Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

http://btvnews.bg/video/video/vremeto/vremeto-sutreshna-emisiya-20-01-2014-g.html
Няма как да не съм вдъхновена от този изказ ;). Бисер, след бисер 8P, просто подскачам от смях като го слушам и ми се оправя настроението. Ако и при вас е така, тук му е мястото да се съберем.
Вчера бяхме на кафе с приятели и срещнах една моя съученичка, за която ви бях разказвала. Онази, от стар пловдивски род, дето снаха и искаше да си запази моминското име, пък тя и казваше, че и да иска, няма да и разреши да вземе тяхното :). Та историята вече е с продължение. Снахата е с две фамилни имена, с черта, имат си и бебе - момченце на 3 месеца. Естествено, името е Кристиян. По причини, че Стефан /така се казва съпругът и/ е старомодно, бебето е "кръстено" на баща си Христо, но с европейско звучене ;). То пък едно хубаво бебе, да ти е драго да го гледаш, като картинка. Бутаха го свекърите /съученичката и съпругът и/в количка от 2000лв. Дали им го по случайност, защото снахата била по "привързаното родителство" и макар, че искала количка, малко след раждането, решила да се придържа към този начин на родителстване, а той не толерирал возене в количка , а носене примерно в слинг. Моята съученичка доста изчела на тази тема "за" и "против" и съответно си имала някои неща като против, та по този повод снахата си взела нещо като детегледачка /с парите на свекърите/, която да я напътства в начинанието отглеждане на дете. То до тук нищо лошо....Обаче, тези хора били и против ходенето на училище. Та снахата отишла да протестира или да си общува със съмишлениците, помощничката грипясала, таткото /юрист/ имал някаква неотложна среща, та детето попаднало в неблагонадеждните ръце на баба и дядо. Да се смееш ли, да плачеш ли.....
Съвсем сериозно- от много места чувам, че неходенето на училище намира все по- широка подкрепа и в България. Какво мислите вие, младите? Питам, защото това може да ми помогне да си намеря занимание след пенсия. Все пак съм завършила езикова гимназия, имам висше образование и диплом за педагогическа правоспособност и бих могла да дам някои познания извън училище. :)

оооо svekarva редно беше да ни направиш темичка, че ние пенсионираните булки се крием и въобще не сме активни :)

Този сладур от Битивито и на мен ми любим, никога не познава прогнозата опитва се да е забавен но толкова гафове казва че едно време даже и в Пълна лудница го даваха  :P

Тия нови моди по отглеждането на децата са ми много смешни. На твоите приятели не им е лесно определено но явно хората си стискат зъби. В 21 век децата няма на училище да ги пращат? абе те добре ли са? че как ще се социялизират тези деца и как ще изграждат имунна система? И много е лесно с чужди пари да се правиш на интересна. Ония ден четох за някъква дето раждала вкъщи и докрала детето си в такива проблеми, ужас. Не ги разбирам тези хора, но то напоследък много се говори за децата "millenials" ( generation Y) или "миленумчетата" и колко сме счупени в сравнение с "baby boomer" генерацията и колко сме тръгнали в грешна посока с нашите представи че всички сме толкова специялни и че света трябва да се върти около нас  *crazy*. Мога да си представа децата които се раждат сега от миленумчетата какви поразии ще прават.

Ето една интересна статия, на английски за който разбира :)
http://www.huffingtonpost.com/wait-but-why/generation-y-unhappy_b_3930620.html

Айде лека седмица от мен :)

Здравейте и от мен, аз нещо се позагубих :[
Свекърва, твоята тема ми идва като продължение на едно предаване а ТЛС, което снощи гледах. Беше точно за 3 семейства, които изказваха своите виждания за възпитанието на децата си- 1те бяха НЕ обучаващи децата си и бяха на принципа, децата сами опознават света и учат сами, каквото искат. Не четат и не пишат, не могат да броят или смятат. 2те. имаха 5 деца и бяха на принципа привързано родителство- носеха 2 годишно нон-стоп, кърмят да 4 години, сят с децата, садиха плацента и такива неща.  А 3те имаха 2 момченца и ги учеха на равенство между половете, т.е. толерираха да си играят с всякакви играчки и да не лепят етикет на нищо като "това е за момичета".
Беше много интересно предаване, ама не мога да се сетя как се казваше  =]

Сигурно е бил някой епизод от "Привързано родителство", не се сещам как е на английски. И аз съм гледала епизоди, ама това, което хванах, беше с бъдеща майка, дето щеше да ражда вкъщи и още едно семейство с три деца в една ферма. Не коментираха ходенето на училище /или поне не съм видяла и чула/, но казваха, че не ползват памперси, а следят за сигнали от детето.

Да и тези едните така правеха-следяха за сигнали и водеха детето до тоалетната. А тези с не обучаването бяха други. То явно има разлика между привързаното родителство и не обучаващите, защото не практикуваха едни и същи неща двете семейства.
Но тези с не обучаването ме разбиха- синът им се научил да чете от видео игри. Тяхното възпитание беше да не поставят никакви граници ред децата си и да ги третират като възрастни, всеки да има равен глас. Включително децата решаваха дали и кога да се къпят и понеже младежа не си падаше много те само му намекваха деликатно, че малко мирише и не искат да го гушкат.

 svekarva, както винаги много интересна тема  :)
 От една страна аз съм привърженичка на думите на единия ми дядо. Когато съм била много мъничка, работещите ми родители са ме оставяли за доста време при него и баба. Баба ми като жена цял живот мечтала за момиченце, ме гледала като писано яйце и все се тревожела да ме пусне ли на детска градина. Дядо отсякъл: "Да отива там, да е сред хора!".
 От друга страна имам някои много лоши спомени от ученическите си години, които държа отговорни за страхове и проблеми в зряла възраст. Такива с най-голямо удоволствие бих спестила на детето си.
 Накратко, моите лични предпочитания клонят към "контролирана" среда. Т.е. ще спестявам, за да си позволя обучение и да търся вариант с по-спокойна система, а не обичайните училищни зверилници. В тази връзка как гледате на обученията във Валдорфските училища и системата Монтесори?

 аз също имам доста травми от типични училищни заведения. Ако имам пари, бих платила за малко по-различна среда за евентуалното си дете някой ден.

аз нямам реална представа как са държавните училища тук, имам хубави спомени от моето държавно училище в Македония, но то при нас нямаше частно. Това което наблюдавах при братовчедка ми която беше в частно училище не ми харесва въобще, особено в тийн годините. Беше с най-богатите деца в Македония и страдаше постоянно от комплекси на бедна, а в моите виждания си техните си бяха достатъчно богати. Нейните съученици за коледа ходеха във вилите в Маями, а тя в Банско, и я беше срам да си признае. Спомням си че си беше купила едни много скъпи маратонки, от един аутлет в София, и една съученичка я беше попитала защо носи маратонки от преди 3 сезона, и тя е излъгала че са и стари и не ги е носила до сега. :angry:

ratatui , да ти кажа, срам, не срам, големият син научи математика от игра на ролетка /в правописния речник и рулетка е правилно изписано *crazy*/с баба си. По негов си начин умножаваше, без да знае таблицата за умножение. И това преди тръгване в първи клас. После малкият пък се научи покрай игра на карти с брат си. Племенникът има говорещ детски таблет и също знае буквите и цифрите, защото там има заложена такава игра. През февруари ще стане на 4, но няма проблем да изпише в гугъл dechica.com и да си влезе в детския сайт. И никой не го е учил, точно обратното, за да има някакъв контрол, уж го викат при отворен сайт. Това, днешните, са дявол и половина....
Като се връщам в моите ученически години, мога да кажа, че нямам нанесени травми. Ама сигурно защото съм такава и не съм го чувствала като кой знае какво. Но пък получих много навреме сериозен урок, че животът има странно чувство за хумор ;) и че изобщо не е вярно, че най- добрият печели. Също и че оценките са нещо справедливо - "хатърки" шестици има винаги в училище, има "връзкарски" интервюта и назначаване. За мен е било само полезен урок за бързо съвземане и атака в друга посока.
michelle , за Валдорфските училища и системата Монтесори съм чела съвсем малко и имам общи познания. В смисъл, че така се казват и какво точно правят там. Често разказвам за моята баба, учителка по литература, но не съм споменавала, че дядо ми /починал на 36/ е завършил инженерство във Франция, но като се върнал в България, станал учител по рисуване и с баба ми обикаляли страната. Точно тогава явно тези методи на възпитание са били съвсем в началото и много на мода. Дали са ги прилагали към собствените си деца не зная, но аз май и бях опитното зайче. Брат ми и братовчед ми ги интересуваха съвсем други неща, аз обаче с удоволствие разглеждах албуми с репродукции и книги за архитектура. Баба ми беше и дъновистка, но не чак изпадаща в крайности. Та като свържа нещата, без съмнение ми е прилагала "онези" методи. Е, успяваше и да ме надъха да полагам усилия да съм отличничка и много амбициозна, да разчитам на собствените си сили и да не ми пука /неща, които са в разрез с валдорфските/, но животът и на млада вдовица с две деца и ипотека на къщата, после и войната, сигурно са я научили така.
Хихи, добре, че не ми се е налагало да разсъждавам много и да имам опции за избор при отглеждането на моите деца. Все пак и двамата не са давани на ясла и съм ги гледала до 3 годишни, въпреки финансовите ни затруднения.
Големият от първи до шести клас учи в експериментално училище, казваха му Сендовско. Така ни се падаше по местоживеене, после за малкия вече намаха пари да продължат по тази програма. Та там бяха без оценки, класните им ръководители бяха едни от първи до 12-ти клас, имаха всеки ден рисуване, спорт и свободни занимания....За съжаление нямам учебниците му, те оставаха в училище и нямаха домашни. Умирах от притеснение, но той ходеше с удоволствие на училище. В седми клас реших, че трябва да тръгне на уроци за да може да кандидатства за езикова гимназия, но най- вървежните учители ми отказаха, точно, че тези деца били "различни". Плюх си на ръцете и понеже тогава самата аз бях учителка и работех все пак половин ден, успяхме да наваксаме разликите и вече с хиляди уговорки, втория срок го вмъкнаха в една група за подготовка. Приеха го 13-ти по успех, но той до края си остана "различен" като отношение към знанията и оценките. В Америка пък трябваше да свиква със съвсем нови подходи, ама не се е оплаквал. Във форумите обаче срещам много оплаквания от хора, учили по тази система....Та не зная, дали да си "различен", като ти се спестят някои сблъсъци, е в помощ на всички деца и дали после те имат равен шанс за оцеляване. От друга страна, както пише по книгите, богатите изобщо не са пращали децата си на училище, а са имали частни учители. И после и те са ставали хора, че и учени  и откриватели са ставали  ;)
Хехе, аз не мога да кажа категорично нито "против", нито "за"- нещо, което рядко ми се случва. Оставам на "зависи" ;)

Здравейте :)

Много хубава тема сте подхванали, а и на мен ми е актуална до някъде. Децата, който гледам ходят в частно училище. Определено има плюсове, но има и минуси. Това, което мен първо ме впечатли беше, че е топло, защото аз много съм мръзнала по класните стаи. Второто беше, колко много хубави и чисти тоалетни имат, с топла вода, сапун, тоалтна хартия и салфетки. Доколкото знам и в някои от държавните училища сега е по-добре, но едва ли чак толкова. Аз съм преподавала преди 4 години в СМГ и бяха плашещи. Разбира се, в частното училище имат много по-голямо поле за изява. По всички предмети имат много интересни проекти, чрез които да научат по-лесно и забавно, например, особеностите на климата и релефа. Да, обаче, децата, които гледам си правят проекта и нищо не запомнят. Понеже трябва да изглежда добре, те се фокусират върху това и нищо не научават,  а за контолното трябвада да си ги изпитам по старомодния начин. Определено много ми харесва това с проектите, но явно не винаги действа. Учителите са като на всякъде - има и много добри, има и посредствени. Има много строги, има такива, които се имат за много забавни, но на нищо не неучават децата (познавам учителите, защото ходя на родителските срещи, които се провеждат между учителя, родителя и ученика, което е много полезно и за трите страни). Хубаво е, че са по-малко деца и им се обръща повече внимание (но не винаги). Средата е малко по-добра, защото повечето са с големи претенции, но и там има тормозени деца. Но една случка от вчера ме накара да се замисля, за това, че колкото и да е хубава средата, която се опитваш да осигуриш на децата си, няма как да избегнат езика на улицата. Момчето, което гледам на работа (почти на 13 години), вчера се прибра от тренировка по футбол и беше потресен, че са го напсували. Аз се учудих, какво толкова се е впечатлил, но той не е играл с децата на улицата и явно досега не му се беше случвало.

Така, че svekarva е права - едва ли някой може да каже категорично "за" или "против".

Здравейте, осъзнати дами (май в тази тема няма господа, ако има да си кажат). Гледам не е много оживено тук, но сте ми долипсвали  *INLOVE* и реших да ви навестя.... и Свекърва, по някаква странна телепатия, точно за твоята приятелка със специалните отношения със снахата се бях сетила, докато се разхождах днес в парка. Колкото е с претенции скървата, толкова е по-"шантава" снахата. Според мен са се открили една друга, ще ми е забавно пак да чуя как я карат.

На тема специални училища съм си мислела, че са по-скоро опасни. Ако не се адаптираш от малък в реалния свят, след гимназията можеш да получиш такъв шок, че изобщо да не знаеш как да се справиш. Аз съм се справила с нормалното училище, значи не е сложно като да пратиш ракета в космоса и наследника трябва да мине успешно от там. Ще видим де, след 7 години живот и здраве какви училищни истории на тесни и широки редове ще запоисвам и ще ви разказвам...

Докато се добера и аз до темата и то седмицата ще мине :[

За училищата,мнението ми е по-скоро като на Киви или поне, ако задължително родителите държат на такова училище, да направят всичко възможно детето да има ясна представа за реалността. Това не само за образованието, като се замисля, но за възпитанието като цяло. Защото поне според мен, колкото и големи ползи да има от негледането на филмчета/телевизия, е страшно, когато дете на 7 години не знае какво е телевизор (реален случай). Но всеки си има глава да решава сам най-добре какво е подходящо за поколението му  :)

Четох, че има обявени грипни епидемии, държите ли се здрави, момичета?

Добро утро мили дами :) Хайде идвайте на сутрешно кафе и сладки приказки.
Свекърва, липсваха ми твоите интересни истории. Само като спомена " моята съученичка "  очаквах интересна случка. Така, като чета не съм се объркала. От Христо та Кристиян ;) хубава логика имат.
За училището - твърдо проттив домашното обучение! Как това дете ще се социализира? Трябва от малки да е сред хора да се научи да споделя играчките си, да разговаря, да си играе. От много малка съм пусната на детска градина,от 6г. ходех на английска школа и разговаряхме изцяло на английски. Мога да кажа, че това при мен много е помогнало. Общителна съм, оправям се сама в живота, докато много мои връстници ми задават въпроса : " е как сама реши да тръгнеш в неизвестното или как намираш общи теми с хората...". Не съм ходила в елитни училища. Бакалавъра го изкарах в частен университет и аз се чувствах до някъде като братовчедката на Мариола. Богаташките деца с луксозните дрехи и коли се фръцкаха по време на лекции. Все пак отидох да се образовам, не да си показвам новите дрешки. С времето се видя кой за какво е там и от кой какво става. Да си " различен " не винаги е лошо. Идвам от малък град и винаги съм се гордяла със това и със семейството си. А уважаемите ми колеги " висшисти " даже не знаеха кой е от Сопот и къде изобщо се намира.

Около мен има много дечица на приятелки във Валдорфски и Монтесори училища, аз лично смятам Валдорфските за малко плашещи и не бих дала детето си (дай боже да си имам някой ден :) ) в такова заведение. Честно казано кукли без очи и само със загатната уста и нос, за да се развивала фантазията на детето, смятам че е преувеличено и прекалено, да не говорим за стриктният режим на хранене. (трябва тук да допълня, че като цяло антропозофите са ми били винаги многоо интересни, ходила съм в Геутеанеума до Базел не веднъж и съм чела не малко за Рудолф Щайнер, но някак всичко около тези хора ми е малко магическо, толкова, че ми се струва леко сектантско даже.)
При Монтесори е друго нещо, тук, където живея, са доста скъпи тези учебни заведения, от което се подразбира, че децата са подбрани, в повечето случаи на хора с високо образование и с високи позиции в работата. Там обучението (от това, което съм чувала в разговори с моите приятелки) е много задълбочено и напредничаво, и се оповава на самостоятелност и свобода. Аз си мисля (без да съм се информирала пламенно сега, както за всичко, което изисква важно решение в живота), че когато се стигне до детска градина, ще държа моето дете да е в такава по система Монтесори.
Елитните училища, според мен също, си имат плюсове и минуси. Но някак смятам, че дават повече възможности на децата, дори и да не са толкова прoбивни (защото едно пробивно дете и от нормално училище може да направи чудеса с живота си). Според мен едно от най-полезните неща, които получават децата в елитните училища са социалните контакти с такива деца/тийнита/състуденти, които по-късно в работата/бизнеса ще им бъдат от голяма полза. При нас по високите позиции доста често стоят хора преминали през такива елитни училища и те се познават един друг и си помагат един на друг. В крайна сметка в живота социалните контакти са винаги страшно важни, а правилните такива още повече.

Привет!
Много странно звучи заглавието на темата, надявам се, че разбирате, че е цитат от прогнозата за времето  ;). Все още не се е осъзнало, но за събота и неделя обещават големи снегове, та да видим.....
При нас гриповете ги минаха още по Коледа и Нова година младите майки с малки деца, сега уж се държим. То и противогрипна ваксина имат почти всички колеги, да се надяваме, че ме пазят :). Аз си купих един гел за ръце и се мия чат - пат за успокоение.
Kiwi, аз пък по телепатия си мислех точно това, че двете просто са се намерили. Даже като писах, че животът има странно чувство за хумор, имах предвид тях двечките. От двете крайности дано се съберат в средата, иначе тежко му и горко на детенцето. Според мен, на снахата и е скучно и се чуди какво да прави, или е в някаква депресия. Както се вижда, става така, както тя  иска. Или поне така изглежда, гледано от външен човек. Лошото е, че старите са наскърбени от отношението. Ако момичето беше по- умно и по- добро, пак щеше да постигне своето, но без да се натяга ситуацията. Хихи, ама де такива снахи...като нас? ;)
Всичко това е много полезно за мен, както да се подготвям за неочаквани ситуации, така и да оценя плюсовете на моята снаха. Нали знаете, свекървенска работа, доволни сме, когато има и по- зле от нас.  }:->  ;)
Връщам се към основната тема за отричане на училището. Ако то се съчетае и със забраната на телевизор, вероятно е още по- трудно за адаптация. Малкият син е в голяма близост до общности на амиши. Там хората оцеляват и си харесват живота. Докато беше тук, гледахме по TLC предаване за тях и ми разказа много интересни неща от лични преживявания. Хихи, той пътуваше с влак 6 часа, докато учеше и много често е попадал на амиши пътници /те се движат само с влак и каруци/. Всички амиши около него се изнасяли и той спокойно си полягал. Първия път доста се стреснал, защото поздравил, усмихнал се и даже задал въпроси, а те се изнесли на бегом. Хубаво, че треньорът му имал за съседи амиши и го "светнал" после, как по принцип да се държи с тях. Та свят широк, дето викат, разбирания - всякакви.
Миши, здрасти! Тъкмо си поствах текста и излезе твоята публикация. Да, нещо не се сещам за хубави истории в последно време. Хехе, да не е съвсем без нищо, да ви кажа, че си имаме новородено братче при съседите. Каката, на 3 годинки, беше много навътре в бременността на майка си, много се радваше на бъдещото бебе и само прегръщаше и целуваше корема. Снощи дойде да види как сме /тя така прави, обажда ни се на стационарния телефон и идва/ и без да я питам ми се оплака от майка си. "Взела едно чуждо бебе, а нашето е още в корема и!" Съседката е малко пълничка и сега коремчето не и е прибрано още, та наистина няма голяма разлика от преди. Аз все гледах да отклонявам темата, че ми е ясно, че я избива на ревност и започнахме да играем с едни картинки. По едно време, момата си набута възглавница под роклята и ми вика: "Отивам да кажа, че аз сега съм бременна и да връщат бебето!" Тцтцтцт, паднахме от смях /на чужд гръб/, ама ето още един плюс да си мъжка майка - няма как да те изненадат точно по този начин ;)
Ох, сега и на Мрявка публикацията излезе и имам какво да я попитам, ама нямам време....

Спор няма, това е точно така *THUMBS* Ако целта и възможностите на детето са такива....Не дай Боже да е по- чувствително и не толкова кариерно ориентирано, като нищо да обвини родителите си за "болните им амбиции". Много, ама много е трудно да приемеш, че детето ти не е като теб, няма твоите интереси и цели. За сега, с малки издънки, мисля, че съм се справила, но не се знае как ще се извъртят нещата след време и не смея да казвам голяма дума.
Мрявка, освен детска градина, после до каква възраст децата учат по тази система? Има ли статистика колко от тях продължават в елитни колежи? Много се съмнявам българските училища да не са "подобрили" и "побългарили" концепциите на Монтесори.
Това, за куклите без очи, носове го има и при амишите. Но не за да се развива въображението, а за да знаят децата, че независимо от външния си вид, всеки човек е Божа твар и трябва да се обича и уважава.

Oх, Свекърва, честно казано много се притеснявам за това (нещо като приказката за нердоен Петко е моята работа  =] *crazy* ), че децата ми може да не са толкова амбициозни, колкото аз съм си намислила да бъдат. Понеже аз самата и мм сме и двамата много борбени и се стремим винаги към много високи цели (друг е въпроса дали успяваме да ги постигнем винаги, но моята мисъл в живота е, че трябва да се стремя възможно най-високо, за да мога да постигна поне задоволително високо, т.е. си се предупреждавам вътрешно, че може и да не стане стигна върха, но поне малко преди него съм убедена, че ще стигна  *db* ). Та да се надяваме, че ще са амбициозни, защото за тях се борим още преди да са се родили, вече съм им намислила ясли, детски градини, училища и университети :girlhide:.

За Валдорфците, тея кукли знам от кума ни, неговото дете е в валдорфска градина, че са безочни и прочее, защото било грешно децата да гледат само усмихнати кукли, защото куклите били имитация на човеците, а човеците не били само усмихнати. Децата не можели да си развият фантазията добре, като виждали смао усмихнати кукли, по този начин си представяли сами дали куклата в момента е сърдита или щастлива (нещо такова ми обясняваше кума). А яденето имат някакъв луд стриктен режим, където малката Лена умирала от глад  :girlhide:, защото било абослютно забранено да се дава нещо друго за ядене извън трите хранения през деня, дори не ябълка и подобни. Куклите и всички играчки са смао от натурални материали, което намирам за хубаво, и това е типично за антропозофите като цяло. И яденетата на децата били само био и специални пак неща. Както казах има и хубави неща, но критиците на Щайнер казват, че това е доста остаряла концепция, пак от неща, които са ми минавали през очите ми с върти, че и успяваемостта им по-късно по университетите не е много висока, не знам статистически доказано ли е това, нямам в момента статистика пред очите. Валдорфците незнам до каква възраст са, но Лена е мисля там от ясла, сега е в детска градина, има основно училище, мисля и гимназия.

За Монтесори, също, 0 годинки, мисля до 18 има заведения по тази система. На моите приятелки (3 на брой) дечицата им са от ясла там, сега и в детска градина. Мисля, че там (пак без статистически проучвания, смао по това какво съм слушала от моите приятелки) успяваемостта е доста високи по унитата по-късно.

Това, с яденето само в определени часове, го бях забравила. Баба ми заключваше шкафовете, пък и ние бяхме свикнали, не е толкова тежко ;). С много малки изключения го прилагах и на моите деца...Ама сега вече отивам в другата крайност. Хаха, баба ни караше и да ставаме сутрин рано, без да се излежаваме. И сега, когато се поотпускам в почивните дни, ми е гузно и си спомням думите и, че само лентяите правели така...Хич не и е било лесно на майка ми с такава свекърва, тя е по- нежна душа.
Хехе, май всичко ново е доброто старо. ;)
Мрявка, няма лошо да правиш планове. После, ако се налага, ще ги променяш в движение.

Темата много ми харесва тази седмица  :bravo:
Първо да си кажа мнението за нормалните градини и училища..Нямам против тях, все пак децата се социализират, но не ми харесва факта, че от малки, та чак до завършването са подложени на непрестанен стрес - от учители, от съученици, от родителите. Не искам моето дете да расте в срес и напрежение /както аз израстнах/. Самият факт, че се очаква от децата да са еднакво подготвени по всички предмети в училище, и да имат високи оценки по всичко, е достатъчно стресиращ. А каква е лудницата след 7-ми клас?!?! Побъркани майки, подлудени деца...и за какво?? Избират се гимназии и техникуми без да се взимат под внимание интересите и възможностите на детето, защото ти може да си го "изстискал" за изпитите, но като влезе в избраното училище и да се срине. Имам много такива познати, които залитнаха към наркотици, алкохол, да не говоря че имах съученик, който се разболя от диабет...
Поради всичко, което изброих съм убедена, че един ден ще запиша детето в часта градина, в която се работи по метода на Монтесори. Вярвам, че трябва детето само да открие нещата, които са му интересни и най-добри за неговия организъм и характер. Всякакви родителски амбиции биха повлияли стресово на детето. Когато дойде време за училище наистина се надявам да можем да си позволим пансион в чужбина, отново по същите причини. Харесвам пансионите в Англия - до определена възраст се учат общи предмети, но на едно опростено ниво, от там спрямо оценките и интересите на детето дисциплините намаляват за сметка на броя часове в определените, с които детето се справя ,  и така докато дойде време за университет, детето вече има ясно виждане - с какво се справя, какви са интересите му и прави правилен избор за напред в живота си. Винаги ми е било странно как в нашите училища се очаква да си добър по английски и литература, в същото време да ти вървят и математика и физика, пък и да можеш да рисуваш, и да пееш  *crazy* Накрая резултата е - в университета избираш "каквото ме приемат", защото си изучавал 100 предмета и не знаеш с какво искаш да се занимаваш.
Всичко това може да ви прозвучи налудничаво, при условие, че все още нямаме дете, но с моят мъж вече направихме фонд "Образование" за детенцето, което живот и здраве ще имаме. От месеца, в който се оженихме, внасяме в банка определена сума, за да можем да дадем на детето и нас право на избор и възможности.Каква по-голяма инвестиция в бъдещето от тази  *INLOVE*

Добро утро мили дами. Хайде ставайте. Черпя Ви сутрешна доза кафе за " добро утро ".
Инловче радвам се да те видя отново. Много добре сте решили, така поне няма да се чудете ако избере ВУ в чужбина какъв заем да теглите и дали ще се справите.
Свекърва разсмя ме както винаги с тези твои истории. Тази малка сладурка интересни бисери разправя. Не успях да се сдържа и я разказах, та взаимно се смяхме тук. Днешните малчугани стават все по хитри и хитри.
Успешен ден на всички

Миши и Инлов, радвам се да ви видя. *INLOVE*
Хубава тема, но аз ако реша да имам дете, ще искам просто да е здраво и да се обича. И ако мога, аз да помагам за второто.  *INLOVE*
Иначе по темата-аз се радвам че съм била в среда на езикова гимназия, сега имам хубави приятелства. :)

Кратичко казано, по-съгласна с теб не мога да съм! ;) Да е живо и здравичко, да е възпитано и да сме сплотени и да се обичаме, а другото ще се нареди (с или без Монтесори) :)

Разбира се,  че най-важно е детето да е здраво и да му създадем уютен и пълен с любов дом, просто темата беше друга... Както и да е, прекрасен ден ви желая  @}->--

emmmmmy, това е най- важното, спор няма. Но това е и най- трудното, защото се налага при отглеждането на децата си да вървиш понякога против собствените си разбирания и дори личен опит.
Спокойно може да не четете останалото...Днес не съм на работа и ме е налегнал мързел с вдъхновение :\
Аз по природа съм доста амбициозна и определено съм кариерно ориентирана /както е новото определение/. Е, да кажем бях, с течение на времето взех да го карам по- спокойно ;). Моите родители не са такива, не гонеха върховете, явно са се чувствали добре в кожата си. И двамата имат висше образование, имали са възможност да отидат да живеят и работят в Унгария и съответно да си "оправят положението", че и нашето даже, но решили, че тук им е по- добре. Хехе, даже и не са станали партийни членове, когато им предложили, а това беше задължително условие по онова време за да заемеш ръководна позиция. Може и това да ми е попречило и трите пъти, когато издигаха моята кандидатура, все нещо намираха да предпочетат други с по- надежден произход. :)
Но не това е най- голямата ми болка, слава Богу, доста от трудовия си стаж прекарах след промените. Искам да разкажа за времето, когато бях на 12- 13. Баба ми вече беше починала, нямаше кой да ме "ръчка", да ме ориентира, с две думи, пълна свобода. В училище забелязаха, че имам данни за баскетбол, надъхаха ме и сигурно съм била добра, защото стигнах до Спортната школа в Пловдив. Предложиха ми да отида в Спортно училище, но реших, че там не съм си в средата и отказах. Родителите ми не се намесиха, казаха ми аз да избирам. Най- престижното училище в Пловдив беше Английската гимназия. Там се целех, това беше и мечтата на моите приятелки. Обаче да си отличен ученик още тогава не беше условие да те приемат, има си тънкости в приемните изпити и те не се преподават в училище. Та аз проучих и тъкмо си намярках частните учители на мой съсед, минал по този път, треньорът ми ми обеща, че ако продължа да тренирам всеки ден, ще ми съдейства за прием по спортна линия в Английската /имаше някаква възможност директорът да "вкара" определен брой хора./ Естествено нищо не направи, аз се трепех със зъби и нокти отборът да печели, не отидох на уроци и по математика изкарах 3.25. Макар по български да имах 5.90, балът стигна само за гимназии извън Пловдив - Стара Загора или Бургас. Може би родителите ми е трябвало да се намесят, да ме спрат от активни тренировки, но..не. Аз решавах, имах пълна свобода. После сама тръгнах за Бургас, без роднини и дори без познати там. Думата ми беше закон за родителите ми. Е чак толкова хубаво, не е хубаво ;), ама всеки иска това, дето го няма. Та толкова с моя опит...
Когато стана време децата да кандидатстват, реших, че няма да постъпя като родителите си. При големия син проблемът беше, както казах, че беше учил в експериментално училище, но той нямаше нищо против да положи допълнителни усилия. При малкия обаче - същото, като при мен. С тази разлика, че той искаше да отиде в Спортно училище и по същия начин вярваше на треньорите си, че това е най- доброто за него. Съпругът ми, като всеки мъж и бивш спортист, се ласкаеше от мисълта, че синът му има големи спортни успехи. Питате ли ме какво ми е било и какви усилия трябваше да положа да не тропна с крак, да не викна и да не се наложа явно? Ако някой от вас е бил в големия спорт, много добре знае, какви са условията да се задържиш на върха, какви са травмите, какво е значението на треньорското решение да те пусне в игра за да те видят....Единственото ми спасение беше, че големият вече беше със стипендия в Америка и че той /по моя молба/ проучи и го свърза с американски треньори. Хехе, а те умеят да убеждават, ама трябва да знаеш английски и да те приемат в добър колеж, като положиш сериозни изпити. Пък и там трябва да покажеш успех, иначе се връщаш в България с подвита опашка. Та и стана така, сега не пропуска случай да каже, че доброто образование му отваря врати и за добър спорт. Пак казвам, за сега, издънките, които имам като родител не са кой знае какви, дано и след време не изскочи нещо. Но в общи линии, децата ни са от нашия тип, или поне все още...Не са се налагали драстични мерки, само лек контрол, без те да забележат и много, ама много усилия от моя страна да не удрям по масата :). Хехе, както съм казвала, имам златни деца...За снахата нямам заслуги, затова е платинена, с иридиево покритие :)
Хаха, аз цял ферман написах, но ще подкрепя с две ръце фонд "Невъзвръщаема инвестиция" на InLove_Girl . Че и децата си наричаме така, но с цялата си любов към тях  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*. Не вярвам за внуците с пенсията си да мога да направя нещо, но.....знае ли се, може да ми се падне от ТОТО- то.

Такава интересна тема, а нещо аудиторията да липсва :(
Свекърва и мен никога не са ме спирали да уча каквото й да е. И аз понякога се ядосвам на родителите ми, защото като критерии имаха високи за мен, но не полагаха усилия да ми помогнат. Доколкото можеха ме пращаха по частни учители и накрая изискваха бележник. Понякога имах чувството, че ще се побъркам само от учене / нищо , че заспивах на учебниците, но никой не знае ;) /. Тренирах баскетбол / а съм висока 154 см. /, така че разбирам за какво говориш за израстване в спорта. След несмогването училище, частни уроци, СИП-ове и спорт мама се намеси и ме спря от спорта. Баща ми е бивш спортист и искаше много да ме прати в спортното в Пловдив, но пак тежката дума бе на майка ми ;) тя предпочиташе елитна специалност. Това бе довреме. Когато трябваше да кандидатствам по телефона само се казваше / не живвеят в България / как избора е мой и те ме подкрепят. В такива моменти исках да ми дадат съвет кое е по - доброто , в коя сфера е по - добре да се реализирам, престижност и т.н. , но от друга страна не съжалявам , защото ако съм сгрешила знам , че съм сгрешила аз , а не те.

А сега малко извън темата : вярвате ли в сънищата и мислите ли, че наистина те се сбъдват или носят послания?

Ами като ще си говорим двете, да си говорим за каквото си искаме.
Аз лично вярвам в сънищата. Ама пак по мой си начин...Дали някъде бях чела, или някой ме беше казал, но съм съгласна с това, че няма общи знаци кое, какво точно значи. Имам няколко съновника, отварям и тези в нета, но ме домързява /или не искам/ да направя това, което те съветват. Трябва да запишеш съня си, да видиш какво означава и да следиш дали се случва и какво се случва. И то два или три пъти за да е сигурна повтаряемостта сън/събитие. За мен и семейството зная, че ако сънувам децата си като бебета, ще имам аз или те неприятности. Ако се местим или търсим ново жилище, задължително някой се разболява и още ред такива. Ако някой засажда нещо, успехът му е сигурен. Хехе, даже съм сънувала, че искам да сънувам последното ;). Случвало се е лош сън /с лошо тълкуване/да ме вади от равновесие посред нощ. Тогава отивам на чешмата, пускам вода и три пъти повтарям, че нищо лошо няма да се случи. Общо взето, помага...
Хехе, имах и един странен сън, точно на 40-те дни след смъртта на баща ми. Сънувах го, че е някъде на почивка и с майка ми отиваме да го видим и му носим сладки неща. Пък той вика "аз кога съм ял сладко, я да ми донесете кафе и коняк!"  На другия ден се оказа, че майка ми се подготвила за помена с кексове, жито и сладки. Та милият си поиска каквото му е на сърце и от тогава задължително раздавам кафе и коняк на годишнините му. Дано правилно съм го разбрала ;).

Хехехе май наистина само ние ще си говорим, но ако някой друг желае нека се включи.
От поп знам, че покойника се явява в съня някой на 40-я ден и по това се разбира дали е добре или не / според зависи какво ти е казал в съня си /, така че правилно си разтълкувала.
Моите сънища много познават, когато са свързани със семейството ми или нещо конкретно с мен. По едно време започнах честичко да казвам " абе ще видя какво ще сънувам " и всички изтръпваха ;)
Снощи сънувах много странен сън, а в съновниците всичко събрано много си противоречат и не знам как да си го разтълкувам. Не че е от голямо значение, но през последните 2-3 г. често ми се случва да сънувам , че разждам или ще раждам , а даже не съм й разбрала, че съм бременна. Това за водата съм го чувала, но не съм го пробвала, а знам , че имало ефект. Дано нямам кошмари , но следващия път мисля да го пробвам, че дано се успокоя.

Хехе... според прогнозата ще го видим снега скоро... И сега понеже не обичам студ, да ви питам планирахте ли лятната отпуска?

Инловче, почнахте ли да записвате за следващия сезон?

Свекърва, много ми хареса това да осъзнаеш, че детето ти е различно от теб и да не се опитваш да го променяш, отива във списъка със съвети за млади майки. А като осъзнаеш, че е като теб е още по-страшно :) Знаеш как да го прецакаш, ама ти е жал...  *YAHOO*

Киви за сега съм в отпуск, така че най - рано март ще разбера как вървят записванията, но тази година уж се очаква да има туристи. Аз  от своя страна очаквам новини за нова работа, която е далеч от туризма, та тайничко се надявам тази година и аз да бъда сред хората, които имат летни отпуски  *YAHOO* Не ми се е случвало последните 9 години.  :P Ако мога, първото което ще направя е да запиша почивка в Анталия, колкото и кофти да звучи - в Бг на море - НЕ  :no:
Честно казано чакам с нетърпение да завали сняг, че това е болно време, да не говорим, че ще е и доста лоша селскостопанска година, съответно лоша икономически..  :\ Казвала съм и друг път, че обожавам зимата и все още си я чакам. 

Ето че заваля сняг :) Мен не ме радва, но поне децата се радват :)

Аз много помня сънищата си. Гледам да не ги тълкувам много, много. Когато сънувам нещо, което е на болест, ако не ме заболи гърло до три дни, почвам да обикалям гинеколози и зъболекари, че знае ли човек.

Нашите не ми се месиха за нищо, докато не дойде време да завършвам училище. Те искаха да уча право, а аз някоя интересна филилогия. Две години с ходене на три вида различни частни уроци (и постоянно недоспиване от моя страна, защото бях пълна отличничка), завършиха с разочарование и за мен и за тях. Аз исках все пак да изчакам всички класирания, но те ме принудиха след голяма разправия да запиша археология, защото все пак щяха да ме приемат някоя филология на следващите класирания, а те бяха пратив това. Бях убедена, че или ще се преместя или ще кандидатствам наново. А сега съм докторант по археология. Съдба  =] 
Ако имам деца някой ден, дай Боже, преполагам че много ще им се меся поне до някое време в гимназията, защото аз бях голям шемет, а те все пак наполовина ще са от мен ;)

InLove_Girl след тазгодишното ни ходене на български курорт, където фасовете имах чувството, че извират, не мога да не се съглася с теб.

InLove_Girl, дам и аз трябва да се съглася, след това лято, където нямаше човек, който да не хвана някой прекрасен вирус от отвратителната вода (мен ме беше гнус да вляза в морето просто) направо не знам къде ще летуваме занапред, но ако е по българското черноморие възнамерявам да стоя отново далеч от морето.

Панда, честит ви сняг! Време си беше! ;)

Честит сняг и от мен! Аз умирам за сняг и преди съм го казвала, но тази година уви, много сняг не видях, едно заради странната пролтно есенна зима и второ заради дипломната ми работа, над която вися вече трти месец  :'( :no:... но скоро му се вижда края и искренно се надявам и нас хубаво да ни затрупа, че мама и татко ще идват на гости и ще ги водя на ски във ваканцията  :bravo:. Те не карат, ама съм им намислила разни активитети, като снежни обувки, шейни и прочее. *YAHOO* :winter-ski: :gcrst: :skiing:

Ние тази година ще прескочим българското черноморие, не заради лоша вода и условия, аз съвсем честно казано някак не ги усещам тези лоши условия по черномоеирето. Ние си иамем два любими по откъснати плажа близо до Варна и винаги си ходим там. Винаги е много чисто, водата е кристална, има рядко много хора, по често е почти празно. Има хубаво ресторантче на наши познато на единият плаж и там си висим на обяд и хапваме вкусна прясна рибка. Така си минава много приятно варненската ваканцийка обикновено.
Но тази година нашите приятели организираха много готина къща в Майорка и точно днес купихме вече билети и платихме къщата за август, та лятната ваканция ще е на Майорка, вместо във Варна. Малко ми е мъчно, но няма да има време да се прибираме и до БГ за съжаление лятото.

Аз разказах за децата (неродените  *crazy*), валдорфците, и монтесори-тата, но за себе си пропуснах.
Мен като цяло ме оставяха да си взимам решенията сама що се отнася до училищата. Аз от малка си бях старателна и държах да вляза в елитна езикова гимназия, без някой изобщо да го е поставял като тема за разговор вкъщи, а и някак на никой не му беше това кой знае колко важно освен на мен. Майка ми е оперна певица и на нея и беше важно ние със сестра ми да свирим и пеем. Аз свирих 7 години на пиано, като от мен се очакваше да стана пианистка, а аз го мразех от дъното на душата си това пиано. Свриех само, за да не разсърдя мама, 7 години!, но в действителност не ми се отдаваше и не ми правеше ама никакво удоволствие. В 7ми клас, когато трябваше да се кандидатства за гимназията събрах смелост един ден тръшнах капака на пианото и казах на мама, че отказвам да свиря повече, че не ми доставя удоволствие и, че искам да продължа в езикова гимназия и след това да следвам в нормален университет, а не в консерватория. Майка ми мисля тогава осъзна ситуацията, подкрепи ме, и така с уроци и повече време за учене изкарах отлични оценки и влязох там, където исках да вляза. В днешно време всъщност се радвам, че съм свирила толкова години на пиано и си мисля, че е мнго яко за общата ми култура, и някой ден, когато си имаме къща, ще си купя пиано и ще започна отново да свиря, но този път за удоволтсвие :P. Та така, мисля си, че родителите трябва внимателно да наблюдават децата си и да ги насочват натам, накъдето са интересите и талантите им, че понякога се създават такива ненужни омрази, като моята към пианото ми *db*.

Киви, цакането е неизбежен метод във възпитанието и започва още от първите дни на детето:да го залъжеш да не реве, да го научиш да заспива без биба или пръст, да го облечеш, макар то да се дере от рев и да не дава, да ходи на гърне, да не гледа много телевизия, да не играе на компютърни игри.... ;). Жал ти е, ама го правиш, уж за негово добро. Та дай да заменим "цакане" с "мотивация", че мразя да се чувствам виновна ;) }:->. Няма да питаме филолози, дали думите са синоними или имат български заместител :P
Мрявка, напомни ми, че има още една страна при възпитанието на детето - учителите. Много от тях съвсем искрено изтъкват даден талант на детето и настояват той да се развива /макар и в краткосрочен план, както при мен с баскетбола/, други обаче си гонят интереса, пък било и това от суета, че "аз го открих, аз го развих, аз го насочих"....Знам ли, има родители, които биха се подвели *crazy*....

Честит първи лед!
Ние очевидно днес ще сме си вкъщи, ще се шляем по пижами тримата и цял ден ще спим и ядем (най-вече Дани :P )
Поздрави от вледенена Варна!