотове! Свеки не пие алкохол, та уредихме за нея чашка шот с водичка за да си каже наздраве с нас, а аз като булка трябваше да изпия два! Добре че вече имах тренинг от предишната нощ! Снощи беше мой ред всички да се снимат с мен и да ме поздравяват, бях атракцията на вечерта!
За съжаление скимката не е много ясна, но е единствена която имам и дава представа за прекрасния ми outfit!

Лелее, минчее, откога чакаме включване...и ти го направи и то каквооо  *YAHOO* Голям купон на тоя острой,лелее и ти и младоженеца сте имали страхотни и запомнящи се партита  @}->-- А ти си толкова лъчезарна и как ти ходи да си булчица хех

Леле, какви сте сладури!!! Прекарали сте си невероятно забавно *YAHOO* Много весели снимки  *ROFL*
Така както ви е било забавно през тази вечер, така весело да ви е през целия съвместен живот!
Къде е следващата ви спирка? :)

Благодаря ви, момичета!
За съжаление някои от приятелите ни не могат да присъстват на сватбата, други ще пристигнат в предишния ден и ще пропуснат "официалните" ни моминско/ергенско парти, та за това ни спретнаха тези изненади. Определено беше доста забавно да се разхождаш така пременен пред очите на 3500 човека... :))
Сега ще се отдадем няколко дни на почивка и след това към България! Вече нямам търпение!!!

Хахаха...:D Минче, уникално!! Много се радвам, че така сте се забавлявали! Приятелите ви са създали наистина незабравими моменти  :danceg:. Браво!! Звучат като много яки хора.  :bravo: Айде сега и официалните партита дано също да се получат супер и да се налудеете и на българска земя!  *YAHOO*

Благодаря ви! Ванче, със сигурност ще се забавляваме и в България - първо на партитата, а след това и на сватбата, защото реално няма значение къде сме, важното е да сме заедно! А "вкъщи" ще се включат и моите си стари дружки...  :bravo:
И тъй като бяхте споменали, че сигурно се припичам на някой красив плаж и за да ви заредя с положителни емоции ви споделям къде прекарахме деня днес :)

Еееххх ...блазе ви! А мен ме валя дъжд като изведро цял ден :D. В деня, приличащ на нощ, типичен за Лондон. Хаха...много 'обичам', когато зимата дойде през август.  :girl_impossible:
Минче, печи се и заради нас и се наслаждавай на всеки прекрасен миг! Аз като се замисля, че тези предсватбени трепети и вълнения няма да дойдат никога вече и ми става малко тъжно. Трябва да им се насладим до дупка!  :girl_wink: :danceg:

mina, беше ми много интересно да прочета темата ти.
Много е вълнуващо всичко, което преживяваш. :)

 Първите трепети на любовта са си уникални за всяка двойка и затова няма как твоята история да е обикновена. Много се радвам, когато чета толкова положитено настроени хора. :)

Роклята ти е много нежна и елегантна. Сигурна съм, че ще се чувстваш като принцеса в нея. Първоначалните ти вълнения покрай това, коя е ТВОЯТА рокля са нормални и съм сигурна, че си избрала подходящата. :)

Прическата също е много нежна. И аз не харесвам плътно прибраните към главата коси. Тази, коята си избрала е много хубава. Дано косата ти да позволява да изглежда по този начин. :)

Впечатлена съм от медения месец, който си организирате. Много харесвам Истамбул, макар никога да не съм била там. Но за Дубай и Малдивите вече оставам без думи. Звучи ми много екзотично. Със сигурност ще си прекарате прекрасно щом сте двамата. :)

Влюбена съм в халките. Твоята е много красива с тези камъни. :)

Виждам, че сте избрали лилавото да бъде тема на вашата сватба. Аз също много го харесвам. Напоследък този цвят е много актуален. Миналия месец присъствах на сватба, която също беше в лилаво. Ако е в подходящите нюанси на лилавото изглежда много нежно.

До колкото разбрах първият ви танц няма да е на някоя балада?!

Дано в оставащите дни да сте спокойни, защото времето до 7 ще отлети като един миг. :)

always_and_forever, много ти благодаря, много си мила!
Вече нямаме търпение да заминем на меден месец и да посетим всички тези страхотни места! А относно първия танц - предупредих ви, момичета, не очаквайте чудеса! Хахаха :))

Я! И Mina имала темичка! Честита да ти е!    @}->--

Mina много хубаво и весело сте разпуснали преди сватбата. Доста в полезно преди цялата олелия в Бг :girlhide:

Светле, определено имахме нужда от такова разпускане! Последната седмица в България ще бъде тичаме насам-натам, но съм сигурна, че всичко ще бъде наред. Спокойно ми е (за сега :)) )
За съжаление броят на гостите ни намалява с всеки изминал ден, но какво да се прави - всеки си има своите ангажименти и понякога изникват непредвидени ситуации. Миналата седмица ми стана доста криво, когато братовчед ми ме информира, че няма да могат да пръсъстват, но...
За сега все още се опитвам да не го мисля много много - в България ще имам достатъчно време за всякакви притеснения :)

Така е, не го мисли сега, пък и всеки си преценя дали може да дойде на сватбата  =] Нашите гости също драстично намаляха, даже платихме окончателно и уточнихме бройката и пак един човек по-малко... Вече... :[  Успешни последни дни и без много терзания!

Минче, не го мисли! При нас обратното, с всеки ден расте броя и аз направо си скубя косата как ще платя сметката!  O_O Май ще съм в ролята на Джулия Робъртс от 'Булката беглец'! Хаха
Така че по-добре по-малко, но близки и отбрани. На който най-много му пука за вас, ще бъде там, независимо от всичко! И ще се весели до дупка заедно с вас. Всичко ще бъде на 6, сигурна съм.

Мина, това си е някакво правило. И при мен доста намаляват. Моя приятелка, която наскоро се ожени, каза, че и преди деня и в самия ден още ще намаляват...явно трябва да се примирим просто  =]

Лелее, стига, това за намаляването в деня и преди него е отвратително! Моля ви, не дейте така, дано няма чак толкова несериозни и безотговорни хора. Егати народа! От месеци по-рано да те поканят и ти да правиш подобни изцепки :( Пожелавам ви да нямате подобни лица сред гостите си!!!

Е, всичко се случва, не е непременно безотговорно отношение :)

Сякаш е неписано правило това.   :(
Наясно бях, че и при нас ще се случи, но очаквах отказалите се да са от поканените от родителите на ММ, с които не се и помнят сигурно( какво сигурно, имаше места в списъка им с многоточия до друго име  :angry:  ), ама от Кумува срама...   *crazy*
Реално се оказва, че общите ни приятели отпадат и сме се посдухали малко...

Съгласна съм, че не винаги е безотговорно отношение. Повечето от поканените на нашата сватба, които няма да могат да присъстват си имат сериозна основателна причина, която няма как да пренебрегнем. Но дори и да не беше така, аз още от самото начало на организацията си казах, че нямам право и нямам намерение да се сърдя на който и било ако не присъства. Но все пак има хора, чиято липса определено ще усетим в самия ден, като например най-добрия приятел на милото. Неговото отношение, за съжаление си е чиста проява на безотговорност или по-скоро недостатъчна организация... На мен пък ми стана криво, ме братовчед ми както и някои мои близки приятелки няма да могат да присъстват, но какво да се прави - не можем да предвидим всичко. И поради тази причина не съм съгласна с Ванчето, че на който му пука ще бъде до нас  - понякога, особено когато са намесени здравословни проблеми нищо не можем да направим...

На мен ми е много мъчно най-вече за бабите и дядовците ми, които не са вече сред нас, а толкова мечтаеха за този ден и искаха да са с нас. Както и за други, чието здраве не позволява. Там няма какво да се сърдим. Но за всички останали...здраве да е. Радвайте се от сърце на тези, които са ви уважили и това е.
Минче, докъде стигна с организацията, пътешествията? Вече прибрахте ли се? Аз се наслаждавам с истински кеф на жегата в София  :yes: :)) .

Аз пак пиша от летището! Хахаха
Почивката от организацията приключи, време е да се приберем в България преди пустия вулкан да реши да ни попречи. От сега ще започне голямата олелия! Срещи, последни уточнения, уговорки... Ще бъде забавно! :))

Браво, Минче!! Добре дошла на родна земя!! Да те очакват тук най-прекрасните емоции и най-красивата сватба!! И безпроблемна подготовка до специалния ден!  @}->--

Добре дошла и от мен  @}->--

Нямам много време за форума и сега наваксах с темата ти :)

Леле историята ти е много завладяваща, а роклята ти е направо страхотна.

Пожелавам ти спокойна последна седмица като госпожица  ;)

mina, пиши, когато пристигнеш, за да знаем, че всичко е ок.   *THUMBS*

Много ви благодаря, мили момичета! Вече втори ден сме си вкъщи. Пътувахме нормално, полета беше пълен, но стюардите бяха много мили и закачиха и роклята и костюма в техния гардероб. Таксито което ни чакаше на летището беше малко малко или може би просто ние бяхме с много багаж... :)) Но пристигнахме успешно, което е най-важното. Учудващо роклята почти не се измачкала, но вече дори е извън калъфа, за да може да поизпъне висейки надолу.
Не мога да повярвам, че остава вече само една седмица! Утре започваме да действаме по задачи!

Минче, как вървят подготовките? Всичко наред ли е? Дано да успявате и да си починете по малко преди голямото 'шоу'  ;).

mina_ пожелавам ти много спокоен още един ден и малко. После ще си много щастлива и доволна от резултата сигурна съм  :girl_wink: Успех и дано всичко да мине по план!

Честито!  :weddingday: :weddingday: :weddingday:

Желая Ви много щастие, любов и прекрасни моменти заедно!

Честито!!!!!

Честито! Бъдете много щастливи!!! :svatba:

 :svatba: :svatba: :svatba: Честито! Много късмет, щастие и любов!

Честито!
Бъдете много щастливи! :)

честито на младото семейство! :)
 @}->--

Честито, Минче!! Надявам се денят ви да е минал повече от прекрасно и да сте се наследили на всяка минута! И за в бъдеще много, много щастие, обич и разбирателство ви желая!  @}->-- @}->-- @}->--
Нямам търпение да разказваш! :bravo:

Много ви благодаря, момичета! Наистина сватбеният ни ден беше като приказка и въпреки че приключи в 5 сутринта ми се стори, че мина като един миг...
Извинявам се, че в последните дни не бях особено активна, но в редките случаи, когато имах достъп до интернет трябваше да свърша някои организационни задачи и все не ми оставаше време да отворя форума. Благодаря ви много за пожеланията и за подкрепата, насоките и съветите по време на цялата организация! Надявам се в най-скоро време да успея да ви разкажа до най-малката подробност.
В момента сме на кратка обиколка из България със семейството на моят младоженец. Разгледахме Велико Търново, Дряновския манастир, Етъра, качихме се на Шипка. Много са впечатлени! Те утре вечер си заминават, а ние в четвъртък заминаваме на сватбено пътешествие!  *YAHOO*

Страхотно, Минче...много се радвам, че всичко е минало добре и че имате време да се разходите малко. Ние не можахме да смогнем с нищо, само дойдохме до Созопол за мъничко. Другия път повече разходки.
Желая ви още по-хубави моменти занапред и едно невероятно сватбено пътешествие!  *THUMBS*

Момичета, вече сме си вкъщи! В последните няколко дни реанимирахме от дългите полети и часови разлики, празнувахме рождения ден на милото, и чак сега успях да седна на компютъра.
Сега ще се опитам да си събера мислите и да ви разкажа за всичко, което се случи покрай сватбата, защото то нашето не беше просто сватба... Беше един неспиращ празник, който продължи повече от уикенд!
Всичко започна в петък сутринта, когато пристигнаха почти всички гости от чужбина. За наше много голямо щастие почти всички стаи в хотела бяха свободни и всички се разпределихме по стаите да подремнем до към обяд, защото милите всички бяха адски изморени. Ние също, тъй като си бяхме легнали в 2 ч сутринта и станахме към 6, за да сме в хотела преди те да пристигнат...
В петък следобяд аз бях на пробни грим и прическа, а гостите през това време използваха, за да поразгледат града. За вечерта бяхме организирали семейна вечеря (за да запознаем семействата), на която поканихме и кумовете. Бяхме в ресторант Левента, само ние в една от залите и се получи много приятна обстановка. Имаше няколко изключително забавни и запомнящи се момента, дължащи се на кутлурните различия между двата народа, но се приеха с чувство за хумор и само допринесоха за още по-доброто настроение на всички ни! След вечерята трябваше да се разделим момичетата на едно място, а момчетата на друго, но не се получи. Другата групичка много се забавили с вечерята и ние решихме всички заедно да се преместим в механа Чифлика при тях. Там играейки хорá, изкарахме до към 2 ч откъдето отидохме в Опиум - голяма грешка! Ама кой да знае... Нищо де, ние си се забавлявахме, но след като и сервитьорката ни издразни леко (общо в цялото заведение бяхме две маси и тя искаше след всяка поръчка да й се плаща... }:-> ) решихме да тръгнем да търсим Showroom (което пък аз знаех, че било затворено, но се оказа, че не е) :)) Пътьом решихме да се отбием във Funky Buddha или нещо такова... И си останахме там, докато не ни изгониха в около 5.30 ч сутринта хахаха
Та, така и не се разделихме и имахме общи моминско и ергенско парти, но ни беше мноооооого забавно!!!
Качвам снимка на пробните грим и прическа, които направихме в петък. Гримът е в по-синята гама, за да не бъде съвсем същият, като сватбеният, а и за да ми пасне по-добре на тоалета. Прическата след това я преправихме и на вечерята и партито по-късно бях с друга. В деня на сватбата прическата се получи по същия начин и много, много си я харесвам! Та, да не пропусна - специални благодарности на Гига от салон "Еда" за прическите, и на Кремена за грима!  @}->--

За събота бяхме планирали дегустация на вина в избата на Райнов и Синове. Наехме микробус с 21 места с шофьор, плюс още една кола. И тъй като не е лесно да се организира толкова голяма група хора, особено когато почти всички от тях са с махмурлук :)) тръгването ни от хотела се случи час и половина по-късно от планираното! Може би тук е момента да уточня, че след като се прибрахме в хотела около 6 ч сутринта една групичка остана в лобито "да чака другите да пристигнат от летището"... Та, до към 10.30 ч са свирели на пияното, пяли и пили... :))
На път за с. Нисово, където е избата на Райнов и Синове, спряхме на Басарбовския манастир, който е единствения все още действащ скален манастир в България. Всички бяха много впечатлени! :)
За дегустацията нямам много какво да кажа - много хубави вина, перфектна организация от страна на домакините. Техни бяха и вината, които сервирахме на сватбата, но в събота дегустирахме други сортове. Взехме си и няколко бутилки за вкъщи, дори онази вечер се наслаждавахме на аромата на розе-то им :)
Когато се прибрахме в хотела всички искаха да си отпочинат малко, а ние с младоженеца се захванахме да опаковаме подаръчетата за гостите. Мисля, че нямам снимка на вече опаковано подаръче, но пък имам на малките шишенца с портвайн за българите и с домашна ракия за португалците. Освен това всяко подаръче имаше и малко платно за рисуване в цветовете на българското и португалското знаме, с нашите отпечатъци във формата на сърце и датата, както и по едно колие за жените - за българките с висулка петле (което е символът на Португалия), а за португалките с висулка с роза и по едно мускалче с розово масло. Към колиетата добавих и малък текст с разяснение защо точно това е символът на съответната държава.
Като цяло мисля, че се харесаха подаръчетата. По едно време към която и девойка да се обърнех на сватбата виждах, че почти всички се бяха закичили с колиетата. Честно казано, стана ми много мило :)
Не успяхме да приключим с опаковането на всички подаръчета до вечерята, та след вечеря бързах да се върна в хотела да приключа с това, за да мога "да се прибера вкъщи по навреме и да си почина". Е, прибрах се в 2 ч сутринта!!! Точно, когато щях да си тръгвам от ресторанта, за да се върна в хотела (вече адски изморена, умираща за сън и леко поизнервена от тази комбинация) девойките решиха, че трябва да ми дадат подаръка, който ми били подготвили за предишната вечер, но тъй като така и не се разделихме на групички нямало как. Та, в събота се разделихме - момичетата на една маса, момчетата на друга. И освен това имаше и изненада - трябваше да отговарям на разни въпроси, на които милото по-рано бил отговорил и да се види до каква степен "се познаваме". Първоначално трябваше да пия след като сбъркам отговора на въпроса, но след като започнах много да ги уцелвам и чашата си стоеше все пълна, решиха да променят правилата и да пия, когато позная. По едно време така се обърках, че пиех като чуя въпроса и след като отговорех, без да чакам да разбера дали е верен отговора или не :)) Шаферката, която подготви тази изненада беше заснела видео, докато милото отговаря на въпросите, та накрая трябваше да го изгледам (или в случая да го изслушам, тъй като беше адски шумно), за да разбера кои в крайна сметка са отговорите, които той е дал... Въпреки главоболието, което цял ден ме съпровождаше, и умората, признавам си - беше забавно! Ако имаше и ром в онова мохито, което пиех, а не само сода и лед може би и главоболието щеше да ми мине  :P :))

Сега малко за сватбения ден... След като се прибрах към 2 ч сутринта вкъщи леко изнервена, напрегната и преуморена, като си легнах почти не успях да мигна. Все за разни дреболии мислех, това да не забравя, онова да не пропусна... Сестра ми и племеницата ми станах около 8 ч та и аз с тях. Те заминаха първи в салона за разкрасяване от 10 ч, а ние с майка ми трябваше да отидем към 11.30. През това време с мама изгладихме роклята, където се беше понамачкала от пътуването (то какво пътуване беше, само ние си знаем :)) ) и ми бяха нужни две кафета, за да си поотворя очите. Когато пристигнахме в салона племеницата ми вече беше почти готова, но сестра ми леко изоставаше. Та, от там тръгна и забавянето ни. Малко след нас дойде и кумата, която ми каза, че всички други, които предишната вечер оставихме в ресторанта след вечеря, всъщност са се прибрали в хотела в 6.30 ч сутринта! Стана ми лошо! }:-> Представих си как голяма част от гостите ни буквално заспиват на масите в ресторанта, и как в 22 ч щеше да се наложи да приключим с най-скучната сватба в историята! Нямах си и ни най-малка представа колко съм грешала... :)
Фотографът ми се обади, че е пред нас около половин час преди уговореното ни време. Обясних му, че още съм в салона и се разбрахме да ме поизчака. След като обаче аз се позабавих и вече напредвахме във времето той се качи да започне да снима детайлите, като от ситуацията напрежението вкъщи леко нарасна. Наложи се двете с кумата много бързо да се приготвим вкъщи, не ни остана никакво време да хапнем каквото и да било. Въпреки че нямахме гости вкъщи нашите се бяха приготвили с разни сладки и соленки, от които за съжаление мисля, че никой не успя да си вземе покрай цялата дъндания... Облякох се аз, голям зор видяха майка ми и кумата да закопчеят всички тези копчета на роклята, по едно време чак жал ми стана за тях... Вече бях почти готова да тръгвам от вкъщи и племеницата ми се сети за моят подарък от милото... И така, сестра ми снима клип, Гого прави снимки, аз си отварям подаръка и както ми беше напрегнато от закъснението и притеснено да не се разплача в църквата и.... Много се развълнувах! Беше ми подготовил една малка книжка-албум със снимки от няколко наши пътувания. Беше включил и една от първите снимки, които си направихме след като ми предложи... Много миличко ми стана! O:) И след това отворих една малка кутийка, в която ме чакаше това послание, плюс това пръстенче, което си бях харесала преди доста време някъде в нета. И тъй като обожавам кафе моето съкровище е решил да го издири и да ме изненада с нето  :bravo: Голяма късметлийка съм!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Докато аз се приготвях милото, заедно с гостите, настанени в хотела доста са се забавлявали с тяхната подготовка. Особено момичетата, някои от които са успели да подремнят половин час, тъй като тяхната гримьорка трябваше да пристигне в 7 ч, за да започне да ги гримира. Някои от тях, като шаферката-координатор на разкрасяването в хотела, изобщо не си бяха лягали. Не знам как са издържали, честно! Но всички момичета бяха прекрасни и през целия ден изглеждаха супер свежи! Снимките от приготовленията в хотела са много забавни, и особено много ми харесва частта, в която всички заедно вървят към църквата! Нашият приятел-фотограф, който беше гост на сватбата се е справил страхотно с документирането на тези моменти. Наистина ме накара да се чувствам, че и аз съм била там с тях...
Междувременно - когато мама и кумата ми слагаха воала, племеницата ми и зет ми слязоха до колата да я украсят. Решихме, че самият автомобил не носи много украса, особено отпред - челното стъкло е много малко. Та сложихме само няколко панделки и балони, и по едно цветенце на дръжките на вратите. Всички бяха много впечатлени от колата (Mercedes Benz от 1928 г.). Първоначално не я харесах особено, тъй като ми се стори пракалено синя, но решихме, че със семпла украса ще се получи стилно и различно. Беше много забавно, когато около седмица преди сватбата посетихме собственикът на автомобила, за да го видим и ние на живо, и той не успя да запали. :)) Но в деня преди сватбата човекът се обадил на баща ми да го увери, че проблемът вече е отстранен и всичко е наред.
По пътя за църквата се сетих, че се приготвих и излязох толкова на бързо от вкъщи, че дори нямах време да се погледна в огледалото. Така цял ден нямах идея дали онези притеснения, които имах по отношение на роклята, все още са си там или не се забелязват... Предполагам, че е било за добро :)
Ето една снимка на автомобила точно, когато пристигаме пред църквата. Утре ще продължа разказа си. За сега лека нощ от мен!

Минчееее, супер!! Разказа ти е страхотен, така преживявам всичко с теб, ако знаеш!!  *YAHOO* Обаче колко неща са ни еднакви...ще падна! Все едно описваш моя ден, толкова неща се случиха по подобен начин! хаха не е за вярване.
А за колата изобщо не е трябвало да се притесняваш, чудесна е! Така хубаво освежава обстановката това синьо. На снимките изглежда супер. И добре, че е запалила! :))
Чакам с нетърпение останалия ти разказ!  *THUMBS* :danceg:

Мина, страхотен разказ, благодаря ти за споделеното преживяване  *YAHOO* Това с празнуването от петък е чудесно, гостите са се опознали по-добре и после са се отпуснали. Сигурна съм, че и те са прекарали незабравими няколко дни. Нямам търпение за продължението и да ни покажеш роклята  8P

Минче, прекрасен разказ!!! *YAHOO* Леле, вие сте били ударна група щурци :D Голяма загрявка е било за сватбата.
Била си прекрасна булка! Много ми харесва букетът ти, автомобила, подаръчетата за гостите /много оригинални/!!!
Чакам с нетърпение останалата част от разказа :P

Мина, страхотен разказ! Голяма веселба и "позитивна бомба" са били сватбите на булките от 2014та *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Прическата ти е страхотна, чакам с нетърпение снимки на теб в роклята в цял ръст, най-вече в гръб!!

Страхотни емоции, с нетърпение чакам да продължиш да разказваш.
Би ли ми казала от къде взе малките бутилчици за вино и ракия.

Ooooo разказваш страхотно, нямаш право да спираш така :)

Колата е супер, и искам още снимки

Много ви благодаря, момичета, много сте мили! @}->--
Лорка, шишенцата ги взехме от тук: http://12672.bg.all.biz/ Шаферката отиде в магазина им на Цар Симеон 82 и ги купи на място. Само да отбележа, че ние използвахме коркови тапи, но не знам дали от самия корк или от алкохола, но се плъзгаха обратно на горе... Та в навечерието на сватбата поисках прозрачно тиксо от рецепцията на хотела и преди да ги наредим по торбичките ги "запечатвахме" поне за наше лично успкоение. :)
Сега обратно към деня! :) Последните гости тъкмо влизаха в църквата, когато ние пристигнахме. Като минахме с колата, през широко отворените врати видях моето момче изтъпанчено на олтара да ме чака и пак ме обзе една трекса... Страхът ми да не се разплача от вълнение се завърна с пълна сила! Мама влезе, сестра ми и зет ми влязоха, племеницата ми влезе с халките, с нея и кумата... Останахме само аз и тати и чакаме да започне музиката, за да влезем. Да, ама тя не започва! :)) Стоим и чакаме, и нищо. Тати се опита да размени някакви сигнали с отчето, но отвън навътре в църквата нищо не се вижда... Хахаха И изведнъж започна! Тан-та-та-тан... И ние тръгнахме най-накрая! *YAHOO* Вървим и аз гледам само напред към олтара, а моето момче с една огромна усмивка на лицето... Влязохме в църквата! И тати леко хлипа!?! На мен не ми трябваше много, за да тръгнат и моите сълзи, нали съм си водолей-сълзолей, но някак си този път успях да се сдържа и дори успях лекичко и тихичко да прошепна на тати "спокойно... моля те, спокойно..." И както се усмихвам широко и шепна тихичко на тати, тялото ми продължава своя ход към олтара, но главата спира! Воалът ми се закачил някъде на вратата! :funny: :funny: :funny: Един господин от гостите ми помогна да го откача и да продължа напред, и едва в този момент успях да се огледам и забелязах, че църквата беше препълнена!!! Не си спомням отделни лица, може би на двама-трима човека само, нямам спомен от украсата... Отделните елементи ми се губят, имам само една общо картина - прекрасна и много тържествена! Продължихме към олтара, където първо ме поздрави майката на милото :) След това тати ме предаде на младоженеца с очи, пълни със сълзи! Ох, дори сега се вълнувам... И церемонията започна!
За чужденците имаше подготвени слушалки за "превод в ефир" на английски. Когато обаче церемонията започна младоженцът установи, че неговите слушалки не работят. Тук веднага се намеси кумът, който бързо размени техните слушалки - няма друг като нашия кум! :bravo:
Предварително бяхме избрали две четива - едно от стария и едно от новия завет, които отчето помоли ние да ги четем. Тъй като помежду си се разбрахме аз да чета първото (от стария завет), а младоженцът второто (от новия завет) - аз бях първа. Това се случи някъде в първите десетина минути на церемонията, та аз все още бях с доста приповдигнати емоции от влизането, и буцата в гърлото ми  от вълнение все още си стоеше там, когато се изправих и застанах с лице към гостите не откъснах очи от текста! Страх ме беше да погледна към когото и да било, имах чувството, че сълзите ми ще тръгнат и няма да мога да ги спра! Прочетох си текста, сдържах се! Сега вече можех да погледна... И още веднъж видях приказната картина на тържествената църква, изпълнена с толкова много усмивки! И вече бях спокойна! Тотален зен!
Последва ред на младоженеца да чете. Той се изправи и излъчваше такова спокойствие, такава сигурност... Чете и гледаше към гостите, усмихваше им се... Беше много красиво! :) Церемонията продължи, ние се държахме за ръце и от време на време си шепнехме по нещо, усмихвахме се един на друг. Преди да стигнем до обетите отчето ни задаваше въпроси, на които трябваше да отговаряме с "Да". Тогава настъпи голяма изненада поне за мен, когато отчето каза, че ще се опита тези въпроси да ги прочете на португалски, за да можем и двамата да разбираме напълно смисъла на въпроса. Страхотен жест от негова страна! :) Разменихме си обетите - всеки на своя си език, след това и халките. И дойде време за подпис. :) Изправихме се, заедно с кумовете, за да отидем до книгата и там преди подписа аз имах много бърз и тих разговор с отчето. Подписах се първо аз, след това младоженца и докато кумата се подписваше и милото дойде до мен - изненада!!! Настъпах го! :DANCE: Тъй като не знаех какво е мнението на църквата на този въпрос преди да се подпиша попитах отчето дали може да го настъпя "лекичко и с много любов" :)) Почти никой не разбра, но ние си знаем и това е най-важното! Церемонията приключи с много ръкопляскания, усмивки и насълзени очи!

На излизане от църквата двете шаферки хвърлиха късметчетата. Разбира се, племеницата ми ме уцели по главата :)) И както вървим бавничко под валящите около нас късмети изведнъж насреща ни започва да вали ориз! Португалците си приготвили ориз и ни изненадаха много приятно!
Мисля, че тук е момента да изкажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! на Лидия Йолова! Това е човекът, който вложи много старание и (вярвам и) емоции при аранжирането на прекрасната църква с тези невероятно красиви цветя и й придаде този така празничен и приказен вид!
От снимките, които имам мисля, че тази дава най-обща и ясна представа за това колко кралско-прекрасна изглеждаше църквата в нашия специален ден!

Като излязохме от църквата всички искаха да ни поздравят! Още повече, че аз не се бях виждала с никой от гостите до момента, в който не влязох в църквата... Нямахме време за приемане на поздравления, тъй като в промеждутъка до уелкъм дринка имахме планирана фото сесия. Забелязах обаче няколко човека, които знаех, че няма да присъстват на празненството в ресторанта, но бяха дошли в църквата и ми стана много мило! Успях поне на тях да обърна по-персонално внимание в няколкото минутки време, които имахме, и да им благодаря от сърце, че са успели да дойдат!
От там ние тръгнахме към Парка на младежта за кратка фото сесия. Тук вече към украсата на колата отзад бяха добавени три консервени кутии (украсени разбира се :)) ) и една бяла летна с надпис Just Married. Отидохме в парка, снимахме се тук, снимахме се там, комарите ни изядоха - в Русе единственият ден от седмицата преди сватбата, а и от няколкото дни след нея, в който не валя беше именно неделя! Определено имахме късмет с времето, но беше пълно с комари - усещах ги под роклята ми! Но те са част от автентичната русенска обстановка, така че да не си помислите, че се оплаквам! ;)
Споделям ви една от любимите ми снимки от предварителната селекция, която Гого ни изпрати *INLOVE*

Изчетох всичко на един дъх  *YAHOO*

Разказът ти е много увлекателен и супер емоционален  *THUMBS* Всичко звучи прекрасно и аз се нареждам да чакам снимки  :[
Всъщност Вие сте си изкарали не сватбен ден, а направо сватбена седмица  ;)

Звучи като страшно забавна лудница

Момичета, забавната част тепърва предстои!
От парка тръгнахме към хотел Рига, тъй като там в лятната градина ни чакаха гостите на уелкъм дринк. Интересен момент тук беше, че "чичо Гошо" (собственикът на сватбения автомобил) реши, че маневрата за обръщане е много сложна (разбираемо, колата все пак няма хидравлика) и че ще кара в насрещното. Който познава Русе знае, че в района на вазата има едно кръгово, и като във всяко кръгово движението е еднопосочно. Е, на 07.09.2014 г. беше двупосочно! :)) Кумата, която по принцип е много стриктна при спазване на всякакъв ред и дисциплина (винаги като се вози на задна седалка си слага колан!!!) за малко не получи инфаркт! Добре че движението в този район не е особено натоварено, а и хората виждаха, че е сватбен автомобил. Иначе откъдето и да минехме навсякъде ни се радваха и ни махаха и ние също им отвръщахме с много усмивки и ръкомахания :)
За уелкъм дринка бяхме предвидили захранването с питката, разчупването й и ритането на менчето. Мама ни захрани - решихме да не притесняваме майката на милото с традиции, които не познава. Разбира се, мама реши, че трябва и да каже нещо разчувствено и й се напълниха очите със сълзи... Милата ми майчица! *INLOVE*
Разчупихме питката горе-долу на половина! Е, по-голямата половина беше при милото, но така е честно - все пак аз го настъпах в църквата :) Дойде ред и на менчето... Не знам защо, но си го представях много тежко това менче и го ритнах с такъв замах и с такава сила... :)) Първо излезе червеното цветенце, та да е живот и здраве, ще видим дали ще покаже вярно първото ни детенце да е момиченце.
След това приемахме поздравления, цветя, още цветя, много цветя... И снимки с гостите, толкова снимки, че мускулите на бузите ме заболяха! Но пък не мога да я скрия тази усмивка! А, шлейфа ми тежи на кръста и ми се иска да поседна за малко... По едно се обърнах назад и като видях каква опашка (буквано!) се беше образувала, за да се снимат с нас приятелите ни... Стана ми хем забавно, хем милно!
Ето ги и чашите ни съвсем семпло украсени заедно с бутилката шампанско за първата наздравица. Чашите на кумовете също имаха по едно цветенце, но не бяха свързани с панделка :)
П.с. при първата наздравица, когато трябваше да изпием всичко в чашите до дъно, така замахнах с чашата, че се улях цялата и половината шампанско отиде по роклята ми! :)) Доста съм била жадна явно хахахха

След като се снимахме с всички и гостите лека по лека се качваха към ресторанта, за да се настанят на местата си, аз успях да поседна! *YAHOO*
Качихме се и ние, влязохме под звуците на Многоя лета, минахме през трите панделки и си седнахме на местата. Не знам защо, но от агенцията за декорация, която подреждаше салона не ни бяха подредили момче-момиче-момче-момиче... Т.е. бяха разменили местата на кумовете, но за мен нямаше никакво значение - така кумата си беше до мен през цялото време (по-точно в редките случаи, в които бяхме на масата).
Малко след като седнахме дойде ред на речта на кума. Милият, с треперещи ръце извади някакви листчета от джоба на сакото си, взе микрофона пак с треперещи ръце и заговори... на БЪЛГАРСКИ!!! Кумът ни, който е португалец и за пръв път стъпваше на българска земя каза цялата си реч на български език! За мен това беше толкова сладък жест! Толкова мило на ми стана на сърчицето! Аз ви казвам, че няма друг като нашия кум! ;)
След речта двамата кумове отидоха на дансинга, за да си поведат кумското хоро! Определено мисля, че се справиха по-добре от мен, когато аз бях кума! :)) Сериозно! По едно време сестра ми се намеси, за да ги ориентира леко, но и без нейна помощ се справяха прекрасно! :bravo:
След кратка пауза и програма на танцьорите от фолклорна група Ираорци, с хореограф Богдан Донев, дойде ред и на първия ни танц. Както ви бях предупредила хич ни няма в танците... Но за това пък милото знае как да борави с музикални инструменти и програми. Та, нашия първи сватбен танц беше под звуците на One Love на Sara Tavares, но в акустична версия - милото свири на китара и ние двамата пеем! :)) В оригинала на песента тя пее на португалски, английски и френски. Ние заменихме френския с български. :) По-вещите в музиката гости се усетиха, че това са нашите гласове, разбира се подобрени от разните му софтуери там, но като цяло явно добре се е получило, защото повечето хора не бяха забелязали. Та, това е специалното, което бяхме подготвили за първия ни танц. Нямаше хореография, нямаше предварителни репетирани танци. Само нашата си песен, буквално! :)
След нашия танц последва поздравът за кумовете. те и двамата работят като стюарди в португалската авиокомпания и в песента, която избрахме за техния специален танц, се пее "Ела с мен да гледаме самолетите как излитат..." Песента е португалска и може би само португалските гости разбраха закачката, но пък кумовете ни към края на песента включиха като хореография указанията за безопасност в самолета, показвайки аварийни изходи и т.н. Беше много забавно! :))
Последваха поздрави за родителите ни, още танци, хорá... И дойде времето фолкорния ансамбъл да се включат отново за ритуала по даруването на кумовете. Бях ги преупредила, че по традиция могат да се опитат да си откупят нещата, но могат и да ги откраднат и тъй като смятам, че да ги откраднат е по-забавно им казах, че няма нужда да си приготвят пари. Та, излязоха двама танцьори, потанцуваха малко и дойдоха да поканят кумовете с тях на дансинга. Седнаха кумовете на нещо като пънчета, сложиха им по една кърпа на вратовете, на кума елек, а на кумата престилка и цветя на главата. Дадоха им вино и ги захраниха с питка. Както ни обясни Богдан Донев според старата българска традиция кумът се бръсне. И тук идва забавната част... Нашият кум е с брада и кумата изобщо не го харесва без брада! Започнаха да го мажат те с пяна за бръснене, а кумата милата опули едни огромни зелени очи, сложи ръце пред устата и само повтараше "No, no, no... please, don't..." :))

След като "избръснаха" кума и кумата видя, че няма за какво да се притеснява, изнесоха даровете - бутилка червено вино за кума и кошница плодове за кумата. И да, играха ръченица и си гонеха даровете с ръцете на кръста! Кумата успя да открадне първо виното - явно неслучайно беше избрала много високи обувки! :)) Остана кошницата с плодовете, в която бяхме сложили сезонни плодове от градината на лятната ни къща. Та, по едно време се търкаляха сливи на пода хаха но, кумата успя да я открадне и нея!!! Всички много им се радвахме и много се забавлявахме с тях! Най-важното е че и те приеха всичко с усмивка и чувство за хумор!
Последваха отново танци, много и най-разнообразни танци... На едно хоро шлейфа ми се откъсна от роклята! :)) Явно беше крайно време да го сваля, а хем ми се танцуваше, хем ми се искаше да му се порадвам още малко.
Песента, която бях избрала за специален поздрав за тати беше "Daddy, you are my hero". Не я бях чувала допреди да започна да търся нещо подходящо за този поздрав, но ми хареса и избрах нея. След танца тати сподели с всички нас само няколко, но много емоционални думи. Е, тук вече се разплаках! Не издържах! И не само това, ами и хлипах! Седнах си на мястото и си поплаках малко :)
НО гримът ми не мръдна - още веднъж, благодаря ти, Кремена!
По едно време шаферките се сетиха за мустачетата, целувките и панделките/папийонки, които приготвихме няколко дни преди сватбата и ги донесоха на дансинга. Бяха атракция за около 10-ина минути, но бяха 10 минути, изпълнени със страшно много смях!
Последваха букетът и жартиерът. Имах друг букет за хвърляне, въпреки че първоначално имах намерение да си хвърлям моя. Разубедих се, когато Лидия ми предложи да направи специален за хвърлянето, който да се раздели на три! Не й беше нужно време да ме убеждава! И аз обичам да ходя на чужди сватби :) И така, точно преди да хвърля букета развързах една панделка и букетите в ръката ми станах три на брой. При първото замахване да ги хвърля ги излъгах и не ги хвърлих. На втория път обаче ги хвърлих. Единият го хвана една моя много близка приятелка, другият го хвана годеницата на най-добрия ми приятел от училище! Много се радвам за тях - те се сгодиха около две седмици преди нашата сватба! :bravo: Третият букет си мислех, че го е хванала едната шаферка, но се оказа, че той е паднал на земята и една приятелка го е взела и го е дала на шаферката. Те двете бяха без половинки, а през целия уикенд на шега се опитвахме да сватосаме въпросната шаферка с брата на милото! Когато dj покани на дансинга девойките, които са хванали букетите с полвинките им всички започнахме да викаме името на брата на милото и той я от срам, я на шега излезе. Когато викахме горчиво за трите двойки те си размениха целувки по бузите! Много бяха сладки! :))

Минче, напълни ми душата с тоя разказ...и аз се просълзих  :'(. Всичко звучи прекрасно, дори и неочакваните и непредвидени моменти, всичко си е на място :)). А църквата е невероятна, направо като от приказка! И ритуалът ви звучи много хубаво, наистина сте докоснали сърцата - и вашите, и на гостите.  @}->--
Браво и на кумовете, и на гостите за усилията и как са допринесли за веселието на този красив ден. Истинска благословия е да имаш такива приятели.
Чакам с нетърпение да разказваш още, всички подробности, за които можеш да се сетиш, както и за прекрасното ви сватбено пътешествие!  :) *THUMBS* @}->--

Ох ох ох прекрасни снимки, прекрасен разказ, стопли ми се душата *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

оООООО имам чувството че чета някой роман, а не разказ...  :bravo: Наистина много много ама много ме радва разказа ти, само си пожелавам и моята сватба да мине така

Миленка, не се притеснявай, сигурна съм че вашата сватба ще премине по-добре и от нашата! Все пак от толкова време я организирате и с такова старание и внимание към всеки детайл... Само в самия ден не се вглеждай в детайлите - остави ги да бъдат част от цялостната картина. Ако пък нещо не е съвсем както ти си го искала - не се ядосвай, махни с ръка и не си разваляй празника. Все пак не декорацията прави сватбата, а вие двамата заедно с близките ви, които сам там заради вас!
Ванче, наистина е прекрасно да имаш такова голямо и прекрасно семейство! Нашата сватба не беше голяма - 60 човека, но всички, които присъстваха са ни много скъпи и наистина са ни като семейство! Знам, че звучи банално и изтъркано, но това е самата истина. Португалците се чувстваха като у дома си и онзи ден даже искаха пак да ни женят, за да се повтори цялото мероприятие! Хахаха :))
За съжаление не мога да опиша, преразкажа или пресъздам всичко, което се случи на сватбата! Беше адски забавно, по едно време корема ме болеше от смях! Танцувахме на влакче, на пеперудки, португалски маршове от техните улични чествания (не знам как по друг начин да го опиша), имаше много прочувствени поздрави от моите дружки от гимназията... За мое огромно щастие успяхме да се съберем почти всички екземпляри от нашата групичка  *YAHOO* Надявам се догодина пак да успеем да се съберем на следващата сватба - на една от девойките, която хвана една трета от моя букет :) По едно време един младеж взе една топка-букет стереопорени рози и започна една по една да ги раздава на всеки... Една девойка пък танцува разчувствен блус с металната стойка на въпросния букет... Така написано звучи малко като пиянски истории, но всъщност нямаше никакви пиянски изцепки, а само веселие! Остана толкова много алкохол! Почти не се е пило на тази наша сватба...
Жартиера го хвана нашият приятел фотограф от Португалия. Той обаче след това реши да го сложи на крака на един друг младеж, като това го направи със зъби! :)) Смях!!! Толкова смях на тази сватба!!! Вече започвам да забравям някои неща, те бяха толкова много... Нямам търпение да видя всички снимки, за да си ги припомня и изживея отново тези моменти!
След жартиера дойде ред и на тортата. Политика на хотела е, че не може да се внася никаква храна, която ще бъде сервирана, дори и тортата. Та, поради тази причина нямаше как сестра ми да ни направи сватбената торта, а тя имаше такова голямо желание за това. :) И преди съм споменавала, че сестра ми е майстор сладкар с 15-годишен стаж и прави страшни вкусотии! Дори тук в разни теми съм срещала много добри отзиви на нейната работа по булчински торти... Та, ако някой в Русе има нужда от каквато и да било торта - препоръчвам с две ръце, конктакти на лично съобщение. ;) Споделяла съм снимка на модела на тортата, който си бяхме избрали - много семпла, покрита с бял фондан и тук таме малки лилави цветенца. Не искахме фигурки, нищо. И добре че сестричката ми помолила да влезе в кухнята да види тортата преди да я изнесат! Отгоре били сложили фигурка! Ама как така?! Идва тя милата да ме пита в крайна сметка дали не сме си променили решението... И моята реакция беше същата. Ама как така фигурка??!? Като изнесоха тортата нямаше никаква фигурка, за което съм й много, много благодарна!  *INLOVE* Самата торта не знам как да я коментирам... Не беше точно това, което бяхме поискали нито като визия, нито като вкус, но пък ни харесаха. Имаше тук там едни по-големи цветя, които бяха леко безформени, но пък какво толкова... Няма да се захващам за дреболии. Най-важното бе че се хареса от всички! :)

Малко след тортата фотото и видеото си тръгнаха, а гостите бяха като отвързани! Не се спираха! Само танци, само щуротии... И на мен някак си ми олекна. Вече бях спокойна, че всичко е минало прекрасно, никой не е заспал по масите в 22 ч, нямахме най-скучната сватба в историята... Гостите въпреки че голяма част не се познаваха помежду си, се забавляваха всички заедно и супер задружно. :bravo:
От вечерята не успях да хапна почти нищо, но тортата си изядох почти цялата :)) И както си седях на мястото, хапвайки си торта сладко, сладко, поогледах се наоколо и сякаш видях цялата сватба на бърз кадър да преминава около мен. Тогава се замислих "свърши?! отлетя като миг..." И тъй като не исках и секунда повече да съм страничен наблюдател на сватбеното си тържество отново станах и отидох на дансинга. За мое огромно съжаление обаче не издържах много дълго. Към 2 ч сутринта се почувствах буквално изтощена! И то от раз! Гостите продължаваха да танцуват макар и на автопилот :)) Разбрахме се dj да приключи към 3 ч, но дори и той не успя да ги изгони от дансинга. :)) Но пък и не му се искаше! Самият dj Данчо (който се оказа, че е бил dj и на бала ми и е вуйчо на моя съученичка) се забавляваше с нас и не му се искаше да приключва! Толкова мило ми стана, когато той самият, който всяка седмица е по сватби, дойде при мен и ми каза, че си върши работата с огромно удоволствие и че се забавлява заедно с нас! Към 4 ч някъде успяхме да се организираме да излезем от ресторанта, но празнуването не приключи до там! Слязохме в лобито, където разбира се отново се свири на пияното и се пяха песни! Моята прекрасна и грижовна кума ми прави масаж на краката @}->-- хахахах Към 5.30 вече ми се затваряха очите... Тръгнахме към стаята и аз бях изпълнена с надежда, че най-накрая ще спя спокойно... Да, ама не! Или поне не веднага! :)) Отваряме вратата на стаята ни и не можем да направим повече от една крачка. Светваме лапмата и какво да видим - фотьойлът от стаята е в предверието, покрит от шлейфа и воала ми, на пода до тях разни кутии от алкохол... Избутахме фотьойла, влизаме в стаята и там на леглото едно сърце от розови листенца и бутилка бяло вино в сърцето! Супер мил жест нали? Само че нещо леглото много ниско изглежда... Най-вероятно защото мартаците бяха изправена във ваната, а не бяха на леглото! :)) Нямахме възглавници, нямахме кърпи, дори тоалетната хартия ни бяха взели!!! И ние се чудим и се въртим какво да правим... Да извикаме някой няма как - не знаем кой е замесен и ще ни се смеят много! Милото тръгна да ми разкопчава копчетата на роклята, милият така се изтормози с тези копчета... :)) След около 15 минути (буквално!) борба успя да разкопчае достатъчно, за да мога да я сваля. По едно време чухме шум в коридора, отваряме вратата и кумовете (чиято стая беше срещу нашата) и още една двойка седят в коридора и се заливат от смях. Оказа се, че нашите долни чаршафи, възглавници, кърпи и всичко, което липсваше от нашата стая е в тяхната. И започнаха един по един с танцувална стъпка в ръченица да ни ги носят! Хахахаха Няма такъв смях! Към 6.30 най-накрая успяхме да си легнем!
Малко предистория: на кумовете ни решихме да им подарим две чаши като нашите с персонализирани пожелания написани на тях, които да им останат за спомен, и романтична изненада в стаята. Те пък имат традиция да "сгъват" чаршафите на младоженците, така че когато те решат да си лягат да не успят да се мушнат под чаршафа. Така младоженците не могат да си легнат да спят и се захващат с други, по-приятни дейности ;) Нашите легла в хотела обаче не позволявали да "сгънат" чаршафите, та за това решили направо на махнат матраците! :)) Луди! Когато влезли в тяхната стая за да оставят там чаршафи, възглавници и т.н. видяли тяхната романтична изненада и решили, че от хотела са объркали стаите, тъй като сме една срещу друга. Та решили да пренесат листенцата и виното и ги наредили наново! На следващия ден попитах кумата дали им е харесала изненадата и тя се ококори с нейните големи очи "Каква изненада?!" Хахахха Пълна лудница! :))

На следващия ден ние със семейството на милото заминахме за Търново, гостите си заминаха, а някои заминаха за Трансилвания да я разгледат. Сбогувахме с всички в продължение на поне половин час... :)
След два дни и половина обикаляне из красотите на България се прибрахме в Русе, откъдето изпратихме семейството на младоженеца, а ние на следващия ден заминахме на сватбено пътешествие. За него мога да говоря много! Бяха почти две седмици, изпълнени със страшно много впечатления, нови места... Минахме през Истамбул, където старо и ново си съжителстват всеки ден... Дубай - върха на лукса при изкуствено създаденото от човешка ръка, и разбира се Малдивите - райско кътче, със снежно бял пясък и невероятен цвят на морската вода... Но за това по-късно :)

Леле леле дъхът ми спря :)

Хаха, Минче...уникален смях! :)) Радвам се, че толкова много сте се забавлявали, ама наистина до последно. :) А това с чаршафите ме разби, никога не съм го чувала. хаха Като си спомням аз колко бях изморена, когато най-сетне се довлякохме до хотела, направо шапка ти свалям, че си запазила добро настроение.  :danceg:
А и при нас видеото щом си тръгна, всички буквално се разбесняха! Като че ли само това са чакали :)).
Айде, като събереш сили, разказвай още за пътешествието.  :) *THUMBS*

Ах, Мина!    *INLOVE*

Прекрасен разказ! Успях да се потопя в духа на сватбения ви ден чак, сякаш.     *YAHOO*
Изкарали сте страхотно, дано все такива да са дните ви!     *INLOVE*

Мина, страхотен разказ и много много благодаря, че сподели тези невероятни красиви и забавни мигове  *YAHOO*  Това с чаршафите и взаимните изненади е супер забавно. Пожелавам ви винаги да бъдете така щастливи и още много нови приключения!

Много ви благодаря, момичета!
Преди да започна разказът за медения месец мисля да споделя мнението си за професионалистите, на които се доверихме в сватбения ни ден.
Разкрасяване: аз, мама, сестра ми, племеницата ми и кумата отидохме на място в Салон Еда. Там Кремена Христова се погрижи за грима ни, който въпреки емоциите, приятното време, бързане, тичане, много танци... НЕ МРЪДНА! На нито една от нас! Аз си свалих грима чак към 6 ч сутринта беше безупречен! В същия салон Гига Софрониева ни направи прекрасни прически. Много много си харесах моята прическа и беше прекрасно направена, но по едно време от танците се поразвали. Запази формата си просто тук таме някой и друг кичур се "поразмести". Предполагам, че е напълно нормално и да ви кажа честно не ми правеше кой знае какво впечатление. Със сигурност пак ще се доверя на Гига за прическа, когато пак ми е нужна такава. Иначе прическите на другите не мръднаха!
За момичетата в хотела на място се погрижиха Стела, от салон Стела Амор (прически) и Мила от салон Мила (грим). Всички изглеждаха прекрасно и мога да кажа, че и двете са си свършили работата страхотно! Разбрах само, че е имало малко недоразумение с Мила, когато е пристигнала в хотела. Когато в четвъртък ходих до салона й, се уговорихме да гримира момичетата една по една и да приключи в 14 ч. Когато е пристигнала е заявила, че трябва да си тръгне в 11 ч и за това трябва да гримира по две момичета наведнъж, като за това си води колежка... Това се случва в 7 ч сутринта и е трябвало да събудят и другите момичета, за да могат да се приготвят по-рано. Също така е причинило и лек стрес по отношение на графика за прическите. Но пък всички изглеждаха наистина прекрасно! :)
Цветя: Лидия Йолова. Църкавата и ресторантът изглеждаха приказно! Букетът ми беше по-красив, отколкото си го представях! Тази жена има златни ръце! И се ангажира лично с украсата и в самия ден - след като приключи церемонията в църквата цветята, които бяха по пейките бяха пренесени в ресторанта, където им Лидия добави по няколко лилави стереопорени розички и ги наслага по свещниците. които не бяха симетрични! В деня преди сватбата установихме, че свещниците не са с по 6 свещи, както мислехме, а с по 5, което доста затрудни работата на Лидия. Не знам в крайна сметка какво и как е направила, но крайният резултат беше невероятен!
Декорация ресторант и градина: Агенция Дежа Ву. Ресторантът беше много красиво декориран! Не сме ги ангажирали с каквито и да е творчески дейности, освен че помогнаха на Лидия с аранжирането на свещниците на място в ресторанта. Реално ги използвахме за наем на калъфи, панделки, свещници, рамки - в ресторанта; а в градината  - шатра, масичка, метални стойки и няколко топки стереопорени цветя; и наредиха по масите дреболийките, които им бях оставила. Справиха се отлично с всичко! А, също така на тях възложих "изненадата" в стаята на кумовете. По това, което видях в нашата стая съдя, че са се справили много добре и с тази задача! :)

Ресторант: ресторантът на Хотел Рига. Обслужването беше напълно нормално. Бях чела мнения, че вдигиали чиниите много бързо, че сервитьорите не били на ниво... При нас нямаше нищо такова! На нашата маса не отсервираха чиния, в която имаше храна. Тъй като ние нямахме много време за хапване понарупахме доста чинии, но не са ни припирали, за да ни раздигат чиниите. Е, на нашата маса бяха пропуснали да сложат салфетки... Нищо фатално - поискахме си и всичко беше наред! :)) Това, което опитах от храната ми хареса, порциите ми се сториха големи или поне достатъчни (за мен дори прекалено големи). Кумата също много хареса вегетарианското меню. Тортата беше вкусна, макар и леко различна на вкус от това, което пробвахме. Външният вид вече го коментирах, няма смисъл да се повтарям :)
Като цяло сме много доволни от обслужването в ресторанта. Управителката г-жа Данова е страхотен професионалист и беше много мила. Пропуснах само да вмъкна, че накая дори и пресоналът се забавлявше и танцуваше с нас! Една от сервитьорките е обяснила на мама, че детето й също живее в чужбина и че на нашата сватба си върши работата с огромно удоволствие, виждайки че българите в чужбина сме добре интегрирани и заобиколени от истински приятели в чужбина. :)
Настаняване на гостите: хотел Рига. Всички стаи са чисти и приятни. В петък сутринта когато пристигнаха повечето гости успяха да ги настанят веднага, за което им давам огромна червена точка! Също така изтърпяха нашите приятели, като само един единствен път им направиха забележка за шума, като просто ги помолиха да пеят малко по-тихо. Това се случи към 5 ч на нашата сватба и беше вече трета сутрин подред, в която те буквално окупитрат лобито и пияното. :))
Музика: DJ Данчо. Справи се страхотно! Едно от най-големите ми притеснения беше преводът на английски по време на церемонията в градината и след това в ресторанта. Когато през Януари говорихме с Данчо за пръв път той каза, че работи с едно момиче, което има опит на подобни мероприятия и се ангажира да осигури превод на сватбата. Когато пак се срещнахме с него няколко дни преди сватбата той ни уведоми, че няма как да вземе със себе си онова момиче, за което ни беше споменал тогава, защото е бременна и терминът й е за 12.09.! Каза, че е намерил друг човек, момче, което е живяло в Щатите, но никога до сега не е работил с него. Не мога да кажа, че въпросното момче се справи отлично, но се справи добре. По едно време просто нямаше и нужда от превод вече... :)) Данчо от друга страна се справи блестящо! Не се спря да се танцува на тази наша сватба! Усещаше си гостите какво харесват и нямаше една песен, която да е пуснал и дансинга да е бил празен! Накрая пускаше какво ли не, самият той каза, че иска да "предизвика" гостите, за да види къде няма да се справят с танците. Е, с всичко се справиха! Дори кумът и сестра ми танцуваха ВАЛС!!! Страхотен е! Препоръчвам го горещо!
Фолклорна формация: Играорци с хореограф Бодган Донев - прекрасни! Момичетата участваха още в церемонията по посрещането - облечени в красивите носии асистираха на майка ми, докато ни захранваше. Танците им също впечатлиха всички гости, не само чужденците! А относно "сценката" с кумовете - там просто обраха точките! Наистина страхотни! @}->--
Фото: Гого Кехайов За Гого мисля, че няма много какво да се каже - работата му и пълният му график казват повече от хиляди думи! Нямам търпение да видя всички снимки, но от това което видях до сега от предварителната селекция, която ни изпрати се убеждавам, че не сме сбъркали в избора си!
Видео: Видео Цанев За видеото все още абсолютно нищо не мога да кажа. Той ни предупреди, че е много ангажиран и ще му отнеме около месец и половина - два, за да си получим видеото. Надявам се скоро да мога да го коментирам :)

mina_ Прекрасен разказ. Всичко е било много хубаво.
По разказа ти личи, че сте се забавлявали много.
Много ми харесва прическата ти. Била си много хубава булка.
Разказваш толкова увлекателно, че все едно и аз съм била там. Сигурно трябва малко време след цялата еуфория, за да си събереш мислите.
Дано живота ви от тук нататък да е изпълнен само с такива незабравими моменти. :)
Бъдете много щастливи!

Благодаря ти, always_and_forever!

Момичета, да ви кажа само, че вече си получихме всички 1055 снимки от Гого, макар и за сега само в уеб резолюция! Прекрасни са! Страшно много им се радвам! Та, потвърждавам мнението си за него, като професионалист - направил ни е пракрасни снимки! :)

Оуу страхотно! Честито! И бързо-бързо да споделиш с нас, когато имаш готовност!  :bravo: @}->--

Mina, честити снимки.  :) Много се радва, че снимките са хубави. За мен това е едно от най-важните неща, защото все пак това ще остане един прекрасен спомен от сватбения ден. :)

Благодаря ти, always_and_forever! Да, снимките ни наистина са много хубави, но някакси ми се струва, че членовете на семействата ни не присъстват на много от тях, а все пак смятам, че това е много важен ден и за тях самите! Напълно разбирам, че фотографът фокусира вниманието си на дансинга, там където е най-оживено, и където са младоженците. За това бих препоръчала на повечето булките, ако имат възможност да си го позволят разбира се, да изберат екип от двама фотографи. Така единият ще може да "следи" какво се случва покрай младоженците, а другият ще може да обърне внимание на детайлите, на семействата...
Иначе, вече си изгледахме и видеото. Поръчахме и платихме за ДО 120 минути видео, а в крайна сметка получихме почти 180 минути, без да доплащаме. Видеото, както и звукът са с наистина добро качество, а операторът действително е бил "навсякъде" по време на тържеството! :)

Браво, радвам се много, че си доволна. :)  При нас се получи нещо подобно, все още не съм видяла всички снимки, но засега нямам много снимки със семейството, а с майка ми почти никакви. На всички бъдещи булки препоръчвам да отделят време за най-близките, колкото и да е напрегнат деня. С майка ми даже сме се разбрали, че ще си направим отделна фотосесия следващия път като се прибера. Жалко, че не стана на самия сватбен ден...:(